Донка

Е, как защо!? Ти Станимир, не знаеш ли онази формула "Разделяй и владей"? Всичко гениално е и много просто нещо. Ей точно това е и дуалистичната философия. Когато някой заеми някаква нецентрирана позиция, дори и по невнимание, дори и по забързаност, ангажираност, незнание и прочие,.. ... тутакси бива запращан в другата крайност. Точно така се хаби много ценно време, енергия, сили ...средства за еволюция. Един/една, едно ...човек/обществена група/същество точно така се разбалансирва и се ..разграбва. Казано простичко -"Разделай и владей". А Добрата молитвата е концентрация...концентриране в това което молиш Бога да е концетрирано като съдържание и форма - противоположното на разбалансирване в крайностите .. Да, диаманта си е диамант. Дори в калта, дори сред другите камъни, дори в златен обков - диаманта си е диамант. Само, че мястото на диаманта е в златния обков. Защото това е свидетелство, че претижателят на дози диамант (изричащият молитвата) има разсъдък, ум, разум, ценностна система, Себесъзнание и знае свойствата на диаманта /молитвата/. Защото Добрата молитва е по-скъпоценна и е от диамант. Следователно който пази молитвите си чисти, им прави златен обков. И те - молитвите му биват Чувани. Вярно е за Добрата молитва!

Да се опитва да види човек под черупката на привидното и често защитна маска на бездушие - това дали е позиция на щрауса или напротив - опит да се прозре в доброто скрито по някаква причина? Това, което бързо обявяваме за негативна черта на някаква група хора или човек, това може би не е тяхната вина, а една от техните беди? От професията си знам едно нещо със сигурност - колкото по-лошо се държи едно дете, толкова по-голяма нужда от любов и разбиране и подкрепа на доброто в себе си има - и се опитва да ни накара да я видим.... по своя странен начин. Същото и дори в по-голяма степен важи и за възрастните...

Честит Рожден Ден, Огняне! Благодаря ти за всеотдайността, с която работиш и живееш! Благодаря ти за библиотеката, в която всеки от нас може да намери по всяко време каквото му е необходимо Светлина и радост да огряват Пътя ти!

Сред хората, които живеят около мен и които познавам (а по силата на професията си познавам много, наистина много хора от най-различни възрасти) няма такива, за които говорят Любо и Ани. Понякога и мен ме възмущава защо единични случаи на психично болни, за които близките не са се погрижили навреме, стават емблема за човешко поведение. Защо не разказваме за стотиците хиляди добри деца, които рисуват, пеят, танцуват, работят и уважават родителите и всички други хора? Защо предпочитаме пикантните случки, които прдизвикват осъждането ни (без да се интересуваме от реалните причини, довели до трагедията) пред стотиците хиляди родители и пораснали деца, които с много любов се грижат за семействата си - тихо, без да се тупат в гърдите - просто защото.... ги обичат. За децата в Африка - ние не сме там, не можем да знаем какво, как, защо става там. Само понякога се прокрадват намеци за злоупотреба с помощите в огромен мащаб, за интересите на търговците на оръжие. За себе си съм решила какво мога да направя - едва ли моята дребна намеса по какъвто и да било начин би променила нещо там. Но включвам тези деца и майки там , когато визуализирам хората на планетата сити, радостни, щастливи, че са заедно...

За мен добър човек означава човек, който обича безусловно света и хората около себе си такива каквито са. Добрият човек е добър, защото умее да намира, цени и умножава доброто в себе си и във всичко около себе си. В този смисъл добър човек е този, който не определя никакви стандарти за добро....

Книга за здравето Какво количество вода ви дава усещане за здраве и свежест - прз лятото? Имате ли какво да споделите за това как пиете водата? Можем ли да смятаме в количеството вода, което поемаме, водата, която се съдържа в храната?

Малко е странно, че точно човек, който живее далеч от морето започва тази тема, но може би точно ние изпитваме най-силна болка, когато след дълго пътуване и нетърпеливо поглеждане през прозорците, най-сетне усетим полъха на бриза и.... видим това: вместо мечтите си като например такива: Кой замърсява плажовете, брега, морето? Курортистите или живеещите край него? Кой се грижи и кой трябва да се грижи за красотата, с която Небето ни е дарило?

От вчера мисля над нещо, което открих тук: Неизвестното (Неделни Беседи, 29.12.1918) Да, различни сме, да често сме на конфликтни позиции, но мисля, че можем и вече е нужно да се съединим "в Любовта". Само че какво ще означава това за нас? Да спрем да се интересуваме от това, което ни разделя и противопоставя - винаги го е имало и няма как да го няма, защото сме хора и различията са нашето богатство. Да започнем да търсим допирните ни точки - тези, които ще ни дадат усещането, че живеем с приятели, на които можем да разчитаме. Тези, благодарение на които ще създадем нещо заедно... Коя е Надеждата (общата българска надежда), която ще ни съедини с Любов? В какво вярваме всички? Какво обичаме всички без условия?

Малките ученици вече са във ваканция, на по-големите им останаха няколко дни, на юношите - 2-3 седмици. Всички чакат почивката с нетърпение и радостни планове. Но дали наистина си почиват? Часове пред екрана на компютъра или седмици без да докоснат книжка и химикал? Или обратно - програма, подобна на училищната, но в летен олекотен вариант? Какво предпочитат децата, какво - техните родители? В крайна сметка кое се оказва най-полезно за децата? Имате ли наблюдения, опит, интересни предложения?

И още

Докато четях това, се радвах на една детска вокална група - дори си пеех заедно с тях... Тази сутрин успях да се справя спокойно с една индиректна нападка - мина ми мисълта, че човекът не разбира ситуацията, просто вижда само своя свят и не познава света на хората, които се занимават със съвсем различни неща... Мисълта, че не е нужно да се защитавам от нещо, което не ме заплашва, а е просто недоразбиране, внесе светлина в ума... С думи кротки и прости обясних каквото не бяха разбрали, защото аз може би не бях показала достатъчно ясно... А раздразнението оставих на Бог да и помогне да се справи с него - то не е мой проблем... Кое беше последното чувство, което ви зарадва, последната мисъл, която внесе светлина в ума ви?

Във ваше присъствие близък човек се дразни от нещо, започва с разправия и с напрегнат тон да защитава своята "правилна" позиция, чувствайки опасност да бъде ощетен по някакъв начин. Как би изглеждало равнодушието на човека до него и как спокойствието? Равнодушният човек може ли да се включи в скандала и да отговори на тона или равнодушието се изразява в "ти си се нерви - не ми пука"? Да запази спокойствие човек в такава ситуация означава ли, че се е подчинил на раздразнителността и се опитва да върне мира с цената на отстъпка и изпълнение желанието на раздразнения?

Прекрасни характеристики! За мен това, което азбуки нарича добър човек, всъщност е човек, който иска да бъде добър според нормите, които е приел за своя ценност. Това все още не означава, че той прави добро. Той само спазва правилата на ценностите си. Това, което азбуки е наградила с думата "зло" за мен е човекът, който не иска да бъде добър, а се опитва да разбере и приложи Божията воля за ситуацията, я която се намира и за живота си като цяло. Е, Божията воля е сложно понятие, но не е тук мястото да го коментирам като моето разбиране за него.... И пъррвият и вторият тип са добри хора - защото всеки човек е добър - просто разбират различно своя живот и мястото и ролята си в него.... Зло няма... Има недоузряло и недоразбрано добро... Като черупката на ореха.... Ани!

Според едно предание, след създаването на света, от един планински връх извирал чист извор, с бистра планинска вода. Посещавали го птички, животни, мушици, но нито един човек не се приближил до него, понеже бил много отдалечен от шумния живот на хората. Един ден изворът казал: Дотегна ми вече да се занимавам с невежите същества. Ще сляза долу да търся слава.” Колкото по-надолу слизал, водата му ставала все по-нечиста, а заедно с това губел широчината си. Най-после стигнал до полето, дето го посрещнали земеделци и градинари, които го използвали за поливане на своите ниви и градини, Като изгубил чистотата и големината си, той се възмутил и казал: – Чудни са хората! Аз не съм създаден за техните градини и бостани. Бог го запитал: – Доволен ли си от положението си? – Не съм доволен – отговорил изворът. – Реших да сляза долу, да покажа своите качества, да ме оценят, а хората ме впрегнаха на работа и ме изцапаха. – За да се очистиш, трябва да слезеш още по-долу, да минеш през песъчливите пластове. – Не слизам долу! – отговорил възмутен и недоволен изворът. Така постъпват много хора. Като им се каже да слязат долу, да се пречистят, те се възмущават и остават на старото си положение. Бог пак запитал извора: – Какво искаш сега? – Искам да отида в някой голям град, между учени хора, да им покажа своята чиста вода, да ме използват за шадраван. Бог задоволил желанието му. Изпратил го между учените, които веднага го използвали. Той станал шадраван. В първо време децата скачали около него, радвали му се, докато след време започнали да мият съдовете си в него, да си перат дрехите. Той постоянно въздишал, пак не бил доволен от положението си. – Доволен ли си от новото положение? – запитал го пак Господ. – Остави се, хората били много некултурни. Чудя се как ги търпиш! Най-после Бог го пратил на служба в самия човек, да влиза в него и да утолява жаждата му. И при това положение изворът не бил доволен. Сега се натъкнал на по-големи противоречия. Вътре в човека той намерил по-голяма нечистота, отколкото между невежите същества. Едно трябва да научите: истинският Живот минава през най-големите противоречия и най-голямата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нещата и да обновява всички живи същества на земята. Всички култури са изникнали от почва, съставена от милиарди мъртви организми. Те са корени и на нашата култура. Тя черпи сокове от тях. Благодарение на жертвата, която съществата на миналото са направили, ние се радваме на Новата култура, която иде вече в света. И рече баща му

Добре дошъл rahvin! Радвам се, че те вълнуват тези въпроси и работиш над себе си! Много ценни мнения и съвети са написали приятелите по-горе - замислих се и аз над думите им. От себе си мога да добавя - интуицията се развива и служи, когато другите не виждат това, не го осъзнават. Започне ли човек да показва интуицията си на хората.... тя се свива ... Интуицията се ражда в безмълвието и работи само когато е скрита от вниманието на околните... Поне това говори моят личен опит...

Аз също не обичам публичните молитви - а и Учителя ни е съветвал да се молим в "скришните си стаички". Един прекрасен пример как хубава идея може да се опорочи и как да се облагороди. И все пак вярвам, че в този ден много хора сме направили като Нели, като Моника 13 - тихо, но с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа, с цялата си сила са казали Господнята молитва и своята Тайна молитва... Но най-вече е важно какво сме излъчили отвътре - Любов, Мир и Радост за всичко живо, за цялата планета... А още по-важно как ще приложим това днес и утре и нататък в ежедневието си, в делата си, в отношенията си, според мен, защото ако си остане само формалният акт, тя би загубила смисъл.

Мисля, че ако не е осъзната и приложена първата заповед: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. То втората - "Обичай ближния като себе си!" - би загубила своята роля и смисъл за човечността. Обичта към ближния минава през любовта към Бог. Любовта към себе си, също. Обратното спред мен е зависимост или твърде голяма доза субективност... И мислех си от опит - не винаги този, който изглежда човечен и благ, действително е такъв и не винаги който изглежда не-човечен наистина е такъв - по плодовете на постъпките им могат да се познаят и по вътрешния смисъл на това, което правят, по мислите и сърцата им - не само по думите и лицата и нарочната човечност...

Каква е ролята тогава на тези чужди мисли и желания, които все пак е хубаво да има ума и сърцето? За да имаме избор? А може би и за да познаваме мислите и чувствата, които посещават и умовете и сърцата на другите...

Благодаря - това добре обяснява кога и кой е склонен да се опитва да променя мисленето на другите хора, смятайки го за недозряло...

Напоследък се замислям дали моето тук и сега не се намира в огледалата ми - в хората и събитията около мен. Докато разглеждам и се опитвам да разбера смисъла на образа срещу себе си, не ми остава време да мисля за минало, бъдеще и друго място... Което означава, че всеки от нас има различно тук и сега по едно и също време... а колко наивно мислим, че каквото виждам аз, това няма как да не го видят и другите - ако не, слепи са сигурно... Кой е слепият? И все пак случва ли се понякога с някого да имаме някакво общо на двамата (или повече от двама) тук и сега?

Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Като чуха

За себе си решавам дали да гласувам или не след като внимателно проверя за кого мога да гласувам.... Ако не ми вдъхнат доверие - не отивам. Каквито и доводи да ми изтъкват, не мога да лъжа себе си и хората... Дали ще вземат предвид моя глас? Не ме интересува особено - важно е, че съм го дала - от там нататък, нека Бог реши... За тези избори съм процес на проучване...

Детето не отчита постиженията си като възрастния - макар, че те са много по-големи и значими! Детето ги смята като естествено развитие, което не е място на стълбичката за награждаване, а стъпало от стълбата на израстването... Детето иска да порасне, да научи... т.е. то не смята, че е Голям и Знаещ, който може да учи другите. Детето учи докато играе и играе докато учи - това е естественият начин на усвояването на знанията и уменията, на разширяването на съзнанието. Играта, обаче не е забавление за детето, а работа - не е труд, не е мъчение, не е задължение...

Най-важната тема в моето ежедневие! Първо - необходимо е да се прави разлика между мотив и мотивировка. Мотивът е реалната движеща сила - често тя остава скрита дори за човека, когото движи. Мотивировките - това са формулираните от нашия ум мотиви, т.е. това, което ние смятаме, че ни тласка и осмисля дейността, усилията ни. Например: Ученикът смята, че учи, за да има възможно по-добри резулати - независимо в какъв израз - оценки, уважение и т.н. Истинският мотив, всъщност, е запазването на положителното отношение, одобрението и благоприятните взаимоотношения в групата, която е вжна за него. Последното обяснява защо едни се стремят към успехи, оценка на усилията им, други, обратно се стремят да покажат деструктивно поведение, пълно игнориране на ценностите тип "искам да ми пишете двойка". Разликата е в ценностните системи на техните групи. Това беше само пример за разминаването между мотива и мотивировката. Втората интересна особеност - резултатите винаги са адекватни на мотивите. Не може да има негативни мотиви с позитивни резултати. Може така да ни изглежда, но то е от нежелание да видим истинските резултати. Например: Тласкан от негативен мотив - страх от наказание или избягване на неприятности, или избягване на проблем във важни взаимоотношения и т.н. - човекът извършва някаква дейност и то добре. Материалните резултати са налице - езикът е усвоен, леглото е оправено, домашните написани ..., НО истинският резултат никак не е толкова радващ. У човека остава усещането, че е бил заставен от обстоятелствата да извърши нещо, което ако бе свободен не би извършил. Т.е. натрупва капитал от изпълнени условия, които после очаква да изтъргува срещу изпълнение на своите условия за одобрение и позитивни отношения. Или очаква като заплащане съответната благодарност и уважение както той ги разбира (не другият, който го е заставил) - посадена е семката на личните конфликти и недоразумения. Още по-лош вариант. Човекът (обикновено детето) се научава какъв е начинът да получи нещо и да накара другия да свърши нещо - като го заложи срещу добрите отношения (няма да те обичам, ако не...) В момента, в който реалният мотив отслабне или изчезне, дейността веднага секва - леглото остава неоправено, защото мама я няма, домашната е ненаписана, защото никой не я следи, работата не е свършена, защото няма да ми платят и няма да ми кажат благодаря, няма и да ме накажат... Ами нали такъв беше мотивът - какъв друг резултат очаквате? И дойде моментът, който е най-интересен за мен и над него работя вече повече от 20 години: Положителната мотивация се дели на два основни вида - процесуална и резултативна. Процесуалната - това е удоволствието, което получаваме от самото извършване на дейността, без да сме обвързани от резултата. Всяка си има своето място и време и роля. Най-добрият вариант е съчетанието между двете в хармония като водеща (според мен и експериментите ми) следва да бъде процесуалната мотивация. Или казано просто - водят ме любовта и радостта, които изпитвам при извършването на дейността. Резултативната мотивация само определя как точно да извърша дейността, за да бъде тя полезна, не само приятна. Но ако дейността има само параметри "полезна", но няма елемент "приятна", по-добре е, оказва се, да се изчака малко и да се настрои човек... Или както пише Учителя: Да наеме работници

Молитвено ръководство за Световния ден на молитвата - 31.05.2009 Доколкото разбирам от този сайт молитвата е с начален час 18:00 СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, Каним Вас, Вашите служители, партньори и приятели да участвате в това забележително събитие. Молитвеното движение, което привлече президенти, политици, бизнес водачи и обикновени работници от цялото земно кълбо, е в България. Страната ни отчаяно се нуждае от промяна и това е въпрос, който не можем да избягваме повече. Финансовата, икономическата и социалната криза всеки ден подтиква хората към незаконни действия. Безработицата съсипва човешкия дух. Имаме нужда от обновяване на силите и надежда за бъдещите поколения. Най-важното в Световния ден на молитвата е самата обща молитва, затова мястото на осъществяването й няма такова значение и всеки народ е поканен да избере най-подходящи за него средища-стадиони, обществени зали, църкви, училищни зали и частни домове. Призивът за обща молитва започва на 21 март 2001 г. в Кейптаун, Южна Африка, където 45 000 християни се събират на един стадион и се молят за възстановяване и промяна в обществото им, а на 15 май 2005 г. хора от всички континенти се обединиха на първия СВЕТОВЕН МОЛИТВЕН ДЕН. 156 страни по света взеха участие. С изгрева на слънцето от Изток чак до залеза на Запад повече от 200 милиона души отправяха молитва към Бога. И като резултат от тази покана на 11 май 2008 г. 214 държави се молиха заедно за благословение на народите. През същия ден България за първи път участва в този СВЕТОВЕН МОЛИТВЕН ДЕН. Поканихме 10 големи града с надеждата да достигнем 10 000 души. Но отклика надмина и най-смелите ни планове. Над 82 населени места от цялата ни родина се отзовоха и повече от 26 000 души официално се молиха за страната ни. Никога преди това светът не е бил свидетел на такава съживителна и обединяваща молитва, завладяла цялата земя! И тази година на 31 май 2009 г. всички нации отново ще издигнат единодушно глас, търсейки от Бога, благополучието за страните си. Молитвеният ден има за цел да обедини хората за по-добро, по-светло и по-морално бъдеще. Нека се съберем и заедно да се помолим на Бога за България. Уверяваме Ви, че Вашето участие е особено важно и би допринесло за добруването на страната ни. Моля, свържете се с нас, ако решите да участвате. Ако ви е нужна повече информация за мястото на събитието най-близо до Вас, не се притеснявайте да ни потърсите. Оставаме с най-искрени благопожелания. Филип Рашев Координатор на световният молитвен ден в България. Информация за Световния молитвен ден в родуината може да се намери тук: Всяко едно от молитвените събрания е само отговорно за провеждане на събитието и всеки град е поканен да избере най-подходящите за себе си места. С очакване стихът от Авакум 2:14 „Защото земята ще бъде пълна със знанието на славата Господна, Както водите покриват морето.” да бъде и в България, отправяме призив към всички вас за пост и молитва до 31 МАЙ 2009г. - за по-големите събрания, като вярваме Бог да благослови всички нас. Вече знаем и сме благодарни и радостни за формиращите се молитвени вериги и пост и насърчаваме всички вас да се молят в това толкова съдбоносно време в навечерието на изборите за България. Към днешна дата знаем за няколко от по-големите събрания с точно време и час: СОФИЯ: Площад „Александър Батенберг” от 18:00ч. ВЕЛИКО ТЪРНОВО: Църква „Филаделфия” от 13:00-18:00ч. РУСЕ: Църква „Божия църква на пророчеството ” от 16:00ч. БУРГАС: „Залата на операта” от 18:00ч. ЛОМ: Стадион „Младеново” от 18:00ч. ВАРНА: Църква “Сион” от 18:00ч.