Донка

1/ Не мисля, че тук, в този форум бихме предявили каквито и да било претенции към нови преводи на библията. Напълно съм съгласна с иваил, че книгата е била изопачена през средновековието. Такива са били нормите на поведение тогава - да се пресътвори оригинала, не да се направи точно копие - типично за фолклора. Уважението към автентичността идва много по-късно...Надявам се, че иваил наистина ползва някакъв ранен оригинал и има достатъчно квалификация да го превежда. Аз самата например с моите общи познания по старобългарски език, съм открила една очевидно сгрешена при осъвременяването дума - в един от най-популярните псалми. - Съгласна съм, обаче, и с Ани - дори и пре-пре-преведено и изопачено, библейското слово съдържа достатъчно силни и точни послания, за да отричаме напълно преводите, в които то ни е познато. По-скоро бих търсила общото и ценното в тези преводи, отколкото разликите, които все още трудно се доказват (и дали изобщо са доказуеми??) 2/ Моля при коментара на някоя от главите да се придържаме към нея предимно, защото иначе ще се получи каша. За да върна към темата за тази глава бих сравнила постъпката на Христос с търговците (изгонването) и съветите му в главата, която коментираме тук. Очертава се доста сериозно противоречие - на първо четене, обаче! - В Лука 10 говорим за загубена овца/драхма и после за каещ се грешник/завърнал се син, който е осъзнал и признал грешката си и има намерение да промени нещо в живота си. Бащата не го гони, заради старата му грешка и загубите, които е нанесъл - това са били необходимите му уроци. Бащата посреща сина си с радост и трапеза, за да отпразнува наученото, промяната! Според мен Христос ни учи да виждаме в един "грешник" ученика, но едва тогава, когато той наистина се учи и е показал, че е научил някой и друг урок. Търговците в храма са друго нещо - те съзнателно се ползват от любовта на хората за своите користни цели. Изгонването им е равносилно на поставяне в положение на ученици - как ще постъпят след това. Ако същите тези търговци се върнат в храма но вече не като търговци, а като души, които идват при Бог с безкористна любов, Христос ще ги приеме с трапеза. Или двете притчи имат допирна точка - търговците в храма хронологично предшества приемането на блудния син.... Поне това е моето разбиране. Ще се радвам да чуя вашите...

Лявата ръка право надолу, дясната ръка настрани. Дясната ръка слиза върху китката на лявата ръка. Дясната ръка прави движение по лявата ръка нагоре, над главата, в дясно, настрани и надолу. Когато се прави това упражнение, произнася се следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моят ум ми продиктува.” Същото упражнение с движение на лявата ръка и следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моето сърце ми продиктува.” Туй упражнение е приятно за концентриране. Формулките може да произнасяте и мислено. Тогава е за концентриране. А ако ги произнесете гласно – тогава е за усилване. Тези упражнения са необходими за владеенето на мускулите, при това с тези движения вие подобрявате вашето кръвообращение. Туй упражнение ще го употребявате за 10 дена. Но законът е следния: няма да употребявате двете едновременно. Щом сте паднал духом, тогава ще употребите първото упражнение (движение с дясната ръка). Понеже то е активно, ще превърне вашата пасивна енергия. Щом пък се усещате много енергичен, тогава ще употребите второто упражнение (с движение за лявата ръка). То ще урегулира вашите набрали енергии. Тъй че в разстояние на 10 дена всеки един, според състоянията си, ще употребява или едното или другото упражнение. Ще спазвате един закон. Тези упражнения ще ги правите докато ви е приятно, щом не ви се прави вече, спрете. Въобще движенията, които стават с дясната ръка, са по-ефикасни, помощни. А движенията с лявата ръка ние употребяваме само, за да възстановим едно равновесие. Сега, друго едно упражнение: Прави. Ръцете хоризонтално настрани. Затворете очите си. Концентрирайте се нагоре. Тъй затворете ръцете си над главата като един триъгълник. Концентрирайте се. Разтворете ръцете си и ги дръжте малко хоризонтално. Снемете ръцете си долу. Насока и направление на енергията

Отдалечаване и приближаване

В една от съборните беседи - Явно говорих - Учителя съветва: Глава 15 е една от най-известните в Евангелието: Случвало ли ви се е да "търсите изгубената драхма" или да сте в ролята на някой от героите на прочутата притча? Какви уроци сте научили и приложили от тази глава?

Юля, както казва Ина, това си е личен момент, проявява се не само в стихове или художествени дейности. Тук по-скоро говорим какво художествената дейност може да допринесе за отварянето на сетива, които човекът не е могъл да отвори до момента. Още не мога да направя скромните си художествени опити достояние на други очи освен моите собствени, но и все повече мисля, че не ми е нужно това. За мен беше и е важно усещането, което ми донася самият процес - търсенето на композицията, съчетаването на цветовете и всичко друго... Ето, например, забелязах, че отначало фигурите ми бяха приблизително равни по размери - средни, сега започват да стават все по-полярни - съчетават се много малки с много големи. Още не мога да преодолея бариерата за съчетаването на контрастни цветове - клоня към сходните. Също се ловя, че избягвам упорито ярките - клоня към акварелни, почти прозрачни. Много ще съм благодарна на Ина за коментар...

Благодаря ви, приятели, за ценните мнения. Тази експериментална тема ясно ми показа, че е назряло времето за този подфорум. Ivail! Благодаря за превода! Моля, можеш ли да ни постнеш тук реалния превод на цялата глава? Божидаре, много ми допадат новите ти тълкувания! С радост бих се включила в тях: "Да се разделиш с майка си и баща си означава да се разделиш с миналото, старите вярвания, заблудите, предубежденията. Да се разделиш със всичко, което досега те е създавало и обуславяло като човек." Напълно съм съгласна - това е в основата на еволюцията ни по принцип. Дали ще стане в пряк или преносен смисъл - това е отделен въпрос.При мен се случи много показателно. За да постигна този стремеж, аз се отделих физически от моите родители, запазих добрите си отношения, но колкото и да се старах, не можах да постигна особено развитие в частта със заблудите и вярваният. Точно обратното - много по-късно осъзнах, че съм се опитвала да правя само козметични, външни промени. А познавам хора, които и това не правят - достатъчно им е, че се отделят физически и/или развалят добрите си отношения и се нахъсват един срещу друг. Сега мога да кажа, че съм се отделила или поне почти съм приключила процеса. Но истинското отделяне започна, когато се върнах да живея при тях. Отношенията си не сме разваляли, макар, че се опитват още да ме "поправят", аз тях - не. Те го правят за мое добро според тяхното добро, аз го разбирам и не им преча, но си вървя по моя път. Те виждат, че съм щастлива и добре, мърморят, но не настояват. И всичко става с любов. То само с любов може да стане. И отново ще повторя моята версия на това Христово "отделяне" - аз престанах да усещам моите близки като роли - майка, баща, син, дъщеря, съпруг. Те не са ми близки по кръв, а по душа. Бог ни е поставил много близо един до друг, защото в този живот сме "в един клас" и уроците са ни общи или единия служи за учител на другия. Животът ми в семейството вече не е сцена - аз не играя роля на майка или дъщеря и не очаквам другите да си "казват думичките по сценария"... В това според мен се състои отделянето, меча на доброто и любовта... Семейните драми в тези случи се дължат на отказа на роднините да приемат промяната и натискът да си играеш ролята. Мисля, че Мария Тодорова добре е показала как човек се справя с това с любов.

Здравейте, приятели. От вчера една от основните идеи на тази глава се обсъжда в темата тук. Струва ми се, че това е добър повод да се заемем с една отдавна обмисляна идея - тълкуванията на основни глави и идеи от Библията. Предлагам в тази тема десета глава от Евангелието от Матея: Думите на Христос за това, че е дошъл да донесе не мир, а меч и да разлъчи човека от баща му и майка му... често се интерпретират съвсем неадекватно и извадени от контекста - едва ли не като опълчване срещу майката и бащата и приемането им като врагове, когато човекът е тръгнал по Христовия път... Доста съм мислила над тези стихове в миналото. Ще си позволя да цитирам кратката си интерпретация, която постнах в другата тема, но очевидно не беше забелязана... Ще се радвам да чуя вашите лични обяснения - не само на тези стихове, но на цялата глава.

Обяснимо е това изречение да излезе от устата на милионерка в описаната ситуация. Но някак не се връзва лично при мен, например. Професионално аз помагам и на едните и на другите, но по различен начин. Лично - също. Понякога помощта се състои в отказване на помощ, защото съм уверена в силите на човека и предпочитам да му вдъхна доверие и стимул да опита сам. Това пак е помощ. С кого си сътруднича най-ползотворно? Ами зависи какво се има предвид под ползотворно и за кого. Лично за моето развитие като учител, най-ползотворно е сътрудничеството ми с най-слабите. За самите ученици - зависи какво смятате за полза. Не винаги шестиците и явните успехи са по-важни за човека от това, че той успява да се оправи в чуждоезикова среда. Колегите ще ви кажат, че имаме отлични в граматика и тестове ученици, които са зле с разговорния език и обратно. Всъщност духовната сила най-често се проявява като присъствие в живота на някого, не толкова като думи и дела с цел проявяването и. Агресията не е енергия, а липса на енергия. Енергия има само в любовта. Овладяната агресия просто е по-силна и по-осъзната липса на енергия, която не може да открие вътрешния източник на любовта. Истинската агресия е проявена от търговците в храма - Исус проявява любов и към тях, и към храма като ги изхвърля от там. Какво точно имаш предвид за Павел? Е това вече е нечиста манипулация. Никъде Исус не призовава да се опълчим срещу майка и баща. Точно обратното. Напомням, че Исус казва: Матей 10 Мисля, че няма нужда от пояснение в какъв смисъл е казано. в същата глава: Никой на никого не се опълчва. Исус разлъчва в смисъл, че моето дете вече не го смятам за мое дете и не се отнасям към него като към такова, а приемам себе си и детето си и майка си като братя, защото всички ние сме души - деца на Бог и той е нашият общ баща. Почитам Бог в своите родители и в децата си, както и във всички други хора. Но това е отклонение от темата - може би защото лозунгът нещо се пропука... Все пак според мен дискусията си струва - най-малко в частта кой на кого помага и какво се разбира под "силен и слаб" човек. Иначе в гол вид приложен от политиците този лозунг в икономиката би довел до рязко разслояване и нови тоталитарни режими. Трябва ли да минем през това отново?

Така и не ни отговориха за източника - няма значение. Както и предполагах, не е съвсем точна постановката. Първата и част е вярна, но втората имеше нещо сенчесто. Как така "не на слабите".... Всъщност въпросът е доста по-сложен. Помага се на силните, за да могат те на свой ред да помогнат на слабите. От слабите се помага само на тези, които желаят помощ (не подаяние - да се прави разлика). Още съгласна съм с тези, които уточняват дефиницията за "силен - слаб". И както обикновено, в процес на работа над един съвсем друг проект открих точно това, което ми беше нужно: Свободни движения

Чия е идеята? Може ли малко повече подробности?

Мисъл за деня - 15.02.2012 Сега да минем към основното, към яденето. Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене. Истинското ядене седи в човешките мисли. Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея. Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана. Дето спазвам това правило, няма изключение в него. Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна. Тази храна лекува човека. За да благовествам Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Опитах с триъгълниците! Не може да стане "картина" с абсолютно еднакви триъгълници. Красотата се съдържа в съчетаването на различните....

Мисъл за деня - 14.02.2012 Невидимият свят или реалният свят, който се проектира на Земята, едновременно в нас турят две страни, две течения. Едното течение – на положителната страна на любовта, а другото течение – на отрицателната страна на любовта. Едното течение е, което минава през Божието сърце, и другото течение е, което не е минало. Вие искате да знаете коя е истинската любов. Тази любов е минала през Божието Сърце, минала е през сърцата на всички велики души. Тя е любовта, която твори. Дръжте се за нея любов. О, да ми беше като брат Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Ина! Ако знаеш колко невидими същества ще са ти благодарни за това, на което ще ни научиш!

Да, или също да гледаме света с любов и да виждаме любовта в него?

Дванадесетте племена Могат ли всички хора да станат художници? Ако да - какво е нужно? Как точно, според вас, ще се оправи света, ако всички станат художници? Вие рисували ли сте някога? Като художник?

Мисъл за деня - 13.02.2012 Промяна трябва да става и в този, който обича, и в този, когото обичат. Ако не стане промяна в онзи, който обича, не може да стане промяна и в онзи, когото обичаш. Не може Божията Любов да мине през нас и да не остави нещо от себе си. Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

Негативните емоции са нещо като трънчетата в ходилата ни, когато неусетно се отклоним от пътя си и "нагазим в трънака". Боцкането има за цел да ни събуди и да ни напомни да се върнем там, където не ни боде нищо... Друг е въпроса, че човекът понякога упорства, че това е неговият път и тръните не са си пораснали на мястото, опитва се да ги скубе или мачка, с което се наранява все повече и повече. Ако все пак успее с цената на много болка и сили и време да разчисти част от трънака и да си направи път, тръните поникват отново и понякога човекът рискува съвсем да изгуби и забрави истинския си път - там, където няма тръни, а само меката трева на радостта, свободата, любовта.

Като всяко друго умение четенето (изкуството да се четат книги) се развива с... четене. И като всяко друго умение то се усвоява по няколко закона: - доброволно и с желание и удоволствие - с изобилни примери за неговата нужда и ценност, идващи от най-близката авторитетна среда на детето Защо игрите и филмите заместиха четенето? - защото наготово дават на детското съзнание образи, сценарии, идеи. Игрите позволяват и интерактивност - виртуална. Книгата е по-ценна от филма, защото развива личните ресурси за създаване на идеи, образи, сценарии - т.е. стимулира активност на мисленето и фантазията, а те са в основата на творчеството. Вместо да се конкурира с другите видове средства за комуникация, тя трябва да се "хване за ръчичка" с тях. Вместо да я избутват назад, тя трябва да заеме своето заслужено място на "венец". Как? Ето това е въпросът, над който трябва да мислим и предлагме и най-вече да работим и прилагаме любовта - всички - и филолози, и педагози, и родители и просто човеци. Много ще ми е радостно вместо да плюем това и онова, този и онзи в тази тема да съберем идеи "Как да научим децата да четат". (За сугестопедията и каква роля може да играе в развитието на детето предпочитам да отговарям в другата тема. Колкото до ролята и в четенето на книги, тя е предимно в прилагане на общите и принципи, а те са принципи не само нейни и съвсем не са родени от д-р Лозанов.)

Мисъл за деня - 11.02.2012 Любовта трябва да бъде приложена. Полей и малкото цвете, полей и голямото. За да познаеш любовта си към някого, виж каква жертва можеш да направиш заради него. Любовта ти трябва да бъде абсолютно безкористна. Даже онзи, когото обичаш, да не подозира, че го обичаш. Любовта има една вътрешна страна: като обичаш някого, ти вече му даваш, понеже от теб излиза Живот и се влива в него и ако той е болен, би оздравял, ако е тъжен, би се зарадвал, ако е грозен, би се разкрасил, ако е лош, би станал добър, ако е глупав, би поумнял, ако е обездарен, дарбите му биха разцъфтели. Любовта е служене Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Молитвена програма за начало: Кажи ми ти Истината Благата песен Формула: Аз ще пазя равновесието на моята душа. Аз ще пазя равновесието на моя живот, на Доброто в мен и във всички около мен. (три пъти) Нека от сърцето ми любов жива да блика Марко 7 Размишление Беседа: Общото благо - Утринно Неделно Слово, държано на 5 ноември 1933 г., 5 ч. с., София - Изгрев. Молитвена програма за край: Добрата молитва Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти) Господнята молитва Общото благо

Кое те кара да си мислиш, че трябва да се бориш срещу егото си, срещу гледането в чуждата паница, срещу чувството за вина и още срещу куп неща?

Въпрос към преждеизказалия се: - Вие лично колко точно деца сте обучавали по метода на сугестопедията, какви резултати имате и какви книги обичат да четат? И като контрапункт: Надеждна! Благодаря! Доколкото аз имам лични впечатления от Надя, това е учител, когото децата ОБИЧАТ.

Напълно подкрепям Ани. Обаче всеки, който види огромното наследство, му се иска някак по-бързо да стигне до отговорите.... Има начин, но човек трябва внимателно да си формулира въпроса. Ние често се изкушаваме да задаваме въпроси с предварително формулирани от нас отговори, които само очакваме да бъдат потвърдени. Ясно е, че реалният отговор ще ни се строи неадекватен. Второ, бързаме да получим отговора "сега или веднага", а той работи на принципа на класическата поща - изпращаш писмо, изчакваш да го "получат", да "напишат отговора" и да "измине пътя до теб". Понякога помага дори да "изключи" човек временно въпроса. Трето, нужен е лесен достъп до максимално богата библиотека, макар че понякога и с една само книжка става. Искрено препоръчвам уикибиблиотеката, и petardanov.com . Остава само човек да се помоли за отговор и като "изпразни чашата на своите предположения", да отвори произволна страница и да чете внимателно. Това не е случайна страница... Поне моят опит това показва...

Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате въздух през дясната ноздра, а ще издишате през лявата. Ще правите упражнението по 21 пъти на ден: сутрин, преди обед и вечер по седем пъти. Опити