-
Общо Съдържание
9210 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
714
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Извинявай Донка ама това не го разбрах.Какво значи не го усещам в мислите си? Любовта е чувство -то идва от сърцето .То е спонтанно .Когато погаля едно цвете или животинка аз отдавам симпатия -емоция -.любов.То цветето е цъфнало да зарадва и като го погалиш ти му засвидетелстваш обичта си.Зощо трябва да се мисли?Защо трбва да усетиш настроението му и да съпреживяваш и да помагаш?То -Тя или Той в момента приемат твойта обич. Ами контекстът ми е : "не го усещам в мислите си това изречение" Любовта, емоцията - тя не може да се изрази в думи и изречения. Само мислите могат. Всъщност на всеки филолог е позната една теория, според която думите и синтаксиса на езика оформят и мислите на човека, който говори този език. Това е познато и на всеки човек, който говори свободно повече от един език. Може би точно това има предвид и Учителя като казва, че не може да се изрази с думи безусловната любов. Е, можем да опитваме... Но според мен и в думите, с които започнах темата, има един много важен момент: Как споменаването на душата (не на човека, не на аз-а), че я обичаме, може да я ограничи? Ако решим тази задача, ако намерим мъдростта да различаваме ограничаващото "аз те обичам" от освобождаващото такова, при това и за двете души...
-
О, аз не казвам, че се самоограничавам - напротив - това ме освободи! Аз също си говоря и галя и се радвам на всичко, но някак не ми идва да кажа "обичам те". Когато не го усещам в мислите си това изречение, се отварям да ги чуя, да усетя настроението им, да съпреживея с тях нещо, да помогна... Някак моето чувство отива на заден план - на преден излиза тяхното състояние.
-
Аз бях един такъв човек, за който говори Диана - чак до година 45 от живота си. После спрях да казвам "Аз те обичам" - и на ум и на глас. Казах си "Аз обичам еднакво всичко и всички и им се радвам и това не зависи от всичко и всички, а от мен самата." На цветето, на птичката над мен, дето ме радва с песните си, казвам ли и "аз те обичам"? Значи тогава и на хората няма смисъл. Но на мен като на филолог много силно ми подейства един полушеговит и много сериозен анализ на изречението: аз- лично местоимение - извършител те (теб) - допълнително местоимение - засегнато от действието обичам .... действие!!! обичам???
-
Всъщност на времето си дадох сметка, че това, което реално усещам, когато обичам някого, това е някаква безпричинна радост, усещане за свободно щастие - не такова като да ти се сбъдне желание, мечта, а необяснимо и нелогично. И тогава реших, че ако трябва да казвам истината, то тя няма да звучи "обичам те", а - "много съм щастлива!"
-
Това с развързването много пъти ми го е доказвал живота. Наистина доста работа с ума е нужна, за да развърже човек проблеми, да развърже себе си от своите зависимости, да постигне в крайна сметка свободата ... И ако човек се усеща завързан, то значи време е да поработи умът, да постигне някакво ново просветление. Постигне ли го, усет ли се развързан, значи малко мъдрост се е вляла в нас и това е като бисера на мидичката. Завързването - още ми е малко трудно да го осъзная, да го просветля. Всеки път ми отива към връзването на някакъв плод от цвета - явно девата в мен надделява.
-
Живите образи Когато преди години за пръв път прочетох вариант на тази мисъл, останах изумена. Някак не можех да схвана как така ограничавам човека, на когото споделям своята любов към него. По старата ми логика би трябвало да е обратното. Обаче, от друга страна си спомних как наистина ми ставаше на мен самата малко "тясно", ако някой ми заявяваше така открито, че ме обича. Радвах се в първия момент, но после оставаше едно усещане, че с нещо съм задължена на този човек, който ме обича. После си спомних и абсурдните случаи, в които ми бяха казвали "най-много те обичам, когато плачеш".... Прибавиха се и думите на моя близка за девалвацията на тези думи и за това, че толкова сме свикнали с тях, че понякога ги казваме по инерция или задължение.... Какво е вашето отношение към "Аз те обичам"? Излизат ли тези думи от душата и от устата ви? Очаквате ли да ги чуете? Какво изпитвате, когато някой ви ги каже? Има ли значение за вас кой и кога и как ви ги казва? Ами ако тези думи ги казваме на дете - те отново ли го ограничават? Има ли заместител на тези думи, с които можем да изразим любовта си без да ограничаваме свободата - своята и на другия?
-
Образният език на Учителя и мисли за символите
Донка replied to Донка's topic in Мисли от Учителя по теми
Подпушване на светлината -
Мисли от Учителя за човешките взаимоотношения, обходата
Донка replied to Ани's topic in Мисли от Учителя по теми
Подпушване на светлината -
Образният език на Учителя и мисли за символите
Донка replied to Донка's topic in Мисли от Учителя по теми
Двете свещени положения -
Паневритмия. Ако музикантите свирят фалшиво или записът не ви харесва?
Донка replied to Светла_Б's topic in Паневритмия
Съгласна с Надето! Само 3-4 пъти ми се е случвало да танцувам на жива музика. Случвало се е в определен момент музикантът да изсвири някой елемент фалшиво или да обърка темпото или... какво ли не може да се случи на живо... съсредоточавам се и се опитвам да се свържа с душата на музиканта, да усетя как пръстите му може би са замръзнали от утринния хлад, може би вътре в него се е прокраднало притеснение - представете си само да ви слушат толкова много хора и да очакват музиката на Учителя... Аз заради проблемите с техниката (която известно време беше само мое задължение) какви вълни съм преживявала, какво напрежение, чувство за вина, срам и какво ли не... а мога да си представя аз ако свиря... не не мога. Та опитвам се да изпратя топлина и мир и радост и спокойствие към музиканта, опитвам се да му стопля пръстите с вълна от топлина, която си излъчвам от слънчевия сплит, мислено и от цялото си сърце му пращам подкрепа, любов, благодарност и някак моята собствена душа полита и ми става по-светло и топло и радостно от всякой друг път. За записа - общо взето всички ми харесват. В самото начало имаше един запис, който не ми допадаше особено заради тембъра на изпълнителката. Един ден трябваше, обаче да прослушам по-голяма част от него и усетих неговата особена своя прелест - нежност и някаква детска лекота и простота се излъчваше. Миналата вечер на курса ни по пеене стана дума за това, че не бива да се пее докато се играе, което е разбираемо, ако се пее силно и не се слуша музиката. Обаче моите лични опитности са други. Когато доловя как някой от нашия кръг - ние се познаваме и сме приятли всички - спонтанно започне да пее тихо, това ми дава толкова радост и лекота! Мисля си - Паневритмията е медитация, да, но групова! От друга страна няколко пъти съм "се отнасяла" и винаги се случва едно и също - "приземява ме" моя собствена грешка или в движението, или в краката или в ръцете.. - губя вниманието, будността, заедността с братята и сестрите и с природата около нас... -
Ти ли си най-подходящият (-щата) за Мен?
Донка replied to Ирина - Horus - Чебурашка's topic in Мъжът и жената
Това е също човекът, с когото можете да се променяте всеки по своя Път и това няма да промени усещането за близост. -
Всъщност децата носят в себе си естествено смирение - раждат се с него. Иначе как ще опознават света, в който са се родили? Как ще приемат понятията на хората, които ги заобиклят и начина на живот, който им предстои да водят? Вродените ни умения да се адаптираме лесно, влагайки не само биохимични механизми, но и разум, осъзнато поведение, ни осигурява оцеляването. То е невъзможно без смирението да приемем Божията воля.
-
Образният език на Учителя и мисли за символите
Донка replied to Донка's topic in Мисли от Учителя по теми
Добро и свобода - МОК 5 -
Благодаря ти Светле! Препрочетох написаното от теб отново и то ми послужи за отправна точка и за следващия ми урок - прозрение. Дали има някой, който е танцувал една цяла Паневритмия без нито един смущаващ медитацията елемент? Вече силно се съмнявам. Все ще се случи нещо. Като например - проблем с музиката - без значение техника или жив музикант. Нито от първото, нито от второто можем да очакваме да бъдат безупречни, нали, и да ни осигурят едва ли не пълно "потапяне".... А може би не това е смисълът? Досега и аз мислех така - това не е просто танц, а медитация. И сигурно има нещо вярно. Сега сериозно се замислям дали всъщност не е по-скоро училище по... хармония с всичко в живота, и най-вече с това, което нарушава хармонията такава, както си я представяме. Дали ще успеем да останем спокойни и в "паневритмия - състояние" дори и когато има някакъв проблем с музиката, дори ако се наложи да пеем, за да довършим упражнението. Или ако някой извика отстрани, или мине прекалено близо, или ако се наложи да излезем от кръга по някаква причина дори, или някой друг го направи...или ако на някого му звънне телефона...?
-
Закон за внушение и закон за равновесие
-
Ти ли си най-подходящият (-щата) за Мен?
Донка replied to Ирина - Horus - Чебурашка's topic in Мъжът и жената
Шеговитата обява на канел за условията, на които трябва да отговаря кандидатката за връзка, ме провокираха да осъзная промяната, която ми донесе щастливата среща... До 45-тата си година и докато не бях срещнала Учителя в пътя си наистина приемах връзката от тази страна - неговите качества - дали ще ми отговарят на моите вкусове. Години по-късно разбрах, че няколко пъти съм се разминала с щастието си, защото човекът, който е искал да бъде с мен, не е бил достатъчно висок или е бил прекалено слаб или прекалено закръглен, или рус, или (както съм мислела тогава) не ми е съответствал интелектуално... След промяната вече нямах никакви определения за човека, който е подходящ за мен. Знаех, че това Отгоре само могат да го определят - не е моя работа. в моята компетентност е само честно да си кажа аз каква съм. та тогава определението ми за себе си гласеше: "Вярвам в любовта, свободата и доброто. Обичам да се смея." Като се замисля, и сега бих написала същото за себе си. Нямах никаква представа ккакъв човек да търся. рещих, чее по-добре той да ме познае в това, което съм написала за себе си. и точно така стана. Само че този, който ме намери и който се оказа подходящият за мен, е висок колкото мен, косата му вече не личи какъв цвят е била, учител по физкултура. Когато се запознахме беше хилав, година по-късно пусна коремче ... за което обвинява мен. Обаче с него си чувствам и свободата, и любовта и доброто. И много много се смеем заедно. Та посланието ми беше - вместо да казвате кого търсите и кой е подходящ за вас, защо не напишете най-важните неща за себе си - това, което ще останете и след като се съберете с подходящия човек. За да знае той с какво ще му се наложи да живее.... -
Образът й как изглежда, има ли човешки сетива? Появи ли се „надежда" - натежава моята глава. И усещам, как тогава във тунела трепва светлина. Вика ме, ръка подава, чувам гласове и имена. Нещо изведнъж се ражда, става по-голямо и расте. И се сливат вик и жажда във една усмивка на дете. Някой нотите нарежда, ехото молитвено звъни. А родената надежда с поглед вика идващите дни. Иван Маринов - Откровения
-
Отговор на зададени въпроси - 23 август, 1921
-
Здравейте Галя! Съжалявам, че съм пропуснала написаното от вас - видях го едва днес. Писалите преди мен са казали много верни неща. Имала съм ученици като вашето дете и знам пред какво изпитание сте изправени. Но щом сте изправени, значи вие сте хората, които ще се справят. Мисля, че вместо да търсите на кого да поверите детето си, по-разумно е вие да следите отблизо и подкрепяте развитието на детето, като четете, търсите съвети и мислите и живеете заедно с детето си. Това, което ви е нужно да знаете в самото начало: - развитието на децата е твърде неравномерно, скокообразно. Така често се случва на 5-6 години детето да е твърде напред в развитието си в сравнение с връстниците си в някои области, но после да настъпи застой в тази област за сметка на развитието в други. Това е нормалното, не е отклонение и повод за тревоги. - възрастта на вашето дете е свързана с развитието на физическото тяло - опитайте се да свържете неговите естествени умения с физическа активност, колкото и странно и невъзможно да ви звучи. Има начин. Много важно за неговата дарба е да овладее навреме фината мускулатура на пръстчетата - това се постига с рисуване, писане, чертане и манипулиране с малки предмети - конструиране например. Досещам се, че е твърде възможно да се дърпа от подобни дейности, но те са важни и за основната му дарба. Родителят е този, който да намери връзката между дейностите, които са нужни на детето и това, в което то е надарено. - абсолютно подкрепям казаното от Пламъче : Детето ще забележи своята дарба - можете да бъдете сигурни. Ролята на родителите е не да засилят усещането му за превъзходство (имала съм такъв печален случай), но не и да се опитват да обезценят дарбата. Просто дарбата си има място и време и няма нищо общо с игрите и общуването между децата.
-
-
-
Или може би Учителя винаги до нас, но ние започваме да го забелязваме, когато очите ни се отварят за него.
-
Учебен филм заснет на Рила, Издателство Бяло Братство, София 2011, ISBN 38019920 Във филма детайлно са показани 5 комплекса с упражнения дадени от Учителя Петър Дънов. "Сега на всички ви е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло. Всяко движение е проява на енергия, която е резултат на външна или вътрешна причина. Чрез движенията си човек приема или предава част от своята енергия. Всички движения, които са в съгласие със законите на природата са на място. Те могат да лекуват човека. И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията върху съзнанието." 1. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 18 август 1910 г. в гр. Велико Търново Първите четири упражненията служат за подобряване работата на стомаха, гърдите и белите дробове, долните и горните центрове на симпатичната или вегетативната нервна система. Движенията на петото упражнение помагат за уякчаване на нервната система. То ни показва на какво ниво е нашият вътрешен баланс и хармонията между ум и сърце. Шестото и седмото упражнение съдействат за усилване на кръвообръщението на мозъка и подпомагат деятелността на малкия мозък. "Най-благоприятното време да се правят тия гимнастики е сутрин или преди лягане вечер. Тия упражнения са ви дадени за да бъдете здрави. Те се дават за първи път и в никоя книга за здравето няма да ги намерите. Тия упражнения са свързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации." 2. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 23 август 1920 г. в гр. Велико Търново Упражненията служат за урегулиране на енергиите в предната част на мозъка, сърцето, гръбначния стълб, стомаха и нерваната система. Шестото упражнение представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане. "Тези упражнения ще правите по веднъж на ден. Ако се правят сутрин е прекрасно, на обяд - хубаво, а вечер - добре. Ако искате да имате добри резултати трябва да правите упражненията много бавно и правилно, с добре опънати ръце и крака. Движението на ръцете спомага за развитието на сърцето и гърдите, а със съсредоточаването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всичките упражнения пък засилва волята. Тези окултни упражнения са едни от най-хубавите. Смятайте, че сте ги знаели някога, а сега си ги припомняте." 3. Комплекс от упражнения за волята дадени от Учителя на 19 август 1921 г. в гр. Велико Търново "Това не са обикновенни упражнения, а упражнения, които се правят според законите на природата. Внимавайте как се правят те ритмически, ако ги правите така ще имате полза. Всички упражнения следват известен закон. Ние ще се постараем да схванем закона, доколкото той може да става ритмически. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях." Ще отправяте вашата мисъл нагоре към Бога. Ще отправяте любовта си към него и считайте, че тия ръце са Божии. Изразявайте волята си и Бог се изразява във вас, Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Бог е който прави това. И ще видите, че той добре ще ви подейства. Воля, воля трябва на всички. Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези движения ще възстановите хармонията. Те са основани на един велик закон в природата. 4. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 19 август 1922 г. в гр. Велико Търново "Упражненията са дадени да се играят през цялата година. От 22 март до 22 септември се правят преди Паневритмия. Играят се малко преди или по време на изгрев слънце. Първото от шесте упражнения носи успокоение, уравновесяване. Ти искаш да бъдеш господар на себе си. При второто упражнение влизаш във връзка с природата, вземаш от нея и го предаваш на земята. При това упражнение ти си в съгласие с любовта. При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното - то е доброто. Това, което е написано на ръката ти го слагаш върху доброто като основа. Четвъртото упражнение показва как да работим, как да служим. То представлява пътят, по който душата върви. При петото упражнение се уравновесява сърцето, става събуждане на сърцето чрез ума и свързване с ангелския свят. С шестото упражнение чистиш ума си - това е електричен процес, а пък с диханието чистиш сърцето си - това е магнетичен процес." 5. Комплекс от 21 упражнения "Когато правите упражненията мисълта ви трябва да бъде концентрирана. Ако гимнастическите упражнения се правят бързо, няма полза. Те трябва да се правят бавно и с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. В движенията вие бързате изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направите само три, но внимателно." "Всяка една мисъл си има форма, в която може да се изрази. Ако правите едно упражнение добре, вие ще се ползвате. Разбира се, гимнастическите упражнения не са единствените упражнения, които трябва да правим - след това идва гимнастиката на сърцето, после на ума, после на духа." Учителя
-
Заветът на Цветните Лъчи на Светлината
Донка replied to Синева's topic in Завета на цветните лъчи на Светлината
Мисля, че Учителя е този, който определя кой, как и какво. Нито опит, нито знания, още по-малко претенции за някакво особено привилегировано положение в Школата (каквото не съществува) на някой от нас - обикновен човек - може да даде на някого правото да ограничи достъпа до Словото, та дори и с благородни подбуди. Времето ни е такова, че на всеки е дадена свобода - ако иска нека злоупотреби с нея и да си поеме последствията - явно трябва да се учим бързо и повече хора заедно, та дори и с цената на опарвания. И с лична благодарност ми се иска да напомня на солей за "щангата и щангиста...."... Светлина и хармония! Същото ми се искаше да пиша и аз, но явно не съм, защото ти вече си го била написала! Ако така е трябвало да стане, книгата ще достигне до нас по странни и невероятни начини. Ако не трябва да достига, ще я забравим в някой шкаф, ако трябва да се опарим, ще се опарим. -
Всъщност не ми липсва. Когато ми е трудно и колебливо, знам, че трябва сама да мина по моста, защото Той държи краищата от другата му страна и ме очаква там.(Креми!! Благодаря за прекрасната притча! Ако все пак някой не може да я разбере, мога да помогна)Когато ми е лесно и волно, знам, че не бива да го безпокоя, защото .... държи краищата на моста за други мои братя и сестри... Най-щастливо ми е, когато усетя някъде вътре в себе си усмивката му...