Донка

Не, мила, не са сложна работа прошката и благодарността. Опитай се в удара да откриеш по-дълбок смисъл - той идва, за да ти отвори очите. Обидата и отмъщението заслепяват. След първата болка се опитай да си обясниш защо е дошъл този удар (лъжа или т.п.) - не си познавала човека добре, представата ти за него е била изкривена, непълна. Благодари на удара - той те е приближил до Истината. Второ - удара идва, за да ти покаже твоите уязвими места навреме. Промени защитите си - ще станеш по-силна и стабилна. Е, излиза, че за Лъжата трябва да се благодари май Когато го осъзнаеш, ще ти бъде лесно да простиш - и на този, който те е ударил, и на себе си, че си го позволила (второто е по-трудно). Знам, че звучи абсурдно на пръв поглед, но ти се опитваш да мислиш и ще ме разбереш. Аз го знам от дълъг опит - 10 часа на ден работя с хора - от 22 години насам. Успех!

Това за доверието е друга тема Мисля, че да имаш пълно и безусловно доверие към някого, та дори и на себе си, е агресия. Ние все пак сме хора и имаме право на грешки, слабости, страх, желания... Истината е трудно изкачване и не всеки е готов да тръгне по него или има сили да диша. Прости им Прости и на себе си и тихо, бавно, но сериозно се опитай да я приемаш и казваш, да вярваш в нея, да я откриваш и в Лъжата.

Доскоро сигурно бих се съгласила до последната дума с Маргото. Сега се опитвам да приема всяка чужда "истина" като света на човека пред мен. Какво означава "лъжа" - ако хората се опитват умишлено да изкривят фактите или скрият нещо от мен, значи в тях има болка, страх, желание да натикат света в представите си за него. Тогава тази лъжа ми отваря очите за истини, които иначе не бих забелязала. Дали ме наранява - не. Когато разбера, че съм била излъгана, прощавам и благодаря за новото знание - то ме прави по-силна. Ако го усетя веднага - пак прощавам и оставям човека да изрисува започнатата вече лъжа - тя е като картина на неговата душа в момента. Благодаря и за това - така опознавам хората около себе си по-добре.

Здравейте Не се смятам за посветена в тайната и силата на молитвата. Както правилно пише Неси по-горе, съм от поколението на възрастните, които бяхме възпитани не просто да не вярваме, но и да се срамуваме от думата молитва. (Това не ни пречеше, обаче, да пишем на всичките си документи Молба - молехме се на чиновниците. По-скоро ми се иска да споделя с вас как Добрата молитва на Учителя промени съзнанието ми, емоциите ми, личността ми и в крайна сметка - живота ми. Опитах се да вникна във всяка дума и отделна мисъл, да намеря практическите и измерения в живота си. Думите също имат значение, когато са придружени от безмълвното усещане на Любовта. Всяка сутрин и вечер тази молитва ме издига над дребното ежедневие и пречиства душата ми от натрупаните тревоги, очаквания, желания, недоволства.... Никога не включвам в молитвата си каквото и да било допълнително желание - оставям я такава, каквато ни я е завещал Учителя. За една година Добрата молитва ме превърна в щастлив човек. Забелязах дори, че и моите близки и приятели започнаха да се променят към добро, без дори и дума да съм разменила с тях за това в което вярвам и за което се моля. Сега думите сами изплуват в съзнанието ми, когато заспивам и се събуждам, когато се радвам тихо на нещо и когато ме споходят скръб или тревога.

Благодаря ти, Благост, за точния отговор.... Съмнявам се, че може да се обясни по-кратко, ясно и точно Започва да ми става ясно терминологичното ни разминаване с Венци . За него успех е синоним на успешен край .... За мен, а очевидно и за Благост, това е синоним на успешна стъпка, ниво, етап и т.п. Като се мисли в понятията на Вселената - край не съществува.... следователно е по-адекватно да приемаме успеха като сполучливо минаване на определен етап от развитието ни и излизането на следващото ниво

Здравейте За съжаление не мога да посоча източници по темата, но това е въпрос, който ме вълнува. Моето усещане е, че без съмнение не бихме могли да говорим за разум. Без съмнението света в съзнанието ни би бил статичен, мъртъв... Нашето собствено съзнание би било бедно и "твърдо". Именно съмнението ни кара да се развиваме, да откриваме нови измерения на нещата.... Нещо повече, без съмнението ние бихме абсолютизирали определено състояние - не бихме били способни да приемем промяната на света в следващия миг.. В чисто ежедневно измерение съмнението ни помага да погледнем света през очите на човека до нас и да го усетим по-добре, да обогатим себе си и да задържим Свободата и Любовта....... Свободата и Любовта - може би това са единствените неща, в които не можем да се съмняваме - Истината....

Не просто допускам - убедена съм, че точно успехът като "гласуването на другите и на нашата интуиция" е двигателят и корективът на нашето духовно развитие. Ние не се развиваме, защото сме недоволни от това, което сме постигнали, а защото усещането за щастие и любов, което ни носи успеха, ни отваря нови хоризонти на развитие, дава ни увереността, че сме на Пътеката си... За мен проблемът с успеха е неумението да различим "валидните гласове" - критериите, по които преценяме дали сме успели... Като че ли все пак водеща трябва да е собствената интуиция - удоволствието, радостта от направеното от нас - колкото и незначително да е то за някаква натрапена ни обществена или групова система от ценности

Красиво и просто го е определил Учителят..., приятелите могат да гласуват за твоя успех с любовта и доверието в очите; с това, че те смятат за важна и полезна частица от своя свят. Ти също гласуваш за техния успех, като ги включваш в мозайката на своя свят. А какво ли означава да не успееш в живота? Кои са критериите за успял - неуспял. Скоро мой приятел тъжно констатира, че до 55-тата година от живота си не е постигнал нищо съществено. Малко по-късно се оказа, че като треньор и учител е научил много хора да плуват добре, на други е дал радостта от спорта и играта....но хората го смятаха за неуспял - няма собственост, семейство...

Здравейте За мен понятието успех е по-близо до формулировката на Иво : " да успееш е да си щастлив, да си намерил хармонията и музиката вътре в себе си... Да намериш мястото си в големия оркестър на живота..." Не е толкова елементарно колкото изглежда, защото първо трябва да се разграничиш от човешките си желания, ценности, цели. Колко лесно е понякога да станем жертви на престижността, принципите, чуждите представи за успех... Може би преди всичко е необходимо да намерим себе си, защо сме дошли на този свят и каква е предопределената ни роля в оркестъра. Едва след това да бъдем и упорити, и трудолюбиви...

Аз разбирам Любовта като стремежа на Вселената към Хармония. Този стремеж се материализира в нашия човешки свят като добродетели - те са нашия начин да се стремим към хармонията в себе си и около себе си. Например, търпението- умението да приемеш света какъвто е, да се опиташ да го разбереш и да намериш мястото и ролята си в него, а не да го промениш според своите желания и измислени принципи и т.н. - това не е ли задължителното условие да си в хармония с твоята "молекула" в рамките на Вселенския организъм?

Благодаря ти за темата, Светле Всъщност той наистина е във всеки един от нас. Това е голямата Истина - само трябва да отворим очите си за нея. Трябва да разберем кое в самите нас ни е пречело да бъдем щастливи в света, в който живеем. С обич

Благодаря на Ваня за точното определение! Моята конкретна представа за тази безценна равновесна точка е: не се идентифицирам с възприятията, представите, мисловните процеси, които протичат в ума ми в конкретен момент и по конкретен повод. Старая се по-скоро да застана в позицията на непредубеден наблюдател на своите собствени реакции. Така по-бързо и по-лесно преценям доколко те са пълни и точни и съм по-мобилна при вземането на решения и съм в състояние да променя поведението си и отношението си плавно, безболезнено и в правилния момент. не се идентифицирам с емоционалните си състояния - по-скоро ги наблюдавам внимателно. Те са вид преценка, която идва от моето подсъзнание или сигнализират дисхармония, която трябва да открия и преодолея. не се идентифицирам с желанията си в определен момент. Няма нужда да доказвам колко са непостоянни и случайни те, нали? Това е детето в нас - всичко му се иска, най-хубава е играчката в чуждите ръце, изпълненото желание е по-скоро неудовлетворение, че сега ще трябва да си търсим нещо друго да поискаме.... И обикновено не искаме това, което е най-доброто за нас. накрая, не се идентифицирам и с поведението си - винаги допускам вероятността да сгреша или извърша глупост... Така имам място да си простя, да се посмея над себе си и да се променя... Може би след време ще се посмея от сърце и на това, което току що написах... Засега го вярвам.

Здравейте Темата наистина е интересна. И аз благодаря. Смирение, според мен, не винаги се покрива с примирение. Това също е голяма тема. В определен период от живота си смятах, че се смирявам пред трудностите в името на постигането на мое желание и представа за живота. Сега осъзнавам, че съм се примирявала с неща, към които не е трябвало да съм толерантна, а да реагирам адекватно. Обратно, трябвало е да смиря желанието си да имам нещо, което съм искала да имам на всяка цена. Мисля, че смирението е да накараш човешките си желания да млъкнат за момент поне, за да чуеш интуицията, разума, истината - колкото и неудобни да са те за желанията ти.

А може би това означава, че ако двете полярни точки на ритъма съществуват едновременно (всъщност е така, но ние не го забелязваме), той престава да бъде ритъм. Не, по-скоро, зависи от наблюдателя. В практически план го разбирам така - ако се научим да осъзнаваме света си и своето съществуване като паралелно съществуващи полярности, ще преодолеем усещането за ритмичност. Например, ние сме много стари и много млади едновременно. В себе си носим нещо от хора, живели много преди нас и нещо, което ще се предаде на други, които ще се родят много след нашата смърт. Тогава губи смисъл ритъмът раждане, остаряване, смърт. Но този ритъм съществува за нас като индивиди на физическо ниво.

По-скоро вярвам в себе си - в Любовта, Истината и Доброто, които са заложени в нас. Вярваш ли, че са част от теб, ще ги даваш на хората и ще ги забелязваш у другите.

Здравей! Казал си го невероятно точно! Съгласна съм с всяка дума. Значи ли това, че за да живееш с любов, трябва да се научиш да виждаш или по-скоро да усещаш тази спойка, а с думите и постъпките си да не "късаш паяжината"?

Здравейте Търсех отговор на въпроса на Иво : Как ги прилагате в живота? От една страна Любовта като че ли е по-скоро състояние, което определя цялостното ни отношение към това, което ни заобикаля. От друга, обаче, ние сме съзнателни същества, които имат право и задължение да правят избор и определят сами поведението си. Пак опираме до интуицията и осъзнатото поведение. Лично за мен прилагането на Любовта е осъзнатият стремеж към хармония със света около нас. Приемане без осъждане; приспособяване, което не заличава, а обратно, обогатява и извисява индивидуалността; разумно даване на обич и подкрепа без очаквания.... Сигурно има още.

Съгласна съм с Венцислав! Наистина от чистотата и интуицията на децата извират всички добродетели! (Като си помисля на колко неща са ме научили...!) Обаче това е изворът - после тази природна даденост трябва да се "извае" в конкретни добри дела, отношение, поведение, реакции... Тогава интуитивното добро става осъзнато и създадено с помощта на разума Добро. Не съм склонна да отричам разума като корен на злото - по-скоро трябва да го научим да работи "в екип" с интуицията и емоциите в името на Любовта. Колкото до саможертвата - това е една отделна тема. За мен понятието добродетел изключва всякакви жертви....

Съгласна съм доколкото разбирането означава: -усещам себе си като проекция на Океана -приемам света около себе си (единиците в него) като проекция на Океана, а следователно и на самата мен От този миг на разбиране - за мен това е първият проблясък - започва просветлението. Трябва да се уча да виждам Океана, да бъда Океанът в подробностите на материалния ми свят. Така разбирам пътя на просветлението. И знам, че често греша и ми е трудно, но трябва да вървя към светлината....

Здравейте Мисля, че въпросът на Иво за степените на просветление съвсем не е лишен от логика. Едва ли ще се намери трезвомислещ, който да твърди че се раждаме без "ярем" и просто си умеем да бъдем това, за което е писал пророк Исайя (благодаря на Дрона). За мен и един цял живот не стига понякога да се освободиш и постигнеш просветлението. По-скоро го усещам като път, по който трябва да си готов да вървиш въпреки всички изкушения. Хареса ми образът с океана на съзнанието. Океанът е безкрайността и единството на съзнанието. Просветлението за мен е плавното сливане на вълната с океана. Не е случайна и думата: ПРОсветление, а не светлина.

Да, хубаво би било да се разбираме без думи... обаче може би след известно време ще ни стане малко скучно. Аз все пак съм за думите. Освен ограниченията, те имат и огледално обратна страна. Всеки може да влага в тях свои нюанси на значение и смисъл, а като се обединят и в групи.... Излиза, че всеки от нас си има нещо като свой език в рамките на общия. И така става интересно да разбереш какво се крие зад същото понятие или фраза в съзнанието на другия. Понякога правиш изумителни открития!!! Когато разговаряме правилно, може би се опитваме да погледнем света едновременно през своите и през очите на другия... Картината става по-красива и точна. Май точно това правя и аз в момента... Благодаря за шанса...

Здравей Ваня, нямах предвид определение на добродетелите, а нещо като тълкуване. По-точно как да направим от абстрактното добро и любов - конкретно в подробностите на ежедневието си. Изглежда просто, но май това е най-сложното нещо. Мен лично силно ме вълнува разумното мълчание. как да преценим какво е разумно? Толкова обичаме да говорим и да си казваме мнението. Понякога пък пропускаме да кажем на хората в живота си колко ги обичаме, например. Мислим си, че те сами ще го разберат по делата ни, но изглежда понякога са нужни и няколко прости думички.... Имате ли някакво решение? Или "положителен" опит? С обич: Донка

И аз мисля приблизително същото. Правилата за употреба на думите и изразяване на мисълта неминуемо я ограничават. Децата още не ги владеят и затова се опитват свободно да работят с материала, който получават, за да осмислят света около себе си и постигнат максимално добър ефект при комуникация. Разбира се на смятам, че не трябва да има правила, но ако можеше заедно с тях да се учим и как да преодоляваме ограниченията, които създават!... Сигурно има начини...

Здравейте С интерес следя дискусията и споделям мненията ви!! Как бихте обяснили факта, че децата, които са в процес на усвояване на родния си език, като правило си "играят" с думите, които са чули: - прехвърлят дадена дума върху друго понятие /понякога умишлено/: - създават думи - крокотаци/ сглобени от елементи на други думи/; - произволно преминават от една категория в друга/напр. глагол-съществително/ Нещо подобно има и в поетическите техники....

Здравейте!!! Какво по-хубаво от това с някого да си четете мислите!!! Значи са съвместими въпреки времето (възрастта) и разстоянията. Тогава имам съвсем истински приятелски въпрос. Как откривате в ежедневието си кармичните "симптоми"? Струва ми се много полезно да си обменим вижданията и опита... Имам и още въпроси, но нека един по един. С много обич