Донка

Хипохондрикът винаги търси хора, с които да сподели опасенията си. Това ме навежда на мисълта, че страданието е социално обусловено - лечението също. В моите опитности хипохондрията се наблюдава при възрастни, над които са треперили като деца и вечно са се опасявали, че са болни или ще се разболеят. Родителите са били убедени, че така се грижат за децата си с любов. Такива деца научават урока, че когато са болни им обръщат много внимание и тогава им е позволено всичко и могат да манипулират всички близки. При това не го осъзнават обикновено - просто го приемат като нормален начин на живот... докато не попаднат в средата на нормални хора и не поискат да я приспособят към своите представи за нормално. Хипохондрикът постепенно се идентифицира с болестите си и не може да си представи себе си - без тях и общуването с другите без разговорите за тях. Мисля, че ако успее да премести идентификацията на своето аз с болестите си върху нещо, което смята за ценност, има някакви шансове да се излекува. Колкото повече се съгласяват с него и му съчувстват, толкова повече задълбочават заболяването хората с които живее. Може би едно такова заболяване представлява и блокиране на суетата и гордостта - поне така беше в нашия случай. Лечение - трудно, според моя опит. Аз не се справих... признавам. Опитвах по начина, описан в горните изречения и затова знам фаталния изход от него. Помагаха няколко неща: - чувството за хумор (леко, не ирония или подигравка) - бившият ми съпруг ми казваше, че най-добре му действало - е и какво, най-много да ти свърши този живот - тъкмо ще започнеш в ново тяло, на чисто. - задачи, с които трябва или иска да се справи сам - позабравяше за "страданията" си, когато се налагаше да се направи нещо и нямаше на кого да го стовари. ...

Мечтая си да има достатъчно влага за тревиците и дърветата това лято... Опитвам се да си визуализирам кротки нощни дъждове, свежи изгреви, окъпани от тях.... Хайде да ги помечтаем заедно....

Никога не лъжете децата си за тяхно добро. Децата имат достатъчно ум в главиците си за да им кажете реалността - на техния език. Както и всички хора.... Никога не плашете децата с каквото и да било за тяхно добро - страхът не ги пази, той задържа развитието им, слага им емоционални филтри върху възприятията - после чакайте хипохондрици, параноици, неудачници или.... безсърдечни хора просто. Същото сигурно важи и за духовните деца - ние ли ще определяме каква храна да си даваме един на друг! Всички сме деца и ученици на един Учител - Бог. Той определя каква храна да ни даде на всеки и дали сме готови за нея. Само Неговата храна е винаги Истината. По темата - да говорим ли истината за мен означава: Да казвам ли мнението си? Само тогава, толкова и където наистина има нужда от това - както в примера на mvm. Да казвам ли неща, които се разминават с моето мнение и информацията, с която разполагам? Не. Веднага ми личи и после не мога да се гледам в огледалото. Да казвам ли неща, в които не съм сигурна? По-добре не - ако все пак се наложи - предупрежадава, че в това не съм сигурна и може неволно да ги подведа.

Мисля, че еволюцията отдавна си е казала думата за размножаването ни ... и продължава да си я казва. Жените раждаме като жени - това е един от най-важните и щастливи моменти в живота ни. Не бих искала детето ми да е мое копие, нито на човека, когото обичам. Сега моите са възрастни и са си съвсем себе си - различни от мен и него. Не искат да се клонират - искат да имат деца заедно със своите любими хора - не искат свои копия. Някакъв висш замисъл има в нуждата от мъжкото и женското начало, за да се роди нещо качествено ново и на по-високо ниво - не само физическо... А за клонирането - щом ние, хората сме успели да стигнем до него, сигурно това знание ни е необходимо за нещо добро - само нужно е да притихнем претенциите и гордостта си и да чуем и да видим какво ни показва Бог. Може би вместо да търсим органи и да въртим търговия с тях....

Най-вероятно другата майка също на висок глас е казвала "истината" си за учителя - своята гледна точка, която тя усеща като истината. Определено не е имала усещането, че лъже. Другите родители са казали своите гледни точки, които са били различни от нейната и затова те са преценили нейната като "лъжа". Те пък сигурно са лъгали според преценката на майката-обвинителка. Учителят сигурно е имал своя истина и децата също - тяхна гледна точка. Затова не използвам думите истина и лъжа в подобни случаи - сменям ги с мнения или гледни точки. Сигурно в по-горния случай някой от всички е сменил информацията - ефекта на "разваления телефон" - и на мен ми се случва често с децата и родителите. Но не наричам това с думата лъжа, а недоразумение. Ако някой все пак е лъгал (променял информация от миналото и за миналото) умишлено, то това наричам "желаната действителност, която се разминава с реалната". (Преди време се оказа, че едно дете е казвало на майка си 6 месеца, че идва на английски редовно. Всъщност не беше идвало нито един час....) Първо се опитвам да разбера какъв страх е принудил човека да бяга съзнателно от фактите (обикновено причината да се казват лъжи стои в човека когото лъжат, а не в самия лъжещ - казал го е още великият Текери). После се опитвам да намеря начин да превърна злото в добро - зависи от лъжата. В случая с учителя - аз също съм учител и не се обиждам от такива неща. Напротив, вниквам в причините за обвиненията и изопачената волно или неволно информация. Колкото до оценките - там е чиста субективност - няма истина, няма лъжа...

Дори бих казала Истината само се усеща - тя не говори. Високите егрегори дават само прилив на радост и усещане, че всичко е станало и става за доброто на всички. Някак изведнъж човек го вижда, проумява го - връзките, смисъла... Осъзнава своето място и роля и е щастлив, че го е осъзнал... Безвремие, без думи, без крясък, не бих го нарекла шепот - по-скоро нещо като музика - тиха, светлина и цветовете на дъгата - чисти. Истината в този вид важи само за мен лично - осъзнавам,че другите усещат и виждат и чуват музиката на Истината на своя език, защото са различни от мен. Някак разбирам, че нямам нужда от думи, за да я формулирам - няма да споделям с другите. И тя няма нужда да говори, за да я усетя, видя и чуя музиката и. Крясъците, настойчивите претенции на една мисъл за короната на истината - това със сигурност е нисък егрегор, според мен. Като правило винаги е свързан с външното ни аз и с гордостта и суетата. Настоява да обявя мисълта за истина на света около мен и да го убедя в нея - т.е. да крещя. Може и да ми нашепва коварно нещо... Ако се поддам и изкрещя тази "истина" - излъгала съм - най-вече себе си.

"Изворът на доброто" наистина носи в себе си невероятен многопластов заряд. Образите, които използва Учителя влияят не само върху ума, но и на подсъзнанието. Ето един пример: Правила за ученика - Изворът на доброто Три обикновени на вид изречения, които съдържат огромна информация... Ще се опитам да "погледна" към тях с очите на филолог-психолог. "Когато минаваш.." слага читателя на Пътя и успокоява съмнението дали не е объркан пътя и съмненията в собствената си ценност и сили - всеки върви по път, който има кал и прах - т.е. препятствия и съпротивления в мисълта. "Стани птица..." директно внушава,ч е всеки има силите и крилете да стане птица и да хвръкне нагоре "където няма кал и прах" - т.е. където умът не се спъва и не се съмнява... "Влезе ли в полето на висшата мисъл..." съдържа безспорността на съществуването на такова поле, както и естествеността на факта, че всеки може да влезе в него. "той е свободен от всички противоречия" дава същността на това поле - свободата се състои в издигането над противоречията и приемането им като хармонични различия. "Влезе ли..." дава условността "ако влезеш, ще... / ако не влезеш.... изборът е твой и е свободен..." И трите изречения внушават сигурност и свобода на избора, приемане с разбиране на трудностите, които има човек, лутанията, съмненията, които изживяваме. Но най-важното - вярата в силите, заложени във всеки човек и във възможностите, които неговият свят му осигурява; правото ни да грешим и да търсим своя път колкото и както ни е необходимо и можем... Всичко това е "казано" или по-скоро внушено от един кратък откъс само.

Честит Празник и от мен Цветница - денят, в който народът посреща с палмови вейки Христос и ликува. Посрещаме Любовта и Мира заедно. Денят, в който Христос влиза на ослица - денят на смирението, който ни напомня, че истинският смисъл на Живота е в служенето на обикновените хора - тези, които Бог е пратил при нас или нас е пратил при тях... Денят, в който се чувстваме Цветя...

Да, Бог наистина е навсякъде около нас и най-много в нас самите - във всеки от нас. И този бог ни показва - на всеки в различен момент, по различен начин къде е най-доброто място за него... Полянката, на която играем Паневритмия е също храм - така го усещам аз... Сградите на църквите и другите свещени домове на другите хора са също такива храмове.... Докато ни събират с Любов и докато ни помагат да почистим сърцата и умовете си от черупките и налепите на гордостта и суетата си... В този смисъл всяко място може да бъде храм.. За Църквата като организация бих казала същото - докато помага на хората да намерят, почистват и поддържат Извора на Доброто в себе си - тя е Божие Дете. Ако започне да всява смут, да мами и ограничава свободата и да разделя хората на правоверни и неверници - тя е предала своя храм и тяло на другото братство.

Изпитано лично: Сутрин по изгрев - вън от сграда - няма значение къде, хубаво е да бъде близо до растения - трева, дървета - бавно вървите с гръб към изгряващото слънце и визуализирате как първите лъчи докосват гръбначния ви стълб и се разливат бавно по цялото тяло. По същото време бавно, спокойно и дълбоко вдишване и издишване, съпроводено с Господнята молитва. Аз я казвах не толкова с думи, колкото със сърцето си... някак обгръщаше ума и цялото ми тяло като в яйце... После мислено разговарях с всички клетки на тялото си, благодарих на всеки орган и молех да ми простят... (по това време чантата ми беше пълна с всевъзможни хапчета, чиито имена вече забравих и носех винаги със себе си инхалатор за астмата си и спрей за алергичния ринит.) След това визуализирам как въздухът и светлината, които попиват в мен, влизат във всяка клетка и я изпълват с любов и светлина, успокояват я и тя постепенно се изчиства от отровите... После се вглеждах в тревичките и дърветата, опитвах се да се свържа с тях...С ръце поемах светлината на изгряващото слънце и се "обливах" с нея. На връщане бавно и по няколко пъти си редях в ума си стиховете от Добрата молитва - тези, които ми изплуваха сами - обмислях ги, виждах ги проявени в моя живот... Това продължи цяла пролет и лято... По онова време Бог ме бе приютил в една стая с дъщеря ми в старата къща на родителите ми - пенсионери, които ходеха угрижени за живота ми и разсъдъка ми... Едно по едно спирах хапчетата и накрая по Коледа изхвърлих инхалатора и спрея - бяха стояли неизползвани няколко месеца. Има и нещо много важно - през целия ден след сеансите сутринта от време на време си спомнях за светлината и въздуха, които бях попила и визуализирах как тихо, но сигурно работят в мен... Променях начина си на мислене, отношението си, ценностите си, осъзнавах и преодолявах зависимостите си. Препрочитах Изворът на доброто и превеждах откъси от беседи на Учителя...

А на мен ми се струва, че предположения са склонни да правят точно хората, които искат и/или имат претенции всичко да е ясно. Когато НЕ правя предположения, аз съм приела, че не мога да искам яснота и не мога да претендирам, че ми е ясно. Дори когато наблюдавам внимателно ситуацията и поведението на хората и своето състояние, на мен пак не ми е ясно и осъзнавам, че виждам и усещам само една или няколко от възможните гледни точки... Предположението ми се струва като да осветя с фенерче предмета и по сянката, която хвърля да ми стане ясно какво е това. Станимир! Много сполучливо разграничение според мен! Допускането е обратното на предположението - то признава неяснотата, докато предположението - обратно - предявява претенции върху нея.

Разбирам любовта-"фурда" като своите зависимости, които съм прикрила с думата любов. Скръбта, страданието ми показват кое е фурдата, черупката. Ако любовта ми причинява страдание, значи не е чиста - все още. Има черупка от гордост, суета, ревност, чувство за собственост... Чувствам се наранена и разочарована от поведението на близък човек - значи съм го вързала за своите представи как да бъде добър и той като не играе по тях, недоволствам... Като осъзная това, почиствам плевелите на очакванията и желанията си и така освобождавам и себе си и света от тях. И наистина действа като тор... Когато изхвърля плевела "трябва", започват да израстват най-разнообразни "може".... Опитът, според мен, изисква от нас да се учим на внимание към чувствата и мислите, които носим в себе си и които проявяваме. Вниманието НЕ означава да ги прикриваме, маскираме - външно да сме тихи и спокойни, за да ПОкажем, че сме добри. Вниманието казва "може": - Мога да изпитам смущение, както може и другият човек... - Мога да отделя това смущение от себе си и от другия и да го разгледам, за да го разбера - откъде е дошло, защо и какво иска да ми каже, даде и вземе от мен... - Мога да го превърна вътре в себе си в благодарност и радост - тогава недоволството и тревогата ще се стопят и ще се превърнат в спокойствие... - Мога да оставя другия човек сам да се справи със своето смущение, ако желае - и когато пожелае и успее, и както реши, че за него е най-подходящо. Защото вярвам в неговите сили и свобода.... Волята Божия

Според мен, колкото по-наблюдателен е човек, толкова по-малко и рядко има нужда и прави предположения... Вниманието дава силата и любовта да приемем себе си и света около себе си такива каквито сме и да бъдем непредсказуеми - т.е. свободни. Областта, в която не се и сещам да правя предположения, е точно моята най-силна страна - професията ми. Интуицията, вниманието, опитът и умението да се "подстройвам" към децата и учениците ми осигуряват естественото общуване с тях. Всяко предположение в моята професия слага стена между мен и детето.... Усетя ли, че правя предположения за света и хората около себе си, вече знам, че съм приспала сетивата и вниманието си и съм станала пленница на преположенията си, опитвам се да пленя в тях и колкото е възможно по-голям кръг около себе си.... Предположенията всъщност са проекцията на моето мислене и емоции върху света около мен - те ми служат да опознавам себе си само. Имаше време, когато и аз си мислех, че мога да отгатвам хората и събитията с предположенията си. Доста късно, но все пак осъзнах, че всъщност така ги предизвиквам. Ако, например предположа, че някой ще ми създаде неприятности, аз програмирам подсъзнанието си с това предположение и то старателно настройва моето поведение и изражение, жестове, цялостно присъствие така, че да предизвикам сбъдването на предположението. Предположението често ни слага филтър, който пропуска само информацията, която го потвърждава, и слага останалата в "сляпото петно". То влияе силно върху процесите на генерализация, изграждането на смисловите мрежи и абстрактните връзки между събраните опитности. Лесно ли се отказвате от предположенията си, ако те не се потвърждават от опитностите? Какво усещате, когато предположенията ви не се потвърдят?

Струва ми се, че се оформя самостоятелна тема, която е по-подходяща за форум Екология. За да разговаряме по същество: У С Т А В на НАЦИОНАЛНО ЛОВНО-РИБАРСКО СДРУЖЕНИЕ" СЪЮЗ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ" Чл. 3 Националното сдружение е организация за осъществяване на ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ с основен предмет на дейност в областта на устойчивото стопанисване, възпроизводството и опазването на дивеча и рибата, съхраняването на екологичното равновесие и биологичното разнообразие, развитието на ловните и риболовните спортове и киноложкото дело, защита на интересите на членовете си и човешките права в гражданското общество. Чл. 8. Националното сдружение съдейства за осъществяване на националната политика в природозащитното дело, ловното и рибното стопанство и спорт, като работи във взаимодействие с всички държавни и местни органи на властта, стопански, обществени и други организации и движения, имащи отношение към опазването на природната среда и развитието на ловното и рибното стопанство, ловния и риболовния спорт и киноложкото дело. Основни цели Какви по-конкретни дейности включва "устойчивото стопанисване, възпроизводството и опазването на дивеча и рибата, съхраняването на екологичното равновесие и биологичното разнообразие"? Ако НЛРС не контролираше лова и риболова, дали нямаше всеки да си позволява да лови и да гърми по каквото намери по всяко време - предимно по малките и майките в перода на размножаване? Може ли да се смята за опазване на природата създаването на зони за платен отстрел на животни? Може би е време НЛРС да организира и нещо от типа на сафари и фото-сафари за нашите деца. Повечето от тях познават родината и природата и само от картинките в учебниците си. Любо! Учителя винаги ни е съветвал да виждаме и увеличаваме доброто и най-вече там, където сме виждали зло. Хищникът ни се струва "лош", но без него еко-равновесието ще бъде фатално нарушено - ще загинат и видовете, които той контролира, и растителността.... Мисля си, че ако сме успели да развием способност да разбираме и контролираме равновесието съзнателно, точно това сега е нашето изпитание - дали ще приложим ума, сърцето и волята си да изпълним ролята си?....

Молитвен наряд за начало: Песен: Бог е Любов Молитва: Пътят на Живота Формула: Ще ти служа през цялата вечност Беседа: Волята Божия 29 март 1917 г г. - четвъртък, София; цикъл "Беседи пред Сестрите" от книгата Великата Майка Молитвен наряд за край: Добрата молитва, Псалом 61, Господнята молитва В беседата Учителя коментира текст от Евангелието: Йоан 14: 15-17 • Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди. • И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. • Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

И също не можем да пренебрегнем факта, че ловно-рибарските дружества не са просто и само сдружения за убиване на животните. По-голямата част от програмите им са насочени към грижи за популациите и контрол над лова и риболова. Познавам ловци и риболовци, които обичат природата и животните много по-истински и на дело от градски чеда, които философстват за любовта към природата, но през живота си не са посадили нито едно цвете, не са се грижили за животни и нямат дори представа от живота и нуждите им.

Aко си помисля за ученика си "Не може да се справи." - затварям си сама видимостта към начините, по които той може да се справи и към начините, по които аз мога да му помогна да се справи. Ако си помисля за себе си "Загубих...." - затварям си видимостта към това, което съм спечелила благодарение на загубата и към новите благоприятни условия. Ако пожелая отмъщение за обида, която съм усетила - затварям си видимостта към болното място в мен, което е предизвикало усещането за обида. Затварям си сама пътя си към лекуване, промяна на своя начин на мислене и към добрите качества на другия човек....

Агрометеорологична прогноза - април Когато миналото лято стъпвах по огромните пукнатини в горичката ни, всяка сутрин се молех есента, зимата и пролетта да дадат на земята ни влагата, която ще и помогне да запази децата си живи през горещото лято. От няколко дни с радост слушам ромоленето на пролетния дъжд и гледам как земята и растенията жадно попиват влагата, която толкова им е необходима сега. Много ми се искаше да споделя радостта и благодарността си с вас.... Молитва - благодарност

Сънищата са съставени от символи - за всяко съзнание те носят свой собствен смисъл. Пиер Дако - "Тълкуване на сънищата" Какво в живота си би нарекла "вълк"? Какво наричаш "бяло"? Какво можеш да наречеш "красиво"? Какви са нещата, които могат да ти "служат" и как могат да го правят? Какво и защо имаш нужда да "връзваш", за да се чувстваш силна и да владееш живота си? Когато успееш да си отговориш на тези въпроси, се доверяваш на съвета, който ти дава позитивната емоция в съня - усещането за сила и спокойствие.

Моделите на поведение са по принцип неутрални - нито са добри, нито лоши, според мен. Те са естествен механизъм на работа на нашия ум. Едва когато ги абсолютизираме, дадем им приоритет над реалността и станем зависими от тези модели, когато ги сложим между себе си и света си, ние сме приспали нашето съзнание. Когато ни се иска да наложим някакъв модел на другите - без значение какъв точно - това вече е опит да приспим и манипулираме тяхното съзнание. Моделите могат да бъдат до противоположност различни - може да има модел с етикет "хармония" - точно толкова празен и изкуствен колкото е модел "анархия". Да, анархията и конфликтността също са вид модели на поведение. Общото между всички видове модели - те тръгват от човешкия ум и се опитват да вкарат в своята черупка действителността. Разликата между модел "хармония и свобода" и модел "конфликтност и анархия": Конфликтност и анархия в действителност не съществуват. Те са измислени от човешкия ум. Конфликтът е резултат от желанието на едната или на двете страни да наложи върху другата своята гледна точка и модел на мислене и поведение. Истинското разнообразие изключва критиката, неуважението и отричането на чуждата позиция. То изключва опита за налагане на своята позиция като правилната над тази на другия, която е окачествена като неправилна или като "грешка". Мътната вода покрива всичко с една само субстанция - кал. (Калта също си има своето добро място и роля - когато я оставим да се утаи и да се превърне в плодороден пласт. ) Хармонията е естественото състояние на света около нас и на нашето истинско Аз. Моделът "хармония" е представата на нашия личен или колективен ум за това. Дали нашата хармония е проекция на тази естествено съществуваща хармония или е изкуствен модел? Не е много лесно да се разбере и човек се учи на това цял живот, мисля си... Учителят ни съветва да проверяваме и прилагаме всяка своя мисъл, да внимаваме в това, което се случва в нас и около нас. Ако отношението ни към хората е станало зависимо от техните постъпки и мислене, значи сме се самоограничили. Ако усетим в себе си осъждане на позицията на другия и стремеж да я променим към "правилната" - т.е. нашата, значи сме в плен на някакъв модел. Мисля,че истинската свобода и разнообразие се проявяват тогава, когато можем да оставим свободен човека да мисли и прави каквото намери за хармонично , но само ако и себе си оставим свободни да реагираме на неговите постъпки по начина, който за нас е хармоничен. При това отношението ни към този човек си остава винаги едно - разбиране, уважение, обич.

Любов на ума според мен се проявява на физическото поле като способността и настройката му да вижда положителните страни на нещата, благоприятните перспективи и начините за постигането им. Любов на сърцето може би се изразява в спокойно приемане на всичко, което се случва без наш план и участие - когато постъпката на човека не може да влияе на отношението ни към него. Любов на волята ни помага да съхраним равновесието си в труден момент и да си дадем време за смирение и търпение; да ни помогне да вървим по Пътя си спокойно без да очакваме да ни възнаграждават с нещо за това. Тези три не могат една без друга.... Как се проявяват на физическото поле любовта на душата и любовта на духа? Как са свързани с останалите?

Мился,че някой предложи да дадем данни за експеримент. Не знам какви данни точно имате предвид. Ако това са рождени дати: 11.09.1959 - жена Интересно ще ми бъде кои периоди са имали забрана за брак.

Милица, Десислава, Даниел - 3 клас. Събраха се случайно (за мен) в една група и никога не се разделят. Отговарят напълно на описанието. Винаги е много тихо в техните часове, но винаги знаят къде сме и кой след кого ще чете или говори. Ако аз объркам реда, само ме поглеждат и ми сочат с очи правилния човек. Така ми задават и въпросите си - с 1-2 думи и поглед, но винаги се сещам какво искат да питат. Много се радват, че ги разбирам... Когато наближи часът, в който идват, ми се вдига настроението, макар и да се сещам за тях едва когато ги видя в чакалнята. След часа с тях до края на деня си пея нещо на ум и умората ми е минала.... Сега се сещам за още такива деца.... Те не изпъкват сред другите с поведението си, но винаги се усеща присъствието им. За родителите е вярно....

Честит рожден ден на Ася И Любов, Светлина, Мир и Радост Винаги ще бъдем заедно в сърцата си през времето и разстоянията, сестричке! Благодаря на Бог, че те изпрати до мен в този живот - да се уча от Силата и Любовта ти!

Не знам за кого говори господин Дамянов, но в моята група - над 20 човека всички играят така, както съм цитирала - и винаги са играли така.