И аз доста размишлявах тези дни и стигнах до извода, че осъзнатостта на тези, които имат и могат да дават и на тези, които в даден момент имат нужда да приемат е най-важна. И от двете страни се изисква да има правилен обмен.
Всяко болестно състояние е сигнал за грешка, която никой друг не би могъл да оправи, освен този, който е допуснал да се стигне до състоянието.
Вярвам, че този, който е пил от Извора и знае пътя до него не е длъжен постоянно да дава от водата си на жадните, но може да им покаже как се стига там. А то не става с голям товар на гърба, пътят не е гладък...Който е готов да разбере и остави излишъците си, ще стигне.
От личен опит знам, че болката ни прави будни, за да не сме претенциозни, лениви, лакоми или в някои случаи да не поемаме чужд товар, без да ни се налага, за да се видим в собствените си очи силни или велики.
Струва ми се, че когато за нещо е настъпило благовремие, то и мястото, и хората се намират.
Любов да има в сърцата ни, светлина в умовете ни, сила в духа ни, за да сме здрави! Амин!