Донка

A може би защото нехаресването е много по-лесно от харесването. Негативизмът означава черпене на енергия отвън, харесването изисква генериране на положителна енергия - работа на ума, овладяване на емоциите, самоконтрол на поведението, развиване на ценностната система и много други неща, които изискват усилия... Далеч по-големи, отколкото да направим услието да извършим нещо, което не харесваме.

xameleona! Много близко до това е и моето усещане за Тайната молитва. След като се отказах да мисля за какво и как да се моля повреме на Тайната молитва и просто се издигах за няколко мига над света си, над мислите си и дори над емоциите си, забелязах, че в трудни моменти в ежедневието започнах да постигам същото състояние само в продължение на 1-2 секунди, но те са ми достатъчни, за да ми "светне" и да видя това, което ме е тревожело преди в истинския му вид и също пътя ми през него, него в себе си и себе си в него. Никола Дамянов - благодаря за разяснението. Разбирам по-добре идеята ти, макар че аз лично не усещам тайната молитва като жица, по-скоро като състояние без никаква жица, която да ме свързва с някого или нещо. Трудно ми е да го обясня - може би е близко до разтваряне, сливане... Не бих казала, че съм точно концентрирана, целенасочена - по-скоро ми е нужна концентрация за да постигна състоянието, но след това е точно обратното на концентрация. Не го постигам с някаква цел - по-скоро изчиствам всякакви цели и се оставям на някакво течение... Но това си е моят начин - интересно ми е как се усещат другите

Интересно мннеие - благодаря! А как подчертаните от мен по-горе фрази могат да се свържат с казаното от Учителя: "желанията и стремежите", "да "каже" какво иска, и да получи безпроблемно Светлина и напътствие (озарение) относно моментната си Работа и задачи, които върши." - това не са ли именно "жиците на телефона, свързан със света.", които ние трябва да затворим? Ако това не са тези жици, то как да ги разбираме?

да бъде така не може ли да се тълкува като едно от значенията на "даване на битие" и "приемане на живот", но с по-императивен оттенък? Може би този нов оттенък е добавен по-късно заради императивността на църковните догми? Всъщност когато си произнасям (не защото трябва, а защото така ми идва) усещам точно това: "даване на битие" и "приемане на живот" - молитвата да се въплъти в живота ми....да дам живот на молитвата в себе си...или нещо такова

Много, много близко попадение... Ако човекът се надява да избегне някак смъртта, това не е надежда, а просто страх. А защо да не допуснем, че до последния си дъх за човека има надежда, че ще успее да отвори душата си за виделина и мир? И ако условието да се случи това е смирението, значи то не е точно надеждата, а ключът към нея.... ? И каква е думата за неизбежното, което човекът очаква? Мракът или Светлината? Може би зависи именно от Надеждата?

Иво отгатна почти точно въпроса, който често си задавам... Трудно се отговаря на този въпрос, обаче... Може и да си мисля, че прилагам, но дали наистина го правя? Или само си мисля? Дали не е някаква форма на външно прилагане, маскиращо съвсем различна картинка отвътре? Кой би могъл да ми каже със сигурност освен... моето най-вътрешно аз, което няма как да проговори.... Или по-скоро мога да го чуя само когато всичко друго е замълчало, защото то е само едно усещане.. Петьо е дете със сериозни увреждания, идва всяка събота - в последния ми час за седмицата. Отваря вратата 10-15 минути по-рано, за да е сигурен, че съм там и да види какво правя. При влизането си се устремява към мен и ме обвива с ръцете си с толкова искрена радост, че едва удържам очите си докато се гуши в моята прегръдка. После започва да бъбри несвързано колко бавно минавало времето докато чакал да стане 3 часа.... После бърза към масата, защото много, ама много иска да се научи да говори английски, ей така както си говори български вкъщи... През този един час имам това усещане - че сега е проверката ми - дали умея да прилагам Учението на Учителя. Ако Петьо отново ме прегърне следващата събота и забъбри радостно за своя живот.... значи нещичко съм успяла да приложа...

Точно! "Господ има да ми каже много работи" - измества вниманието на събуждащия се ум от личните планове, приготвени вчера върху ситуациите днес, както и да го подтикне да преосмисли на свежа глава плановете от вчера.

Мария Казакова е първата ученичка на Учителя. Родена е в Сливен през 1852 г. Средно образование получава в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен гражданин от гр. Тулча, който скоро почива. След смъртта на мъжа си Мария заминава за Русия и завършва там висшето си образование (най-вероятно педагогическо). След завръщането си в България работи като учителка, а към края на живота си - като помощник-директор във Великотърновската девическа гимназия. През 1900 г. се запознава с Учителя, когото тя нарича г-н Дънов, и до края на живота си поддържа с Него оживена кореспонденция. От 6.09.1903 г. Той започва да са обръща към нея със „сестра“ вместо с „госпожа“. През лятото на същата година я кани на събора във Варна, на който Мария не отива, но от следващата, 1904 г, до смъртта си посещава всички събори. По оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея, можем да съдим, че по характер е била много смела, активна, общителна и открита. Учителя поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените писма той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. Преди това посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов.

Доста време и аз търсех отговора на този въпрос. Казвали са ми, че това е молитва за нещо лично, но някак не ми се връзваше с благодарността това "за нещо лично". Накрая се отказах да си мисля за какво да се моля тайно и просто се оставих на блаженството, което излиза вътре от самата мен и няма връзка с нищо конкретно - просто блаженство.... Ето какво намерих в книгата с Окултни упражнения: Двата пътя Какво знаете вие за тайната молитва? Какъв е вашият опит с нея? Учителя много често я е включвал като начало и край на беседите си - защо според вас?

том Прав път, беседа Ще направим жилище стр. 244 Упражнения за връзка с Божественото Това упражнение ми направи много силно впечатление с думите, които съм подчертала. Може би защото съдържа в много синтезиран вид смисъла на връзката ни с Божественото, която, пораствайки малко позабравяме и заместваме с желанията си. Какви упражнения за връзка с Божественото, както и опита си с тях, можете да споделите?

Klaudia! Същото изпитвах и аз, когато за пръв път играх в двойка - затова толкова добре те разбирах днес . После свикнах малко и точно свикнах с женската позиция, се наложи да влезна в другата. Малко беше странно да виждам партньора в необичайна за мен позиция и на Тъкането да тръгна навътре, а не навън. Още по-трудно и объркващо стана на първото упражнение, което се играе заедно - Запознаване - дясната и лявата ръка си бяха сменили местата. После вместо лява, трябваше да протягам към партньора дясна ръка, и разбира се дланта обратно на това, с което бях вече свикнала. Особено объркващо беше на трета част на Хубав ден - когато ръцете се събират на дъга, обаче мъжката позиция вдига лява ръка и десен крак, докато женската вдига дясна ръка и десен крак. Това беше много важен урок за мен! xameleona За да има хармония между женското и мъжкото начало в нас, нужно е да приемем огледалността като признак на хармонията, а не като нейно нарушение. Ако всеки от партньорите при десен крак подава дясна ръка, ще се наклоним в една посока, но няма да съберем дланите си, т.е., няма да постигнем единство. Друго, което ми е правило впечатление по-късно (оставих случайността да решава на кое място да играя - мъжкото или женското) - когато започна вътрешна позиция - женска, имах усешането, че женското начало в мен е нестабилно и има нужда да бъде по-близо до Центъра и в същото време защитено от мъжкото, от ума. След Тъкането усещането се променяше - женското начало влиза в контакт със света, защото там ще ражда и отглежда. Сърцето се превръща в Разумно сърце - енергията, която идва от Центъра, минава през мъжкото начало, през ума. Сърцето може да я получи само ако е в хармония с ума.

Мисля, че е време да дадем определение на понятието критика, защото ще започнем да се разминаваме за какво точно говорим. Според мен да сме на различни мнения и да си казваме своето мнение искрено, когато то се различава силно от това на друг човек, не е критика нито на човека, нито на мнението му. Просто различна гледна точка. Тя ще остане такава докато ние обективно, без засягане на личността на другия човек, казваме мннеието си за това в какво виждаме положителните и отрицателните страни на някаква ситуация, решение, предложение....При това най-важното, според мен, е да запазим положителното си емоционално състояние към всичко - и към това, което смятаме за недостатък. Нашето лично мнение ще се превърне в критика в момента, в който вложим негативни емоции в него, в момента, в който насочим тези емоции към личността на човека, който изразява позицията. Критика би било, ако не се опитаме да разберем мотивите и гледната точка на другия и ги обявим за неправилни. Критика би било, ако се опитаме по някакъв начин да променим мнението на другия в полза на нашата лична позиция. Друг е въпросът, ако при изразяването на личното ни мнение, човекът отсреща приеме факта, че сме на различни позиции като критика във всички изброени по-горе значения. Тогава това критка ли ще бъде? И кой от двамата ще криткува - този, който изразява с положителни емоции свои обективни позиции, или този, който изпитва негативни емоции към позициите на другите, когато те се различават от неговата - и поради това ги обвинява, че го критикуват? Така че их допълнила Иво - важно е да запазим безусловно положителния емоционален фон на мислите си. Вместо да отхвърляме чуждата гледна точка, да я виждаме като света погледнат от друго място, но запазвайки свободата да имаме своята.

Молитвен наряд за начало: Бог е Любов(песен) Добрата молитва Псалом 23 Беседа: Голямата вяра Молитвен наряд за край: Господнята молитва Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете: Матей 15 Голямата вяра

Чесън и праз в обилни количества вечер. Мисля всеки знае защо. Като човек, който на ден е в контакт с много деца - никак не е добра идеята да доказваме имунитета си като умишлено влизаме в контакт. Ние може да не се разболеем, но ще разнесем заразата на други, които нямат нашите защитни сили.

Честит Рожден Ден ris_78 Светлина и мир!

Великите условия на живота

А аз така и не разбирам кой на кого се е противопоставял.... Имаме различия в това дали да класифицираме хората на средностатистически обикновени и някакви други - извънредни ли, не знам какви. Аз лично не бих се осмелила да определям кой към кои групи спада нито пък самите групи - но има сигурно по-напреднали от мен, които го могат.... Моите лични впечатления от работата в самите братски групи - няколко човека се оттеглиха на "самостоятелна работа" точно поради старанието на някои напреднали в Учението (така се самоопределят) да обясняват на по-начинаещите какво е имал предвид Учителя и как трябва да се работи.... Оттогава ми е виснала обица на ухото.... Не смятам, че имам опитности в насочването на други хора в Учението и всеки ден в молитвата си включвам да ми даде Бог виделина и любов да не си помисля някога, че мога или трябва да го правя... Простете ми, ако някога съм прозвучала на някого така - било е неволно.

Чета ви, приятели и се връщам във времето - спомням си как при корекциите, проверките и качването на беседите и на книгите в Портала се налагаше да препрочитам по много пъти едни и същи беседи и глави от книгите. После при подбора на мисли, формули и други материали - също. А да не говорим какво става в мен при превода им (в случая на руски език). Вече съм убедена за себе си, че ако започнем с претенцията да изучим и разберем даденото ни от Учителя богатство, ние вече сме си сложили перде на очите. При всяко препрочитане установявам изумена, че нещо не съм забелязала, не съм осъзнала предишните пъти. Вече не чета беседите с намерение или чувствайки се длъжна да ги схвана като едно цяло "произведение" - те не са това всъщност. Снощи "ангелът ме прати" при един откъс от Миротворци: Та мисля си да слушаме Ангела си - дали ще ни прати при някаква беседа, дали на курс по паневритмия, дали на някаква случайна ценна мисъл за деня ще попаднем, дали на формула, дали на молитва, дали на разказ за Учението, дали на спомени, дали на някаква поучителна история или някаква кратка и силна алегория, с които са пълни беседите, а защо не и на списъка на солей. Но Ангела да слушаме... и да не се осланяме, че някой друг го е чул и той ще ни сдъвче и ще ни го сложи в устицата... Защото и да го е чул другият, той е чул това, дето само за него си е било, не за мен. И - Илиянче (xameleona) - поклон за тая най-ценна дума дето Учителя във всяка беседа се опитва да ни внуши по двуцифрено число пъти - да работим и прилагаме в личния си живот, в ежедневието и малкото, което са ни пратили някъде някога да прочетем. Защото много неприложено дави, малко приложено спасява - последното - от личен опит.

Не бих класифицирала книгите, посочени по-горе (благодаря на солей за подборката) - книги за първи клас. Всяка от тях е многопластова.... В същото време - съгласна съм с мненията, че не могат да се определят класове за хората, които за пръв път се срещат с нещо, изречено от Учителя. Това могат да бъдат и хора с много богата култура и много дълбоко в езотериката - познавам доста такива и се възхищавам от мъдростта, с която са извлекли за себе си идеите на Бялото братство от учения на пръв поглед различни, но с общ корен. Възможно е обратното - човекът да не се впечатли и да не намери нищо за себе си в тях, но да се докосне до Учението благодарение на поучителните истории и притчите, които е разказвал Учителя. Възможно е ако се започне през книги, които съдържат коментар по Учението, да дадат представа за него (без да се усъмнявам в никого от посочените автори на такива книги), която ще изопачи прочетеното по-късно. Всичко е възможно.... Моето лично мнение - без да смятам себе си за компетентна - нека обясним на хората, които ни питат какво представлява всяка книга и да дадем възможност всеки да отвори няколко страници и да прецени сам какво е за него в този момент.

Отдавна не се чувствам снаха - но наближавам позицията на свекървата. Благодарна съм на приятелката на сина ми, че ме възприема и се отнася към мен не като към майка по закон (както казват сполучливо англичаните), а като към приятелка. Както се опитвам да се отнасям към нея и аз. Разочарованията на снаха от свекърва и обратно според мен се коренят най-вече в предразсъдъците и очакванията, които всяка от страните има към своята роля и ролята на другата жена. Ако просто забравим за ролите си, ние ще приемаме себе си и другата жена като обикновени хора, които имат своите слабости, моменти на отстъпления и ще се разбираме въпреки пропастта между поколенията ни. Небето ни е събрало не за да се състезаваме за обичта на мъжа, който е важен в живота ни, а за да се учим една от друга. Какво означава, че снахата се чувства подло предадена от свекървата си, която е обичала и уважавала? Това не е ли урок в обичта и уважението си към близките да не поставяме тези чувства в пряка зависимост от тяхното отношение към нас и нашите чувства? Абсолютно същия урок може да получи и една добра и всеотдайна свекърва, която случайно разбира, че снаха и злослови по неин адрес пред приятелките си и сина и, след като тя е жертвала личен живот, време, сили, за да го посвети на щастието на своите деца.

Честит Рожден Ден, Диди! Благодаря ти, че си с нас! Да свети слънчицето ти на всички твои близки и приятели както свети и тук!

Изпитвала съм го това вътрешно пречистване. при това идва постепенно - всяко упражнение последователно изчиства нещо. Първите сълзи ми се стичаха по лицето, след като за пръв път сложих ръце на раменете и ги отворих настрани. Отначало се стеснявах, макар и да бях съвсем сама в гората, после усетих, че нещо вътре в мен се срамува да сложи ръцете на онази малка ямка на раменете. Преодолях срама си и си поплаках малко, после усетих страх от отварянето - страх от някакъв удар, нараняване. По-късно си дадох сметка, че това е било по-скоро страх от новото, което постепенно идваше, за да измести стария ми начин на мислене и старите ми ценности. На третата сутрин вече се "отварях" без тези усещания, и тогава усетих такава свобода и лекота, каквато не бях усещала от много малко дете и.... се разплаках.... Приблизително същото се случваше и със следващите упражнения по-късно - до края на първата част. След летенето вече не плачех, започнах да работя съзнателно над мислите и чувствата си.

Благодаря на Томи - наведе ме на интересна връзка... Раждането на човека отбелязва момента, в който новият организъм започва физически самостоятелен живот. Дотогава той е бил зависим изцяло от организма на майката - включително е съществувал вътре в него. След физическото раждане започва процес на физическо съзряване, след приключването на който човекът става напълно независим физически. Новораждането по тази логика би следвало да отбелязва момента, в който самостоятелният физически организъм започва да води самостоятелен духовен живот - т.е. скъсва "пъпната връв" на емоционалните и ментални зависимости, които го свързват с неговата среда. За да не звуча твърде теоретично - ето конкретен пример от личния ми опит: - до определен момент моят емоционален живот беше напълно зависим от отношението и поведението на значимите за мен хора към мен и към значими за мен неща и хора. От този момент нататък моят личен емоционален живот не се повлиява от нищо друго освен от моите собствени мисли и отношение към себе си и към света около мен. Външно нищо особено не се е променило - отново имам пълноценен емоционален живот, но сега приемам болката, например, не като резултат от думи или поведение и отношение на друг човек към мен, а като резултат от нещо недообмислено и недоизчистено в мен самата. Последното е съществено за реакциите ми. Вместо да се защитавам или избягвам болката, приспособявайки се към другите, аз се обръщам навътре в себе си, дообмислям и доизчиствам.... По същата логика в организма на плода преди раждането му попадат само онези вещества, които неговата майка е поела в организма си. Той не може да контролира какво постъпва по пъпната връв. Физически зрелият и независимият човек, обаче, може сам да контролира храната, водата и въздуха, които постъпват в организма му. Същото важи и за емоциите и мислите ни, може би.

Здравствуй Нанна Добро пожаловать к нам! Все очень обрадовались тебе и твоим словам. Спасибо за радость! В тази тема ще намериш много линкове и информация за "Слово Учителя на русском языке". Предстои да обявим проект за превод на беседи на руски език, в който заедно ще работят българи, които владеят руски език и руснаци, които владеят български. Ще сме щастливи да видим преводите на грузински език, макар че не знаем как бихме могли да ти помогнем за това. В този подфорум, създаден специално за участие на рускоговорящи, можеш спокойно да пишеш на руски на всички теми, които те интересуват, да задаваш въпроси и да споделяш всичко, което те вълнува.