Донка

Това беше лято 2011, на Трещеник - който беше там, никога няма да го забрави! Благодаря на всички за нощта край огъня, за разговорите по рилските пътечки и сред клековете, за смеха и усещането, че съм с много, много близки хора! Едно пиленце ми пропя, че има супер интересни идеи за 2012! Сега вече усещам как малкото порталче в мен нетърпеливо потропва с краче и вече сънува планината. Споделяйте идеите си, приятели! Място? Дата? Програма?

Благодаря ви и на двете, сестрички! Много ми беше ценно, което написахте и споделихте! Замислих се дали разликата в начина, по който играят партньорите би повлиял дисхармонизиращо. За кръга - едва ли. Ако кръгът е голям, почти не се усеща разликата между дъгата и правата - така съм го усетила на Рила. Ако кръгът е малък, като нашия, също не се забелязва явно, ако един играе по дъга, а друг по права линия. Двамата партньори биха го усетили съвсем леко - приближават се малко или се отдалечават, но това се случва през цялото време, така че не е повод за разконцентриране и нарушаване на хармонията. Още нещо си мисля - ако вървим по дъгата, всяка следваща стъпка ние сме в точка от кръга, допирателната към която е перпендикулярна на радиуса на кръга. Ако вървим по правата, която е самата допирателна, ние сме перпндикулярни на радиуса в точката, в която сме се откъснали от дъгата и сме тръгнали по права, но с всяка следваща стъпка по правата, ъгълът, който сключва правата и съответният радиус в точката, в която стъпваме се отклонява от 90гр.

Аничка, ако аз дам на човек, за когото знам, че разбира от месене на хляб, мое скапало се произведение, при това естествено отлично знам, че се е скапало, значи аз моля за съвет и помощ. Иначе щях да го изхвърля в коша, не да ставам за резил. Ако пък не разбирам, че произведението ми се е скапало, това ми е шанс да ми се отворят очите. Но разликата е принципна, дано успееш да ме разбереш правилно - критиката посочва недостатъците, но не дава развитието на проблема в посока на неговото преодоляване. Тя прави забележка на педофила и дори го посочва с пръст, за да се пазят от него, но тя не включва в схемата хората, които ще помогнат на болния човек да преодолее проблема си. Тя разглежда него като проблем. Съответно, ако нещо или някой посочва пътищата за решение на един проблем в полза на човек или нещото, което го генерира, това вече не е критика, а рационално търсене на пътища за положителна промяна. Сега може би ще се изтъкне аргумент, че самото посочване на недостатъка вече е помощ и път за промяна, но уви, практиката сочи обратното. Като правило това задълбочава проблема. Като педагог толкова години имам стотици примери - и аз съм задълбочавала проблеми вместо да намирам пътища за решаването им. Понякога ни се струва, че критикувайки, сме постигнали подобряване, но в такива случаи просто не сме информирани или не се взели в сметката някакво друго влияние, което е текло паралелно с критиката, но е успяло не само да я неутрализира, но и да обърне процеса...

Откъде го видя това, лельо? Много убаво е синтезирано Само не разбрах, защо критикуващия не трябва да знае причините за изключенията от нормата и как посъветването на знаещия не е критика. Благодарско за похвалата - поласкана съм от оценката Критикуващият може и да знае причините за провала, може и да ги каже дори, но неговата цел е оценка на хляба Знаещият няма намерение да оценя нищо, той просто споделя опита си с желание да помогне за успеха на човека, когото съветва. Тъй като стана доста абстрактно, ще се опитам да поясня с примерни реплики: 1) Критикът: Този хляб е станал клисав и с прекалено твърда кора. Брашното не е било пресято добре, сложена е прекалено много мая и съотношението на водата и брашното не са подходящи. Хлябът не е годен за ядене. 2) Съветникът: Хубаво ще е да се пресее брашното няколко пъти, за да влезе въздух в него. Ако количеството на маята е наполовина, корите ще станат по-тънки. Опитай да сложиш вода в съотношение 4:6 и виж какво ще се получи. Ако искаш, следващия път можеш да ме повикаш да гледам как точно приготвяш тестото. А това сега ще го препечем и ще го направим на попара - ще стане супер. (Моля Дианчето и всички майстори на хляб да ми простят за грешките - само исках да импровизирам реплики. Ще съм благодарна за корекции - ще са ми от полза).

Хубавото време и благата идват само, ако разберем уроците на страданията и бурите.

О, благодаря, мисля, че съвсем ми се избистри основната отличителна черта на критиката: "Критиката посочва негативните качества според някакви мерки, зависими от ценностната система на времето и на критикуващия, но тя не се опитва по никакъв начин да промени негативното или да създаде нещо позитивно като алтернатива." Пример; - хлябът е препечен или недопечен или не се е получил. Критикът веднага посочва на човека, който го е правил недостатъците на хляба, но самият той не прави и не може да прави хляб. Човекът, който знае и прави хляб, той не критикува - той разбира причината, поради която хлябът не се е получил, и я казва на човека, който не е сполучил, за да може да избегне негативния резултат следващия път. Съветникът знае това, защото на самият него му се е случвало същото.

Каквито и философии и правила да си създаваме, да четем, да следваме, едно си остава най-важно и най-точно - опитът, плодовете на нашия живот. Може да съм накамарила стотици книги и да съм ги чела с молив в ръка, но ако след това четене аз съм в страдание, ако се усещам измамен, обиден, пренебрегнат, неоценен, ако нося в себе си жертва и съдник, то напразно съм ги прочел... А може само едно малко невзрачно томче да съм се докоснал, но след него животът ми да се е променил неузнаваемо към мир и щастие и добро - защото те не са външно явление, но си извират вътре в самите нас и не външните условия определят как ще живеем, а това, което извира вътре в нас.

Греховете само Бог може да ги определи, не човеците. Само той отсъжда. Коперник, Галилей и Бруно също са били малцинство. Християните също са били малцинство докато са съхранявали истинското учение на Христос. Болшевизмът е причинил само кланета и беди на човечеството, и винаги е връщал културата ни назад.

Няма смисъл да му се прави забележка (критика) - в най-добрия случай ще я отмине без внимание, в по-лошия ще се прикрива по-добре. Връщат се нападки и забележки за поведението ни в някакво друго място - според забележкарите - съвсем справедливи. Предупреждаването на родителите и децата се нарича предпазливост, а не критика. Връща се благодарност и съответно предупреждение когато сме намалили личното си внимание в нещо друго. Това, което човекът върши не е негова вина, а негова беда - най-доброто решение е да се предупредят полицията и психиатричната клиника, за да се предотвратят постъпки, които ще навредят на самия болен човек най-много. Прибирането му за лечение е най-добрата помощ за него. За съжаление там има доста тромави процедури...

Според мен не - изборът си е бил негов, той е решил да се нагоди към външното влияние точно по този начин - избрал го е пред перспективата грубата среда да го отхвърли. А може би последното е било Божията воля?

Мотивировката на действията винаги е една в основата си - това е любовта. Омразата, обидата и всички други негативни прояви са същото каквото е студът - малко (недостатъчно според нашите нужди и представи) количество топлина. Когато човек, който обича красотата, чистотата, девствеността на природата, става свидетел на разрушението, убийството на тази красота и чистота, на безхаберието и липсата на елементарна хигиена и култура, когато види как някой му превръща градината в отходно място, нормално е да реагира с гняв и недоволство. Просто нямаме достатъчно култура в това отношение. Да плюем и хвърляме кал върху хората, които се канят да се насмучат за сметка на всички нас, би било същото като да се отнасяме с гняв и омраза към един кърлеж, който се е лепнал върху тялото ни докато сме се разхождали в парка. То съществото така преживява, няма за какво да го мразим. Просто не му позволяваме да остане върху кожата ни и да се храни от нас, нали? Същото правим с бълхите, въшките, дървениците - дезинфекцираме и поддържаме хигиена, за да не намират топло и удобно местенце да се размножават при нас. И го правим с любов към чистотата - няма никакъв смисъл да ненавиждаме насекомите.

Здравей radhika - и моето усещане е за движение по дъгата, но това никак не ме притеснява. Според законите на космическото пространство през точка вън от дадена права могат да се прекарат безкрайно много прави, успоредни на дадената, а Паневритмията е космическа по произход и същност. Според мен да и натрапваме просто двуизмерно мислене би било връщане назад...

Ходили ли сте скоро в Пампорово - там настроиха и недостроиха и сега стоят празни, мръсни, въздухът в курорта не се отличава от този в градовете. Ето това се канят да нацвъкат из всички планини. На някого му се мержелеят пари, пари.. Но пак подозирам, че става дума за пране, за заеми, които никой няма намерение да връща нито да инвестира наистина... Възхищавам се на природозащитниците, които спряха закона - сещате ли се с какво можем да помогнем от тук?

22 години се опитвах да правя добро на децата си, да ги направлявам, да ги предпазвам, да поправям недостатъците им... така съм разбирала и аз любовта. На 23-тата година животът ме принуди да захвърля всичко, в което вярвах и се стараех да приложа и тогава объркана, вместо да поучавам и критикувам, помолих децата си да ми кажат честно как мога да им правя добро, как да ги обичам така, че да не правя все катастрофи. Те, на 22 и на 18 - ми отвориха очите тогава. Отговорът беше: - Искаме само да си щастлива, да живееш пълноценно и когато дойдем при теб да ни приемеш с любов каквото и да се е случило, каквото и да сме направили... За останалото ние сами ще се грижим. Та по въпроса за връщането - аз изпълних точно желанието им. И ми се връща само любов... Преди не питайте какво се връщаше... А за тази тема - явно не съм критикувала, защото нямам усещането да ми се връща нещо негативно... Благодаря ви, приятели.

Благодаря Алекс! Преди две години останахме за два-три дни на Паничище. Аз имах много идеалистична представа за този курорт, която рухна само за 48 часа. Още вечерта на разходката по залез налетяхме на стари съборетини, бараки, ръждясали железа, боклуци в типично наш стил, които ясно маркираха стара ски писта и вече неизползваем влек. Склонът грозно и тъжно ерозира. На 100 м. по-нататък се кипри хотел, който е построил своя писта с влек. Запитахме се кога ли и той ще се превърне в призрачна съборетина, затрупана с пласмасови кофички, бутилки и "ухаеща" на гнило и на канализация. След като Черноморските ни води се напълниха с каналните нечистотии на хотелските ни комплекси и с прахоляка и грозотията на замразените строежи, сега явно е ред на планините ни. Признавам си, миналия ден докато с горчилка слушах какво се случва, някак спонтанно ми дойде молбата ангелите, които пазят нашата земя да запазят планините ни - каквото и да ни струва това.

Ще съм благодарна на специалистите да ми обяснят защо маслото на баба ми и това, което ми носят сега не може да се размазва гладко, а стои на тресчици и зрънца - едва когато се затопли до стайна температура (лятна), то става меко и пак не е съвсем гладко. В пакетчетата, обаче - не знам дали е от закваската - колкото и да е студено, то си остава гладко и се размазва лесно - като маргарина. И да - спомням си, че баба ми избиваше маслото в една машина подобна на малка пералня, а преди това имаше един специален съд - бурило - дървен цилиндър с бутало, чийто диаметър съвсем малко се различаваше от диаметъра на цилиндъра. Аз съм се пробвала като много малка, но заедно с баба - на мен се падаше обирането на зрънцата масло от повърхността на млякото. После от избитото мляко оставаше страхотен айрян - може би млякото е било подквасвано?

сега си спомних как в едни тъмни времена будната гражданска съвест и духовните корективи на своето време са разкриткували и вкарали в пътя (разбирай на кладата и в тъмницата) хората, който са се опитвали да докажат, че Земята се върти около слънцето, а не обратно... Тогава критикарите съвсем искрено и достойно са защитавали истината ......

Ами аз лично смятам, че съм намерила учението, което е описано по-горе. Надявам се никой да не успее да го превърне в религия и ще направя лично аз всичко, на което съм способна, това да не се случи. Според скромното ми лично мнение това учение е Пътят към самоорганизиращото се общество без административни структури.

Добре намерени откъси! Излиза, че който се наеме да криткува, смята себе си за велик мъдрец...

И двете са верни - това, което човек е склонен да притежава и съответно придобива, привлича силно вниманието му, когато го забележи у заобикалящите го хора. Иначе няма как да го види, съгласете се, освен в огледалото. Вниманието е велика сила - когато в центъра му попадне нещо, от което се дразним и сме на път да критикуваме, това иде да ни каже, че е време нещо вътре в себе си да оправим. Но не бива толкова еднозначно и праволинейно да разсъждаваме. Например, ако аз се дразня от силна музика и от хората, които я обичат, това не значи, че скрито вътре в себе си аз имам афинитет към подобно нещо. Връзката може да е съвсем косвена на пръв поглед. Това може да е сигнал, че аз съм се "сложила" в среда, която не е моя по вкусовете си, но се опитвам да променя хората в тази среда и техните вкусове вместо да си намеря своята собствена. Може да е сигнал, че се опитвам да направя добро на някого като го "измъкна" от място, което според мен му вреди - и съвсем не е задължително да е с музиката свързано. То е като сънищата, като водата - те ни показват проблема по пътя на най-лекото съпротивление, откъдето най-лесно може да пробие информацията. Възможно е да се опитваме да "насочим" някого от семейството си по правилния за него път както ние го разбираме, и така да настъпваме свободата му, а това да избие като информация през критиката на някакви негови вкусове в музиката или филмите. Човек трябва да се учи да разчита образността и да вижда връзките...

Благодаря за ценната информация. Аз цъкнах, че не ям изобщо и това е вярно. Не купувам никакви готови сладкарски изделия, вкл. бисквити. Слава богу, живея съвсем близо до хора, които ни снабдяват с прясно мляко и от него си правим кашкавал, като го пресичаме с лимонена киселина. Страхотен е. Носят ни масло от близко село - наше приятелско семейство живеят там и от собствените си крави правят масло за себе си и за свои приятели. Направило ми е впечатление, че откакто започнахме да вземаме маслото им, намалихме количеството, което консумираме почти 4-5 пъти. просто ни е достатъчно малко количество от него. Същото важи и за кашкавала. Като си спомням в какви количества омитахме купения... сега сигурно 1/10 ни стига да се нахраним. Разбира се, и аз имам минало с Калиакра и Линко, но то приключи много отдавна. За мен има друг доста тревожен факт - в пакетчетата, на които пише краве масло всъщност има маргарин. За човек, който се храни с истинско масло няма никакво съмнение, че това НЕ Е краве масло.

Ако едно понятие може да означава едновременно позитивна и негативна характеристика, то би трябвало да изключва и двете и да бъде с неутрална коннотация. Естествено - има много такива, които не са неутрални, а в някои случаи се тълкуват положително, в други - отрицателно. Това явление сочи директно към нарочно усилие да се размие понятието и да се постави употребата и коннотацията му в зависимост от субективна преценка на говорещия. Похватът е добре познат в НЛП. Лично аз предпочитам в работата си изчистените понятия - или е неутрално, или положително, или отрицателно. Другият случай е червив с недоразумения и злоупотреби, тъй като там вече всеки сам поставя границата между положителното и отрицателното и тези индивидуални граници никога не са на едно и също място. "Положителната критика", както вече споменах по-горе се нарича с други думи в български език и уикипедия съвсем не е авторитет в това отношение. Тълковните речници от своя страна са длъжни да отразят актуалната употреба, но те не са нормативи. Остава на носителя на езика да прецени и да си вземе сам решението как да използва думите от езика си - чисти и ясни или с полусенки, които да може да манипулира в удобни случаи и с които може да манипулира другите. В крайна сметка "хлъзгавото" понятие манипулира всички, които си служат с него. И така за мен лично - критиката е това, което пишат англичаните - разглеждане на феномен от действителността, който се подлага на анализ от гледна точка на определена ценността система с цел да бъдат посочени неговите отрицателни качества. И в тон с темата - ако ние изпратим в света си такова послание, съответно то ни се връща по различни начини. Възможно е важен за нас човек да се отнесе с критика към нещо наше, което според личната ни система е добро, но се разминава с неговата. В примера на Пламъче е възможно приятел или член на семейството да се опита да "коригира към добро" нейните лични вкусове, убеждавайки я, че това, което тя харесва е скучно или старомодно или с ниско художествено качество или дори само да изкаже съмнение в стойността на вкусовете и, не е задължително да са в музикалната област. Втори начин на връщане - някой скъп на нея човек заобичва точно тази музика, която тя критикува, и Пламъче трябва да избира дали да запази любовта си към този човек или да я жертва заради разликата във вкусовете. При мен това се случи с дъщеря ми в един период. Аз осъзнах защо се случи и приех, че и тази музика си има свои някакви достойнства и хората имат право да я създават и слушат, щом им харесва. Важно е тази музика да им донася мир и радост в душите или да споделя някакви техни вълнения, независимо какви. След като искрено приех това, което написах, аз не започнах да слушам тази музика, но вече не се надигаше вълната на възмущение, когато я чуех. Месеци по-късно дъщеря ми промени вкусовете си. Поучена от опита, веднага внимателно прегледах всичко, което не обичам, и се опитах да го приема неутрално. Засега ми се връща все добро - моят начин на живот и възгледите ми изглеждат доста странни на много хора, но не ми се е случвало някой да се подиграва или да ме убеждава, че съм "попаднала в секта". - Констатацията ще обясня с примера на Пламъче отново - като филолог аз съм в правото си да констатирам безспорния факт, че текстовете на песните от този вид музика се отличават с елементарна образност (ако изобщо има такава), клиширани изрази, нарушения в ритъма и римите, които нямат смислова функция, употреба на много жаргонни фрази и думи. Тази констатация не дава оценка на текстовете, а само констатира тяхното състояние. Тези текстове могат да бъдат отлични за хората, които обичат, разбират и се повлияват добре от този тип поетична стилистика, но да предизвикват негативни емоции у други хора, с друга ценностна система в това отношение. Съответно на мен в живота ми се връщат констатации за моята работа и вкусове и аз ги приемам като такива, не като критика. - Впечатления - тук вече мнението е напълно субективно и дава информация не за феномена, а за човека, който дава преценката. Когато казвам, че не мога да понасям хеви метъл и техно, това не означава, че ги критикувам или че обективно те са лоши. Аз осъзнавам, че и те си имат достойнства и уважавам правото на всеки друг да им се наслаждава. Аз само споделям личното си усещане, когато слушам тази музика. Но съм напълно честна и признавам, че това е само личното ми мнение и по никакъв начин не е оценка на феномена. Съответно, ако някой каже нещо негативно по нечий адрес, аз го приемам само като информация за неговот лично мнение в момента и за неговата ценностна система, през която "вижда" същите неща., които "виждам" и аз.

Новата дреха

Ако един учител е критичен в работата си, нека си хвърли дипломите и да си намери друго призвание. Това го казвам с пълната сериозност на професионалист с успешна кариера и (може и да звучи невероятно за леля от провинцията, но е факт) - с доста добро образование и квалификации. Именно благодарение на знанията и уменията си, които изключват разпространения в нашите среди, за съжаление, критицизъм, успях да създам своя школа, учебник и авторитет. За сведение - критичността при проверката и оценката на усвоеното от учениците не е валидна в педагогиката още отпреди "леля" да беше студентка. Някой май чете учебници от 18 век. Още Мария Монтесори на времето си (а то е доста отдавна) показа истинският педагогически подход. Струва си да се прочете за това повечко.