Донка

Курс по Паневритмия велика всемирна хармония на движението 18 октомври 2009 – 22 март 2010 Физкултурен салон на ОУ “Св. Иван Рилски” Неделя 9:30 – (вход свободен) Движенията при Паневритмията са извлечени от самата Природа. Учителя Петър Дънов За контакти: 622-356, 0898/366 -770 e-mail : videlina_haskovo@abv.bg Езотерична библиотека “Виделина”- Хасково Ул. “Раковски”26 ет.2 ст. 205-Б

Ето това според мен е заблудата и грешката - когато аз си мисля, че другият (другите) грешат.... Имах намерение да търся цитат от беседа, в която Учителя ни предпазва от това заблуждение, но се отказах - то е в почти всяка втора....

Ами... точно казано. Моите бяха 20 години, но не смятам него за темерут или идиот, нито себе си за такава. И двамата поотделно сме си нормални - просто не бяхме един за друг. Но пък всеки от нас се опитваше да промени другия така,че да стане подходящ за него. Аз дори живеех с фикс-идеята, че го спасявам от самота, че му давам топлина и любов като Герда дето стопила на Кай парченцето в окото...със сълзите си. Грешно съм интерпретирала приказката... Силата на любовта - колко често (да не кажа винаги) я разбираме съвсем превратно. Значи силата на любовта ни ще ни помогне да "облагородим и усъвършенстваме" любимия , а защо не неговата сила на любовта да не "усъвършенства" нас - е може и с физическата, и с психическата сила да си въздействаме... Така започваме , така продължаваме... после се наричаме взимно темерути и идиоти. Идиотизъм е това, което са ни набили в главиците... Унизена е жената, която сама унизява себе си. Мъжът не може да го направи, ако ние самите не го направим преди него. Защо мъжът се държи така - защото жената до него смята това за мъжественост. Ако ние, жените уважаваме и избираме мъжа до себе си по показател толерантност, разбиране, свобода - взаимна, а не мускулни групи, перчене, тропане по масата и т.п., темерутите няма да имат шанса да се репродуцират.... и ще започнат да следват идеята, която жените избират за "баща на детето и спътник в живота".

Едно старо средство за предпазване и лекуване от настинка - прекрасно се чувствам с него. Навреме спира всякакви започващи процеси. Вечер преди лягане краката в гореща вода с морска сол - докато се затоплят добре и се усети приятно загряване на цялото тяло. От опит съм установила, че най-доброто лечение на настинката е да я спрем навреме, а още по-доброто - да предотвратим започването и. Обаче докато човек е добре, не внимава, маха небрежно с ръка и си казва - ще ми мине! Но не взема никакви мерки това да стане. Тръгнат ли леки тръпки, неразположение, вместо човек да се насилва, трябва да си чуе организма - време е за почивка и за грижи за тялото. Още често ние чакаме да се почувстваме зле и хората до нас да започнат да ни носят какво ли не... Това добре, но така мозъкът свързва неразположението, настинката с проявата на любов, грижи, внимание от страна на околните. Това между другото е честа причина за повтарящите се инфекции при децата, особено ако не обичат да ходят на детска градина или училище по някаква причина. Когато човек "хване" неразположението в зародиш и сам се погрижи за тялото си, ефектът е най-силен. Самите действия, настроенията дават ясен сигнал на мозъка - "обичам себе си, искам да бъда здрав". Много е хубаво да се прочетат книгите на Димков (и за Димков) за опазване на здравето ни.

Като чуха Останах леко изненадана от това прозрение. Винаги съм си мислела, че търсенето на лесния път в живота е плод на стремежа към приятен безпроблемен живот... Може би и съм разбирала "лесен път" погрешно... Какво означава "лесен път" в една ситуция на конфликт на интереси, например? Да забравим за конфликта като се отдалечим максимално от фактора, който го предизвиква. Да защитим своя интерес с цената на игнориране на чуждия и с агресивно решение и поведение. Да пожертваме своя интерес и да оставим другата страна да наложи своята позиция с цел да запазим мира и добрите отношения. Като се замисли човек, и трите ситуации наистина са плод на недоволство и водят до още по-голямо натрупване на недоволство и проблеми. Мъчният път в този случай може би означава да се опитаме да излезем от своята лична гледна точка и да видим нещата "отгоре", за да ги разберем по-добре. После да се опитаме да намерим вариант, който удовлетворява и двете страни и превръща конфликта в импулс за ново развитие на двете позиции. Изисква много качества, търпение, дипломатичност... вяра в това, че наистина има такъв път. И накрая двете страни наистина остават с усещането, че им се е разминало по най-лекия начин и са спечелили не просто своите интереси, но и приятели... Ако при избора на някакъв път, поставяме в основата му недоволството....

Няма жътва без посев.... Жътвата не означава смилане и пресяване... все още не. По-скоро е бъдещо посяване. Смиламе и пресяваме реалността, за да се нахраним... Кое храним със смляна и пресята реалност? А кое в нас се храни с живо житно зърно?

Ново разбиране Реалността - житното, зърно, което не е смляно и пресято, съдържа в себе си всичко и най-вече жив зародиш. Започнем ли да мелим и пресяваме, отдалечаваме се от реалността. Но как да опознаваме без да мелим и пресяваме? Може би като посаждаме и се грижим и наблюдаваме? Или още нещо?

Какво означава "да намерим новия път на душата и да го изучим"? Как го разбирате? Това за настоящото прераждане ли се отнася само или за целия път на душата? А може би и за двете по свой различен начин?

А доколко казващият своята истина се доближава до Истината? Дали често точно най-убедените казвачи на истини всъщност не са най-слепите за Истината? Дали казвам Истината, ако кажа на някого "ти си ограничен и не виждаш по-далеч от носа си" само защото сега аз виждам една перспектива, отговаряща на моя начин на мислене, а той друга, отговаряща на неговия? Според мен Истината е сумата от нашите две или повече истини в момента - да я кажа, това означава да призная,че той има правото да вижда своята, но и аз да защитя своята свобода и право да виждам моята. Ако аз приема неговата истина като друг аспект на моята лична, то това ще бъде безболезнена операция на моята, която само ще се обогати от това. Ще боли ако не мога да ги съвместя, защото искам само моята истина да е Истина. Същото ще изпита и другия. Какво значи да излъжа другия - да мисля едно, а да говоря друго - ами тогава не той, а аз съм пострадалия. Ако го направя, за да избегна неприятности, всъщност само ги увеличавам и отдалечавам във времето неминуемия взрив. Ако го направя, за да не го "обидя" и да не го "заболи", всъщност вече реално го обиждам много повече и го правя зависим от личните му капризи и обидчивост, а и по същата логика на предишното изречение всъщност акумулирам и отдалечавам болката, която ще изпита. Снощи стана дума за това - премълчаването на истината дали е лъжа. Ами според мен отново зависи. То да завираш на другите всяка своя минала през главата мисъл с етикет "истина"...? Да информирам човека за неща, които така или иначе не го засягат лично - какъв смисъл има? Ама той смята,ч е трябва да се чуе неговото мнение и аз да се съобразя... То ако е трябвало да стане така, той щеше да знае и без да му казвам какво е станало... А ако не е разбрал, значи Бог го е отдалечил, защото не може да помогне, а може и да попречи на нещо неволно... Ако с мен се случи нещо подобно - аз да си мисля едно, а то да става друго без да знам и да го премълчават умишлено... значи така е трябвало. Ако ме заболи когато разбера това, значи съм се била предоверила и съм имала очаквания някакви, хармонията ми е била зависима от някого и нещо извън мен. Е това е операцията без упойка вече, според мен, и аз съм имала нужда да се случи това. Но не човек ми я прави, а ситуацията, съдбата, животът, Бог и всичко дето е НАД човека...

Винаги има надежда да се отворят очите и сърцето за красотата, чистотата на света, в който сме избрали да се родим като хора, и за безкрайното богатство, скрито в нас самите и в хората, които са дошли тук заедно с нас. Докато сме още тук - винаги има надежда, до последния миг. Това лято преживях една от най-големите си изненади - моя стара позната, колежка учителка, на възрастта на моята майка. Много интелигентна жена с широка култура (преподаваше философия) - на времето я бях запомнила с високата летва, с която преценяше хората и света си, взискателността си, тънката ирония към ограниченото и повърхностното, отвращението от егоизма и цинизма. Честно винаги съм си мерила думите в нейно присъствие и съм била малко напрегната да не нагазя лука. Представяте ли си изумлението ми, когато я видях как стои недалеч от кръга ни Паневритмия и слуша внимателно и с изписано на лицето и вдъхновение. Това, което чух от нея след това - по време на разговора ни, окончателно разби старите ми впечатления. Това беше човек, който във всичко виждаше красота, любов, чистота - говореше с толкова доброта и кротка радост. И със същата интелигентност и задълбоченост, с каквато я помнех - възрастта не само не я беше ощетила - напротив! Малко по-късно разбрах, че е загубила съпруга си изпаднал в депресия и страх от болести и смъртта, като няколко години се е грижила за него на легло. После... постепенно е започнала да губи зрението си. Преди няколко седмици научих,че се възстановява след успешна операция и е много щастлива и благодарна, че от първа пролет всяка събота и неделя ни е слушала и е гледала (едва сега осъзнах,че тя е виждала само белите ни силуети на зелената поляна). Радваше се, че другата пролет ще ни вижда вече наистина, ще вижда всичко красиво, което досега е виждала само със сърцето си.... "Идва момент в живота на човека, когато разбира, че този свят е направен толкова съвършен, добър и красив, че на нас ни остава само да му се радваме и да живеем - всеки миг от дадените ни" - бяха думите и.

А според моето скромно мнение и солиден опит основната заблуда и грешка на първата част от живота ми беше,че съм в състояние и съм дори благородно длъжна по някакъв начин да облагородявам егото на хората, които обичам. При това от любов, с любов, със смирение, с жертвоготовност.... И също да подлагам моето собствено его да го "оправят" хората, които аз обичам и те мен обичат. Абе въобще защо и кой ни е внушил на всички, че да обичаш и да те обичат означава да "поправиш и усъвършенстваш" любимия и да се дадеш да те поправят и усъвършенстват, за да те обичат. Но ако човек има нужда да разбере до какво води това, то защо да не се завре в тръните ... Сега ми е светло и свободно и красиво - не ме интересува кой иска да поправя, разпъва и не знам още какво егото ми и как се опитва да го постига - да си пробва свободно. Моето его си е само моя грижа и само то е моята грижа. В хората около себе си виждам само душите им - егото им не е моя работа, а си е тяхна.

Протоколи от годишната среща на Веригата - 18ти август 1910г. "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - АЛФИОЛА 1995,Първо издание ISBN 954-8139-10-3 Какви упражнения за здравето на тялото и психиката прилагате вие? Можете ли да предложите упражнения за преодоляване на някакви здравословни и психични проблеми, чийто ефект сте почувствали лично (или сте го наблюдавали)?

Това открих току-що: Протоколи от годишната среща на Веригата - 10ти август 1911г. "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - АЛФИОЛА 1995,Първо издание ISBN 954-8139-10-3

Протоколи от годишната среща на Веригата - 17ти август 1910г. "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - АЛФИОЛА 1995,Първо издание ISBN 954-8139-10-3

Станимир Не се чувствам ударена където и да било. Очаквах реакцията и писах мнението си в спокойно състояние - редактирах го 5 пъти и това ми струваше часа, в който иначе съм заспала след дълъг работен ден. Но това за мен е важно разграничение и е част от моите лични уроци в този живот. Съгласна съм със Станимир - ако някой се чувства критикуван - това си е негово усещане. В моя пост има само аргументи и моето лично мнение по проблема "базова идея - принцип - правило"+"заблуди и грешки"+извинения и аспекти, свързани с тези понятия в план "духовност". Нито аз се заблуждавам и греша, нито авторите на мнения, които се различават кардинално от моето. Просто ние виждаме света си и себе си по различен начин. Това е богатството ни. Един избира да живее с правила и да очаква другите да живеят така - нищо лошо - това съм го живяла над 30 години. Друг избира да изучава принципите и как те се проявяват в живота - това е личният ми избор на живот в момента. Мисля си, че сигурно има и живот само с Базовата Идея, но не мога да съм сигурна - не мога още да си го представя. Надявам се един ден да стигна до този клас. Не съм грешила и не съм се заблуждавала преди, нито сега. Правилата преди са ми помогнали живея, да уча уроците си за правилата и тяхната роля. Сега явно имам нужда от учебника с принципите. Критиката (=заблудата) според мен започва от момента, в който вместо аргументи по темата, които да разкрият други интересни страни на проблема, нови позиции, над които да мисли човек, започва атака срещу личността на изразилия различно мнение и споделящия различна гледна точка. Ами нека си атакува, критикува - това е свобода на избора отново, което уважавам. Модераторите тук се намесват, когато се наруши уважителния тон към другите потребители. Това е само в Портала. Ако все пак на някой му се оплюва или заяжда - има хиляди форуми, в които това е начин на живот. За тях не носим отговорност. Свободни сме да си избираме къде да пишем. И все пак съм длъжна да напомня на всички (и на себе си заради горното обяснение): Модераторска бележка: Не е позволено обсъждане на действията на модераторите във форумите или останалите части на сайта. Ако искате да им кажете нещо, пишете им на ЛС или дайте мнението си в темата "Предложения и Препоръки". Не е позволено обсъждането на правилата за участие. тук Всеки следващ коментар моля да бъде изпратен в лично съобщение до администраторите. Публикуваните коментари за модераторската работа ще бъдат изтривани с определените за това последствия.

За мен лично гадателите и маговете нямат нищо общо с езотериката. Ясновидецът - да. Но истинският ясновидец никога не става (не работи) като гадател, нито като маг. Стане ли, вече не е ясновидец... Нещо друго е.

Поздравления за точната формула как да се съсипе едно учение на Любовта. Как да се вкара в употреба то за целите на онези, които искат да управляват останалите хора със сила, несравнимо по-могъща и от най-страшните оръжия. 1. Базовата идея не са принципите. Принципите са проекция на базовата идея в контекста на определена реалност. Идеята е над всички реалности. Под "да се определи" Учителя много пъти пояснява, че има предвид базовата идея - Любовта и Свободата ли са базовите ни ценности или нещо друго? Прочетете, например, седемте принципа на паневритмията (които са и принципите на нашата Вселена, известни от дълбока древност). 2. Основната роля на правилата, е да ограничат базовата идея до интересите на група хора, целящи да владеят умовете и поведението на възможно по-голямо стадо. Ако някой наруши някакво тяхно правило, което те самите са обявили като "по-добро разбиране на принципите" (базовата идея става все по-мъглява) . Казвайки това и стоейки убедено на тази позиция би следвало да разграничим правилата, които са въведени в определено място поради неговатата специфика и хората са длъжни да спазват само докато са на това място - съответно са напълно свободни да не влизат в него, ако правилата не им харесват. Тук говорим за правилата, които се налагат върху човешкото мислене тотално и върху поведението на човека всяка минута на всяко място. Правилата, нарушаването на които могат да доведат до неприятности. Т.е. правило, което напълно отнема свободата и правото на избор. Например правило от рода "Когато обидиш някого, трябва да му се извиниш." Ами така всеки може да ме накара да се чувствам виновна, че той се е обидил от нещо, което аз съм направила, да ме застави да променя нещо и да мисля така както на него му харесва. Ако човекът се е обидил, това си е негов проблем, както е мой, ако аз се почувствам обидена. Проблемът е гордостта на човека, който се обижда - само той може да се справи с нея. Дали се заблуждава и греши, дали се учи от опита си и този на другите -според мен това си е лична свобода и отговорност на всеки и никой друг човек няма основание и право да му вменява заблуждение или грешка. Още по-малко да очаква от него извинение. (Почти всички извинения, които съм чувала досега, са прикривали желанието да се избегнат неприятности и нежеланието да се промени нещо реално).

Добре дошла при нас, Александра Прочетох няколко пъти развълнуваната и болезнена изповед... Какво ти дава основание да смяташ този човек за своя сродна душа, че сте един за друг? Всеки човек, който оставя трайни следи в живота ни по някакъв повод ни е изпратен, за да ни помогне да научим някакъв урок. Но това не значи, че е наша сродна душа. Не съм съгласна с това - това за мен е клише от романите, прости ми. Ако носи голямо страдание и оставя човек самотен след раздяла, това не е любов, а зависимост. Формулата поразително прилича на наркомания нали? Неописуемо щастлив до загуба на реална преценка, летиш и после изведнъж - пропаст тъмнина, страдание и засилваща се липса на човека, който ни дава усещането за щастие.... Разделянето с наркотика също е много болезнено и бавно, но то спасява зависимия от разпадането на съзнанието и тялото и ги почиства - освобождава от оковите на илюзорния свят. Когато Учителя казва да откриваме Бог в голямото страдание, това съвсем не означава, че ни приканва да си причиняваме страдания, за да откриваме Бог. А обратно - ако успеем да открием с помощта на дружната работа на ума и сърцето си Божествената Истина, Любов и Свобода, ще променим страданието си в щастие. Страданието е стимулът да ги търсим... Дали човекът и връзката ви са събудили любовта и добротата или те са били само инструмент за тяхното събуждане? И може би те са били събудени, за да започнат да работят свободно - без да са вързани като послушни кученца за присъствието и волята на друг човек? Любовта и добротата са ни дадени от Най-високото място и на него са определени да служат... Случва се, за да стигнем до Свободата - без нея няма нито любов, нито истина, нито добро.... Пътят към свободата минава през самотата. Самотата се превръща в свобода тогава, когато осъзнаем, че никога не сме били и няма да бъдем сами на този свят, че всички сме заедно и едно цяло.... Може би изглежда теория... но не е ... След това отново изпращат "учител" - човек, с когото да живееш много близо един до друг и точно толкова спокойно и щастливо, колкото в постигнатата от нас самите свобода без него.

Отче наш Прозвуча ми като поредната задача - как движейки се по кривата на окръжността да определим на какво е изявление всяка точка и да намерим центъра на окръжността си.

ЦИГАНСКОТО ЛЯТО НА ДУШАТА Косовете ми избират ябълки. Ангелите ми избират думи. И аз като че ли не правя нищо. Като че ли снощи съм си забравил сърцето в любов от последен поглед. Но къде беше това? Помня как излязох от себе си. Помня как в парка някой свиреше на празната си шапка амурски валс. След това... Мисля... Но мисли ли се след това? Любомир Левчев

Протоколи от годишната среща на Веригата - 17ти август 1910г. "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - АЛФИОЛА 1995,Първо издание ISBN 954-8139-10-3

Спомних си за тази тема, докато мислех над тези думи: тук Когато избрах да бъда щастлива, имах предвид нещо такова. Ако аз съм добра, разумна и справедлива, но не според моите или на друг човек мерки, а според Волята Божия, аз ще съм щастлива... Усещането за щастие ще бъде моята проверка доколко изпълнявам Волята Божия - дори и на някой човек това, което мисля и правя да не изглеждам добра... Най- доброто добро според мен е това, което сме направили и правим без дори да имаме намерение да сме добри и да правим добро...

Тази есен с особено удоволствие си похапвам грозде - най-различен вид, и се чувствам отлично. Поинтересувах се защо го обичам толкова... още Нещо от Учителя: тук тук. тук тук Интересно би било да споделим опит, наблюдения, някакви режими... Имате ли предпочитани сортове? Кои са предимствата на плодовете, а кои на гроздовия сок?

О, да мила - почти всеки от нас тук се е чувствал така в определен момент от живота си (някои и сега) - затова се разбираме толкова добре, усещаме се... Четях прекрасните точни мнения преди моето и им се радвах - включително и на принцеса! Замислих се - а какво всеки от нас разбира под надежда, вяра, любов? Вариант 1. Първото ми разбиране на тези понятия беше: Вярвам, че в личния ми живот ще успея да постигна това, което аз смятам за добро, красиво и щастливо. Надявам се, че всички хора около мен ще разберат колко красиво и добро и щастливо е това, в което вярвам и искам да постигна и ще се присъединят към мен, за да са щастливи и те. Любовта ми към хората до мен ме кара да жертвам всичко и да понеся всичко, за да постигна това, в което вярвам. Резултат - катастрофален. Естествено, че хората около мен си имаха различен от моя начин на щастие и понятия за красиво и добро и усещаха (с право) моя стремеж да ги направя щастливи като посегателство върху личността и свободата им. Отвръщаха ми със същото, но по техния начин... И разбира се всеки от нас вярваше, че иска да промени другите за тяхно добро и да ги направи красиви и щастливи... Накрая стигнахем всички до състоянието толкова точно, кратко и ясно описано по-горе от принцеса. "единствената ви надежда да е да не става по-лошо,за да успеете да свикнете" Вариант 2. Настоящото ми разбиране е: Вярвам, че Бог е направил мен и хората до мен и света, в който сме по най-добрия за нас възможен начин - красив и добър учебник. От мен се очаква само да разбера какво означава това и да изиграя своята роля на сцената, на която съм попаднала (О, велики Шекспир!) по най-добрия начин за мен и за хората и за света. Ако успявам, усещам щастие, ако не усещам щастие, имам още да уча, мисля, работя вътре в себе си, отклонила съм се от ролята и същността си и се опитвам да пиша мой скеч и да замествам с него Сценария... Надявам се, че ще успея да се справя с всички задачи и изпитания и ще запазя любовта си и светлината на ума си, топлината на сърцето си и тяхната чистота. Любовта ... това е друга много дълга тема... Резултатите - ами сега съм свободен щастлив човек, в един красив и добър и много интересен свят. Това, което преди беше лошо - по-лошо, сега е добро, по-добро... Иначе нещата и хората са си същите.... отвън. Зависи как ги разбира човек. Винаги остава надежда да променим разбирането си и живота си... докато сме на тази сцена в тази роля - до последния миг.

Ако аз почувствам, че човекът до мен се заблуждава в нещо - това означава, че се опитвам да му наложа моята гледна точка. Спомням си как майка ми се вбесяваше, че не шофирам на правилното разстояние от осевата линия. Така и не можах да я убедя, че от мястото до шофьора тя вижда пътя от друг ъгъл, което означава по друг начин. Кой се заблуждаваше - тя, или аз? Ако почувствам, че другият е сгрешил в нещо (или греши) - това за мен лично означава, че ако аз бях на неговото място, това би било грешка за мен, но за него - не е. Ако някой на мен ми каже, че греша в нещо, това го разшифровам като "аз в твоята позиция и ситуация не би трябвало да върша това". Това също е учене от опита - и своя и на другите.