Донка

Благодаря. Вече е по-ясно. А в ХД има ли нещо от рода на транзитите и прогресиите или на синастрията от астрологията?

Божидаре, аз съм в подобно положение - на ден по 10 мин ми се полагат за такива сладости... Всъщност аз нямах предвид да ми обясняваш за вселената, а за системата ХД. Предвижда ли тя конкретни треининги или някаква специална платформа за хармонизиране на личността със заобикалящия я свят (пък нека да е той майа) и за реактивност в ситуациите, в които човек попада... Относно репликата на Диана за астрологията - тя дава много информация за потенциала, с който разполагаме - и като рождена карта и като моментно състояние, и като потенциала на бъдещето. Дава информация за евентуалните ни проблемни зони и за средствата с които сме осигурени. - Съответно, ХД в границите на астрологията ли може да се разглежда или тази система предлага на своя потребител и последовател нещо качествено ново?

Благодаря за интересните мнения! За съжаление нямам достатъчно време да отговоря както ми се иска и затова само ще задам още въпроси: - Дотук под Бог и волята Божия, доколкото разбрах, се визира Божественият дизайн на човека - такива каквито сме създадени. Съответно любовта към този дизайн и неговата адекватна реализация хармонизира с Христовите принципи (според ХД). А как се отнася ХД към Божествения дизайн на останалата част на вселената? Това че ние сме едно, все още не изчерпва вселената с нашия личен дизайн. Също как се отнася ХД към Божествения дизайн на ситуациите, в които попадаме без да сме ги проектирали или очаквали? - Доколко ХД дава някаква относителна сигурност, че можем да отгатнем Божията воля за момента и мястото и начина по който най-добре да я реализираме? Ами ако има случай Божията воля в момента да НЕ хармонизира с личните ни представи и планове за реализация на Божественото ни аз?

Обръщам се с молба към нашия съфорумец и приятел Божидар Цендов и, разбира се, към всеки, който се интересува от темата, да сподели своето мнение по един въпрос, който интересува мен лично и предполагам доста други хора. Като християнски ценности визирам двете заповеди на Христос: И още един съществен за мен принцип на християнството и на Учението на Учителя - приоритетът на Божията воля: В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. Доколко и как системата Хюман Дизайн е в хармония с тези принципи или тя е основана на други?

Момиче добро и хубаво, вместо да стоиш, четеш, мислиш и нервиш, залудо работи, залудо не стой! Цял живот следвам тази народна мъдрост и всяка сутрин се събуждам и вечер си лягам с дълбока благодарност към тези безименни братя наши, които са я сътворили! Работа има за целия китайски народ - само дето повечето хора са настроени не да си търсят работа, а работно място със заплата. Това са различни неща...

A аз не разбрах защо и ти не работиш при него? И въобще защо трябва само да седиш и да искаш да си с него - ти не искаш ли също да имаш работа? Веднъж вече си усетила благотворното въздействие... П.П. Писали сме едновременно сега видях за смелостта... Знаеш ли, аз бях на 20 г. ненавършени студентка завършила 1 курс филология - когато за пръв път родителите ми ме пратиха като отряден ръководител в пионерски лагер - за 20 дни. Това е да отговаряш за всичко свързано с 25 деца далече от родителите си. Децата бяха на възраст от 8 до 18, като капак със сърдечни заболявания. На мен краката ми се подкосяваха, но алтернативата беше да се вра сама вкъщи цяло лято и да си плача и самосъжалявам. Усещането на отиване беше като на камикадзе сигурно. После беше вихрушка като във филм. Оказа се че дружинният ръководител - т.е. този който трябваше да забавлява децата - не си изкарал сесията и нямало да дойде. Другите две "колежки" бяха пред пенсия с внучетата и плетките си, началникът на лагера изчезна на втория ден - някой в семейството му претърпя автомобилна катастрофа.... Останахме аз и физкултурникът - слава богу - един от най-добрите педагози в нашия град. той ме погледна и тихо ми каза - "топката е у теб, девойче. Или ще станеш човек, или.... абе няма или- трябва да станеш. Гледай - 60 деца на нас двамата чакат". И така аз бях и за отряден, и за дружинен, и за половин началник на цял лагер сърдечно болни деца.... Справих се. Малко след края в моя град ме засякоха тайфа от лагерниците - то бяха викове, прегръдки, сълзи, обич.... Този лагер промени и мен и живота ми завинаги....

Защото излее ли се веднъж бетон на една земя, от нея вече само гробище става... В родината ни колкото щеш такива. Да изброявам ли или няма нужда? Нашите деца никога никога няма да видят Слънчев бряг такъв, какъвто го помня аз - хотелчетата сгушени в гората, само по табелките се разбираше кой къде е. Така беше и в Пампорово, и в Боровец, и в Трещеник, и в Паничище и.... Сега в Паничище е тъжно - само на десет метра от лъскав хотел - руини от стара писта, ръждясали железа, натрошени бетонни платформи. В Слънчев бряг вече няма гора - и почти никъде вече няма - дори в Царево и в Арапя е на изчезване, дори и в Камчия, макар и да е защитена зона... В Пампорово и в Боровец германци или австрийци бяха започнали да строят малки къщи алпийски тип - скрити между дърветата - да се отсекат най-много три дървета за тях. Сега са възправили снага чудовища с огромни канални тръби, които се заустват... сещате се къде... Както и на морето се заустват... в морето... И Дианче - в Рила ще стане същото като на морето - точно както си го описала по-горе... Въпросът е - КОЙ има интерес непрекъснато да се вземат заеми, да се започва, да се строи и да не се достроява, за да не може да се проследи колко пари откъде са дошли, в какво са вложени и... абе не ми се говори.... тъжно ми е за България...

Стан, бил ли си скоро в Пампорово? Цветелина Бориславова започна поголовна сеч в Пампорово

Ами нали уж и морския ни бряг така го "окултуряваха" и усвояваха и създаваха работни места??? На строителите не платиха, фалираха стотици малки честни фирми за какво ли не, свързано със застрояването. Унищожиха природната среда, а уж щяха да внимават. Превърнаха черноморските ни курорти в сборище на алкохолици, плажовете ни заприличаха на мравуняци.... Защо не отидете да видите как изглежда Супер Приморско??? А да сте виждали призрачния панелен квартал на Царево??? А сега за планините - ами идете да видите как изглежда Супер Пампорово, или се полюбувайте на изоставените ръждясващи съборетини в Паничище, или се разходете в Трещеник... . Докато държавата ни е в ТЕЗИ ръце и с ТЕЗИ закони, и с ТЕЗИ приоритети на инвестиране, ще ни убеждават колко е добър проекта, ще изстискват работниците и ще ги захвърлят без заплащане за труда им, ще си делят тлъстите печалби и накрая ще зарежат бетонните призраци, с помощта на които са изпрали мръсните си пари.... Нима вече не сме го видели през последните 25 години?

Вършат - и то сериозна! Възприел си чужди възгледи, които са далеч под твоето ниво.... Може би и рамката, в която сам себе си се опитваш да слагаш е някаква чужда. Кой е казал, че всички трябва да покрием някакви нормативи за "качествен човек"? Въпросът ми е истински с акцент на "кой" - когато разбереш, кой ти е втълпил летвата, която се опитваш да прескочиш, ще успееш да я загърбиш.

Хаха - че всички май сме така, не си само ти. Просто някои сме се изхитрили да се занимаваме основно с това, което ни се случва ей така, без грам напън и дори с кеф. Е това е номера - да откриеш какво правиш без никакъв напън,. след това да направиш така, че да се кефиш от това и накрая да си организираш живота така, че в повечето време да правиш това същото нещо и отгоре да му викат работа и даже и да ти плащат и да те молят да го вършиш. Не е толкова голяма философия и се намира начин, ако човек го потърси сериозно вместо да хленчи какво не може, а пък му се иска....

Темата бе слята със старата тема, тъй като авторът и no-self започва разсъжденията си с: Тема съществува - Съвършенството Тъй като авторът, обаче, смята, че разсъжденията в нея са по-различни от контекста на неговата - Бълнуване на тема съвършенство - темата бе възстановена във форума, който авторът и смята за най-подходящ.

С всички съм съгласна, приятели, а заповедите на Христос никога не съм ги категоризирала и не знам в какъв ред са давани дори.. Засега ми стига да разсъждавам как точно да ги прилагам в ежедневието. На нас - девите това ни е начина да живеем и прилагаме - като разсъждаваме. Не може и не бива човек да бяга и да се отмята от природата, която Той е заложил в нас. Именно - точно това се опитвам да откривам всеки божи ден. Установила съм, че се променя външният израз на този закон - само вътрешното е винаги Едно. Ние, обаче, живеем във външното и прилагаме във външното... Едно е да усеща човек, да прилага това, което усеща е доста повече. Учим се на това цял живот.. поне аз.

Тази заповед винаги ме е хвърляла в смут... И сега разбрах - не съм я четяла правилно! Аз съм слагала ударението на БЪДЕТЕ, после на СЪВЪРШЕНИ, сега я усещам на (ТАКА) КАКТО Е съвършен небесният наш Отец. Та сега размишлявам над въпроса КАК точно е съвършен Той....

Благодаря, Бел! Животът ме научи, че няма правила и етикети. Дъщеря ми учи в Германия и не иска да се връща тук. Синът ми има добра реализация тук и никакви намерения да излиза навън освен на екскурзии. И двамата си имат свои мотиви и своето право - за всеки от тях това е по-доброто. просто са различни, имат различен път и различни нужди. Затова моята позиция е за свободата да се опита и за вслушване във вътрешния глас. И още много е важно да се различи този вътрешен глас от натрапени ценности и клишета за успех.

Добре дошла при нас Бел Не разбрах съвсем защо те изненадва реалистичността на нашите коментари и защо думата е в кавички... Доколкото аз разбирам мненията на другите, повечето се опитваме да кажем с различни думи почти същото, което си казала и ти. Благодаря ти за което и желая да откриеш полезни за себе си неща и събеседници в нашия форум.

Да следя диалога между Божидар и Станимир определено няма да успее да ме убие - но със сигурност ще ме направи по-силна - ще се науча да преодолявам любопитството си и да не отварям темата докато тя се състои само от техните престрелки Шегичка, момчета

Отново прочетох писмото, с което започва тази тема. Едва сега го забелязах: Може би авторът трябваше да го сложи в заглавието на темата, защото неговата, а и на други като него дилема не е чужбина и любовта, а по-високият стандарт на живот и/или любовта като стимули. Понякога неусетно за самите нас прикриваме от себе си това, което наистина имаме да си кажем или истинските въпроси, на които имаме да си отговорим, за да вземем важни решения в живота си.

Здравей Мирослава тук можеш да провериш сама.

Забравяме за вътрешния глас... На всеки един от нас Той ни шепне различни неща... понякога противоположни..., но винаги най-доброто за нас в момента. А какво нашепва този вътрешен глас, когато си в България не за седмица, а за повече от месец? Тогава романтизмът и носталгията, които го заглушават, поотшумяват. Контрапункт на някои от съветите и мненията: - не смятам себе си за ПРЕуспяла, но смятам, че успях да се реализирам добре ... досега. Познавам много млади хора, които имат добро развитие в България...

И аз доста съм мислила как доброто съществува извън нашия ум... И понеже съм свикнала да се изразявам с примери и образно... Пътуваме ние и на един кръстопът виждаме два пътя пред себе си - единият е равен и гладък и прав - абе магистрала, с кеф пътуваш и бързо пристигаш. Другият на дупки, кърпежи и завой след завой, че и ту нагоре ту надолу - изобщо - Асеновград - Смолян (не съм пътувала скоро, може и да са го оправили . И много ясно избираме добрия път - бр, бр - кеф, скорости, гледки и.... опс накрая сме в София.... а, сме тръгнали за Пампорово на отдих... Та в този смисъл - Бог знае какво е истинското Добро за всички, защото само Той може да види точката, в която ще пристигнем... Ние можем само да предполагаме. Е, има и табели по пътя, но те са написани на особен език и с още по-трудна за разбиране и научаване азбука...

Празникът на Паневритмията - Хасково 22.09.2013 г. В последните дни на лятото вълшебната полянка на хасковските братя и сестри за последен път през тази календарна година бе озарена от щастливите усмивки на участниците в Паневритмията. Най-малките танцьори бяха братчета само на 10 и на годинка и половина ( на раменете на баща си), а всички с особен трепет усещаха магнетичното присъствие в кръга на сестра Ина Дойнова. В събота след Паневритмия гостите разгледаха забележителностите на Хасковския край , а вечерта се събраха в Арт-галерия „Модулор” за среща със сестра Ина, която с присъщото си очарование разказа спомени за Изгрева и за поколението на своя баща – съвременници на Учителя. В неделя сутринта след посрещането на изгрева и празничния наряд домакините и гостите от Димитровград, Любимец, София, Свищов и други градове от цяла България танцуваха и пяха под звуците на цигулката на Весела и флейтата на Ваня, след което споделиха братската трапеза. Съборът на 21-22 септември се проведе за втори път и се превърна в традиционен. Миналата година в него участваха около 35 домакини и гости, а тази – повече от 50. За хасковските братя и сестри съборът в последния ден на сезона е едновременно празнично му приключване и откриване на новата учебна година на курса по Паневритмия, на курса по пеене и на групата за изучаване на лекциите от МОК, които през този сезон се сдобиха с по-просторни помещения за своята библиотека („Виделина”) и зала за музика и изучаване на Паневритмия.

Ново- Важно- Сега Октомври 2013 се предлага нива от 800 декара на която всичко можем колективно да си отглеждаме лимец, като разходите са само 30лв на декар и в тази цена са включени всички разходи по обработката на нивата за засяване, както и жътвата с комбайн. Като цяло тези 30лв са за да се покрият разходите по горивото необходимо за обработката на земята и жътвата, така че нека всички се възползваме от това щедро предложение на човекът, който предлага нивата с тези условия и да участваме заедно в тази голяма нива. За да участвате влезте тук -> “Колективно Отглеждане”. Това, което вярваме, че ще направим е рекордно и ще засеем с ръце 800 декара с Дар-лимец, затова ако не може да участвате финансово много ще се радваме да помогнете като доброволци при сеенето на тази нива. Повече информация за тази сеитба може да намерите тук, Моля, не питайте как може да си купите лимец от нас, защото всичкия лимец, който отглеждаме и даряваме е безплатен и не се занимаваме с продажби! източник

Много ясно...не вярвам някой, който ме познава, да ме е причислил към тази категория... Но нека обясня какво имам предвид с пример. Идва майката на едно от моите хлапета преди доста години и ме моли настоятелно да направя добро на хлапето - да му дам теста предварително, за да може да изкара добра оценка. На мен ми се сви сърцето и вътрешното ми усещане беше че не бива да го правя. Тя настояваше, а детето ме гледаше с умоляващи очи. То беше стеснително, страхливо и от страх забравяше всичко, което реално знаеше. Опитах се да ги разубедя - извадих куп аргументи - не. Накрая се съгласих да направя това добро, но както аз разбирах тогава, че трябва да е добро - упражнявахме теста в тетрадката и и тя понаучи нещичко, надявах се за повечко време. За това, което се е случило, научих от другите деца доста по-късно - майката с детето повече не ги видях в школата. Детето решило да направи добро на другарчетата си и дало да препишат отговорите - колежката хванала листчетата и разследвала случая - стигнали до детето и то било изправено на съд... след това се разболяло и 2 месеца не могли да го заставят да тръгне за училище, ходили при психиатър, за английски не искало дори да чуе.... такива работи. В момента, в който го разбрах натъпках всички тестове, с които разполагах и ги изхвърлих в контейнера пред очите на децата, които ми го разказаха. Беше в края на учебната година и следващата година категорично смених учебниците и на всеки новодошъл първо заявявах че школата НЕ работи по училищните учебници. Предпочитах да си загубя половината клиенти, отколкото това някой ден да се повтори... Едни загубих, нови и то повече дойдоха точно заради промяната... Та онова усещане тогава - . На мен ми се сви сърцето и вътрешното ми усещане беше че не бива да го правя. - на това му казвам "Бог поиска да направя добро". В онзи контекст това означаваше да не давам теста на детето по никакъв начин...