Донка

Ако разсъждаваме по подобен начин, би следвало нашите студенти и сънародници (не престъпния контингент) да бъдат изолирани и при първа възможност върнати. Също в исторически план би означавало да изолираме и да ограничим раждаемостта на семейства от еврейски, арменски, гръцки произход, които отдавна са се интегрирали и са наши близки приятели, създават често семейства с български партньори. Планетата постепенно се освобождава от границите си и може би това ще ни помогне да станем по-разумни и по-милосърдни.

Всъщност на времето зададох този въпрос в заглавието на темата, защото в цяла поредица от други теми и в други подфоруми се раздаваха квалификации кое е и кое не е духовност и дори се появи понятие "духовен човек". Кое от двете - квалификациите или въпросът на темата е уникално тъпо... отделен въпрос и нека всеки си има своето мнение. За баба ти, къдриците и твоята обич - това беше кратък, точен и изчерпателен отговор.

Много верни неща има в клипа, за съжаление. Бедата е в самочувствието, което добива собственикът на един такъв телефон - да го ползват за тях е синоним на "една класа по-нагоре", а другите занимания влизат в категорията на "скучни, глупави, старомодни", вкл. четенето на книги. Докато един ден с гордост не заявят, че не са прочели нито една книга.

Като вегетарианец винаги съм се учудвала на диетите, които включват голямо количество месо. Каква е тяхната логика и няма ли друг начин да се постигне същият ефект? Вторият въпрос - за картофите. В някои диети те са почти напълно изключени - какво ги прави "вредни"?

Благодаря на последните двама публикували! Без прилагане за мен духовността е просто "лаф да става". Бедата е, че често "лафът" се приема за действие, за признак на израстване и просветление.... Обратното също е заблуда - добро-деятелство, но дали само с добри вътрешни импулси? Явно духовното е в хармонията между двете. А такива гръмки формули от типа "свободата, в която човек живее, е илюзия" - старо, познато и мотивите добре известни...

Филолог съм, двоен. Великият професор Боби Симеонов ми преподаваше езикознание. Имам отличен на изпита. Благодаря все пак

Пазя се да давам определения и обобщения - предпочитам да си споделям размисли в този момент, идеи, които ми са се въртяли, опит... Имах предвид нещо, което е добре известно и описано в невролингвистиката. Всяко понятие има референтен индекс в реалността на говорещия. Например "студено" в езика на ескимосите реферира към температури под -10гр, на средни ширини - към т. под +10 гр, на екватора - към темп. под 18гр. Елемнтарен пример, но това е принципът. В този смисъл понятията са обобщения и ако не се поддържа референтният им индекс, рискуваме да започнем процес на обратна референция и взаимно рефериране на понятията. Това е границата, зад която езикът от добро се превръща в зло. Пример за обратна референция и взаимно рефериране на понятия (реален): - свободен означава да можеш да си правиш/мислиш/чувстваш каквото ти намериш за добре в момента - т.е. обратното на ограничен от нещо. извод: ако аз успея да накарам другите да правят каквото ми е нужно, аз няма да съм принуден да се грижа за закуската си и така ще съм свободен да си играя комп. игра. извод: свободен е човек, който може да накара другите да направят това, което той има нужда, но не желае или не може да направи сам. от този извод следва съответното поведение и естествените проблеми и разочарования и конфликти. Оздравителният процес се нарича възстановяване на референтния индекс. 1.Кое точно те ограничава, когато искаш да играеш комп. игра, но си гладен, а няма закуска? (момчето е на 12 г.) - Някой не е приготвил закуската. 2. Кой е този някой? В къщи са баба и мама, но тук е леля.(аз) 3. Защо тя не е приготвила закуската? - Не знам... (пита) защото леля е оставила продуктите в хладилника, за да може момчето да си избере и закуси каквото му е сладко и да си го приготви по неговия начин. Иначе рискува да приготви нещо, което не е по вкуса му (изпробвано е с негативен резултат). 4. Защо момчето не е приготвило нищо, дори не е извадило продукти от хладилника? - защото .... това ще му отнеме ценно време от играта на компа. И защото винаги го е правил някой друг вместо него. 5. Връщаме се на въпрос 1 - ограничава го липсата на умения да си приготви сам закуската и желанието да ползва повече време за игра. 6. Защо му липсват умения? - защото други са вършили това вместо него; т.е. свободата започна да звучи като ограничение 6. Как да се премахне това ограничение? - да се научи да си приготвя закуска от наличните продукти сам както на него му е вкусно. Съвсем си е по темата, според мен. Духовно разбирам под поддържането на хармонична референтна връзка на обобщенията (необходимото зло) с конкретиката на всяко едно обобщение. Но Божидар дори не направи опит да ми отговори на въпросите. Интересно ще ми е. И мисля съвсем ще е по темата.

Генерализации: 1. Съвременният човек - конкретно кого имаш предвид? Може ли пример и някакви отличителни особености, които разбираш под съвременен човек? 2. безброй - колко точно - на час/ден/седмица 3.глупости - може ли пример за една конкретна глупост на един конкретен съвременен човек? 4.използва термини - кой точно и кога? може ли да се твърди, че всеки човек използва термини и всякога ли те са излишни? 5.светлината, в която живее - може ли пример за една светлина, в която един конкретен съвременен човек живее? за да схванем за какво иде реч? 6. за кого тази светлина е илюзия - за човека, който живее в нея или за наблюдателя, който не живее в илюзията? наблюдателят не спада ли към съвременния човек? 7. какво се има предвид под животът, който е илюзия - рутинни операции, отношения, мислене, поведение, планиране и т.н. Може ли пример за живот, който е илюзия? 8. свободата е илюзия - за чия и за каква точно свобода става дума - може ли пример за едно разбиране на свободата, което лично ти смяташ за илюзия? май не трябваше да си губя времето за това, но може би имаше нужда... дано. Ти знаеш как се нарича, нали?

Много генерализации... Духовността, си мисля, е обратното на генерализациите, макар и да не изглежда така.

Мисля, че объркването идва от първата част на имената им - астро.. Втората съдържа същността им и разликата между тях. - логос - всеобща закономерност, разумна основа на света, висш разум и др.), като в Стария завет логос означава божествено начало (Бог Слово), а в Новия завет логос се отъждествява с второто лице на Светата Троица и означава въплътения Божи Син Исус Христос. - номос (νόμος, nómos; pl. νόμοι, nómoi) - закон - законите за движението и съществуването на небесните тела (нямат връзка с човешкото битие.

Хилядите семейства от турския етнос, които комунистическата партия и държава прогониха през 1989 също мизерстваха с месеци в палатки и в колите си на опашката към граничния пункт. Те почти всички бяха интелигентни, добри и трудолюбиви хора - всички, които познавам лично и които бяха изселени тогава са и все още са такива и са ми приятели, дори още по-големи сега. Имаше много хора с добро образование и специалисти в професиите си, с няколко езика... И сега сред сирийците има много такива, които не идват, за да просят и да крадат, а за да работят и да се уважаваме. Има и такива, които търсят път към свои роднини в други европейски страни, но този път минава през бежанския им статут.... Така че, моля не сравнявайте всички сирийци с лумпенизирани членове и прослойки на нашето национално общество. Както на времето нас - хасковлии се опитваха да ни убедят, че всички, които емигрират в Турция, го правят доброволно и мислят злото на България и нас-българите, забравяйки, че ние се познавахме и живеехме десетилетия врата до врата и бяхме приятели.

Отличен пример за синархия, благодаря! Ако следваме принципа на организма, т.е. ниво 1 на йерархията - клетка ниво 2 - орган (съставен от клетки, но вече качествено ново образувание) ниво 3 - организъм (съставен от органи, които са съставени от клетки), но вече качествено различно образувание дотук следва, че всички живи организми сме на едно йерархично ниво - т.е. между нас самите няма йерархия, а само разновидности кое е ниво 4 - т.е. по-високото от нас йерархично ниво, в което сме включени?

Вярвам ви. Вие може би имате дете на възраст 7-11г. Хайде да направим ЧЕСТЕН експеримент. предложете му да прочете 20 страници документална историческа литература и наблюдавайте процеса и резултатите.

Ами да - по-горе в новината, споделена от Станимир се виждат плодовете от националистическата пропаганда. Струва си да се направи сравнение с реакциите на българския народ (не нация) по време на заселването на арменските общности в края на 19 и началото на 20 век. Точно след създаването на нашата държава (т.нар. национално самоопределение) май народът ни е проявявал далеч по-голяма търпимост, добронамереност или просто казано МИЛОСЪРДИЕ към различните от себе си. 100 години държавно влияние над народното мислене и.... имаме много гордост и малко милост, много мераци за облаги и малко трудолюбие... Колкото до враговете на българския народ... то и сега има хора, които вдигат националистически лозунги, но това не им пречи да изливат бетон по дюните и златните ни плажове и след това да източват спестяванията ни и да "фалират" строежите, зарязвайки призрачните си грозотии сред осакатената ни природа и изсечените гори.

Благодаря за темата! Също съм запленена поклонничка на Шопен. Макар самата аз да не съм свирила, то с трепет докосвах партитурите, по които свиреше дъщеря ми. Та те самите са красиви и загадъчни като музиката, която раждат. Започвам от Етюдите. Изумявала съм се как едно "техническо" произведение може да потопи душата човешка в Океан от красота и да я възвиси до Вселената. Опус 25 N 12 (ocean) Наблюдавайте невероятната хармония на нотния лист и звуковия вихър!

Ще стоя настрани от лавината от големи думи. Ще повярвам, че са искрени, но... кънтят ми някак и се търкалят от камък на камък.... Тезите ни са изяснени за интелигентните ни читатели, както и средствата, с които мислим и се изразяваме. Нека вече всеки сам си съставя мнението... свободно. Това, което ще сложа като финал, са думи на велик поет и мое лично мото: за свободата - не за държавата... За мен те не са синоними. И вместо да споря тук, предпочитам да си подготвя уроците за идните дни. Макар и да ви е странно, но дори преподавайки английски език на малки деца, човек може да ги учи на родолюбие.

Поинтересувах се и в нета попаднах на един електронен вариант на учебника по човек и общество за 4 клас. Дотук разгледаното от мен е съвсем прилично, макар и според личните ми методически критерии е доста сухо и наукообразно за тази възраст. Децата биха проявили далеч повече интерес към нещо сюжетно или художествен материал дори. За мен си е чиста заблуда, че историята трябва да се поднася на "исторически" език. Да си сложим ръка на сърцето - академичните учебници ли ви дадоха представа за българското средновековие или романите на Фани Попова - Мутафова? Защо те са незаслужено забравени? Интересно ще ми е критиците на тези учебници да ми посочат къде точно е пренебрегната българската история и култура?

Примерът с Квебек бе много добра подкрепа на моята теза, че стремежът и издигането в култ на националното самоопределение води до етническо разделение и конфликти на етническа и верска основа. Благодаря. Държавата не би трябвало да се намесва в културното развитие и общуване между етносите. Създаването на национални държави отдавна е показало своите плодове - и те никак не са красиви. Значително по-добър резултат имат "експериментите" тип Швейцария. На другата страна е многоетническото и хетерокултурно общество, което насърчава свободата на всеки етнос да опознава, предава на поколенията своите културни традиции и да твори на своя език и по своя начин. Ето един пример: Детски етнофестивал - Хасковски Мин. Бани - За йерархията във вселената - тя е съвсем различна от човешките понятия за йерархия. тя се нарича синархия.

Предлагам вместо да отварям нова тема да продължим в тази - тя според мен, е близка до разсъжденията ни в темата за националното самоопределение. Дискутираният там въпрос - много актуален и интересен, е за учебниците по Родинознание (човек и общество) в начален курс и изобщо за възпитанието на родолюбието в тази ранна възраст. Повод за тази дискусия бе статия, публикувана в блог на Костадин Костадинов Какво е вашето мнение за настоящите учебници и начина, по който те представят на децата родните исторически и културни реалности? Моля с примери, не само общи заключения. Съдействат ли учебниците и училищните занимания за възпитанието в родолюбие и какъв е дяла на семейството, обществото и училището? Какви предложения имате за промени и подобрения?

Разбирам вашето огорчение, но аз съм педагог (дете - водач в буквален превод) и нямам квалификация да давам съвети как да бъдат поправени другите педагози. Лично аз като човек отдавна съм се отказала (именно следвайки съветите на Учителя) да мисля как да поправям някого. Моите професионални и човешки търсения и постижения са по-скоро в областта на уменията да намираме общото и ценното в хората и света, в който сме попаднали и живеем. Така че ако търсите съвет как да повлияете на определен начин на поведение на определени педагози, то аз не мога да ви бъда полезна.

Разбирам вълнението ви и на него основно отдавам противоречията в собствените ви думи и несъответствията в позицията, изказана от мен, и във вашите представи за нея. Те са видни за непредубедения и спокоен читател, така че ще си спестя времето да ги изяснявам. Ще се придържам към тази тема, защото според мен тя е важна, колкото и може би защото е сериозен контрапункт на стари ценностни догми от 19 век. За възпитанието на децата ни в родолюбие след малко ще отворя нова тема - в подфорума по педагогика, където и е мястото и където ще можем да се съсредоточим върху програмите, учебниците и подходите. Рискувам да повторя мнението си от началото на темата - за историята и отношението и към формирането на нациите. За да си спестим дефинициите - ето мнението на Уикипедия за понятието нация. Ето къде е скрита уловката. На това, приятели, му казваме "сива пропаганда". А вие сте свикнали да свързвате нацията и националността с етноса, нали? Да, но не - това е понятие, свързано с ДЪРЖАВАТА. С всички произтичащи от това последствия. И така - сега да разсъждаваме логически. Когато ние се БОРИМ за нацията, значи ние се борим за ДЪРЖАВАТА ( институцията - не етническата ни принадлежност). Резонни въпроси: - културата, която създава един етнос, може ли да се приравни към културата на една държавна институция? Каква култура създава държавната институция? - Държавата като институция има какво да пази и за какво да се бори. Етносът има какво да развива и какво да твори. Историята (която познавам и обичам от малка) недвусмислено сочи, че в повечето случаи държавата по-скоро ограничава развитието на един етнос, отколкото да го стимулира. - Държавите са икономически и политически структури и на тази основа те градят своите отношения - положителни или отрицателни. Етносите са културни общности и градят своите отношения на културна основа. Етносите могат и най-плодотворно съществуват без наличието на граници между тях, докато държавите задължително маркират своите територии... И така - когато ние говорим за българи и българско самосъзнание и култура - за държавата ли говорим или за етноса си? Ще спра разсъжденията си до тук, за да дам поле за останалите мнения и да си оставя време за другата тема.

Оставям на четящите ни потребители да си отговарят сами на вашите въпроси и да си съставят личното мнение свободно. Моята позиция е ясна и това, че тя не ви харесва, също е ясно. Коментарът е излишен, мисля.

Здравейте и добре дошъл в нашия форум. Доколкото усещам, няма никакъв смисъл да се впускам в обяснения, защото ние имаме две различни гледни точки и вие трудно ще приемете моята. Но все пак от уважение към вашите разбирания ще ви отговоря по разбираем за вас начин. 1. Никъде не съм писала какво мисля за учебника за трети клас, който е валиден в момента. Според мен този предмет трябваше да си се нарича Родинознание, но аз не съм специалист по НУП, а по ранно чуждоезиково обучение и също не бих приела да ме поучават хора, които не са в моя професионален ценз. Тъй като вие очевидно не сте учител, още по-малко начален педагог, би следвало да знаете, че учебниците по различните предмети и в различните класове на началната степен са система и не са откъснати един от друг - т.е. те се допълват взаимно. Следователно не е справедливо да се съди по един учебник за цялата система. 2. Учебник съм писала за школата си по моята специалност (за начална степен). По история не съм имала никакви претенции. Обаче за ваша информация в начална степен НЕ се изучават науки, а само се подпомага въвеждането на растящото дете в обществото (т.е. социализацията му). Историята започва да се изучава в 5 клас, когато вече може да се приеме, че детето е готово да приема този вид информация адекватно. Преди това детето все още не може да осъзнае напълно времето като исторически процес. Това преведно на човешки език означава, че ако в учебника пише как българите са страдали под турския ятаган, тази истина ще започне да влияе върху отношенията на детето с неговото приятелче по клас и игри на улицата, носещо името Реджеб (например). Няма да можете да му обясните, че неговият Реджебчо и родителите му на име Нур и Сали нямат нищо общо с това. И какво ли ще се случи, ако същото това дете го призовете на борба за българската чест???? Апропо, докато се занимавах с историята на моя род (даскали и свещеници от началото на 19 век), се оказа, че тяхното село (българско от незпомнени времена) е приютило и дало земя на няколко бедни турски фамилии и е поддържало много сърдечни отношения с тях. Те на свой ред три пъти са спасявали селото от султанския аскер и от башибозушки намерения. Съответно моите прадядовци са играли важна роля в поддържането на мира и добросъседството. (това не е попречило на единия от тях да помага на комитета на Левски и на даскал Ралов в с. Ябълково). 3. По темата за националното самоопределение - какво според вас би трябвало да мисли и чувства моята приятелка Светлана, която е родена край Москва, но е омъжена за българин и живее тук вече десетки години? - а внучетата на другата ми приятелка, чиято дъщеря се омъжи за германец? - а моите съученици, които са намерили своя дом и работа в Испания и я обичат, но си обичат и България? списъкът с подобни примери е безкраен... 4. Светът се променя, господине - колелото на историята неумолимо се върти към заличаване на границите, националностите, разделението по расови признаци. Ние всички сме деца на една Сила и тя всички ни обича еднакво. Нашата задача е да се научим да се обичаме един друг по същия начин...

Последната част от отговора ми - надявам се не съм ви досадила. Въпросите, поставени от ansisi са много важни и, за съжаление, често срещани проблеми. За пушенето Ако сте забелязали, че в десткото заведение или училището, в което учат децата ви, се пуши, или мирише на цигарен дим, съветвам ви да се обърнете към съответните служби - мисля, че контролът се осъществява от ХЕИ, но не съм сигурна 100%. Всякакво пушене в сградите и прилежащите райони на детските заведения е забранено доста преди да бъде наложена забраната в другите обществени заведения. От криворазбрана колегиалност (или самите те са пушачи) директорите си затварят очите за това грубо нарушение под предлог, че се пуши "навън", т.е. на терасата. ХЕИ, обаче, е страшилище за нашата гилдия. За телевизията и клюките Според мен подходът е отново през детето. Поговорете с него и наблюдавайте внимателно кои канали са му интересни и го окуражете да помоли учтиво без излишни коментари да превключат канала на детска програма. Децата са силно заинтригувани от живота на възрастните и сами надават ухо за разказите и дори разпитват упорито. Това ги интересува много повече, отколкото учебните занятия - мисля няма нужда от обяснение защо. В тази възраст те се интересуват от отношенията между хората, характерите, моралната страна на постъпките и това е нормално. Искрено съветвам да прочетете книгата на Б.Боев Учителя за образованието - или тук - за теглене Сега е моментът, в който детето усвоява прилагането на безусловната любов към човешкия свят и се опитва да осъзнае кое е добро и кое зло. Модели на мислене, натрапени на съзнанието в тази възраст могат да окажат разрушително влияние върху целия живот на човека. Това е една много дълга и важна тема, която няма как да се коментира тук. Родителите, които са последователи на учението на Учителя бих посъветвала непрекъснато да следят развитието на моралните съждения и качества на детето и да създават здрава основа на ценностната система и принципите за преценка на света и хората. Във вашия случай мисля, че е добре да се поговори с детето, че учителите, които то ще среща на пътя си, не са "госпожи" (децата до трети клас често свързват тази титла само с учителките) - т.е. нещо повече от останалите хора и че госпожо е само уважително обръщение, което се използва към всички жени. Учителите сме обикновени хора и имаме право да си имаме свои лични особености и да грешим дори. При свалянето на ореола около "госпожата", който детето обикновено само слага, внимавайте това да стане с любов, разбиране, уважение към личността, труда и грижите на този човек. Нека това са първите уроци за детето, когато то приема възрастния с цялата му личност, разпознава и цени всичко добро в него, а недостатъците приема без критика. Сравнете човека с растенията - ако буря е изкривила стъблото на дървото и то расте по-хилаво и чепато, това не го прави по-лошо. Или тръните на храста - те не са лоши, а имат своето предназначение...