Донка

Не е важно кога и дали ще я оставят, а как точно ще го направят - имам предвид вътрешното им състояние. Ако се отделят с мотива и нагласата "отървах се от едно зло", ще загубят шанса да решат една важна задача в живота си. А избяга ли човек от един изпит, следващата контролна е винаги по-трудна. Лазарев прекрасно го обяснява това. Ники също се е опитал, но и аз малко трудно го разбирам.

Именно - познание и мъдрост!. Но от Твоето Слово и от Твоята Истина - Божествените, а не от твоето (човешкото)надприказване за пари и слава и не от човешките "истини" - информация тип светска клюка и омаскаряване. Тези последните ни разделят и българите, които ги пускат точно деленето целят. Защо? За да не виждаме това, което ни обединява, да не видим Истината. Колкото до глупостта - и аз на млади години бях сигурна, че тези, които виждат проблемите са умните, а тези, които виждат радостите и благословиите и доброто у всеки и във всичко - са глупаците. Ами глупава съм била.

Божествената мисъл уикилийкс е всичко друго, но не и светлина и мъдрост - т.е. няма как да ни заведе до истината. По-скоро ни тласка в обратната посока. "Стойте далеч от стария живот."

Ани, ти чела ли си нещо от Лазарев?

Благодаря Дианче! Дано! http://www.youtube.com/watch?v=WuG-9e_5bwU Дано - текст + музика Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам "Дано". Ако към тия две същества, прибавиш и още две, ти знаеш ли колко прави това? Най-малко хиляда и две. Припев: Дано, дано, дано, дано, дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно, тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано". Тогава престава да те е страх и от страха те е срам, щом има някой с теб, с мен и с тях, щом няма никой сам. Щом ти е трудно не се колебай, не страдай току-така, ела приятел и лапата дай, аз ще ти дам ръка. Да попеем заедно! (кой когато му е на сърце)

Благодаря! Ако всеки малък човек като мен и теб повтаря тези хубави пожелания всеки ден и не просто повтаря, но и вярва и работи, действителността ще последва хубавите ни желания. Ето още нещо от нашата култура, което ми дава усещането за общност с всички българи: http://vbox7.com/play:78bf840c Нека попеем заедно!

Благодаря Божидаре - снощи не ми остана време да дам и този линк. До понеделник ще качим беседите и в секцията на Портала. В страницата, към която дадох линк, има пдф на същата книга, към която си дал линк за изтегляне, но той дава възможност и за четене онлаин. Двигатели в живота - пдф за четене онлаин По инициатива на Розалина всеки ден във форума ще пускаме тема с поредната беседа от книгата - за обсъждане и споделяне на пасажи, които сани направили впечатление.

Имаме книгата Двигатели в живота в уикибиблиотеката.

Защо се чудим да измисляме какво ЩЕ ни обедини. Ние сме си обединени вече, но не забелязваме общото между нас, а различията. Имаме един език с писменост - нека всеки си пише кирилицата и говори български със сънародниците си (както е в нашия форум) - нищо сложно и трудно няма в това. Имаме богата българска култура - нека събираме в темите тук в нашия форум това, което ни радва и което събужда "българчето" вътре в нас. Това, което ни връща в родината където и да се намираме по планетата (която също ни е родина, но по-голямата). Имаме и нашата българска земя - дали случайно е казал Алеко да я опознаем, за да я обикнем. А като я опознаваме, нека я и пазим чиста и красива, каквато ни е дарена от Бог. И вместо да плюем по "замърсителите", да се наведем и да съберем боклуците по местата, където ние живеем и се разхождаме. Да подбираме българските зеленчуци и плодове на пазара - от производителите ни, да купуваме българските стоки... Ето така - мълчаливо и скромно, с любов и радост, всеки по своя малък начин... капка по капка... заедно. И да започнем да споделяме това, което ни обединява от векове http://www.youtube.com/watch?v=qv0LTJjwi8k Тази е една от песните, която винаги е извиквала тръпка някъде дълбоко вътре в мен и сълзи в очите ми - от радост...

Минах и през положението на снаха, и сега съм почти свекърва. Подкрепям Пламъче - дори бих генерализирала - семействата от две поколения винаги трябва да живеят самостоятелно. Да се помага на болен човек може и без да се живее заедно с него.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛАГЕРА НА РИЛА Записването за тръгване от Бялата къща (ул. "Ген. Щерю Атанасов 6") е 3 дни преди датата, на която искате да тръгнете, на тел.: от 01 до 10 август (от 9.00 ч.) 0897847643 - Вяра Стефанова от 11 до 19 август (от 9.00 до 17.00 ч.): 0893555829 - Петкана Георгиева Моля, обадете се за потвърждение на вашето пътуване в деня преди тръгването. Тръгване сутрин: всеки ден от 01 до 18 август събиране пред Бялата къща от 7.30 до 7.50 ч. На 19 август микробусът тръгва в 6.00 ч. Цени на превоза: - от Бялата къща до х. Пионерска: 12 лв. - от Автогара "София" до х. Пионерска: 14 лв. В братския център сутринта преди тръгването, ще се предлагат чай, кафе, закуски и др. Цена за превоз на багаж на коне: 30 лв. за един кон по маршрут: Долна лифтова станция - х. "Седемте езера". Няма предварително записване за брой коне. Сключени са договори за превоз на багаж на коне със следните лица: Спас Георгиев Спасов Анжело Димитров Момчилов Димитър Янакиев Узунов Моля, търсете тях и/или лицата, работещи към тях, за превоза на багажа ви. Записването за микробуси и коне при слизане от лагера - при дежурните на кухнята. Желаем на всички благословена работа в Лятната духовна школа на Рила От Екипа за организацията на ЛДШ

Иване, изобщо не съм засягала педагогиката тук, а само личния си живот. Научила съм се да не бъркам двете и не съм аз тази, която може да лекува когото и да било от самотност - аз излекувах сама себе си от нея, значи всеки може сам. Главното е всеки сам да открие причината за нея - това, което е писал Емил - да се вгледа дали е оставил свободно място за други хора до себе си или е сложил прокрустово ложе и мери и тегли и реже краката и свободата на всеки, който се опита да бъде себе си до него. Самотата си отива, когато се възцари свободата като принцип на живеене. Сега си мисля, че това е един от важните уроци тук на земята - човекът да намери начин да бъде свободен и да дава свобода на хората, с които живее и работи заедно. Силно препоръчвам Пътеката към любовта на Дийпак Чопра.

Гост_Иван, на мен ми се струва, че ние казваме едно и също, но моля все пак да уточниш къде ми е грешката що се отнася за самотата. да е сам човек у дома и в леглото или в обществото - докато смятаме това за ненормално и неприятно и нежелано, то ще ни преследва. Опитах го. Сега моята "формула" е - "каквото и да правиш или не правиш, с теб се чувствам толкова спокойна и щастлива, колкото съм и когато съм сама". Мъжът до мен отначало ме погледна стреснато като чу това "обяснение в любов", но после разбра какво имам предвид и се съгласи. Дори малко по-късно ми призна, че така се чувства свободен и спокоен да живее както му е хубаво и да бъде себе си до мен. Или "аз живея с теб не защото имам нужда от теб, а защото с теб ми е толкова хубаво, колкото и без теб" Да, знам, обществото ни манипулира да се боим от отхвърлянето, от опасността да не те приемат в група. Веднъж зад гърба си чух - донка е много нещастна, защото е извън всички групички от колеги в училището - все си стои сама." А аз бях щастлива точно поради този факт - общувах с всички без никакви очаквания нито ангажименти, можех да си тръгна и да правя каквото на мен ми харесва без да се съобразявам с мнението и мястото и времето на събиране на "моята" група. И Емил - не знам дали осъзнаваш степента на правотата си. Болезнената самота не е причинена от това, че няма кой да стои до мен, а от това, имам претенции и очаквания към тези, които допускам близо до себе си. (Маричела - ние тук просто разсъждаваме по темата, но не винаги имаме предвид теб конкретно. Още по-малко някой те обвинява или критикува за нещо. Просто споделяме - в нашия форум е така. А дали това някак ще ти помогне - това не е наша работа. Твоя си е )

Бях на прага на живота - на 21 години, когато съвсем "случайн" позната, която никога не срещнах повече, ми хвана ръката и ми каза нещо, което запомних: "Ти ще бъдеш с много хора, ще обичаш, ще си обичана, но винаги ще си сама". Как напипа тогава най-големия ми страх - сигурно го е прочела на линиите на ръката ми. Жената беше научен сътрудник по генетика и в онова далечно време се занимаваше с генно инженерство - никакви съмнения в нейния интелект и познания. През следващите 21 години аз отчаяно се опитвах да опровергая предсказанието, а то ме преследваше. Плащах за не-самотата си с много сълзи, компромиси, "лицето" ми не беше само, но душата ми беше и страдаше много. На 42 години осъзнах друго - хубаво е човек да бъде сам със себе си и да умее да бъде щастлив - само ако успее да постигне щастието си сам, само тогава може да постигне щастието с другите. Проверих го. Вярно е. А човек е самотник докато не намери щастие в усещането, че е сам и второ - важно! - докато не осъзнае, че при другите служи и учи, но не търси и не иска нищо. Всичко се намира вътре в себе си, но само когато е сам.

Тези, които насилствено сменяха имената и забраняваха, тези, които успяха да платят на хора, от които дори самите турци страняха (всяко стадо си има и мърша), за да излезнат на площада и да крещят - крещяха и шепа българи, но ние добре позннавахме тези хора и усещахме миризмата на алкохол и мързел от тях - това бяха хората, които не пожелах да наричам с груби думи. Нашите обикновени скромни и работливи хора - и от българския и от турския етнос по същото това време мирно си ходеха на гости и си услужваха с каквото можеха, защото се познаваха добре от поколения и само с добро се помнеха! Нима можехме да позволим на алкохолици и безумници да ни развалят мира и "комшулука"??? Обвиняваме се в инертност, но тази инертност и склонност към спокоен и мирен живот и труд на огромната част от нашето население спаси страната ни от ужасите, които после видяхме в Югославия. Югославия не оцеля, но ние още сме и ще бъдем.

Не мисля да отговарям вместо Мария - тя си знае защо е публикувала текста (пльоснала - е жаргонна дума, която в съвременен български език се приема като осмиване на този, който е "пльоснал" - моля придържайте се към правилата на този форум, които изискват уважение към останалите участници и техните мнения) Според мен, обаче текстът си е съвсем на място. Аз си задавах въпроса - заглавие на темата от есента на 1984 до пролетта на 1990. Част от пишещите тук само са чели или чували за тези събития или са били твърде малки. И когато с очите си през зимата на 1989 и 1990 г. видях как в моя град със смесено население българите и турците останаха добри приятели и съседи въпреки отчаяните опити на ... (не искам да използвам груби думи, но и не мога да намеря уважителни за тези среди) осъзнах - България ще я бъде. После станах свидетел на събитията в нашата западна съседка ... нея "не я бъде" - защото там нямаше този български дух. Урокът беше от ясен по-ясен.

Не бих го нарекла преекспониране - според мен се гледат, но не се виждат реалностите. Толкова хора минават на ден/седмица/година през служебните и личните ми контакти. В един малък град хората добре се познават и няма скрито-покрито. За нито един от хората, които познавам, не мога да си изкривя устата и да кажа, че е от по-ниско качество от останалите. Има всякакви, от почти всички прослойки. Това, че М. работи основно като спасител по време на летния сезон, а през останалото време живее насело и се занимава със стопанството, не се заблуждавайте, че той е "маргинал" - достатъчни ще бъдат и 5 минути личен разговор с него и да усетите мъдростта, любовта, мира, свободата, които се излъчват от този невзрачен на външен вид и като обществен статус човек. По-скоро бих обърнала процентите - 10-на процента НЕ са почтени. А в тази група има и хора, които са на "почитани" от обществото ни позиции...

Чета и не разбирам защо пак се делим - на "вътре" и "вънка", на умни и глупави, на успели и средна ръка. Докато се делим, България ще боледува.

(форматирането - по мой избор)

Днес си направихме малка екскурзия из околността - Александровската гробница и светилището на нимфите и Афродита. Та пътуваме ние и аз съм навигатор. И докато пътувахме в ума ми беше тази тема - за Божията воля. И ето - Божията воля е, че я има гробницата и музейния комплекс, направен със средствата на японците, има го светилището, има ги пътищата до тях, има ни и нас и колата, и информацията и каналите, по които да разберем, че всичко това съществува. Оттук нататък е нашата свободна воля да решим дали изобщо да отидем, кога и с какво и с кого; по кои пътища да минем (а можехме и напряко през нивите - имаше отбелязан и такъв път на картата). По свободната си воля ние избрахме да заобиколим, за да не се изгубим сред полските пътища между нивите. По свободна воля можехме да минем по затворения път, който пресичаше ж.п. линията, но ние предпочетохме да се върнем 6 км и да се качим на Цариградско, което бяхме сигурни, че води до Клокотница. Може би защото по свободна воля бяхме предпочели да пътуваме с кола, а не с раници на гърба. И японците можеха да не си дадат парите за комплекса, какво ги топли някаква гробница на другия край на планетата... Дали е било предопределение? Било е, че ще се направи комплекс, но кой и кога... това е свободна воля. Ето така я разбирам Божията воля. И тя винаги е за наше добро. Ако на пътя ни има стена, това си е от нашия избор, не от Волята. Волята на Отца Синхроничност....

Моите пръсти някак естествено застават събрани - като продължение на ръката ми и движението и. Ако все пак се опитам съзнателно да ги разтворя и отпусна, сякаш загубвам контрол над плавността и лекотата на движението. Разперените пръсти със сигурност ме разконцентрират и като че ли се губи естествената координация на движенията. апочвам да се усещам като слон в стъкларски магазин. Но това са ми личните усещания само... Нямам претенции за правота.

Модераторска бележка; Следващите мнения са преместени тук по очевидни причини. Моля, приидържайте се към темата. При отклонения, търсете си мненията в подфорум - Разговорки

Е тогава не можем да сме сигурни, че в човека, когото наблюдаваме и за който се произнасяме, няма развитие - можем само да сме сигурни в това, че ние не забелязваме развитие със своите лични сетива и по своите лични критерии. Така е далеч по-честно да се изразим, нали? И всъщност май точно това е истината. За излюзиите - сигурно и ти познаваш най-малко трицифрено число хора, които биха определили това, в което ние с теб сме сигурни, че е реалност, като пълни илюзии и изкривена психика на сектанти.