Донка

Именно в приемането е най-важната част от намирането на "подходящия човек до мен". Приемането е процес на отнасяне на приемания към "подходящ" или "неподходящ". Имаше момент, в който смятах, че има критерии за определянето му. После смятах, че сърцето решава по това дали този човек предизвиква буря или спокойствие в мен. Избрах го по бурята.... Опарих се и излезнах доста потрошена от бурята. После смятах, че никакви критерии не може да има, но всъщност просто отказвах да дам правото на истинските критерии... Може би са били живи още някакви стари неосъзнати критерии. После смятах, че няма подходящ по принцип. Всички приемах като неподходящи. (всъщност такъв беше периодът от живота ми тогава). Накрая оставих да реши Бог - но никак не ми е просто да го опиша какво означава това.... Бог наистина знае най-добре... Важно е само да е буден човек, с отворени очи и сърце и да не изпусне птичето на рамото си, приемайки го за неподходящо...

В лекцията си за планетните цикли и ритъма на живота (която определено събуди интереса ми към тази тема) д-р Светла Балтова определи възрастта 21 години така (цитирам според записки): За себе си мога да кажа, че в тази възраст имах усещането, че са ми отворили вратичката на клетката и съм в свободен полет. направих много глупости в личния си живот, но без тях нямаше да науча уроците в живота си. Възрастта ми даде твърде голяма увереност в своите сили, която тогава засили необмислените рискове и упоритостта да докажа на себе си, че теориите ми бяха правилни. Професионално се насочих към правилната посока, но имаше много изкушения тогава - можех и да поема лекомислено към нещо престижно или с външен блясък.

Имам въпрос към тези, които имат опит или наблюдения за възрастта на цикъла преди втория съвпад - Сатурновото възвръщане между 49-50 и 56-58 г. Може би защото съм влезнала в този период. Прочетох, че ако по време на Сатурновия 7-годишен цикъл, човекът отработи спокойно задачите си, по време на съвпада това, което е трябвало да бъде криза, ще се окаже награда. Стивън Аройо Аз лично имам преки впечатления от живота на мъжа, с когото живеем щастливо в момента. Някъде около 50 години той преживява много тежка криза в семейството си, която го изтиква вън от гнездото, което е смятал за вечно, но не е бил щастлив в него. Следват няколко години на много трудно връщане към вярата в своите сили и любовта към себе си и своята лична свобода. Колебание между плена на привидното осигурено материално съществуване, стандартно за обществото, и със стандартните проблеми в него - и нестандартното, често осъждано "дезертиране и егоизъм", което всъщност са етикетите на процеса на вътрешно освобождаване. Изборът е бил - няма връщане назад, но търсене на стабилност само при условието на свободата в нея. Дори с цената на самостоятелен (самотен) живот. Когато се събрахме за съвместен живот, съвпадът беше съвсем близо. Всъщност той протече пред очите ми. Самият Е. често казва, че това са най-щастливите години, които помни от детството си насам. През тези 2 години аз осъзнавах, че той е поставен в среда, в която никога не беше живял досега. С партньор с навици, които дори не си беше мислил някога, че ще приеме за нормални. Осъзнавах какво предизвикателство е това за него. Към края на периода взе категорично решение да се откаже от пушенето - навик от ранно юношество, който е спрял само по време на активните си спортни години. Постигна го. Наскоро наша обща позната, която го познава от годините му преди 50-тата, ми сподели, че той се е променил до неузнаваемост, но към много по-добро и красиво и спокойно... Мисля над това, което ми предстои и вашите споделени опитности ще ми бъдат от полза. Благодаря.

Винаги силно ме е вълнувала тази метафора на Окото! Да събира лъчите - информационния поток, с който е в контакт човешкото съзнание. Чистотата на събиращата леща осигурява пропорционално точността на картината на заобикалящия ни свят. замърсяването спира лъчите с определена честота и картината става непълна - оттам, изопачена. Какво се случва в събиращата леща, за да разпръсне навътре възприетата информация - енергия? Може би тя я приспособява по някакъв начин към индивидуалните настройки на "вътре"-то, за да може то да я приеме и обработи? Ако не е чиста лещата, значи няма да може да изпълни тази роля... Ако отвътре се разпръснат лъчи, които не са съвместими със "софтуера" му, то те от добро могат да причинят объркване... А това последното с разпръскването навън вместо навътре си е просто гениална метафора за понятието "агресия", според мен...

Мисля, че не можем да настояваме за истински данни и имена. нека всеки участник сам реши как ще се представи и как ще разбере дали другият говори истината. Мисля, че Ирина - Чебурашка много точно го каза: Ако някой иска да бъде излъган и право в очите да му вреш истината, той ще ги стиска и ще си прожектира своя филм. Лично аз ще настоявам за свобода на всеки сам да определя как и какво да пише и как да участва. свободата е основен стълб на Учението.

Виждам нещо много красиво и истинско в това, две души да се намерят, за да извървят част от пътя си един до друг точно тук - в сайт с адрес - духовното име на Учителя... Преди време прочетох някъде - попитали Учителя, кой му е най-добрият ученик. Той помислил и отговорил: "Един пастир в планината, но той дори не е чувал името ми." Не в приказките, а в прилагането им виждам връзката с Учението. Конкретно по темата Ако все пак се опитаме да създадем виртуално пространство за запознанства в този форум, то как си го представяте: - подфорум, в който всеки желаещ потребител има своя лична тема - нещо като свой блог, но специално поддържан за виртуални запознанства - подфорум с теми - срещи на хора, които имат сходни интереси - например тема с профили на участници, които обичат туризма, или се интересуват от нещо специфично. Тогава един участник може да се представи в няколко такива теми според интересите си. Така търсенето ще бъде по интереси, не по личности - могат да се съчетаят първият и вторият подход Подобен подфорум ще организира периодично срещи в различни градове и места, защо не да събира участниците в подфорума и всички други желаещи на инициативи от най-различен характер... Важното е да има реална възможност всеки желаещ да се срещне на живо с останалите, но не като на "сгляда"... Има сигурно още интересни варианти, за които друг ще се досети....

Идея за тази тема ми даде моята собствена история. Доста приятели още не ни вярват, че сме се запознали преди 6 години в Интернет сайт и от 5 години живеем щастливо сякаш винаги сме били заедно. Навремето моите родители също бяха ужасени, но сега се радват заедно с нас. осъзнавам, обаче и колко много хора губят ценни години от младостта си в нереални виртуални връзки, попадат в опасни ситуации и преживяват разочарования. Какви са вашите опитности и наблюдения? Има ли здравословен начин и място да намерим приятел и партньор в живота в някакъв сайт или мрежа? Как си представяте това? И един въпрос съвсем "право куме в очите": Какво мислите - има ли място за едно кътче тук, в този форум, където всеки ще може да потърси и намери човека, с когото ще живее щастливо? (Огромна благодарност на Чебурашка, че съживи една стара идея, която на времето удавихме в празнословие...)

Моля да ми простите, че се намесвам в тази тема, въпреки че вече живея щастливо и в момента не търся връзка. Искаше ми се да споделя какво търсех първия път - и намерих само разочарования и много болка: - Търсех романтична любов, в която аз ще съм в ролята на любимата, която утешава и лекува някакви рани и едва ли не със сълзите си измива парченцето от дяволското огледало от окото на любимия... - Търсех мъжа, в когото аз ще съм влюбена и по някакъв начин ще заслужа неговата любов. - Търсех мъжа, на когото ще се възхищавам за нещо - Търсех мъжа, с когото мога да имам дом и семейство Намерих си белята. Втория път не търсех нищо такова. В онзи сайт за запознанства написах само, че вярвам в любовта и свободата и обичам да се смея - търся приятели, с които можем да се смеем заедно. Намерих го. Смешно беше, че той търсеше ( в същия сайт) истинската жена - с което много ме развесели и му поисках списък с критериите за истинска жена - конкретно по точки, защото не знаех дали мога да ги изпълня... След няколко писма той остана без списък с критерии - успях да го усъмня във всички. И се оказа, че можем да се смеем заедно. Далеч съм от мисълта да давам съвети - просто споделям как намерих подходящия за мен.

Може би тук е мястото да споделя - втория ден всичко вървеше добре. Заради ангажиментите си, обаче, не успях да сложа нищо в устата си, включително и да пия водя в продължение на няколко часа. За моето ниско кръвно това се оказа трудно поносимо. На всичко отгоре, за да компенсирам забавянето, имах глупостта да "наваксам" с ябълката и водата първо. Усетих познатото гадене - помолих се за помощ и усетих, че мисля за картоф на пара със сол. Приготвих и изядох един - ефектът беше светкавичен. Малко разочарована сметнах, че съм провалила режима, но не - днес организмът ми отказваше да приема каквото и да е друго освен житото, ябълките и останалото... При това ми беше много вкусно. Само че внимавам вече да ги приемам разумно във времето и количествата и реда им. Може и да е било урок, може и лечебна криза - има да го обмислям...

Увеличете светлината и топлината Мисля, че думите по-горе дават съвсем точна представа за това какво имал предивд Учителя под "добър" и "лош". А това, че ние, хората, не можем непрекъснато да проявяваме любовта хармонично - колкото и както трябва, това е ясно - затова сме на Училище - за да се учим. Но като се вглеждаме и избираме за учебник хармоничните прояви....

Избирам Коперник и Галилей пред Джордано Бруно. Но може би си зависи от нагласата на човека....

Здравей Веселин Защо смяташ, че Божията воля това е волята на "другите"? По тази логика би трябвало и нашата собствена воля да е Божията, нали? А плуването по течението също изисква внимание, сили и умения и никак не е признак на ленивост или безволие, а на мъдрост и прозорливост. И защо трябва да се борим с нещо - за да си докажем колко сме важни и силни? Всъщност с какво точно смяташ, че трябва да се борим? Може би ще е най-ясно да дадеш някакъв конкретен пример как разбираш проявата на Божията воля в твоя живот?

Когато чета как се нахвърляме върху този или онзи, критикуваме и лепим етикети за едно или друго негативно качество, си спомням за съвета на Учителя да не се произнасяме за незавършените картини, когато още не са ни се отворили очите за красотата, истината и любовта, която ще ни дарят.... И си спомням за принципа на огледалото....

Ако едно добро има за опозиция зло, то за мен това вече не е добро. Защото започва да зависи от субективните критерии и гледни точки. Ако едно добро наистина е добро, то е като светлината - няма опозиция. Ще кажете - ами тъмнината? Тя е недостатък на светлина - т.е. недостатъчно добро. Апропо, наскоро прочетох някъде много интересно определение на сянката и тъмнината - те се получавали, когато светлината срещне на пътя си... "сгъстена светлина" А, да добавя - тъмнината може да се дължи на затворени кепенци.... Source: Да бъдеш добър или лош?

Ако едно добро има за опозиция зло, то за мен това вече не е добро. Защото започва да зависи от субективните критерии и гледни точки. Ако едно добро наистина е добро, то е като светлината - няма опозиция. Ще кажете - ами тъмнината? Тя е недостатък на светлина - т.е. недостатъчно добро. Апропо, наскоро прочетох някъде много интересно определение на сянката и тъмнината - те се получавали, когато светлината срещне на пътя си... "сгъстена светлина" А, да добавя - тъмнината може да се дължи на затворени кепенци....

Ани Аз лично бих сменила последната дума - за мен максимата е "Живей, както ти е свободно и спокойно". Някои отъждествяват "свободно и спокойно" с "искам". Аз дори приблизително равно не съм склонна да сложа между тях. Започна ли да искам, губя свободата си и спокойствието си. Други слагат равенство между искам и свободна воля. Отново бих сложила чертичка върху равенството. Ако нещо е в рамките на свободната ми воля, какъв е смисълът да го искам? Просто го правя и си поемам последствията. Възниква въпрос - ами ако това, което на мен е свободно и спокойно, означава не-свободно и не-спокойно за друг човек до мен? Проблемът мой ли е или негов?

Точно заради всичко, което е написано по-горе още по-важно е да се молим за светлина и топлина и любов в душите на нашите братя и сестри - души, там.... Не знам с вас как е, но на мен като ми мине мисълта за там, ми излиза: Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела и след нея: Изгрев - молитва

Имам конкретно предложение към нашия админ - ако изобщо съществува такава техническа възможност, да сложи бутон за проверка на правописа какъвто има в текстовите редактори. Така хората, които се съмняват в правописа си, ще могат по-спокойно да участват в дискусиите. Има и обучаващ ефект, когато човек може да види правилните варианти на някои думи, които системно греши или се съмнява. Така определено във форума няма да има поне груби правописни грешки. Иначе моя милост вече е свикнала с грешките в правописа на три езика. Имах периоди, в които много се дразнех - като Мона. Сега съм се успокоила - използвам всеки повод, за да покажа на сгрешилия някакво правило, което той може би просто е пропуснал и то не по негова вина. За запетаите - аз никога не съм сигурна в тях, защото в главата ми е някаква сплитка от пунктуациите на три езика. Понякога едва след като пусна поста, виждам къде съм ги изпуснала, но нямам време да се връщам и да редактирам. А потребителите имат и ограничено време за редактиране. Така че мисля, можем да простим запетаите в режим на форум. Колкото до Ани и Диди - правописът ви е отличен, мога да ви уверя. За грешки в стила и изразяването, мисля, не бива да придиряме. Наистина всеки не може да бъде красноречив и добър оратор - това е изкуство. Но е и изкуство простичко и дори малко пообъркано човек да изкаже искрено мислите и чувствата си. Иначе от идеален стил може да лъха студенина и маска. Имам и още едно предложение - в тази тема, вместо да плюем и да се оплакваме, да допринесем за общата грамотност като всеки знаещ обясни някакво граматично, правописно или пунктуационно правило. А защо не да зададе въпрос за нещо, в което се съмнява....

Може ли това да се тълкува и в смисъл, че един и същ човек може да минава през различни видове идеи, движейки се от тъмнината към виделината? А кога човек се движи от виделината към тъмнината, т.е. минава през залезни идеи? Може ли да се извлече нещо добро и от залезните и следзалезните идеи? Ако един човек е само в един вид идеи - например сутрешните идеи на изгрева, то това може ли да означава, че той не се движи, т.е. няма проявление на любовта? Могат ли хора с различни видове идеи да бъдат в хармония?

Може ли това да се тълкува и в смисъл, че един и същ човек може да минава през различни видове идеи, движейки се от тъмнината към виделината? А кога човек се движи от виделината към тъмнината, т.е. минава през залезни идеи? Може ли да се извлече нещо добро и от залезните и следзалезните идеи? Ако един човек е само в един вид идеи - например сутрешните идеи на изгрева, то това може ли да означава, че той не се движи, т.е. няма проявление на любовта? Могат ли хора с различни видове идеи да бъдат в хармония?

Абсолютно точно! Затова не бива да се събират заедно, когато се занимават с едно и също нещо. По-бавните, на които им е по-трудно, но съвсем не е невъзможно да постигнат същите резултати имат нужда от спокойствие и време и повече стъпки и подкрепа. Ако видят, че друг постига много по-бързо и лесно от тях същото, отказват се и/или просто ползват вече наготово резултата. Или се чувстват подтиснати и неспособни, или развиват хитрост и използвачество. По-бързите и по-способните за тази дейност остават с впечатление, че знаят всичко, няма нужда да работят и развиват надменност, гордост. Това обяснява и думите на Учителя за доброто и злото в света, според мен.... Доброто е Природата.... Останалото са същества в процес на развитие, но ние не го осъзнаваме винаги и затова делим на добро и зло.

Истинската причина за съществуването на лицемерието (не на лицемерите, защото такива биологични видове не съществуват) са хората, които обичат ласкателствата и не се чувстват комфортно, когато се говори искрено. Родителите на лицемерието са суетата и гордостта на човека, който после се чувства жертва на лицемерието - той дори не осъзнава, че сам е създал това, което съди. А другият, които е принуден или изкушен да използва лицемерието, за да постигне нещо или просто да поддържа нормални отношения е по-скоро жертвата отколкото виновникът. Как се справям с хората, които се опитват да ме накарат да ползвам лицемерие, когато общувам с тях? Показвам им, че ми е все едно какво мислят за искреността ми и начина, по който общувам с тях. Изборът е техен - дали да продължат да общуват с мен така или да се отдръпнат. Те са свободни да общуват с мен както намерят за добре. Ако се опитат да ми губят времето с ласкателства, отклонявам разговора към нещо конкретно, което има да се коментира или свърши. Има един друг момент - дали понякоа не окачваме етикета "лицемерие" на поведение, което е просто сърдечно и по-емоционално отколкото сме свикнали да виждаме? Как да направим разлика между ласкателството и искрената топлота и сърдечност? Може би често хората просто не умеят да ги изразят по адекватен начин и те звучат като ласкателства? И откъде можем да бъдем сигурни какво точно е било казано от този човек зад гърба ни, след като не сме го чули с ушите си? А, да добавя, че не съм съгласна с това - лицемерието е навсякъде около нас. аз лично общувам с много много хора на ден и то в позиция, която предполага лицемерие към мен - но не съм срещала досега такова освен в много редки случаи - и за тях не съм сигурна дали мога да ги нарека така.

Не се премахва нещо, което не съществува реално. Аз разбирам казаното от Учителя другояче. Като космична сила злото е неизбежно, не се борете с него. " - за мен това означава неизбежно е вашето неразбиране на космичните сили. Неизбежно е вашето ограничено мислене и дуализъм на съзнанието. Да се борите с нещото, което ви се струва зло, това означава да се борите с някакъв естествен и закономерен процес във Вселената, който вие не разбирате все още или никога няма да можете да разберете.

Да не прибързваме с обвиненията към учителката. Основната причина е образователната ни система с тези глупави отдавна отживели времето си паралелки. Какво може да направи един учител като му смесят в един кюп деца с най-различни темпераменти, интереси, типове... Знам за какво говоря, защото 18 год. съм работила с такива паралелки и след като стана ясно, че никой няма намерение да променя тази система, излезнах от нея и направих всичко възможно да я изпитам и приложа в своята школа. Вече 10та година работи перфектно. Да, имам и хиперактивни и деца с увреждания, и индигови, и кристалчета, и бързи, и спокойни, и художествен и логичски типове, всякакви, но винаги ги поставям в подходяща за тях среда, в която аз мога да работя по подходящия за всеки от тях начин. Това е изходът - не хапчетата.

Прекрасна идея! Ще го изпробваме и в нашия курс! За мен даването беше много важно в още един аспект. Когато подавах напред ръцете си, неволно ги размахвах прекалено надолу. Тогава нашата учителка ни предложи да си представяме, че държим в ръцете си поднос с нещо върху него. Едно такова размахано движение и всичко ще полети, нали? С моята развинтена фантазия веднага си го представих съвсем като наистина. И тогава изтръпнах от прозрението - ами и аз така винаги давах - с толкова много хъс, че.... Сега внимавам, когато усетя, че е време да подам нещо към другия - не се опитвам да му го хвърля или натикам в ръцете, а го държа спокойно пред себе си, а той е свободен да си вземе каквото и колкото поиска и му е нужно - или дори да откаже....