Донка

Благодаря на Ariam най-вече за една фраза, с която започва писмото си: Всичко останало е следствие от това "красиво", но катастрофално начало на една връзка. Влюбването, особено до уши, е агресия към човека, в когото сме влюбени "до полуда", както и към цялата вселена. А известно е древни времена, че каквото изпратим към Вселената, това ще ни се върне и то в неколкократен размер. Втората агресия е това, което ариам нарича "компромис". Както справедливо отбеляза Диди, това не се нарича компромис - това е угодничество и също е агресия към хората, на които се угодничи. Сега сигурно всеки, който ме чете си е помислил - ужас, каква жестокост към това изстрадало момиче! Къде и е съчувствието, къде и е сърцето на тази??! Тази, обаче по себе си знае, че само истината може да извади човек от този омагьосан кръг. Мила Ариам, само да не си помислиш, че само ти си била влюбена до уши (агресивно) и само ти си угодничела... Само ако знаеш колко жени го правят и са го правили, и аз също. Докто съжалявах себе си и близките и приятелите ми ме гледаха с очите, с които най-вероятно гледат теб, тази агония продължаваше и продължаваше. И няма значение къде си, и на другия край на планетата да отидеш, това ще си върви с теб докато не го извадиш от самата себе си - "болковото тяло", "съдника-жертва". Правилно си решила, че твоето място не е там, но причината не е тази, която си ни обяснила. Твоето истинско аз е усещало истината още в самото начало: Но ти не си пожелала да го чуеш. Сега се опитваш да обясниш връщането на своя истински път, на своето истинско място с поведението на някакви други хора. Можеш само да им бъдеш благодарна, че са те заставили да избягаш докато още си на 23. Мен успяха да ме изхвърлят, когато зад гърба ми бяха вече 21 г. брак и 44 г. живот, със студент и абитуриентка до мен. Много е дълго да разказвам сега как съм се справила и как съм извървяла пътя до истинското си щастие. Искрено те съветвам да се опиташ да разбереш какво ще ти кажат Лазарев - Диагностика на кармата - особено от част 5 и нататък; Дон Мигел Руис - Четирите споразумения , Екхарт Толе - Силата на настоящето , Дийпак Чопра - Пътеката към Любовта и не на последно място, а като най-важната - за най-накрая оставих моята любима и най-ценна - Изворът на доброто Успех мило момиче - всички тук сме с теб. Ти имаш и силите и сърцето и ума да успееш да се върнеш до истинското си себе си, да намериш своето истинско място и своето истинско щастие в този живот.

Темата за пророчествата за 2012 г. от известно време е под наблюдение заради недопустимото количество мнения с отклонения от темата и заради пререканията, които възникват почти непрекъснато между участниците в нея. Алтернативата е да се затвори темата, което и опитахме за известно време. В момента се опитваме да оставим темата отворена за онези потребители, които имат какво да споделят или попитат по нея. За целта се налага поне веднъж на ден да се чисти от мненията оф-топик, спама и разправиите стил "аз казах - ти каза... ". Ако сте решили да отговаряте на спам-мнение, моля помислете внимателно дали да го цитирате и какво ще напишете, защото то ще замине в разговорки заедно с това, на което отговаряте и/или цитирате. Моля не смесвайте в едно мнение подмятания и оценка на другите мнения заедно със сериозни размисли. Така ни поставяте пред необходимостта да губим време, за да редактираме мнението. Последното никак не е желателно и за нас. Мненията, които са офтопик обикновено не се трият, а се местят в разговорки.

С огромна благодарност за споделените материали! Не съм сигурна доколко въпросът ми ще бъде по тази тема, но съм сериозно впечатлена от трудовете на Деин Ръдиар, по-точно The Astrology of Personality - двата тома (засега съм ги намерила само на англ.ез. Ще съм благодарна за мнение. Тъй като все още съм много далече от една поне приблизителна представа за развитието на идеите в астрологията, ще ми е интересно да разбера какво е мястото на този автор в западната астрология и може ли да се смята за класически автор. Благодаря предварително!

Моето сърце ви пожелава много прекрасни дни и теми в новия ви форум! Искрено се надявам в него да намерите всичко, което не сте успели да проявите или получите при нас! На добър път!

[media=]http://vbox7.com/play:a166ce96 Душата и нека лети - птица с бели криле! Нека гнездо и бъде Вселената!

Молитвен наряд за начало: Махар Бену Аба - песен Псалом 25 Бог ме прави силен - формула Беседа:Чий е този образ Преди беседата е добре да се прочете Евангелие от Матей 22 Молитвен наряд за край: Псалм 23 Молитва за плодовете на Духа Господнята молитва

Те са наедно, но все пак не са едно... Ние си носим отговорността за нашия си кожух и за душата си. Продажбата или даването - все едно - прехвърляме отговорността за тях на друг. После се вайкаме. Първата част също е за кожуха и душата - кожухът говори, а не топли и не пази душата си, защото душата иска нещо повече и по-различно от кожуха, с който са я изпратили..

Ако е праведен, няма да дели хората по никакви критерии...

Имам отговор. Специално по този повод разговарях с човек, достатъчно навътре и на отговорна позиция в социалното подпомагане. Те са готови да сътрудничат с всеки, който желае да помага на изпаднали в беда. След личен разговор с желаещия /желаещите могат да им предложат списък с подходящи за тях семейства или самотни хора, над които могат да поемат патронаж (не само хляб, но и присъствие... Освен това има проекти, в които биха могли да се включат, но това вече изисква допълнителна информация и условия, както и договаряне. Така че, държавата вече има създадена организация, можем да се ползваме от информацията и да се включим в дейности, които ние преценим, че са ни по сърце и възможности. Втората възможност са доброволческите организации, каквито има във всеки град. Ето един от линковете за връзка Има една поговорка, която често си напомням: Когато човек има желание, намира начин, когато няма желание, намира оправдание...

Честно казано, не разбирам защо грамотността разбирана като правописни умения основно, се приема като нещо, което е трудно и се гради цял живот едва ли не. Няма такова нещо, трябва да ви успокоя. Цял живот съм работила над това като специалист по ранно чуждоезиково обучение, а заедно с майка ми - над ограмотяването по родния ни български език. За нас не съществуват съмнения - правописните умения се изграждат в самото начало, т.е. когато детето осъзнава фонемно-графемните отношения, и на втори етап, когато се осъзнават морфо-фонемните отношения в българските словоформи. (Термините ми спестяват ценно време). Тези два процеса протичат през първите 3-4 години в училищния курс, т.е. в началната степен. Ако човек на възраст над 11 години има стряскащи проблеми с правописа, това означава, че по някаква причина те не са протекли качествено и пълноценно. Това може да се поправи, но вече наистина ще иска повече усилия. Съвсем не смятам, че сега процентът на хората с лош правопис е по-голям от преди. Просто сега на тези, които не са го усвоили добре, се налага да пишат повече и на по-видни места. Има и още една причина - децата сега са много интелигентни и често заблуждават началните учители за степента, в която осъзнават звуковия и фонемния състав, а после и морфемите и морфите. Някак се претупва тази работа, в надпреварата за "скорост на четене". Много учители смятат, че като дават на децата обилно преписване и диктовки, някак ще се попие правописа, а то не става така. Липсва един много ценен етап в 5 клас, който сега по неразбираеми за мен причини е смачкан до неузнаваемост - ние сериозно се занимавахме с фонетика и словообразуване, а сега бързат да научат децата на изреченията и текстовете, а малките камъчета.... Въобще това си е наша сериозна тема...

Няма да се примирим. Примирението ни звучи като поражение. Ще смирим онова, което влиза в конфликт с Вселената и нейните закони - "ненаситната жажда". Смиряването на ненаситността Е реалната победа - само то може да ни даде усещането за утоляване на жаждата и да ни покаже пътя към извора, който я утолява непрекъснато. Ненаситността се появява, когато пием застояла химически "пречистена" вода от пластмасови бутилки.... А, по този повод да споделя - след като се научихме да си правим сами млечни продукти и спряхме да купуваме, се оказа, че ни е достатъчно 4 пъти по-малко количество... (И това има връзка с ложите.)

Неграмотността на българите е следствие от липсата или недостатъчно работа над фонемния състав на думите в процеса на ограмотяването. В грамотността също има послание, и то доста съществено.

За маговете съм съгласна. И за Ницше. За хората в България - не съвсем. Аз познавам и доста будни хора, и доста щастливи....

Нима съм казала, че е лошо? Просто всичко се плаща и... изплаща. Когато човек се взира в нещо, без значение в какво, би следвало да знае закона на Ницше, за да не се прави на изненадан и несправедливо ощетен или засегнат, когато дойде време да мине през касата.

Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.

Желанието спира да бъде такова в момента, в който човекът започва да работи над осъществяването му. Опознаването по принцип си зависи само от нашата лична воля, нищо не може да ни препятства така, че да стане невъзможна работата ни над този процес. В такъв случай да желае човек да се опознае, но да не го прави, би значело, че той не го желае наистина.

Виждам една причина да намрази себе си човек, докато опознава себе си - за да се стреми възможно най-силно да стане това, което желае да бъде, а все още не е. Отблъскването от това, което мразя и НЕ искам да съм може да даде енергия за постигането на това, което искам да съм. Но такава "техника" всъщност спира опознаването и подчинява психиката на човека, ума и сърцето му на някакъв "идеал" или наложен му отстрани, или измислен от него самия, но пак с чужда помощ... В най-добрия случай превръща човека в марионетка на тези, които налагат или предлагат "идеала". Не ми се говори тук за депресивни състояния...

Това, обаче никак не е просто и лесно в ежедневието... Първом забелязваме раздразнението, тежките думи усещаме - дори човек се изкушава да си помисли има ли изобщо нещо Божествено под тях? Но ако силно вярва, намира се.

Следователно, ако някой отрича мъдростта, любовта и истината (с думи или дела), би следвало не да спорим с него, а обратно, да сме му благодарни за силното доказателство, че те съществуват. Излиза, че няма смисъл да ги защитаваме и да ги утвърждаваме, достатъчно е просто да ги осъзнаваме и прилагаме. Как разбирате разликата между пътя на мъдростта (мъчния) и пътя на Любовта (лесния)

Благодаря! Ще са много ценни за родителите игри с обучаваш характер за децата.

Зависи: - с каква нагласа тръгва човек при опознаването. Ако нагласата е тип "прокрустово ложе", определено ще се намрази, че и по-далеч може да стигне човек... Ако нагласата е "всичко, което не зависи от мен е за мое добро", ще се стигне до обратния резултат. Или както е известно в психологията, резултатът на една дейност се описва от нейния мотив. - Всичко тече и се изменя в материалния свят, затова опознаването на себе си включва не статични образи и състояния, качества и т.н., а преди всичко самото движение, промяната - както се казва във физиката "делта хикс"

Молитвена програма за начало: Кажи ми ти Истината Благата песен Формула: Аз ще пазя равновесието на моята душа. Аз ще пазя равновесието на моя живот, на Доброто в мен и във всички около мен. (три пъти) Нека от сърцето ми любов жива да блика Евангелие от Лука - глава 3 Беседа: В какво седи духовният живот - Утринно слово 28 януари 1934 г. Молитвена програма за край: Добрата молитва Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти) Господнята молитва

Здравей Ванка! Сърце не се оставя никъде, то е дадено на теб само и само ти носиш отговорност за него. Твоята любима, дори и да е най-добрата ти приятелка и дори да сте един до друг в живота - нея нямаш право да я товариш с отговорността и за твоето сърце. Нали не си се вързал (както аз се бях вързала на твоите години) на измишльотините, че несподелената любов е красива и благородна. хайде да те светна - тя е силна агресия към човека, когото обичаш и към всички хора и себе си въобще. Така че ако наистина обичаш това момиче, радвай и се, мисли само с добро и с благодарност, че благодарение на нея си изживял красиви емоции и моменти. Радвай се, ако я видиш влюбена и щастлива с друг - нали я обичаш, а ако наистина я обичаш, значи искрено и желаеш щастието, а не желаеш да я притежаваш като вещ... Има и още нещо - хайде да не се месим в работата на Небето - пред теб има доста още път - знае ли се дали на някой от неговите завои няма да се съберете пак, но вече пораснали и готови един за друг?

Съвсем не споделям мнението, че се е стигнало до разединение. напротив - стигна се до истинското единение около идеята. Друг е въпросът какви са били очакванията и дали са се оправдали. Никой не пречи на никого да вярва в каквото иска. Просто е - не е реално да вярваме в едно и също нещо. Вместо да си хабим времето в напъни да убедим и присъединим другите, нека работим всеки на своята малка нивица - те всичките ни нивици са част от голямата. Никой не пречи на Никола и неговата група - нека работят по техния проект. Нека с работата си докажат, че в него има смисъл и е реален и добър. Обаче за пореден път предупреждавам всички участници в тази дискусия да се въздържат от коментари относно други участници или личности, както и тяхното поведение. Взаимните изяснявания кой какво защо и как е направил или не е направил наистина ще доведе до затваряне на темата и прехвърляне на мненията в разговорките.

Очакванията се събират в "раница", която навсякъде носим на гърба си - дори когато заспиваме е с нас. Колкото повече очаквания складираме в раницата и колкото по-големи и настойчиви са те, толкова по тромави ставаме, забавяме се, трудно се обръщаме настрани, трудно завиваме и все по-малък става ъгъла от света, който виждаме. Накрая раницата ни дотежава толкова много, че се налага да спрем, да я пуснем на земята и да кукнем да я пазим. Има изход - да има няколко дупки на дъното на раницата....