Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9193
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    705

Всичко добавено от Донка

  1. Отзиви от първата Паневритмична вълна - 11 юли Вижте също темата: Паневритмичен пояс на Земята - начало на инициативата Поканата в темата: Паневритмична вълна на 11 юли. Включете се и вие Фото галерия от събитието: Снимки от Паневритмичната вълна на 11 юли (добавете и ваши снимки) В Хасково се усети невероятен прилив! Бяхме съвсем неочаквано и за нас 19 човека, от които няколко съвзем нови - за пръв път влизаха в кръга. Много радостни бяхме всички и всеки излъчваше светлина и любов. Благодарим на инициаторите! Нека по-често се събираме така! Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите сърца! Поздрав от Кенана!
  2. 1. Песента „АУМ“ 2. Формулата „Благодарим Ти, Господи, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си всемилостив, всеистинен, всемъдър и всеблаг.“ 3. „Добрата молитва“ 4. Песента „Псалом 91“ 5. Прочит на 15. гл. от Евангелие от Йоана. 6. Молитва на Духа 7. Беседа „Слабото и силното“ – 19 юли 1932 г., Съборно слово от т. “Книгата на Великия живот“. 8. Песента „Кажи ми Ти Истината“. 9. Формулата „ Да се съединят Любовта, Вярата и Надеждата в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни.“ 10. Заветът на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и Живота ... „ 11. Господнята молитва – „ Отче наш ...“ 12. Формулата на Братството: „ Да се прослави Бог в Бялото Братство ...“ (3 пъти) източник
  3. Утринни беседи за юли - август-септември 27. Ново съзнание - 18.07.2010 Klaudia 28.Забраненият плод - 19.09.2010 Klaudia Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към един от модераторите на форума с лично съобщение.
  4. Мирът иде - текст Мирът иде- адаптиран, с текст Стоянка Илиева Мирът иде - Симеон Симеонов източник
  5. А на мен напоследък ми се струва, че такава вълна вече има и тя става все по-осезаема. Не говоря за практически неща - може би солей ги познава много по-добре от мен. Говоря само за едно мое лично усещане - срещам все повече усмихнати и добри хора - въпреки кризата и проблемите. Усмихнати и добри отвътре - макар и често със защитна черупка отвън. Обаче опитайте да погледнете един такъв човек в очите с усмивката, която се ражда в душата ви докато играете Паневритмия, събудете в себе си същото усещане и с отворена душа погледнете намръщения и мърморещ човек в очите - първо ще усетите изненада и леко недоверие, посе объркване, и ... ако сте търпеливи, ще "видите" как се топи ледът върху умовете и сърцата им. Невероятно е. На това вече наистина му казвам Паневритмична вълна - и той е като водата - за него нямат значение часовете и местата и личностите. Той ни свързва извън тях. Знам, че съм извън темата, но много ми се искаше да споделя с вас какво преживявам напоследък....
  6. Гранат! Тази сутрин една случка ми "пусна" мисълта, че Любов се раздава само с помощта на мира и свободата.
  7. Ако се чувствам бедна и нещастна, значи това, което правя, не е добро.
  8. Молитвена програма за 11 юли 2010 г., Петровден, НЕДЕЛЯ Начало: 6.00 ч. за цялата страна 1. Песента „АУМ“ 2. Формулата „Благодарим Ти, Господи, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си всемилостив, всеистинен, всемъдър и всеблаг.“ 3. „Добрата молитва“ 4. Песента „Псалом 91“ 5. Прочит на 15. гл. от Евангелие от Йоана. 6. Молитва на Духа 7. Беседа „Слабото и силното“ – 19 юли 1932 г., Съборно слово от т. “Книгата на Великия живот“. 8. Песента „Кажи ми Ти Истината“. 9. Формулата „ Да се съединят Любовта, Вярата и Надеждата в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни.“ 10. Заветът на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и Живота ... „ 11. Господнята молитва – „ Отче наш ...“ 12. Формулата на Братството: „ Да се прослави Бог в Бялото Братство ...“ (3 пъти) източник
  9. Напротив - съвсем ясно е. Да си темерут и да живееш сам е най-доброто за самия темерут, защото така има шанс да се убеди в своите сили и пълноценност. Как ще се отнася с другите и какво ще изпитват те - това е проблем на другите. Така че, ако оставите един темерут да се справя съвсем сам с живота, вие му правите най-голямото добро. няма значение как ще реагира той външно. Това всъщност не е истинският той, това е неговата черупка от страх. а душата му иска да е свободна от нея.
  10. A на мен не ми е жал за тях. Защото това е чиста проба престъпление по служба. Аз питам МНП - защо пусна в час чоек, който не е готов за тази професия???? Осъзнават ли нашите ръководители какви фатални поражения може да предизвика това в живота на това момиче? А върху децата? Имате ли представа как университетите подготвят бъдещите учители за тази най-отговорна от всички други професия??? Защо те просто не знаят , а за владеене какво да мечтаем , как се реагира в подобни ситуации??? Орлине! Къде сте вие - псиихолозите??? Това е ваша отговорност също, защото подобна ситуация може да бъде предизвикана само от верига груби грешки на преподавателя и може да бъде овладяна само от много добре подготвен психолог и педагог... Ако теб и колегите ти ви вълнува това, което се случва, вместо да съдите, направете нещо!!!
  11. Има мъже темерути, има и жени - те дори са по-големи темерути. Познавам такива, за съжаление. Темерутите са в училище за самостоятелен живот - т.е. те трябва да живеят сами и да се научат да постигат сами удовлетворението си. Те са темерути, защото смятат света и хората длъжни да им осигуряват външния комфорт. И вътрешния. Лекарството - когато някой се държи темерутски с вас - той иска да бъде оставен да се справи сам - със себе си и със ситуацията - свободен от всякакви съвети, изисквания, срокове и т.н. Грешката - жертвата се опитва да ги вкара в пътя, да ги излекува от дискомфорта, да ги направи щастливи - затова темерутът му отвръща с агресия. Но агресията на втория е гъдел в сравнение с тази на спасителя - жертва. Всъщност ако нямаше жертви, нямаше да има и темерути... Май трябва да отворим тема за Синдрома на жертвата...
  12. Перспективи на бъдещето При една утринна разходка в разговор Учителят каза: - Докато човек не се научи да живее добре, Бог не го допуща да се проявява. А като се научи, Бог го прави носител на Неговите велики блага. Сега ние влизаме в нова фаза. Няма да останете в това положение. Пред вас стои едно велико бъдеще. Онези, които изпълняват Божия закон, пред тях седят хиляди велики възможности. Един ден всеки от вас ще получи наследството, останало от вековете. Всеки човек трябва да развие скритите сили, които са в него, да разработи всички дарби, които Бог е вложил. Във всеки човек Бог е вложил една основна дарба, която трябва да се развие. От тази дарба зависи неговото щастие. Когато човек развие своето радио, ще може да влиза във връзка с напредналите Същества от Невидимия Свят. Ако човек развие в себе си органите за дишане в етера, ще може да живее в етерния свят. Има много тайни в Природата, които остават заключени, понеже хората не са готови. Гениалният и талантливият човек са колективни Същества. Ще дойде време, когато всеки един от вас ще се издигне до тази степен. Човек трябва да бъде готов. Часът на всекиго ще удари и той трябва да бъде готов да посрещне този час. Срещнете ли някой талантлив или гениален човек, радвайте се. След него ще дойдат още много. Между тях ще бъде и вашият ред. Пред вас се откроява велико бъдеще. Земята влиза в нови условия. Иде новото в света. Бъдете готови за новите условия. Ние искаме на земята да живеем живота на ангелите. Много искаме. Той е един далечен свят. Към него отиваме. Няма по-хубаво нещо от това да имаш вътрешен Мир, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята и да се разговаряш с най-умните хора. Един брат запита: Ще бъде ли това? Това вече съществува Бъдете съвършени Запитаха Учителя: - Кой е новият начин за работа? Учителят каза: - Трябва да вземем участие в Божията работа. Това значи да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. В Природата трябва да работим по новия начин, а именно – както Бог работи. Той работи по всесъвършен начин. Бог е дълготърпелив. Ние ще бъдем търпеливи. Бог е всемъдър. Ние ще бъдем мъдри. Бог е вселюбящ. Ние ще бъдем любещи. Бог е всесилен. Ние ще бъдем силни. Бог е това, което ни подтиква да мислим и да работим. Паднал си духом – Той те повдига нагоре. Искаш да умреш – Той ти дава подтик да живееш. Не искаш да работиш – Бог отвътре ти казва: „Иди да работиш.” Аз гледам моите мисли и разбирания да съвпадат с разбиранията на Бога. Не искам заради мен да се изменя времето, но се съобразявам с времето, което Великото Разумно Начало нарежда. Каква е задачата на човека? Непрекъснато самоизправление и самоусъвършенствуване. Бог е непрестанно изявление на съвършенство, а човек е непрестанно изправление на себе си в пътя на съвършенството. Това е тълкуване на стиха: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.” Човек непрестанно коригира своето несъвършенство в пътя си към съвършенството.
  13. Така е... А сега се сещам за друг случай - тук, в нашата група по Паневритмия. Мъжът е тих, симпатичен усмихнат и много точен човек. Чух, че съпругата му е преживяла много тежък мозъчен инсулт, но е оживяла като по чудо. Била е една от най-красивите жени в града и отличен дизайнер. Той се грижи за нея отдавна. междувременно е отгледал и две прекрасни деца, които вече работят и вървят по своите пътища. Първата мисъл, която ми мина, беше, че той се грижи за своята съпруга от съжаление... но малко по-късно някак сам, без да г питам, тй ми разказа тяхната история... Говореше с толкова любов за нея... за семейството си... Нямаше и капка съжаление - възхищаваше се от волята за живот и от светлината, която излъчва жената, за която се грижи. А аз го слушах и, малко се срамувах за предположението си, но повече се учех...
  14. ее Илиянче, гениално! Дали защото го прочетох точно след Паневритмията - направи ми дълбоко впечатление - проясними някак изведнъж картинката... Коя е Божията Воля? - Пътека светла е пред нас и нова, чудна светлина. Живот в сърцата ни се влива, мъдрост и любов. Пътеката, светлината, която ни дава възможност да вървим по ня, Животът, в който се намираме сега и тук, мъдростта и любовта - това не е нашата свободна воля - това е Божията Воля. Коя е нашата свободна воля? Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме от беди. Мисли красиви вредом посяваме, Любов света да победи. Ами да - ние сме тези, които със свободната си воля решавам дали да държим в хамбара си семенцата мъдрост и любов, които е вложила в нас Божията воля, или да излезем и да ги посяваме, Можем и двете неща да направим и още много различни неща с тези семенца. Какво точно? Всеки сам решава - за свое и на другите добро. И няма лоши решения и добри. Има научени уроци... или в процес на учене... Искахте пример - ами в личния си живот знаех, че нося семенцата, знаех, че трябва да ги посявам, посявах ги, НО - исках с моята свободна воля да накарам водна лилия в пустиня да цъфне или кактус да расте в блато..опитвах се да направя добро по моите мерки, да променя хората към добро с моите мерки за това. Това свободна воля ли е? Ами мен ако питате глупост и гордост и агресия е. И затова се ограничава по своеобразен начин. Просто кактусите, посадени във влажна почва и лилиите в пясък - загиват. Ти ако искаш сади неуморно докато си жив... те пак ще си загиват, а ти ще страдаш и ще обвиняваш Божията воля, че те ограничавала... Ето и конкретно - ...Помня веднага след развода в мен се загнезди убеждеието, че трябва да помагам на бившата си свекърва - възрастна жена - като и купувам и нося храна. Тя не ме върна, не ми и благодари. Погледна ме с толкова неприязън, че на мен ми се отби желанието да ходя там. На другия ден пак тръгнах, но караката ме върнаха. измъчвах се няколко дни, че не постъпвам добре, защото тя живее сама и с малко средства... Но този път послушах вътрешния си глас и спрях да ходя... Година по-късно разбрах, че след време тя се е сдобрила с родната си сестра, която живееше в съседния апртамент, но двете се мразеха. както и с пллеменниците си. Притисната от нуждата, тя омекнала и започнала да обшува с тях... Без коментар...Ако не бях послушала Гласа, а моралните си убеждения... Сори - да допълня само. Когато преди проявявах свободната си воля, смятах, че трябва да преодолявам преградите и да не се страхувам, че нищп не излиза от това, което првя. Упорито повтарях една и съща грешка, смятайки, че ще получа следващият път дъбрият рзултат и лилията ще цъфне в пясъка... Това е - бъркаме Божията воля с преградите и се опитваме да ги преодолеем. Истинската преграда, оказа се, е вътре в мен самата - трябваше да преодолея горсдостта си, че нещата трябва да станат така, както аз ги искам... Да не се страхувам от беди, това съвсем не значи да върша същото, което ми е донсло бедата, а да науча урока му и да променя себе си...
  15. А според мен щом този низш ум ни е даден, той ни е нужен - без него не можем. Ако противопоставим низшия на висшия ум, ако обвиним низия за изкушенията, ще получим дисхармония. Вместо екип на низшия и висшия ум, както са ни предвидили, ще се получи гражданска война. Причината за изкушенията според мен, е невежеството - под невежество имам предвид непознаването на себе си и на света ни, неумението да "въртим педалите с краката и да направляваме с кормилото". нашата понякога изглежда като дете, което е обърнало наопаки колелото, подпряло е кормилото и седалката на земята и с ръцете си върти педалите... Е, какво му е дефектно на колелото в този случай, та не иска да върви?
  16. Докато четях написаното в тази тема ми направи впечатление изразът: Колко познато звучи... Кое ражда чувството "става ми жал за него" - обичта и грижата за близкия човек или гордостта и суетата? Ако наистина обичаме един човек, не е ли по-логично да вярваме в неговите сили да се справи сам с бедата си и да намери своето лично щастие (не нашата представа за него) и в свободата му да избере сам как точно да го направи или дори как точно да страда? Грижата за другите от "жал" ли е продиктувана? Всъщност какви са мотивите на грижата с любов и какви на грижата от съжаление? Как могат да се разпознаят двете? Ако съпрузите (или съжителстващите като семейство) са заедно от жал един към друг, до какви последствия може да доведат взимоотношенията им? Какви са очакванията на човека, който обича от "жал"? А може ли да се обича без "жал"? Прошката, дадена от съжаление, прошка ли е наистина или всъщност очакване другият да се промени в посоката, която ни харесва? И въобще - вашите опитности и размисли, свързани със съжалението в семейството?
  17. От известно време имам проблем с комарчетата на поляната. Отначало нещата просто излизаха от контрол и докато се усетя ухапаните места отичаха стряскащо. Това започна да ми заема съзнанието дори по време на игра. Мисълта ми все бягаше към ухапаното място и сърбежът от това се усилваше. Не знам защо, винаги си приготвях спря за отблъскване и все го забравях сутринта. Явно трябваше нещо да осмисля. Започнах да наблюдавам развитието на проблема и стигнах до извода, че самото ухапване не е страшно и минава бързо и незабелязано ако не го раздразня аз самата. Тгава срещнах проблем да удържа рефлекса на почесване на сърбящото място. Нещата отиваха към борба - или с комарите, или със себе си. А аз не вярвам в ефективността на борбата. Тази сутрин се събудих с друга нагласа. Зададох си въпроса: на какво ме учат тези ухапвания? И забелязах връзката - то е като да те "ухапят комари" в живота - неизбежно е, защото това е част от живота. Малко сърби, но ако човек не му обърне особено внимание, минава. Разчеше ли, обаче, мястото, приеме ли нещата лично, направи ли от мухата слон, започне ли да взема едно комарено ухапване като сериозен проблем - той се превръща в такъв наистина. И тази сутрин благодарих на комарчетата, които си "похапнаха" от крака ми преди да започна и на тези, които щяха да си хапнат докато играя - за урока. След пентаграма забелязах една подутинка сериозна и едва тогава усетих сърбежа. Зарадвах се, че не е успял да ме разконцентрира и забравих отново за него. И сега подутинката и сърбежа ги няма. Какви неща ви смущават или са ви смущавали преди или по време на Паневритмия и как сте успявали да ги преодолеете?
  18. Нашето бъдеще! Нашата надежда, че светът ни ще стане по-чист, по-светъл, по разумен! Успех, Любо! С теб сме!

  19. Станимир! Имаше период, в който доста мислих над това. Всъщност вярата и съмнението вървят заедно и са част от един процес. Ако човек не вярва по принцип в нищо, той не може и да се съмнява, защото пак се получава увереност, но с обратен знак. Оттук вече започва свободната воля - в кое измерние е вярата и в кое съмненията. То е нещо като стълбите и етажите - ако нямаше етажи, нямаше да има стълби, но ако нямаше стълбите, нямаше да има връзка между етажите и тогава нямаше да има и сграда, а щом няма сграда, няма и етажи... Съмненията осигуряват постъпателното движение, но вярата го осмисля...
  20. Преди време на един братски концерт в Стара Загора водещата разказа много поучителен случай. Отишла журналистка да интервюира жена, която навършила 90 или нагоре години, която никога не била боледувала и водела щастлив живот. Попитала я на какво според нея се дължи цветущото и здраве и щастието и. Възрастната жена помислила малко и казала: Никога, за нищо с никого не съм спорила. Журналистката изненадано възкликнала: "Не е възможно! Вие сте живяли толкова дълго, срещали сте се с толкова хора, в толкова различни ситуации сте попадали - не е възможно нито веднъж за нищо с никого да не сте спорили !Не е възможно човек да не спори! " Дълголетницата се замислила и след малко тихо казала: "Може би сте права - възможно е да не си спомням, или да не съм забелязала. А и в дните, които ми остават да живея може и да ми се случи - кой знае?"
  21. Смисълът на живота ... всеки го проверява сам - всеки ден... и по делата ни се познава. И по качеството на живота ни. Има смисъл в спокойствието, има и в мъчителната тревога - но всеки има свободната воля да избере в определен момент своя смисъл... И да понесе кръста му.
  22. Maлко след клипа на Любо "случайно" каналът на нашия телевизор "отиде" на някакво предаване, рекламиращо ГМО в животновъдството. Гледките бяха смразяващи. Ако бях все още месоядна, нямаше да близна след подобни картинки. Та мисълта ми е - ако хората, които просто видят истината....
  23. Тийнейджърите се появяват в живота на родителите си в период, в който по много най-различни и обективни причини, вързастният е склонен да се втвърди, да ограничи мисленето си, убеден, че е пораснал достатъчно да се грижи и да дава акъл на "по-малките". Те са ни учители - на мен са цял живот. Докато се опитвах тях да уча, животът ми "подаряваше" шамари, когато запчонах да се уча от общуването си с тях, кармата ми се промени на 180 градуса...
×
×
  • Добави...