Донка

Имам едно изречение-предупреждение от любим филм "Ако прекалено дълго се взираш в Бездната, Бездната започва да се взира в теб." Толкова е красив света около нас, толкова добри, ценни неща могат да се намерят в него! Учителя не случайно много пъти е съветвал да оставим "злото" и почистването му на Бог. Ние да отваряме прозорците си за слънцето (не за мрака). Това е и лечението - Слънцето.

И защо така си помислихте, че не искаме да ви приемем лично вас и темата? Напротив - с огромен интерес и отговорност подходи всеки от нас - и с уважение си изказа личното си мнение (аз дори първа се включих с - такова, каквото е моето лично усещане за бъдещето). Е, ако нашето отношение към предсказанията не ви допадна и не отговори на очакванията ви, това вече не е проблем на потребителите, които отговаряха. Нали сме свободни хора - всеки сам решава дали да си играе и да съобщава на всеослушание играчките си или да се вслушва мълчаливо и да внимава в днес и сега....

Пълнят се щерните и като се напълнят водата застоява.... щерната продава задоволството си, изворът просто го... извира на свобода - който иска да си пие... Доволството идва от усещането за извиране на Любовта отвътре - без някакви причини отвън. Това не съм си го измислила - прочетох го в първите месеци от пробуждането си и тези редове ми дадоха виделина за Промяната.... За да благовествувам Новото в живота

Наистина много моля за доказателство - къде точно и как точно е казано това. Дребнавост или коректност - няма значение как ще се разбере молбата ми, но ме интересува преди всичко контекста на казаното и точната фраза. По темата - ако вземем израза "собствена значимост" в позитивното му звучене (не гордост, а по-скоро самоуважение), то приемам себе си като малка клетка от огромен сложен организъм. Каквато е собствената значимост на една здрава хармонично функционираща клетка, такава е и моята - т.е. значимостта се ражда и осмисля от хармонията с Цялото, а не в отделеността от него. Когато една клетка започне да храни собствената си значимост и забрави защо се е появила и къде, превръща се в ракова.

Ами например аз съм си щастлива без значение колко и на кого и дали изобщо давам или получавам, за моето усещане за щастие няма никакво значение дали творя. Няма значение нужна ли съм на някого, за да съм щастлива (е това е пък една от най-тежките зависимости, от опит - и много сериозна агресия). Щастлива съм дори само когато слушам птичките и вятъра... наготово - без никакви заслуги и труд... Нито аз съм им нужна, нито те на мен - нито аз им давам нещо, нито те на мен.... Това щастие си е най-за предпочитане... А за нива на духовно развитие - ами на мен ми става малко смешно изобщо като прочета как някой се напъва да определя критерии и себе си и другите да слага в нивата.... Аз съм си доволна каквато съм - какво значение има някакво ниво от човек определено....

Истинското щастие и доволство е това, което човекът сам постига вътре в себе си и не зависи от друг.

От време на време съдбата ме изправя лице в лице с хора, които са доволни само от своето.... недоволство и добиват своя мир след като стабилно успеят да оплюят някого или нещо. Смятат го за висша степен на духовност и интелигентност и на искреност. Доволните около себе си или смятат за лицемери или за глупаци (синдромът недоволен човек - доволна свиня). Преди време се опитвах наивно да "помогна" като покажа добрите страни на това, от което човекът е благородно и духовно недоволен. Сега го оценям като загуба на време и енергия, а и престъпване на Волята Божия за този човек. Просто стоя настрани и оставям Бог и самият човек да решат кога му е времето да си отвори прозорците за слънчевата светлина. Вероятно ако слънцето на щастието достигне до него преди точното време, ще го заслепи и ще падне или ще се удари в нещо.... Не знам. Вие как постъпвате с този тип "доволни" хора?

И ще бъде каквато е Божията Воля и тя ще е за мое и на другите добро....

Как да съм сигурна дали казвам Истината - аз мога да бъда сигурна дали казвам само моята частна гледна точка за Истината . Но за друг тя е съвсем различна. Според мен Истината може само да се чува и вижда и усеща - само Бог и Христос могат да "казват" Истината.

Честит Рожден ден, Иво! Не ми стигат думите да ти благодаря за всичко, което си направил за това място, за времето и силите и уменията, които си вложил и влагаш без да чакаш похвали или награди - ей-така от Любов! За да може всеки от нас - регистрирани и нерегистрирани да влизаме в това красиво и чисто и добро място всеки ден и да намираме в него всеки от каквото има нужда. Светлина, мир, радост и любов да царуват в дома ти - и реалния и виртуалния! Пътека светла да е пред вас и Живот в сърцата ви да влива - Мъдрост и Любов!

Противоречията в живота - ако имаш предвид външните противоречия, то те са уроците ни и следователно ни носят знание и ни дават подтик към мислене, търсене, творчество, прилагане... т.е. живот. Имаме да вземаме изпит по Истина. Може би... Ако са противоречия между ума и сърцето - значи имаме да вземаме изпит по Мъдрост. Ако са противоречия между ума и волята - имаме изпит по Правда. Ако са противоречия между сърцето и волята, имаме изпит по Добродетел. А ако са между всички тях, може би е най-важният - по Любов.

посмях се пак.. А защо не "балсама на форумите"? - Разказвачът - винаги има в запас някаква лично от него или от негови близки преживяна поучителна история, която разказва със сладкодумието на холивудски сценарист; - Търсачът - винаги за броени секунди може да ви намери линк или книга или просто инфо, в отчаяно търсене на които вие сте погребали часове и сте скъсали цял такелаж нерви. - Пазачът - винаги вижда потенциалната опасност в друг потребител, в мнение, в тема, в снимка и не закъснява да предупреди застрашените страни открито във форума или с лични съобщения, които щедро разпраща. Особено е отговорен към админите и модовете, над работата и "правилността" на които редовно бди. - Умиротворителят - следи редовно дискусиите и бързо и любвеобвилно се намесва там, където започнат да прехвърчат искри. Прегръща настръхналите един срещу друг потребители първо поотделно (явно и на лични), после убеждава всички колко са добри и двамата и накрая им се радва на прегръдката... Предавам щафетата...

От известно време ползвам препарат за почистване на билкова основа. Не мога да съобщя името, за да не правя реклама, но информация за такива препарати може да се намери в гугъл. Много съм доволна - особено при отстраняването на мазнините от съдовете - превъзхожда многократно традиционните. Не дразни ръцете и ухае приятно. Навила съм се да си поръчам и от останалите видове. Това, което ме учудва е, наистина ли са само с билкова основа и нямат вредни вещества в тях както обявяват производителите им? Възможно ли е препарат без традиционните активно почистващи вещества, приготвен само от билкови екстракти, да почиства по-ефикасно от химическите си побратими? Имате ли опит с такива препарати?

Оооо! Честито Раличка - майчице! Толкова ни зарадва днес! Да ти расте госпожицата красива и добра като майка си, ще осветява Богородица пътя и и ще бди над нея! Бъди щастлива с майчината любов в сърцето си!

Какво ни пречи да бъдем братя? Може би разбирането на "мислят правилно" - значи ако не мисли като мен и не постъпва като мен, той мисли и постъпва неправилно... Съвсем забравяме края на изречението "както Бог изисква". А как изисква Бог? Ако се вгледаме внимателно около себе си, ще забележим, че Бог дава живот и светлина на тревички и на дървета, на мушички и на птички, дъжда сменя със сухи горещи дни, зимата с лято.... Всички са различни, но всички са в Едно Цяло точно защото са различни... Кой от тях "мисли правилно"? Онези, които успяват да са в хармония с различните от тях...

Замислих се как цялата ни култура и образованието и възпитанието от първите дни обработва съзнанието ни в стил "грешка - оценка - наказание - поправка". Следим своите и чуждите грешки и, улисани в това следене и поправяне, пропускаме често да забележим своите и чуждите постижения и просто да им се порадваме.... Защо и кога една грешка е "привидна"? Поглеждайки назад, бих могла да кажа, че първият ми брак е бил грешка, но всъщност той не е. Благодарна съм на всяка минута, на всяка радост и на всяка сълза в него... Без всичко, което преживях благодарение на тази "грешка, никога нямаше да стигна дотук. Щях сигурно да съм щастлива, но нямаше да съм осъзнала толкова много истини на собствен гръб - щях просто да повтарям зазубрени клишета и да развивам кухи теории... Излизайки от тази грешка, аз всъщност не я поправих - по-скоро затворих последната страница на този учебник и отворих следващия...

Честит рожден ден, Лидия! Бях очарована от вируалната, но още повече от реалната ни среща. Все така раздавай на хората около себе си и на нас - виртуално до теб женственост, нежност, топлота и светлина. И Виделина!

Честит рожден ден, Наде (Моника13)! Благодаря ти за музиката и светлината!

Много силно впечатление ми направи тази кратка и точна формулировка! "ангелите, които, преведени на обикновен език, представляват човешкия ум, човешките мисли....ние ще преведем ангела с думите „светла мисъл". Идеалът на човека

Мечолари! (Кога ще дойдеш на паневритмия?) И още една техника - да мислиш за това, което обичаш в хората!

Да, темата е - обичате ли някого.... Красива тема! Възможно е да се обичат всички и всичко - учи се човек на това цял живот.... ако го иска разбира се. Здравословно е - даже е целебно - от личен опит! Оздравях от всичките си болежки, когато осъзнах,че обичам еднакво слънцето, дъжда, тревата, дърветата и най-близките си хора, и тези, които са ме наранявали, и тези, които са се опитвали да отнемат свободата ми (всъщност те ли?). Да обичаш еднакво всичко означава "да го разбираш, да му се радваш, да те е грижа за него и да го оставяш свободно". Как точно - това е вече въпрос на прояви, а те са безкрайно различни.... Опитайте, няма да съжалявате

Обичам тази планета! За една и съща планета ли говорим? За един и същ образ на планетата ни ли говорим? Аз виждам Рая, който Бог ни е подарил и го обичам безусловно - целия... А вие?

Цветовете, които всеки от нас вижда, са субективни - т.е. няма обективно и субективно бял и също такива черни. Всичко зависи от гледната точка. А иначе обективна е дъгата, която обича всички цветове.... като Бог.... има и жълто, и виолетово, и червено, и зелено.... По логиката на Дъгата светлината - бялата, съдържа всички цветове, а черната..... е липса на видима светлина. Затворени прозорци или отворени - ние избираме дали да виждаме светлината или да ни е черно. Бялата светлина (не белият цвят)си съществува обективно.

И все още си е за обичта темата Това, че не харесваме нещо, съвсем не означава, че не обичаме. Докато обича всичко (Светле!), човек се чувства свободен да избира това, което му харесва и да не избира това, с което не се чувства комфортно. Друг е въпросът, ако човекът се чувства длъжен или принуден по някаква причина да се съгласи и да избере нещо, което не му харесва. А причини може да има много.... Тогава в душата ни свива гнездо змията на тъмнината. Ако продължим по тази логика - всяка змия, която подаде главичка в ума и сърцето ни, е рожба на някакво наше собствено вътрешно ограничение, вътрешна не-свобода да изберем това, с което сме хармонични... И вместо да плюем или да се борим, може би просто да отворим прозорците си за виделината къде са ни оковите дето сами сме си сложили....

Н А Р Я Д за 12 юли 2009 г. Посветен на 145-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) 1. Песента В начало бе Словото 2. Мисията на Учителя 3. Песента Вехади 4. Псалом 61 5. Молитва на Духа свят 6. Прочит на Евангелията: Матей 28:1-8 Марк 7:14-23 Лука 1:26-33 Йоан 10:12-21 7. Беседа: Идеалът на човека, държана на 12 юли 1931 г. от т. Любов към Бога 8. Песента Вътрешният глас на Бога 9. Формула: Обични ми Учителю, бъди винаги с нас. Учи ни на Твоите пътища. Закриляй ни според Твоята милост. Опази ни за Твоето дело (три пъти) 10. Господнята молитва 11. Песента Той иде 12. Формула на Братството: Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. (три пъти) Братски съвет