Донка

Розичка - знаеш, че знам какво говоря. Детският "вампиризъм" не е вампиризъм. Детето си има нужда от енергия по принцип и също така по принцип си има вграден от Твореца механизъм да си я добива от вселената - това включва и родителите най-вече. Ако същият този родител усеща, че детето му "омита вафлите и реве за още", това означава само едно - че са го лишили от достъпа до ореховата градина и пчелина и са му отказали меда и орехите (зависи от възрастта). Е, като се научи едно дете да лапа вафли вместо мед и орехи, ще се наложи да си платим времето и усилията да почистим каквото сме надробили. Мога до утре сутринта да давам примери от личния си живот и особено от професионалния си. Още нещо - понякога тълкуваме поведението на детето като "вампиризъм", а то всъщност е следствие от това, че възрастният е "хапнал" от енергията на детето и то се опитва да компенсира. Ами именно това имаме предвид с Креми Когато казвам "мед и орехи", имам предвид да НЕ отказваме на детето внимание, когато то го търси по своите начини. Ние сме го научили на дразнещите похвати, но не смеем на себе си да го признаем. Обаче, вместо да му даваме вниманието във вида, в който то го иска, например - да изпълняваме желание след дълго мрънкане и скандали и с пазарлъци, нека да му предложим внимание под формата на разходка сред природата или да създадем нещо заедно, или да споделим съкровени неща.... времето прекарано заедно като приятели е безценно, но защо ли все нямаме време за това, а предпочитаме да "купим" оставяне на мира....

Благодаря ти, че и на мен ми привлече вниманието! И при нас е цяла мозайка от земни и водоплаващи Аз и дъщеря ми сме деви. Баща ми и настоящият ми съпруг са телци. Също приятелката на сина ми. Брат ми, синът ми и приятелят на дъщеря ми са риби. Майка ми е скорпион. Бившият ми съпруг е рак. Представителите на земните зодии изглеждаме здравомислещи, но ако човек ни познава по-отблизо, ще се изненада от авантюризма ни и доколко емоционалният ни свят е важен за нас. Водните ни членове изглеждат много емоционални, но имат стабилни ценности и ги спазват, дори държат да бъдат спазвани от близките им. Може би ще е интересно да продължим разговора в отделна тема, посветена само на съвместимостта, отношенията и ролите между земните и водните зодии в семейството.

О, мисля че сме съвсем в съществото на темата. Благодаря на Ян за уточнението! Съвсем навременно. Аз не се опасявам от това, че ще ме нарекат така, или че ще ми оценят поведението така. Въпросът е първо в погрешното семантично поле, което обществото (поне български - говорещото) дава на понятието, респ. думата аскетизъм. както се оказа, това не е човек, който се е отказал от нещо, а човек, който изпълнява определена задача. Ако адекватно разбирахме "аскетизъм", дали щяхме да се колебаем за ролята му в духовното развитие? А защо ли не сме склонни да го разбираме адекватно? Защо изпълнението на една задача ни се вижда като ограничение? И това има пряка връзка с темата, според мен.

Благодаря, Ани! Въпросите ми имат пряка връзка с темата. Ако аскетът (този, който определя себе си като аскет!!!) - се усеща беден и ограничен и смята това ограничение и бедност като своя задача или достойнство и т.н.... според мен, това е във вреда на духовното развитие, връща го назад дори. Обаче ако аз се определям като аскет, то дали е възможно да живея с усещане, че съм богат и свободен? Ето това е, мисля, разделителната линия в самото понятие аскетизъм. Ако другите определят поведението ми като аскетизъм, а аз не определям себе си така, то аскет ли съм?

А нямах време да довърша старото мнение - това с меда и орехите има продължение... Ако на човека му харесат меда и орехите ( да уточня - те не се продават, а се дават даром) - следва да му покажем градината с орехите (дърветата ) и пчелина... Така ще може сам да си бере и събира... но ще трябва да си вложи и труд и любов...

Доста вода изтече откак Кристиян поде тази тема, доста опит се понасъбра. Благодаря на късметче - моите впечатления са приблизително същите като нейните. Ако започне човек да се тревожи и да се пази, да мисли за нарушени обвивки, изсмукване и такива подобни - той вече сам се е зомбирал. Най-добрата реакция и за двамата е ... даването. Знам че звучи странно, но е така. Само че не дава човек това, което му искат точно - а това, което при даването, ще го напълни с енергия него самия най-малко толкова, колкото и другия човек. Ние сме свързани с безкраен източник - да, така е. Но този източник не е отвън нас, а вътре - парадоксално, но е така. Когато усетя, че човекът до мен (а до мен непрекъснато се въртят най-различни хора - има нужда от енергия, щедро давам. Обаче, това е енергията от моето качество, а не от това, което той иска. Или образно казано, ако ми иска вафла, аз му давам мед и орехи. Ако е раздразнен и се опитва да ме вкара и мен в своя филм, подстройвам се със загриженост и след малко успявам да намеря нещо, за което да се зарадвам и благодаря или на което да се посмеем заедно. Е, ако това не му харесва, ако си иска своето... проблемът не е мой, отива си и повече не идва. Вафли не продавам. Само мед и орехи.

Имам един въпрос: Според вас аскетът как определя себе си - като беден или като богат човек? - като ограничен (макар и от някакви принципи и решения) или като напълно свободен в действията и избора си? От друга страна, може ли да се твърди, че не-аскетът е напълно свободен в изборите и решенията си? Възможно ли е човек, който си позволява всичко по принцип, да се чувства беден и в недостатък и лишения?

Аз мога. Според моите наблюдения българите не умеем да се веселим и забавляваме. Диана Илиева, . което становище е пак пример за негативизъм. Първо, какво точно разбирате под "умея да се забавлявам"? Имате ли модел за такова умение? Второ, сигурни ли сте че познавате всички българи или че тези, с които сте контактували или виждали са представителна извадка на това, което наричате българи? Какво точно правят хората - българите, които според вас не умеят да се забваляват, докато се забавляват?

Според мен - не. Пседодуховност, мисля, се появява, когато в галвата му се зароди идеята, че неговият личен път е по-добър, достоен, възвишен и т.н. от пътищата на другите. А най-явната псевдодуховност - когато започне да настоява (вътрешно или външно - нямаособено значение) - другите да се "поправят". Поне лично за мен да се лишавам съзнателно от нещо, това би означавало, че усещам неговата нужда толкова остро, че ми е трудно да я овладея. Предпочитам да се справя вътрешно с усещането за нуждата, да осъзная причините за нея. Тогава няма да се лишавам от нищо - само ще изчистя зависимостта. Но ако все пак някой има нужда от самоограничения в определен етап от пътя си - те са му полезни явно. За момчето - а сигурни ли сте, че той наистина се лишава и ораничава? Може би точно така му е по-хубаво? Аскетизъм ли ще се нарича, ако ние см изхвърлили от живота си това, което само ни тежи и нямаме нужда от него?

Точно! И проверено в живота. Напоследък се справям с негативизма на хора, които идват при мен като разсеяно кимам с глава докато недоволстват и при първата пауза, дори рискувайки да се обидят, започвам да се възхищавам от нещо, свързано с темата на оплакване. Ако се недоволстват колко са ..... сега децата, аз започвам да се възхищавам от моите ученици, от децата, които са направили изложба на свои картини, които танцуват... Общо взето след третия опит, разбират, че аз "не разбирам" и нося "розови очила", човек от мен няма да стане и ме изоставят...

Да, Жул! Номера е човек да си има някакви представи, но да няма очаквания. И още да не се поддава на първата "тръпка" или на отсъствието и. Когато за пръв път видях снимката на човека, с когото сега сме щастливи заедно, си казах - "ооо, не". Най-смешното е, че дъщеря ми ме погледна възмутена и ме скастри - "ама ти кога ще се научиш да разбираш от мъже Този ще те носи на ръце, не виждаш ли? И нали искаш да се смеете заедно, пък си харесала оня сериозния с отвеяната физиономия дето само себе си чува" Стоях като ударена от гръм - тя беше права. Едва сега осъзнах, че проблемът ми беше в драстичното несъответствие между това, което жадуваше душата и мерките ми за това как да изглежда такъв човек. Много е важно да си дадем време в самото начало - и на себе си, и на човека, с когото сме се харесали онлаин...

Честито, сестричке!

Благодарим на Мирослав и Людмила!

СДРУЖЕНИЕ „СЛЪНЧОГЛЕДИ” организира пролетен лагер „Узана 2011” Лагерът ще се проведе в периода 3-9 април 2011 г. Цена: 190 лв. В цената е включено: вегетарианска храна и нощувка за 6 пълни дни в хотел „Прима S”, всички такси за музеи, археологически, исторически и природни забележителности, които са посочени в програмата; подръчни материали необходими за заниманията по ателиета (бои, флумастери, моливи, картони, платове др.); закупуване на следобедна закуска. В цената не са включени пътните до хотел „Прима S” и обратно. За повече информация: Бургас: 08888 65418; e-mail: geotoni@abv.bg; София: 0898287703, e-mail: dimova_v@abv.bg Местността Узана се намира в Централна Стара планина. Тя е със средна надморска височина от около 1300 м и представлява над 3000 дка високопланински поляни, оградени от вековни букови гори. Намира се на 22 км южно от гр. Габрово и попада в територията на ПП „Българка”. Тук е измерен Географският център на България, който е един от 100-те национални обекти /печат в ПИЦ – Узана/ Комплекс „ПРИМА S” предлага: ресторант /има пиано, което може да се ползва от участниците в лагера/; конферентни зали: зала с капацитет 30 места – тип „кръгла маса” и зала с капацитет 80-90 места – тип „класна стая”; екологична детска площадка; игрище за футбол, волейбол /покритие – асфалт и трева/; фитнес зала, тенис на маса, билярд; безплатен безжичен интернет в общите помещения на хотела; Фоайетата на І, ІІ И ІІІ етажи са подходящи за работа по групи. Настаняването ще бъде в стаи с 2, 3 и 4 легла. І ден – 03.04.2011 год. /неделя/ 9:30 часа – сборен пункт гр. Габрово 10:00-11:30 часа – разходка в центъра на гр. Трявна и посещение на Даскаловата къща /Музей на резбарското изкуство – беседа/ 11:30- 12:30 часа – разглеждане на Соколски манастир /12 км от Габрово/ 12:30-13:00 часа – обяд на полянката 13:00-14:00 часа – посещение на ЕМО “Етъра” /беседа/ 14:30-15:30 часа – посещение на Националния музей на образованието в гр. Габрово /беседа/. Разделяне на възрастови групи по около 25 участника. 15:30-17:00 часа – посещение на Дом на хумора и сатирата /беседа/ 17:00-18:00 часа – пътуване от гр. Габрово до м. Узана 18:00-18:30 часа – настаняване в хотела 18:30-19:00 часа – вечеря 19:30 -21:30 часа – лагерен съвет 1) разпределение по групи (възрастово и творчески); 2) запознаване; 3) инструктаж; ред в лагера (светофар); 4) дърво на желанията; 5) приказка, песен за лека нощ; 21:30-22:00 часа – подготовка за сън 22:00 часа - сън ІІ ден – 04.04.2011 год. /понеделник/ 6:50 часа – Ставане от сън 7:30 -8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – Закуска 9:00-11:30 часа – Разходка до Географския център на България и посещение на ПИЦ /посетителски-информационен център/, беседа за защитените животински и растителни видове на територията на ПП “Българка” 12:00-13:00 часа - Музика 13:00-13:30 часа – Обяд 13:30-14:30 часа – Отдих 14:30- 16:30 часа – Работа в ателиета /рисуване, хореография и сценичен дизайн/ 17:00-18:30 часа – Спорт 18:30-19:00 часа – Вечеря 19:00-21:00 часа – Работа по групи (подготовка за вечерта на Йосиф) 21:00 – 21:45 часа – Лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ 21:45 – 22:00 часа – Подготовка за сън 22:00 часа - Сън ІІІ ден – 05.04.2011 год. /вторник/ 6:50 часа – Ставане от сън 7:30 -8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – Закуска 9:30-17:30 часа – поход за големите: отиване до Марков стол, продължаване на прехода от м. Узана до вр. Шипка и обратно; обяд /сух пакет/ 9:30-12:00 часа – поход за малките: отиване до Марков стол, Еко-пътека, прибиране в хотела 12:00-13:00 часа – Музика 13:00-13:30 часа – Обяд 13:30-14:30 часа – Отдих 14:30- 16:30 часа – Работа в ателие „Рисуване” 17:00-18:30 часа – Спорт 18:30-19:00 часа – Вечеря 19:00-21:00 часа – игра „Активно слушане” – за малките; клуб „Дебати” – за големите 21:00 – 21:45 часа – Лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ 21:45 – 22:00 часа – Подготовка за сън 22:00 часа - Сън ІV ден – 06.04.2011 год. /сряда/ 6:50 – ставане от сън 7:30 -8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – закуска 9:00-10:30 часа – пътуване до гр. Велико Търново 10:30-12:00 часа – посещение на АМР Царевец 12:00-13:30 часа – посещение на Археологически музей 13:30-14:30 часа – обяд (сух пакет) 14:30-16:30 часа – Разходка по Самоводската чаршия, Къща с маймунката 17:30-19:00 часа – пътуване от гр. Велико Търново до м. Узана 19:00-19:30 часа – вечеря 20:00-21:00 часа – Игра „Какво?, Къде?, Кога?” 21:00 – 21:45 часа – Лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ 21:45 – 22:00 часа – Подготовка за сън 22:00 часа - Сън V ден – 07.04.2011 год. /четвъртък/ 6:50 часа – Ставане от сън 7:30 -8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – закуска 9:00-12:00 часа – Скално катерене в местността Узана, организирано от професионални планински спасители и катерачи; обезопасено и подходящо за всички възрасти. 12:00-13:00 часа - Музика 13:00-13:30 часа – Обяд 13:30-14:30 часа – Отдих 14:30- 16:30 часа – Работа в ателиета 17:00-18:30 часа – Спорт 18:30-19:00 часа – Вечеря 19:00-20:00 часа – Работа по групи (подготовка за вечерта на Йосиф) 20:00 – 21:30 часа – Вечер на Йосиф 21:30- 21:50 - Лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ 21:50 – 22:00 часа – Подготовка за сън 22:00 часа - Сън VІ ден – 08.04.2011 год. /петък/ 5:00 часа – Ставане от сън 5:30-7:00 часа – Ранно-утринен поход от хотел “Прима S” до връх Исполин 7:00-7:30 часа – Посрещане на Слънцето 7:30-8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – Закуска на връх Исполин 10:00-12:00 часа – засаждане на дръвчета, подготовка за лагерния огън 12:00-13:00 часа - Музика 13:00-13:30 часа – обяд 13:30-14:30 часа – Отдих 14:30- 16:30 часа – Работа в ателиета 17:00-18:30 часа – Спорт 18:30-19:00 часа – Вечеря 19:00-21:30 часа – Вечер на талантите 21:30- 22:15 - Лагерен огън, лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ (при огъня) 22:15 – 22:30 часа – Подготовка за сън 22:30 часа - Сън VІІ ден – 09.04.2011 год. /събота/ 6:50 – ставане от сън 7:30 -8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – закуска 9:00-11:00 – заключителен лагерен съвет 11:00-12:30 часа – разглеждане на АИР „Боженци” 13:00-13:30 часа – обяд 13:30-14:30 часа – разглеждане на Дряновски манастир 14:30-15:30 часа – посещение на пещерата „Бачо Киро” 15:30 часа – отпътуване

Господин Тодоров, вече ви благодарих за отговорите, може би остава да обясня защо не отговорих с мои размисли. Наистина ли си мислите, че нямам такива? И само въпросите и цитата ли ви бяха достатъчно основание да стигнете до това заключение? Аз не бих прибързвала на ваше място. Цитата пуснах не за да използвам чужди думи, а в отговор на следните ви думи, зад повечето от които заставам с напълно свое лично мнение: Вие редактирахте поста си малко преди да пусна моя, което е видно от хронологията на редакциите. Предната ви редакция изглеждаше по друг начин. В нея липсваше това: "Няма такова учение." Вие свободно бяхте разсъждавал как би изглеждало едно такова учение. Няма да спекулирам какво и защо ви е накарало да редактирате думите си, това е ваша свобода и избор. Цитатът, който подбрах твърде набързо имаше за цел да каже: Има такова учение, има такъв Учител Аз ежедневно работя с много хора, на които се очкава да оказвам благотворно влияние, така че сме в подобни позиции. Допреди няколко години мислех досущ като вас, докато притисната от житейски проблеми (лични) не прочетохИзвора на доборото - първта ми книга от автора, когото коментираме в темата. Искрено ви я препоръчвам. От много сериозен и уважаван дълбоко от мен психиатър съм чула, че този текст има мощно психотерапевтично влияние. Този човек наистина говори само проверени идоказани в живота неща. Спорен и светъл ден на всички! ПП: Всъщност направихте ли си труда да прочетете цитирания текст или стигнахте само до второто изречение? И след като отричате второто изречение, то как си представяте един свободен човек, който има свободно лично мнение, но няма свобода в Любовта, в Божията Мъдрост и в Божията Истина?

Благодаря ви и простете ми за лавината от въпроси, г-н Тодоров! Не нарушавайте свободата

Да и доста противоречия логически се появиха, но няма как. Кои точно учения взирате като такива, които приближават обективното към субективното и може ли да ни дадете примери как точно се опитват да го направят? Допускате ли съществуване на учение/я, които доближават субективното до обективното? Ако не? То каква е причината? Ако да? То как според вас би изглеждало подобно учение? На какво например, би учило то своите последователи?

Благодаря за отговорите - особено за това, което си позволих да маркирам в синьо. - Доколкото разбирам, сме на едно мнение за субективността на понятието реалност. Дори според авторитета на уикипедия тя е в непосредствена и фатална зависимост от характера на сетивата ( а научно доказано е, че няма два индивида с абсолютно еднакво настроени сетива - да не говорим за биологичните видове...) , както и от нивото на развитие на науката, философията и различните типове анализ в различните стадии от развитието на човешката култура. Това предизвика в мен нови въпроси: - Можем ли да смятаме чертежите на Леонардо и трудовете на Коперник за фантазна реалност? Има ли гранична точка, в която фантазната реалност се превръща в субективна макар, но истинска реалност? Т.е. - възможно ли е майката наистина да е в съседната стая, а детето да не знае за това? Ами ако детето знае, че тя е там, но не я вижда и чува, и тя наистина е там, това фантазна, добавъчна реалност ли ще бъде или рационална? Какво бихте казали за он-лаин общуването в реално време, което свързва хора на хиляди километри - ако сега това е рационална реалност, то такава ли е била преди 100 години? По същата логика, ако сега някой обявява за реалност нещо, което съвременниците му не усещат със сетивата си, не разбират и науката на този етап от развитието смята за абсурдно, това означава ли, че този чове има нужда от психотерапия, за да се върне към рационалната реалност, т.е. да стъпи здраво на земята. Обаче ако само след около стотина години се окаже, че той, а не психотерапевтът му е виждал реалността? Тогава може ли да се твърди, че психотерапевтът е живял във фантазна реалност и е положил усилия да вкара в с своите фантазии реално мислещия човек?

Може ли да уточните какво точно вие разбирате под истинска и фантазна реалност - вашето лично мнение за реалността. Аз не съм лекар, но професията и специалността ми са изцяло в сферата на субективността. Можем ли според вас, да имаме обективно понятие за реалност?

Сега започнах да осъзнавам, че най-съществената психотерапия в учението на Петър Дънов се състои в това, че помага човек постепенно да се освободи от оковите на чувството за "пълна чаша", т.е. "нека аз ви обясня - вие не разбирате". Не познавам по-осакатяващо живота състояние от това да се усеща човек "пълна чаша".

Внимателно прочетох мненията на господин Тодоров. Не знам кой го е убедил в това, че е успешен психотерапевт.... Словесната еквилибристика вече трудно би впечатлила мислещите свободни хора. Един психолог дори знае, че най-важното в неговата професия е да слуша и наблюдава - и в никакъв случай да не прави предположения. Особено пък да отговаря сам на собствените си въпроси вместо хората, на които той самият ги задава. Още повече да запушва устите на събеседниците си с: "не ми отговаряйте".... За протокола - с баща ми съм в отлични отношения. И винаги съм била. Със съпруга си също. В много голяма степен дължа тези отношения именно на прочетеното и - внимание! - на приложеното от беседите на Учителя Петър Дънов. Доколкото познавам свободолюбивия си характер, трудно ще откриете човек, който стои по-далеч от идолопоклонничеството. Това е и причината да съм тук. И все пак замислих се над прочетеното...и имам няколко въпроса; - Кое по-точно в този форум може да даде основание на някого да си направи извода, че сме идолопоклонници и смятаме Учителя за свой Бог? Или за свой Баща? - Какво в споделеното от нас и в разговорите ни би могло да изглежда / звучи като някаква зависимост - наркомания, свързана с авторитета на Учителя? - Ние наистина сме избрали свободно учението, което следваме. Къде, обаче, сме твърдяли, че Учителя няма заслуга за това? Имаме стотици дори теми, в които съвсем ясно посочваме кое точно в Учението ни е привлякло и прилагането на кое ни е помагало да се справяме сами и свободни с житейските си уроци. Все пак благодаря на г-н Тодоров, че от своята позиция за пореден път показа колко силно психотерапевтично влияние има Учението. Колкото до резултатите от тази дистанционна във времето психотерапия - всеки изпитал я, ги познава добре. Тези, които не са я изпитали - нямат представа за нея.

Езотерична библиотека Виделина - Хасково организира вечер на приятели ЗАПОВЯДАЙТЕ ще си говорим на теми: "Духовната култура на Изтока и Запада: различия, сходства, взаимодействие" лектор: Мирослав Бачев - теолог и магистър по източна философия и култура "Оздравителен потенциал на Паневритмията" (Особености на Паневритмията и сравнение с други физически активности) лектор: Людмила Червенкова - гл.ас.катедра "Кинезитерапия и рехабилитация" към НСА гр. Хасково Читалище „Заря” – малката зала Сряда 02.02.2011г. от 18.00 ч. (вход свободен) за контакти: 622-356, 0898/366 -770 e-mail : videlina_haskovo@abv.bg езотерична библиотека “Виделина”- Хасково ул. “Раковски”26 ет.2 ст.

научен комунизъм Доколкото си спомням основните понятия на научния комунизъм са: - работническа класа - пролетариат срещу "другата класа", т.е. на експолоататорите, на лошите. Тенденцита е борба на добрата класа срещу лошата докато лошата класа изчезне и остане само добрата. Как? Ами или доброволно става работническа класа, или зорноволно, или....няма човек, няма проблем... С други думи комунизмът се стреми към създаване на общество от "пролетарии" - не индивидуалности, а "пролетарии". На това ако не му казваме равенство - на кое? Помня на изпита по въпросния комунизъм един колега дръзне да зададе въпрос: "Какви са агрономите? - пролетарии или не?" скъсаха го. Оказа се, че въпросът не бил решен в партийните документи. Не е виц, истински случай е.