Внимание: Отрови в дрехите След прочетеното няма да си купя джинси от този плат А какви алтернативи знаете? Ако не купувате цветни дрехи, произведени в Азия, то какво и откъде купувате? Познавате ли други дрехи, които са опасни за хората и природата? С какво могат да се заместят? Благодаря ви!

A това мисля също е една задачка пред всички нас, които се качваме на Езерата през август. Не е тайна, че това изкачване и пребиваване на огромен брой хора за някои други хора означава източник на приходи, т.е. печалба. Но пък какво лошо има в това - не е лесно да се живее и оцелява в планински район, а догодина пак ще очакваме да има коне и коняри за багажа, нали? И всеки не може всичко да извлече нагоре сам, а му се иска да отиде... Е, тогава нека всеки отговаря за своите помисли, когато дава или взема пари за нещо....

Да - за извора да! Само да добавя, че нямам горчивина - само наблюдения и размисли. Това дето ми се сви сърцето беше от Девата ми дето винаги се поставя на мястото на този дето осигурява, организира... и усетих, че това никак не е толкова лесно и просто. Възхищавам се и поклон на всички, които влагат себе си в организирането на лагера и въобще всичко там - над 2000 м.

Честит Рожден Ден, Ради!

Благодаря ти Вятър за хубавите думи Нямам претенции за съвършенство - със сигурност и моето слънце от време на време се скрива зад облаци - нали сме тук, за да се учим. И аз го усещам като теб това с подаръците и с черпенето, мила. Обаче моят живот мина през кризите и аз на гърба си разбрах, че има моменти, в които ми се е искало да почерпя, да подаря, но е нямало с какво. Много тежко ми беше, когато мои близки хора имаха рожден ден, а аз се чудех как да отида да ги поздравя и какво да им подаря като парите не ми стигаха, за да изкара седмицата семейството ми. Преглъщах сълзите си, когато на рождения си ден броях стотинките за хляба ни и нямаше как да купя или дори да приготвя сама нещо, с кето да почерпя приятелите и колегите си. Както и да е - науичх му уроците на онова време. А за лагера и оня ден там. Докато вървях към лифта, срещнах коне натоварени с нещо. В кухнята бях чула как обясниха на някого, че очакват хляба... Сви ми се сърцето като прехвърлих през ума си колко ще е цената на един хляб, след като той се качи с кола от Сапарева Баня, с лифта от Паничище и с конете до старата хижа. Кой черпи и дарява хората с този хляб? И този щедър Някой как изкарва парите, с които плаща на фурната, на колата, на лифта и на конярите? Не заради друго, но на мен ми се прииска в момента да даря повече хора с това, но осъзнах, че не мога да платя дори само превозването с лифта. Моля не го приемйте като критика или черногледство... Просто споделям размислите - част от тях в онзи ден...

Сега си мисля, че лъжата става лъжа тогава, когато ни създаде някакъв проблем - т.е. ние сме приели някаква информация за истина без да я проверим лично и върху нея сме построили някакво свое отношение или поведение, постъпка. Със съответните последствия за нас и останалите. Ако, обаче друг човек не ни казва истината, но информацията не е определяща за моето поведение - т.е. не я вземам предвид или я проверявам преди да се опра на нея, то това не може да се нарече лъжа. Просто човекът е видял фактите по неговия личен начин или те са се променили или той е имал някакви причини да ги представи в променен вид. Лъжат ни тогава, когато не стоим здраво на собствените си крака, а предпочитаме да ни носят...

Какво ми се случи докато бях на езерата на 19ти.... Слезнахме от Бъбрека до лагера специално за да минем през изворчето. Там седеше много възрастен брат и около него имаше поне 20 тубички с вода за кухнята - пълни. Братът седеше и наблюдаваше хората, които минаваха покрай него. Никой не му обръщаше внимание. Ние спряхме и си наляхме вода, а аз настойчиво се загледах в тубите и в момента, в който го погледнах и отворих уста да го попитам дали има нужда от помощ, той се изправи и тихо попита ако има между нас някой от братството от лагера дали ще помогне да занесе до кухнята по една поне туба. Ние не бяхме в лагера на езерата, а на Зекирица, но какво от това. Всеки взе по две малки туби (Петьо взе една голяма) и с доста зор (нарочно я казвам тази дума) но с огромно удовлетворение ги изкатерихме до кухнята. Който е бил там знае какво означава това. Докато кретахме с тях по камъните, покрай нас весело отминаваха други хора, които си личеше, че идват от Паневритмия и са минали покрай изворчето. Не носеха туби, но очевидно отиваха в лагера, защото нямаха раници. Горе ни посрещнаха с благодарност и ни сипаха купичка жито, което ни дойде като манна небесна. До нас на масата се водеше философски разговор за "важни" неща. Но носенето на тубите явно не беше важно. Макар, че хората ядяха като нас храна от кухнята. След малко обаче иззад клека се подадоха три момчета с ведри лица и по две туби в ръцете, после се върнаха и донесоха още по две. Може би ги бяха пренасяли на части, защото се върнаха сравнително бързо. Честно казано тези момчета и лицата им бяха най-хармоничното и красиво нещо онзи ден. дори голямата Паневритмия, в която имах щастието да играя в най-вътрешния кръг, не ме ощастливи и развълнува така. Имаше и кутия за дарения до кухнята, но нямам представа какво имаше в нея. И въобще - тези, които отиват да си вземат хляб или нещо топло горе дали се замислят винаги с какви средства се купува и особено изкачва това до лагерната кухня....

Малко спомени от 19 август Кръговете бяха четири. Сутринта се наложи да направим допълнителен вътрешен кръг с камъчета, за да могат да се включат всички желаещи. Мир, радост и хармония - това усетих аз. Бях много развълнувана - танцувала съм другите дни от събора, но до тази година не бях се включвала на 19 август. Лифтът започна да качва най-ранобудните още в 6.30. Около 7-7.30 по пътеката към БЪбрека вече се движеше почти непрекъсната върволица от бели фигурки. Имаше и много хора, дошли само за да се качат на върха и да наблюдават Паневритмията. За изживяванията по време на танца - то не може да се опише с думи, а и може би не е добра идея - това са преживявания, които душата съхранява дълбоко вътре в себе си за цял живот. Благодаря на Бог за тях.

Бъбрека - 19 август 2011 г. Поздрави от тези, които имахме щастието да бъдем там!

Ще имаш момичееее и ще си тъст, а твоята жена - тъща... Но ще ви обичат - живи и със свещички от радост в очите - за да си научиш урока.

На един Лъв по призвание от един лъв по служба Винаги да сме заедно!

Ще се радвам много да се видим с някого! Ние се качваме в четвъртък и ще отседнем в лагера на Зекирица. На 19ти ще се качим горе за Паневритмията, а следващите дни ще сме на Зекирица. Ще е супер да успеем да се познаем горе