Донка

За начало: „Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета осма глава от Притчите. Неделна Беседа: 481. Думи на Правда 11 декември 1932 г. За край: „Благословен Господ, Бог наш“ „Добрата молитва“ Думи на Правда

Ние, съвременните хора, реагираме на природата, реагираме и на себе си. Никога не реагирай на доброто в себе си. Защото, като реагираш на доброто в себе си, тогава ще създадеш злото в себе си. Ако ти не пропущаш благородните енергии да минат през твоя ум, през благородните чувства и благородните идеи, тази енергия ще мине през отрицателните ти черти и ще ти причини пакост. .Не реагирай и против себе си Ако си гладен, наяж се. Ти казваш: „Аз няма да ям.“ Ако си бос, обуй се. Не отричай. Някой ще каже – и без дрехи може. Не, не отричай това същественото, към което твоят дух се стреми. Искаш да пишеш, пиши, макар и да не станеш поет. Искаш да философстваш, философствай, макар и да не станеш философ. Каквото желание и да имаш, направи го, за да станеш човек. Всичко е за тебе. Този свят, както е създаден, ако ти един ден го разбереш, ще имаш нужда от всичко: и от музика, философия, архитектура, и те ще бъдат намясто, но ти трябва да работиш в себе си и не бързай. Яви_им_се

Яви_им_се

„Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще прочета част от третата глава от евангелието на Йоана. „Имаше някой человек от фарисеите на име Никодим, началник юдейски.“ „Духът Божи“ Неделна Беседа: Имаше някой человек, 27 ноември 1932 г. Станете деца на Този Великия в света, който се проявява отчасти в Любовта, отчасти в Свободата и в тази непреривна Мъдрост и във всичките нейни наредби. Станете деца на Великия, който се проявява във всички области на Неговото Царство. „Благословен Господ, Бог наш“ Тайна молитва

Добрата молитва 91 Псалом Молитвата на царството В начало бе Словото Ще прочета 13 глава от Първото послание към коринтяните. Вералах – да даде Господ - Утринно Слово, 13 юли 1941 г. На вас казвам: Казвайте вералах, не казвайте стига. Дръжте мисълта, че ви обичат. Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, истинаго Бога и Христа, когото си изпратил. Вералах – да даде Господ

Неделни беседи за месец януари 2018 г. 7 януари 2018 г. 480. Яви им се 4 декември 1932 г. 14 януари 2018 г. 481. Думи на Правда 11 декември 1932 г. 21 януари 2018 г. 482. Живият хляб 1932 18 декември 1932 г. 28 януари 2018 г. 483. Ще влезе Духът 25 декември 1932 г.

Утринни слова месец януари 2018 година 6 януари 2018 г. - 355. Последното добро - 5 октомври 1941 г. 13 януари 2018 г. - 356. Зелен и узрял - 19 октомври 1941 г. 20 януари 2018 г. - 357. Постоянна благодарност 1941 - 26 октомври 1941 г. 27 януари 2018 г. - 358. Трите неща 1941 - 2 ноември 1941 г.

Добре дошла Стеляна. Началото винаги е вълнуващо и ... малко разочароващо. На времето и на мен ми се струваше излишно, но после се убедих, че преподавателите са прави. То е като с четенето. Тълкуването на астрологичната карта е като да четеш роман ... от дебелите книги, многотомните. :)НО, преди да се докосне човек до тези книги, би следвало да научи буквите, после сричките, после да ги слива в думи, после буквара, после читанката, после още няколко книги с лесни текстове и... при добър късмет, търпение и много много усърдие, да дойде до томовете. Иначе ще бъде като първолак да чете Война и мир. Да ти я разтълкува друг астролог, е като да изгледаш филма вместо да си прочетеш сама книгата. Препоръчвам първо да се запознаеш с основите на звездната карта - какво представлява тя, на какви части е разделена, кои са основните точки и какъв е техния смисъл. акво представляват зодиакалните знаци и техните стихии. Какво представляват планетите в хороскопа и тяхното разположение в него. После постепенно да се запознаеш с начина на комбинирането на трите елемента - зодиакални знаци, планети, домове. По време на самото четене е добре да се разглеждат примерни карти - особено личната, и да се сравнява с реалните събития и особености на характера и т.н. Препоръчвам няколко книги: Стивън Аройо (моята доста се поопърпа вече), д-р Светла Балтова - на особено добре достъпен за начинаещи език, Иван Антонов - Изворски .

Три връзки

Зародиш, дърво и плод

Добрата молитва В начало бе Словото Ще прочета една глава, в която има спор между Христа и евреите. Аз ще прочета половината, вие прочетете сами другата половина. От 31 стих, до края на 8 глава от Евангелието на Йоана. Духът Божий Утринно Слово: Зародиш, дърво и плод, 22 юни 1941 г. Беседата може да се каже в три думи. Любовта, това е зародишът, зърното. Мъдростта, това е дървото, което расте и се разклонява. Истината, това е плодът, който е узрял. Отче наш.

Не, надявам се един ден да стигнеш до свързаността без обвързаността. Това е вътрешна категория - не външна.

Ох, може би и ти се изживяваш като спасителка това жертване съсипа половината ми живот и детството на децата ми. Но пък ми остави дълбока следа и сега го разпознавам отдалече. На 45 години осъзнах, че като жертвам живота си за някого, го натоварвам с отговорността какво ще стане с мен, и не му позвлявам да се справи сам със своята си задача в този живот. Още по-зле - ако аз си мисл, че някак мога да променя съдбата на някой друг човек, това е гордост. Аз отговарям за своята само - той - за неговата си. Ние сме деца на Бог и както в училище, учителят носи отговорността за процеса на обучение, а не единият ученик да отговаря за другия, така е и тук на земята... Едва сега се вгледах в заглавието на темата! "Обвързана" - ето това е ключът към проблема - ние тук не сме обвързани, ние сме СВЪРЗАНИ. Съвсем различно е и на това е нужно да се научим - да сме свързани без да сме обвързани.

Много важна тема! Благодаря! Всъщност има само един живот - в настоящето. Останалите са опити на човека да се свари в соса на собствените си мисли и емоции, оценки, натрапени ценности, спомените от кривото огледало на нашата памет, желанията и очакванията ни... всичко лично и нищо реално. Няма по-добро лекарство от осъзнаването на настоящето и сливането с него. И все пак - кое настояще? Ако аз изживявам промените в живота си сега като следствие от някакъв провал в миналото, значи още съм в миналото. Ако ги изживявам като пречка за осъществяването на някакви мои очаквания и планове, тогава става още по-зле - като сляпата Вайша - с едното око в миналото, с другото в бъдещето. Изхода? За себе си съм го намерила в Добрата молитва - но не измърморена про-форма, а осмислена и приложена в дребничките неща в ежедневието. Ако авторът на темата позволи, добре би било темата да се извади в общия форум Психология и психотерапия, за да могат да вземат участие повече хора.

„Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета дванайсета глава от евангелието на Матея. Неделна Беседа: Ето отрока, 6 ноември 1932 г. „Благословен Господ, Бог наш“ „Добрата молитва“ Ето отрока

Добрата молитва 91 Псалом Молитвата на царството В начало бе Словото Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея. Духът Божий Утринно Слово: Да просветнат - 15 юни 1941 г. Да просветнат главите ви, да просветнат сърцата ви, да просветнат телата ви, на всички. Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, когото Ти Си пратил. Да просветнат

Благодаря ви и на двете, момичета! Радвам се за теб, катерина но заслугата не е моя - твоя си е. Аз само споделях какво съм осмислила докато съм чела беседите от Учителя. Препоръчвам ви и на вас да пиете от извора. Ние с Александър сме минавали през подобни болезнени опитности също, и ние сме се чувствали и отчаяни, и обезверени. Аз лично "изплувах" над тях след "Извора на доброто" - сякаш започнах да виждам нов свят. После беседите вече години наред ме променят и научавам за себе си и за света толкова нови неща всеки път... И съм благодарна, че в трудни за мен и близките ми моменти имам това знание, тази духовна опора и спасение - Учението.

Поздравления за усилията - струват си, постепенно ще става все по-лесно. Сега понякога ми е трудно да намеря негативите или те ми се струват повърхностни. Постепенно умът се учи на позитивното и му харесва - положителната оценка му дава енергия, отрицателните му я отнемат. За третото място - че по какъв начин един нещастен човек може да направи другите щастливи - не разбирам. Какво ще им даде от себе си. За да дам на хората щастие, аз трябва да имам достатъчно стабилно за себе си и в повече за тях. Другото се казва "пожертвах си личното щастие заради вашето" и е агресия. Само се опитай да си представиш как би се почувствала, ако разбереш, че някой си е пожертвал своето лично щастие за теб....

Според мен проблемът не е толкова в образа на жената, колкото в образа на "истинския мъжкар"... Поддържам мненията на момичетата..

Аз съм го чувала за жена, дори съпроводено от възвратно притежателно местоимение "си" - в различни словосъчетания. Благодаря на Калисто за уважението и любовта и за звездичките в дума, която би нарушила тона и правилата на форума ни. Не е въпроса само в думата, но пресечем ли веднъж границата между красивия български език и грубия жаргон, мерките за почтеност и уважение към събеседниците и четящите, ще се размият - както вече е станало в почти всички останали форуми, за чатовете и фейса няма да говоря... Нека си съхраним едно островче на интелигентен, добронамерен и красив разговор. Благодаря ви на всички за което!

Мила Гери, аз съм се отказала да "разбирам живота" - просто го изживявам, както писа по-горе Катерина. И всеки ден научавам нещо ново, разбирам нещо неразбирано досега. И да -наистина е вълнуващо. Това има едно велико предимство - така няма как да се объркаме или да направим грешка - просто се учим като малките деца. И също съм се отказала да се боря и в живота ми няма фронтове... само има доста задачки за решаване, изпити и ... все нови и нови неща... Единственото важно нещо в този живот за мен е да бъда будна и да внимавам - да разчитам знаците по пътя, че всички шофьори знаем какво става ако не ги видим и спазим... Глобата е най-малката беля...

да, да добавя към предния си пост (който се доказа 100% с отговора на момчето) - още един ефект на системата -сваляме всичко по-надолу - учебния материал, изискванията, начина на общуване и ценностите. Момиченцата започнаха да се гримират още в детската градина, а за абитуриентките не ми се говори. Момчетата се чувстват "п", ако нямат "жена" до себе си на 16-17-18 г. - това им го натрапва цялата ни масова култура.... Нямат време и шанс да пораснат духовно и интелектуално преди сексуалното си израстване.... Има една диагноза - Pubertas Precox ....

Здравей Гери и добре дошла Благодаря за споделеното - ценно е за всички нас... Това с вярата с всички е така - ние сме в това училище и сега се учим на истинската вяра. Преодоляването на загубата не означава да няма болка, а да не се идентифицираме с нея. Аз лично си представям вътре в себе си още един човек, който изпитва болката, а аз го разбирам и се опитвам да му помогна. Когато ме заболи отново за преживените тежки моменти и грешки, напомням на "боледуващия" в мен за безбройните щастливи и красиви преживени моменти... Или му задавам отрезвяващи въпроси - теб сега за него ли те боли или за своето изгубено удобство? А не те ли боли, че вече не в ръцете ти, т.е. не го притежаваш? Честно? Или при пристъп на самосъжаление - сега кой в теб кого в теб съжалява? За четенето от Учителя - мислите са добро нещо, но са откъснати от целия контекст и според мен могат да ни свършат работа само доколкото да ни провокират гледните точки и най-добре - да ни подбудят да прочетем цялата беседа. По стечение на обстоятелствата за втори път започвам да чета неделните беседи - първия беше преди 10 години - в съвсем друг личен контекст. Вече от личен опит препоръчвам да се започне от там - първите 5-6 книги на Неделните беседи... Без бързане - ние сега в група споделяме размислите си след всяка беседа - изключително полезно, особено за тази вяра, за която говориш.

Здравей Калисто Благодаря за доверието, но аз мога да кажа само своето лично мнение и опит в заземяването. Предполагам, обаче, че ти това искаше да ме попиташ, защото какво е това заземяване не смея да си помисля дори, че знам, още по-малко да го обяснявам на друг... Мога само да споделя своите опитности. Аз си ги деля на три категории: - ежедневно заземяване - за мен това са първо физическите упражнения от Учителя, които старателно правя всеки ден. Тъй като и моето време е сгъстено с много ангажименти, ми "мина идеята", че докато правя упражненията мога да казвам на ум молитва или формула - Господнята, Добрата и други - по вдъхновение. Е, това означава или да се знаят наизуст, или да се повтарят без четене, т.е. така ги уча и обмислям... някак влизат в мен естествено и после през деня усещам как влияят на преценките, мисленето, емоциите и поведението ми. Второто - храненето - напоследък успях да си наложа внимание към избора и приготвянето на храната си за деня. Свикнах със сутрешната грижа за това и с кутийките, които си нося на работата. Докато ги приготвям, си пея различни песни от Учителя и от Паневритмията - стари или нови разучавам (слушам ги и пея със записа). - заземяване при силни положителни емоции - еуфорията винаги ни разпада връзката с реалността... Когато усетя, че "прелива" и застрашава равновесието ми, се свързвам с някое растение - дърво, най-често. Най-лесно става, ако излезем навън и сме близо до него и особено сред природа, но може и мислено, ако е много спешно. Прегръщам дървото и споделям с него силната си радост - искам да зарадвам и него, дори си представям, че танцуваме, често пея някоя от по-динамичните песни - Малкият извор (Светъл лъч), Подмладяване, Киамет Зену (тя е бърза в оригинал)... Когато усетя, че вълната вече е по-спокойна, се връщам към обичайните си занимания. Това не изисква много време - човек винаги може да "отиде до тоалетна", за да остане сам със себе си... Достатъчно е. - заземяване при силно страдание, уплаха, гняв и т.н. Подобно е на горното, но е добре да си осигурим поне стъпване на земята или да подпрем длани до нея, до дърво, камък, можете и стена да ползвате. Мислено става много по-трудно. Когато имам тази опора, мислено насочвам вълната към центъра на земята, за да се разтопи в лавата и да се трансформира, моля земята да ми прости и да ми помогне да овладея бурята в мен или отчаянието. Там са ми помагали Махар Бену Аба, особено Фир фюр фен, Псалм 91... Това е накратко. Иначе аз съм силно земен човек - слънце + 5 планети в земни знаци в тях Луната и Сатурн и нямам голям проблем със заземяването. За кои духовни практики говориш?

Обърнете се към някой от нашите психотерапевти - в подфорума психотерапия онлайн и тук в тази тема са писали също. Пишете лично съобщение, за да сте сигурен, че сте се свързали. Само дано не очаквате, че с някакво хапче или заклинание ще ви решат проблема... Усещането за провал ми е добре познато... то не зависи от външните обстоятелства и хората около нас, от случките... Носим си го вътре в нас самите. Пак ще повторя - това е резултат от цялостното ни отношение към възпитанието и израстването на децата - проклетото състезание и отчитане на ценността на човека по точките, "извоювани" на теста. Не те питат радва ли те нещо, питат първенец ли си. Не те питат интересно ли ти е - питат каква ти е оценката..... После - депресии, тревожности, провали... Неизбежно е. Любовта е лекарството... Но не тази любов към първото място на почетната стълбичка, не тази към победите - тя е генераторът на проблемите...