Донка

Учителят беше пътувал много из България. Ред години беше изучавал българина. Беше правил единадесет години своите френологически измервания и изследвания. Беше проучил българина всестранно. Той познаваше неговото минало и настояще, неговия бит и характер. Знаеше добрите му и лошите страни, знаеше дълбоките причини откъде, при какви условия и как е придобил известни черти. Веднъж той каза: - В българина има три хубави черти. Най-първо са живели тук българите - траки, които са се наричали „благати хора” или „благари”. Те са били добри. От тях българите са взели склонност към мистичното, духовното. После са дошли славяните, заели са Балканския полуостров. От тях българите са взели духа на жертвата - самоотричането. Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях са приели храбростта. Учителят познаваше душата на този народ - Божественото, което е вложено в него. Познаваше и онова чуждото, което отпосле се бе вмъкнало. Като работеше върху характера на българите, Учителят търсеше методи да го повдигне. Той вземаше много примери из живота на българите - образи, типове. Знаеше много анекдоти, характерни за тях, и често ги привеждаше в своите беседи и разговори. Веднъж, когато бяхме на планината, стана въпрос за българския народ. Учителят каза: - Човек, докато не обикне един народ, не може да го познае. Българското правителство трябва да даде премия на този, който напише най-добрата история за произхода на българския народ. Вие сте пратени в България. Тук е една необработена, сурова почва с троскот. Трябва да копае човек половин метър, за да я обработи и пречисти. Да бъде човек твърд и устойчив - само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш твърдост на волята. Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество - твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение. Добре е българинът да бъде твърд, но да бъде разумно твърд, т.е. твърд не за обикновените идеи. За тях може да бъде отстъпчив. Но за Божественото трябва да бъде готов всичко да жертва, да не го е страх от смъртта. Човек, който се страхува от смъртта, нищо не може да постигне. Освен това българинът е много естествен и справедлив. Изобщо, славянинът е съвестен. Българинът има много добри качества, наследени от миналото, например като се връща от лозето, той носи една кошница грозде. От нея дава на децата и на всички, които срещне. Тази кошница е специално за минувачи; не бута голямата кошница, която е за в къщи. Като обира лозето или плодната градина, не обира всичко, остава малко плодове или грозде за минувачите, за да си откъснат и те. Това, което остава, се казва баберки. Българинът има една черта - не обича да му заповядват. Остави го свободен, ще направи много повече за теб. Българинът е гостоприемен. Когато отида в българска къща, питат ме какво желая да ми сготвят. Аз казвам: „Малко боб и малко лук.” Казват:”Не искаш ли кокошка?” Не. Когато те гощават, много добре гощават и постоянно те канят: „Защо не ядеш от това, от онова?” На трапезата слагат най-хубавото, което имат, най-хубавата диня, най-хубавото грозде - когато те обичат. Когато ходиш и говориш на народа, българинът иска да знае дали с пари работиш или без пари. Питат ме: „С пари ли мериш главата?” Казвам: „Без пари.” Българинът много вярва в меренето на главата. Казва: „Мери човекът, мери главата, ръката.” Много любопитен е българинът. Казвам на един българин: „Щастието ти зависи от този твой кон, не го бий.” Той вярва и почва да гледа добре коня или вола си, става много мек с него. У българина има едно чувство - всякога преувеличава нещата. Никога не може да каже нещо както си е. Ще го преувеличи. Това чувство е развито у него. Ако са събрани няколко души, той ще каже: „Там има свят, не могат да се преброят.” Добрата страна на българина е, че той е признателен. Когато бяхме на екскурзия в Родопите, в Циговия чарк, Баташко, синът ни настани в чарка, но баща му - упорит българин, не ни поздравяваше даже. Плащаме му - не ни поздравява. Казах: „Няма нищо.” Един ден, като реже на чарка, отскача една треска, влиза в окото му и то се подува. Синът иде и казва: „Окото на баща ми се поду. Трябва да го пратим в София.” Казах: „Няма нужда, ще му помогна.” Бащата иде. Казах му: „Ако отидеш в София ще ти извадят окото; аз ще ти помогна без да ходиш в София. Ще видиш колко скоро лекувам.” Обърнах му окото, извадих си кърпата, извадих парчето и намазах мястото с масло. Пипах внимателно и му казах: „Утре ще бъде окото ти добре.” На другия ден този човек стана мек като памук. Тури ни на разположение коне, хляб, всичко. И казва: „Много лоши сме били.” Разбира човекът. Обърнах окото и извадих треската - и изведнъж видя хубавата страна. Направихме една чешма там. Българинът се отличава с голяма разрушителна сила. Много обича да разрушава. Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва. Ако българите съумеят да превърнат разрушителната сила в творческа, ще станат велик народ. Българинът трябва да разбира онези динамични сили, които минават през него като българин. Българите са хора на волята. У тях челото, носът и брадата са еднакво развити. Ето защо те не могат да бъдат хора само на чувството. Българинът иска Любовта да се изрази на дело. Той е добър, умен. Ако управниците слушаха народа, много малко грешки щяха да направят. Българинът лесно се приспособява навсякъде. В България са упорити, но като излязат вън са гъвкави. Това е славянска черта. Сега българите имат най-благоприятни условия. Невидимият Свят им помага. По натура те са песимисти. У тях надеждата е слабо развита. В религиозно отношение у българина има много заблуждения. Не са се освободили още от идолопоклонничеството. Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки. Те вярват в амулети, не отиват на работа във вторник и петък. Като мине котка мислят, че няма да им върви. Българският народ е музикален. В България има музикални хора. Какво означава думата „българин”? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин” разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената философия това е значението на думата „българин”. Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото Учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее. Ти питаш: „Българин ли съм?” Казвам: „Ако ме разбираш, българин си, ако не ме разбираш, не си българин.” Има два вида българи: по плът и по дух. По плът са повече, а по дух - по-малко. Българите по плът нямат право на държава, но благодарение на българите по дух, българите имат право на държава. Истински българин е този, който има доброта, справедливост, красота и разумност. Доброта - в сърцето, справедливост - в ума, красота - в душата, и разумност. Българите трябва да се уповават единствено само на Бога. Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога - нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство - наказание за гонението против богомилите. Един брат попита: Кажете нещо за мисията на българите в бъдеще? Като дойде времето, ще видят. България никога няма да бъде голяма държава, това е писано. Българите по друго трябва да се отличават, а не по успехите в своите войни. Управляващите в България извършиха много престъпления - и в други земи, и в самата България. Нямат никаква мъдрост тези хора. В България не трябва да има никакво насилие, никакви убийства, никакви изтезания. Казват: „Не може без това.” Значи да убиват могат, а да не убиват не могат! Българите трябва да разберат, че може и без насилие. Тъй както живее сега българският народ, има ли бъдеще? Убийствата могат ли да донесат щастие на България? Всички трябва да знаят, че има един вечен закон, който съди еднакво всички хора. Нашите дипломати не са умни. Съвършен дипломат признавам този, който има смелост, ум, обхода и безкористие. В България трябва да се съединят четири души дипломати: Стамболов, Стоилов, Стоянович и Каравелов, за да образуват един дипломат. Един брат запита: - Днес няма ли от тази категория хора (дипломати) в България? - Има, но не могат да ги намерят. Да ги потърсят в хамбарите, както сеячът търси житото в хамбарите, за да го посее. И като ги потърсят, ще ги намерят. С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата. Един брат попита: - Учителю, защо България е била избрана по-рано като център на богомилското движение и сега пак движението на Великото Бяло Братство почва от България? Защото България има много планини. От Рилския масив слиза една мощна, възвишена Божествена статуя. Тези, които са близо до този масив, естествено е, че имат условия да се повдигнат, понеже са под благоприятни влияния. Българите са съществували в предисторическо време. Нали едно дете може да смени три - четири пъти името си, но името не изменя човека. Разумните Сили в Природата - Бялото Братство - са приготовлявали българите отпреди 5400 години за днешните времена. Сега те помагат на България. Понеже България е в златния си век, никой не може да й напакости и навреди. Никой не може да отнеме добрите, благоприятните условия, при които тя се намира. Това спасява българите при сегашните събития. Ако тези събития се бяха случили в друга епоха, българите щяха да се справят мъчно. Благодарете, че милостта Божия не ви е изоставила. Сега условията за България са много благоприятни. 90% от условията благоприятстват за България да излезе от войната невредима. И само 10% са неблагоприятни. Невидимият Свят помага на българите да се справят с положението, да излезнат от днешното положение. От горе помагат на българите. Досега българите слугуваха на силите на тъмнината, а сега ще слугуват на Силите на Светлината. България сега е като Обетована земя. Донесоха ми дюли 1000 грама и круши 700 грама тежки. Единственото място, където небето се е променило е България. От 20-30 години то е станало като това на Италия. Душата на българина е като силно наторена нива, на която растат всички семена, каквито биват хвърляни. Зависи от градинаря какви семена ще посее. Ако българите искат да имат простор, трябва да приложат Божественото Учение. Българите ме интересуват дотолкова, доколкото могат да изпълнят Волята Божия, да служат на Бога. На българите, ако не се помага, не могат да се избавят. Те са така загазили, че само Божественото може да ги избави. Трябва да се привлече всичко онова, което е разумно у българина. Българите трябва да посетят изворите. Изворите няма да дойдат сами. Ще потърсиш сам извора, отдето иде водата. Един брат запита: - Не се ли разбира от тези думи, че българите трябва да потърсят новото, което се дава чрез Бялото Братство сега в България? - Обръщам специално вниманието си към българите да ги предупредя, че ще бъдат бити на общо основание. Готви се вече за тях камшик, не човешки, но Божествен. Този камшик ще се слага на гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на Волята Божия и кажат: „Ще турим ума и сърцето си в съгласие с Великата Божия Воля.” Ако България приеме Новото Учение, ще получи всичко, каквото и е нужно. Ако не го приеме, нищо няма да й се даде. Христос проповядва на евреите преди 2000 години, но те не приеха това Учение. И ето, 2000 години се изминаха и те продължават досега да се скитат по света без отечество. Мислят ли българите, че ако не приемат Новото Учение по-добра съдба ги очаква? Ако българският народ не приеме това Учение, нещо страшно иде за него. Няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи. Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че и ако вие не ме послушате, България няма да пострада. Аз бих желал българите първи да дадат пример. Важно е българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Ако всички приемат Новото Учение, пътищата им ще се оправят, семействата и училищата ще се повдигнат и тогава ще бъде приятно да преминаваш от единия край на България до другия. Ще бъдеш като в рая. Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Дето минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват, плодовете сами ще ти се предлагат. Моми и момци ще те посрещат с радост и веселие. Всички ще бъдат добре облечени и украсени. Сега и аз търся в България хора на истинската Култура, в които да вложа нещо ново. Между българите аз намерих достатъчно умни хора. България е пълна с моми и момци, които ще се свържат за велика работа. За българите ще настанат най-благоприятни условия. Обърнете се към Бога, към Неговата велика държава. От вас, като българи, се иска геройство. Англичаните се отличават с честността си. Германците - с трудолюбието си. Славяните - със самопожертвованието си. И вие като българи желая да имате за девиз самопожертвованието. Само тогава ще разберете смисъла на Живота. Аз нося добро на българите. Ако не бях се застъпил пред Великия, Разумния Свят, те щяха съвсем да загазят. Сега Невидимия Свят иска да ги избави. Сегашната епоха е от голяма важност за България. Ако сега България не приеме идеите, които проповядвам, ако изтърве благоприятните условия, които и са дадени, тогава ще я оставят и тя ще има същите условия за повдигане в най-добрия случай след 2000 години най - малко, или при най-лошите условия - след 15 хиляди години най - късно. В скоро време в свещения огън на Любовта ще влязат 4444 души българи. Знаете ли на какво ще прилича България, когато те влязат? След това ще се отвори една врата и другите ще влязат, след тях и още други. Българите, които влизат през тази врата, ще добият нещо особено. Който ги види, ще каже: „Това са българите.” На българите ще кажа: „Ако слушате Господа, нивите ви ще раждат 10 пъти повече, отколкото досега. Лозята ви ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере.” Желая в българите да се роди Новият Човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце. В България има много ясновидци. Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, искаха си цар. А пък българите ще вървят по обратен път, те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република. Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992 г

Светле! Ани! Дори се замислих за един акцент на темата - ами ако се заблуждаваме, че сме тръгнали по духовен път? Дали критериите за него са четенето и говоренето на такава тема? Или някакво усещане за "връзка с невидимия свят" и "духовно предопределение"? От друга страна нима някой друг отстрани има правото да отсъди кой върви по духовен път и кой не? И как върви - греши ли или не?

Ако аз усетя, забележа "духовна надменност" у друг човек, това дали не означава, че виждам сламката в неговото око, а....моето око?

Божидар!

Киамет Зену, Махар Бену. Хайри мешина севат се му си бени. Ха берим яве, суберим саве Киамет Зену. Махар Бену, Махар Бену. Изпейте упражнението „Киамет зену". Който правилно мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. В слоговете ки-а-мет след гласната и следва гласната а. Буквата и представя начало на нещата, което дава подтик към творчество. Буквата а представя метод, начин, чрез който се изразява това творчество. Думата „киамет" означава нещо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м представя смърт. Значи и е начало на творчеството, а – метод за изразяване на това творчество. Ако човек не знае как да представи това творчество, тогава иде смъртта. Буквата е пък означава възраждане. Смъртта трябва да се победи. Буквата Т означава силата, с която трябва да се воюва, за да се победи смъртта. Това е значението на главната буква Т, а не на малката буква т, която, обърната надолу, означава еврейската буква шина – ш. Тази буква означава материални стремежи. Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа. Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека. Когато някой каже, че може моментално да направи някакво добро, това подразбира, че от началото на съществуването си до момента на това добро той е направил безброй усилия в това направление. 8.XII.1926 Последната стъпка, Общ Окултен Клас 8 декември 1926 година. (Общ окултен клас, VI година, 12 лекция). Махар значи Великият, Бену – Онзи, Който благославя, Окултна музика - ООК 3. 12. 1922 Винаги е била песента, която ме кара да усещам най-силно своето вътрешно аз. Усещам топлина и спокойствие, но в тях покълва нещо ново... Малко тъжно, но като че ли е тъгата на есенния лист, под който пробива зародишът на новата пъпчица... На тази песен се учех да пея толкова тихо, че само аз да се чувам...

Благодаря на borislavil за изчерпателния отговор Всъщност темата там малко се измести - от един път, много пътища към един учител, много учители. За себе си мога да кажа, че съм приела за Учител Христос и всичко останало ценно, до което съм се докоснала го виждам в светлината Му. Сложно е да се ообясни ка точно - така си го усещам. Учителя е много близо до Христос, много... Но Христос може да се усети и в много други, много... И винаги помня, че всеки има своя път към Бог. И на всеки Бог и Христос говорят на различен език. Така че по темата - според мен всеки си има свой един път, макар и понякога се налага този път да извива почти със завои на 180 градуса - и няма два еднакви пътя - затова пътищата са толкова много....

А как се разбира кой Учител е от Черната ложа? А възможно ли е да са в обратен ред - от черното към бялото? Ако в определен момент от моя живот сега и тук, аз съм имала нужда от един път, а после от друг, после от друг и всеки от тези пътища си е бил точно на мястото и времето, то можем ли да твърдим, че съм се отклонявала? Ако един свободен човек избира лично своя начин да върви по пътя си и този начин включва няколко методи от различни школи, но така, че те да са хармонично съчетани и помжду си, и с неговата уникална характеристика - това също ли може да се квалифицира като залитане?

Учителя за боба: източник източник Вдъхновение за темата ми даде пасираната бобена салата днес. След като се спазят всички дадени по-горе съвети за приготвянето на боба преди варене - нека дори поизкисне в 3 води достатъчно време, той се слага на решетката за пара и се вари до пълно омекване. И аз не вярвах, че ще омекне, но ефектът беше поразителен. Разбира се, може да се свари по традиционния начин, описан по-горе, но после трябва да отцедите водата. Готовият фасул се смесва с настъргани моркови, малко домати, малко печена чушка, нарязан лук, (джоджен - по желание), магданоз и сол на вкус. Може да се консумира в този вид на салата, като вие си определяте количествата на добавките по личен вкус. Можете да пасирате сместа и ще получите фантастично пюре или хайвер (зависи колко ще пасирате) за филийката. Идеален вид за "обяд за офиса". Може да се яде и без хляб, особено, ако няма мазнина. Може да се добави зехтин по желание и личен вкус, но малко.

Много интересна и полезна тема! Игрите са животът на децата. Мога да предложа например да поиграете на мастилени петна (или от водни боички). Цветовете, които избира детето, са много показателни за неговото психическо състояние - доколко са тъмни, мътни, бледи или свежи, ярки, светли... Много е важно да играете заедно с детето и ако видите, че то избира тъмни и кални цветове, без да му се месите, вие да избирате свежи, ярки, весели цветове за петната. След като се капне малко гъста боя, листът се прегъва на две и се притиска с ръка добре, за да се размаже и попие боята. След като е попила, се отваря и всеки се опитва да "види" нещо. И отново има значение какво виждат децата и какво вижда водещия възрастен. Най-полезна е играта, когато дете мрачно настроение и проблеми играе с друго дете, което е в "светло" и весело настроение. В никакъв случай не трябва да се разубеждава детето в това, което вижда или да му се натрапва чуждо виждане. Изчаква се търпеливо промяната. Техниката е известна отдавна в психологията и психотерапията, също в психогимнастиката. http://en.wikipedia....ki/Inkblot_test http://www.psicholog...wtopic.php?t=63 http://www.diuu.bg/i.../16kt/16kt4.htm - тема 5

1. Какво се чува Цел на играта: Да развива умение за бързо съсредоточаване. 1 вариант (за деца 5 – 6 г.) Водещият предлага на децата да послушат и запомнят онова, което става зад вратата. След това изисква да разкажат какво са чули. 2 вариант (за деца 7 – 8 г.) По сигнал на водещия вниманието на децата се насочва от вратата към прозореца, от прозореца към вратата. След това всяко дете разказва какво къде е станало. 2. Бъди внимателен (за деца 4 – 5 г.) Цел на играта: Да се стимулира вниманието, да се научат бързо и точно да реагират на звукови сигнали. Дещата маршируват под музиката "Марш" от С. Прокофьев.След това при произнасяне на думичката "Зайчета", от страна на водещия, децата започват да подскачат, при думичката "Кончета", да удрят като че с копита по пода, “Раци” – да пълзят назад, "Птици" – да тичат, разтворили встрани ръце, ”Щъркели” – да стоят на един крак. З. Слушай звуците (за деца 7 – 8 г.) Цел на играта: Да развива активно внимание. Водещият се договаря с децата, че когато той натисне на пианото клавиш от долен регистър, те трябва да станат и да заемат позата "Плачеща върба", а когато натисне клавиш от горен регистър – позата на топола. След това започват играта. Децата се движат в кръг. Звучи нисък звук - децата застават като "плачеща върба" (разтварят краката, ръцете са леко разтворени от лактите и висят, главата е наклонена към лявото рамо). При високия звук те заемат позата "Топола” (събрани пети, пръстите – встрани, краката прави, ръцете вдигнати нагоре, главата отметната назад, гледат към краищата на пръстите на ръцете). 4. Слушай пляскането (за деца 5 – 6 г.) Цел на играта — същата. Играещите се движат в кръг. Когато водещият плесне с дланите веднъж, децата трябва да спрат и да заемат позата на щъркел (стоят на един крак, ръцете встрани). Ако водещият плесне два пъти, играещите застават в позата "жаба" (приклякат, петите събрани, пръстите и коленете – разтворени, ръцете между краката на пода). При трикратно пляскане децата тръгват отново. 3. Канон (за деца 7 – 8 г.) Цел на играта: Да се развива волево внимание.Играта се провежда на музика от Ф. Бургомюлер “Баркарола" (откъс). Децата се нареждат един зад друг. Ръцете са опрени на раменете на стоящия отпред. Когато чуят първия музикален такт, първото дете вдига дясната ръка нагоре, при втория такт – второто и т.н. Когато всички деца вдигнат дясната ръка, при следващия такт започват да вдигат подред лявата ръка.След това отново в такт с музиката започват да свалят ръцете си долу в същия ред. 6. Канон за малчугани (4 – 5 г.) Цел на играта — същата. Играещите застават в кръг. При хороводната песен "Патенца" децата последователно правят следните движения: едното прикляква, другото пляска с ръце, третото прикляква и става и т.н. 7. Зяпльовци (за деца 6 – 7 г.) Цел на играта – същата. Играещите се движат в кръг, държейки се за ръце. По сигнал на водещия спират четири пъти, пляскат с ръце, обръщат се кръгом и продължават движенията. Посоката се сменя след всеки сигнал. Който не изпълни правилно задачата – отпада от играта. Музикален съпровод Е. Жак-Далкроз "Марш”. 8. Пишеща машина (за деца 8 – 9 г.) На всеки играещ се дава определена буква от азбуката. След това се измисля дума или фраза от три думи. По сигнал децата започват да печатат – първата буква от думата пляска с ръце, след това втората и т.н. Когато напечатат думата, всички деца пляскат с ръце. 9. Четири стихии (за деца 6 – 7 г.) Цел на играта: Да развива вниманието,свързано с координацията на слуховия и двигателния анализатори. Играещите са насядали в кръг. Водещият се договаря с тях, че ако той каже думата "земя", всички деца трябва да отпуснат ръце надолу, при думата "въздух" – да вдигнат ръцете нагоре, при думата "огън" – да започнат въртене на ръцете в китките и лактите. Който сбърка, отпада от играта. източник

Наказва се не направеното нещо, а това, че човекът е разделил нещата на "добри" и "не-добри". Наказанието е вид възнаграждение - и печката награждава пръстчето с опарване, което държи ръчичката и тялото далече от предмети, излъчващи топлина.... Болката е наказание за пръстчето, но едновременно възнаграждение под формата на ценен опит, нали? Ако аз правя нещо наистина добро, моето възнаграждение е в момента на правенето - радостта, която изпитвам от процеса, не от очаквания резултат... Ако правя добро срещу пазарлък за някакъв резултат, няма начин да не ми се лепне шамара - заедно с това, което очаквам и към което се стремя, вървят и неща, които не са ми приятни... А сещам се за онази притча за Зевс и зидаря...

Понятията за лично пространство зависят много осезателно от културните различия. Това особено важи за ай- и боди - контакта. Това, което в една култура се тълкува за задължителен етикет на дружелюбие ( отказът от него е знаков ), в друга се приема като навлизане в лично пространство. Ако един японец се поклони на българин в България, ние бихме се почувствали доста дискомфортно също. Но ако сме в Япония, този дискомфорт изчезва и дори се чувстваме задължени да правим като тях. В някои култури, "ръкостискането" хваща ръцете до лактите, не само с длани. Това определено би ни се сторило като навлизане в личното ни пространство - опитайте дори с близък чоек и ще усетите лек дискомфорт.

Всъщност на времето не случайно пуснах темата в този форум - за човешките отношения (не езотерика). Много разтягаме локуми и теоретизираме - царе сме, а дойде ли до прилагането на теориите.... или е рано, или не е мястото, или не е времето или просто ... забравяме. Или отново се опитваме да избягаме от делата в ... теорията. Защото е по-лесно. И не остават никакви следи. Но по темата за милостта. Често съм чувала (и в миналото аз самата мислила и казвала) - "толкова ми дожаля..." Според вас "дожаля ми" - милост ли е или съжаление? Как да определим границата (не на теория, а в измеренията на конкретни постъпки и решения в конкретни ситуации - дори и хипотетични)? Може ли съжалението да се трансформира в милост и обратно? Или двете нямат нищо общо по своя произход? А какво е общото и разликите във външните им прояви? Или във вътрешните?

В съвсем прав текст ще подкрепя написаното от Венцислав. Ако обичта и любовта и милостта имат нещо общо с жертвата, то това не са нито обич, нито любов, нито милост, а само думите, които прикриват зависимости далеч по-агресивни от тези към нещо материално. Съвсем ясно си го е казал Христос. И го казвам с дълъг и труден опит и жестоки вече научени уроци. Казвам го с ясното съзнание на човек, който до 45тата година на живота си е слагал знак на равенство между любовта и жертвата. Сега за никого и нищо не се жертвам. Внимателно се вслушвам в себе си преди да дам нещо и давам толкова и така, че да ми е чисто - да остане в мен само радост и благодарност за тази радост. Ако аз давам с усещане за жертва, подсъзнателно ще го очаквам от другите - или същата жертва, или благодарност, или признание, или обич в замяна.... абе търовия с жертва, да си кажем с думи прости. След като промених себе си, някак престанаха и другите да се жертват или да не се жертват за мен. А, те дали си го мислят или усещат като жертва, дали очакват нещо от мен, дали определят отношението си към мен или към някой друг по жертвата - това не е моя работа, а тяхна свобода...

Вики ако Иво, създателите на сайта и модераторите се влияехме от това, което разгневени потребители ни пишат на лични и от заплахи и предсказания и какво ли още не (мен са ме заплашвали в прав текст, че Учителя ще ме унищожи) - за имената, с които са ни наричали и за етикетите, които са ни лепипи и още ни лепят - този сайт и форум отдавна нямаше да ги има. .... А м,оже би точно това е целта на тези, които се опитват да ни критикуват, обиждат и възпират - да спрем! Кой ли би имал интерес да затворим сайт, пълен с материали за и от Учението?? Така че това си е изпит - кого ще послушаме - вътрешното си аз или нечий външен критичен глас....

azbuki! Вярата винаги и само ми е помагала. Благодарение на Вярата, успявам да намеря доброто във всеки и всяко нещо, с което ме среща живота. Хората вярват - дълбоко вътре в себе си. Децата вярват най-силно, най-искрено, най-чисто. Смешни са им идолите и остарелите заместители на вярата. Не приемат наставления и поучения от позиция на вярата, но душите им са жадно отворени за Мъдростта и Любовта - всеки ден. Предлагам да добавим към заглавието на тази интересна тема, за която благодаря! - и алтернативата - помага ли ви?

Помислих си - ако целият този век, учените хора, инженерите на човечеството, бяха развивали това вместо да създават техника и изобретения за добив на "черно" гориво.... Спомням си противоречивите си усещания преди, по време на и точно след ражданията. В един момент имах усещането, че не искам да се ражда, защото ще го загубя - вътре в мен ще остане празно и неподвижно - толкова бях свикнала с детето вътре в себе си. Обаче надделяваха любопитството и силното желание да го прегърна, да чуя гласчето... Минаха години и дойде време да ги "родя" втори път - излитаха от гнездото. Беше много по-трудно да ги "извадя" - т.е. да им дам свобода да бъдат себе си... Мисля си защо толкова ни боли при изваждането - може би защото бъркаме любовта със собственическите чувства... Да "извадя" децата си, може би означава да се откажа от ролята си на майка и тяхната - на деца. Да извадя съпруга си, значи да не го приемам като ролята "съпруг", а като дете Божие - като всички останали. (снощи гледах Kymatica...)

Ако в елементите се очертава ясна доминанта, но качествата са разпределени почти по равно - кардинални, неподвижни и подвижни?

Благодаря! Много полезни примери. Когато видях моето кръгче, първото нещо, което ми мина през ум, беше областта, в която е родена майка ми (а аз само на 14 км от там) - скалиста, но не много високи "баири", които тук наричат "бърчинки". Гора в съседство с малки полета, на които расте хубаво грозде, и не само... Много слънце през лятото - до горещо и задушно, но все пак простор на североизток. Типично за източните Родопи. Моята вода е от Юпитер и Нептун в Скорпион - там има горещи минерлни извори, от които тръгват поточета в дерета и се събират на неголеми водоеми в някоя падина. Проветриво е заради разликата в релефа и температурите - Марс ми е във Везни (и това ми е всичкия въздух). Имах усещането, че човек има склонност да се ражда или да живее в енергийна обстановка, сходна с неговата собствена. но може би не е правило. Може би ако съчетанието на елементите в личната карта са хармонични с еннергийната характеристика на мястото, където живее човек, той се чувства "в собствените си обувки"? Ако драстично се разминава, това би ли породило копнеж по място, което е по-хармонично?

Днес имахме практическо занятие по астрология за съвсем начинаещи. Темата беше за елементите. Разпределихме планетите по елементи според знака, в който се намират в рождената карта. За да получим по-ясна представа за съчетаването им на съвсем елементарно ниво, оцветихме секторите на кръгче в четири цвята според разпределението. Получиха се най-разнообразни варианти, но общото впечатление беше колко точно отговаря съчетанието на елементите на енергийните ни характеристики. В повечето кръгчета бяха представени всички цветове - от равномерно, до явно доминиране на един или два елемента. Имаше 2 случая на пълно отсъствие на един елемент. Какво според вас означава този случай на неравновесие? Само проблем ли означава неравновесието и отчетливото доминиране на един елемент? Какво е позитивното тълкуване на неравновесието - например, ако всички лични планети са в земни знаци? Тълкуването на елементите и тяхното съчетаване много подробно и на интересен и достъпен за всеки език намерих в книгата на д-р Светла Балтова - Астрология и астропсихология за всеки.Искрено я препоръчвам. Много ми даде и книгата на С. Аройо Наръчник за тълкуване на хороскопи.