Донка

Аз съм и двете - много е ценно за израстването на човек. може и смешно да е на някого, но след 45 г. започва истинското израстване... ако човек го осъзнава и желае разбира се.

Всъщност не виждам нещо лошо да споделим кой какво разбира под това понятие. Думата явно има негативен смисъл, но не смятам, че е свързана само със сексуални прояви. Дори като се замисля те са само една малка част, но тъй като са на повърхността, само тях сме склонни да виждаме. Може би за да замажем развращаването в елементарни житейски ситуации, което не ни се иска да видим. И на мен отначало ми се струваше, че самото използване на понятието вече е вид осъждане на някого или нещо. Но после си признах, че думите не притежават това свойство да осъждат. Те са неутрални понятия за нещо, което сме категоризирали ние - хората. Осъждането също ние го правим, като влагаме негативна емоция в едно негативно понятие и отхвърляме факта или човека, който стои зад него. А възможно ли е да говорим за разврата без да осъждаме никого?

Приятели, радвам се, че мога да ви запозная със Силви и Сашо от общност Животвор : източник Семейството е отгледало спелта и предлага на потребителите на нашия сайт - всеки който има желание да си закупи за себе си и за свои приятели, може да го направи лично от хората, които са го отгледали. Можете да се свържете с тях на телефони: Силви е 0894-718-476 Сашо 0894719092

Детска школа „Бялото кокиче” отвори вратите си на 4-ти април - в новия братски дом - София, на ул. ”Ген. Щерю Атанасов” № 2 и приключва своя начален сезон на 15 юли. Радостни сме от възможността да се запознаем и работим с толкова много нови – малки и големи приятели. С тях бяхме заедно на нашите импровизирани концерти, детски театри и рождени дни, ежедневни разходки в парка, на заниманията в детската школа и на двора. Вдъхновението, детското присъствие и слънчевата педагогика бяха изворът, от който черпехме с пълни шепи. Нашите занимания започват отново на 01.09.2011 г., като условията за приема в школата, както и всички актуални новини, можете да проследите на страницата на нашия блог Бялото кокиче. Благодарим от сърце на всички, които ни подкрепяха в нашите първи стъпки J За да направим още по-приятни, безопасни и полезни заниманията в детската школа, обръщаме се към вас за съдействие, като добавяме списък с необходимите допълнения: 16 детски матрачета Външен парапет за стълбите Индивидуални детски шкафчета Пожарогасители Аварийно евакуационно осветление Детски модулни маси Възлавнички и олекотени завивки Детски дървени играчки и конструктори Глина Блокчета за рисуванe Акварелни бои Моливи, пастели, флумастери на водна основа Коркови табла Обръщаме се към приятелите на ДШ „Бялото кокиче“, които желаят да ни подпомогнат, да се обадят на един от нашите телефони или да направят своето дарение на сметката на Общество Бяло Братство: 0896669767 0896669769 0889219981 лева: BG43UNCR96601060704509 Уникредит Булбанк София 1000 пл. „Света Неделя” № 7 евро: BG70UNCR76301209342600 Уникредит Булбанк София 1000 пл. „Света Неделя” № 7 С благодарност: от екипа на детската школа Източник

Духовен наряд за 19, 20 и 21 август 2011 г. Начало: 6.00 ч. за цялата страна 19 август 2011 г. 1. Песен: „Химни на Слънцето” и молитвата „Вярвам в Тебе, Господи” 2. Песен: „Духът Божий” 3. Молитва на триединния Бог 4. Прочит на Евангелията: - Матей 5 1-13 - Марк гл. 12 ст. 28-31 - Лука гл. 4 ст. 14-19 - Йоан гл. 8 5. Беседа: „Силен и слаб”, държана на 19 август, 1938 г. 6. Песен: „Благословен Господ” 7. Формула: „Да осветяваме името Божие, да търсим Царството Божие и правдата Негова, и да изпълним волята Божия” 8. Формула: „Божият мир да бъде над всички ни” 9. Молитва: „Отче наш” 10. Поздрав на Братството: „Да се прослави Бог във Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов”. 20 август 2011 г. 1. Песен: „Химни на Слънцето” и молитвата „Вярвам в Тебе, Господи” 2. Песен: „Бог е Любов” 3. Малката молитва 4. Песен: „Духът Божий” 5. Беседа: „Степени на съзнанието”, държана на 21 август, 1938 г. ( Лука 12 гл.) 6. Песен: „Аз мога да любя” 7. Формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” 8. Молитва: „Отче наш” 9. Поздрав на Братството: „Да се прослави Бог във Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов”. 21 август 2011 г. 1. Песен: „До ще ден” 2. Песен: „Да имаш вяра” 3. Песен: „В начало бе” 4. Добрата молитва 5. Беседа: „Великият подтик”, държана на 26 август, 1938 г. 6. Песен: „Божията любов ме озари” 7. Песен „Красив е животът” 8. Молитва: „Отче наш” 9. Поздрав на Братството: „Да се прослави Бог във Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов”. Инструментално изпълнение на песните ще намерите тук,а вокални и инструментални - тук. Източник

Ина, благодаря! Имах чувството, че чета своите мисли! Не можах дори да отделя това, което най-много ми допадна и затова го цитирах цялото! А още по-щастлива ме прави фактът, че това е написано от млад и изключително интелигентен и надарен човек. България ще я бъде!

Съвсем точно, Пламъче! Подкрепям. Това и за свекървите е най-доброто, вече съм сигурна в това. За липсата - не е бебешко, мисля. Миналия месец по друг повод чух моята родна майка да ми казва - "аз съм много щастлива, когато липсвам на някого - това означвава, че съм била много полезна и че човекът ме обича истински". Подскочих чак. И този агресивен модел на свързване на липсата с любовта съвсем с добри намерения се втълпява в главиците ни още от малки и почти цял народ живее с него. Е, после как няма да има проблеми във взаимоотношенията ни??? На мен моите деца не ми липсват - те са си винаги с мен в душата ми - нямаше да се радвам повече, ако бяха у дома или непрекъснато ме търсеха. Това би означавало, че когато съм била тяхна майка (сега съм им приятелка), не съм свършила добре своята работа и не съм ги направила достатъчно самостоятелни да имат свой личен живот без мен. Нали рано или късно родителите си заминават... Има една приказка сред нас майките-прителки на порасналите си деца "Щом не ме търси често, значи е добре".

Това е наистина много точно формулиран и сериозен проблем. Ако човек успее да го реши - един житейски университет е завършил. Според мен подходът може да бъде аналитичен - какво поражда желанието да има някого и в какво точно се състои и изразява навикът да няма - също - какъв е коренът на този навик. Когато съм била в подобна позиция, сядам и съвсем откровено записвам разсъжденията си по въпросите - понякога излизат зашеметяващи комбинации - просто отварят очите за реалности, които човек често крие от самия себе си. Човек си прочита и решенията... само после да има мъдростта и волята да ги приложи... Докато не се реши проблемът и не се промени мисленето и начинът на живот, всеки следващ привлечен ще причинява повече болка. Народът го е казал - от трън та на глог.

А според мен всичко зависи от хората отдолу - всеки народ заслужава управниците си - стар закон. Ако всеки от нас си заеме мястото и си върши работата с любов, няма да има нужда да се обединяваме около нещо измислено от някого.

Е то никой не се ражда независим и можещ да се освободи от зависимостта - май това ни е главния урок на този свят - да се научим да се освобождаваме от зависимостите си, да живеем свързани, но не обвързани. Може. И изобщо не е синоним и показател на съвършенство.

Също така няма нищо лошо в думата страдание. И на нея и се придават негативни смисли, а всеки на тази земя, когато изпадне в зависимост, трябва да знае, че с нея вървят и страданията. Приемем ли за нормално да сме зависими от нещо, ще приемем за нормални всички последици от реалната възможност да го изгубим или да бъдем принудени да плащаме и да се борим за него.

всеки човек е силен за едно и слаб за друго, но аз лично придобивам невероятна сила, когато ми се случи да обичам. Лошото е, че не мога да се сетя някога това да е завършвало добре ). Защо ние под "обичам" разбираме само интимните си връзки? Нима не обичаме цветята, дъгата, небето, живота, децата, които играят на поляната и малките тревички, и дъждовните капки...? Тези "обичам" случват ли ни се или си са в нас по принцип и дали зависят от нещо друго вън от нас? Ако обичта в една интимна връзка се отличава по нещо от това обичане, значи това не е обич, а зависимост от човека или от връзката. Ако цветето, което сме обичали, по някаква независеща от нас причина, а защо не и по наша вина някаква, увехне, това може ли да значи, че обичта ми към това цвете не е завършила добре? А как ще завърши зле обичта ми към птичките - като ми изцапат дрехата ли или като отлетят на юг? хората трябвало да бъдат мега силни и всичкоможещи и всичкознаещи, и че като някой си тръгвал от тях, било егоцентрично да ги боли и да се измъчват, и било поради неразбиране на духовните закони и т.н. А според мен точно тези, които смятат себе си за мега силни и можещи ги боли, когато някой си тръгва от тях. И това го знам, защото аз се смятах за такава и наистина много ме болеше. Ако човек се смята просто за тревичка, ама съвсем нормално е да залязва слънцето, да става студено или да изсъхне стръкчето ми от студа или сушата. Но кренчето си ми е здраво и пак ще покара и слънцето пак ще изгрее и ще дойде пролет, после пак есен... Кой е толкова железен, че да не страда от разкъсването на емоционалните си връзки. Всъщност боли, когато се разкъсват зависимостите. Или както казва един приятел - да сме свързани без да сме обвързани. Ако наистина сме имали връзка, а не обвързване, тя или не се влияе от вънщни за нея неща или съвсем закономерно пътищата на близки до вчера хора се разделят в различни посоки.

Това, което ме изненада отначало, но само отначало, беше, че Учителя говори не за всички хора по принцип а специално за окултните ученици. Защо точно окултните ученици изпадат в това неразбиране?

Благодаря Илиянче! А на какво друго, например, би могло да се подчини Божието царство освен на Божията Любов и Божията воля?

Откровено си казвам, че за последен път съм гледала такъв сериал преди повече от 10 години. Обаче познавам хора, които редовно гледат. Този въпрос ми се върти в главата отдавна, но изкристализира ясно вчера, когато се втурнах да питам чичко Гугъл за име, което прочетох на място, което претендира за философски разсъждения. Първо със срам си помислих, че това име ми е убягнало. Когато разбрах, че това е герой от турски сериал, ми стана смешно, после тъжно, после страшно. После изведнъж нахлуха всички знания от време оно, когато един от моите професори - бунтар за онова време, се опитваше да счупи рамката на "изкуството е отражение на действителността" и да ни докаже, че всъщност доста често изкуството може да манипулира тази действителност и да ограничава мисленето на хората, преценките им за ситуациите и характерите, дори да ръководи тяхното съзнателно поведение. Пъзелът ми започна да се нарежда - отиваха си по местата "артистичното" поведение, което наблюдавам все по-често у някои хора, коментарите им за живота, които сякаш са извадени от сериал. Те наистина са извадени от сериал! Какво мислите вие? Семейните сериали огледало ли са на нашите лични взаимоотношения или обратното - успешно влизат между нас и ни манипулират? В тази връзка имате ли пример за сериал, който би могъл да манипулира по положителен начин взаимоотношенията ни?

Много точно казано! "не е нормално Божието царство да е пълно с такива овце, които не правят разлика между картината на Ван Гог и драсканици." Ако едно "царство" е подчинено на някакъв друг приоритет и ценност освен безусловната любов, то не е Божие.

Сигурна съм. А аз много се радвам, че съм дете! Винаги съм била - затова след един месец ще ми се навършат точно 30 щастливи години с децата. Това е за мен Божията воля и когато човек я усеща и следва без оглед на това, какво мислят и казват хората около него, наградата е светлина, мир и радост вътре в душата - Божието царство. Е, естествено не винаги човек успява да го постигне. Нали затова сме тук в земното училище. Синхронично, нали?!! Днешната беседа от Духовната школа

Много се радвам на сигурността ти!

Докато четях и мислех над идеята на беседата, отначало умът ми се "хвърли" на горчивата храна. После, обаче детето вътре в мен проговори и настоятелно си поиска "сладката храна" Накрая постигнахме споразумението, за което се говори и по-горе. Не може вече само сладка храна - когато го подкарам само на сладко, губя качества, които харесвам в себе си. Но пък ако е само кисела, уморявам се и ми дотежава За горчивата - може би наистина е още далече от нас и не сме готови за нея. Поне аз.

Защо да е ограничение? Именно! Обаче Божието царство не е в това, което виждаме, а в начина, по който го виждаме. Йоан много точно го е казал -обича брат си, когото вижда. Т.е. Божието царство е в обичането, а обичането си е вътре в нас и не зависи от никого отвън, а само от нас самите. Всичко е вътре в това обичане - защщото, ако едно обичаш, а друго не, ако имаме условия за обичането, вече не сме в Божието царство. И нека си има хора всякакви и са свободни да си искат и да опитват каквото те искат - това не може да променя моето обичане, а следователно и Божието царство. Поне моите расъждения и усещания са такива - никакви претенции за правилност, защото такава няма в Божието царство.

Ами ако се окаже, че не е Любов, а любов, почистваш я от зависимостите и тя ще си върне Любовта. А Божието Царство няма какво да го търсим вън от себе си - още по-малко в другите хора. Това е начинът, по който ние самите възприемаме света, в който живеем. ако в мислите и сърцето ни е ад, ние живеем в ада, ако в тях са ценностите на обществото, на времето, ние сме в техния свят, ако са божествените ценности, ние сме в Божествения. А иначе това е обективно един неутрален свят - вселената.

А къде според теб се намира Божието Царство? Къде го търсиш и къде смяташ, че си го видяла?

Книгата е публикувана и в секцията с лекции на Портала Моята връзка

Именно - ако аз изпълня желанието, което по моя лична преценка е вредна за самия желаещ го човек, то аз го обвързвам много сериозно. Първо, аз му прехвърлям отговорността за моята постъпка - "абе аз си знаех, че ще стане зле за теб, ама ти нали толкова искаше". Второ, аз очаквам от него да оцени моя жест - че въпреки моите лични резерви, аз съм изпълнила желанието му - т.е. в замяна очаквам нашите отношения да са добри и подсъзнателно (а може и съзнателно) да очаквам да ми бъде втърнат този жест някой ден. Най-малкото очкавам да ме уважават и да са ми благодарни за жертвата ми. Трето - натоварвам човека с отговорността за моето вътрешно колебание, съжаление, самокритика и още какво ли не... Четвърто - допускам човекът, който настоява, да ограничи моята лична свобода и да ми наложи по някакъв начин своята воля - а това не е добре за неговата свобода. Всеки, който налага волята си на някого, веднага става зависим от него - манипулаторът веднага става манипулируем от манипулирания - стар и добре известен закон. А когато откажа да изпълня желанието, което чувствам като неразумно, аз оставям човека свободен от моята намеса в неговата съдба - нека си го направи сам или да потърси друг. Аз не се опитвам да го разубедя - просто казвам истината, че не се чувствам готов да изпълня желанието му. Например на майка ми съм казвала, че много я обичам и уважавам, ценя мненията и и всичко, което е направила за мен и семейството, но след като аз ще сложа подписа си под договора за недвижимия имот, аз ще изслушам различни мнения, ще мисля със собствената си глава и ще направя това, за което аз само ще отговарям после ако съм сгрешила. Така я освобождавам от отговорността за финалното решение. Дали тя ще се обиди, дали ще се почувства засегната, че не съм направила нейното "правилно" - това вече не е моя работа. Аз ще я обичам не по малко дори и ако ми се разсърди и спре да ми говори. Разбирам я и я оставям свободна да се сърди и страда. Като тийн дъщеря ми беше усетила слабото ми място - идваше в школата да ми източва дребни суми всеки ден (капка по капка...) когато имах голяма група и сериозен час. Знаеше, че пред двете злини - да се изложа пред учениците ми и да и хвърля с огорчение парите, за да ме остави на мира, а след товада си мисля за нея грозни неща, избирах второто. Когато започнах да чета Лазарев, Чопра и Учителя особено, приоритетите се смениха и тя разбра и се убеди, че вече не можех да допусна второто зло - "не ме интересува какво мислят чужди хора за мен и теб - за мен любовта ми към теб е най-важна и твоята сигурност докато не станеш отговорна сама за себе си." - тези думи отначало и подействаха като шок. Но когато се убеди, че не са празни приказки, а истината, се промени изцяло. Да добавя за ножа - когато детето е твърде малко да го достигне и вземе само, аз отговарям дали това, което може да му коства живота, ще попадне в ръцете му. Когато порасне и разбира какво прави - той ще си го вземе и без мен - тогава е свободен да прави каквото поиска. Когато дъщеря ми започна сама да си печели парите, известно време пилееше, но после усети какво и струва това и сега е по-разумна и от мен. Дева е все пак.

Божидаре! Това имах предвид, Ани, когато писах, че ако се отделите от свекървата с мотивите, които доста хора са изпонаписали емоционално, един ден като бумеранг същите тези емоции ще се върнат и ще създадат проблеми в отношенията на следващото поколение. Т.е. когато ти станеш свекърва, ще изживееш още по-голям конфликт със снахата. Ако успееш ти (няма нужда и съпругът ти да е убеден в това дори) да преработиш всичко случило се между вас като необходимите за двете ви уроци за вашето израстване и помъдряване, ако ти успееш да се освободиш от очакванията си към свекървата и нейното поведение, ако дадеш право на нея и на себе си да грешите, да проявявате човешки слабости, филмът щ започне да звучи по съвсем друг начин. Лазарев казва, че ако променим гледната си точка към миналото, ние вече сме променили и самото минало. Учителя казва, че сме дошли тук, в земното училище, за да се учим да превръщаме злото в добро, грозното в красиво, страданието в благословия. Как? Като работим с ума и сърцето и душата си. Кога ще дойде време да живеете самостоятелно? - Когато с всичката си душа и ум и сърце, ти си убедена, че вие се отдалечавате само физически, за да се сближите и да се обичате повече и по-добре. Щом имаш дете, лесно ще ме разбереш - ако детето ти много иска да си играе с острия нож, ти ще му го вземеш, дори и да плаче и да се тръшка. Защо в името на добрите си отношения с детето не му изпълняваш желанията, а после да му се караш, че се е порязало или да казваш, че с неразумните си постъпки, ти пие енергията? Ти ще приемеш неговите ритане и пищене за нормални и ще продължиш да го обичаш въпреки тях. Ето така е с близките хора - "много те обичам и точно затова няма да направя това, което искаш". Колкото до празнуванията - сега като почти свекърва осъзнавам, че възрастните си имаме свои представи за весело прекарване, които се отличават от тези на младите и това е нормалното. затова нека младите позволят на възрастните да си направят своята радост, а възрастните да са мъдри достатъчно да оставят младите с тяхната. Съвсем е нормално да сме отделно без никакви обиди и претенции - точно обратното, така ще ни е хубаво на всички! Моята снаха е от другия край на България - ама съвсем нормално е, че нейните вкусове и рецепти от майка и (прекрасна жена и майка) силно се отличават от нашите южняшки вкусове и готвене. Но аз в това виждам не повод за конфликт, а благословия! Та моето лично мнение е - първо почистваш вътре в себе си всичко негативно и когато си убедена, че ще отделиш домакинството си за доброто И на свекърва си и защото я обичаш и уважаваш, значи е дошло времето. А как тя ще го приеме, как ще реагира - това вече е нейният урок, нейният път - за него не можеш да и държиш сметка.