Донка

Писма от Учителя до Мария Казакова, Из "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново"

Наряд за начало: Пътят на живота Утринна молитва на ученика Добрата молитва Беседа: Узрял плод (Беседи пред Сестрите, 05.05.1932 16:00 Четвъртък, София) Наряд за край: Нека от сърцето ми любов жива да блика Ще Ти служа през цялата вечност Господнята молитва Какво означава "да събуе човек обущата си" - да събуе предразсъдъците си, които калят живота му? Сигурно и още много неща... Как разбирате "най-напред уредете Божествения живот"? Цитирано от: Узрял плод

Предлагам една песен от Учителя, която много обичам: Ходи, ходи Ходи, ходи, ходи за водата ходи в сутринната роса, през речица бистра, по пътека чиста. За дома си носи таз водица бистра, за цветенца мили, 2 нейните дечица.

Отдавна ме смущава заглавието на тази тема и на молитвата. Не е хубаво да се молим за намаляване на нещо лошо. По-добре е да се молим за увеличаване на нещо добро. Затова предлагам да се молим за увеличаване на вниманието на водачите, на дисциплината и отговорността, за усъвършеннстване на контрола за подобряване на пътищата. Очаквам преложенията ви за още добри неща, за които да се молим заедно. Също очаквам ппредложения ккак да сменим заглавието на темата и молитвата в съотвествие с това, за което се молим.

да! И още нещо за ума и сърцето, което съм си сложила във "важната папка" на десктопа: В мое име Трудно може да се каже по-кратко и по-точно - а всеки преразказ би намалило силата му.

Мистицизмът учи: Бъдете като децата... Науката изследва как мислят децата.....

О, децата мислят! Много повече и по-сериозно от възрастните! Възрастните са задръстени от създадени от тях самите клишета - това не е мислене, това е жонглиране с готови понятия. Мисленето означава създаване на нови понятия за видяното, преживяното и непрекъсната промяна на старите, овладяване на нови умения и непрекъснато развитие на "познавателните карти" (Cognitive maps) - Много добра идея е тези, които смятат, че децата не мислят да попрочетат нещичко от дядо Пиаже.

Защо и на кого е нужно да наричаме две коренно, противоположно различни неща с една дума - вина? Ако егото е готово да приеме истината, колкото и горчива да е тя, да прости и да се учи от грешките си, променяйки се в настоящето, то това се нарича отговорност. "Поемам отговорността" дали звучи по същия начин като "Виновен съм"? И последствията дали се същите? От моята лична трънлива съдба и път мога да кажа само, че понятието вина е симптом на его, което иска да държи хората и своята личност окована във веригите на "правилното". Когато се чувствам виновна пред някого, аз съм "омекнала" и готова да изпълня волята му - неговата - не Божията! А когато се чувствам виновна пред себе си, започвам да очаквам същото и от другите - да се чувстват виновни за някакви свои грешки, но кой ще определи критериите за "грешка"??... А смесването на понятията е нужно на тези, които използват отговорността на другите в полза на своето Его. (Опитайте се да си представите как се чувствате, когато някой склонил глава ви моли за прошка, защото се чувства виновен пред вас.... Надува се, нали?)

Поздравления zlatnia56! Каква полза от ерудирани и сложни обяснения, ако не можем да ги приложим в ежедневието си - като теб - поне 3 пъти на ден. Каква полза да знаем или разбираме нещо, ако не получим плодовете от знанието си? По плодовете им ще ги познаете - за всичко важи.

Съ-творец не означава равен на Него, а твори според Неговата Воля и като част от Него. Равният (т.е. Лукавият) не иска да твори със Създателя, а вместо Него, защото смята, че може да твори по-правилно, без зло, без недостатъци, без хаос, без сенки... Наука, която иска да "поправи" света, заема позицията на Лукавия. Наука, която върви по пътя на изучаване и съ-творчество, е науката, която е в хармония с мистицизма....

Ако змиите (змийчетата) бяха вредни, дали Бог щеше да ги държи в света? Мистиката съществува, за да се знае, че и змийчетата са нужни и полезни и имат своя смисъл и място. Науката съществува, за да разбере защо и как и къде....

Защо ние - хората - обичаме и искаме веднага да намерим отговорите? Може би те ни дават стабилност и самоуважение - фалшиви, обаче? Може би малко се опасяваме, че пътят на мисленето, по който ни тласка един въпрос, ще ни застави да минем през промяна на нещо, с което сме свикнали?

Двата полюса

Днес трябваше да правя нещо, което определено не обичам и никога няма да обикна - да преподреждам вещите в гардеробите. Отне ми много време докато измисля как да го направя с любов и желание. Само трябваше да го нарека по друг начин - т.е. трябваше да превърне преподреждането от дейност със свой смисъл в поредица от действия, които бяха обединени от друг, съвсем различен смисъл и мотив. И така вместо да преподреждам рафтовете, освобождавах място за дрехите на дъщеря ми, която скоро се връща за ваканция. Може ли да се нарече това самозалъгване? Е, не, според мен точно това си беше и истинският смисъл на труда, който положих и на времето, което отделих. И много се радвах като си представях как ще си подреди нещата на освободеното място.... А може би когато се опитваме да се "излъжем", че вършим нещо приятно и интересно, всъщност си даваме шанс да намерим истинския смисъл на това, което вършим? Истинският смисъл изглежда не е това, което прави заниманията ни скучни и неприятни, а това, което ни радва?

Фир - Фюр- Фен беше първата песен от Учителя, която проникна в съзнанието ми и дълго време ме лекуваше. Беше в много труден период от живота ми. Сега си давам сметка, че тогава съм имала нужда точно от нея: Фир-Фюр-Фен - Благославяй За да разкажа как точно ми подейства, ще се наложи да преразкажа написаното по-горе. name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> (за съжаление не е цялата) След нея имах различни състояния, минавах през различни изпитания, но винаги песента, която ми беше нужна идваше при мен някак сама и в точния момент. Едни ми даваха светлина и топлина, други ме хармонираха, трети събуждат детето в мен, други ме смиряват, когато ми е трудно да приема нещо и разширяват съзнанието и сърцето ми. Когато усетя вътрешна необходимост от връзка и помощ, просто пускам песните на Учителя на случаен избор.... Понякога усещам точно от коя имам нужда и ако нямам възможност да я пусна, я оставям да звучи в съзнанието ми докато сама затихне... Какви са вашите опитности с песните на Учителя?

Вината и отговорността са противоположни по знак. Вината фиксира вниманието в грешната платформа на мислене и вижда промяна само на ситуацията в миналото. Това е агресията. Миналото не може да се промени. Вината не се учи, тя съжалява за нещо, което не е или е направено, но не предприема нищо за промяна в настоящето. Отговорността фиксира вниманието в настоящето. Тя извлича поуката, променя принципно позицията и я прилага сега и тук. И продължава да внимава и да се учи. Иска ми се да добавя и нещо от НЛП - докато се чувстваме виновни за нещо, ние си представяме това, за което сме виновни със силен негативен емоционален фон. Подсъзнанието, обаче не разбира от НЕ-правене. Каквото си представяме силно - това правим... Т.е. чувството за вина подсъзнателно ни кара да повтаряме грешките си в нови вариации - като в примера с майка ми. Друго е осъзнаването на някаква грешна стъпка - след като вече сме видели резултата от нея. Отговорността за случилото се задвижва обмисляне, промяна и прилагане в настоящето и бъдещето... Ето пример: Преди 2 седмици на поляната за паневритмия танцуваме Пентаграм. За мен това е нещо ново и съм много съсредоточена, защото греша някои места. Този път танцът върви перфектно, аз усещам вече как ми никнат криле и в момента, в който заставам на последното място, на което не съм била, извиквам радостно! И в този момент започва последната част - петата. Пламнаха ми бузите Обърках последната част - ясно беше. От старание да не объркам мястото си бях пропуснала да броя частите и бях забравила, че трябва да се върна в позицията, в която съм започнала. Отначало усетих прилив на срам и вина. Но братята и сестрите ми се смяха и радваха - защото искрено съм се зарадвала... Станало много забавно... Трансформирах енергията на вината във визуализация на танца в завършен вид и радостта след последната част, а не с грешката ми - и така до другата неделя. Познайте как танцувах и как се получи - да, като във визуализацията ми.... За децата и възпитанието и отговорността.... това е друга тема, за която сега нямам време

Благодаря Според мен смирението и съвестта са проявления на уважение към върховенството на Божията воля. Смиреният и съвестен човек не се чувства виновен. Смирението изключва вината - то е алтернативата и. Когато съм смирена и съвестна, това означава, че съм осъзнала и приела грешката си като урок, като нещо, което така е трябвало да се случи за мое и на другите добро. След това осъзнаване внимавам да не повтарям същата грешка... Ето един пример: Осъзнах преди няколко години, че с добри намерения съм се опитвала къде съзнателно, къде не съвсем да влияя върху живота и мисленето на децата си. Да ги насоча там, където ще им е по-спокойно и лесно и ще са по-щастливи. Доста глупости съм направила. Но каква е ползата да се чувствам виновна - вината не може да поправи стореното. Само по един начин може - да променя изцяло своето мислене и поведение. Никак не ми беше лесно да спра и да обърна на 180 гр. след 22 години "възпитание и грижи". Много се старах и още продължавам да внимавам много. Проверявам всеки порив да "помогна" (вече забравих как се критикува), но все пак понякога се чувам и виждам да го правя - веднага моля за прошка и спирам и започвам вътрешно чистене... Чувство за вина виждам и чувам всеки ден в думите на моята майка - тя все още смята, че е виновна, защото в моя живот са се случили всички тези катаклизми. Защото не ме била спряла навреме, защото трябвало да ме убеди и да ми отвори очите навреме, защото трябвало да не ме карат да завърша първо после да създавам семейство, а да ме насочат да се омъжа докато съм студентка и все от този род, ...... Е, това на смирение ли ви прилича?

А за мен чувството за вина е симптом на свръхгорделиво его. Какво означава да се чувствам виновна за нещо - това е възможно само ако преди това съм живяла с мисълта, че АЗ съм отговорна за това какво и как ще се случи с нещо или някого и с мен самата. Това пък от своя страна означава, че обсебвам свободата на ситуацията, на хората, които участват в нея, на съдбата дори. АЗ съм решила, че нещо трябва да се случи по някакъв определен добър и правилен начин - по моите представи за добро и правилно. Всяко друго развитие вече ми се струва като погрешно и лошо. Ако хвърля вината върху Бог или съдбата това е по-малката агресия. Ако поема вината върху себе си, това е свръхагресия на свръхгорделиво его - това означава, че подсъзнателно смятам себе си за върховната ръководна сила... Друго е да осъзная какво и как съм направила противно на Божията Воля... и да се върна на пътеката и да внимавам.... Преди време тичах радостно и възбудена по надолнището на един хълм. Предупредиха ме два пъти да внимавам.... Е, паднах и си разтегнах сухожилието и разтревожих близките си. Да се чувствам виновна за нещо? Не - какъв смисъл има чувството за вина. По-добре беше да осъзная невниманието си и да си взема поуките - ами болката ме застави да го направя. Сега внимателно стъпвам не защото ме боли, а защото помня какво се случи... Виновна пред близките ми? Вие как се чувствате, ако някой се чувства виновен пред вас за нещо? Аз се чувствам много неудобно и задължена да успокоявам... Накрая се усещам с източена енергия... Вече не позволявам такива неща, но имам достатъчно опит ....

Бог е като слънцето - съвсем не е важно за него кой си е отворил прозорците и колко.... Но за човека е важно - от него си зависи колко светлина ще получи - колкото прозореца САМ си отвори.

Точно същата идея се е втълпила и на нас! Ще сме ти много благодарни Палма! Когато файлът е готов, моля изпрати го на моя меил (donkag@abv.bg) - ще го публикуваме в раздел статии.

Може би не обясних ясно - състоянието, което описваш: за мен е истинското състояние на връзка с Бог. Моделът на Гспод като баща, авторитет, наказващ или награждаващ - това е модел, характерен за ниско ниво на развитие на съзнанието.... Същото важи и за моделите тип "вдъхновение", "прозрение", "умиротворяване" и т.н. Връзката с Бог на високите нива на съзнанието по-скоро се описва с "не-състояния".

Аз по това разбирам, че наистина съм свързана с Бог и нямам нужда от посредници....

Под желание, което ограничава свободата и Любовта разбирам желание, което зависи от другите хора и тяхното поведение. Ако поискам да получа взаимност на моите чувства - това ми отнема и свободата и любовта. Но ако поискам да обичам някого - свободна съм. Ако поискам да потанцувам и да се наслаждавам на танца - само от мен си зависи да намеря мястото, времето, начина.... Ако поискам да танцувам точно определено нещо в точно определено място и с точно определени хора - окована съм от желанието си... Или както казва Учителя - "правете въжета, но не бесете хората с тях"....

От известно време наблюдавам влиянието на пластичността или рязкото движение по време на танца. Например при движенията подобни на "косене". В "Подвижност" ръцете могат да се движат вляво и вдясно със замах - подобно на маршируване. Ефектът е състояние на енергичност, решителност, но и занижено внимание към детайлите на ситуациите, поведението и състоянието на хората, както и своето собствено. Съвсем по различен начин влияе движение, което прилича на погалване, а при вдигането в края на дъгата напомня на нежно пускане на птица от дланите. Мекотата се отразява на мисленето и отношението към ситуациите - човек става спокоен, търпелив и благ като движенията, които прави. Напрежението не му се отразява, а агресивна постъпка на друг човек се вижда от нейната комична страна или като ясно недоразумение.

Дайте конкретно предложение как точно да стане довършването на къщата. Кой да плати и колко за това. Кога да започне безплатното ползване на къщата? Кой ще бъде законен собственик на имота след завършването му? Имам още въпроси, но след като получа отговорите на тези....