Донка

Здравейте! От 4 години използвам хомеопатичен препарат - парагрип. Още при първите симптоми на неразположение, вземам по 2 на час. Комбинирам ги с таблетки за дезинфекция на устната кухина - обикновено прополисови и напоследък исламинт. Пия много билкови чайове и особено ми помага бъз. Разбира се задължителни са витамин С, мед, лимони и в никакъв случай месо! Дори през първите 10 часа е желателно да не се консумира друга храна освен плодове. Ако съм изтървала първите 3-4 часа, разтварям аспирин с витамин С или фервекс. С него добре се комбинира гореща вана или просто гореща баня с морска сол за краката преди лягане. За хремата напоследък се появиха хомеопатични спрейове, от които съм доволна. Разбира се тялото трябва да получава допълнителна топлина, защото изразходва енергия за да се бори с инфекцията. Наистина е полезно да си повтаряш, че не си болен, но още по-добре действа да "заредиш" полето си с любов към всичко и всички, и особено към онези органи и клетки от тялото си, които са пострадали най-силно и които се борят с атаката на вируса. Опитай се да благодариш на вирусите, че проверяват и каляват имунната ти система

Благодаря! Все пак продължавам да търся първопричината за стремежа. Може би това са непрекъснато променящите се обстоятелства, които заставят съзнателната единица да преоцени нивото на съвършенството си и да промени старите стандарти, към които се е стремила. Възниква въпросът: Кой променя обстоятелствата? Ако успеем да отговорим на този въпрос, бихме се приближили до Божественото. Като че ли те се променят сами!?? Мисля, че всяка усъвършенстваща се единица, променяйки се, неминуемо променя обстоятелствата за единиците, които я заобикалят и по определен начин са зависими от нея. Тогава излиза, че първопричината за стремежа към съвършенство е в зависимостта между отделните единици. Колкото по-голямо е разнообразието и количеството им, толкова по-бързо се сменят обстоятелствата за всяка от тях. Толкова по-силен е стремежът към усъвършенстване...

За мен Божественото е безкрайната спирала на усъвършенстването - преминаването от по-ниска към по-висока степен на съвършенство. Когато определена форма вече не притежава потенциал за усъвършенстване, тя се разрушава напълно или частично, за да послужи като основа на по-нататъшното усъвършенстване. / Пример: обмяната на веществата; еволюцията на видовете.../ В този смисъл не би трябвало да има "таван" на усъвършенстването, т.е. Съвършенство в завършен вид. Това би означавало смърт. Излиза, че съвършенството би трябвало да се търси по-скоро в Пътя към съвършенството. Друг значим въпрос за мен е: Коя е първопричината, скрита зад осъзнатия или неосъзнатия Стремеж към съвършенство? Може би това е Божественото?

Разбирам стремежа към съвършенство като осъзнатите ни усилия да разберем, приемем и обичаме душите си и света, в който живеем. И все пак, Любовта към Божественото, а не към Съвършеното ни пази от изкушението да определяме кое е и кое не е съвършено. Всъщност може би точно несъвършените неща ни дават шанса да проверим чистотата на стремежите, духовността и любовта ни.

Как бихме разбрали какво е добро, ако ги нямаше понятията за зло? Старата добра диалектика. Според мен злото и доброто са състояния на нашата душа. Израстването ни е стремежът да овладеем тези подсъзнателни процеси, като укротим по-низшите си негативни реакции и желания и ги сменим с по-висшите. Например, да "погалим" и "успокоим" неминуемото си раздразнение, когато нещо не ни харесва и съзнателно да потърсим разумно, добро обяснение и решение на проблема. Всеки знае, че това не е лесно. Мисля, че това е един от механизмите, по които злото всъщност служи за развитие и усъвършенстване на доброто. Когато осъзнах това, престанах да се самообвинявам за "грозните" емоции и инстиктивни желания, които от време на време улавям в душата си. Приемам ги като предизвикателство, проверка и пореден урок за по-добрата си половина.