Донка

Здравей Михайло , Разбирам колко ви е трудно на всички у дома. Съжалявам, че съм толкова далече, за да направя нещо по силите ми лично. Мисля, че всичко, което сте направили досега, за да помогнете на детето (то вече е девойка, ако съдя по рождената дата), е оказало някакво, макар и недостатъчно влияние. Мисля, че добре осъзнаваш и трудните обстоятелства на ситуацията, в която сте попаднали. Конфликтът, според мен е назрявал скрито от вас и всичко, което се е случило наяве, всъщност е извадило скритите или подтискани до момента травми на повърхността. На тази възраст, обаче, им е трудно да разберат "абсурдната връзка" на страданието с лечението. Мисля, че проблемът на момичето е вътрешен и събитията просто са пробили нагнояващата рана. Докато е лежала завита презглава, е изтичала насъбраната болка. И аз съм го преживявала. Имаме нужда от това. Много е важно ккво ще се случи сега - то ще определи дали раната ще се затвори непочистена и ще започне да нагноява по-зле от предишния път, или ще бъде почистена и лекувана. Никак не е просто и лесно - особено в тази възраст. Помислете - има ли на първо време нейна близка жена - няма значение възрастта - с която тя да се сближи, на която да се довери, и която да и помогне да излезе от блокажа. Много е важно да бъде мек, любвеобвилен и спокоен човек, който умее да изслушва и "топи ледовете". Често просто една нежна прегръдка, но и силна и мъдра, в която можем да изплачем натрупаните болки, помага най-добре. Обаче една девойка може да отвори душата си само на жена. За мен това беше баба ми на времето. Опитът ми показва, че не е особено подходящо да привличате вниманието към нея и това, което се е случило с нея. Особено в едно малко населено място това може да и създаде проблем за години напред и да я идентифцира със случилото се, а така да и напомня непрекъснато за миналото. Може едновременно с това да превърне агресорите в герои, а на нея да лепне етикет на жертва. Тя точно от това се опитва да излезе в момента. Ще пусна линк към тази тема във форумите за хомеопатия и Цветолечение. Надявам се, че колегите ще вземат отношение и ще помогнат.

http://www.youtube.com/watch?v=qv0LTJjwi8k

Честита баба Марта! http://www.vbox7.com/play:aa1e0965&start=8

Всъщност нервността в твоя случай се поражда не от опита на друг човек да те контролира, т.е. не от външния натиск, а от това, че този опит застрашава твоето лично усещане за самоконтрол и контрол. Самият факт, че друг човек се опитва да контролира нас, вече е симптом за това, че ние сме загубили контрола над него. Но е интересно как човек да не се изнерви, когато друг се опитва да го контролира. На мен ми се случва често заради професията, а може би не само... Преди реагирах с навеждане на глава и поддаване на опита за контрол, но с цената на силен срив на вътрешните енергийни нива. Ако човекът не беше значим за мен, спасявах се със затваряне и отдалечаване на минимално безопасно разстояние (хладно уважение). При невъзможност от такова бягство, реагирах със скрито (зле прикрито) или явно страдание и подтисната нервност. Да вметна, че това успях да го преодолея с помощта на цветята Сега си представям човека, който се опитва да ме контролира като малко заливащо се в лай кученце, а себе си като голямо спокойно наблюдаващо го куче. Аз го разбирам защо се опитва да ме вкар под свой контрол и му показвам, че не съм заплаха за неговата лична воля, но и той не е в състояние да превземе моята, за да бъде сигурен в своето благополучие. Получава се доста интересен и малко комичен филм, в който той упорито се опитва да ме застави да се впиша в неговия сценарий, а аз си играя невъзмутимо моя, без да се опитвам да променя неговия и да го вкарам в моя. Ако му харесва, ще играем заедно, ако иска да си играе неговия - свободен е, но без мен. Винаги се намира начин. Е, понякога трябва да се плати цената , но винаги си струва и се изплаща.

Ами именно - будни сме и затова не сме нервни Напълно подкрепям Ина! И бих добавила от личния си опит - струва си да се обърне доста сериозно внимание и на егото. Нервността според моите впечатления като правило е функция от гордостта и суетата, които водят до стремеж към контрол. Дори самата мисъл, че този контрол може да бъде изгубен....

От мястото на събитието: С благодарност към д-р Тодор Господинов - clematis - от името на всички присъствали!

Клуб Виделина - Хасково организира среща - разговор на тема: "Достигане на духовна хармония и здраве с цветните есенции на д-р Бах" лектор: д-р Тодор Господинов - clematis Читалище „Заря” – малката зала петък 25.02.2011г. от 18.30 ч. (вход свободен) за контакти: 622-356, 0898/366 -770 e-mail : videlina_haskovo@abv.bg клуб “Виделина”- Хасково, бул. “Г.С.Раковски” № 26 ет.2 ст. 215 Събитието във Феисбук Заповядайте!

А сигурно ли е , че в ежедневието на учениците е същия критерий?

Мисля си сега - системата за проверка и оценка на знанията и уменията в нашето училище е основана на броенето на грешките - т.е. на негативизма. Само че не съм сигурна дали тя отразява негативизма или го създава. Но както и да е си с трува да я променим на позитивна - да броим верните и добрите неща...

Всъщност диалектиката разглежда много задълбочено и подробно противоречията и мисленето като движеща сила на развитието. Обективно противоречия няма - те са функция на човешкия начин на отразяване на действителността. Ако съзнанието е на все още ниско ниво, противоречието клони към конфликт и се превръща в двойка "добро - зло". Ако човекът се откаже от тази схема, има шанс да събере двете противостоящи точки в триъгълника на Истината и Живота. Но за това се иска много светлина и топлина, Любов, енергия "отвътре"... Но съм мислила и за страданията - те се появяват, когато не успяваме да осъзнаем ролята на противоречията и тяхното единство, според мен. Без физическия свят няма реално мислене - още го наричаме липса на референтен индекс, а това води до "варене в соса на собствените понятия". И освен проблеми, друго не може да даде... Страданието е опит на живота да ни вкара в Пътя ни както тръните в петите ни сочат, че сме се отклонили от пътеката... Благодаря за беседата!

Ако си мислите, че да си учител това означава да давате пример и да учите на ум и разум - не е. Добрият учител мотивира учениците си да мислят, да учат сами, да променят сами гледните си точки, да търсят - да израстват... Бог, Христос - това са най-добрите учители. А децата в живота ни - не само физическите, най-вече децата, които сме приели в душата си като частица от себе си - те са ни пратени от Тях. Спомням си сега примера с орлицата и орлето от книгата на Лазарев...

Schumann:Arabesque

Live in Seoul. Encore #2. Schumann Traumerei

Ами това е проблемът и изпитанието. Включително по Пътя. Духовното развитие на един родител, както аз съм си го изживяла, е може би да осъзнае с всяка своя клетка, че "детето" е изпратено в семейството само за малко време - докато се изправи на крака. Иначе това не е дете. Това си е душа - свободна, дошла тук просто малко по-късно от нашата. Но какво означава времето... Една стара заблуда е извор на толкова страдания - че за родителя детето винаги си остава дете. А би трябвало да е точно обратното - то от самото начало да ни бъде учител...

Благодаря за ценния опит, Павлина! Много се радвам, че си сред нас. Ще ни бъде изключително полезно - и на мен, и на всички потребители, които по "случайност" са попаднали на тази тема, да споделиш някои от техниките, с които родителите биха могли да помогнат на детето си.

Ами според моите опитности гладолечението прави чудеса....

Благодаря за изненадата! Наистина не бях виждала досега връзка между астрологията и кулинарното изкуство! Може ли още малко пояснения. Засега виждам доста отчетливо потвърждение на своите вкусове като меркуриански - Дева. Нямам обяснение защо имам и Сатурнови влечения .... Също потвърждавам силното влечение на телците у дома към мазното и сладкото (Венера). как да прилагаме вкусовете към конкретни хора - в какъв смисъл да отнасяме планетите към тях? Просете за невежествения въпрос, но наистина съм заинтригувана.

Благодаря ви, приятели, и аз. Честно казано още ми малко на тръни от тази беседа, защото се почувствах като хваната в крачка докато я четях. Усещах мекия, доброжелателен, но и строг поглед. След като прочете човек това, първата реакция е "дали съм ученик?" И сякаш чувам отговора - ами ти избираш - обаче всичко си върви в комплект. Вземеш ли учебника в ръка, има и контролни, и отсъствия, и ... 10 по задницата... Но ако не искаш, недей го взема - не е задължително. И си дадох сметка, че съм ги усещала тия 10... - и не веднъж. Обаче то човек като че ли сам си ги слага и точно от това боли повече, но после става "парен каша духа". Доста помислих за каква лихва и какви пари става дума... Може би когато даваме се изкушаваме да си представим конкретно какво ще получим като резултат на нашето даване... Какво впечатление ще оставим, как ще се отнасят към нас... И ако не стане каквото ние очакваме, усещането е като камшик, защото ако сме ученици, вече би следвало да учим уроците на безусловното даване, а не само да декларираме, че сме се научили...

Kabala постарах се някак да се концентрирам само върху слънцата, макар и да осъзнавам колко ограничаващо и вследствие какви загуби има в тълкуването. В случая, когато слънцата са в срещуположни домове се получава като че ли огледален образ. Например, ако моето слънце е във втори дом, то слънцето на сина ми (риба) попада в моя осми дом, който е лишен от планети. И вата дома са домове на сигурността - това ни дава завидно единомислие, което няма нужда да търсим или постигаме - от типа "мноо ясно". Обаче моят дом е търсене повече на материалното измерение на сигурността и контрола, докато неговото слънце ме "изтегля" в посока на емоционалната сигурност и близост. Това понякога провокира свободолюбието на една дева, която не се чувства комфортно при намеса в емоционалния свят, дори и с мотив за близост. От друга е предизвикателство да се намери взаимното допълване и да не се самозаблуждавам, че постигането на материалното измерение на спокойствието и сигурността гарантира от самосебе си и емоционалната сигурност и близост. Обратното - моето слънце попада в неговия пети дом, с Плутон, и донякъде компенсира затрудненията му в случаите, когато му се налага да "материализира' своята общителност в някаква конкретно изразена роля или позиция, а не просто "въздух", да заеме позиция, в която да се чувства комфортно, без да се налага да прави компромиси в името на запазване на мястото си в някаква група. Ох, обаче ако не полагахме усилия да се разбираме и да извличаме ползите от това, че сме майка и син, щеше да има доста взаимно недоумение и недоволство, и съвети... Каквито често има с дъщеря ми, например, която е също дева, но неговото слънце е в нейния 4ти дом, а нейното слънце е в неговия 4ти дом. Очевидно двете слънца в ъглови домове (действие) и особено ако слънцето на другарчето е в "семейния" ти дом, идва по-тежичка задачка...

Молитвена програма за начало: Вехади Псалм 23 Молитва за плодовете на Духа Господнята молитва Беседа: Ненаписаните закони Неделна Беседа, държана на 6 ноември 1921 г. в София. Молитвена програма за край: Добрата молитва Заповедта на Учителя Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг - формула

Доколкото ми позволяват бедните ми все още познания в синастрията, се опитах да открия някаква закономерност в разположението на слънцето на партньора в домовете на наталната карта. При съчетанието земя - вода се получи доста интересно взаимодействие. Ако съчетанията са на знаци, противостоящи си на 180 градуса, т.е Рак - Козирог; Скорпион - Телец; Риби - Дева - се получава събиране на синхронни по вид знаци, т.е. - кардинален - кардинален; неподвижен - неподвижен; подвижен - подвижен. Ако наблюдаваме домовете, то слънцето на единия партньор по принцип ще се оказва "срещу" дома , в който се намира слънцето на другия. Или 1-7; 2-8; 3-9 и т.н. Това отново ще означава синхрон по отношение на "ъглов - ъглов", "следващ - следващ", "падащ - падащ". Или ще живеят един до друг хора, които са заедно в действие, сигурност или учене. Това определено ще създава едновременно близост, естествена основа за взаимно разбирателство и усещане на другия, но от друга може да произведе съперничество. От друга страна слънцето на партньора винаги ще се оказва "от другата страна" - т.е. ако моето е в долната половина, то на партньора ще е в горната. Или опитът на единия ще минава "през земята", а на другия "през въздуха". Това от една страна може да предиззвика неразбиране на нагласите и действията, мотивите и емоциите на партньора, от друга, да добави важен липсващ елемент в наталните карти. Много ще съм благодарна за коментар от далеч по-опитните от мен!