Донка

Молитвена програма за начало: Песен: „Бог е Любов” Добрата молитва Формула: „Ученикът трябва да има сърце, чисто като кристал, ум, светъл като Слънцето, душа, обширна като Вселената, дух, мощен като Бога и едно със Бога.” Неделна беседа: Много плод - държана на 21 май 1922 г. в София. Молитвена програма за край: Песен: „Аз мога да любя” Молитва: „Отче наш” Формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”

Например, можем да приемем атмосферата и гравитацията на планетата за ограничение, което спъва свободната ни воля. Обаче можем да ги приемем и като дар Божи, който ни е дал свободата да живеем пълноценно. В същото време Божествената воля ни е дала свободата да смятаме атмосферата и гравитацията за това, което си изберем сами - можем да се чувстваме ограничени, а можем да се чувстваме и свободни.... Ако аз чувствам, че нямам свободна воля, това автоматично означава ли, че се чувствам ограничен от нещо?

Съгласна изцяло с Веселин! Разпространението съвсем не е равносилно на пропаганда - то е по-скоро неагресивната алтернатива на пропагандата. Ето пример: - днес имаме гости и на масата месо, разбира се. Майка ми започва да ме агитира да хапна, защото е "срамота" да не го опитам. Баща ми започва да ми пропагандира калко е важно месото и колко губи човек, когато не яде и че той до 82 години е ял всеки ден и е в отлично здраве, а познава вегетарианец дето се разболял. Аз просто си боцкам салатките и каротфената гарнитура и си мълча. Гостите ми задават въпроса откога съм вгетарианка. Казвам истината - след един режим за изчистване на организма не ми е вкусно и затова не ям. следва въпрос дали не огладнявам и какво тчно ям, в течеие на което става ясно, че усещам вкуса на зеленчуците откак не ги ям с месо. После старото поколение (нашите родители) започват да си спомнят как едно време са ядяли месо само по празници и когато...и т.н......

Свободната си воля може да осъзнае само човекът, който я е постигнал...

Ако човекът е преживял едно или две страдания - до 42 г.- и е успял да научи уроците им, да се промени - това ще се брои ли за перманентни страдания?

O, не смятам, че който страда, значи е сгрешил, нито пък "грешка е да се страда". Усещането за срадание е нормално - то е адаптационен механизъм, който съвсем не е за подценяване. Ако не страдаме от студа, няма да си облечем топли дрехи и ще увредим организма си. Ако не страдаме от силното слънце, дали ще ни дойде на ум, че то е опасно за главите и кожата ни? Хората не случайно казват - "Не питай старило, питай патило". Аз, например, забелязвам нещо доста забавно с моя стомах. Ако нещо със захар ми привлече вниманието и а-ха да посегна, а устата вече се приготвя за вкуса, изведнъж стомахът ми подава неприятното усещане, което имам след като захарта стигне до него. И се осъзнавам и се отказвам... Обаче понякога споменът избледнява и хапвам - и пак ми държи "влага" доста време.

Не съм спец в пеенето - зад гърба си имам един хор като ученичка и сега курса по пеене на песни от Учителя. Да се пее октава съвсем не е фалшиво според мен. Ние в групата основно сме жени. Оказа се, че в доста песни се налага част от песента хората да я пеят в едната октава, част в другата. така се получава, че от време на време се разделят гласовете ни и звучат в октава, после се събират в един тон, после отново се разделят. Не знам как е правилно, но на мен ми звучи добре. Имаше спорове дали това е втори глас (Учителя не е препоръчвал). Според моя опит (пяла съм само 2 глас в хора) това не е втори глас. Втори глас си има друга мелодия - тя почти никога не е октава на основната, освен ако не е такъв замисъла на хармонията... Типичен пример е Сладко медено. Първата част звучим заедно. Втората е непосилна за алтите - те минават в по-ниската октава. После пак се събираме.

Ами не бих генерализирала появяването и решаването на страданията в човешкия живот като перманентно присъствие. Има периоди и моменти. То е като училището. Няма смисъл от перманентни контролни работи, има време за слушане на лекции, за упражнения и после идва проверката на усвоеното Изпитът е страдание, ако сме пропиляли времето и шанса си да научим каквото ни е било дадено и то навреме...

А какво е "извън божията воля"?

Ще отговоря от личен опит - само един щрих: - по всички системи - астро, нумерология, хиромантия на мен ми излиза "сама, индивидуалист" и подобни. Познайте - семейство общественици с много контакти - учители. Аз - много стеснителна, обаче не помня друг да излизаше на сцената, когато трябваше да се поднася приветствие да се импровизира нещо, то не бяха рецитали, хорове, шоута ( като сценарист) и в гимназията, и в университета и като учителка... Не можех да си тръгна от кабинета с тълпа деца около мен, сега имам 10 часа на ден и не смогвам да обхвана желаещите. За мен да остана сама е мечта... А може би точно това е искал да ми каже хороскопа и линиите на ръката - че ще ми бъде задача да умея да оставам насаме със себе си дори и когато около мен има много хора... Още - след като започнах един по един да си разплитам кармичните възли, осъзнах, че всъщност от самото начало се страхувам да не бъда отхвърлена, да не остана сама, да не би да не ме харесат... В мен са се борили два мотива - да бъда одобрена и да имам приятели и доброжелатели и удоволствието от това, което върша. Може би това ми е било предсказанието - да осъзная тази карма и да изчистя страха от самотата.... Ето, проявих свободната си воля да интерпретирам предсказанията за мен по един от многото начини... Апропо - точно човек, който се занимава с астрология най-добре разбира колко е важна свободната воля...

Виждам и още едно приложение на свободната воля - дори си мисля, че то е от най-важните - свободна е волята ни да избираме гледната си точка и да я променяме, да благодарим или да недоволстваме, да се вслушваме в Божията воля или да се опитваме да налагаме своята на всяка цена...

Живите образи Мисля, че мнението на Ина казва същото като в мисълта в началото на темата... Петър Дънов не забранява да говорим за любовта, която изпитваме. Той ни съветва да не споменаваме НА друг човек (жива душа - т.е., човек като самите нас), че обичаме него. При това изрично уговаря - и с това споменаване да я ограничиш (т.е. да накърним свободата на човека, на когото сме признали своите чувства) За опитностите - аз се омъжих по любов и силни чувства и бракът ми беше силни чувства - ако знаете само колко се обичахме в кратките мигове на сдобряването - до следващия скандал от ревност, дреболия и какво ли още не... но след него следваше страстта на сдобряването - в един момент започнах да осъзнавам, че ние май търсим сдобряванията и затова... Моята приятелка преди седмица ми призна, че със съпруга си винаги са били само много близки приятели и никога не са били влюбени - повярвайте ми, не съм виждала по-спокойно, сплотено и свободно семейство! Вече 33 години....

Именно! И затова докато не се излкуват от страха, че ще бъдат изоставени и докато не променят модела на притежаване на човека до себе си, трябва да са сами. Говоря това от опит. А и така вероятността да предадат модела на ревността на поколението става все по-малка. Естествен отбор.... Колкото до наказанието - страданието от самотата не е наказание - то е горчиво лекарство, но единственото добро...

Преди няколко години доста колебания имаше сред нас тук (в хасково) дали да пускаме обяви за курса по Паневритмия. Чуха се гласове, че това е груба пропаганда, че който иска да научи, ще намери начин и път, че ако иска да танцува, ще дойде на поляната, имаше компромисни варианти - да направим курс, но да "пуснем" новината само "от ухо на ухо" сред познати и приятели. накрая проявих дързост и без да се съобразявам с опасенията и съветите, напечатах обяви и ги разлепихме и пуснахме обяви по сайтовете ни. ...

Това, че прилагането е по-важно от теорията и без него теорията остава кухи думи, не означава, че теорията е ненужна или дори вредна. Това че само с молитва и четене на философски книги и писане на такива няма духовно развитие, не означава, че по принцип това е вредно за духовното развитие занимание. Все едно да кажем, че кутията с кибрит е вредна, защото у дома сме на газ и ток.

Единият лев Мисля, че дава много добър отговор на въпросите на Христо и не само на неговите - аз също често се изправям пред подобни дилеми.

Има много хубава беседа - искрено препоръчвам - Закон за възможности - закон на опуленс: А тук - нещо за равновесието - Точка на равновесие Имат общи точки, но ми се струва, че не са едно и също.

Мисля, че смесваме любовта с проявленията. Проявленията зависят от конкретните ситуации и няма как да се изведе някакъв стандарт. В едната ситуация ограничаваме действията на друг човек, в другата не ги ограничаваме. В едната променям решението си след разговор с другия, в друга - не го променям, дори и да настоява. Какво е общото между тях и какво различното? - Вътрешното отношение към ситуацията и поведението на участниците в нея. - Ако аз се съглася да променя решението си под влиянието на другия, но вътре в себе си го правя не защото съм убедена в разумността, а за да угодя или за да избегна конфликт, това са условностите. -Ако аз не се съглася с мнението на другия и откажа да променя своето решение и поведение под неговото влияние - това не винаги е безусловност. Вътрешният ми мотив може да бъде усещането за накърнена гордост или желанието да утвърдя себе си като независима личност, или желанието да покажа свое превъзходство и т.н. И отново е важно с какво вътрешно усещане ще го направя. Ако аз съм на противното мнение и следвам своето решение, обаче това не променя обичта и уважението ми към човека, с когото не съм съгласен - това е безусловност. Ако разликите между нас са в състояние да ме настроят негативно към него - това е условна любов. Ако виждам, че моят отказ води до нарушаване на добрите обноски и охлаждане на контактите и това някак ме наранява и аз изпитам съжаление, критика и други подобни негативни емоции - това са условности. Какво в случая са безусловности? Спомням си първия път, в който усетих силата на безусловността. Едното от децата ми се канеше да постъпи много рисковано и неразумно по моите стандарти - в първия момент усетих вълна от гняв, мина дори и мисълта, че съжалявам дето е мое дете, че се срамувам от това, което се кани да направи, мина после чувство за вина, че не съм възпитала добре, после някакъв порив да въздействам и да спра (беше вече пълнолетен) - всичко това на фона на недоволство от ситуацията и детето ми. Осъзнах се навреме и успях вътре в себе си да изчистя негативността То е лесно да се каже, но не си мислете, че става лесно... Накрая излезнах от ситуацията с безусловна любов - казах му, че решението и поуката от резултата са си негови, защото вече е голям човек. Аз няма да участвам в това, което е замислил, защото ми се струва неразумно, но може и да греша - нека той опита - каквото и да се случи, ще го обичам по старому и няма да си развалим отношенията. Както и да свършат нещата, в моя дом винаги ще има обич, легло и храна за него - но той сам ще се поеме последствията от решението си. Загубите ще са си за негова сметка, аз няма да ги компенсирам по друг начин освен да го нахраня, подслоня и прегърна с обич. Ами, отказа се след ден-два обмисляне. Рискът му се видя прекалено голям и неоправдан. Както си и беше. Наскоро научих за една друга майка в подобна ситуация - тя беше дала средствата, които детето и искаше, макар и след доста сериозна разправия, после пак беше поела за нейна сметка загубите и се чувстваше благородна жертва, обвинявайки детето си за понесеното от нея. Според мен това е условната любов.

Съгласна съм с вас за безхаберието, за личната отговорност, за спазването на надписите. Не съм съгласна за обезопасяването. Естествено, че няма да се сложат на скалите и сигурно могат да се поставят само когато има опасни вълни... - когато има желание и сериозно отношение, намира се начин...За личния пример на родителите - съгласна съм, но не исках да го пиша в тази тема. Знаете ли колко пъти с цената на скандал се е налагало да налагам волята си в интерес на безопасността на детето, а то да ми заявява изумено в прав текст, че когато е с родителите си, никога не му правят забележка за това, не му забраняват, не гледат часовника кога се е прибрал, не го питат къде е ходил и с кого и какво е правил. Смеят се и с надменен тон ми казват, че табелите не са, за да се спазват. Или се изненадват - коя съм аз та да ги ограничавам, след като родителите им не го правят. Но са прави и всички, които смятат, че си има и случайности - инциденти с кротки и възпитани деца, които само веднъж са направили нещо необмислено и това им е струвало много... Там вече е ролята на отговорните възрастни и на обезопасяването...

Донка, остави се от тези си мисли, че безусловната и която и да било любов може да бъде константа. Просто не е. Това казва живота, а вие може да си казвате всичко останало. След като не е константа, значи че тя непрекъснато се развива и има движение и в двете посоки/увеличава, намалява/. Също така от теб към Бог или света и от света или Бог към теб. А всяка посока и движение си имат сила... Любовта не е просто някакво състояние. Любовта е най-голямата движеща сила във Вселената. Цвета, всеки от нас е свободен да с носи мислите си и да ги променя когато им узрее времето. Под безусловна любов аз разбирам само това, което изпитва човекът - нямам предвид движещата сила на Вселената. Колкото до това дали човешката любов да бъде константа или да им сила, посока и движение... Значи силата и зависи от вътрешното състояние на човека и варира според нуждите. Изворът е в нас самите. Понеже отдавна работя над това и определено мога да кажа, че имам положителни резултати, имам куража да споделя впечатления. Силата може да се контролира - ако попаднем в ситуация, в която усещаме негативни емоции и мисли, може да се излъчи допълнително енергия, но отново да не е насочена, а като усилване на сиянието. При това усилването на полето няма за цел да повлияе върху нещо или някого, но да хармонизира нарушенията в собственото поле и да направи "от лимона лимонада". Може да се обясни с механизма на действие на психичното поле по хипотезите на Левин, но сега нямам време за това. Посока в никакъв случай няма - ако има, това вече не е безусловна любов. И това също съм пробвала. изкриви ли се полето, започват проблем след проблем. После осъзнавам как съм ограничила любовта, която излиза от мен. Движение има, но то е в рамките на самото поле и е нормален за него процес на хармонизиране. Обаче движение от нас към някого друг - това е условна любов вече. Реално другият получава от нашата любов не защото сме я насочили към него, а защото е попаднал близо до нашето поле и неговата енергия се е оказала съвместима с нашата. Същото важи и за нас, когато получаваме любов - т.е. ние позволяваме двете полета да си влияят в една определена зона на обмен. За примерите, които е дала Цвета - да се остави някой да направи нещо нараняващо другите - това не е признак за безусловна любов. Този урок го научих с дъщеря ми. Безусловна любов означава да откажеш с любов, да спреш с любов, да наложиш нещо с любов, ... Както казват много автори - важен е вътрешния план на действието. И да - съгласна съм със Стан и много пъти съм го правила и съм казвала на учениците си - "няма да ти позволя да направиш това, защото те обичам. Ако не те обичах, щях да те оставя да го направиш и да си мисля за теб лоши неща." Условието не се състои в това да не допуснем другия да прави каквото той желае с нас, а да поставим условие от типа "ако прави така - обичам го, ако не прави това - не го обичам."

Да! за д-р Грей. Цялата му серия е много добра. Ако човек усети някакво обвинение вътре в себе си, в него самия е причината за дискомфорта му. Наскоро научих за моя приятелка, почти връстница, която вече живее в кошмар - от самото начало имаше ревност към нея, но сега вече минава разумните граници. И аз съм живяла така - ревността е нещо, което не бива да се понася. Понасянето на ревност е вредно за този, който ревнува. Ревнивците трябва да бъдат оставени да живеят сами - така ще има мир и спокойствие в душите им.

papin4o - може би сме колеги, много далеч съм от мисълта да обвинявам когото и да било. Бях ученичка още, когато на един от най-строгите и най-отговорните ни учители косата побеля за един ден. Бяха на есенни бригади - по-възрастните потребители знаят какво е това. Две единадесетокласнички поискали разрешение след работа да отидат на разходка с приятелите си с кола. Естествено, той не разрешил. Обаче в селото учениците са по къщите на квартири. Не е възможно да бъдат под око през цялото време. И те се качили... и се разбили в едно дърво. Добре че имаше свидетели - 20 ученика и 3-ма от селяните, които са били наблизо и са чули повишения тон на учителя и забраната. Но стресът му остана за цял живот. Нямахме право на времето да избираме дали да отидем или да не отидем на бригада с учениците. Но за екскурзиите и лагерите имаме. Никой не може да ни задължи да отидем или да вземаме група или отделни деца, на които нямаме доверие. Благодаря на Пламъче - за съжаление не всички родители мислят като нея. има и такива, които пращат децата си на лагер, за да си "отдъхнат" от тях, което обаче не им пречи после да хвърлят кал срещу педагозите. Не познавам конкретния случай откъм ръководители, деца и група. По-горе говорих по принцип. За конкретния случай основна отговорност, според мен трябва да се търси от инстанцията, която не е сложила сигурни заграждения на опасните места. А водачите на групи по принцип трябва да преценят дали пускат децата на безопасно място. Аз в такива случаи съм заграждала опасността със себе си. Помня единствения в 30-годишната ми кариера ученик, когото съм "хващала за яката" - аз бях "заградила" пътя от чешмата към шосето, като бях помолила шофьора да спре автобуса точно пред чешмата, за да виждаме групата. Ж. изведнъж се появи на пътя иззад автобуса, нарушавайки изричните ми инструкции да стоят плътно зад автобуса... Колежките отзад се бяха заприказвали...

Да. Око за око, зъб за зъб - това е формулата на манипулативното общество. Ако аз отговоря със същото, с което са ме предизвикали, значи те са определили моето поведение и мислене и всичко. Аз съм в плен на действията на другите. Благославям (ама в истинския смисъл, не в преносния) тези, които ме гонят - значи да постигна с ума и сърцето си Божията воля. Досега колкото пъти съм си тръгвала с благодарност, когато са ме гонили отнякъде, толкова пъти се е оказвало, че онова не е било моето място наистина.

Доброто е абсолютно, злото е относително и субективно...