Донка

Ако ерес означава някакъв избор, то този избор включва ли противопоставяне и осъждане на друг избор? И изобщо идеята "еретична" мисъл подразбира ли "мисъл, която се противопоставя и осъжда" или "която среща противопоставяне и осъждане"?

А според мен понятието ерес изключва избора. Ересите се появяват, когато учението забрани на последователите си свободен избор и ги застави да следват определена от някого догма. Ако има избор, няма да има ереси - ще има свобода. Ще има различни хора, които ще изповядват различна вяра и ще я реализират по различен начин... и ще уважават правото на другия да прави същото... Тогава кой кого ще нарича еретик?

Да! Всички пътища са пътища към Бога! И страданието, и радостта... И сам, и с партньор... И в бурята, и в спокойствието.... А защо ли някои лесно приемаме като "път към Бога", а други наричаме "отдалечаване от Него"? Може би защото вторият не съвпада с нашата посока? Тогава преднамерената агресивност също е път към Бога... Как си обяснявате това?

Диана! Може би затова е трудно до невъзможно на много хора да живеят и да са щастливи заедно - дори и когато имат еднакви интереси. (А могат ли изобщо да бъдат съвсем еднакви???) Защото понякога разбираме щастието и обичта между нас като запълване на празните си "половинки" с "половинката" на своите любими. Аз на теб моята половинка - ти на мен твоята - да станем цяло. Това дали е любов или сделка? Обич може да има само между цели и свободни хора..... тогава различните интереси не пречат, а се допълват и си помагат. Проверено в живота.

:thumbsup2: Съгласна със Силвия! Тук нищо не може да бъде наричано с думата ерес... За мен ереси има само там, където има ограничения - тук има свобода. Затова смятам, че всичко може да влиза в теми и всичко може да бъде дискутирано, нищено, гледано от позициите на всеки. Кога и защо се появява една ерес? Кое е условието тя да бъде наречена така? Кой я обявява за ерес? Замислям се - защо хората разбират това понятие толкова противоречиво?

Здравейте приятели Отдавна се опитвахме да измислим как да ограничим спама в темите, но в същото време да оставим всеки свободен да публикува личните си разговори. В тази тема ще прехвърляме всички постове, чието съдържание не отговаря на обсъжданата тема. Ако ви се прииска понякога понякога просто да си почешете езиците без да спамите - мястото е тук! Разбира се, правилата на форума, важат и за тази тема - моля, прочетет ги още веднъж внимателно преди да хвърлите нещо "весело" тук.

:thumbsup: Ники! Потвърждавам от опит! Години наред съм подозирала, че някой или нещо ми "прави магия" за нещастен личен живот. Сега съм сигурна, че всичко, от което страдах тогава беше магията на моите собствени мисли и ценности, които определяха поведението, отношението ми към себе си, изборите, които правех в личния си живот, очакванията ми за отношението, което другите ще имат към мен... Въобще всичко, което се случваше с мен по силата на някаква "магия", всъщност беше проекцията на моята Сянка. Може би Тя е и съществото, което населява нашия свят в някакво друго измерение? Мона! Когато осъзнах това и интегрирах сянката, когато започнах да обичам себе си както обичах другите, когато започнах да отговарям на агресията с любов, "магиите" изчезнаха.

Не, разбира се Със съгласието на автора оставихме само тази част от заглавието, която отговаря на основния му замисъл, за да не се отвлича вниманието от него. Ще бъде отворена нова тема за ересите, в която ще бъдат преместени всички постове, свързани с нея.

:thumbsup2: Добромир! Според мен обединяването на ученията е възможно и реално само "отдолу" - от обикновените хора, които живеят заедно. В нашия регион мирно съжителстват няколко религии и учения. Напрежението между мюсулмани и християни беше измислено от политици, които искаха да го "яхнат". Няма мюсулманин, който да не донесе на съседите си християни от традиционните ястия на техните религиозни празници - това е закон при тях. А нима има християнин, който ще подмине съседа си мюсулманин на Великден? И нямаме никакво намерение да се "покръстваме" един друг - всички вярваме в любовта, доброто, мъдростта, щастието, но го наричаме с различни имена..... Непримиримостта между ученията е измислена и се поддържа от техните йерархични структури - старият принцип - разделяй и владей. За етикетите си мисля отдавна - именно идеята за "премахването" им не е ли насилие върху свободата на човека да се причисли сам към някакво учение, защото там душата му намира Истината? Вместо да си "премахваме" етикетите, защо просто не се държим за ръце и уважаваме точно различията си в името на общото между нас. Трябва ли да си премахнем личните имена, за да се почувстваме всички хора и братя?

От няколко дни се опитвам да си "намеря" еретична мисъл.... и не мога. Не мога да нарека нито една от мислите и емоциите в себе си еретична.... Не защото всички са "праведни", а защото не ги деля на еретични и праведни.... Всъщност ми е интересно кое наричате "еретична мисъл"? По какво категоризирате мислите си на еретични и праведни? Това, което прочетох по-горе за мен поне не са еретични, а най-нормални човешки мисли... и "бесове"....

Какъв е смисълът на прошката? Може би тя е ключът към разширяването на съзнанието и развитието ни. Кога ми се налага да простя? Когато нещо в мен самата или в света около мен противоречи на очакванията и желанията ми,нарушава някакви мои норми и правила за добро. На кого прощавам? На себе си и своите очаквания, желания, правила. Как прощавам? Приемам ги, разбирам защо и как са се появили и как са успели да се превърнат в условия за любовта в мен. Защо прощавам? За да разчупя оковите, които сама съм си сложила, да премина отвъд границите, които сама съм си очертала. Кое е задължителното условие, за да мога да простя? Вярата, че всичко, което се случва в мен, с мен и около мен е за мое и на другите добро. Какво печеля след като простя? Израствам и проглеждам за смисъла и предназначението на всичко, което е в мен и около мен в момента. Как се чувствам след като простя? Щастлива и спокойна.

Докато чета постовете тук, все си спомням за стария закон в психологията за проекциите на Сянката ни. За тези, които не си спомнят за какво ставаше дума - всяко нещо, което искаме или очакваме от околния свят всъщност е проекция на това, което искаме и очакваме от себе си. Всяко нещо, което не харесваме в другите всъщност е това, което не харесваме в себе си и се опитваме да се "преборим" с него като го изтласкваме върху другите.... и т.п.

:thumbsup2: Точно!

Аз си задавам въпроса по малко по-различен начин - защо на някои хора им прави толкова силно впечатление как са се регистрирали другите? И още - могат ли да бъдат сравнявани хората и техните предпочитания? Може ли да се съди за човека по това как се регистрира някъде?

И за мен! Може би заради изкривеното си от психологията и филологията мислене, аз съм по-склонна да приема понятието Бог като категорията, с която определен човек назовава всичко, което е отвъд и над способностите му да обхваща със сетивата си, да разбира, контролира... Това, което конкретният човек нарича Бог, всъщност дава много точна представа за него самия и приоритетите му, както и за мястото, което той е отредил за себе си в света си и за "големия свят" в живота си. Много ми беше полезна и "осветяваща" книгата на Дийпак Чопра "Как да познаем Бога"

Диди! Мона! Дори и да има кой да ни придружи по пътя ни, ние все пак си го вървим сами. И не само пътя към Голгота... пътят към щастието ни също се върви самостоятелно - и няма значение сам ли е човек или с партньор или с цяло семейство.... Сега си мисля - ние, говорейки за партньорство по пътя на развитие, като че ли априори приемаме - когато сме с партньор (не сме сами), ние не сме самостоятелни. Нищо подобно. Била съм и без партньор, сега съм с партньор - и в двата случая си вървя със собствените си ум, емоции, воля. Нося си отговорността за собственото си развитие и не нося отговорност и грижа за развитието на човек(а) до мен. Ще каже човек - е тогава за какво партньорство говорим? Снощи в личен разговор "чух" от устата на моя приятелка собствената си позиция отпреди няколко години - ..."съжалявам, че не можах да му помогна да се осъзнае и да намери пътя си." Да, така сме програмирани да мислим, очевидно - че партньорството означава да "помагаш на другия да се развива и осъзнава". На времето ми звучеше благородно, сега ми звучи агресивно. Такова разбиране на партньорството, според мен, е семето на трагичните зависимости във взаимоотношенията между най-близките хора. Как го разбирам сега? - Всеки пази свободата на другия да избира и да върви сам по своя път на развитие, където и да го води той. Партньорът до мен е важен за мен и моето развитие със ситуациите, в които попадаме докато и защото сме заедно. Но аз сама осмислям своите позиции, вземам решенията си. Дали, как и с какво аз допринасям за неговото развитие - това не е моя работа. Ако започна да се замислям за това, аз ще наруша неговата свобода и самостоятелност и своята също...... Имам въпрос към тези, които в момента или някога в живота си имат или са имали партньор в развиттието си - как сте посрещали евентуално "старание" на партньора си да ви "помага да се "осъзнаете" и да намерите "своя път", т.е. пътя, който той смята най-добър за вас?

А какво ще посъветвате хората, за които работата съвпада с хобито и забавлението? Ами ако понякога се налага да даваме повече от времето си за почивка на хора, които имат нужда от нас в момента - не за да се чувстваме ние полезни, а защото наистина те се нуждаят от помощ в момента? Към какво според вас е зависим работохоликът и защо предпочита работата пред почивката и забавленията?

Орлине, а защо смяташ, че в семейството няма чистота, яснота и свобода? В същото време можеш ли с ръка на сърцето да твърдиш, че всички безбрачни имат в живота си чистота, свобода и яснота? Според мен тези три категории се постигат, не зависят от социалния статус.... Аз имам семейство, но смея да кажа, че в моя живот има чистота и свобода (непрекъснато ги поддържам съзнателно). За яснотата съм на по-различно мнение - не искам от нещата и хората да са "ми ясни" - те имат своята свобода да се развиват и променят...

Да искаме от света да бъде "по-красив" отколкото е сега, това не означава ли да налагаме върху Разума своите жалки "златни сечения"? Ако всеки от нас се опита да отваря очите си за красотата - несравнимата и неповторимата - на всяко нещо, на всеки човек, когото среща по пътя си и за своята също, то, мисля си, красотата наистина ще става все повече. Кое отваря очите ни за безусловната красота - безусловната любов към всичко и всички. Има такава.

Да - Ако един човек разбира женитбата като да "боготвори децата и жена си, той вижда щастието си в тях", по-добре е да остане неженен, защото ще загуби свободата си и ще отнеме свободата на любимите си хора. Ако човекът вместо семейството си боготвори службата си, натрупването на знания и отдадеността на духовното - отново ще отнеме свободата си, но поне този път ще е само своята. Нека всеки да избере в какво точно да "затвори живота си" и дали да се затвори сам или за компания да си вземе друг човек/хора. Ако един човек иска да остане свободен и да запази свободата на близките си, ако иска да разширява света си, да надзърне какво има отвъд зависимостите от обожествените човешки ценности, може да го направи винаги - и женен, и неженен - само дето се прави по различни начини... несравними по количество и качество.... Ако Бог ни е дал като Път да се учим и разширяваме и запазваме свободата си с партньор и семейство - да "ритаме" и да се отказваме от страх и в името на измислени ценности би било същото като да се женим заради предразсъдъци или за да запълним някаква празнина в себе си, използвайки за "плънка" свободата на друг човек/хора. Диди! Благодаря за примера с Йосиф Сърчаджиев!

:thumbsup2: Еси, сестричке! И все пак мисля,че не можем да говорим за "напреднали без партньори" и за "по-малко напреднали с партньори". За всеки има своя път - своята школа, своите изпитания. Изпитанието е да не подценим пътя на различните от нас..... а своя да обявим за "по-".

:thumbsup2: Руми! Вчера моите малки ученици стигнаха до почти същия извод (без моя помощ) - че грозни могат да са само мислите, чувствата и постъпките на човека - самите хора са красиви - всички!

Добре дошъл и от мен Приятел! Ако наистина е толкова трудно да го направим това, то кое според вас ни пречи на нас хората - да разтопим с любов горчивото чувство (негативната емоция)? А кое е семето, от което израства "горчивото чувство" и кои са почвата и водата, с които го "отглеждаме"? Как се "топи" и "премества" негативната емоция? Как успявате да го постигнете?

:thumbsup: Валентин! Да се работи "залудо" означава да се работи без да се мисли за изгодата от работата - т.е. да се работи безкористно. Точно безкористната работа дава на човека най-голямата вътрешна енергия, гъвкавост и прозорливост. Обвързаността с някаква конкретна изгода е това, което връзва ръцете и краката на работещия. Да се стои "залудо" означава да избягваме да влагаме усилия и време в нещо, за което няма да получим съответно възнаграждение - предварително известно; или да спрем работа, ако в момента изпитваме само радост и удоволствие, но не се получават резултати по настоящите ни критерии... Ами ако ние просто още не виждаме смисъла и резултатите на тази работа? Отрязваме си завинаги шансовете да "прогледнем", нали?