Донка

Разбирам чувствата на Лагорда, минах по този път първата година тук... макар и от самото начало да съм била с истинските си имена и местожителство и възраст и рождена дата и никога не съм ги сменяла.... Откровено - и през моята глава и сърце са минавали същите мисли и емоции тогава. Добри уроци бяха. Разбрах,че докато имаше война вътре в мен, имаше и хора, които "воюваха" с мен. Докато очаквах да бъда "приета", все се появяваше някой, който да ме "изгони".... Когато спрях да приемам разликата в мненията ни като "осъждане" на моето мнение, приех с благодарност "атаките", това, което преди ми се струваше "атака" и "осъждане" се превърна в моето лично слабо място, което имах да лекувам.... Благодаря на всички мои "лечители"... Накрая разбрах : :thumbsup2: Валентин! Да, другите - може би "взирането" в тях и маските и поведението им, отношението им към нас е начин да се изплъзнем от самопознанието, самонаблюдението - това, за което сме "изпратени" тук. И наистина си отиват, когато успеем да оставим другите да бъдат себе си и да им се радваме и да ги обичаме каквито са... но преди всичко да наблюдаваме и учим себе си... Напоследък "решавам" една трудна задача - ако се наложи да сложим "стена с любов" пред "настъплението" на друг човек, това дали е неуважение към свободата на личността му или уважение към Любовта, която той носи в себе си?

Ако нашият свят е сфера, то равновесието му е в центъра - пресечната точка на диаметрите - те съединяват противоположните точки от повърхността. Т.е. равновесието на света си можем да намерим само ако успеем да свържем противоположностите от повърхността му с линии, които минават през вътрешността на сферата - през Божественото вътре в нас... Ако нашият Път е спирала, то равновесието му е в нейната ос - за да я запазим, е нужно да непрекъснато да завиваме, но без да се връщаме в изходната позиция, а да излизаме малко "над" нея ...

Смятате ли, че учителите задължително се нуждаят от сериозна подготовка за психотерапевтична "първа помощ"? Или според вас тази роля трябва да се остави само на специалисти в училищата?

Ако усетим разочарование от нещо, значи това не е било мечта. Това е било желание, което сме се опитвали да наложим на Вселената и усещаме недоволство от Бог, че не се е подчинил на волята ни. Ако усетим разочарование от някого, значи това не е било любов към него. Опитвали сме се да му наложим нашето разбиране за добро и красиво и сме недоволни, че той не се подчинява на нашата воля, не е такъв, какъвто ние сме искали да бъде, а се води от своите предстви и своята свободна воля... Мечтата е мечта, когато не поставя условия, не налага моята воля, а оставя Вселената и хората свободни и ги обича такива....

А защо не? Това е било желанието и замисъла на Лагорда.... Не виждам нищо "разместено"... От една страна темата е изключително подходяща и много често дискутирана между тийнейджърите, които за съжаление или не знаят за нашия форум или нямат време да пишат в него, но... може би четат... ? От друга - всеки от нас носи в себе си и един тийнейджър - и какво по-хубаво за ума и сърцето ни от време на време да се допитваме до него...и да му даваме думата... Б. Боев - Учителят за образованието Ами то по това определение ние май всички тук влизаме в тази категория....

Дина! Обичам те, защото... те обичам! И именно защото те обичам:

А може би ще "наместим" темата, ако малко разместим думите в заглавието - например: Защото те обичам.... ? Мисля, че Лагорда имаше предвид по-скоро, че любовта ни помага да виждаме красивото, доброто, щастливото във всичко и във всеки около себе си.... Ако авторът на темата я хареса така или има някакво друго предложение - можем да го променим леко.... И заглавията могат да се променят като нас самите.....

Натрапчивите и негативните мисли постепенно се стопиха докато се учех на изкуството на молитвата, за която говори Учителят. Медитацията също може да бъде много полезна - съзнанието се учи да контролира ума и мислите и емоциите... Много ми беше полезна при самообучението ми и книгата на Дийпак Чопра - Седемте духовни закони на успеха. Дийпак Чопра Техники от невролингвистичното програмиране ( метамоделът и моделите на Милтън, работата с "котвите" и др.) също са много ефективно средство за "разпадане" на натрапчивите мисли и освобождаване от властта им, както и за създаването на нова позитивна настройка на ума и емоциите, която е подчинена на съзнанието ни, а не обратното... Хип! :thumbsup: за техниката с портрета на Учителя - ползвала съм я - работи безотказно, когато е искрена... И все пак най-важното нещо - ключът към лечението си остава - наистина ли желаем да се освободим от тях или те прикриват нещо в нас, което ни пречи да сме щастливи, но ние не желаем да променим, защото сме го идентифицирали със себе си и смятаме, че отказването от него би било равносиилно на смърт?....

Благодаря за прекрасния отговор! Мисля, че имаме терминологично разминаване, което Бориславил сам изясни по-горе. За мен, това, което той нарича с думата "вина" е по-скоро освобождаването от нея чрез осъзнаване на две неща: "всичко е било, е и ще бъде Любов" и "че в редица мигове на своя живот бях подлагал на съмнение съществуването на тази Любов". Чувството за вина никак не се съпровожда от емоциите и усещанията, които Бориславил говори в поста си - дори са обратните... Смея да го твърдя като човек дълги години задушавал сам себе си в тях.... Според мен чувството за вина задържа човека в миналото, то е, което подлага на съмнение съществуването на Любовта.. Покаянието е с обратен знак - и Бориславил чудесно го е описал по-горе! Сега си мисля, че ако успеем да осъзнаем и овладеем техниката, влизането в състояние на "покаяние", ще се научим да трансформираме негативните си емоции в Любов. Но може би за това е нужно да подискутираме и състоянието, което предшества покаянието - Обръщането към Бог.... Сигурно затова Учителят го е сложил първо като степен на осъзнаване - защото то, а не вината са условието и пътя към покаяние?

Лагорда! за пъстротата на света! А на мен напоследък ми прави впечатление, че грозното, което забелязвах около себе си преди, е изчезнало съвсем. Всичко си има някаква своя красота.. И изкривената съхнеща брезичка, и прегърбената набръчкана от годините, но винаги усмихната баба Гинка, и дори вечно мърморещата за нещо съседка... и децата, които играят на улицата...и девойчето, което събира погледите с изяществото си, и прохождащият след инсулт мъж в парка... Но по темата - да, има и силно привличаща окото, ума, емоциите физическа красота - не само човешка. Когато се докоснат очите ми до нея, имам усещането, че външният образ твърде силно привлича вниманието ми и малко или повече нарушава нормалното възприятие на обектите... Като че ли подлага на изпитание сетивата, ума, емоциите ми - дали ще устоят на "гравитацията" на физическата красота? Ако не устоят, нещо в мен се поляризира - умът започва да дели външностите на "красиви" "не-заслужаващи-внимание" и "грозни", той е накарал сетивата преднамерено да търсят признаците им. Появяват се негативни емоции - най-различни... Преди смятах това за нещо нормално... Сега вече разбирам езика на негативните си емоции - те ме предупреждават, че умът и сетивата са взели превес над любовта в мен и се опитват да представят поляризацията, делението, етикирането като "любов към красивото". Упражнявам се да се радвам еднакво и на физическата красота, и на всичко, в което тя е в намалена "доза"... Та, освен всичко друго - намирам и този смисъл на физическата красота - дава ми шанс да "проверя" доколко любовта, която нося в себе си е свободна от диктата на ума и сетивата ми и дали пазя нейния приоритет....

Благодаря на Бориславил за прекрасните думи. Един момент в тях все още ме кара доста сериозно да се замисля над написаното по-горе - каква е и има ли връзка покаянието с чувството за вина? Винаги ли вината преминава в покаяние и почиства човека? Има ли път към покаянието без чувството за вина? Учителят определя покаянието като втората степен на развитие на съзнанието: Пътища и методи за влизане във връзка с невидимия свят - Влад Пашов Равносметката на досегашния живот и решението за промяна задължително ли изискват появяването на чувство за "тотална виновност"? Или може би този вид "виновност" няма нищо общо с чувството за вина? Изживявали ли сте покаяние?

Да, повеят на вятъра определя това любов ли е било... ако е било само страст, я гаси, ако е Любов, я разгаря...

Седемте тайни на Майка Тереза

Много ми е близка до ума и сърцето тази тема.... Много време и сили и живот ми отне комплексът за вина в комбинация с този за малоценност... Но мисля, че е по-добре да споделя как се излекувах от него. Нищо не помогна докато в една от книгите на Лазарев не прочетох, че комплексите за малоценност и вина са агресия директно към Бог... Бях зашеметена. Бавно осъзнавах,че дори и докато се опитвах да се излекувам от тях, аз подсъзнателно съм ги смятала за нещо благородно - нещо като скромност и отговорност на висока степен. Осъзнавах,че не мога да се излекувам от комплекса за малоценност, защото обратното на него тогава за мен би означавало гордост, суета, надменност... Не можех да се излекувам от чувството за вина, защото обратното на нея ми звучеше тогава като безотговорност, лекомислие.... Лазарев обърна всичко на 180 гр. Комплексът за малоценност започна да ми звучи като претенции към Бог, че не ме е създал достатъчно добра за моите критерии. Та това беше много по-голяма гордост и суета от любовта към себе си! В същото време да обичам себе си такава каквато съм вече означаваше да благодаря и уважавам тялото и личността, в които живея по Негова воля и план; да търся най-доброто им приложение вместо да ги критикувам. Светна ми, олекна ми. Започнах да харесвам себе си и... едновременно с това изчезнаха подсъзнателните претенции и към другите... Вината, съжалението за нещо, което съм или не съм направила - от чувство за отговорност те изведнъж се превърнаха в претенции да контролирам "доброто" за всички и всеки вместо Него. И защото разбира се това е невъзможно, се чувствах виновна, че АЗ не правя нещата както е редно (според моите мерки). Имах усещането,че съм свалила някакви "очила" и изпитвах едновременно изумление и облекчение от промяната в начина, по който разбирах себе си и света.... След като Лазарев ме разтърси, Словото на Учителя ми помогна постепенно да подредя отново себе си и своя свят. От него научих, че вместо да съжалявам и чувствам вина, по-добре е да променя в себе си това, което ме е довело до грешката в миналото, за да не я повтарям повече... Сега никога за нищо не се чувствам виновна пред никого - това би означавало, че оспорвам волята Му вместо да си науча урока. Съгласна съм 100% с написаното от Станимир:

Да, наистина е много трудно да се обясни.... Макар понякога да е толкова ясно и просто,ч е дори няма нужда да се обяснява, според мен. За условната любов и безусловната Любов си мислех днес и ми мина през ум един стар шопски виц за едно животно дето го няма и не може да го има.... Та, да приемем, че единствената възможна любов е условната. Това ще означава, че ние обичаме някого или нещо само ако той/ то отговаря на определени от нашия ум условия? Това ще означава, че ще има степени на любовта според количеството и качеството на изпълнението на определените от нас условия? Това ще означава, че ако никое от условията ни не е изпълнено, няма да има любов - т.е. любовта ще се появява или изчезва при отсъствие на изпълнение на условията? Това ще означава, че ако дадем любов предварително на доверие, но нашите условия не бъдат задоволени, ще се наложи да си я вземем обратно - т.е. да имаме отношение минус-любов (т.е. разочарование, презрение, омраза и т.п.)? Е, наистина се срещат такива взаимоотношения - и доста хора (в това число и аз в миналото си) съзнателно и повече несъзнателно се борят или жертват или с всички сили се стараят да са достатъчно добри, за да "спечелят" любовта на определен от тях човек... или да накарат човека до себе си да се бори или заслужава тяхната любов.... Това ли е условната любов ? Това всъщност любов ли е? Има и друга.... безусловна... Любов въпреки...

:thumbsup: Благодаря за цитата, Анаид!

Виждам - има хора, които са убедени, че знаят коя е истинската и коя е погрешно схващана и несъществуваща любов. Радвам се, че са щастливи с това свое познание. Аз не мога вече да се похваля с него - откак се докоснах до Словото на Учителя, за мен няма погрешна и неистинска любов. Има зависимости, които някои са склонни да наричат с думата любов, има израстваща и почистваща се любов, има и Любов. Според мен истината е в различаването им - знам, че никак не е лесно. Знам, че зависимостите здраво държат човека и му дават свръхщастие, ако ги захранва и страдание, ако им откаже поредната "доза"... Но това е друга тема... Дали съществува Любовта с главно Л.... едва ли някой от нас хората може да твърди със сигурност. Можем само да кажем всеки за себе си как разбираме това. За мен тя съществува във всичко около нас и в нас самите - друг е въпроса дали я искаме в живота си, в ума си, в чувствата си, в постъпките си... ако я пожелаем, ще повярваме, че я има, повярваме ли, ще се опитваме да я постигаме и прилагаме... Да, до това достигнах след като доста погазих "тръни" в живота си - има любов - вълна - тя идва, завладява, хвърля ни в еуфория или в болка. Има и Любов, която се постига и прилага с много смирение и търпение - особено в най-трудните ни моменти -тогава, когато усещаме болката, че е дошло време да изчистим нещо "твърдо" в себе си, което сме идентифицирали със своето "Аз". Щастието се усеща, когато "отпушим извора" от "твърдото" и позволим светлина, мир и радост да се излъчват около нас свободно, без условия... Ето думи за Любовта на Учителя, които държа в сърцето и ума си. Те наистина много ми помагат да различавам състоянията в които попадам в живота си: И наистина е така....

Мисля,ч е си струва да си напомним от какво се състоеше молитвата за дъжд: В нея има две молитви - едната на Христос - едва ли има съмнение в нея... , една тайна молитва - тя е благодарността ни - с думи или без думи , за която говорят Максим и Диди... Другото е формула, в която преди всичко се казва да бъде Волята Му, после се моли прошка за съгрешенията за цялото човечество и едва с 2 думи - само ако това е Волята Му - дай дъжд по лицето на цялата Земя. Така че не смятам, че молитвата за дъжд е "тичане при Бог с наше желание". По-скоро ми звучи като смирение и любов и благодарност за това, което ни е дал и ще ни даде... И още нещо - личното ми усещане беше не толкова като при молитва, а като енергийна връзка, съпричастност с природата, която страда без живителната влага. Ако молитвата за дъжд помага повече хора да усетят своето единство с другите същества около нас, то тя е тази връзка с Бог, за която говори Диди!

Благодаря на Бог, че ви е дарил и с момченцето ви! Имам едно дете в школата, на 9 години, чиято сестричка е починала - то дори не я помни. Когато всеки разказва за семейството си, Мария казва - "Аз имам по-голяма сестра, но тя си е заминала, когато съм била много малка - сега пак е с нас и много се обичаме, макар и да не е като нас точно... Тя много ми помага, когато нещо ми е тъжно или трудно...На нея си казвам тайните дето на никой друг не ги казвам...." Не съм срещала за 26 години по-лъчезарно и любвеобилно дете от Мария....

Скоро ще я има за теглене в сайта...

Боян Боев - Учителят за образованието Може би това са думите, с които можем да разказваме за силата на Любовта? И не само на децата си, а и на детето в себе си... Или така:

Зависи какво се има предвид под "мислим за смисъла", според мен. Ако това означава да сложим някакви мерки, норми за "постигане на смисъла", някакви точни представи за "материализиран смисъл" - то те само биха ни затворили пътя към истинското му постигане... На мен много ми помагат молитвите сутрин и вечер - нещо като "рестартиране на програмата" заложена в мен. : Молитва за всеки ден-откъс и Добрата молитва-откъс Преди заспиване ми минава през ума въпросът: Имаше ли смисъл животът ми днес? Радвах се на хората около себе си, каквото можах направих за всеки, който бе около мен, учих се да прилагам любовта в трудните ми моменти - колкото можех, смирявах желанието си да наложа моята лична воля.... Да, имаше смисъл... Благодаря за днешния ден... Струва ми се,че ако успеем да осъзнаем и усетим смисъла на своя личен живот всеки ден, той наистина ще ни се открие като цяло.... може би?

:thumbsup: Може би силата на Любовта стои в това да усещаме до себе си любимите си хора дори когато те вече не са с нас и до нас. Може би ни е нужна и за да останем на своето място в света и от това място да обичаме и служим на всички - не само избраните от нас.

Учителя - Паневритмия Какво занасяме "нагоре" - когато отиваме при Господа? Може би нашите мисли, чувства, постъпки, свързани с материалния ни живот, ние ги преосмисляме през Божествената Истина? И това може би е еволюцията... Какво е хубавото, което донасяме отгоре - да бъде благословление за нас и за другите - сигурно безусловната Любов? Любовта, която да въплътим в следващите си мисли, чувства и постъпки?

Благодаря , Цвета! Учителя Не стои ли в същото и смисъла на живота на един човек....