Донка

Умъртвяването на хората в газовите камери е резултат от "съденето" на евреите като непълноценна вредна нация и "отсъждането" на германския Райх като Спасител на чистотата на човешката раса. В този случай зареждането на отношението с Любов би означавало: И евреите, и германците и всички други нации са красиви и добри каквито Господ ги е създал и щом ни е пратил заедно и различни на Земята, значи иска да се научим да живеем и да се ценим заедно. Бомбардировката на Дрезден е резултат от "осъждането" на германците и тяхната култура като агресивни и решението за тяхното "наказание". Когато съдим, ние прилагаме критерии и ценности, които са сформирани в миналото към обект, който възприемаме в настоящето. Това ни пречи да го възприемем адекватно. Пример от професията ми: "Този ученик е мързелив и не особено умен. - Работи небрежно, допуска грешки, бързо си отвлича вниманието." - Оценка с елемент на осъждане, която ми затваря очите за истинските проблеми, които има това дете и, които аз-педагогът и психологът трябва да диагностицирам и да му помогна да преодолее, да намери своите силни страни и да ги разблокира, да открия мотивационната структура на индивидуалното дете и да ангажирам неговите движещи мотиви така, че да предизвикам интерес и любов към дейността (не да го заставя да учи или да го засрамя, или да го накарам да се сравнява и съревновава с другите). Думата "оценявам" в много науки отдавна е заменена с думата "разбирам, осъзнавам". Като човек, заставян 18 години да пише оценки, мога да ви уверя, че оценката никога не е полезна, дори когато на пръв поглед стимулира! Като осъзнаеш какво си стимулирал, настръхва ти душата! От 6 години не пиша оценки - ефектът от заместването им с "разбиране" е изумителен! Ами Любовта приема това, което вижда безкритично, защото иска да намери неговото място в света ТУК и СЕГА, неговия смисъл, Доброто в него... Егото дели на Добро и Зло и лепи етикети като налага своите сформирани измислени ценности и смята, че безкритичността е глупост, слабост и липса на принципи. А така ли е наистина? Според вас?

Съденето не зависи от това, какво съдим - съденето притъпява сетивата ни, приспива вниманието ни, замества разбирането с оценянето, коронясва Егото, Любовта представя за слабост и глупост. Вместо да ги съдим нашите и чуждите мисли и постъпки, защо не вземем да ги "зареждаме" с Любов?

Мисля, че способностите и знанието , които се придобиват със и от Любовта съвсем не са същите като тези, които се придобиват със Воля и от Амбиция. Дори и външно да изглеждат еднакви. Любовта отваря сетивата и интуицията. Волята и амбицията изпозват Ума - те трупат, подреждат, моделират, планират, прилагат, обобщават резултати, оценят, съдят, санкционират. Умът е полезен само ако е един от инструментите на сетивата и интуицията - а не обратното. И аз си мислех, че моралът и добродетелите предпазват от изкушенията на Черната ложа, но сега ми се струва, че тя много лесно и неусетно може да ги замени със своите морал и "добродетели" и дори да ни накара да повярваме в тях. Печални примери за това - много в историята! Любовта и Свободата - те са Силата и Живота.

Надявам се, че повече от вас са гледали двете серии на Скок във времето по БТВ - сряда и четвъртък (6,7.9)! Ето това са филмите, които нашите деца искат да гледаме заедно с тях! Знае ли някой дали този филм може да се намери на CD или някъде в нета? На английски беше A Wrinkle in Time . A Wrinkle in Time

Благодаря за беседата Нека напомним, че Учителят владее перфектно английски. Всеки, който владее английски така е наясно, че понякога се получава интерференция (влияние) между езиците и сме склонни да пренасяме от английски в български. В английски неопределителният член а/an понякога се превежда един, но не в смисъл "само един" а по-скоро "някакъв, неопределен". Например: I saw it in a newspaper. - Аз видях това в един вестник няма предвид вестника като бройка, а като неопределен вестник.... При това в английски това "а = един" е задължително в израза "една сродна душа", т.е. на английски не може да се каже само "сродна душа". Като се има предвид, че беседите не са писани от Учителя, а записвани от присъстващите, не може да се твърди 100% какво точно е имал предвид ораторът. Ще съм много благодарна, ако някой намери беседа, в която Учителят изрично казва, че не може да има повече от една сродна душа и тя задължително е с обратен пол. Признавам, че не помня съдържанието на всички беседи така подробно. Според мен под "да се прояви Бог .... " по-горе Учителят има предвид да се освободим от предразсъдъците и зависимостите си. И, забележете, тази сродна душа, този ангел, няма да ни запълва някакви липси, дупки... (нали щом Бог се е проявил на всички нива в нас, това значи, че няма дупки, а само Любов). Какво според вас означават думите: Какво ли ще допринесе за нашето състояние сродната душа, след като вече Бог се е проявил в нас?

тук В друга тема прочетох следното: Смятате ли, че наказанията, дори и те "хуманно наложени", са средство за възпитание на днешните и утрешните деца? Всъщност какво да наричаме наказание и каква разлика има между: - наказание за простъпка и - поемане на отговорност и понасяне на последствията от определено поведение.

Отново грешно предположение за думите на другия. Ако аз не съм си го казала ясно, обаче, моля да бъда простена за моето предположение, че ще се досетите. Няма парченце, което да е цялата плака. Това че аз приемам истината за плаката, не означава, че това е моята истина, нито пък че се изживявам като някаква майка! Боже опази! Толкова ли изглежда невъзможно или неразбираемо или неприемливо за един Търсач: Една частица от плаката със своята си истина да осъзнава и приема както съществуването на всички останали частици с техните си истини, така и на цялото, от което те са част, но без да има претенции или стремежи да знае истините на другите и на Цялото.

Материала си го имаме в неограничени количества, само дето го търсим не където трябва. Търсим го вън - в света и в другите същества, защото мислим, че имаме дупка. А то не е дупка, а неправилно разпределен материал, или блокиран някъде поради

Това, че нямат нужда да се допълват не означава че не могат да образуват цялост! И не само две единици могат тогава да се сливат, а и повече.... Когато поискат и са готови, могат да се слеят и да обменят енергия и информация, но не са зависими от това сливане, не страдат ако то не се получи, не го търсят, защото имат нужда от него... т.е., сродните души са свободни. Те имат какво да си дават, защото не са еднакви, а сродни - т.е. различни, но съвместими. Не бих го нарекла даване, по-скоро обмен е. И защо да е по-добре да бягаме от душа, която е цяла, свободна, независима? Не виждам опасността??? Не се връзваме, разсъждаваме само.

И аз мисля така, благодаря Сони. Сложих справедливост в кавички, защото за мен това е манипулативно понятие. Някой - човек или група определя своите ценности, правила за добро и зло и ги обявява за универсални за всички. Това, което отговаря на тези правила и ценности, е справедливо, това което не се вписва в тях, е несправедливо. Несправедливото и неправилното подлежат на осъждане и наказание. За справка - в Афганистан убиваха жените, ако не носят бурки, и това се смяташе за справедливо там... прокрустово ложе Според мен ако носим в съзнанието си "прокрустово ложе", носим и злия великан, който или ни разпъва, или ни реже...

Любовта, Бог не съдят никого - те приемат и обичат всички и всичко.... Умът е този, който съди, защото налага своето "прокрустово ложе", което нарича "справедливост".. Бих го казала така: Първо ни е нужно да се научим да ВНИМАВАМЕ, РАЗБИРАМЕ и ПРИЕМАМЕ своите мисли и постъпки, както и последствията от тях, с любов. Тогава без да полагаме особени усилия ще се научим да внимаваме, разбираме и приемаме мислите и постъпките и качествата на другите. Това означава и да се научим да НЕ СЪДИМ своето аз, своите мисли и постъпки. Тогава няма да се сещаме да съдим тези на другите хора. Ако не съдим себе си и другите, дори и някой да го прави с нас и пред нас, това няма да е съдене за нас. В него ние ще чуваме какви са вътрешните проблеми на този, който ни "съди", и ако сме в момента в състояние да му помогнем, ще го направим. Според мен това означава "Не съдете, и няма да бъдете съдени" Имам въпрос : Кога, при какви обстоятелства изпитвате порив да осъдите някого - без значение себе си или другите? (може и с примери)

Благодаря за "събуждането" на тази тема Според мен изкуството е интуитивен начин на познание и творчество. Една пиеса на Шекспир, например, е равносилна на капитален научен труд по психология, социология, философия. Добри въпроси! Никак не е лесно да се аргументира еднозначен отговор. Зависи какво разбираме под интелектуален труд и интелектуалец. (А какво всъщност означават тези понятия за вас?)

Силно съмнение имам за това. Моите усещания друго ми казват, а аз съм склонна на тях да вярвам, не на теорията. Душата според мен не е само мъжка или женска, а носи и двете, но едното преобладава в зависимост от тялото, в което пребивава в момента. И сродната ни душа е същата. Сродността не означава допълване на това, което ми е в по-малко. Тъкмо напротив. Сродността са приликите в неща, които са определящи за двете души по принцип без значение какво преобладава в този живот и без значение в какво тяло са...

И затова ми се струва, че така наречената и смятана за благородна "вечна скръб" по заминал си близък човек всъщност никак не е проява на обич към неговата душа. Заради нашия егоизъм тя не може да Може би най-доброто, което можем да направим за близкия, който не е вече с нас, е да го оставим да продължи по пътя си, да не чувстваме остро липсата му, а да го приемем в новата му форма и да го обичаме такъв...

Какво да разбираме под "да обичаме хаотично, по подразбиране, без никакви граници на поносимост"?

Това усещане за безвремие, безтегловност и синева - мисля, че ако успеем да изчистим ежедневието си от условности, напрежение, страх ... можем да се научим да го носим в себе си и да го "събуждаме" дискретно, когато ни е необходимо. Усещането за пречистеност след него много помага да се "обработи" негативната енергия от средата.... струва ми се...

Може би живее, за да се научи да излъчва Любовта, от която е роден. За мен това означава Умът, с който сме надарени (или обременени?) да се научи да трансформира Любовта в човешки взаимоотношения, постъпки, помисли...

Спомняте ли си кога за пръв път (от най-ранно детство) усетихте порив да "сътворите" нещо? Изпитва(х)те ли някакви "мъки на творчеството" или процесът на "сътворяване" ви потапя(ше) в море от радостна тръпка? Кое ни радва повече, кое ни вълнува, кое ни измъчва- - творческият замисъл? - периода на сътворяване? - резултатът от творческия процес?

Дали наистина децата идват на този свят с вече готови "зародиши" на чертите на характера? Ако сте забелязали такива, то какви по-точно бяха, как се развиха? Как си обяснявате тяхното наличие? - генетично наследство или душата ги носи от предишен живот с някаква цел? Дали всеки родител забелязва това, което детето му е донесло със себе си при раждането? Дали старанието да го "възпитаме" не ни пречи да го забележим? Смятате ли, че родителите се нуждаят от специална подготовка, за да общуват с рожбите си? Ако да - в какво според вас би трябвало да се изразява тя? Това са само малка част от въпросите, които предполагам вълнуват не само мен, не само педагозите и психолозите, не само родителите... Тук има много млади и опитни майки. Мисля, че ще ни бъде на всички и интересно, и полезно да споделим впечатленията си и идеите си. Благодаря ви, приятели!

Не могат да се дават съвети, съгласна съм с Васил. Могат да се споделят виждания, преживявания, усещания. А като се слушаме - чуваме Бог и вътрешният ни човек намира своя отговор сам - така е поне с мен... Мисля, че ако макар и за момент се появят понятията "табу", задръжка, предразсъдък, значи или това не е нашата сродна душа (макар и много ни се иска да е така), или ние още не сме готови за "нишката" между нас. А като не сме готови, по-добре да стоим настрани един от друг. Спред мен зависи какво точно ни спира да споделим усещането за близост. Ако нн е спокойно и щастливо заедно, а ни спира страх от последствията или някакви правила за редно - нередно, според мен трупаме карма. Ако обаче още не ни идва отвътре, по-добре е да не "насилваме" момента и начина, за да направим каквото сме си намислили. За себе си мога да кажа, че откак спрях да си намислям желания и да ги осъществявам, спрях да очаквам или планирам подходящ момент, а просто правех само онова, което само си ставаше без усилия, без силни емоции, спокойно и радостно, усетих огромно облекчение. Всички казват, че "късметът ми е тръгнал" но да внимавам, да го пазя! Ами, внимавам, изобщо не му мисля, живея за момента, за днес! Май там съм изчистила нещо...

Ако наричаме една любов несподелена, то не слагаме ли като най-важна характеристика на това отношение очакването, желанието обектът на чувствата ни да изпитва същото като нас? А това вече е агресивно. Това е ситуация за изчистване на карма, според мен. Ако човекът, който изпитва "несподелена и невзаимна любов" успее да изчисти насочеността и - т.е. да престане да очаква и желае взаимност, да престане да страда от отсъствието им и от чувствата, които обектът изпитва към друг, ако престане съзнателно или подсъзнателно да се домогва до взаимност.... и продължи да изпитва същата чиста и безусловна любов, кармата може да се смята за изчистена. Тази карма може да се нарече още зависимост от човешката любов и отношението на другите към нас и чувствата ни....

Благодаря за вниманието и доброжелателността. За съжаление съветите, които ми давате са били определящи в науката, с която се занимавам до средата на миналия век. Дори в момента вече няма детски психолог, който да споделя вашата гледна точка. А ние се опитваме да сложим основите на качествено нова детска психология.... на бъдещето, която ще "помири" материализма с езотериката и Ученията за Любовта. Поздрави.

Синева! И защо търсачът Криптофор си присвои правото само той да разбира Бог като : а на така "опасните" истинолози лепна презрително разбирането: И защо направи предположението, че ние ще се избием да отхвърляме истините на другите, при положение, че ние завяваме, че ги приемаме като стъкълце от голямата холографска плака на Истината? Ами защото последното май никак не се вписва в неговата истина за "истинолозите", както не ние наричаме себе си, а той - нас! А сега да видим кой отчаяно си затваря очите и лепи етикети, за да докаже на себе си, че истината е такава каквато само той я вижда!!! Ами ако нещо е " богато, пълнокръвно и винаги животодаряващо" това не означава ли, че то се състои от "много различни елементи, свързани в една огромна система, която им дава смисъл на съществуването, т.е дава им живот" ? Е, ако ние приемаме, че (не търсим) всеки този елемент да има своята истина и тя да е част от голямата истина на системата, това не означава ли, че приемаме Оказа се, че мислим за едно и също нещо - казваме го с различни думи. Разликата, обаче, между нас е, че ние - набедените "истинолози" (аз не се определям като такава - по-скоро съм приемаща-истината) приемаме търсачеството на Криптофор като елемент от Истината на Бог, но той не желае да приеме, че е възможно (или че съм способна) да се включат нещата в симбиоза! Ами тогава кой има предвзето отношение и ? ОК! Според мен аз наричам с думата приемане това, което криптофор нарича търсене - разликата е, че аз го приемам, а той не. (Май защото не му изнася )

Била съм цял живот дете (47 години), расла съм сред деца (родителите ми са учители), отгледала съм две деца (20, 24 г.), самата аз съм филолог по образование, психолог и методист - ранно чуждоезиково обучение по квалификация и моите ученици вече водят при мен децата си. Този скромен опит ми позволява да твърдя със сигурност, че жестокостта , която беше дадена за пример по-горе, не е характеристика на детското поведение, а увеличително огледало на ценностите и поведението на възрастните около тях. За съжаление, когато авторът е наблюдавал и събирал емпиричните си данни и въз основа на тях е направил обобщението си, той е бил твърде малък или твърде неинформиран в нашата наука, за да прозре същността на това, което вижда. Поради това направеният от него извод: "нямат като малки норми на поведение и ако случайно в впуснат да правят зверство, го правят толкова жестоко, че само можеш да се изумяваш на перверзията им. " е съизмерим с твърдението, че Слънцето се върти около Земята, защото нашите емпирични наблюдения показват именно това. Детето проявява жестокост именно защото вече го "култивират", а не общуват с него с любов и разбиране по времето, когато то изследва материалния си свят. И мен ме "култивираха", за да бъда полезна на обществото и добра според мерките на близките ми. Аз не проявих жестокост, но към мен винаги я проявяваха - по същата причина - аз я предизвиквах със страха си, че не съм достатъчно добра и старанието си да угодя на хората. Науката, за която писах в постинг # 160 е науката, която ще помогне на родителите да прозрат: -заложената в децата им Любов и смисълът на тяхното появяване такива каквито са родени; - ролята, която им е отредена в израстването (не култивирането) на новия човек; -уроците, които могат да научат те от него (а не да му набиват в чистото съзнание своите зависимости и съмнителни ценности). В темата за науката - ще разсъждавам като психолог - в науката ни никога не е имало деление на Добри хора и Лоши хора. Тези понятия са субективни и зависят от критериите на групата, обществото, културата. Подобно деление е съизмеримо с делението на химичните съединения на Добри (полезни за хората) и Лоши (вредни за тях).

И с мен беше така докато не осъзнах, че доверявайки се на всички сляпо, аз проявявам агресивност. Натоварвам другите с доверие, което те може би не са в състояние да понесат. Доверявайки се, ние подсъзнателно очакваме от другите лоялност и затова ни боли, когато ни отговорят с "шамар". Сега не се "доверявам", сега само вярвам в доброто у другите, но ги пазя от доверие, което би ги задължило с нещо или би ги поставило в ситуация на "нелоялност" към мен. На всички казвам всичко каквото чувствам и мисля, та свободно да го казват навсякъде. Ако усетя, че ще ме заболи, ако някой ме използва или предаде, не му давам този повод или възможност. Не се чувствам използвана, защото давам от себе си само толкова и това, което съм в състояние да забравя, че съм дала още в момента на даването му. Това никак не е малко...мисля. Така разбирам: "Дясната ръка не трябва да знае какво прави (дава) лявата"