Донка

Изобилният живот Ето едно доста противоречиво мнение за внушението, но като се замисли човек - много точно разграничаване на основните видове внушение: - внушение = забиване на гвоздей - внушение = посаждане Доколкото познавам написаното от проф. Лозанов - бих го охарактеризирала по втория начин.

Изобилният живот Нужно ми беше няколко пъти да препрочета това внимателно, за да разбера вложения смисъл. Може ли според вас да се тълкува, че писмото за двете риби са красивите идеали, които остават само на хартия? Рибите може би са ситуациите, в които можем да проявим тези идеали, а слугата, който е изял рибите - това вътре в нас, което се поддава на изкушенията на социалните клишета и забравя за идеала тогава, когато настъпва момента той да се въплъти в живота? Вътрешният крадец - суетата, гордостта, ревността, страха ли са? Как го разбирате вие?

Лидерът е човекът, който умее да вижда най-доброто и най-красивото в хората около себе си и да прави така, че и другите да забележат това добро и красиво, най-вече самият човек, който го носи. Мястото на лидера е по-скоро зад кулисите. Присъсътвието на истинският лидер е незабележимо, всичко си върви като че ли само, всеки си знае мястото и ролята и работи по своя лична воля.

И като си спомня как Майка Тереза ни учеше да не се борим срещу войната, а да работим за мира.... Докато се борим срещу насилието, дали ние самиите не го създаваме??? В училищата направиха такива комисии - горчиво неграмотно, напълно анти педагогическо! Вместо да създаваме училище живот.... И после се чудим защо има насилие.... Ами за да се бием в гърдите някои "благонравни" хора, че се борим срещу него.... (Нямам предвид никого лично - говоря по принцип - простете ми горчивия тон, но това е една от професионалните ми болки)

Е може би всеки има свободата да избира според себе си дали да приложи когнитивния подход или медитацията - и двата могат да бъдат еднакво ефективни и еднакво безполезни - зависи от индивидуалността.

А може би музиката и текстът на Паневритмията са направили точно това?

Добре дошла Петя! Много силно впечатление ми направи това, което си написала в темата за музикотерапията. Копирах го в тази тема, защото смятам, че ще бъде полезно на всеки, който има да решава проблем със сънищата си. Ще ти бъдем много благодарни да споделиш и други свои опитности с Паневритмията и музика или упражнения от Учителя, в които те са ти помагали да преодолееш трудности и неприятни състояния.

Докато днес размишлявах върху упражненията с движения напред и назад стигнах до мисълта, че когато вървим в посока, в която имаме добра видимост (разбирано във всякакъв смисъл) увреността ни зависи от това доколко внимателно наблюдаваме "пътя" и своето собствено поведение по него. Когато ни се случи понякога да се движим "на сляпо", има само един начин да добием увереност - вярата, че ни пазят и водят светлите същества, и Бог, с когото сме свързани.

Възможности в живота И аз съм забелязала, че ако някой посочи грешката на друг, а той вече сам си я видял, ефектът е обратен. Забележката задейства инстинкта за самосъхранение и събужда гордостта. Вместо да се учи и променя, човекът започва да се защитава, оправдава и да упорства дори и ясно да вижда, че е сбъркал. Ако пък още не я е почувствал и осъзнал сам, още повече пречи - може да му отнеме завинаги шанса да я осъзнае, затвърдявайки старата позиция и "залепвайки" я за егото. Ако обратно, се изрази убеденост, че всеки сам си решава свободно и сам си преценя как да постъпи и дали и какво да промени, но си поема отговорностите и последствията, следователно всяко решение е добро - вярно или грешно, човекът започва да се замисля над ключовите думи - свобода, преценя, промени, отговорност, последствия, решение, добро, ... Ефектът не закъснява.

източник: сп. Житно Зърно бр.19, 2007 г. в Портала Изкуших се да копирам цялото обяснение от статията - простете за дългия цитат. Като дете на комунистическата атеистична епоха, молитвата за мен до късен момент в живота ми е била символ на тъмнина безпросветна и бабини деветини. Сега е съществена част от моя живот. Успях да я приема едва след като осъзнах смисъла на всяка фраза - за което съм благодарна на Учителя. Предлагам в тази тема да споделяме своите лични опитности и мисли за Господнята молитва. Кога и как е влезнала в живота ви? Как ви помага? Имате ли предварително определени моменти за нея или я оставяте да "идва" спонтанно? Има ли някакъв особен личен смисъл някоя от фразите в нея? Осъзнавам колко лични са въпросите, които задавам, но се реших на тях, защото може би нашият споделен опит и разбиране ще помогнат на някого да открие Молитвата за живота си по същия начин както тълкуванията на Учителя помогнаха на мен.

Курс по Паневритмия велика всемирна хармония на движението 18 октомври 2009 – 22 март 2010 Физкултурен салон на ОУ “Св. Иван Рилски” Неделя 9:30 – (вход свободен) Движенията при Паневритмията са извлечени от самата Природа. Учителя Петър Дънов За контакти: 622-356, 0898/366 -770 e-mail : videlina_haskovo@abv.bg Езотерична библиотека “Виделина”- Хасково Ул. “Раковски”26 ет.2 ст. 205-Б

Ето това според мен е заблудата и грешката - когато аз си мисля, че другият (другите) грешат.... Имах намерение да търся цитат от беседа, в която Учителя ни предпазва от това заблуждение, но се отказах - то е в почти всяка втора....

Ами... точно казано. Моите бяха 20 години, но не смятам него за темерут или идиот, нито себе си за такава. И двамата поотделно сме си нормални - просто не бяхме един за друг. Но пък всеки от нас се опитваше да промени другия така,че да стане подходящ за него. Аз дори живеех с фикс-идеята, че го спасявам от самота, че му давам топлина и любов като Герда дето стопила на Кай парченцето в окото...със сълзите си. Грешно съм интерпретирала приказката... Силата на любовта - колко често (да не кажа винаги) я разбираме съвсем превратно. Значи силата на любовта ни ще ни помогне да "облагородим и усъвършенстваме" любимия , а защо не неговата сила на любовта да не "усъвършенства" нас - е може и с физическата, и с психическата сила да си въздействаме... Така започваме , така продължаваме... после се наричаме взимно темерути и идиоти. Идиотизъм е това, което са ни набили в главиците... Унизена е жената, която сама унизява себе си. Мъжът не може да го направи, ако ние самите не го направим преди него. Защо мъжът се държи така - защото жената до него смята това за мъжественост. Ако ние, жените уважаваме и избираме мъжа до себе си по показател толерантност, разбиране, свобода - взаимна, а не мускулни групи, перчене, тропане по масата и т.п., темерутите няма да имат шанса да се репродуцират.... и ще започнат да следват идеята, която жените избират за "баща на детето и спътник в живота".

Едно старо средство за предпазване и лекуване от настинка - прекрасно се чувствам с него. Навреме спира всякакви започващи процеси. Вечер преди лягане краката в гореща вода с морска сол - докато се затоплят добре и се усети приятно загряване на цялото тяло. От опит съм установила, че най-доброто лечение на настинката е да я спрем навреме, а още по-доброто - да предотвратим започването и. Обаче докато човек е добре, не внимава, маха небрежно с ръка и си казва - ще ми мине! Но не взема никакви мерки това да стане. Тръгнат ли леки тръпки, неразположение, вместо човек да се насилва, трябва да си чуе организма - време е за почивка и за грижи за тялото. Още често ние чакаме да се почувстваме зле и хората до нас да започнат да ни носят какво ли не... Това добре, но така мозъкът свързва неразположението, настинката с проявата на любов, грижи, внимание от страна на околните. Това между другото е честа причина за повтарящите се инфекции при децата, особено ако не обичат да ходят на детска градина или училище по някаква причина. Когато човек "хване" неразположението в зародиш и сам се погрижи за тялото си, ефектът е най-силен. Самите действия, настроенията дават ясен сигнал на мозъка - "обичам себе си, искам да бъда здрав". Много е хубаво да се прочетат книгите на Димков (и за Димков) за опазване на здравето ни.

Като чуха Останах леко изненадана от това прозрение. Винаги съм си мислела, че търсенето на лесния път в живота е плод на стремежа към приятен безпроблемен живот... Може би и съм разбирала "лесен път" погрешно... Какво означава "лесен път" в една ситуция на конфликт на интереси, например? Да забравим за конфликта като се отдалечим максимално от фактора, който го предизвиква. Да защитим своя интерес с цената на игнориране на чуждия и с агресивно решение и поведение. Да пожертваме своя интерес и да оставим другата страна да наложи своята позиция с цел да запазим мира и добрите отношения. Като се замисли човек, и трите ситуации наистина са плод на недоволство и водят до още по-голямо натрупване на недоволство и проблеми. Мъчният път в този случай може би означава да се опитаме да излезем от своята лична гледна точка и да видим нещата "отгоре", за да ги разберем по-добре. После да се опитаме да намерим вариант, който удовлетворява и двете страни и превръща конфликта в импулс за ново развитие на двете позиции. Изисква много качества, търпение, дипломатичност... вяра в това, че наистина има такъв път. И накрая двете страни наистина остават с усещането, че им се е разминало по най-лекия начин и са спечелили не просто своите интереси, но и приятели... Ако при избора на някакъв път, поставяме в основата му недоволството....

Няма жътва без посев.... Жътвата не означава смилане и пресяване... все още не. По-скоро е бъдещо посяване. Смиламе и пресяваме реалността, за да се нахраним... Кое храним със смляна и пресята реалност? А кое в нас се храни с живо житно зърно?

Ново разбиране Реалността - житното, зърно, което не е смляно и пресято, съдържа в себе си всичко и най-вече жив зародиш. Започнем ли да мелим и пресяваме, отдалечаваме се от реалността. Но как да опознаваме без да мелим и пресяваме? Може би като посаждаме и се грижим и наблюдаваме? Или още нещо?

Какво означава "да намерим новия път на душата и да го изучим"? Как го разбирате? Това за настоящото прераждане ли се отнася само или за целия път на душата? А може би и за двете по свой различен начин?

А доколко казващият своята истина се доближава до Истината? Дали често точно най-убедените казвачи на истини всъщност не са най-слепите за Истината? Дали казвам Истината, ако кажа на някого "ти си ограничен и не виждаш по-далеч от носа си" само защото сега аз виждам една перспектива, отговаряща на моя начин на мислене, а той друга, отговаряща на неговия? Според мен Истината е сумата от нашите две или повече истини в момента - да я кажа, това означава да призная,че той има правото да вижда своята, но и аз да защитя своята свобода и право да виждам моята. Ако аз приема неговата истина като друг аспект на моята лична, то това ще бъде безболезнена операция на моята, която само ще се обогати от това. Ще боли ако не мога да ги съвместя, защото искам само моята истина да е Истина. Същото ще изпита и другия. Какво значи да излъжа другия - да мисля едно, а да говоря друго - ами тогава не той, а аз съм пострадалия. Ако го направя, за да избегна неприятности, всъщност само ги увеличавам и отдалечавам във времето неминуемия взрив. Ако го направя, за да не го "обидя" и да не го "заболи", всъщност вече реално го обиждам много повече и го правя зависим от личните му капризи и обидчивост, а и по същата логика на предишното изречение всъщност акумулирам и отдалечавам болката, която ще изпита. Снощи стана дума за това - премълчаването на истината дали е лъжа. Ами според мен отново зависи. То да завираш на другите всяка своя минала през главата мисъл с етикет "истина"...? Да информирам човека за неща, които така или иначе не го засягат лично - какъв смисъл има? Ама той смята,ч е трябва да се чуе неговото мнение и аз да се съобразя... То ако е трябвало да стане така, той щеше да знае и без да му казвам какво е станало... А ако не е разбрал, значи Бог го е отдалечил, защото не може да помогне, а може и да попречи на нещо неволно... Ако с мен се случи нещо подобно - аз да си мисля едно, а то да става друго без да знам и да го премълчават умишлено... значи така е трябвало. Ако ме заболи когато разбера това, значи съм се била предоверила и съм имала очаквания някакви, хармонията ми е била зависима от някого и нещо извън мен. Е това е операцията без упойка вече, според мен, и аз съм имала нужда да се случи това. Но не човек ми я прави, а ситуацията, съдбата, животът, Бог и всичко дето е НАД човека...

Винаги има надежда да се отворят очите и сърцето за красотата, чистотата на света, в който сме избрали да се родим като хора, и за безкрайното богатство, скрито в нас самите и в хората, които са дошли тук заедно с нас. Докато сме още тук - винаги има надежда, до последния миг. Това лято преживях една от най-големите си изненади - моя стара позната, колежка учителка, на възрастта на моята майка. Много интелигентна жена с широка култура (преподаваше философия) - на времето я бях запомнила с високата летва, с която преценяше хората и света си, взискателността си, тънката ирония към ограниченото и повърхностното, отвращението от егоизма и цинизма. Честно винаги съм си мерила думите в нейно присъствие и съм била малко напрегната да не нагазя лука. Представяте ли си изумлението ми, когато я видях как стои недалеч от кръга ни Паневритмия и слуша внимателно и с изписано на лицето и вдъхновение. Това, което чух от нея след това - по време на разговора ни, окончателно разби старите ми впечатления. Това беше човек, който във всичко виждаше красота, любов, чистота - говореше с толкова доброта и кротка радост. И със същата интелигентност и задълбоченост, с каквато я помнех - възрастта не само не я беше ощетила - напротив! Малко по-късно разбрах, че е загубила съпруга си изпаднал в депресия и страх от болести и смъртта, като няколко години се е грижила за него на легло. После... постепенно е започнала да губи зрението си. Преди няколко седмици научих,че се възстановява след успешна операция и е много щастлива и благодарна, че от първа пролет всяка събота и неделя ни е слушала и е гледала (едва сега осъзнах,че тя е виждала само белите ни силуети на зелената поляна). Радваше се, че другата пролет ще ни вижда вече наистина, ще вижда всичко красиво, което досега е виждала само със сърцето си.... "Идва момент в живота на човека, когато разбира, че този свят е направен толкова съвършен, добър и красив, че на нас ни остава само да му се радваме и да живеем - всеки миг от дадените ни" - бяха думите и.

А според моето скромно мнение и солиден опит основната заблуда и грешка на първата част от живота ми беше,че съм в състояние и съм дори благородно длъжна по някакъв начин да облагородявам егото на хората, които обичам. При това от любов, с любов, със смирение, с жертвоготовност.... И също да подлагам моето собствено его да го "оправят" хората, които аз обичам и те мен обичат. Абе въобще защо и кой ни е внушил на всички, че да обичаш и да те обичат означава да "поправиш и усъвършенстваш" любимия и да се дадеш да те поправят и усъвършенстват, за да те обичат. Но ако човек има нужда да разбере до какво води това, то защо да не се завре в тръните ... Сега ми е светло и свободно и красиво - не ме интересува кой иска да поправя, разпъва и не знам още какво егото ми и как се опитва да го постига - да си пробва свободно. Моето его си е само моя грижа и само то е моята грижа. В хората около себе си виждам само душите им - егото им не е моя работа, а си е тяхна.

Протоколи от годишната среща на Веригата - 18ти август 1910г. "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - АЛФИОЛА 1995,Първо издание ISBN 954-8139-10-3 Какви упражнения за здравето на тялото и психиката прилагате вие? Можете ли да предложите упражнения за преодоляване на някакви здравословни и психични проблеми, чийто ефект сте почувствали лично (или сте го наблюдавали)?

Това открих току-що: Протоколи от годишната среща на Веригата - 10ти август 1911г. "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - АЛФИОЛА 1995,Първо издание ISBN 954-8139-10-3

Протоколи от годишната среща на Веригата - 17ти август 1910г. "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - АЛФИОЛА 1995,Първо издание ISBN 954-8139-10-3