Благодаря за темата! Тя все още продължава да бъде актуална след толкова време. Има си ревностни привърженици и на "реда", и на "свободата". По моите впечатления, обаче, повечето от последователите, които познавам лично, предпочитат усреднения вариант. Добре е да сме организирани - така ще бъдем заедно на Паневритмия, ще имаме общност на съмишленици, ще се учим един от друг, ще успяваме да свършим повече работа заедно и т.н. От друга страна, няма да се усещаме приитиснати от зоркото око на някой "голям брат", който следи дали идваме редовно на събиранията, на Паневритмия, дали посрещаме изгрева и колко молитви и песни сме научили, четем ли беседи и записваме ли си извадки от тях, колко дни сме прекарали на Рилските езера по време на Лятната духовна школа и т.н.
Струва ми се, че най-доброто решение е да оставим на Учителя в разбирателство с душата на всеки ученик да определя кога, кой, колко и с какво да участва в организираните от общностите инициативи, и кога да се оттегля в личния си свят за осмисляне и саморазвитие.