Добромир

Участвал съм вече в ентусиазирани опити "ние да променим нещата". Проблемът винаги беше, че все още не сме подходящите за това хора, способни към стопроцентното сработване и въздействащи повече с личния си пример, отколкото с теориите си как е необходимо да станат нещата. А това като факт считам, че не на последното място е поради недостатъчно време и отдаденост, посветени на медитации и други духовни практики, както и несъвършено спазване на всекидневните принципи на поведение в осъзнатост. Ако можеше предвижданията за катаклизми да имат единствено подтикващ ефект, щеше да е чудесно, но богатият опит от хилядолетия говори по-скоро за противното. Или нищо особено не се случва (във всеки случай промените са по-постепенни от очакваните чудотворни преобръщания - няма преминаване от въглероден към силициев живот например). Даже и положителните прогнози имат негативна отсянка в резултатите, тъй като пък други хорица си въобразяват, че без достатъчно възприети от самите тях вътрешни и външни промени в техния скромен животец, просто ще бъдат понесени на крилете на Промяната и всичко ще е наред... Доколкото си спомням, в Новия завет като по-адекватен стимул се предлага нещо съвсем друго - бъдете будни винаги, защото не знаете кога ще е оня ден и час...

Има един аспект на раздвижването (нарочно не обобщавам - "движение"), който обичайно се пропуска. По-важно е не количествто движение (прекалено е повече вредно), а неговото качество. необходимо е да се раздвижат всички стави във всички възможни посоки, иначе се образяват шипове (еднакво често у компютърните маниаци във врата и у туристите в коленете). Движението само по едни и същи оси не е много по-добро от обездвижването, затова не всички спортове и не всяка физическа работа (особено пък домакинската!) са достатъчни еквиваленти на оздравителната гимнастика. Общият масаж или самомасажът си има други предимства, акупресурата - трети, раздишването - четвърти и т.н. Силно предпочитам 30-40 мин. адаптиран към здравето комплекс , отколкото часове наред фитнес

Аз пък виждам съответната проблематика по следния начин. Колкото е по-висше и многоизмерно развитието, толкова по-трудно е да се осигури неговата хармония. Ето защо по-напредналите духовно страдат по-често от психични (а и от обикновени "невротични, вегетативни и т.н.") нарушения. Това вероятно би могло да се намали като фактор - ако имаше по-достоверна информираност, по-способни (а не само претендиращи) учители или да речем поне опитни инструктори по сложните проблеми на развитието; и също ако отделният човек си даваше повече сметка, че трябва не само да се захласва, но и да внимава по Пътя! Дисбалансът е опасен и на грубо материално равнище, но е далеч по-опасен с всяко изкачване по стълбицата.. а освен изкачване има и слизане... има и "разчекване" на различни части на съществото между различните планове... Считам, че повечето от вас ме разбират добре.

Толкова много аспекти на отношенията - и във всеки по нещо вярно... В действителност, според моето разбиране за духовното, взаимоотношенията са освен всичко споменато, и още нещо - проверка! Отшелникът в някои отношения може да напредва по-бързо, но ако се зацикли в самоилюзии, няма да има кой да го поправи. А когато се види (от другите и надявам се, от него самия) доколко това, което усеща в екстазните моменти на молитвата и медитацията, се отразява на отношението му към ближните и непознатите, доколко то намира израз в повишената му устойчивост спрямо превратностите на съдбата... е тогава вече имаме и външен критерий... защото само навътре или само навън - това са пътища, изключително много изкушавани от илюзиите... Пълноценност в самотата+пълноценност в общуването - това е Новият човек, или поне е такава моята визия...

Прочетох няколко доста различни мнения, във всяко от тях с по някаква истина... И все пак, връзка има доста голяма - именно защото на този етап се влияем много от състоянието на тялото, а и емоциите също са до голяма степен отражение на мозъчната биохимия. Не бива обаче да се сравняваме прекалено с другите - някой, както се каза, може да има такъв потенциал, че да е духовен до известна степен въпреки месоядството и други хранителни несъвършенства, но ако при индивидуалното експериментиране се окаже, че лично вие след 6 месеца се усещате по-пречистен като спазвате правилата, отпада необходимостта от по-нататъшни коментарии. Но ако само философствате, че всичко е относително, без да опитате, то... А ако е целта само относително телесно благополуче, вярно е, че някои го постигат само чрез умереност в храненето, а не непременно чрез вегетарианство. Обаче - дали от духовна или просто от екологична и естетическа гледна точка - някак си не ми се вярва да няма още по-добър вариант и за тях! За гордостта: естествено съм чувствал отвращение към месо от малък и може би затова не съм смятал за особено постижение преминаването към вегетарианство. Но съм се сблъсквал с трудно отказали месото хора, които страшно много се фукат с това свое "постижение"... Оставам да коментират психолозите.

Не съм бил пушач, но според моите наблюдения най-много се пристрастяват към цигарите именно прекалено "волевите" хора, т.е. свръхамбициозните и изглежда учените трябва да си проверят статистиките, след като двата фактора се преплитат кое има по-голям дял за сърдечносъдовите болести. Познавах една "бясна" бизнес дама, която на средна възраст най-редовно имаше кръвно 210/140 и пушеше по 2 кутии на ден. И направо размазваше конкуренцията в нейната област! Кафето в случая е катализатор на тонизиращия ефект на цигарите и не случайно тия нещица обикновено вървят заедно. Ето защо - както вече някои тук са споменали - волевите усилия (ако са по дотогавашните критерии на личността ) най-често се провалят. Ако човек си позволи даже да се провали във външните дела, но да го приеме със смирение - това определено може да помогне повече.. защото истинска воля е нещо по-различно от "волята" по сегашните екстровертни стандарти! И разбира се, докато организмът и физически не е изчистен с всичките методи, за които също тук като чета е ставало дума, също не може да се говори за истински добре свършена работа. А това, че някои вместо да се съсредоточат смирено към избавлението повече се оправдават - какво да се прави, не го ли прави всеки от нас, макар и всеки в различни отношения... Слабостите са човешки, но все пак е по-добре да не ги прикриваме, изкарвайки, че не са слабости!

Проблемът си е достатъчно сериозен, едно време папах огромно количество захар и без други особено големи грешки в начина ми на живот се сдобих с разни проблемчета, но много от тях изчезнаха или спряха да се развиват, щом като спрях захарта. РПризнавам си, че много трудно я спрях, всъщност чак след като започнах много ясно да осъзнавам, че резките колебания в организма ми са именно и главно от нея. Човек трябва напълно да я спре за доста време, даже малко да погладува и се пречисти и после пак да опита ако иска малко - тогава вече адекватните инстинкти са пробудени и може да я усети като отрова... Всичко зависи и от дозата, разбира се, но ако човек вече се е натровил порядъчно, може да реагира и на неголеми дози. Всъщност даже на концентрирани захари от рода на меда и ненакиснатите сушени плодове - те са по-добри от захарта, защото имат витамини и минерали, но в големи дози и неразредени причиняват резки обменни колебания, а и подхранват гъбичките в червата и другаде в организма. Медът може да се яде по малко и разтворен, а сушените плодове ако са редовно меню, да се накисват от вечерта с вода. Опитайте и ще видите, че без "фитила" на концентрираните захари моторът на организма ви ще заработи по-плавно - без нездрави екзалтации, но и без резки енергийни спадове... Разбира се, пристрастяването към захар, кафе и какао, си има и други, общи с "по-сериозните" наркомании причини, като търсенето на любов в един до потресаваща степен безразличен свят е една от основните. Има разлика, но не чак толкова голяма, към какво е конкретно зависимостта - към храни, дроги, лекарства, сетивно-интелектуални маратони или нездрави отношения. Чрез всички тях в действителност ние бягаме от висшето предназначение на душата си. Каквато и да е зависимост е подобна на заравянето на главата в пясъка. Разбирам и съчувствам на себе си и на всички други, когато сме "щраусови" и правим точно това... Няма смисъл да се оправдаваме, че всъщност вършим нещо друго, когато развиваме каквато и да е зависимост...

Да... Както винаги, от всекиго по нещо, а цялостната картинка е трудно сглобяема... Съвременната психология има много постижения и много грехове. Както всяка наука, и тя все повече превива гръбнак пред силните на деня или се експлоатира за семинари, струващи за 2-3 дни колкото средната работна заплата. Още по-лошо е, когато се слага знак за равенство между обикновената и езотеричната психология, а повечето хора много лесно ги бъркат. От друга страна, би ли следвало да оставяме тази важна наука единствено в ръцете на манипулаторите? Доколкото си спомням познатите, поне от фанатизъм психолозите, занимаващи се и с езотерика, страдат много по-рядко. Т.е. имат по-широко виждане за нещата. В миналото е имало Учители, които подробно са разяснявали на малкия си брой ученици ред психологични закони - от екзо- до езотерични. Сега обаче такова лично обучение е голямо изключение и на мен ми се струва, че ако се постави в правилен контекст, психологията може да свърши добра работа за всички стремящи се, също както например те се интересуват или би следвало да се интересуват от начините за поддържане и възстановяване на здравето. Защото и тялото, и душата са храмове на Бога. За да ги поддържаме в добро състояние, трябва да ги познаваме, а за това са нужни съответните науки. От там нататък да е наясно, че те не изчерпват вся и все, а са само "стъпки по пътя"...

Съгласен съм с Багира. Западните интерпретатори (с редки изключения, като Учителя Беинса, но и той по дух е източен) правят едно основно отклонение от източните духовни учения - преплитат, често по недопустим начин, перспективите на развитието и желанията на егото. Освен това онова, което е било давано само на заслужаващи го, но затова пък - безплатно, сега е арена на разпродажба на всеки, който е в състояние да си плати. Не мога още да преценя дали плюсовете или минусите от такъв вид популяризация надделяват, но във всички случаи е необходимо внимание. Човекът от Запада, т.е. нашего брата, много лесно се подхлъзва по наклонената дъска на: щом го искам, значи е правилно и остава да видя как да го осъществя...

Спортът е добър, ако е твърде умерен (което не му пречи да е редовен), а също и индивидуално подходящ. Има много тънкости, които обичайно не се отчитат, както и минуси, които минават за плюсове. Например, има един малко известен, но доста разпространен синдром на слабост на съединителната тъкан - хората са природно по-гъвкави, но със слаба устойчивост и това лесно може да се изтълкува като талант, а преумората при тях е много опасна, защото могат по същата причина, поради която ставите им са гъвкави да имат и митрален пролапс - при дълго или непосилно натоварване той може да доведе до внезапна смърт! Освен това индивидуалната структура на някои е повече предразположена към активност, отколкото на други. Вторите само ще си навредят чрез усилен спорт, което не означава, че им препоъчвам да се обездвижват. Лека, но разнообразна гимнастика, разходки, плуване и масажи им са предостатъчни. Многото спортуване може да се превърне и в наркотик, от който човек се чувства временно добре, но нито болшинството дълголетници, нито духовните авторитети (с изключение на не толкова голяма част от китайците) са правели някога нещо подобно. А... и именно автентичните даоски наставници твърдят, че многото движение е неоправдан разход на сили, ако човек не е "затворил" енергийната си система, за да се разпилява далеч по-малко. не съм експерт в тези изкуства, просто съм чувал някои неща, а и доста съм наблюдавал не само непосредствените, но и отдалечените медицински ефекти от това или онова, без да се влияя прекалено от преобладаващите мнения по въпроса...

Едно време си мислех, че всичко полезно за тялото, би следвало да е полезно за душата и обратно, нали са един цялостен организъм! Май че не е точно така... Чесънът, ако се консумира редовно и в значителни дози (10 скилидки е повече от значителна!) ни помага да останем здрави на едно по-ниско равнище; ако иде реч за това, с право се препоръчва като широкоспектърно лекарство за тялото. По-нататък той не бива да е всекидневие, а само лечебна добавка, например при опасност от тежки дихателни или стомашночревни инфекции. При болните от рак и диабет има разслояване в съществото - най-добре е да станат напълно духовни, но това е много рядко постижимо - и така да оздравеят или поне да си "научат урока". В противен случай "приземяването" също помага, макар и временно да снижава най-висшите им потенциали. Затова продукти, които на изток наричат "тамасични" - чесън и гъби например - са ефиктивни лекарства и при тежки болести, защото смъкват разслоилата се част от съществото до по-ниско, но по-хармонизирано статукво. И все пак, ако човек се чувства добре без чесън и има пълноценен духовен растеж без болести, няма никаква нужда да го включва. За трансформирането на всичко в чиста енергия мисля, че ни е малко рано - би трябвало не само ниските вибрации на чесъна, но и тези на алкохола и наркотиците да трансфоримираме, а с това си мисля, че дълго още няма да можем да се похвалим. Добрата новина е, че не е и необходимо! Не по-малки са лечебните свойства на други зеленчуци, които са на по-високо вибрационно равнище - например зеле, коприва, червено цвекло и много други. Мисля си, че в бъдеще на въпроса дали да яде чесън лекарят ще помисли, преди да отговори - ако иде реч главно за физическото здраве, той ще го препоръча, но ако пациентът има желание да се лекува по по-трудния начин и в момента се развива усилено духовно, той ще потърси храна или билка-заместител...

Да. вегетарианството - ако е умерено и балансирано - помага и на ума и душата, без разбира се да предопределя самостоятелно тяхното състояние. Небалансираното вегетарианство може да бъде вредно и за ума и за тялото, но това е вярно за абсолютно всички небалансирани режими, пропагандирани на толкова места. Почти във всеки от тях "има по нещо", но доведе ли се до крайност, може да навреди. Това го знам от опит и от много хора, за които знам какво им се е случило. Има обаче и още една уловка - щом като вегетарианството не предопределя здравето и духовната извисеност, дайте да си папаме мръвки - нещата само ще се влошат. Не да "допълним" вегетарианството с месо, а да го балансираме, без да е необходимо да включваме месо - това е изкуството. Ще взема по-нататък отношение предвид на дългогодишните ми интереси в тази област, но първо да прочета написаното в този сайт досега по тази тема, а то е твърде много И все пак, някой ако има конкретни въпроси...

Научила ме е да не се главозамайвам, защото Природата винаги си остава по-великата, поне докато сме тук, на Земята...

По това и по някои от предните мнения. Всички знаем какво могат да дадат парите, за някои от нещата дори все още ги надценяваме. Културата ни постоянно внушава, че например богатите са задължително по-здрави, намират си по-добри партньори, по-правилно са информирани и т.н., защото "за тия неща пари трябват". Да, ама парите не носят със себе си мъдростта за тяхната правилна употреба, така че познавам ред богаташи, които вместо да си помогнат си пречат в споменатите и много други направления. Без пари засега не можем, но с умерено количество от тях могат да се направят чрез мъдрост повече благини за себе си и ближните, отколкото с много, ама в джоба на мутра или мутреса... А иначе навсякъде в духовните общества има и некомерсиални хора, но те рядко имат влияние върху основните прояви на съответната организация, за съжаление... За печеленето на парите: не считам, че подобно мненията на Ню ейдж преобладаващите автори ще проявим съвременна духовност като медитираме върху материалните печалби с цел тяхното умножаване. Достатъчно "медитират" върху тях пароманите. Ние трябва по възможност да си изберем нещо, което едновременно ни удовлетворява и води до умерени приходи, тъй като именно те могат да задоволят физическите ни потребности, без да се налага да правим компромиси със съвестта си. Свръхголемите приходи почти винаги са резултат от антидуховен начин на живот... е, ако сме получили огромно наследство, остава мъдростта какво да правим с него, а тя съвсем не е подразбираща се! "Дай ми пари, а не акъл" - това е възможно най-деградиращата максима, за съжаление твърде популярна у нас...

Според мене Братството означава най-вече съпричастност към Живота изобщо. Правейки неизбежните разграничения от практическо естество във всекидневието, на едно по-дълбоко ниво да усещаме, че пред лицето на Тоталната Мистерия разбираме, не разбираме, означаваме или не означаваме едно и също... и това именно да ни подтиква да си помагаме, доколкото можем, а не да се сравняваме кой е "напреднал повече". Един съвременен психолог и духовен изследовател - Кен Уилбър, обобщава, че има Основна ценност, която е еднаква за всички неща, освен това Еволюционна ценност, която отразява йерархията и на последно място Външна ценност, с ограничени пълномощия в материалния свят. Всички те са необходими, но ние често правим каша от тях... изглежда това предизвиква и трудноста, за която говорих преди малко в "Опасностите...". Благодаря.

Здравейте на всички! Аз съм нов тук и още разглеждам... Но тази тема е доста важна и подценявана и затова си позволявам вече и да се включа. Хората тук доста добре са осветлили в доста страници различните страни на въпроса за пречките и опасностите по духовната пътека. Считам, че липсва обаче разграничение на видовете опасности. Съгласете се, че колкото и Всеобщото да е единно, практическите съображения не само от материално, но и от наше човешко си духостремящо се гледище налагат такова различаване. Та значи, едно е, ако опасностите са насочени предимно към здравето, или предимно към отношенията или приспособимостта към този свят, а друго - по отношение на перспективите за хармонично духовно развитие. Тези проблеми, разбира се, често и се съчетават. Освен това има разлика между избликване на много неприятности, от които се излиза с повече мъдрост и от неприятности (защо не и "приятности"!), крайният стадий от които е задънена улица, или тресавище... Конкретно за мен единственият първичен концептуален проблем по духовния път е невъзможността да се установи има ли абсолютен критерий за верен път или няма. Може би интуитивно усетено и това да не е проблем, но при отчитане на всекидневната "истина", струва ми се, е, че ние трудно надскачаме концептуалното равнище. И така, от този концептуален проблем произхожда и съответен практически проблем - дали да приемем, че следваме най-добрия за нас път; или да не повярваме в това. Първото би било добро с оглед на по-лесното постоянстване в пътя; но пък може да доведе до самолицемерие и/или фанатизъм. Второто разширява границите на мирогледа ни почти до безкрайност, но пък може да доведе до празен интелектуализъм и липса на последователност в практическия живот. Плаша се, като си спомня колко много иначе искрени последователи познавам и май че нито един от тях не се е избавил от тези клопки и които мога само да се надявам, че са част от Пътя така или иначе... Но обикновено "твърдият във вярата" се сдобива с "духовно его", а пък "широкият като морето" трудно реализира даже малките човешки добринки в оскъдната светлина на "прозаичния" делник... Ами това засега е някаква част от моето терзание и ви благодаря за търпението. (Написах го спонтанно и може да не е изразено по най-подходящия начин.) Всичко добро ви желая.