Донка

Тук има синтезиран материал с техники за дишане. Повече може да се прочете (и е много полезно заедно с техниките) - тук. Много удобно за четен е направен същият материал тук.

Брилянтно обяснение. Замисляла съм се защо ни е толкова трудно до невъзможно да усетим как Бог мисли, та и ние да мислим като него... Дали защото чакаме да "чуем" някаква мисъл? Дали защото сме разгънали пред ума си колода от нашите собствени мисли и сякаш чакаме Бог само да изтегли някоя от тях? Дали защото вторачени в колодата си и очакванията си пропускаме да забележим живота около нас? Бог с мисли ли мисли или с живота?

По принцип ги избягвам, когато мога да изразя мислите си със свои макар и не толкова лъскави и засукани думички. Професията ми ме научи да внимавам на кого искам да кажа нещо и според неговия начин на мислене и изразяване да "подстройвам" и моя. Това вече изключва клиширането. освен в случаите, когато самият човек използва клишета. Е, точно тогава специално ги избягвам и често го моля да ми обясни какво е имал предвид - при това ясно му давам да разбере, че предпочитам неговите несвързани и оплетени обяснения пред заучена фраза. Контрапункт Ако аз, например, влагам смисъл и дело в една фраза, която множеството е успяло да клишира, това означава ли че - аз използвам клишета? - трябва да я сменя въпреки, че тя ми харесва и точно изразява мисълта ми? - рискувам събеседникът ми да я приеме като клише, въпреки, че за мен тя не е?

Розалинка - точно навреме! Кое наричаме погрешки на другите и защо се вглеждаме в тях? Според мен това са нещата които ни различават както божурът от кокичето. Но нито формата на кокичето, нито тази на божура са погрешки. Погрешка ще е ако кокичето разцъфне по времето, по което цъфти божура и обратно - за единия е късно, за другия рано. Погрешка ще е кокичето да има формата и физиологията на божура, а божура на кокичето - няма да оцелеят. Доброто е именно че сме различни на различно място и по различно време. Кое е онова, което трябва да видим в Божествения свят? Мисля, че е това, което ни обединява и свързва. Кокичето и божурът са цветя и са растения. Както и ние сме...едно.

Защо предпочитаме да уповаваме на нещо друго вън от себе си? Защото така е по-лесно? Или защото не осъзнаваме кога преминаваме границата между уповаване на Бог като уповаване на разума, който той е вложил в нас и уповаване на Бог като уповаване на света и съдбата, на обстоятелства, хора.. и всичко, което Той е създал?

Молитвена програма за начало: Добрата молитва Няма Любов като Божията Любов Формула: Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг Беседа: Не пресушавай живота - Утринно Неделно Слово, държано на 18 февруари 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев Молитвена програма за край: Химн на Великата Душа Формула: Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти) Господнята молитва

O, твърде много генерализации.... за хора, на които дори имената не знаем... Лесно е да се скача и да се вкарват другите в кошарата. Лесно е да се размахва пръст поучително. А вие самите дотук какво точно направихте? Колко гладни вие лично нахранихте? С хляб? Или не само с хляб? Не искам никой никъде да ме обединява нито аз искам да обединявам никого. не искам на никого да давам отчет как прилагам идеите, които са пътеводна светлина в живота ми. Не искам и няма да позволя на никого да диктува каква да бъда и какво да подкрепям, как да мисля, какво да подписвам и пред кого за какво да настоявам. Няма да изпадна в положението някой духовен главатар да ме оценя според заслуги и да ме награждава с вниманието си или да ме изтрива от списъка на приятелите си. Това достатъчно ли е като отговор на въпросите ви? Послепис: Току що измесих содена питка - със свобода, радост и любов. Отдавна не бях го правила. Това е началото. Кой знае... може би някой ден ще го споделям с хора, които имат нужда от него.... ако заслужа тази чест?

Радостна съм, че се разбираме от няколко само думи. Тук, в нашия форум и сайт - в Портала - темите са преди всичко място, в което да можем спокойно да споделяме всичко, което ни вълнува, интересува, радва или тревожи. Подкрепата в Портала не се изразява в някакви плюсчета или хвалебствия на потребители за темите или идеите. Подкрепата в това светло и топло място идва към всеки един от нас - участниците - учениците. Тази подкрепа не се дава от хора изобщо - тя идва от друго, по-високо от нашето ниво на съзнание място. Не сме се броили и няма да се броим, няма и да отчитаме нищо за никого. Ние не пишем проекти, не изчисляваме ползи и загуби, не убеждаваме никого в нищо и не гоним никакви резултати, нито бързи, нито бавни. Има си други форуми и други места, които са създадени за това. Тази тема ще продължи да бъде светло и топло място, където всеки ще може свободно и спокойно да сподели размислите и идеите си, това, което е научил и постигнал и това, което мечтае да научи и постигне. Нека се появяват и още идеи и проекти под тази тема - те не идват от хора, а от Онова същото място, за което споменах по-горе. Нека всеки от нас - и четящите и пишещите, когато и да влезнат, да намират това, което е изпратено от Там за тях специално. А ако някой усети в себе си подтик и решение да стори нещо, той ще избере свободно и сам към кого да се обърне и какво да извърши. Честит празник, приятели!

Дълбоко вътре в себе си атеистът вярва - понякога неговата вяра и безусловна любов са по силни, отколкото на вярващия. Дълбоко вътре в себе си всеки вярващ изпитва мигове на съмнение и неверие... Състоянието на вяра винаги е повече от състоянието на без-верие... в смисъл винаги дава и помага на самия човек повече...

Може ли да обясните малко по-конкретно какво имате предвид? В какъв смисъл 'доброто и злото се представят в една светлина"? И каква е характеристиката на сектантските похвати?

Не е случайно, че двата "проекта" са заедно в една тема. Сигурно Отгоре ни дават шанса да се учим да работим заедно по различен начин, но с една идея. От нас си зависи дали ще развием различията си в конфликт или в сътрудничество. Ключът към сътрудничеството, според както показва моят личен опит, е в осъзнаването на свободата на различния от нас да бъде и мисли и прави своите различни от нашите неща по своя си различен от нашия начин.

Според мен всички изброени тук: се свеждат до: Може да се докаже по пътя на логиката.

Как ще се разбере и докаже, че проектът е получил широка гласност? Какви ще са критериите за широка гласност? Средства за масова комуникация (кои по-точно?), обществени прояви (брой, масовост - брой хора?) и какво още? Как по-точно "хората ще си поискат беплатния хляб"? Може ли няколко примера за конкретни действия, с които те да го реализират поискването?

На мен ми се струва, че основната идея за реализация на проекта, публикуван във Феисбук с автор Никола Дамянов преди всичко търси масова подкрепа, нещо като петиция, която ще принуди държавните институции да инвестират "няколко милиона" в безплатен хляб. Може би греша?

Левски можете да го усетите като четете писмата му. Но без някаква предварителна нагласа, и само писмата, без коментари към тях.

Аз ги обикнах - телефонните измамници - и имам сериозни основания за това. Те ми помогнаха така, както никой не би могъл. Преди около 2 години и на мен ми "звъннаха" - и аз се вързах първите 30 секунди, сърцето ми се сви. после явно небето бдеше над мен и ситуацията беше такава, че усетих лъжата. Дъщеря ми беше в Германия, а полицейският инспектор проговори на български... Урокът беше много ценен - да не се доверявам, да не прибързвам в емоционалните си реакции, да си държа езика зад зъбите, особено когато се каня да изсипя някаква лична подробност... Животът ми стана доста по-спокоен и сигурен оттогава. Благодаря им от цялото си сърце! Миналата година на 15 септември разбрах, че глобул са сключили с мен някакъв странен договор за 4! телефона, които се намирали някъде в Радомирско, имам 500 лв дълг и съм осъдена и някакви хора искат парите от мен.... Благодаря им на всички. Досега бях смела и с гражданска съвест само на думи. Ето - сега го проверих на дело. Наистина в самото начало ми мина една подла страхливичка мисъл, че спокойствието на семейството ми не струва 500 лв... но после ми светна - това беше изпит. дали наистина съм това, което искам да бъда и мога ли да защитя истината без значение какво ще ми струва това... Честно казано самата аз не можех да се позная - заради увереността, с която преплувах и водите на глобулската администрация, и прокуратурата, и следствието... Оказа се че имало много хора като мен, има и хора, които стоят и работят за истината, тихо, ежедневно... А, и се научих да внимавам и да си записвам къде си оставям и на кого показвам личните си документи. Благодаря на измамниците от цялото си сърце! А какво да направим, когато възлюбим един измамник - да не му позволим да ни измами, да станем по-внимателни (той не случайно се е появил до нас) и да направим всичко, което е по силите ни, за да излезе истината, да я узнаят повече хора... Как им помагаме ли - ами колкото по-малко наивници има, толкова по-малко измамници ще има и накрая ще им се наложи да си намерят почтено занятие.

Благодаря на Ariam най-вече за една фраза, с която започва писмото си: Всичко останало е следствие от това "красиво", но катастрофално начало на една връзка. Влюбването, особено до уши, е агресия към човека, в когото сме влюбени "до полуда", както и към цялата вселена. А известно е древни времена, че каквото изпратим към Вселената, това ще ни се върне и то в неколкократен размер. Втората агресия е това, което ариам нарича "компромис". Както справедливо отбеляза Диди, това не се нарича компромис - това е угодничество и също е агресия към хората, на които се угодничи. Сега сигурно всеки, който ме чете си е помислил - ужас, каква жестокост към това изстрадало момиче! Къде и е съчувствието, къде и е сърцето на тази??! Тази, обаче по себе си знае, че само истината може да извади човек от този омагьосан кръг. Мила Ариам, само да не си помислиш, че само ти си била влюбена до уши (агресивно) и само ти си угодничела... Само ако знаеш колко жени го правят и са го правили, и аз също. Докто съжалявах себе си и близките и приятелите ми ме гледаха с очите, с които най-вероятно гледат теб, тази агония продължаваше и продължаваше. И няма значение къде си, и на другия край на планетата да отидеш, това ще си върви с теб докато не го извадиш от самата себе си - "болковото тяло", "съдника-жертва". Правилно си решила, че твоето място не е там, но причината не е тази, която си ни обяснила. Твоето истинско аз е усещало истината още в самото начало: Но ти не си пожелала да го чуеш. Сега се опитваш да обясниш връщането на своя истински път, на своето истинско място с поведението на някакви други хора. Можеш само да им бъдеш благодарна, че са те заставили да избягаш докато още си на 23. Мен успяха да ме изхвърлят, когато зад гърба ми бяха вече 21 г. брак и 44 г. живот, със студент и абитуриентка до мен. Много е дълго да разказвам сега как съм се справила и как съм извървяла пътя до истинското си щастие. Искрено те съветвам да се опиташ да разбереш какво ще ти кажат Лазарев - Диагностика на кармата - особено от част 5 и нататък; Дон Мигел Руис - Четирите споразумения , Екхарт Толе - Силата на настоящето , Дийпак Чопра - Пътеката към Любовта и не на последно място, а като най-важната - за най-накрая оставих моята любима и най-ценна - Изворът на доброто Успех мило момиче - всички тук сме с теб. Ти имаш и силите и сърцето и ума да успееш да се върнеш до истинското си себе си, да намериш своето истинско място и своето истинско щастие в този живот.

Темата за пророчествата за 2012 г. от известно време е под наблюдение заради недопустимото количество мнения с отклонения от темата и заради пререканията, които възникват почти непрекъснато между участниците в нея. Алтернативата е да се затвори темата, което и опитахме за известно време. В момента се опитваме да оставим темата отворена за онези потребители, които имат какво да споделят или попитат по нея. За целта се налага поне веднъж на ден да се чисти от мненията оф-топик, спама и разправиите стил "аз казах - ти каза... ". Ако сте решили да отговаряте на спам-мнение, моля помислете внимателно дали да го цитирате и какво ще напишете, защото то ще замине в разговорки заедно с това, на което отговаряте и/или цитирате. Моля не смесвайте в едно мнение подмятания и оценка на другите мнения заедно със сериозни размисли. Така ни поставяте пред необходимостта да губим време, за да редактираме мнението. Последното никак не е желателно и за нас. Мненията, които са офтопик обикновено не се трият, а се местят в разговорки.

С огромна благодарност за споделените материали! Не съм сигурна доколко въпросът ми ще бъде по тази тема, но съм сериозно впечатлена от трудовете на Деин Ръдиар, по-точно The Astrology of Personality - двата тома (засега съм ги намерила само на англ.ез. Ще съм благодарна за мнение. Тъй като все още съм много далече от една поне приблизителна представа за развитието на идеите в астрологията, ще ми е интересно да разбера какво е мястото на този автор в западната астрология и може ли да се смята за класически автор. Благодаря предварително!

Моето сърце ви пожелава много прекрасни дни и теми в новия ви форум! Искрено се надявам в него да намерите всичко, което не сте успели да проявите или получите при нас! На добър път!

[media=]http://vbox7.com/play:a166ce96 Душата и нека лети - птица с бели криле! Нека гнездо и бъде Вселената!

Молитвен наряд за начало: Махар Бену Аба - песен Псалом 25 Бог ме прави силен - формула Беседа:Чий е този образ Преди беседата е добре да се прочете Евангелие от Матей 22 Молитвен наряд за край: Псалм 23 Молитва за плодовете на Духа Господнята молитва

Те са наедно, но все пак не са едно... Ние си носим отговорността за нашия си кожух и за душата си. Продажбата или даването - все едно - прехвърляме отговорността за тях на друг. После се вайкаме. Първата част също е за кожуха и душата - кожухът говори, а не топли и не пази душата си, защото душата иска нещо повече и по-различно от кожуха, с който са я изпратили..

Ако е праведен, няма да дели хората по никакви критерии...

Имам отговор. Специално по този повод разговарях с човек, достатъчно навътре и на отговорна позиция в социалното подпомагане. Те са готови да сътрудничат с всеки, който желае да помага на изпаднали в беда. След личен разговор с желаещия /желаещите могат да им предложат списък с подходящи за тях семейства или самотни хора, над които могат да поемат патронаж (не само хляб, но и присъствие... Освен това има проекти, в които биха могли да се включат, но това вече изисква допълнителна информация и условия, както и договаряне. Така че, държавата вече има създадена организация, можем да се ползваме от информацията и да се включим в дейности, които ние преценим, че са ни по сърце и възможности. Втората възможност са доброволческите организации, каквито има във всеки град. Ето един от линковете за връзка Има една поговорка, която често си напомням: Когато човек има желание, намира начин, когато няма желание, намира оправдание...