Донка
-
Общо Съдържание
9193 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
704
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Образът й как изглежда, има ли човешки сетива? Появи ли се „надежда" - натежава моята глава. И усещам, как тогава във тунела трепва светлина. Вика ме, ръка подава, чувам гласове и имена. Нещо изведнъж се ражда, става по-голямо и расте. И се сливат вик и жажда във една усмивка на дете. Някой нотите нарежда, ехото молитвено звъни. А родената надежда с поглед вика идващите дни. Иван Маринов - Откровения
-
Отговор на зададени въпроси - 23 август, 1921
-
Здравейте Галя! Съжалявам, че съм пропуснала написаното от вас - видях го едва днес. Писалите преди мен са казали много верни неща. Имала съм ученици като вашето дете и знам пред какво изпитание сте изправени. Но щом сте изправени, значи вие сте хората, които ще се справят. Мисля, че вместо да търсите на кого да поверите детето си, по-разумно е вие да следите отблизо и подкрепяте развитието на детето, като четете, търсите съвети и мислите и живеете заедно с детето си. Това, което ви е нужно да знаете в самото начало: - развитието на децата е твърде неравномерно, скокообразно. Така често се случва на 5-6 години детето да е твърде напред в развитието си в сравнение с връстниците си в някои области, но после да настъпи застой в тази област за сметка на развитието в други. Това е нормалното, не е отклонение и повод за тревоги. - възрастта на вашето дете е свързана с развитието на физическото тяло - опитайте се да свържете неговите естествени умения с физическа активност, колкото и странно и невъзможно да ви звучи. Има начин. Много важно за неговата дарба е да овладее навреме фината мускулатура на пръстчетата - това се постига с рисуване, писане, чертане и манипулиране с малки предмети - конструиране например. Досещам се, че е твърде възможно да се дърпа от подобни дейности, но те са важни и за основната му дарба. Родителят е този, който да намери връзката между дейностите, които са нужни на детето и това, в което то е надарено. - абсолютно подкрепям казаното от Пламъче : Детето ще забележи своята дарба - можете да бъдете сигурни. Ролята на родителите е не да засилят усещането му за превъзходство (имала съм такъв печален случай), но не и да се опитват да обезценят дарбата. Просто дарбата си има място и време и няма нищо общо с игрите и общуването между децата.
-
Номер 4 от комплекса физически упражнения дадени от Учителя на 23 август 1920 г. в гр. Велико Търново© ББ
-
Номер 6 от комплекса физически упражнения дадени от Учителя на 18 август 1910г. в гр. Велико Търново. Впоследствие става част от комплеса от 21 упражнения. -
Или може би Учителя винаги до нас, но ние започваме да го забелязваме, когато очите ни се отварят за него.
-
Учебен филм заснет на Рила, Издателство Бяло Братство, София 2011, ISBN 38019920 Във филма детайлно са показани 5 комплекса с упражнения дадени от Учителя Петър Дънов. "Сега на всички ви е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло. Всяко движение е проява на енергия, която е резултат на външна или вътрешна причина. Чрез движенията си човек приема или предава част от своята енергия. Всички движения, които са в съгласие със законите на природата са на място. Те могат да лекуват човека. И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията върху съзнанието." 1. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 18 август 1910 г. в гр. Велико Търново Първите четири упражненията служат за подобряване работата на стомаха, гърдите и белите дробове, долните и горните центрове на симпатичната или вегетативната нервна система. Движенията на петото упражнение помагат за уякчаване на нервната система. То ни показва на какво ниво е нашият вътрешен баланс и хармонията между ум и сърце. Шестото и седмото упражнение съдействат за усилване на кръвообръщението на мозъка и подпомагат деятелността на малкия мозък. "Най-благоприятното време да се правят тия гимнастики е сутрин или преди лягане вечер. Тия упражнения са ви дадени за да бъдете здрави. Те се дават за първи път и в никоя книга за здравето няма да ги намерите. Тия упражнения са свързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации." 2. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 23 август 1920 г. в гр. Велико Търново Упражненията служат за урегулиране на енергиите в предната част на мозъка, сърцето, гръбначния стълб, стомаха и нерваната система. Шестото упражнение представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане. "Тези упражнения ще правите по веднъж на ден. Ако се правят сутрин е прекрасно, на обяд - хубаво, а вечер - добре. Ако искате да имате добри резултати трябва да правите упражненията много бавно и правилно, с добре опънати ръце и крака. Движението на ръцете спомага за развитието на сърцето и гърдите, а със съсредоточаването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всичките упражнения пък засилва волята. Тези окултни упражнения са едни от най-хубавите. Смятайте, че сте ги знаели някога, а сега си ги припомняте." 3. Комплекс от упражнения за волята дадени от Учителя на 19 август 1921 г. в гр. Велико Търново "Това не са обикновенни упражнения, а упражнения, които се правят според законите на природата. Внимавайте как се правят те ритмически, ако ги правите така ще имате полза. Всички упражнения следват известен закон. Ние ще се постараем да схванем закона, доколкото той може да става ритмически. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях." Ще отправяте вашата мисъл нагоре към Бога. Ще отправяте любовта си към него и считайте, че тия ръце са Божии. Изразявайте волята си и Бог се изразява във вас, Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Бог е който прави това. И ще видите, че той добре ще ви подейства. Воля, воля трябва на всички. Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези движения ще възстановите хармонията. Те са основани на един велик закон в природата. 4. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 19 август 1922 г. в гр. Велико Търново "Упражненията са дадени да се играят през цялата година. От 22 март до 22 септември се правят преди Паневритмия. Играят се малко преди или по време на изгрев слънце. Първото от шесте упражнения носи успокоение, уравновесяване. Ти искаш да бъдеш господар на себе си. При второто упражнение влизаш във връзка с природата, вземаш от нея и го предаваш на земята. При това упражнение ти си в съгласие с любовта. При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното - то е доброто. Това, което е написано на ръката ти го слагаш върху доброто като основа. Четвъртото упражнение показва как да работим, как да служим. То представлява пътят, по който душата върви. При петото упражнение се уравновесява сърцето, става събуждане на сърцето чрез ума и свързване с ангелския свят. С шестото упражнение чистиш ума си - това е електричен процес, а пък с диханието чистиш сърцето си - това е магнетичен процес." 5. Комплекс от 21 упражнения "Когато правите упражненията мисълта ви трябва да бъде концентрирана. Ако гимнастическите упражнения се правят бързо, няма полза. Те трябва да се правят бавно и с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. В движенията вие бързате изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направите само три, но внимателно." "Всяка една мисъл си има форма, в която може да се изрази. Ако правите едно упражнение добре, вие ще се ползвате. Разбира се, гимнастическите упражнения не са единствените упражнения, които трябва да правим - след това идва гимнастиката на сърцето, после на ума, после на духа." Учителя -
Заветът на Цветните Лъчи на Светлината
Донка replied to Синева's topic in Завета на цветните лъчи на Светлината
Мисля, че Учителя е този, който определя кой, как и какво. Нито опит, нито знания, още по-малко претенции за някакво особено привилегировано положение в Школата (каквото не съществува) на някой от нас - обикновен човек - може да даде на някого правото да ограничи достъпа до Словото, та дори и с благородни подбуди. Времето ни е такова, че на всеки е дадена свобода - ако иска нека злоупотреби с нея и да си поеме последствията - явно трябва да се учим бързо и повече хора заедно, та дори и с цената на опарвания. И с лична благодарност ми се иска да напомня на солей за "щангата и щангиста...."... Светлина и хармония! Същото ми се искаше да пиша и аз, но явно не съм, защото ти вече си го била написала! Ако така е трябвало да стане, книгата ще достигне до нас по странни и невероятни начини. Ако не трябва да достига, ще я забравим в някой шкаф, ако трябва да се опарим, ще се опарим. -
Всъщност не ми липсва. Когато ми е трудно и колебливо, знам, че трябва сама да мина по моста, защото Той държи краищата от другата му страна и ме очаква там.(Креми!! Благодаря за прекрасната притча! Ако все пак някой не може да я разбере, мога да помогна)Когато ми е лесно и волно, знам, че не бива да го безпокоя, защото .... държи краищата на моста за други мои братя и сестри... Най-щастливо ми е, когато усетя някъде вътре в себе си усмивката му...
-
Това, което прочетох в една от горещо препоръчваните статии (беседи) за медитацията (публикувана в тази тема като цитат), срещнах някои логически и смислови противоречия, които ми се ще да споделя с вас: 1. Казва се, че без медитацията е невъзможно човек да "разбере себе си, да се владее, да развива добри качества и добродетели". От друга страна се твърди, че медитацията освобождава и почиства човека. Някак не ми се връзват "без това е невъзможно да бъдеш свободен" - значи свободата и чистотата зависят само от едно конкретно нещо, така ли? Ами смисълът на свободата и чистотата не е ли в точно обратното, в безусловността и независимостта? Какъв е смисълът да изчистваме едни зависимости, за да изпаднем в друга? 2. Твърди се, че без медитация "Човек е слаб и вътрешно беден на чувства и желания". Всъщност чувствата и желанията са продукт от живота на душата в земните условия и от личен опит знам, че точно те, ако са неосъзнати, пораждат в човека или усещането за слабост. Всъщност усещането за спокойна сила идва, ако успеем да почувстваме връзката си с Великия Вселенски Разум. Но в това състояние вече няма нито чувства, нито желания. Имам и още въпроси, но засега ще спра дотук - за мен лично си извлякох доста сериозна поука. Медитацията по принцип не ни гарантира свободата и чистотата. Тя може да изпише вежди, но и да избоде очи. Струва ми се, мое лично мнение само, че това е връзка с енергията на Вселената, но как ще използваме тази енергия и какво ще засили тя...... И едва сега благодаря на Силвия за това мнение:
-
Упражненията се изпълняват с лице на юг, бавно, като се брои бавно и ритмично на 6 такта. При всяко коленичене коляното едва допира земята. I. Ръцете се издигат настрани до хоризонтално положение (фиг. 1.1). Така се държат ръцете до края на упражнението. Десният крак се изнася напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 1.2). Изправя се тялото. Изнася се левият крак напред. Коленичи се на дясното коляно. Изправя се тялото. Изнася се десният крак напред. Коленичи се на лявото коляно. Изправя се тялото. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Левият крак назад. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Десният крак се поставя на мястото при левия. Ръцете се свалят. II. Ръцете се изтеглят назад, успоредно, с дланите навън (фиг. 2.1). Десният крак се поставя напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане навън (фиг. 2.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред навън (фиг.2.3). Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десният крак. Връщане: Ръцете са горе. Поставя се десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно, заедно с това ръцете се извиват назад и се свалят надолу. Тялото се изправя и ръцете се издигат пред тялото успоредно нагоре с дланите обърнати навън. Същото става с левия крак назад, още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак при левия (ръцете са горе отвесно). Прибират се и ръцете на мястото отстрани. III. Ръцете се поставят на кръста навън (фиг. 3.1). Изнася се десният крак по крива линия върху лявото коляно навън (фиг. 3.2 и 3.3). Изнася се същият крак по права линия напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 3.4). Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред. Връщане: Десният крак по крива линия назад, зад лявото коляно (фиг. 3.5 и 3.5а). Изнася се същият крак по права линия назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия. Свалят се и ръцете. IV. Ръцете се издигат нагоре отстрани и горе, във вид на конус, се съединяват, пръстите и палците са допрени (фиг. 4.1). Десният крак се изнася напред. Коленичи се на лявото коляно като същевременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под дясното коляно (фиг. 4.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. Същото се повтаря с левия и пак с десния крак напред. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно и едновременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под лявото коляно (фиг. 4.3). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. После същото с левия и още веднъж с десния крак назад. Десният крак се прибира при левия. Ръцете се свалят отстрани. VIII. Така се развива човешката воля. „Беседи, обяснения и упътвания", 1921 г., 19 август, Преображение, стр. 7-10. „Какво означава първото движение напред? Двете ръце - това е волята, проявление на Любовта. Вземеш първата стъпка - да правиш добро. Броиш до шест - значи решил си вече да правиш добро в света. После започва приклякане - слизане вътре в живота, да извършиш това, което си решил. Направил си някоя крива постъпка - отстъпи назад (което става в упражненията), поправи погрешката си. Намислил си да правиш зло - отстъпи сега по същия закон. По който начин правиш доброто, по същия начин ще изгладиш и злото в себе си. Тези движения напред и назад вървят по права линия. Тези обяснения ви давам за първото упражнение, което е първата стъпка в живота - да правите добро. А стъпките назад се наричат закон за самоотричане. Давайте място на другите! Дошъл някой човек да прави добро - вие ще отстъпите, ще му дадете място той да се прояви. И за вас има място. Защото три изключения може да има: Когато дойде някой да прави добро, ти ще отстъпиш мястото си; може да се яви и втори, и нему ще отстъпиш, а третият ще бъдеш ти." -
Здравей Ариел Добре дошла! Ти забрави Един, който те подкрепя, винаги те е подкрепял, и винаги ще те подкрепя. А когато не си виждала или усещала стъпките Му до себе си, то е защото Той те е носил на ръце.... както разказва онази стара вълшебна притча. И аз на твое място бих се усмихнала скептично - и съм го правила, когато бях на твоето място. Сега, след изминалото време и път, си давам сметка, че наистина тогава ме е носил на ръце. Той ме отскубна насила от блатото, в което се канех да прекарам мизерно живота си. Той ме вдигна във въздуха (за ушите), когато се канех да се насадя в още по-лепкаво блато. И в двата случая се съпротивлявах, защото имах усещането, че всичко е срещу мен, че ми издърпват земята под краката, това е бил Той - аз не съм виждала, че това, което наричах земя, е всъщност тиня... И знаеш ли, когато повярвах в тази приказка и благодарих за всичко и го помолих да ми прости за слепотата и гордостта ми, се усмихнах с цялата си душа (и мен ме наричаха момичето с тъжните очи), тогава Той ме пусна и тогава започнах да виждам стъпките Му - в хората, които по някаква "случайност" започнаха да се появяват около мен. Един от тях, този, когото той сложи най-близо до мен, за да провери дали съм се научила да вървя... случайно намери моя стара снимка от периода на тъжния поглед, погледна ме леко объркан и ми призна: "ако в очите ти имаше същата тъга, никога нямаше да остана при теб, моята вътре в мен си ми стигаше.." от тук
-
Време и вечност - Учителя
-
Най-малкото
-
Най-малкото
-
За накиснатите бадеми! Откакто случайно открих колко са вкусни, вече не проявявам интерес към печените. Предпочитаме бадеми с черупката им - ядката да се извади непосредствено преди накисването. Миналата вечер ни предложиха такива бадеми в плодова салата...Ами те първи свършиха, чак се смяхме как ги търсим между парченцата плодове.
-
Каляване на материята
-
Каляване на материята
-
Да! И според мен е важна тема. Много важна! Но ако т остане такава само за педагогическите среди - напразна ще е . Нужна е макар и постепенна, но сериозна промяна в нагласите на цялото общество. Нужно е училището да стане училище-живот. А защо не животът да стане живот-училище. Преди цял век е казано това, още не сме узряли за него, може би. Ето тук намерих съвсем накратко и в популярен вид набелязани основните промени, които предстоят. Какво можем да направим ние по въпроса? Ами малко ли е, че някой ще прочете, ще се замисли и може би ще прочете нещо повече, ще промени нещо вътре в себе си и в своя живот и отношение? Нима точно ние тук ще се отчитаме, ще гоним масовост и ще си слагаме червени точки? Понякога само нещо прочетено някъде в точния момент от живота ни може да ни помогне да направим избор, завой, който ще промени не само нашата лична съдба, но и тази на много други хора... И ние, старите потребители от този сайт това го знаем от своя личен опит. Аз самата също дължа промяната си и промяната на света около мен на прочетеното от Учителя и на разговорите ни тук в Портала. По темата. За целодневната организация. Опитваме се да я въведем за ен-ти път. Все се проваляше досега. Защо? 1. Малко училища имат условия за това. 2. Няма традиция за това в методически план, оттам нямаме подготвени специалисти - в крайна сметка децата отново седят на чиновете и учат, пишат... занималня. А какво да правят като сутринта е дадена километрична домашна.... 3. Организацията на следобедните занятия отново е подчинена на принципа на паралелката - постоянната група, а не на свободен и индивидуализиран избор според потребностите и спецификата на всяко дете. Умишлено се опитах да изложа проблемите така, че те да съдържат решението в себе с. Какво е нужно, за да се чувстват децата комфортно цял ден, особено след училище? - училището с прилежащите му територии да бъде добре охранявана зона, в която имат достъп само децата и педагозите. Сега на практика са разградени дворове... - Територията на училището да включва паркова зона, поле - оранжерия с растения, за които се грижат децата заедно с педагозите, столова с подходящи за децата ястия и отлична хигиена, включително с възможност децата да участват в приготвянето на продукти и храни. Не споменавам спортни съоръжения. Няма да имаме басейни скоро - скъпи са, но поне можем да направим игрища и съблекалните да имат всичко необходимо за спортуващ човек. Музикалните и кабинетите по изобразително изкуство да не бъдат занемарени учебни стаи, в които децата правят писмени контролни по музика и рисуване (а вече чух от ученичка и родител и че пишели реферати по физкултура, с които се освобождавали от участие в спортни занимания!!!). - ако детето пожелае да се занимава в школи вън от училището, целодневната организация да подпомага и стимулира, а не да забранява. - за всяко дете да се изготви индивидуален план за следобедния режим - знам че звучи като мит, но е възможно. Има един момент, който доста ще смути моите колеги. За да станат действителност замислените промени, ние трябва да си спазваме като всички други работещи 8 часовия работен ден и да се готвим за уроците си и да си организираме работата в работното си място. Отново ще спра, за да не напиша и аз концепция.... Очаквам вашите ценни мнения и предложения...
-
Благодаря за въпроса и моля да бъда извинена за закъснението. Всички промени, които предстоят в образованието, са още един опит да се приближим до стандарти, отдавна въведени в развитте страни. От тази гледна точка, подкрепям и поздравявам всички! Мечтаехме за подобни промени още преди 20 години. Сега дали и как ще се осъществят наистина, или ще останат на хартия и формални и окарикатурени, това вече зависи от всички хора, ангажирани в образованието. Какво имам предвид. Нека взема за пример допълнителните часове по физкултура - отлично предложение! - но ако училището няма база? Ако играят 2-3 класа в един салон?? Ако има само едно игрище - бетонирано или асфалтирано и с размери един хвърлей на топката? Че почти половината ни градски големи училища са от този тип. И колегите са принудени да отбиват номера. Няма басейни, или са скъпи,как си представяте тенис в допълнителния час? Остава туризмът - да прекрасно! Обаче попитайте колегите защо не водят децата на походи.... В същото време много успешно работят извънкласните школи със спортове по интереси - родителите плащат, обаче. Може би можеше да се съчетаят нещата. Има начин как. Това беше само пример. Сега за новите реформи: - за оценките в начален курс - крайно време беше. Само че дали наистина ще изчезне мотивацията на оценката, успеха сред връстниците, класирането и одобрението на възрастните, мотивацията на избягването на неприятност, и дали ще можем да я променим в реална мотивация - жив интерес към уменията и знанията, или както го нарича Учителя - училище - живот? Нали не си мислим, че зависи само от учителите - родителите са с далеч по-закоравяло оценъчно мислене и не виждат и не чуват нищо друго освен "колко имаш" - не "какво научи". Оценките ще загубят ролята на морков и тояга, която играят сега, само ако обучаващите учители спрат да изпитват и оценят и това се прави само от специализиран орган, който не е персонализиран - т.е. няма определен човек, който поставя определена оценка, а ученикът си определя сам нивото. Оттук започва и другият проблем - за критериите. Децата са съвсем различни, а системата ги подстригва с еднакви критерии, смятайки това за справедливост. А то е несправедливост. Та основната ми идея е - ако реформата се прави половинчато, тя отново ще остане на хартия. А кой ще я огледа от всички страни? Дали ще могат да вземат участие с мнение редови учители, ученици и директори? и ще се чуе ли мнението, а като се чуе, дали няма да потъне в прашна папка?? Този филм се превърна в сапунен сериал вече.... Защото моето уважение към специалистите в министерството, но на времето се опитваше да ни учи на ограмотяване специалист, който никога не беше влизал в час в начален курс. Още много много мога да пиша - може би затова се колебах досега дали да започна. Ще си поема малко дъх преди да продължа да разсъждавам по другите аспекти на реформите. Съвсем не смятам мнението си за ценно или правилно, най-малко за експертно... - просто споделям своите наблюдения и опит и всичко, над което съм мислила и работила през тези години. Сега ми хрумна друго. Ще отделя въпроса на Дриада като отделна тема - не една - много теми могат да бъдат отворени за реформата в образованието. Но нека започнем с тази и нека повече хора си кажат мнението. Благодаря предварително на всички!
-
Псалм 31 Цариградски превод препоръчан от Учителя, когато е бил на път за другия мир
-
Докато човек дели хората и събитията около себе си на банални и вълнуващи, на малоумни и брилянтни, на добри и лоши, на нищожества и на богове - винаги ще бъде сам, разочарован, недоволен, измамен... И просто ще жонглира всичко което му се случва и среща между двете категории, в които е разделил всичко. А къде е той самият? В коя от двете се слага? Май той е Определящият, Раздаващият етикети... а другите, просто изпълнителите на това, което той е написал на етикета им... Банално просто... А истинското - кой знае какво е - може би само това, че няма категории и че всеки сам сътворява света си - дали банален или истински - само от нас си зависи. Бог го е създал един - красив, вълнуващ, добър. А ние понякога го гледаме през опушено стъкло...
-
Сега, като си помисля, това състояние доста точно описва нещата в нашата родна страна: висшисти, които продават кебапчета или потници. Хората учат една петилетка и повече, а после се оказва, че за тях няма реализация или условията на труд са доста мизерни (да вземем БАН например);жени и мъже, които са разочаровани в очакванията си едни към други, а това води до тъга и подтиснатост;не можем да канализираме евро фондовете (т.е. усвоим) и това се превръща е една горчилка;блокирани са природните ни инстинкти за създаване на поколение поради редица социално-икономически фактори и се нареждаме на първите места по трагичност на тенденциите в демографията;не можем да канализираме младежта си и тя изтича навън;не можем да канализираме езика си и да използваме богатият му потенциал, за да комуникираме пълноценно помежду си - това наистина го припознавам като голяма трагедия;не можем да реализираме идеите и мечтите си и това се трансформира в една меланхолия;не можем да канализираме националните си приоритети - дали да сме в НАТО, ЕС или пък в руския блок или пък в Ориента, и т.н. Ето ви още малко черна жлъчка;почиваме на Черно море - май стига толкова, а? Излишно е да казвам, че до голяма степен горните подхождат и на мен като част от този народ (пък и козичка на всичкото отгоре). Вие какво мислите? Мисля, че меланхолията е симптом на дълбока вътрешна агресивност на мисленето. Отговарям по точки: * все още в страната ни се учи висше, за да НЕ се работи, или да се намери лека удобна и високоплатена службица. Обаче социализма свърши. В резултат остават излишни висшисти, които не знаят какво да правят и не искат да работят за "жълти стотинки". Голяма част от тях са с претупано или купено висше образование. *жените и мъжете са разочаровани един от друг точно зашото имат очаквания, само че вместо да осъзнаят истинската причина за меланхолията си - т.е. техните очаквания и зависимости от модели на мислене и поведение, от измислени ценности, вместо да отворят път към безусловност на своята любов и дружба, към свобода в отношенията си, те упорито се обвиняват един друг и света, в който живеят. А светът е такъв, какъвто ние самите си го правим. Стара истина. Изпробвана лично от мен - живяла съм в меланхоличния свят, живея сега в свободния и щастливия, с хоризонтите. И знам как човек влиза в меланхолията и как излиза от нея. Хайде да не продължавам, че ще се нацупи слънцето а на някого може да му дойде истината възгорчивичка. Светъл ден!
