Донка

Благодаря за приноса към административните структури. Беше наистина ценен. Напомням, че съвсем не съм имала за цел да определям кое е добро и кое лошо. Истината винаги е неутрална. Все още, според мен остават недостатъчно изяснени т.нар. духовни принципи. Ако според vorfax всяка административна структура почива на духовни принципи, то би ли формулирал духовните принципи на държавата или на една банка, например? Ще се радвам повече хора да предложат своето разбиране за "духовни принципи". Има ли различни духовни принципи, които зависят от ценности на обществото и исторически обстоятелства и т.н. или духовните принципи са някакъв общочовешки и надкултурен феномен?

Благодаря! Този съвет пристигна по "заявка".

Има невероятно множество от духовни общества с административни структури, сигурно има и такива без никакви структури. Предлагам дискусията да не намесва което и да било конкретно социално формирование, група, общност или всичко от този род. Мисля, полезна ще бъде дискусия по принцип за духовните принципи и административните структури. Емил от Льонеберя изтъква бумащината като признак на административната структура, но аз мисля, че това е по-скоро следствие от нея, ефект от функционирането и. Самата административна структура има далеч по-съществени признаци, според мен. Например: - строга статистика на членуващите в общността - брой, социален и възрастов състав, материално положение. Държавата е добра илюстрация за това - тя притежава подробна база данни за всеки от нас. - йерархия, която може да бъде от различен тип, но си остава йерархия, колкото и да се опитваме да обърнем пирамидата с върха надолу за нейно добро. Очаквам продължение... Мисля, че темата е изключително важна за бъдещото развитие на обществото ни от демократически централизъм към гражданско общество.

Много пъти съм се изумявала на точността, с която животът ми е доказвал правотата на това, което съм подчертала в синьо. Има ли човек вътре в себе си безпокойство, все му се струва, че налита от едно препятствие в друго. Има ли мир и радост вътре в себе си, все хубави неща и интересни се случват.

Първите три примера си приличат по смисъла си - според мен за подобни духовни принципи става дума и в тази "административна структура". На мен въобще този тип духовни принципи трудно ми се връзват с административната структура по принцип и администрирането като дейност , но може би аз не виждам връзката и начините, по които административните структури ще прилагат тези духовни принципи, също ми е трудно да си представя задачите, които са формулирани на базата на тези духовни принципи. Благодаря за помощта.

Само една празна чаша може да се напълни с ново съдържание.

Дефинирай "наивно", моля.

Марко - 10

Чорбичка от тиквички и коприва: - тиквичките и лукът ( зелен) посолени се задушават във вода с една малка лъжичка зехтин до полуомекване - копривата се бланшира, нарязва се на ситно и се добавя към задушените зеленчуци и се задушава още малко - добавя се ситно нарязан домат и се задушава докато омекне домата (съвсем малко, ако е консервиран) - добавя се гореща вода, колкото да стане гъста чорба и се оставя да поври докато замирише приятно. - приготвя се застройка от една голяма глава чесън (стрит), ситно нарязана връзка копър и кисело мляко (домашно) - вече с леко кисел вкус След като чорбата се дръпне от огъня, се добавя застройката, разбърква се леко и се оставя захлупено да изстине бавно до температурата на тялото. Моята баба казваше, че такива ястия се слагат на масата чак след като "се залюбят зарзаватите" - което означава поне 2 часа да престои след приготвянето.

Ами затова ни се връща... навсякъде... Колкото до Ошо - моето мнение е, че той не принадлежи към хората, които мога да наричам с думата мъдрец. И това не е критика. Просто моето лично мнение, базирано на това, което съм чела от него.

Стан, много е интересно, може ли да обясниш по-подробно?

Знаех си, че ще опрем в понятието "духовни принципи", но мисля няма нищо лошо двете теми да вървят заедно. За мен лично духовните принципи са над-документни, те са от ниво на синархията, което е над нашето земно материално ниво. Всякакви материализации на тези принципи под формата на някакви конституции, кодекси, и прочие писания отразяват нивото на развитие на социума и конюнктурните му характеристики в момента на материализиране на тези принципи. Не съм историк и се надявам колегата с професионална подготовка да даде своето мнение. То ще бъде ценно за мен. Благодаря!

Тук имаме цяла тема за подобен казус - "Къде е границата между мнението и оценката?" Според мен критиката започва именно от тази граница. Друг е въпросът, ако някой приема различните мнения на друг човек като критика на своите собствени. В такъв случай говорим за нетърпимост към различното мнение и стремеж към налагане на своето мнение като правилното.

Наскоро прочетох този израз и се замислих доста сериозно. Опитах се да си представя как би изглеждала една административна структура, основаваща се на духовни принципи. Минаха ми през ума няколко примера, но предпочитам да чуя вашите мнения първо. За справка, цялото изречение гласи: "За да изпълним задачите си, ние се нуждаем от вътрешна здрава административна структура, основаваща се на духовни принципи и ясни правила" За да избегна каквото и да било влияние, ще се въздържа от предварителни насочващи въпорси. Просто: "Как си представяте такава структура в действие?"

От няколко дни ми се върти тази идея - за делението и за размножаването... А може би ние се делим, защото не умеем или не желаем да се размножаваме?

Най-належащата задача, която най-трудно ще си пробие път, но без тази промяна всичко друго ще е наливане от пусто в празно: - промяна на системата на паралелките и въвеждане на системата на класове по предмети, в които децата са подбрани така, че хармонично да могат да работят заедно без да си съперничат и без да се делят на отличници", посредствени и слаби. Класовете позволяват на децата да учат по своя личен начин със своето лично темпо в определения момент, а на учителите - да индивидуализират методиката и програмата според характеристиките на всяко дете и група по съответния предмет. Тази система от десетилетия се прилага в много страни, колегите се изумяват, когато разберат как се работи при нас. Първата им реакция е "това е нечестно, непрофесионално и неразумно".

Ама кой ви пречи да я подкрепяте??? Никой нищо не ви е казал за вашата подкрепа. Нито пък следя или се опитвам някак да убедя друг човек какво да подкрепя и да не подкрепя. Проблемът е, че вие настоявате другите да я подкрепят и ако те имат свое мнение по въпроса - ставаме лошите. Има и още един проблем - злоупотреба с името на Учителя и с изреченото от него. Всеки грамотен човек може да прочете в беседите, които са дадени, че никъде няма нищо написано за какъвто и да е проект. Ето извадката, на която се позовавате. Но хайде заедно с удебеленот изречение внимателно прочетем и следващите две. Вие може и да не чувате, но аз го чух още при първото прочитане. Учителя още тогава ни е предупредил за нечистото прилагане: Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Опитайте се да ни убедите, че държавната машина е "мъдра, праведна и благородна"....

Не, не е налице. Учебният процес се нуждае от индивидуализация на подхода към децата - те премахване на системата на паралелката. Нуждае се от строго разделяне на процеса на усвояване и процеса на проверка на усвоеното. Нуждае се от приземяване на материала, целите и задачите.

Галя, въпросните думи бяха реплика на твое доста уверено обобщение за "духовните хора", които според това изказване само говорят и нищо конкретно не вършат. Ти си тази, която отнесе думите ми към Никола Дамянов и неговия проект - аз разсъждавах по принцип за стремежа ни да оглавим, да поведем, да организираме другите, за да постигнем нещо... От друга страна за удобната позиция да се присъединим и да се оставим да ни водят и оглавяват и организират, а ние да консумираме някакви плодове от това, но не и да си поемаме своята лична отговорност. За проекта зададох конкретни въпроси, от отговорите на които разбрах, че целта на този проект е да се съберат подписи, бройка хора, подкрепители на думи, които освен да си дадат подкрепата май няма какво друго да правят... Ами аз съм от тези, които предпочитат да направят нещо малко. Ако на проекта му трябват брой подкрепители, прави се петиция, хората се подписват, броят се и нататък вече по процедурата... Нали не очаквате да излезем на площада и да скандираме с плакати пред министерския съвет "Безплатен Хляб!"

Всеки има свободата да избира своя начин на общуване и така се самообразуват общностите от хора със сроден усет и подход. Наблюдавала съм колко щастливи са двама мои приятели, и двамата с особено остро чувство за правилност (не правда). Аз, обаче, не винаги се чувствам добре до тях, когато започне разговор с критични ноти. Въпрос към тези, които смятат критиката за добър начин на общуване: - Как се чувствате, когато попаднете в общност, в която не обичат критичността и ясно в го показват? - Към тези, които не обичат критиката - как постъпвате, когато в близост до вас започва критичен разговор (или монолог). Ами ако настъпи момент, в който от вас се очаква да се включите в критиката?

О, много далеч съм от намерението и дори от мисълта да критикувам критиката. Тя е просто един от пътищата... Ние само разсъждаваме докъде ни е довел този път. Но всеки е свободен да опита своя маршрут по него, може пък той да достигне до нещо красиво докато се взира в това, което смята за не-красиво... И ето - сега в момента на мен ми се връща - преди 30 години аз разсъждавах като vorfax - сега все едно чувам себе си тогава. Чацки, Онегин и Татяна, недоволните човеци ми бяха идеалът - и снизходително (да си кажа честно и презрително) гледах към "самодоволно щастливите и слепи Олги" и към "доволните свини". Доста години по-късно осъзнах колко истинска е била Олга и до какви калища довежда недоволството. Колкото до критиката - положителна или отрицателна - тя винаги стои здраво върху една платформа - тази на критикуващия. няма как да стъпи в обувките на критикувания...

Има една много важна причина да се избягва критикуването - то е като капаци на очите ни. Докато се взираме в нещата, за да намерим доказателства, че сме прави в критиката си, ние пропускаме да забележим други неща в този човек или събитие или каквото и да е там. А това са обикновено нещата, които ни е било дадено да видим и да се научим на нещо от тях. Ние обаче се самозаслепяваме с тези неща, които не ни харесват. Христос не случайно е говорил за сламката и гредата в очите. И никак не случайно е определил кой има право да хвърли камък...

Всъщност колкото са по-високи вибрациите на човек, толкова повече неща може да приеме той, без да позволи да бъде въвлечен или зависим от каквото и да било. От върха на един триъгълник могат да се прекарат безброй много отсечки, които го свързват с основата, но самият връх никога не става част от нея. Летящата птица блатото не я плаши, но само защото тя има начин да го премине без да стане част от него... Ако човек е веган или суровоядец с отвращение (от каквото и да е ) в душата, то дали е на духовния си път?

Абе и при критикуване става, при мен само даже ей така да си го помисля с малко ирония съвсем добродушна и хоп - само след час най-много се връща. Мъчих се, мъчих се, не става никак с въздържание. И тогава осъзнах, че така е хубаво да става - да си го помисляме за другия и бързо да се връща при нас. Въпросът е с какво чувство си го помисля чоек. Ако на другия се усмихвам с добродушен хумор за нещо, то като ми се върне, и на себе си така ще се усмихна. А последното, както и да го поглеждаш, е твърде здравословно. Нещо като миене на зъбите ... на ума и сърцето... а защо не и на душата.... Няма как да не ги замърсим, защото ядем, номера е редовно да ги чистим...

Те китайците са дали рецептата преди хиляди години - всеки си почиства и подрежда своя собствен двор и улиците около него.