Донка

Благодаря на Иво и всички останали събеседници от този форум, че не "казваме просто факти", които настояваме другите да приемат за Истина. Който не е с нас - той е против нас Който не мисли като мен е глупав, слаб, страхлив, сляп... Който иска да мисли и разсъждава сам, без моите клишета и модели, проявява гордост на егото... отначало ми прозвуча малко наивно и смешно....после и малко страшничко познато.... така беше... това трябваше да преживеем и от това трябваше да се освободим ние - 45 годишните. Така ни възпитаваха - смирете своите личности и дайте живота си за благото на социализма и каузата на Партията! Няма нужда да мислите и търсите - всичко е казано в партийните документи - просто намерете подходящия цитат. Който задава много въпроси става опасен... Макар и не в тази тема.... ВЯРВАМ , че вие - младите няма да пуснете в прохождащия ни свободен свят Духовната Версия на Комунизма. Останете тук и в живота такива, каквито сте, Приятели

А може би смирението се състои и в това да не претендираме, че Знаем Нещо, а да се стараем да сме будни за Истината. Доколкото си спомням точно Учителят е отказвал да редактира записите на беседите си, защото е смятал, че Истината, казана днес е за Днес и сигурно няма да звучи по същия начин Утре.... Благодаря на Венцислав... цитатите са полезно нещо, но, според мен само когато са стимул да разсъждаваш за света около себе си, за това, което носиш в себе си... В противен случай... на моето поостаряло поколение това напомня за една червена книжка, която спря развитието на една от най-старите култури на планетата в продължение на десетки години....

??? Съгласна съм с Латина. Нещо повече... Обещанието представлява своеобразен план за действие, който се прави в настоящето на базата на информация от миналото, но е предвиден за реализация в бъдещето. Имаше една приказка как можеш да разсмееш Господ.... а ако си прекалено упорит, може и да го ядосаш... По скоро бих перифразирала прочутата мъдрост така : Пътят към неуспеха е постлан с красиви обещания.

и може би смирението е още: да не се опитваме да представяме своята картина на света като Истината, да не допускаме мечтите ни да се превръщат в желания, а желанията в планове...

Съгласна съм. Но... Вярвам, че у всеки от нас има заложена достатъчно Любов, светлина и сила, за да тегли себе си. Вярвам, че всеки от нас е длъжен да събира мъдрост, търпение, воля и крепен от Вярата си да "почиства" себе си за Любовта и Истината (бих предпочела за тях вместо за морал или етика...) - като в притчата за девиците... Сам... Свободен... И така да сме заедно... свързани, но не обвързани... и си мисля сега...Христос лекувал (?"изтеглял" ) ли е онези, които не са носели Вяра или онези, които са търсели щастието си встрани от Любовта...? А дали една душа "изтеглена" от по-силната от нея не изпада в зависимост от теглещия и не забравя да вярва, че "Господ е в самата нея"?

И на мен ми се струваше, че това е формулата... отначало... преди доста години После "случайно" Господ ме постави в ситуации, в които Успехът, постиган благодарение на максимално краткото ми ВВПР, т.е. на "Интелигентността+ Интереса+ Информацията" ....които несъмнено имах (бях го доказала дори и на себе си) постепенно започна да ми се струва малко измислен, предварително планиран и очакван... измерен. Може би очите ми бавно, но сигурно започнаха да виждат в децата не учениците, а Човеците... Душите... Един ден улових себе си, че не мисля за урока и материала и за целите и за резултатите... а просто играя с децата и правя каквото ми "хрумне"... Беше нещо като свободен полет... Опитах пак... След уроците осъзнавах, че по интуиция съм направила най-доброто от професионална гл.т.... Ако го бях планирала, никога нямаше да се получи така... Онези деца... вече уча децата им... още помнят какво сме правили в час.. Сега за мен Успех означава да се "променя" за минута така, че да заживея в техния свят... Душите ни да се докоснат... да ги отворим за Любовта си... да им дам от Вярата си... Сега знам, че за да Успея, трябва да започна от себе си.. Другото... Резултатите... Стават си някак сами... по-късно...

А може би лицемерните лъжльовци и използвачите са "лекарство" за прекалената откритост, щедрост и доверчивост.??? Не сте ли се чувствали неудобно понякога, ако ви правят свидетели или ви доверяват информация, която е от твърде личен характер??? Това не ни ли натоварва с бремето да следим всяка своя дума или жест, за да не издадем нещо или да не нараним човека??? Напоследък се наложи да изтрия от живота си моя близка приятелка, защото усетих в душата и страх, че мога да споделя с някого това, което знам за нея. ( Ами прекалената щедрост??? Не ни ли кара да се чувстваме задължени да отговорим с нещо подобно.... ами ако не сме в състояние и можем да отговорим само с Любов, а от нас очакват благодарност в различни измерения... Благодарността Любов ли е?? Ами ако са ми имали доверие, че ще направя нещо, но аз не съм успяла по обективни причини .... предател ли да се чувствам??? Мисля си, че правилната доза Доверие е онази, което никога не може да доведе до Предателството. ?

Здравейте Иска ми се да споделя едно мнение за разликата между религиозното учение и сектанството, което прочетох наскоро. Хората, които влизат в секта, имат проблеми, които не са успели да решат с ежедневни средства. Страдат, че не могат да реализират желанията си и да добият по-висок статус в своята собствена ценностна система. Сектата им дава усещане за по-висока значимост в сравнение с "простосмъртните" и по своеобразен начин "реализира" желанията им и повърхностно лекува комплексите им. Всъщност това става за сметка на стратегическа енергия, която те черпят или от собственото си бъдеще, или от новите членове, които присъединяват към общността си. При религиозните учения става диаметрално противоположното - отказване от човешките желания и приоритет на "божествената" воля.... Вие как мислите?

Раждаме се и умираме, защото ни има! Кой какво ще прави, кой какво ще постигне след раждането си е негова карма! След като разберем смисъла на нашето съществуване, пак ще се раждаме и умираме! Толкова много искаме да намерим смисъл в раждането си, че сме готови на всичко за това! Нас просто си ни има. Тук сме! Да живеем така, че да сме доволни от себе си и от съществуването си! НЕ Е ЛИ ДОСТАТЪЧНО? Загърбете страха от смърта и живейте живота си! Който го е страх, два пъти умира! А смърт има))Индивидуална, биологическа! Майка вече я няма! И татко си отиде! Кой ще ме убеди, че са живи! Живи са за мен в моята памет.Ще са живи докато ги помня! ПОМНЕТЕ! И живейте така, че някой да ви ЗА ПОМНИ! А след прераждането....божа работа! Кой може да потвърди, че има спомени от предишния си живот? Ако ги има, прераждането губи своя велик "смисъл"!

Здравейте Латина е права, че не сме дефинирали понятията за истина и лъжа в темата и очевидно стигаме до недоразумения. Предлагам следното тълкуване на понятието лъжа: 1. Осъзнавам ясно определена реалност на света около мен и в самия мен, пречупена през призмата на моите лични представи (тя в никакъв случай не може да съвпадне с реалността на другите). 2. Осъзнаването на тази реалност не ме удовлетворява, защото не съвпада с представите ми и човешките ми желания за нея и решавам да я променя, но не искам да променя себе си, защото смятам представата си за правилна и добра, а света за неправилен и лош. 3.1. Конструирам нов свят, който съответства на представите ми и се опитвам да убедя обкръжението си, че това е истината. Лъжа себе си, а заедно със себе си и най-близките си хора. 3.2. Според моите представи света, какъвто го осъзнавам, ще засегне болезнено друг човек. Решавам да му спестя болката и "за добро" скривам от него елементи от тази реалност, които би трябвало да избистрят неговата картина и да коригират неговото поведение. Забавяме пречистващата болка и така я правим много по-силна. (Все пак не предлагам да "завираме" насила тези елементи, а да не ги прикриваме, когато той сам стигне до тях посредством нас). 3.3. Най-лошият вариант! Промяната на моя свят в съответствие моите желания и представи включва манипулиране поведението на обкръжаващите ме хора. Съзнателно изкривявам неговия свят с грешна информация, за да предизвикам изгодното за моите желания и планове поведение. Простете за дългия постинг и ви благодаря предварително за корекциите и допълненията на дефиницията

В какво по-точно си усещала несигурността, когато ти е било трудно да вземеш решение? - в бъдещето - в начина, по-който възприемат поведението и решенията ти другите - в техните реакции на поведението ти - в правилността на решението според някакви критерии - в критериите ..... или в нещо друго? Можеш ли със сигурност да прецениш кое ти е приятно да направиш, а кое би направила с досада или страх или примирение...

Благодаря ти Орлине Мисля че, Господ поставя всеки от нас някъде в нашия свят и го "заставя" да прави нещо - къде чрез финансова, къде чрез друга принуда... Докато не осъзнаем защо сме поставени на това място - ние сме във фаза МЪЧЕНИЕ. Когато осъзнаем и приемем мястото, на което се намираме и това, което трябва да правим, когато започнем да разбираме и учим уроците си (като тези, за които говори Орлин) - това се превръща в ТРУД. Когато открием мястото, за което сме създадени, предназначението на нашата "клетка", и незвисимо колко привлекателно, престижно или доходно е то, застанем на него с Любов, "за благото на нашите братя и ближни по дух"...трудът се превръща в РАБОТА. Работиш, защото не можеш да не го правиш, защото си в хармония със света си и тази хармония ти носи щастието и спокойствието, и усещането за лична значимост ))

Може би трябва да приемаме понятието църква без човеците, които са свързани с нея, но все пак са обикновени човеци.... Може би точно към тях сме склонни да прилагаме най-строгите мерки, да ги идентифицираме с вярата и институцията, а те са си обикновени хора като всички нас и дори.... някои са там, защото трудно се приспособяват към обикновения свят??? Ако успеем да отделим канона от вярата, институцията от служителите и.... може би ще намерим Истината за Църквата???

Ниско - висшо? Критериите? Излиза, че секса е ниското, а "духовното" е висшо.... Нека разглеждаме секса в чист план - единение с постоянния ни партньор. На първо ниво е духовния контакт - сближаваме се не с телата, а с душите, с вярата си, с "картините" на света, които носим в съзнанието си. Постепенно започваме да се разбираме и без много думи и любопитството, вълнението, радостта се претопяват в спокойното блаженство на общия ни свят. От личен опит смея да твърдя, че на това ниво на сближаване между "сродните души" именно по време на сексуалния контакт енергийните циркулации са от най-висш тип - тогава изчезват препятствията на съзнанието, думите, реалния свят, времето спира за момент, сливането е на "божествено" ниво. Тук трябва да уточня, че това не се случва винаги, дори не често.... не може да се "постигне", по-скоро се получаваше след пълно "изчистване" на съзнанието от ежедневието и от "мъдруването" Искрено желая на всеки, който все още смята за нелепи думите ми, някой ден да успее да изчисти душата и съзнанието си и да спре вътрешния си диалог до такава степен, че да изпита подобно сливане със сродната си душа.

Има логика - поздравления! Може би користта се появява точно когато се стараем да изпълним някакви критерии, когато се стремим към съвършено приятелство (според някакви определения), когато приятелството е цел....... Не можем ли да сме просто такива каквито сме, без да се стараем да изпълняваме нечии критерии за съвършенство - просто близки.... и когато се раздаваме за приятелите си, лявата ръка да не знае какво е дала дясната.... и да не измерваме нивото на съвършенство на приятелите си....... и да се обичаме дори и разделяйки се - естествено,без разочарования, когато усетим, че мястото ни вече не е един до друг.....

Просто ще порасне. Нека слуша само себе си - спокойствието и щастието си. Не теб, не морала, не правилата, не родителите си.... себе си. Продължавайте да ги обичате и уважавате такива каквито са, но слушайте себе си....Любовта, Доброто, Истината в самите вас - такива, каквито ви носят щастие.

Поздравления! Напълно съм съгласна с последното! Сега, обаче да напомня - децата за разлика от възрастните разполагат с даден от природата (Бог) механизъм за овладяване на езика като средство за общуване, социализация и интелектуално развитие. Ние - чуждоезиковите педагози и преподаватели можем само да му се подчиняваме и използваме, а при възрастните да се опитваме да го "събудим" поне отчасти.

Благодаря ти Латина! Мъдростта и духовността не се измерват с броя на прочетените заглавия, а с постигнатата хармония в себе си и със света.... обикновения, ежедневния свят - не този, който сме изградили в представите си... Божественото е в дъждовната капка, в очите на кокичето...в усмивката ни, в безмълвната ни близост... А най-ценния урок научих от стръмната улица, по която минавам всяка сутрин....

Мисля, че саможертвата е агресивно понятие... Не е ли по-добре да е просто любов, близост, безмълвна подкрепа и приемане на човека такъв какъвто е?

Винаги съм си мислела, че Царството Небесно е метафора за постигната абсолютна хармония - вътрешна и със заобикалящата ни вселена. Към нея се стремим, в нея се влиза (ако успеем да я постигнем). Децата се раждат физически хармонични и напоследък все повече се убеждавам, че имат и някаква интуитивна духовна хармония. Като че ли растящото човешко същество е изправено пред необходимостта да съхрани тази хармония в нашата реалност, а не тепърва да я създава. В този смисъл, ако ние успеем да запазим "детето" в себе си, ще получим шанс да "влезем в Царството Небесно". Любопитно ми е кой се кани или си мисли че може да "ВЗЕМА!!! " това царство ..... А може би живее с усещането, че то е вече негова собственост???

Здравейте Болезнена тема.... Вече не съм съгласна с Иво и Орлин. - това го казва вашата интуиция, божественото във вас... То ви предупреждава, че другата "душа" не ви е сродна. Вашето естествено състояние на щастие и любов е нарушено от контакта и вашата собствена душа се опитва да възстанови равновесието си, като ви заставя да се отдалечите от другия. Послушайте я... Така ще освободите пространството около себе си за сродните ви души, ще дадете шанс на себе си и на тях да се намерите. Така ще освободите и другия - той най-вероятно също усеща дискомфорт от общуването с вас. И това се измерва с думата Приятелство - да останеш на безопасно разстояние, да оставиш другия свободен, без да се опитваш да му "помагаш" в духовното му развитие, ако той самият не е готов или не го желае. Колкото до обмена на енергии - нека оставим божественото в нас, неосъзнатото, да се грижи за това и само внимателно да се вслушваме в напътствията му. Така приблизително звучи урока, който научих от 20 години подобно близко общуване.

За мен има качествена разлика. Приятелството е характеристика на взаимоотношенията между две същества. Любовта е характеристика на хармоничното състояние на едно отделно човешко същество. Тя не зависи и не е насочена към други същества...

Здравейте Познато ми е усещането на gudybo . То ме спохождаше винаги, когато влизах в църква до миналата година. Сега изпитвам само радост, благодарност и спокойствие. Мисля, че причината за сълзите и температурата е дисхармонията в душата. Ние успяваме да я скрием дори от себе си, докато сме в своя привичен материален свят. Обстановката и енергията на храма "оголват" истината за състоянието ни. Сълзите в пряк смисъл почистват и успокояват окото, по същия механизъм действат и на полето ни, очевидно. Температурата е признак на борба на имунната ни система с чужди микроорганизми, опасни за равновесието на нашия организъм. Когато осъзнах какво се опитва да направи душата ми, се опитах да преразгледам и промених изцяло представата си за света около мен и моето място в него. Помогнаха ми беседите на Учителя и много от материалите на този и други подобни сайтове. Сега душата ми е освободена от човешката любов и щастлива с Божествената.

Здравейте напълно съм съгласна с вашите мнения. Позволете ми, обаче, да напомня за една от неявните форми на агресия, която ни заобикаля и заплашва много повече от откритата. Става дума за "благата" агресия - случаите, в които от нас се очаква да проявим " съчувствие" и поемем товара на "приятелите" си подобно на "кошче за душевни отпадъци". Десетки години смятах това за свой дълг и върховна проява на морал и благородство. Сега осъзнавам, че очакването на подобно "съчувствие" е тиха и незабележима агресия, по-опасна от явната. Как, според вас, да я разпознаем от просто споделянето? Как да се защитим от нея? Даването на подобно съчувствие не означава ли скрита агресия и от наша страна - ние се учим да преодоляваме "атаката", но лишаваме от "урока" приятеля си....

Така е, Велина! Морала като човешка категория винаги е бил използван за манипулиране. Не беше отдавна времето, когато комунистическия морал ни държеше в подчинение! За съжаление и другите нравствени категорий са доста добри и подходящи за манипулиране. В името на вярата хиляди са изгаряни, или хвърляни на зверовете. В зависимост от епохата, от мястото и пр. Ами колко са погинали заради истината? Да си спомним само за Джордано Бруно. Повече примери не е нужно да давам! Оказва се, че в човешкия живот е пълно с " относителност "! Сложна е тази тема, изглежда. Колкото хора, толкова истини! Всяка управляваща върхушка е със своя морална структура и всячески се старае да я натрапи. Какво да правим ние, " обикновените "!? А и тук, в портала, истините са сигурно почти колкото участниците!