Донка

Учителят Паневритмия Мисля, че Учителят е имал предвид именно това, което Подводни нарича "висок егрегор" - Божиите мисли. Божиите мисли не са заповед, те не подчиняват човека, а оставят волята му свободна. Божиите мисли не се изпълняват или следват - те се чувстват, схващат и прилагат...в земния, човешкия ни живот. Божието Благословление усещаме, когато прилагаме Божиите мисли в земния си ежедневен живот - това може би е същата енергия, от която сме изградени изначално и благодарение на прилагането на Божиите мисли постигаме хармония на телата си и с Вселената?...

Учителят Паневритмия Ние се раждаме пластични, огъваеми, динамични... кога, как, какво ни прави по-късно статични, крехки, чупливи? Как да разберем,че сме загубили в нещо динамичността и пластичността си? И като го осъзнаем, как да ги възстановим?

:thumbsup: Бориславил! На времето, когато четях подобни редове, в мен търсеше отговор въпросът: Как именно раздиращата самота и болката от липсата на любимия човек трасира пътя към спасението на душите ни от безлюбието? Ако аз продължавам да страдам, това не означава ли, че в мен продължава да стои безлюбието и агресията? Имах два пътя - -единият бе да потуша страданието като прехвърля негативните си емоции върху човека, с когото се бяхме разделили, и да го превърна във виновник за страданието ми - а щом ми е причинил това страдание, значи не заслужава да го обичам. (Това не беше приемлив отговор за моя начин на мислене и отношения с хората по принцип, защото означаваше да трансформирам мъката в осъждане и омраза, а това означаваше отново страдание) -другият беше да прехвърля любовта си върху друг обект, който да замени липсващия и да ме спаси от самотата. Честно ще си призная, че опитах... След опита самотата ме раздираше още по-силно, липсата беше още по-убийствена... Тогава започнах да осъзнавам, че има нещо сбъркано в начина, по който обичам себе си и любимия. Тази грешка в "кода" щеше да води винаги до един и същ все по-убийствен резултат. Страданието ме накара да преобърна мисленето и ценностите си на 180 гр. -започнах да си представям,че сме заедно, но той стои при мен само за да не съм самотна и нещастна, а самият той е тъжен като птица, доброволно влезнала в клетката, за да прави щастлив стопанина си, когото обича. "Пее" и ме целува, жертвайки своята свобода.... Изтръпнах... -после си представих как човекът, който ми липсваше, е на място и с човек (хора), които много обича и е много щастлив - разбрах,че истинската обич към другия означава да усещам щастие когато той е щастлив, независимо как и къде, а не когато той е до мен. Усетих как някаква ужасна тежест започва да пада от сърцето ми и ми става все по-леко и радостно. После си представих нашата връзка като затворена врата на моята стая, пожелах му много щастие там някъде с някого, обърнах се ... и видях,ч е зад гърба ми има широко отворен прозорец и много стари и нови, добри хора - защо ли съм си мислила,че съм самотна? Хубаво ни го е казал Шели в онова неероятно стихотворение. Ако усмивката на само един човек стане по- важна и незаменима за нас от света, с който Бог ни е дарил, ще загубим и Любовта, и щастието ....

Анаид!! :thumbsup2: Разбира се,че има емоции - дори те са определящи. Разликата е, че при "условната" любов емоциите са зависими от взаимоотношенията и поведението ни. Ако то отговаря на представите и желанията ни, емоциите са позитивни, ако не - негативни, т.е. страдаме. Доста дълго време смятах негативните емоции за нещо закономерно и дори "благородно". За мен тогава да обичаш подразбираше да страдаш - дори при добри взаимоотношения и пламенна любов все се намираше за какво и от какво един интелигентен човек да страда... Безусловната Любов приема негативните емоции като симптом за ограничаването на свободата и скрита или явна агресия. Например: Ако аз чувствам болезнена липса на любимия човек(независимо дали е от раздяла или просто той е на друго място с други хора) , аз съм склонна да обсебвам неговото време, внимание. Ако отсъствието на любимия човек или раздялата с него не ми причинява болка, значи аз го обичам въпреки това и оставям и себе си и него свободни да избираме къде и с кого да бъдем. И все пак напълно нормално е да изпитаме негативни емоции във взаимоотношенията си - важно е според мен навреме умът да разбере къде и какво сме ограничили, и да преосмисли н промени "филтрите си". Дали го е направил успешно ще разберем ако негативната емоция се промени в позитивна при същите обстоятелства.

Приятели, от самото начало на молитвата ми се върти в ума една много натрапчива мисъл, която все се колебаех да споделя с вас. Всеки път, когато отида в горичката, си излизам с нея. Ние се молим за дъжд само през лятото - когато стане горещо, започне да ни съхне хлябът. През зимата, обаче почти не се сещаме - може би защото ни е по-удобно да ни е топло, да няма много сняг, да не вали дъжд често, защото ни е мрачно... Мълчаливо се радваме егоистично на сухите топли зими - а точно зимните снегове и дъждове напояват истински, дълбоко почвата.... Дано се досетим да отворим тази тема през ноември и през цялата зима тихичко да се молим и благодарим за сняг и дъжд...Нека ни е мрачно, влажно, студено отвън, но светло и загрижено за майката природа в сърцата ни....

Разбирам толкова добре всички, които усещат живота само тогава, когато усещат болката от него. Нали и аз бях в този "живот" до скоро и дори се гордеех с това и дори наричах хората, които живееха в мир и щастливи "мъртъвци".... Осъзнала съм вече и защо беше така - и аз като Диана и Еси... (за поста на Диана - #63) Приемам, че за много хора болката е начина да съществуват. Приемам и това, че те смятат нас- щастливите и мирните за "изкуствени, лустросани, фалшиви, самозаблуждаващи се, криещи се за болката" и т.п. Никак не се наемам да убеждавам човек, който обича да страда, че щастието също е начин на живот - знам, че той никога няма да ни разбере, защото не го желае. На мен ми стига това, че постигнах щастието и мира в един момент от Пътя си. Стига ми и това, че мога да кажа на тези, които искрено желаят да го постигнат - да! може да се живее мирно, светло, свободно, щастливо - като в молитва (не като в битка)! И съвсем не съм аскет - хората които живеят с мен доста биха се посмели на това определение. Според мен нека всеки живее според своите разбирания и своя личен избор. Силата на Любовта е да позволим на човека да себе си да бъде това, което той смята най-добро за себе си. Направим ли го, Бог ни заобикаля сам с хората, които са ни сродни по душа и стремления. Това вече от опит го знам. Добре дошъл Зипи! Радвам се,че толкова млади хора идват при нас и търсят себе си! Може би темата ти звучи глупаво и безмислено, защото смяташ,че тук говорим за любовта, която пламва между двама души и те забравят за всичко друго освен за себе си. Това наистина е влюбването и много добре си осъзнал,че то не прави човека и любовта му силни, а уязвими. Така е, защото влюбването прави човека зависим от собствените му емоции и силното му привличане към другия човек, както и от поведението, и отношението на двамата - т.е. това е "условната любов". Има и още една - ние я наричаме "безусловна" и тя няма нищо общо с влюбването. Но... ще те оставя сам да осъзнаеш разликата по своя Път. Успех!

Красотата и Силата на Любовта е в това, че ни има всички - и сме различни до противоположност. Нека има и хора, които не могат без страднията в любовта си. нека има и хора, които сме намерили щастието си в покоя - за всички има място под слънцето, за всеки има своя собствена пътека - най-добрата за него. Ако за един борбата е Живот, за друг Животът е в мира.... Има си места и хора за борба, има си и за мир. Аз нямам за какво да се боря - Бог ми е дал и ми дава всичко - аз имам само за какво да Му благодаря - за щастието си.

:thumbsup2: Еси! Страданието, болката в сърцето са симптом,че сме се отдалечили от Любовта, че сме я ограничили с човешки мерки, че сме сложили личността си над Любовта си... В този смисъл болката ни помага да почистим извора на Любовта в себе си (ако разбира се умеем и желаем да разберем посланието и). Силата на Любовта според мен се проявява и когато осмисляме всеки миг от човешкия ни живот с Нея. Правим ли го, това ни носи само светлина, мир и радост.

:thumbsup: Диди! Може би това е и смисъла на фразата - не може да ме заблуди Бог, защото той не заблуждава - ние сме тези, които заблуждават себе си. Аз пък си мислех за нещо, което помня от Книгата за качествата (първа книга на богомилите):

:thumbsup: Много ми харесва темата, много съм мислила, работила по нея покрай професията си... Много ми е полезно всичко, което научавам от хората, които споделят знанията и опита си тук! Особено ми е бил интересен винаги аспектът, който се занимава с влиянието на позитивните езикови форми върху логиката, емоциите, отношението и поведението - не само моето собствено, но и на околните. Смяната на изрази с отрицание с положителни изрази, за което споменава Роси, наистина променя тотално работата на ума и емоционалните ни реакции. На мен ми се искаше да добавя и обратното - изпозването конструкции на частицата "не" за заместване на негативни определения. Например, ако вместо "нервен, хаотичен" за описание на поведение използваме "не е достатъчно спокоен и организиран", емоциите веднага превключват от недоволство на задоволство от перспективата "достатъчно спокоен и организиран" (Роси вече обясни защо). Умът също се пренастройва светкавично от търсене на средства да санкционира неприемливото поведение към търсене на начини да се постигне достатъчното за момента и човека спокойствие и организираност. Лично на мен това много ми е помагало винаги. След подобна "самообработка" винаги съм се изумявала колко силно влияние имат върху нас думите, езикът ни. И не само върху нас -промяната на нашето състояние предизвиква естествена реакция у околните. Нещо подобно се случва и когато в разговор започна незабележимо да сменям негативните думи на събеседника с позитивни синонимни конструкции - "много и е трудно" сменям с " не и е лесно все още"; "много е буен" - с "много живо, енергично дете ..." и т.п.

Боян Боев - Учителят за образованието

Хм, това е интересен обрат в темата - съотношението между еволюцията във физическия и духовния свят. На времето ми беше много интересна и полезна книгата на Ричард Докинс - Себичният ген. Какво е вашето мнение за тезите му? В една от тях той развива идеята за т.нр. "мемове" - те към физическата или духовната еволюция ли могат да се причислят? Ако разглеждаме еволюцията само във физическия свят, то как се проявява инволюцията в него и каква е връзката им?

Може би подсъзнанието ни "омекотява" удара, който ни е приготвен в близкото бъдеще, за да ни останат сили и любов да го понесем и излезем от него по-мъдри. Представям си какво изпитва един аранжор на цветя, когато изпълнява подобна поръчка. Не ми се иска да си представям какъв удар би било за чувствителен светъл човек, обичащ и разбиращ децата, като диди, в първия си работен ден неочаквано да получи не просто поръчка за погребение, а за погребение на дете-сираче. В такива моменти за сетен път се убеждавам, че Бог най-добре знае как да се погрижи за нас...

Всъщност книгата и методите на НЛП, които препоръчва хип наистина са много добри, работят леко и "безшумно" и имат отличен ефект. Мога да го потвърдя от многогодишен опит с подобни методики. Обикновено докато си служа с тях, за да помагам при блокажи в мисленето, емоциите и поведението, откровено казвам как точно помагам и как биха могли да си помагат сами по същия начин. Разбира се, не назовавам нашите термини, опитвам се на обикновен ежедневен език да обясня смисъла. Интересното е, че децата много по-бързо и лесно ги усвояват. Имам и едно златно правило - винаги представям процеса и методите само като начин да помогне човек на себе си само. На другите... това нека всеки, който е роден за това го научи сам.... Само бих коригирала за себе си леко изречението на хип: Всъщност колкото и невероятно да звучи в България има вече достатъчно книги по които човек и сам може да се подготви и стане компетентен в умението да контролира своето психично състояние и да предотвратява проблеми в живота си. Част от тези книги не са точно психотерапевтични, но имат дори по-добър ефект - словото на Учителя и на другите учители на човечеството... (Мой познат - упорит защитник на теорията, че животът е низ от проблеми, с които човек трябва да се бори - след като прочете по мое предложение Четирите споразумения на Дон Мигел Руис ми писа, че животът и той самият са се преобърнали наопаки и сега той е един щастлив човек. Явно това е била книгата, която е била "лекарството" за него )

Когато усещам, че ми е трудно да приема начина, по който обича друг човек, си казвам нещо като молитва: -Господи, помогни ми да почистя очите си от заблудата, че този човек не е способен да обича истински само защото той не проявява любовта си като мен. -Господи, благодаря ти,че ми показа още едно от лицата на човешката обич - дори и това лице да изглежда като отвращение и озлобление, под тяхната черупка се крие Любовта. -Господи, прости ми, че в тази "черупка" не съзрях веднага урока, който си ми изпратил този път.

Мисля,че постът на Алекс ме наведе на много полезни за мен разсъждения - благодаря и добре дошъл Алекс! По-горе разсъждавахме с Роси и Диана за "високите" егрегори и влиянието им и разликата им от "ниските" и ето Алекс ни донесе още светлина! Излиза,че ниските егрегори успяват да създадат нещо като "клонинги" на високите като изпозват същата фразеология, идеи, но само за да се замаскират. Разликата между егрегора - клонинг и "високия" според мен е в емоциите, наличието на зависимост и начина на възнаграждение. Докато вярата в Бог и Любовта е съпроводена само от положителни емоции, то религиозните канони предвиждат негативни такива при отклонение от тях. Религиите закрепостяват човека, заплашвайки го с отлъчване и противопоставяйки неговата вяра на другите- враговете. Религиите налагат определен начин на мислене и живот, който се смята за праведен дори и да включва поведение, пряко противоречащо на базовата идея за Любовта. Следването му се награждава с похвали и гарантиране на "рая", обратното заплашва с мъките в ада. Роси чудесно напипа една много важна разлика също! "Високият" егрегор стимулира човека да произвежда сам енергията и да я обединява доброволно с тази на другите. Целта е Любовта, хармонията на цялото. "Ниският" поставя конкретни цели, които обслужват нечии интереси (човешки и групови) и консумира енергията, насочена уж към високия егрегор... Как? Хм, това е наистина интересна тема за сравнение и мислене...

Съмнението е разумна предпазливост, когато ни стимулира да проверим внимателно постъпващата информация и вариантите за нашето поведение и решение, както и да сменим различните гледни точки, за да разберем по-добре ситуацията. Съмнението се превръща в страх, когато стимулира въображението да създаде неблагоприятни за нас ситуации, които интерпретират по изопачен начин постъпващата информация или заместват липсващите в нея елементи. Получава се "сива информация". Умът може да се справи с това, ако е приучен да проверява и пресява фактите от въображаемите "данни". Ако умът, обаче, е поставен в служба на силно его, то дава приоритет на своите фантазни "данни", а не на фактите и дори отказва да провери дали измислените от него самия ситуации отговарят на действителността....

:thumbsup: С уважение към професионализма, искреността и добронамереността , както и към реализма на хип! Ежедневно ми се налага да ползвам в работата си най-разнообразни методи и техники за сваляне на стреса, укрепване на вярата в собствените сили, освобождаване на задръжките и т.п. и затова бих помолила хип да ни разкаже нещо повече за техниката "обучение на смелост" както в теоретичен план така и с конкретни примери. Вторият ми въпрос е за нивата на интервенция. Доколкото разбрах терапевтът избира едно от нивата според ситуацията и човека. Имали ли сте случаи, в които се е налагало да се интервенира и работи на повече от едно ниво едновременно или реалният вариант е интервениране на едно от нивата и впоследствие постепенно включване и на останалите? Като педагог не бих искала да вземам отношение по темета, защото моят опит тече в малко по-различна плоскост, макар и близка. Докато четях мненията на хип си мислех, че ако педагозите и младите родители задължително и редовно минават опреснителни курсове и семинари с психиатри и психолози, неврозите значително ще намалеят. Аз лично бих предпочела специалисти като хип да се реализират и изкарват прехраната си не толкова като "махат" страховете, а като обучават другите как да не допускат възникването им.

Ами ако опрелено все по-нарастващо множество от хора с техните мисли и емоции се излива в позитивен енергиен поток Любов и формира съответното "одушевено енергоинформационно същество"? И аз например, а и много други са споделяли и лично и в темите,че когато влизат и общуват тук усещат прилив на положителна енергия, радост, любов, щастие, мир. Нещо подобно усещам и всеки път, когато чета беседите, и сега, докато редактирам книгата на Боян Боев... Наистина се усеща като някакво енергийно същество - но не такова, което отнема от енергията ни, а такова, което ни захранва с положителна енергия и хармонизира енергията, която синтезираме ние самите. За разлика от другите егрегори, за които стана дума, не се усеща болезнена зависимост от това "енергийно същество", напротив - всяка връзка с него дава свобода и вяра в собствените сили. Съгласуваната енергия от този тип не подчинява другите 10, а ги привлича, но им оставя право на избор и свободна воля дали да се присъединят.... Дали можем да наречем това енергоинформационно същество с термина егрегор, не се наемам да споря - но че то съществува - в това съм убедена - и не само аз.

Добре дошла Дейзи! Много се радвам,че сте заедно с нас - и ти и твоята група! :thumbsup2: Бог ни събира, за да си помагаме и да се учим заедно. Не мисля,че Бог е изпратил пожарите - те са следствие на нашата на хората небрежност и незачитане на неговите закони, според мен. И само един начин има да ги спрем - да променим мисленето си, да се научим да разбираме и уважаваме като равни на себе си всички живи същества около нас и нашата планета - майка. Молитвата ни е от Бог. И това че се събираме в името Му.

А може би да започнем с вярата оттук: Боян Боев - Учителят за образованието Имате ли да споделите интересни опитности от вашия живот и от живота на вашите деца и ученици?

В книгата си Учителят за образованието Боян Боев отбелязва нещо, което всички ние психолози и педагози знаем на теория, но обикновено забравяме, когато "влезем в системата": Тук има много родители и колеги, които работят с деца от най-различни възрасти. За всички нас ще бъде много полезно да споделим своя опит и размисли. Чувала съм често, че съвременните родители и учители не ги е грижа за развитието на децата - това съвсем не е така. Просто много от нас не знаят какво и как биха могли да направят за децата си в съгласие с тяхната природа...и се опитват да го постигнат с принуда и поучения. Забелязали ли сте как конкретни дейности са се отразявали на развитието на вашите деца? Прилагали ли сте нещо съзнателно? Какви дейности спъват или отклоняват развитието, какви го стимулират? Спомняте ли си нещо от своя собствен опит като деца, което е оказало силно влияние върху формирането ви като личност? За да започна, наскоро една група деца - 8г. наблюдаваше как "давам вода на цветята си, защото са жадни" и аз приех предложението им да ми помагат. След известно време забелязах,че са станали много внимателни и грижовни една към друга и лекият дух на съперничество от първите им часове се е стопил.... Започнах да предлагам подобни малки жестове на помощ и на други - вече съзнателно - ефектът беше същия! След като по моя молба се бяха отнасяли с грижа и внимание към предметите, цветята в стаята като към живи същества - деца като тях, те ставаха внимателни и един към друг, спираха да се обиждат, доказват, конкурират, започнаха да се разбират и да си съчувстват, да си предлагат помощ и съдействие...

Приятели, от няколко дни нещо ме подтиква да ви попитам какво приблизително усещате по време на молитвата за дъжд.... Аз имам чувството, че се вливам в някакъв поток от светлина и щастие, насочен нагоре, към космоса и после надолу - към земята.....

Доколкото разбирам, сатори има практически опит с частична регресия. Интересно ще бъде на всички тук, (които нямаме такъв) ако сподели конкретните си преживявания по време на регресията. Също при кои специалисти я е постигнал какво точно го е развълнувало и за какво го е вдъхновило. Какъв конкретен ефект имаше това преживяване върху по-нататъшния му живот и личността му, за какво го вдъхнови. Благодаря предварително.

Доколкото разбирам това, за което говори Подводни ( а и както си го разбирам за себе си), не става дума за добри или лоши егрегори - няма противопоставяне. Егрегорите ги има и щом сме в мисловното поле, ние усещаме влиянието им, а и участваме в тяхното възпроизводство неизбежно. Зависи от нас и свободната ни воля вече дали ще сме зависими от някои или само ще се свързваме съзнателно без да се обвързваме. Отново от нас зависи как ще хармонизираме енергиите, които носим с тези, които неизбежно постъпват от средата ни. Авесалом Подводни - Фината седморка Наистина много интересна и полезна книга! Благодаря ти Диана!