Донка

Добро, което има полюс "зло", не е наистина добро. Щастие, което има полюс "нещастие", не е истинско щастие. Ани е тръгнала да направи услуга на съседката си - почувствала се е щастлива от това, че е полезна и още само тя си знае от какво и вследствие на изпитаното от нея щастие докато е правила услугата, последната се е превърнала в добро. Ако Ани, не беше почувствала щастието докато беше правила услугата, тя щеше да очаква благодарност поне за нея, а това дали щеше да е добротата, за която говорим тук? Ако добър означава да отговаря на някакви и нечии условия и критерии за "добър", и съответно което не отговаря е обратното на добро, това не е доброта. Ако човек следва някакви морални норми за добро, но докато ги следва се чувства нещастен, ощетен, той едва ли прави добро... Ако някой ви прави добро, но вие осъзнавате, че това добро му причинява нещастие, добре ли ще ви е на вас? Продължавам да поддържам позицията, че само когато човек постигне състояние на безусловно щастие и любов вътре в себе си - или както Учителя казва "без външен стимул", само тогава неговите мисли, думи и действия са добродетелни - т.е. проявяват в себе си Божествената Доброта. Тази доброта е непредсказуема, невъзможна за описване и дефиниране - само Бог може да определи дали ще се прояви в това да носиш някого или да го оставиш и даваш кураж да се научи да ходи сам - дори и с разранени колене... Усещането за щастие вътре в нас е одобрението, което Бог дава на мисълта, която предстои да се реализира - за мен лично това е сигурният знак, че изпълнявам Божията воля - а това е единствената Доброта, за която се сещам - без обратен полюс.

Неотдавна прочетох една мисъл, която гласеше нещо от рода на: Човек в съня си помага на себе си... Ако иска да се събуди и да е в реалността, то единственият начин е да помага на другите. Е, моят опит гласи обратното - до 45тата си година смятах, че съм на този свят, за да помагам на другите. Сега разбирам в какъв дълбок сън съм изживяла тази част от живота си. Та моята помощ за другите си е само в моята глава - а в реалността ние просто сме като актьори на сцената на живота, а самата сцена е училище за всеки от нас. И докато живеем и общуваме помежду си можем само да помогнем на себе си с нещо и в най-добрия случай да оценим с какво Режисьорът и останалите роли и актьори са ни помогнали да научим поредния урок. А дали и как аз съм помагала на някого - могат да решат само Режисьорът и другите актьори.

Този проблем ме е занимавал доста време докато определя окончателно позицията си. Трудът на един учител по чужд език на начално ниво - деца и възрастни е невъзможен за оценяне. Това не е размяна на услуга срещу някаква сума. Не е като да претеглиш знания или умения или време или усилия... строго индивидуално и съвсем непредсказуемо, ако човек работи професионално и следва интуицията си със средствата на натрупани знания, умения и опит. Другото, духовната част на общуването - това съвсем не влиза вече... После и още нещо - работейки, аз получавам от учениците си не по-малко ценни неща, които не могат да се оценят с материално изражение. Реално ние работим заедно един за друг и всеки за себе си едновременно. И все пак не може без заплащане - опитвала съм с някои деца, чиито родители са в затруднено положение. Отказват с мотива, че не могат да приемат това дори ако сме приятели. Държат да е честно - искат да платят но с опцията "когато могат. " Дори формулата - "рекламно лице на школата" не действа съвсем ефективно - "плащат" ми в кафе, цветя, предлагат услугите си като бартер и много се радват, когато приемам. Тогава обърнах калкулацията - изчислих приблизително каква сума на месец ми е необходима, за да покрия разходите на школата, моите лични нужди и да ми остане малко за някаква малка инвестиция или за резерв (лятото има по-малко ученици, а и имам нужда от почивка, която няма кой да ми плати). После разделих по съвсем елементарен начин на една средна бройка ученици и получих средноаритметична сума за едно присъствие (работя с децата и възрастните в малки групи - 3-5 човека, не вземам такса за повече от 4 часа и не таксувам отсъствията). Сумата е съвсем поносима за всяко семейство, ако детето идва по стандартната схема - веднъж на седмица. Ако родителите желаят и могат да си позволят допълнителни часове с други групи - приемам, ако сметна това за възможно или полезно за детето/ ученика) Така че сега ми плащат, за да мога да работя спокойно, а не за това, че работя...

Мога само да благодаря за темата, която ми събуди желанието да се поровя...навсякъде - и в написаното и в оставеното вътре в мен. Вътрешното ми усещане беше за присъствието на мъжкото и женското начало - така. Полът на физическото ми тяло определя по-скоро в какъв "клас" съм се записала за този живот. Не бях сигурна, обаче, дали вътрешното ми усещане е точно за това, което наричаме "душа" - за това потърсих и намерих: (и понеже Учителя си разбирам най-добре - от него е) В Истия час Това ме навежда на мисълта, че вътрешното ми усещане е по-скоро за единството между душата и Духа, на ума и сърцето... Опитам ли се да разделя едното от другото и да ги разглеждам така и усещам, не става, усещането е за объркване, празнота.. Накрая вътре в себе си стигнах до решението да си уча уроците на физическия си пол и да не се опитвам да разделям душата и Духа и да ги разглеждам самостоятелно като носители на някакъв пол. Ако изобщо имат такъв, то "Бог не приема нито жената без мъж, нито мъжът без жена. Казано е още, че, ако жената напусне мъжа си, а мъжът – жена си, няма да бъдат приети в Царството Божие."

Откакто започнах да чета и мисля по беседите на Учителя и особено откакто започнах да играя Паневритмия понятието магия се обезмисли. Играйте Паневритмия, за да почистите себе си и живота си от негативни влияния и самовнушения, да придобиете и увереност, и мекота, пластичност в живота - не просто съвет, личен опит.

Много интересни обяснения на Учителя намерих в беседата Тайни и откровения Пример: Тъкане - видео Имате ли впечатления, свързани с електричеството и магнетизма в Паневритмичните движения? А с пластичността на движенията?

Благодаря ти авиана Сигурна съм, че ще намериш себе си и мястото си при децата. Томодаши ми припомни и други деца, с които съм срещала - които търсят и намират сами от какво да се страхуват и оплакват, за да привлекат утешаване, съжаление, ласка тип "о, горкичкото". Бях съвсем млада майка, когато друга по-опитна майка в двора на поликлиниката, където ходехме на консултации ми преподаде много ценен урок. Оттогава го използвам и в работата си. Четиригодишен палавник беснееше с очеводното намерение да се простре по плочките. Накрая успя и нададе вой, вдигайки към мама ожуленото си коляно. Мама, обаче, спокойно се изправи и бавно тръгна към него с ръцете на Ф. Умникът за няколко секунди схвана с какво намерение се беше запътила към него (очевидно имаше опит), воят секна изведнъж, той скочи и с разкривена усмивка завика "нищо ми няма - вече ще внимавам - само малко ме боли". Мама спря и се усмихна щастливо, изчака палавника да дойде при нея сам, прегърна го, целуна го и тихо каза "Браво - истински мъж си!". После седна на пейката и го остави да си играе сам. "Мъжът" след малко отново се развихри, но от време на време поглеждаше мама и намаляваше темпото. При всяка самопоправка мама го награждаваше с одобрително кимане и усмивка. Всяка майка знае колко е трудно такова поведение, кколко лесно хукваме да утешаваме плачещото си дете. Колко лесно се нахвърляме, изсипвайки върху детето напрежението, което сме изживяли, а след това компенсираме наказанието и грубите думи, които сме изтървали със задоволяване на капризи. И детето свиква, знае,че ако по някакъв начин предизивка гнева, след него ще последва компенсация... Подобно отношение на родителите води и до още един страх - че ако загуби неодобрението, ще загуби вниманието както на осъждащите го възрастни, така и на съжаляващите го... Изход има - научих го от онази майка преди много години.

София, 22.IV. 1908 г. Люб. К. Иларионов, Писмото ви получих. Ще запълните тази празнота с 3-та глава от Ев. на Йоана. Колко е важно всякога в живота подобни празнини да се запълват с ценните добродетели на небето. Сега е времето, когато всички трябва да работите с радост и веселие за Господа и да се ползувате от всичките Негови блага, които ви праща всеки ден. От всичко да се извлича мъдрост и знание. Елена можа ли да запълни празнината на своята реч? Надявам че мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят тъй, както цветята пролет тук. Когато се спазват всичките условия, образуването на мислите върви правилно. Религията, това е вътрешната связ* на живота с неговия източник ― Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина. Ваш: П. К. Дънов *Связ (рус) - връзка (Бел.ред.) София, 25.ІХ.1908г. Люб. Иларионов, Вашето писмо получих. Пишете и на г-н Ватев от моя страна и го задължете и той да изпрати своя плик. Дайте и нему наставленията, ако не ги е получил. Словото може да го продиктувате на всички ония, които искат да си го имат ― нека си го препишат. Вярвам да сте бодри и всички ― па няма причина защо и да не сте. Царството ви се дава. Сега това Царство изисква добри граждани и служители. И, надявам се, вий да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевлявате малко другояче от обикновено. Потребно е въодушевлението на Духа. Да се живее с великата мисъл, да се движи человек от закона на Любовта, да се следят великите пътища на Мъдростта и Истината, това е щастие, това е блаженство. И каква по-благородна работа би вършил человек на земята? Той трябва да се ползува от всичко, с което небето го е заобиколило. Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира. Слепият се движи в тъмнина, имащият очи — в светлина. Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония. Елена как върви с френологията? Учи ли я или е оставила да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение. Трябват постоянни пресявания на фактите. После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен: П.К.Дънов София, 7.Х.1908г. Люб. Г-жа Е. Иларионова, Писмото Ви получих. Поменатата книга „Животът на Исуса" имам предвид да я дам да се подвърже и като й турят премяната, ще ви я изпратя да ви гостува. Надявам се да останете доволни. Тя не е някоя бъбрица. Скромна е по характер. С нея ще се разберете. Тя носи мисли на велико минало. За събитията, които стават, няма защо да се безпокоите. Работите ще се уредят по най-добрия начин. Отгоре засега имат предвид мира и напредъка на Царството Божие. Благоприятното време за полезна работа трябва да се използува. Ако прегрешенията а хората станат навсякъде нетърпими, тогава мирът може да се наруши. Засега има голяма надежда от един общ обрат на работите. В това направление работят — да спрат едно голямо зло, което може да разруши много человечески сърца и да сломи много души, които едва се повдигат. Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя дълг към Бога, человеците и своята душа. Но има и души напреднали, които разбират за благото на человеческия род. Моят поздрав на Костадина и брат Ви, и Вам. П. К.Дънов София, 17.ХІ.1908г. Л.И. К. Иларионова, Наверно вий все още очаквате „Животът на Христа". И в очакванието времето се вижда дълго. Но при такива случаи е потребно търпението. Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява цяло богатство за една жадующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са спътници на человеческата душа. Те са утехата, насърчението на страждующите*. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се превърне на порой. Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая аналогия Вий да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически премисли. Защото и върховете, и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст. В контрастите е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете са върхове по причина, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини, и ако нямаше долини, нямаше да има и върхове. Всичко е добро на този, който разбира. Поздрав на К. и Б. Ваш верен: П.К.Дънов

Има една критична линия, преди която човек все пак се колебае - много е силен страхът да не бъде отхвърлен от "стадото" си. Устои ли, обаче, мине ли линията, връщането става невъзможно, но е нужно осъждането, соченето с пръст, за да ни изпита вярата. Сега си мисля, обаче, че изкушенията, примамките никога не свършват и ако устои човек на една, може да не разпознае другата. Ако устоим на изкушението да се подчиняваме на моделите на мислене, за да сме приети от другите, то после ни изкушава "благородното" желание ние самите да наложим на другите своя "добър" модел за тяхно добро... И така вместо сами да се учим и прилагаме, не се усещаме как започваме другите да поучаваме, и така отново замърсяваме храма, изхабяваме свещта си... Трите положения

Приложение Приложение - обсъждане

А аз съм забелязала, че когато постигна състояние на безпричинно щастие, после се оказва че съм постъпила по най-добрия възможен начин за ситуацията.... И още нещо, което е най-важно лично за мен - това състояние винаги ми отваря очите и ума за нещо, което не съм забелязвала преди, а то е било през цялото време пред очите ми...

Обичам да чета беседи, в които Учителя тълкува смисъла на символи от Библията - - както в тази. Признавам си, че никога преди не бях се замисляла защо точно на ослица и то без седло Христос е влезнал в Ерусалим. А Ерусалим за мен си беше просто град. Станимир е цитирал вече откъса за свободата на осела - моята любима тема. Доста мислих какво означава да е вързано и да е развързано тялото и то като че ли само ми отговори на въпросите. Кой ли от нас не е усещал как тялото му моли за движение - неговото естествено състояние. Обаче съвременният наин на живот ни завързва тотално - работим в една стая цял ден, придвижваме се на 4 колела, стоим пред компютрите си и телевизорите... Когато тялото поиска от нас да го развържем, оправдаваме се, че имаме работа или че ще научим много от този филм или че ще си починем и ще си доставим удоволствие пред екрана... Когато тялото ни поиска плодове, ние го завързваме със захарни изделия, когато поиска зеленчуци, ние го тъпчем с месо, защото това има или това сме свикнали да ядем... И двете натоварват храносмилането... Да освободим тялото си може би означава да чуваме шепота му, истинските му нужди.... Но може би има и други идеи? Доведете го Всяка съставна част от нашето физическо тяло, всяка клетка е в хармония с останалите - различни, но заедно - служат си взаимно....

Докато четях горните редове, си спомних една своя много поучителна грешка при определяне на времето на едно изречение (англ. ез.). Та изречението гласеше (бълг. превод): Хората замърсяват планетата. Но в английски сегашно време може да бъде поне в 2 варианта - 1. по принцип и 2. в момента, временно. Вече вероятно се досетихте, че без много да му мисля лепнах етикета "по принцип". Оказа се,че е "в момента, временно" - защото човешкият вид е на тази планета от милиони години и е идеално хармонизиран към нея. Само през последните 100 и няколко години , един миг от неговата история (да не споменаваме за планетата) - човекът не успява да хармонизира активността си с планетата. И това е временно - или ще успее сам, или планетата ще го принуди да го направи.... За доброто си мислех - не мога да определя дали съм добра и как точно съм добра. Отказала съм се. Нека Бог определи със своите средства. Предпочитам да оставя доброто на интуицията такава, каквато изумително точно е описана тук: Виж, щастието - това си зависи от мен, то не се дава, то се постига отвътре, със задружната работа на ума и сърцето. Колко ще трае зависи от тях.

Разбирам Ани... Но отскоро започнах да виждам и още нещо, за което преди бях сляпа... Много хора около мен разсъждават и прилагат Учението без да шумят и без да поучават... Дори имаше момент, в който и аз смятах да не пиша по тази причина... Има и хора, които все още не могат да намерят думите, с които да изкажат мислите си.... Има и хора, които все още не са стигнали до беседите и до тези теми... Прогледнах и за още нещо - най-замъглено виждат тези, които казват, че виждат ясно всичко... За цитатите - цитирането не винаги е признак, че аз самата не мисля, а че мисля над това, което съм цитирала... От тази беседа се запечата в паметта ми историята с генерал Вашингтон: Значи размахването на пръчицата показва колко звезди имат пагоните.... Откакто го прочетох, много внимавам дали не съм се изкушила да размахвам пръчицата на някого...

Честит Рожден Ден, Иви! Все така раздавай нежност, топлина, светлина и радост на хората, които Бог е пратил около теб! Честит Рожден Ден, Психотроник!

Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта - обсъждане

Молитвен наряд за начало: Махар Бену Аба - песен Псалом 23 Пътят на живота - молитва Лука 10 Беседа: Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта Молитвен наряд за край: Кратка молитва - молитва Господнята молитва - молитва Ученикът трябва да има - формула

Аз бях човекът, който пръв гласува за щастлив. Преди 5 години бих два пъти гласувала за добър и бих нарекла хората, които гласуват за щастлив, повърхностни егоисти. Което никак не означава, че тези, които са гласували за добър, мислят по този начин - сега приемам всичко, което човекът до мен е избрал да бъде или има или желае. Защо предпочитам да бъда щастлива? Защото само когато съм щастлива, мога да бъда наистина добра - без условия, правила, принципи, морал... просто добра. Това си важи само за мен, съвсем не смятам, че е валидно за всеки. Друг е въпросът как постигам състоянието щастлива и дали е зависимо от нещо или някого. Ако очаквам от нещо вън от мен да ме направи щастлива и ако щастието ми зависи от някого или нещо, то това няма да бъде щастие, т.е. няма да бъда щастлива... За другите - също предпочитам да бъдат щастливи, но наистина щастливи - да се научат да постигат щастието, не да го очакват или да го поставят в зависимост от нещо или някого. Но това си е избор и път на всеки. Не мога да определям какво означава човекът да бъде добър - иначе бих наложила някакви норми за доброта на другите, а и на себе си. Бог ни е създал добри, но от нас зависи дали ще приложим дарената ни доброта, за да постигнем щастието си.

Какво означава "човечеството"? Защото за мен човечеството това е Златка, която идва всяка сряда вечер - носи дете в седмия месец и сияе с особена вътрешна светлина, гали с очите и гласа си и мен, и другите от групата си.. Това е Рафи - 8-годичен, с умни, любознателни и обичливи очички. Пише бавно - все изостава и се налага да го изчакваме, но това е защото иска буквичките му да не куцат, а да са като "герданче". Човечеството - това е и Валя - стеснителна, съвсем неуверена в способностите си, преди да прочете или каже нещо първо се застрахова - това е грешно - после се оказва вярно. С всеки изминат час, обаче, все по-стабилно стъпва на краката си. Човечеството е и нашата чистачка, която има славата на вечно искаща и невръщаща дребни заеми - когато разбра, че не мога да и отказвам, започна да ме навестява често, аз я "назначих" да чисти стаите на школата срещу сума, която се равнява приблизително на сумата, която мога да си позволя да отделя на седмица за това. Спря да ми иска заеми - честно си ги изработва. Всеки сам отговаря за своето обкръжение - затова са ни дадени крака, ум, ръце, воля, свобода. Виж, ако те са блокирани от страх и мързел, и гордост ("нямам работа, защото това, което ми предлагат е под достойнството ми - да режа там някакви храсти в парка" - цитирам) Коловете човек сам си ги забива винаги, болките сами си ги причиняваме, но не му изнася да си признае - по-лесно е да обвиним другите, човечеството, света.

Всъщност връзката е обратна - хората имат здравословни проблеми вследствие на това, че целият свят им е виновен за нещо. Малко след като моята майка ме укоряваше с думи и без думи, че си почивам и не си "гледам гостите" (това бяха децата и нямаха никакво желание да ги "гледам"- напротив), изви крака си на сухо и 2 месеца стоя в гипс.... Да не дава човек енергията си на всеки срещнат за щяло и не щяло съвсем не е егоизъм - напротив. Давайки безконтролно, ние нарушаваме собственото си развновесие и после се налага да искаме от друг - често несъзнателно. По-добре е да си синтезираме сами нужната ни енергия и да обменяме с другите под контрол - както на количествата, така и на качеството на енергията. Да си оставяме време и за обмен на енергия със земята и въздуха и цялата природа около нас, не само с хората. Има и друг момент - ако щедро раздаваме енергията си на всеки, който поиска, ние постепенно ги превръщаме в паразити, които стават зависими от нас или някой друг като нас. Народът не случайно държи отговорен не този, който е изял баницата, а този, който му я е дал....

О да - любовта и радостта са огън всепояждащ за живота - мрак. Светлината и топлината на оптимиста огряват истината за Живота и топят мрачните и студени стени около него. А песимизмът си е плод на гордостта на човека, който иска светът да бъде построен така, както той смята за добре! И понеже светът не му се подчинява на мерките човешки, той го смята за лош.

Намерих качена първа част на Децата на новата ера - Каролине Хеенкамп Искрено препоръчвам на всички... И тук също.

Окултни упражнения - Дадени от учителя Беинса Дуно през август 1920 г. във Велико Търново Първите ми стъпки в Учението минаха през Окултните упражнения. Може би съм имала нужда от тях като подготовака на ума, сърцето и тялото ми. Спомням си, че отначало ми се струваха странно-елементарни. Но усещах, че ми се отразяват добре и тялото ми си ги искаше, умът и сърцето също. Не бях правила "гимнастика" от ученическите си години и разбирах колко ми е липсвала през годините. Много силно ми действаха първите две - за урегулиране на предната част на мозъка и за урегулиране на чувствата. Но като че ли решаващото за промяната вътре в мен беше шестото. Затова ще си позволя да го цитирам цялото: Имате ли опит с упражненията, дадени от Учителя? Вашите мнения и впечатления? Как са повлияли при вас? Кое упражнение бихте препоръчали? Упражнения за хармонизиране на енергиите в човешкото тяло Още упражнения

Добре дошли в България звездички! Поздравления за успешната операция и за смелостта и силата и вярата ви! Илиянче, доколкото разбирам от публикуваните сведения на предишните страници, не разбирам добре немски, но довечера ще ми помогнат в превода. В сметката има 40 485 лв. и 900 евро. Благодаря на всички, които ни подкрепят и помагат. Очаквам дата за първата операция. дотук бяха събрани парите за първата операция. Можеш ли да ни дадеш допълнителна информация какво ви предстои и какви средства ще са ви нужни още за следоперативния период и за втората операция.

Много точно казано LG! Другата опитност ми беше повдигането на пръсти в няколко упражнения - Аум и Изгрява слънцето - описание. Аум - описание При повдигане на пръсти винаги има опасност да се загуби равновеси - особено когато вниманието не е само върху пръстите и има ритъм, който изисква повдигане в определен момент. Няколко пъти залитвах и пристъпвах, за да не падна или да извия крака... После усетих,ч е поянкога имам спокойствието и равновесието да се повдигна на пръсти с цялата тежест на тялото си, понякога нямам - и зависеше от това доколко стабилно бях стъпила на крака си малко преди да го повдигна. Разбрах, че ако усетя нестабилност преди да се повдигна, не бива изобщо да се опитвам да се изправя на пръсти и особено да прехвърлям тежестта си върху тях... Четох и мислих много защо понякога стъпвам не съвсем уравновесено, съпоставях с това, което в момента се случваше в живота ми... Стигнах до извода, че ключът е в приемането на земните енергии - ако не съм се синхронизирала добре с тях и не съм ги приела в необходимия вид и количество, при опита за полет на духа - се получаваше залитане и опасност от падане или отклонение от пътя ... При мен беше свързано с пренебрегнати илли подценени от мен подробности в ежедневието ми - винаги за сметка на някакви идеи, които си бях внушила и бързах да избягам от земното, за да се насладя на полет... Като че ли залитането ме предупреждаваше, че "не стоя стабилно на краката си, а се опитвам да летя..." Много ще се радвам и вие да споделите своите опитности с Паневритмията - каквито и да са те...