Донка

Честит Рожден Ден, Иви! Все така раздавай нежност, топлина, светлина и радост на хората, които Бог е пратил около теб! Честит Рожден Ден, Психотроник!

Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта - обсъждане

Молитвен наряд за начало: Махар Бену Аба - песен Псалом 23 Пътят на живота - молитва Лука 10 Беседа: Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта Молитвен наряд за край: Кратка молитва - молитва Господнята молитва - молитва Ученикът трябва да има - формула

Аз бях човекът, който пръв гласува за щастлив. Преди 5 години бих два пъти гласувала за добър и бих нарекла хората, които гласуват за щастлив, повърхностни егоисти. Което никак не означава, че тези, които са гласували за добър, мислят по този начин - сега приемам всичко, което човекът до мен е избрал да бъде или има или желае. Защо предпочитам да бъда щастлива? Защото само когато съм щастлива, мога да бъда наистина добра - без условия, правила, принципи, морал... просто добра. Това си важи само за мен, съвсем не смятам, че е валидно за всеки. Друг е въпросът как постигам състоянието щастлива и дали е зависимо от нещо или някого. Ако очаквам от нещо вън от мен да ме направи щастлива и ако щастието ми зависи от някого или нещо, то това няма да бъде щастие, т.е. няма да бъда щастлива... За другите - също предпочитам да бъдат щастливи, но наистина щастливи - да се научат да постигат щастието, не да го очакват или да го поставят в зависимост от нещо или някого. Но това си е избор и път на всеки. Не мога да определям какво означава човекът да бъде добър - иначе бих наложила някакви норми за доброта на другите, а и на себе си. Бог ни е създал добри, но от нас зависи дали ще приложим дарената ни доброта, за да постигнем щастието си.

Какво означава "човечеството"? Защото за мен човечеството това е Златка, която идва всяка сряда вечер - носи дете в седмия месец и сияе с особена вътрешна светлина, гали с очите и гласа си и мен, и другите от групата си.. Това е Рафи - 8-годичен, с умни, любознателни и обичливи очички. Пише бавно - все изостава и се налага да го изчакваме, но това е защото иска буквичките му да не куцат, а да са като "герданче". Човечеството - това е и Валя - стеснителна, съвсем неуверена в способностите си, преди да прочете или каже нещо първо се застрахова - това е грешно - после се оказва вярно. С всеки изминат час, обаче, все по-стабилно стъпва на краката си. Човечеството е и нашата чистачка, която има славата на вечно искаща и невръщаща дребни заеми - когато разбра, че не мога да и отказвам, започна да ме навестява често, аз я "назначих" да чисти стаите на школата срещу сума, която се равнява приблизително на сумата, която мога да си позволя да отделя на седмица за това. Спря да ми иска заеми - честно си ги изработва. Всеки сам отговаря за своето обкръжение - затова са ни дадени крака, ум, ръце, воля, свобода. Виж, ако те са блокирани от страх и мързел, и гордост ("нямам работа, защото това, което ми предлагат е под достойнството ми - да режа там някакви храсти в парка" - цитирам) Коловете човек сам си ги забива винаги, болките сами си ги причиняваме, но не му изнася да си признае - по-лесно е да обвиним другите, човечеството, света.

Всъщност връзката е обратна - хората имат здравословни проблеми вследствие на това, че целият свят им е виновен за нещо. Малко след като моята майка ме укоряваше с думи и без думи, че си почивам и не си "гледам гостите" (това бяха децата и нямаха никакво желание да ги "гледам"- напротив), изви крака си на сухо и 2 месеца стоя в гипс.... Да не дава човек енергията си на всеки срещнат за щяло и не щяло съвсем не е егоизъм - напротив. Давайки безконтролно, ние нарушаваме собственото си развновесие и после се налага да искаме от друг - често несъзнателно. По-добре е да си синтезираме сами нужната ни енергия и да обменяме с другите под контрол - както на количествата, така и на качеството на енергията. Да си оставяме време и за обмен на енергия със земята и въздуха и цялата природа около нас, не само с хората. Има и друг момент - ако щедро раздаваме енергията си на всеки, който поиска, ние постепенно ги превръщаме в паразити, които стават зависими от нас или някой друг като нас. Народът не случайно държи отговорен не този, който е изял баницата, а този, който му я е дал....

О да - любовта и радостта са огън всепояждащ за живота - мрак. Светлината и топлината на оптимиста огряват истината за Живота и топят мрачните и студени стени около него. А песимизмът си е плод на гордостта на човека, който иска светът да бъде построен така, както той смята за добре! И понеже светът не му се подчинява на мерките човешки, той го смята за лош.

Намерих качена първа част на Децата на новата ера - Каролине Хеенкамп Искрено препоръчвам на всички... И тук също.

Окултни упражнения - Дадени от учителя Беинса Дуно през август 1920 г. във Велико Търново Първите ми стъпки в Учението минаха през Окултните упражнения. Може би съм имала нужда от тях като подготовака на ума, сърцето и тялото ми. Спомням си, че отначало ми се струваха странно-елементарни. Но усещах, че ми се отразяват добре и тялото ми си ги искаше, умът и сърцето също. Не бях правила "гимнастика" от ученическите си години и разбирах колко ми е липсвала през годините. Много силно ми действаха първите две - за урегулиране на предната част на мозъка и за урегулиране на чувствата. Но като че ли решаващото за промяната вътре в мен беше шестото. Затова ще си позволя да го цитирам цялото: Имате ли опит с упражненията, дадени от Учителя? Вашите мнения и впечатления? Как са повлияли при вас? Кое упражнение бихте препоръчали? Упражнения за хармонизиране на енергиите в човешкото тяло Още упражнения

Добре дошли в България звездички! Поздравления за успешната операция и за смелостта и силата и вярата ви! Илиянче, доколкото разбирам от публикуваните сведения на предишните страници, не разбирам добре немски, но довечера ще ми помогнат в превода. В сметката има 40 485 лв. и 900 евро. Благодаря на всички, които ни подкрепят и помагат. Очаквам дата за първата операция. дотук бяха събрани парите за първата операция. Можеш ли да ни дадеш допълнителна информация какво ви предстои и какви средства ще са ви нужни още за следоперативния период и за втората операция.

Много точно казано LG! Другата опитност ми беше повдигането на пръсти в няколко упражнения - Аум и Изгрява слънцето - описание. Аум - описание При повдигане на пръсти винаги има опасност да се загуби равновеси - особено когато вниманието не е само върху пръстите и има ритъм, който изисква повдигане в определен момент. Няколко пъти залитвах и пристъпвах, за да не падна или да извия крака... После усетих,ч е поянкога имам спокойствието и равновесието да се повдигна на пръсти с цялата тежест на тялото си, понякога нямам - и зависеше от това доколко стабилно бях стъпила на крака си малко преди да го повдигна. Разбрах, че ако усетя нестабилност преди да се повдигна, не бива изобщо да се опитвам да се изправя на пръсти и особено да прехвърлям тежестта си върху тях... Четох и мислих много защо понякога стъпвам не съвсем уравновесено, съпоставях с това, което в момента се случваше в живота ми... Стигнах до извода, че ключът е в приемането на земните енергии - ако не съм се синхронизирала добре с тях и не съм ги приела в необходимия вид и количество, при опита за полет на духа - се получаваше залитане и опасност от падане или отклонение от пътя ... При мен беше свързано с пренебрегнати илли подценени от мен подробности в ежедневието ми - винаги за сметка на някакви идеи, които си бях внушила и бързах да избягам от земното, за да се насладя на полет... Като че ли залитането ме предупреждаваше, че "не стоя стабилно на краката си, а се опитвам да летя..." Много ще се радвам и вие да споделите своите опитности с Паневритмията - каквито и да са те...

Мона! А може би твърде много държите на това какво мислят другите... Откак освободих себе си и тях от всякакви представи какво е хубаво да мисли и говори човек и от всякакви представи как е добре хората да се отнасят към мен и какво да мислят и говорят за мен - това си е тяхна работа и тяхно право и свобода. Когато искат да ми наложат нещо, просто спирам да слушам внимателно и клатя глава, но през това време разглеждам човека и се опитвам да помисля и почувствам нещо хубаво за него. Накрая се съгласявам, че има право да мисли по този начин и го разбирам. Ако ме попита защо съм постъпила или казала нещо по-различно от него, със усмивка 32 карата заявявам "безотговорно",че така ми е хубаво и спокойно на мен и това си харесвам. Спокойно заявявам, че нямам мнение по това, което той осъжда, защото не го познавам и разбирам добре. Избягвам споровете и отказвам да изслушвам и вземам отношение по оплаквания - ако от първите 3-4 изречения схвана,че целта е да ми прехвърлят негативна срещу позитивна енергия, прекъсвам с думите - да, разбирам, че си в тежко положение - с какво точно бих могла да ти помогна. Или просто предлагам някаква помощ - "това мога да направя за теб - ако смяташ, че ще ти помогне..." Имала съм такива колеги. Когато бях в училището, просто намирах начини да попадам по-рядко в компанията им. В школата ми се наложи два пъти да кажа откровено, че няма да можем да работим заедно.... Оттогава внимавам кого допускам в близкото си обкръжение... За томодаши - 20 години съм живяла със съпруг като баща ти докато накрая осъзная една истина, която неговата невроложка ми каза още първите години - той има нужда да живее сам, за да няма дразнители. Да стоя до него под предлог, че се грижа за него си беше мое оправдание - истината беше, че не можех да приема поражението - бях си въобразила,че моята любов и грижи ще го излекуват....Каква гордост и суета! Всъщност те провокираха проявите на неврозата му. И прикривах опасенията си, че ще се наложи да живея сама и няма да се справя... Е, справих се. И не живея сама - щастлива съм с човека до себе си, защото много си приличаме и обичаме спокойствието. Имам много повече приятели.... Той също се оправя сам и е по-спокоен... Томодаши - има едно златно правило в психологията - на огледалото. Другите мислят и казват за теб точно това, което ти си мислиш за себе си. Другите искат от теб точно това, което ти искаш от тях. Само че човек трябва да се научи да разбира езика на това огледало и да променя мисленето си така, че да види в огледалото това, което ще щастлив да види... Изпробвано!

Орлин! Поради естеството на ежедневните ми занимания непрекъснато ми се случва да контактувам с хора по един или друг начин песимистично настроени към себе си и живота... Ако човек се съсредоточи вниманието върху техния песимизъм, стараейки се да го промени в оптимизъм, само засилва защитната стена на песимизма и подсъзнателно убеждава песимиста в правотата му. Подходите ми: 1. Пълно безразличие и приемане на песимизма като свободата и правото на другия да бъде песимист, но и моята свобода и право да бъда оптимист. Така успокоявам песимистя, че нямам намерение да го променям, но и му показвам ясно, че няма смисъл да се опитва да променя мен и моя оптимизъм - дори и да го нарича засега слепота, самозаблуда, розови очила.... Нека всеки си носи очилата, които си харесва...(по)казвам с усмивка и спокойствие. 2. Организирам общуването ни така, че да има максимално малко време за оплаквания, осъждания и въобще коментари - винаги има с какво и накъде да се отвлече вниманието и разговора. Най-добре действа смехът или нещо, което го предизвиква. Отначало те се цупят и отказват, но накрая или се отпускат или напускат възмутени от несериозността ми. Тези, които останат - те са дошли за помощ. Тези, които си отидат, те са дошли за енергия... 3. Редувам смехотерапията с фокусиране върху положителните страни на песимистите - те винаги ги имат, но или не ги познават, или не желаят да се съсредоточат върху тях, защото това би означавало да нарушат своя имидж на песимист - т.е. на трезво разсъждаващ човек, виждащ "грозната и жестока Истина". Това последното го използвам винаги като най-силен коз. Изчаквам да ми разкрие някаква мрачна истина за себе си или за живота и се възхищавам от прозорливостта и искреността - негови прекрасни качества. Няколко секунди след това казвам,че това не е единственото му добро качество.... Но и сериозността и усета му.... и знанията... и толкова прозорлив човек като него със сигурност вижда и още нещо.... но трябва да сте готови с нещо наистина неоспоримо положително в лошото, в което току що ви е убедил песимиста... Винаги съм си мислила, че песимистите попадат при мен, за да се уча да виждам проявеното добро в проявеното зло. И да го изваждам на светло ... и така да го "взема на работа".

Прочел ли си нещо от Учителя? Каквото и да е?

Честита Баба Марта, приятели!

Мило момиче, докато четях развълнуваните ти писма, си спомних две от моите "истини", които винаги са ме отрезвявали и връщали към Любовта. Ако наистина обичаш един човек, не го затваряй в клетка, макар и златна - пусни го на свобода. Ако му е хубаво с теб, той сам ще се връща, ако ли не е било, нека намери мястото, където ще бъде щастлив. Раздялата за близките хора е като вятърът за огъня - ако огънят се храни от съчки, угасва; ако горят дебели дървета - разгаря се.

От свобода - много е тънка и деликатна границата между близостта и обсебването, между помощтаи грижата от една страна и натрапването на волята и ценностите от другата.

Искането на прошка има значение и отношение към искащия прошка, а не към този, от когото искат. Да поискам прошка никак не е лесно - това означава не просто съм осъзнал някаква грешка, а съм намерил сили и любов да я призная не само на себе си, но и за да смекча гордостта и да я изрека и пред другия. Друг е въпросът ако искането на прошка не е всъщност искане на прошка, а само измъкване от отговорност и индулгенция, която ми дава правото да повторя старите си действия...

Честит Рожден Ден, Нели! Приказка за Морската Звезда

Мислех си да пиша нещо в отговор, но преди да започна отворих мисълта за деня: Мисля, че тук е отговорът и изходът.

От 1907 г. Учителя още по-често започва да посещава Търново, като винаги отсяда при сем. Иларионови. При тези посещения Той се запознава и с други техни приятели, които сами започват да го търсят и да разговарят с него по разни въпроси. От 1907 г. до края на живота си Елена и Константин Иларионови посещават всички събори на Веригата. През времето, когато не е в Търново, Учителя продължава да държи връзка с Елена и Константин чрез писма. Запазени са шест писма, две телеграми и една картичка. Варна, 8.II.1907 г. Люб. К. Иларионов, Получих двете писма. Мисля да се побавя тука за няколко време. Като уредя някои работи висящи, ще видя закъде трябва да се отправя. Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна. Вий засега сте добре и може да горите no-малко дърва. Желая да имате по-голяма топлина отвътре и тогава всичко ще върви по своя Божествен път. Вътрешният мир, душевното спокойствие, яснотата на мислите, подемът на духа са потребни винаги в живота. Като се подчинявате на вътрешното ръководство на Божия дух, Той ще ви ръководи и осветлява, и ще прави живота ви приятен и пълен със смисъл. Защото няма по-добро от това да слугува човек на Бога и да върши Неговата добра воля. Вий всякога сте се оказвали готови да струвате доброто. Обсъждайте нещата, преценявайте ги и тогава ги вършете. Моят поздрав на Елена и на всички приятели по име. Вярвам да се намирате на позициите си и да давате отпор; ако ви смущават много, турете ги на работа, накъдето се окаже нужда. Приемете моя сърдечен поздрав. П.К.Дънов Варна, 6.ІІІ.1907 г. Люб. Костадине и Елено, Вашето отворено писмо получих. Няма съмнение, вие очаквате да ви пиша по-начесто. Зная, кога се очаква и очакваното не иде навреме, става мъчно. Но всякога, когато замедлявам* своя отговор, това не значи, че у мен няма добрата воля, не, но наопаки. Ако земледелецът не сее всякога, това не е негова вина. Не всякога има еднакви условия. Ако вий и двама следите по-внимателно законите на духовния свят, много неща в живота ще ви станат ясни. Зная, за вас има приготвени много добри неща, само че, когато ви се дадат, искам вий добре да сте приготвени. Вий се приготовлявате да станете граждани на Божието Царство, гдето Правдата и Любовта са основни закони. В това Царство се изисква чистота и святост. Този свят не е далеч. Той е около вас и във вас. Засега, вслушвайте се в гласа, който говори във вашите души. Пребъдвайте в Словото, изпълнявайте Неговата воля. Тогава вие ще имате всичките благословения. Да ви не дотяга. За вас има широко поле за работа. Може би, тази работа засега да е скромна — това нищо не значи. Не е количеството, но качеството. Вие ще се научите от опит да прилагате Божествените закони в повседневния живот. Когато человек върши волята на своя Небесен Баща, то е радост и веселие навсякъде. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов *замедлявам - рус. забавям Телеграма Сливен, 14.IV. 1907 г. Надявам се да сте весели всички. П.К.Дънов София, 7.VI.1907г. Люб. К. Иларионов, Отвореното ви писмо и записа получих. Засега съм занят. След няколко деня, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога дa дойда. Мисля да прекарвате времето си на лозето добре. При чистия въздух и добрата вода не може и да бъде другояче. Вий с Елена полагате усилия да уредите лозето. Всякое лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно, който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Вярвам всички да прекарвате добре в доброта, в правда, в любов, в мъдрост и истина. Защото умен и мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място. Няма съмнение, вий всички желаете да го влагате все на сигурно. Разбира се, когато богатството е на сигурно място, человек малко се безпокои. И мисля, че много от съвременните тревоги се дължат на това, че хората не са смъртни. Сигурност може да има само горе. Когато человек богатее душевно, той е радостен и весел. Моят поздрав на всички ви. Ваш: П.К.Дънов София, 18.VІ.1907 г. Люб. К. Иларионов, На 20-того, в сряда, ще тръгна за Търново. Поздрави всички приятели. Надявам се да ви намеря всички здрави и весели, готови за работа като жетвари. Да се гради и повдига животът на душата е най-великата работа. На земята който сега сее, после ще жъне изобилно. Ваш верен: П.К.Дънов София, 9.XI.1907 г. Люб. К. Иларионов, Получих вашето писмо. По въпроса Петко ще ви пише, кога се насрочи делото ви. Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето ви. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата. Зиме - на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който я бара. Но така е - деца, мома, домакиня, баба - това е външният израз на земния живот. Детето - това е сопрано в музиката; момата - това е тенорът; домакинята - това е алтът; бабата - това е гръмливият бас. Всички съставляват природния хор. Вий с Елена и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучавате парчетата, че да не излиза дисканто* в хора на живота. Но ще кажете: трудим се да пеем добре, колкото гласът ни позволява. Стига, че се трудите. Всеки, който се труди, винаги успява. Вършете всичко присърце. В живота всичко си има дълбок смисъл. Който може да чете написаните граници на голямата книга, той винаги ще се радва за това, което му се дава да стори. Добро е да са разтворени очите и ушите на человека и да му е развързан езикът. От очите да излиза виделина, от ушите — мъдрост, а от езика — сладост за живота. Какво по-добро може да очаква някой от ближния си! „Пази сърцето си чисто, душата си - какво!" Друг път ще довърша тази мисъл като лозинка за всички ви. Поз. на Елена. Ваш верен: П.К.Дънов *Дисканто (ит.) — солово пеене (Бел. ред.)

Вчера с глъчка пристигнаха вотрокласниците от едно от хасковските училища. Един през друг се надпреварваха да ми се хвалят с новите си униформи - симпатични тъмносини блузончета с добър дизаин - типично детски. Изпъчили гърдички ми показваха картинката на училището им - едно перо, над което бе написано с красив шрифт - Паисий Хилендарски. "Голяма радост - голям мерак" - смееха се младите майки. Седмокласниците от другото училище имаха забележка, обаче - нямат нищо против да носят униформи, но поне да имаха избор от няколко модела - всеки има различен вкус. И това с полите през зимата не се получи - децата са свикнали да ходят с панталони и им е студено. Близо до школата ми е училището, в което работих последните 12 години преди да я започна. При мен идват много от децата - аз също от време на време отскачам да се видя с колегите (които все още работят там). Заварвам усмихнати лица, приятелски разговори между учители и ученици - познатото ми нетърпеливо и радостно "Госпожо, госпожо...."- "Господинеееее..." с характерна извивка нагоре. Това е реалност - не е идилия. Да, има проблеми - но решението им не е наказания, затягане... - а разбиране, уважение.... Ако децата не уважават възрастен, то е в пълна сила законът "Каквото повикало - такова се обадило". Казвам го с 28 години работа и живот с децата зад гърба си....

Всичко започна от това, че ми беше трудно да овладея ритъма на "Стъпка по стъпка" Стъпка по стъпка - описание Свикнала бях все да вървя напред и по вътрешна инерция вместо да правя последователното изнасяне на крака настрани и напред, стъпвах на изнесения крак (особено когато беше напред) и пренасях тежестта на него, за да вървя. Как ли не се опитвах да се съсредоточа... Докато в един момент ми светна - причината за "грешката" не беше в съсредоточаването, а във вътрешната ми нагласа - приемах спирането и изнасянето на краката без вървене за нещо като забавяне, отклонение от Пътя. Не разбирах смисъла на Пътя - приемах го като непрекъснато правене на стъпки напред, вървене. Започнах да се вглеждам в моментите от живота и ежедневието си, в които "тъпчех на място" и просто "изнасях крак настрани и го прибирах". Забелязах, че важността на тези моменти е не по-малко, а понякога дори е по-важна от "вървенето напред". Опитвах се да овладея инерцията, да си давам право на спиране и "връзка с енергиите на Слънцето и Земята" - наблюдение, обмисляне, изчакване на най-подходящия момент, внимание.... Стъпка по стъпка След известно време забелязах, че след такова "спиране и връзка" движението напред беше леко и спокойно - съвсем естествено - не се налагаше да се влага усилие и нямаше усещане за умора или борба с нещо. Какво сте научили вие от Паневритмията? Какво сте приложили в личния и обществения (професионалиния) си живот?