Донка

Напомня за един стар виц: ".... О, боли ме, как да не ме боли, но ако знаеш колко е хубаво в паузите!" Трябва да те разочаровам, Орлине. Болката се редуваше с удоволствие тогава - при Паразита (няма нищо общо с човек от живота ми - това е начинът ми на мислене и емоционалните ми реакции, измислените от средата ми и от самата мен правила и ценности). Не съм им благодарна - когато си спомня за онези години, ми става тъжно за всички, които все още подхранват с Любовта си своите принципи, желания, гордост (макар и скрита зад гордо понасяне на болките...), ревност, амбиции, недоволство... Благодарна съм на Светлината - книгите на Учителя, в които прочетох, че ние сме създадени, за да бъдем щастливи и живеем добре, а страданията само ни показват какви, къде и с кого НЕ ни е писано да сме. Благодаря на Учителя за това, че ме научи какво означава Любов и че тя не се нуждае от подхранване, заслужаване, търсене и т.п. Тя си е в нас и ни храни с всичко необходимо, за да сме щастливи такива каквито сме - свободни и добри. За справка - термините Паразит, Жертва и Съдник са от прекрасната книга на Дон Мигел Руиз - Четирите споразумения....

и не си ли противоречат? Дали не очакваш времето да промени нещо или някого по определен начин? Ами ако промяната не е такава, каквато ти смяташ за "положителна"? Ще започнеш ли да даваш преценки за нивото на развитие на другия? Моля, не го приемай за заяждане. Това, което ти споделяш беше мое "верую" и принцип на мислене и поведение 30 годинии имаше негативни последици... Затова не мога да го подмина просто така....

Знам колко ни помагат обобщенията да затворим очи пред факта, че се поддаваме на страха и изкушението да излъжем! Съвсем не всички лъжат! И лично аз мисля, че няма такова нещо като "благородна лъжа" - това е все едно да кажеш "светла тъмнина" или "добро зло".

Благодаря ти ,Силве, за всички съвсем на място цитирани откъси и най-вече за откъса с мухата!

Ох, нищо добро не донесе това разбиране на любовта нито на хората около мен, нито на мен самата.... Ако аз не съществувам за себе си и другите са на първо място, а аз на последно, това означава ли, че очаквам подобно отношение и на другите? Когато добре се грижа и обичам себе си точно толкова и точно така както обичам другите, аз всъщност ги освобождавам от очакването си да ми отговорят на любовта с любов, на грижата с грижа... Господ е поверил на душата ми това тяло и ум в този живот и на това място и първият ми дълг и добродетел е да ги обичам и да се грижа за тях, за да бъдат здрави и щастливи. Само така душата ми може да научи уроците си, за които е пратена тук и само така мога да служа на Създателя и чрез Него на всичките си братя и сестри.... Така разбирам сега главната добродетел....

Според мен второто е задължително условие, за да се постигне първото. Следователно целта е подобрението на съдбата, а освобождаването от кръговрата и прекъсването на диалектичните връзки е пътят към постигането на целта. При това Учителят е казал и как да вървим по този път: На въпроса за контрола: Мисля, че можем да контролираме положителното си отношение си към себе си и това, което се случва с нас и около нас. Можем да благодарим за това, което сме и за това, което се е случило и после да използваме ума си, за да разберем защо това е най-доброто за нас. Можем да наблюдаваме себе си и да прилагаме научените вече уроци съзнателно... Още много неща можем да контролираме.....

Само бих добавила - не само постъпки, но и мисли, емоции, отношение, желания, начин на възприемане на себе си и света си.... Например, в личната си съдба, аз трябваше да "изчистя" кармата на няколко поколения по женска линия, които смятаха съжалението, изпълнението на желанията и жертвоготовното поемане на отговорността и страданията на близките за най-висша проява на любовта; свръхчувствителността и лесната ранимост за красив, нежен характер; нехаресването на себе си за благороден НЕ-егоизъм и т.п.

Благодаря ти, Орлине! Не бих могла да дам толкова добра дефиниция на ЯЙЦЕТО НА ПАРАЗИТА. Колкото и да се старете да унищожавате пипалата му, той ще се излюпва отново, по-резистентен от преди, ако "посеете" в съзнанието си казаното от Орлин. А сега следете как се излюпва Паразита: 1. 2. Ако не преживяваш дълги години мъка, няма да преживееш щастливо съжителство. 3. За да постигнеш щастливо съжителство, е необходимо да преживееш дълги години мъка. 4. Осигури си дълги години мъка, ако искаш после да си щастлива. 5. Постарай се да живееш в мъка в този греховен свят на Земята, за да си осигуриш щастие в "другия свят". 6. Паразитът е този, който ще ти осигури така желаните мъки тук - необходимото условие за щастието Там. Подхранвай старателно с любовта в себе си Съдника и Жертвата, съжалявай или носталгично си припомняй за стореното от теб в миналото и прави предположения и планове за бъдещето. Бъди непрекъснато недоволен "човек" (от себе си - дете на греха и от света си, сътворен от сатаната) а не доволна, щастлива свиня. .... А ако искаш да направиш и най-близките си и любими хора щастливи в "истинския свят отвъд", осигури им достатъчно страдания в този.... Малко смешно, много тъжно, нали?

Любовта - немощна и малка? По-скоро ще се съглася със Силвия.... Когато споделям мнение, се старая да се опирам не на нещо прочетено, научено, проповядвано, а най-вече на личните си усещания и опит.... Та сега, връщайки се назад във времето, си давам сметка, че винаги съм била изтъкана от Любовта. Тя не е била малка и немощна, нито се е криела в затънтените ми местенца - точно напротив! Любовта е успяла да ме опази жива въпреки Паразита, оплел съзнанието ми с паяжината на измислени ценности и правила и душата ми с "благородно страдание и саможертва".... За съжаление, Любовта е подхранвала мен, а аз съм давала от Силата и на Съдника и Жертвата.... Когато ми "просветна" (благодаря на книгите...) и успях да отрежа пипалата на Паразита, да спра да се самосъжалявам и да съжалявам, да се старая, за да "подхранвам" чуждата любов към мен и да я чакам да расте, цъфти и връзва ..... в следващия момент Силата се преля от страданието и старанието в Щастието и Спокойствието.. за мен и за всичко около мен Благодаря ти Любо за :

Преди няколко седмици "подхраних" цветята си с тор - даже с два вида ... Оттогава все се ловя в смешно занимание - всеки ден се вглеждам в тях, за да забележа дали са пораснали, колко нови листа имат и пуснали ли са цветни пъпки... Честно казано, усещам малко разочарование - май съм очаквала да стане чудо и всичко да се покрие с цвят и.... Не унищожаваме ли Любовта точно като я "подхраним" и после се вглеждаме през цялото време, за да забележим резултата, на който сме се надявали???

Съжалявам, че може би ще излезна от хода на коментарите в темата, но ми се иска да споделя един по-различен поглед към проблема... Нека предположим, че физическото несъвършенство (меко казано - това, което не може да се характеризира с "физическа красота") е дадено на душата, за да забележи и осъзнае истинските ценности на света и хората около себе си, както и да се почисти от гордост, ревност и тщеславие и да се научи на смирение и мъдрост. Може би точно непривлекателният външен вид ще помогне на душата да отвори резервите си от безусловна любов, доброта, истина.... Помните ли Квазимодо? В този ход на мисли дали физическата красота не е своеобразен изпит за душата? Дали ще успее да се опази от изкушенията на ласкателството, дали няма да загуби смирението и дали няма да превърне красотата си в разменна монета за любов, внимание, власт, слава... Дали ще устои на гордостта, презрението към по-непривлекателните, ревността... Помните ли "Огледалце, покажи ми, друга има ли в света....."

Да, съгласна съм с Любомир - в епохата на Водолея все по ясно ще осъзнаваме защо всичко, което се случва с нас е за наше добро. И ще се научим да се приемаме въпреки различията си, ще забравим понятията "обида", "наранен", "засегнат", "неразбран", "предаден", "враг", "съперник" и т.п. Инатари, спомни си завета: "Ако някой те удари по лявата буза, обърни към него другата." Болката, предизвикана у теб от думите на Венцислав ( ние сме му свикнали тук и си го обичаме точно такъв какъвто е ) е симптом, че нещо в теб е лесно ранимо и в резултат ти и поведението ти се поддавате на манипулация. Може би това е очакването ти хората от кръга ти на общуване да не си позволяват тон, който ти не си позволяваш. Може би все още приемаш лично казаното и направеното от останалите...(обективно погледнато постингът на Венцислав не бе насочен конкретно срещу теб - той самият си изясняваше понятията. )

Проявленията на Същността не са ли тя самата, приспособена за нашето съзнание и сетива? .... Стар спор.... Замислям се сега защо е необходимо да ги делим... Хипотеза: Същността е безусловна, неподдаваща се на оценка, непреходна, единна.... Ако отделим проявленията и от нея, това веднага ни дава право и основания да поставяме субективни условия на приемането им, да ги оценяме като добро или зло по нашите субективни критерии, да проявяваме претенции и критика, както и властта си да ги "поправяме", да ги присвояваме...... Примамлива перспектива. Ако не отделим проявленията, то ще ни се наложи да смирим гордостта на Егото си и да приемаме безусловно всичко в себе си и извън себе си - с Любов, без условия, да се откажем от критериите си за добро и зло и от оценянето на себе си и света си, да забравим за претенциите си и да осъзнаем безмислието и агресията на недоволството и желанието си да "поправяме", да останем без "собственост", да забравим ИМАМ и да остане само СЪМ.... На Егото ни това никак няма да му хареса

Не мисля, че пирамидата е еволюционната ни перспектива. Това с основата и върха, според мен, е отминал етап. Според моите усещания бъдещето ни е в хармоничното "сплитане" - подобно на двойната спирала, но по-сложно.... Подкрепям схващането на Венцислав - всяка "нишка" на спиралата ще носи своята индивидуалност и ще остава свързана с другите по принципа на комплементарност (допълване). Самата спирала ще е едно цяло, но не единство (за борба не се говори) на полярности, а по-скоро нещо като мозаечна (или/и холографска) структура, в която всеки елемент е съставна част от картината, но едновременно съдържа имплицитно цялата картина. .... Май все още не ни достигат представи, понятия и думи, за да го опишем...

Добре дошъл, Werewolf във форума, членовете на който вярват в Любовта и почитат Слънцето (не пламъка на свещичките) За да не излизам от темата - Мисля, че непредубеденото приемане на всяка нова информация, достигнала до нас в точно определен момент и в точно определен вид е част от Вярата ни. В по-горния постинг се споменава (основателно) "вината" на църковната йерархия за забавнето на развитието на науките и техниката... Какво ли би се случило, ако техните плодове бяха попаднали в ръцете на същата тази йерархия, докато тя е "колела и бесела" ??? Може би и ние не сме били готови да разберем посланието на Евангелието на Юда до ден днешен???

Огромна част от професионалния ми опит е изградена върху методиката, с която накратко, но много точно ни запознава Орлин ( благодарности!). В началото на кариерата си и аз се опитвах да прилагам методиката от първия постинг, НО не след дълго забелязах, че тя има един много сериозен недостатък - прекалена конкретизация и индивидуализация. Не е възможно да се предвиди изцяло какво точно ще се случи в рамките на един учебен час, още по-наивно е да очакваме, че нещата ще се повторят при различен състав на групите и с различни деца.... Сред "маршируващия, лъскав" тон на съветите в първия постинг "използвайте интуицията си" стои като "разплакано сираче". Интуицията завяхва именно когато започнеш да планираш, да правиш предположения и преценки, да прилагаш правила..... Вторият постинг е НЛП в действие, НЛП, което работи. Разбрах го след като забелязах, че най-ефективни се оказваха часовете, в които предварителните ми разработки отпадаха по някаква причина и оставаше само интуицията (подплатена, разбира се и с професионални умения) и у мен се събуждаше момиченцето, което си играеше с другите деца... Едва след края на урока или доста по-късно осъзнавах, че съм направила най-подходящата презентация или упражнения или ситуация. Нещо повече, когато започнах да си позволявам повече интуиция и свобода, започнаха някак сами да ми се "пръкват" страхотни идеи - повечето идваха от децата и аз честно им давах "патент" - играта на Велизар или глагола - секретарка на Краси .... Като последно допълнение към "отегчено въздишащия" ми постинг - програмирането, което изглежда толкова "опасно и агресивно" в първия момент, всъщност засяга най-вече "програмиста" - както добре е обяснил Орлин.... Затова вярвам, че всеки от използващите НЛП понася пръв "последиците" от него - ако го е прилагал, за да "отключи" ресурсите от любов, щастие и способности - ги получава утроени обратно. Ако е използвал уменията си с користни цели, сам пада в капана им рано или късно - три пъти по-зле от "жертвата".

Да, има не едно и две щастливи семейства и те са нормалните, а не нещастните. Сега си мисля, обаче, че нещо в съзнанието ни има интерес да си мислим, че всики семейства са нещастни по своему (синдромът Ана Каренина) . Докато живеех (20 години) в нещастно семейство, се успокоявах от мисълта, че всички са като нас и няма смисъл да търся щастието у дома - там имам дълг и трябва да си нося кръста с любов. Сега второто ми семейство е щастливо - отаначало ми се струваше странно, макар че бях решила, че няма да повтарям старото.... Свикнах с щастието и спокойствието у дома и започнах да забелязвам колко много семейства са като нас....

Изцяло споделям последните две изречения! Добре дошла Даниела Тежко се пише на деца, чиито родители смятат отглеждането и възпитанието им за задължение - независимо дали то ще е украсено с определенията "свято", "благородно", "естествено" и т.п. Това е мноооого дълга тема, по която може да се напише книга... Като майка на две вече пораснали деца си давам сметка, че най-добрите неща, които съм направила за тях, са били онези, които съм приемала като удоволствие, подарено ми от Бог... Благодаря Му за доверието и изпитанието... Преди 2 години ги помолих да ми простят за всичко, което съм им причинила, водена от чувството си за отговорност.... Имаше за какво... Не ми се ще да споделям в какво се изродиха чакането да се върна и семейните ни разбирания за естествена отговорност... Няма по-къс път към ужасите на ревността от този.... Сега не се връщам защото ме чака и защото се чувствам отговорна. И аз не го чакам и не смятам, че има някакви правила и отговорност.... Няма Любов без Свобода....

Винаги съм си мислела, че СВОБОДА означава да не позволяваш на останалите и на техните правила да упражняват волята си над теб.... Да упражняваш волята си над останалите не беше ли определението за ВЛАСТ?

Благодаря! Много точна формулировка! За съжаление от детски години ни внушават, че щастието на отделните членове на семейството зависи от това колко и как ги обичат останалите и доколко се съобразяват с тях. Внушават ни и че щастието на семейството като цяло зависи от това дали членовете му си изпълняват "задълженията"... Постепенно забравяме, че всъщност щастието е дете на Свободата и Любовта и се измерва не с имане и авторитет, а със спокойната радост в ежедневието и естествеността и свободата на общуване.

Жената не е Богиня - тя е жена. Ако мъжът я приема като Богиня, той ще очаква тя да се държи и да изглежда като неговата представа за Богиня. Така се появяват разочарованието и стремежът да открие Богинята вън от семейството. Същото се поучава и с мъжа - Бог.... Мисля, че да приемаш партньора си за Бог е агресия към Бог, към себе си и към човека, когото обичаш. Според мен е достатъчно да спазваме съвета на Христос - отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб самия и още се сещам за едната от Десетте божи заповеди: Не си създавай кумири от нищо и никой на земята или на небето.....

Страхувам се, че в момента, в който допуснем връзката семейство - отговорност Любовта и Свободата бавно, но сигурно ни напускат. Разбрах го от горчивия опит на първото си семейство. Сега не се чувстваме отговорни - сега и двамата разбираме семейството си като мястото, времето и човека, с които можеш да си най-свободен и най-себе си от всякъде и всякога.... и по нашите разбирания за щастие ние сме щастливо семейство.

Отговорността, според мен, е осъзнаване на причинно-следствените връзки на собствените ни решения и готовността да поемем изцяло последствията от поведението ни върху нашето състояние. За мен понятията: -"вина", -отговорност пред друг човек или група, -търсене на отговорност от друг човек за негово решение или постъпка или отсъствието на такива, -"избягване от отговорността" и т.п. са агресивни по същността си и се внушават на човешкото съзнание от ранна детска възраст с цел отнемане на неговата Свобода и Любов и манипулиране на неговото поведение.

Признавам си невежеството Ако може да ни обясниш в чии ръце е инструмент... Мисля, че се досещам, но все пак не искам да правя предположения - коя от всички възможни човешки зависимости имаш предвид? Втората част на изречението може да се разбира по два начина - - да си върнем обратно инструмента на този, който се опитва да ни държи в зависимост чрез него или - да си върнем контрола над инструмента....

А може би умът ни се страхува да не ни загуби и да не загуби нашата Любов към него - инструментът, благодарение на който общуваме със света си. Може би вместо да го презираме, е по-добре да го обичаме и уважаваме като инструмент - тогава той няма да се усеща заплашен и няма да се опитва да заеме мястото на божествената ни същност и да ни завладее и зароби... Може би хармонията между Ума и Сърцето, а не борбата и противопоставянето са Пътят към Любовта.