Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ради

Администратор
  • Общо Съдържание

    1413
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

Всичко добавено от Ради

  1. Какво мислите за заглавието, дали това е така? Като правиш добро - ти даваш, с желание и безкористно. А знаем, че природата е далеч по-умна и справедлива от нас, дори да не искаме - тя ще ни благодари. Иначе казано - ще ни даде. Според мен душата диша през доброто, и както тялото ни се радва на кристалния планински въздух, така тя е истински щастлива, когато и са даде възможност да стори добро. Истинското богатство е във възможността, която ни се дава, да сторим добро.
  2. 1. Следвайте любопитството си! „Нямам специален талант. Просто съм страшно любопитен.” Какво възбужда любопитството ти? Аз съм любопитен, какво кара един човек да успее, докато друг човек се проваля; затова отделих години изучавайки успеха. Към какво си най-много любопитен? Преследването и задоволяването на любопитството ти е тайната към твоя успех. 2. Упоритостта е безценна! „Не че съм толкова умен, просто отделям повече време на проблемите.” Чрез постоянство костенурката достига финала. Готов ли си да упорстваш докато стигнеш мястото, на което искаш да бъдеш? Казват, че цялата стойност на пощенската марка се заключва в способността й да остава залепена за нещо докато то стигне там, където трябва. Бъди като пощенска марка, довърши надбягването, което си започнал! 3. Концентрирай се върху настоящето! „Всеки мъж, които може да шофира безопасно докато целува красиво момиче прост не отдава на целувката вниманието, което тя заслужава.” Баща ми винаги казваше – не можеш да яздиш два коня едновременно. Бих искал да кажа, можеш да направиш всяко нещо, но не всичко. Научи се да бъдеш в настоящето – тук, където си; давай всичко от себе си в нещото, което правиш в момента. Насоченото действие е сила, това прави разликата между успех и провал. 4. Въображението е могъщо! „Въображението е всичко. То е предварително представление на нещата, които ще ти се случат в живота. Въображението е по-важно от знанието.” Използваш ли въображението си всеки ден? Айнщайн е казал, „въображението е по-важно от знанието!” Твоето въображение предварително изгражда бъдещето ти. Айнщайн дори продължава, „Истинският знак на интелигентността не е знанието, а въображението.” Упражняваш ли „мускулите на въображението си” ежедневно, не позволявай нещо толкова мощно, колкото въображението да лежи безучастно. 5. Прави грешки! „Човек, който никога не е допускал грешки, никога не е опитвал нищо ново.” Не се страхувай да сгрешиш. Грешката не е провал. Грешките могат да те направят по-добър, по-умен и по-бърз, ако ги използваш по най-добрия начин. Открий силата да допускаш грешки. Казвал съм го и преди, и ще го кажа отново, ако искаш да успееш, утрои количеството на грешките, които допускаш. 6. Живей на момента! „Никога не мисля за бъдещето – то идва достатъчно бързо.” Единственият начин правилно да нагласиш бъдещето си е да присъстваш колкото се може повече в „настоящето”. „Днес” не можеш да промениш вчера или утре, затова от крайна важност е да посветиш всичките си усилия на „точно този момент”. Това е единственото време, което има значение, това е единственото време, което съществува. 7. Създавай ценност! „Стреми се не да бъдеш успешен, а по-скоро да бъдеш ценен.” Не губи времето си, опитвайки се да бъдеш преуспял, използвай времето си да създаваш ценност. Ако си ценен, тогава ще привлечеш успеха. Открий талантите и дарбите, които притежаваш, научи се как да ги използваш по начин, който в най-голяма степен помага на другите. Работи да бъдеш ценен и успеха ще те настигне. 8. Не очаквай различни резултати! „Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.” Не може да продължаваш да правиш едно и също нещо всеки ден и да очакваш да се случи нещо различно. С други думи, не можеш да репетираш едно и също движение по един и същи начин и да очакваш да изглежда различно. За да промениш живота си, ти трябва да се промениш, до такава степен, че да промениш действията си и начина си на мислене, до толкова, че живота ти да се промени. 9. Знанието идва с опита! „Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опита.” Знанието идва от опита. Може да обсъждаш една задача, но това ще ти даде само философско разбиране за нея; трябва лично да извършиш задачата за да я „познаваш”. Какъв е урока? Трупай опит! Не губи времето си да се криеш зад теоретична информация, излез и го направи, по този начин ще се сдобиеш с безценно познание. 10. Научи правилата и тогава играй по-добре! „Трябва да научиш правилата на играта. И чак тогава да играеш по-добре от всеки друг.” Казано по-простичко, има две неща, които трябва да направиш. Първото нещо, което трябва да направиш е да изучиш правилата на играта, която играеш. Не звучи вълнуващо, но е жизнено важно. Второ, трябва да се посветиш на това да играеш играта по-добре от всеки друг. Ако можеш да направиш тези две неща, успехът ще е твой! Източник: http://www.facebook.com/profile.php?id=1538444691#!/notes/bogomil-stoev/10-uroka-za-zivota-ot-ajnsajn/410841550698
  3. Тук предлагам и другата гледна точка - тази на издателите: chitanka. info ще победи!
  4. Не е важно колко имаш, а колко даваш – Там е богатството ти – в даването Когато човек мисли едно, а прави друго, Ще дойде в конфликт с подсъзнанието си, Което е запазило в своите архиви мисълта И ще я върне като едно противоречие. Мисълта е най-великият дар, Който имаме от природата. Тя върши наглед невъзможни работи, Затова е и Божествена. „Невъзможното за човека е възможно за Бога!”. С твоя поглед и мисъл ти можеш: Да отидеш до която и да е звезда; Да свържеш с приятеля си, Който е отишъл да гледа пирамидите, С египтяните от преди пет хиляди години. Мисълта – това е водата; Чувството – това е температурата, Която може да я направи лед или пара, А делото – това е пиещият жаден, Който разбира живота, скрит във водата И живее чрез глътките, които е опитал. Има два начина за придобиване на знания: Чрез ума – учение Чрез вътрешно възприятие – интуиция- Сади нещата в себе си, а изникналото ще разбереш Изворът е малък – водата му е много. Локвата е голяма – водата й се свършва. Ограничението на парата Й дава сила, с която тя работи Самоограничението на човека Му дава свобода на действие. Винаги работи съвестно, за да стане дейността ти Израз на вътрешно и външно единство. Да ставаш небрежен „защото и така може” – е падение. Навикът да работиш небрежно е по-страшен, Отколкото да не знаеш да работиш. Винаги можеш да се научиш, Но не – да се откажеш от небрежно работене. Външното е първом в човека вътре. Събуденото съзнание проектира вън. Това звучи като парадокс за тези, които твърдят, че живеят чрез сетивата си. Те не мислят, че чрез окото могат да влизат хиляди видове лъчи, а се схващат само тези, за които е готово съзнанието (напр. окото на детето и на възрастния). А растенето на съзнанието е процес органичен, както расте и едно дърво: с неговото растене, увеличават се и плодовете му. Всички други плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото. Та и ние сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме само тази част, която може да регистрира нашето съзнание. Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък – малко ще приема. Не може да се отречем от нашето минало, То е в нас, но от грешките му трябва да се отречем. Сегашното е основа на бъдещето. Да влезеш в положението на другия Значи да разшириш възможностите на съзнанието си, Т.е да влезеш в колективния живот и съзнание. Желанието е велика река, Която и да спреш временно, пак ще прелее бента. Умният не се бори с желанието, А се ползва от енергията му, като променя обекта. Да мислиш – това е мечтата за къщата; Да чувстваш – да приготвиш плана и Да го занесеш на майстора; Да действаш – да градиш самата къща. Но същинският смисъл се добива, Когато си я градил за друг. И ако е той този, когото обичаш – Ще разбереш и що е щастие.
  5. Не знам, издирете и питайте автора С някои от нещата съм съгласен, с други не, но го споделих, защото ми се стори забавно поднесено Тейк ит изи
  6. Два много полезни линка, с обзорно съдържание и коментари, за случая с chitanka.info: Читанка дайджест 2 Читанка дайджест
  7. Няма какво да се залъгваме, Стив си беше Айкидо майстор. Окичен с трети дан и няколко титли от престижни турнири, младият мъж наистина бе изкачил високи и скалисти върхове в бойното изкуство. Сакът му за тренировки търпеливо го чакаше всеки ден, докато сивотата на поредната му работа изчезнеше като бледа мъгла, подплашена от буйстващия вятър на свободната вечер. Някъде в същия този сак, до прилежно сгънатото кимоно, винаги имаше книги за Айкидо и Морихей Уешиба, както и собствената му чернова за „Принципът на ненасилието”. Но нито там, нито в портфейла му имаше снимка на момиче, въпреки че не липсваха кандидатки. В последно време беше позарязал записките по книгата си, а философията и теорията му се струваха досадни, лепкави и мъртви. Залите го дразнеха, тренировките и състезанията вече имаха вкус на парникови, пестицидни домати. И как не, след като мисълта, че никога не е имал схватка на улицата, в реалния живот, вече тежеше непозволено много. Жаждата за доказателство, че Айкидо е непобедимо и в джунглата на нерегламентирания бой, в схватка без правила, публика и съдия, отдавна се бе превърнала в мания, която душеше. Всичко, които познаваха Стив, дори бегло, биха се обзаложили, че той няма да заяде с някого преднамерено, просто за да го ступа после. И биха спечелили баса, защото младият боец не искаше да си навлича карма с подобни постъпки, но за сметка на това твърде активно чакаше, някой да си го потърси сам. Това, разбира се, не се случваше. Поне до онзи следобед в метрото. Въпреки че беше прилично пийнал, мъжът на средна възраст с вид на строителен работник, се владееше прекрасно. Още по-добре се справяше с разбутването и нагрубяването на пътниците, и без това стреснати от едрото му телосложение. - Ето го моят миг – каза си Стив, а през тялото запрепуска сплав от адреналин и радост. – Ще го изчакам да ме приближи и бутне. Лицето и мускулите му заприличаха на стоманени въжета, после се отпусна с дълбока въздишка. Една жена се разпищя, възрастен господин се развика към насилника. Стив се приготви. Погледът му се изпълни с жълта, леко намачкана, риза, после чу глас: - Ей, приятел, какви ги вършиш, бе? Никой от нас тука няма нищо против теб, но виждам, че ти е кофти. Ела, братле, седни до мен и разправяй какво е станало. Среброкосият мъж в жълто, който внезапно се изправи и застана между строителния работник и Стив, излъчваше неподправена добронамереност, способна да стопи и сладолед в добре работещ фризер. Миг по-късно, позастарелият хулиган седеше и се оплакваше от живота, облегнат на рамото с жълта риза. Стив преглътна и осъзна факта, че току-що бе получил важен урок по Айкидо.
  8. Автор - неизвестен, поне на мен. 1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят. 2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта. 3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия. 4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н. 5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието. 6. Написаното е зграда чийто основи са правописът. 7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”. 8. Никога не обобщавай. 9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton. 10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.” 11. Сравненията наподобяват фразеологизмите. 12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне). 13. Само тъпите копелета се изразяват просташки. 14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен. 15. Литотата е най-великата от изразните техники. 16. Не смесвай висок и нисък стил - както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко. 17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето. 18. Слагай, запетайките, където им е мястото. 19. Не минавай често на нов ред. Стига, разбира се, това да не е наложително. 20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед. 21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали. 22. Толкова ли не може без реторични въпроси? 23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази - още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, - така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не. 24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус. 25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните! 26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства. 27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите. 28. В началото прибегни до captatio benevolentiae, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид). 29. Всяка завършена фраза трябва да има. 30. И не започвай изреченията със съюз.
  9. Лъчезарна, благодаря ти. Невероятни цитати
  10. Испания, близо до Африка

    1. Орлин Баев

      Орлин Баев

      Джамейка, близо да Гранд Кеймън ... :)

    2. KirilChurulingov

      KirilChurulingov

      only because I have never seen

      Casablanca

      I just imagine

      what it is in my head.

  11. Сори, бях в Бургас, а следващата седмица съм в Испания
  12. Аз също ви благодаря
  13. ум

    1. Орлин Баев

      Орлин Баев

      ум царува, ум робува, ум патки пасе

    2. Ради
  14. Хех, благодаря Валери на идея си няма откъде се е взел венеца, както ми каза един мой приятел - венецът е подарък от автора към "изтерзания литературен герой"
  15. Отчаяно беше търсил любовта през целия си живот, но съдбата категорично му бе показала среден пръст. Като бе изучавал образа си в огледалото, както и външния вид на другите мъже, той оставаше с твърдото убеждение, че никак не е грозен. Тази хубава новина беше донякъде помрачена от неприятния извод, който следваше – просто беше смотан. Любовният поток си прокопа друг път към морето на живота – Валери се обърна страстно към духовното. Някъде сред дългите редици от окултни томове и часове, прекарани медитация, в главата му се роди идеята за безбрачие, целомъдрие и чистота. „Ето за това не ми е вървяло с гаджетата” – мислеше си той. „Така е трябвало да стане, за да се пробудя за истината.” Разбира се, някои автори и гурувци застъпваха тезата за сродните души, вечната обич и единство, но тя бе яростно смачкана още в зародиш и захвърлена в най-тъмното кътче на съзнанието му. Не можеше да й позволи да залива със спирт любовната му рана. Обичаше духовните практики. Когато медитираше, забравяше за гадното си ежедневие и се потапяше в странния свят на цветни кръгове и приятни емоции. Нямаше как, а всъщност и с кого, да ги опише и сподели. Това засилваше усещането за самота и втвърдяваше устните на решимостта му – знаеше, че пътят на избраните е тесен, труден и трънлив. Както всяка сутрин и тази, точно в пет, той затвори очи, за да полети натам, накъдето го повеждаха крилата на неспокойната му мисъл. Е, ранният час си казваше думата и твърде често Валери се приземяваше в царството на Морфей. Сънят му го отведе в странен храм, с колони от полускъпоценни камъни, разположен на нереално зелена поляна. Десетки красиви момичета танцуваха, хванати за ръце, а навсякъде се редуваха ярки и нежни цветове. Музиката беше просто убийствена – красива и проникваща, тя звучеше и вън, и вътре в него. Но мелодиите бледнееха пред хубостта на девойките и това бе още по-убийствено за горкия, спящ аскет. Валери ги зяпаше и искаше да прегърне всичките. Да се влюби тях. Устните му се раздвижиха, за да промълвят непознато име и едно от момичетата се обърна и впери поглед. В него. Черните като кафе очи мигновено опърлиха душата му, кестенявите й коси го замилваха нежно, червените й устни обещаваха любов. Незнайно чувство запали пъпа му и завихри кръвта, сърцето полудя. Девойката се приближи, с усмивка му подаде венец от алени рози. Чувството от пъпа избухна и Валери умря от щастие. Събуди се, удавен в пот и възбуда, и след няколко минути осъзна студената истина – не се намираше в никакъв божествен храм, а на проклетото си, разхвърляно легло. С мъка накара краката си да го довлачат до банята и завъртя крана със синя точка. Ледената вода го върна в тялото му. Наля си от чешмата и се върна в спалнята – спешно се нуждаеше от дистанционното на телевизора. Пръстите му се разхлабиха, а счупеното стъкло направи пода бляскав. Валери изобщо не обърна внимание на изпуснатата чаша – погледът му бе прикован към свежия венец от кървавочервени рози до леглото.
  16. Орли, айде - навит съм Да кажат, че ги докосваш, защото не са напреднали още - ок Ама те кво - очакват на улицата да ги нападнат само "духовно извисени" ли?
  17. Ники, благодаря ти за интересната информация. Всъщност, и мен ме тероризираха в квартала като малък, и когато баща ми ме уреди в 6 клас (тогава карате беше забранено) да тренирам киокушун карате (във военна академия) бях мноого щастлив. След дълги години тренировки, този най-брутален стил карате ме научи на едно - насилието винаги трябва да се избягва. Когато е възможно Не знаех, че Дориян практикува безконтактен бой, благодаря ти за инфото.
  18. Орлине, нали познаваш такива хора, давай да проверим. Аз от опит мога да кажа, че киокушин каратето действа, и то добре
×
×
  • Добави...