Донка

Истина и живот

Неделните беседи за месец май: 03.05. 09. - Скритият квас - xameleona 10.05. 09. - Вкъщи - Моника13 17.05. 09. - Да го посрещнат - Станимир 24.05. 09. - Не може да се укрие - Ася 31.05. 09 - Двамата братя - xameleona Беседите са от книгата Сила и живот - том 3 - Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2008 г. ISBN: 954-739-736-2(т.3) Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.

"Песимистът вижда трудността във всяка възможност - оптимистът вижда възможността във всяка трудност" Уинстън Чърчил Томас Едисън не се е съмнявал във възможността да се изобрети електрическата крушка, докато десетки хиляди пъти е опитвал. Но при всеки един опит се е съмнявал това ли е подходящата "схема". Съмнението го е мотивирало да прави опит, който предварително е знаел, че може и да не е успешен. Вярата му е дала мотива да продължи да опитва, съмнението му е дало мъдростта всеки свой провал да смята за "открих още един вариант, който не действа".

Там не се изхвърля ума - само се дава приоритет на сетивността и емоциите пред понятийния апарат и логическите операции. Това си е според мен вярата в Бог - не декларирана, приложена.

Не може да се укрие Как разпознавате "червея на съмнението" от "съмнението - светлина"? Интересно е и съпоставянето на съмнението с критиката...

Да го посрещнат Изненада ме толкова точно, но съвсем неочаквано за мен определение на творческия принцип. Обаче като се замислих и започанх да се връщам към опитностите си - наистина е така.

От около година и половина нося кехлибар - подарък от съпруга ми (това е любимият му камък). Преди няколко дни се поинтересувах какво е написано за него в нета: http://solarb.hit.bg/statii/statia7.htm http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=4879 http://zdrave.log.bg/article.php?article_id=11282 Бих могла да потвърдя написаното по-горе в частта за главоболието, раздразнителността, простудните заболявания и сърцето. Сега си давам сметка, че скоро не са ме тревожили. А за късмета - не знам дали на кехлибара само го дължа , но определено съм благодарна... Какви впечатления имате вие?

Бургас, 1910 г. Ч. Н. Г. Ходете, ръководени от светлите лъчи на Живота П.К.Дънов Казанлък, 28. VIII. 1910 г. Люб. К. Иларионов, Надявам се да сте всички добре. Ний минахме добре през планината за Казанлък. Тук в неделя ще държа сказка. Всички приятели са добре. Бъдете сега всички вий бодри и весели духом. Готови с всяка радост да вършите волята Господня. Подвизавайте се и ще се благословите. Поздрав на всички приятели. В.В. П.К.Дънов София, 11.1Х. 1910г. Люб. К. Иларионов, Предайте моя поздрав на всички приятели. Бъдете всички бодри и весели духом. Ходете с пълна вяра и упование в Господа и Той ще преобърне всичко да работи за добро. Аз ще Ви съдействувам по пътя на Истината и Живота да познаете Божията благост, Милост и Любов, която Той храни към Всички, които Го търсят с всичката си душа. Там, гдето е Любовта, там е и Божият Дух; там, гдето е Духът, там е и животът; а там, гдето е животът, там е и Господното благословение; а гдето е Господното благословение, там е и подема и Въздигането на человешката душа, на человешкото сърце и на человешкия дух; а гдето е въздиганието на душата, там са и плодовете, вечните плодове на живота, които вкрепяват и въздигат падналите духом. Пребъдвайте всякога в Господния Дух, изпълнявайте Неговата воля, ходете по Неговите стъпки и ще вкусите и опитате, че Господ е благ. Ваш верен: П.К.Дънов София, 10.Х. 1910г Люб. Г-жа Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. За добрите работи се иска време да се осъществят. Освен това, иска се силна вяра, твърдо упование и непоколебима любов. Да се не обезсърчава душата Ви при първите несполуки. Несполуките всякога носят големи сполуки. За Царството Божие са нужни бисери, а не пясък. Право мислите като казвате, че на Господа принадлежи да уреди всичко. На духовете, които бъркат, ний ще кажем да кротуват, защото е по-добре за тях. А на немирните ще кажем да мируват, защото има Закон за тях. А на добрите ще кажем да вървят напред, защото има помощ за тях. Победата е на тая страна, гдето е Господ. Царството Божие, въпреки всички мъчнотии, ще се установи най-после на земята. Моят поздрав Вам и на Костадина. Ваш верен: П.К.Дънов София, 17.XІ.1910 г. Люб. К. Иларионов, Получих Вашето писмо. Наставленията, които мога да Ви дам, засега са следните. 1. Ще вземете от аптеката едно шишенце около 50 гр. карболова вода. От тази карболова вода ще правите разтвор в топла вода, с която Елена да си промива устата по два-три пъти на ден, когато усеща болка. Разтвора ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода по 10-20 капки. Гледайте разтворът да не е много силен, но да е винаги умерен. 2. Елена да си прави полуизмивки на корема и слабините през ден. 3. Да се стреми да бъде вътрешно спокойна и да се не тревожи за неща, които не могат да и принесат добро. Види се, тя е взимала живо участие в твоите работи и се е тревожила и за техния изход. Мир трябва на душата и спокойствие на ума. Работите, като ги работим, те ще си вървят тъй добре и без тревога. Но ще кажете: юнашко сърце търпи ли, когато гледа другите да се борят. Но всякой, който излиза да се бори, трябва първом да се упражнява. Но от своите несполуки человек се учи повече, отколкото от сполуките си. И от своите несгоди и нещастия человек се учи повече, отколкото от своите веселия и радости. Искам да сте всички здрави, за да работите за идването на Царството Божие на земята. Да са заняти вашите сърца с Божията Любов и умовете ви — с Господнята Истина. И да пренесете плодовете на Духа. Ваш верен: П.К.Дънов София, 7.XІІ.1910г, Люб. г-жа Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Много от зададените Ви уроци в ж ивота трябва да ги приложите и опитате, за да познаете тяхната стойност. Знание, което не е добито от опитност, е непотребна руда, която не може да влезе в работа. Когато времето се намръщи и се затули слънцето, това не е признак, че то се е изгубило и изгаснало. Вън от всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения, зависти и страхове Слънцето на Живота все си грее и все еднакво изпраща своята топлина и светлина върху земята. Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. ОКОТО НА НЕБЕСНИЯ БАЩА ЕДНАКВО ГЛЕДА НА всички свои деца и всекиму това дава, което му се пада. На големите братя – големи гащи, на малките - малки. На големите сестри - големи рокли, на малките - малки. Всекиму според възрастта. Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. Запример, не може да се довери една ценна книга на малко дете, понеже ще я омаца и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се довери? Не. Ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот" има значение в себе си. „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истиннаго Бога." Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас и да се вселим ний в Него. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица в тоя деликатен стрък. То възприема живота на слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: „Аз те познавам. Когато чух твоя зов отгоре, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади из мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порастна, ще цъфна, ще завържа и ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, де стигна в неговия мозък, ще се превърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида пак наново да помагам на обременените, на обезсърчените, ще им предам своята опитност, иде им кажа как се аз избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоя[та] светлина за всички, които са в тъмнина." И ако едно Житено зърно толкова много да стори, не е ли по-добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта отгоре си; не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши. Страхът е, докато человек е отдолу. Когато излезе отгоре, над лицето на земята, и види слънчевите лъчи, всичкият тоз вътрешен мираж ще изчезне. Напред и нагоре - това е спасението. Пръснете черупката си, пробийте тънкия пласт и ще се озовете в чудната виделина. Поздрав на всички. Ваш верен: П.К.Дънов

А моите наблюдения сочат, че атеистът често е човек, който не може да понесе презумпцията за съществуването на Сила далеч над правилата за Добро и Зло, създадени от самия него или от групата, с която се идентифицира.

Две жени

Темата ми припомни един случай преди година. Работехме тихо и спокойно с 3ма третокласника, когато вратата на стаята ни се отвори, появи се напълно непозната жена, която усмихнато поздравих с "добър ден". Тя не ми отговори с поздрав, а направо попита: "Ти знаеш ли къде е Кадастъра?" (Два етажа по-нагоре се намират стаите на местната служба.) Децата вдигнаха учудено главици и погледнаха първо нея, после мен. "Да, на третия етаж - точно срещу стълбите." Вратата се затвори не особено внимателно. Настъпи мълчание за няколко секунди и после дечицата ме попитаха дали познавам тази жена. Дори за 10-годишно дете беше странно поведението и. Ако ние бяхме близки познати (за което говореше нейното ти), то най-вероятно щяхме да се здрависаме, да си кажем по няколко радостни думи и да споменем имената си, задължително да си кажем довиждане... След като разбраха, че не се познаваме, децата се спогледаха учудено... Може би защото възрастните вече ги бяха "заразили" с "вие - правилата на поведение"... А може би, защото усетиха някаква неадекватност поведението на жената... Не пожелах да говорим за случилото се - имахме доста сериозна работа, а и сметнах, че ситуацията беше напълно достатъчна и без обяснения... Как бихте коментирали този случай и поведението на жената и децата в светлината на темата?

Винаги съм вярвала, а и животът ме е убеждавал в това, че щом усещам силна нужда да размишлявам върху някакъв прблем, значи е настъпил моментът да реша за себе си нещо, което подсъзнателно съм отлагала дотогава. В случая размишлението за това "кога ще умра" (всеки от нас тук, убедена съм, е минавал през такива моменти) за мен лично е довело до следния извод: "Силата която ме е довела на този свят и в този живот най-добре знае кога ще умра. Щом аз не знам и не мога да определя това, значи не е добре за мен да го знам и определям. Тогава на мен са ми оставили грижата за две неща - да пазя живота, който ми е даден по начините, които са ми достъпни (любов, внимание и грижа) и да се старая да изживея времето, което ми е определено с най-голяма полза за себе си и хората, сред които съм се оказала със средставата, които са ми достъпни (любов, внимание и грижа)." След като изкристализира горната мисъл, ми остана само да се старая да я прилагам. Не че е лесно... "Колко много искам да живея" е най-нормалната и добрата мисъл, която може да мине през главата на един човек. Но само докато тя води към прилагане на по-горния извод. Ако тя предизвиква страх от нещо, което може да ми попречи на силното ми желание, то действа обратно - блокиращо прилагането. Нямам никакви съвети за Бризеида, просто споделям свои лични преживявания и размисли. На мен ми помогна на времето Добрата молитва (осъзната дума по дума), формули и Паневритмията.

Две жени От критиката се страхуват хора, които държат другите да ги одобряват, т.е. да споделят техните ценности и разбирания за добро. Те не могат да допуснат, че другият човек, има свободата да мисли и постъпва различно от тях и също да е добър. От критиката се страхуват хора, които сами непрекъснато вътрешно или външно критикуват... Нервната болест помага на такива хора и на всички около тях - преди всичко за осъзнаване на причините и последствията... Две жени Като че ли Вярата в неподплатените с видими в момента доказателства е приоритет само на малките деца. А колко много от проблемите и нервните ни болести биха останали зад гърба ни, ако можехме да "внесем Вярата, като разумен принцип" в ежедневието ни... Тази беседа отвори следващия прозорец в съзнанието ми и Светлина огря цялата ми душа.

И според мен тук е мястото на смирението - това, което аз още не мога да приложа, може би някой друг вече може - и да му се радвам, вместо да ми се прииска аз да съм била на неговото място... Или да приложа търпението - да работя постоянно докато настане времето да мога да приложа знанието. Според моите наблюдения знаията на по-високите същества могат да се приложат от повече хора, които да работят заедно - всеки своята нива... Значи да се учим да прилагаме тези знания за мен звучи и като да се учим да работим заедно всеки по своя начин.

Пасха Високият идеал Препятствия, которые получены нашими душами в наследство – это последствия наших негативных мыслей, хаотических состояний души, дурных поступков на физическом плане. Если наше состояние сознания таково, что мы позволяем себе напиваться в пивных и совершать неосмысленные поступки (то есть, забываем о своей истинной божественной природе) – никакого движения в желаемом направлении произойти не может. Веревка и колышек будут держать нас на привязи до тех пор, пока спящий в нас дух не пробудится от сна. Наш разум должен стать зорким кормчим и уверенно направлять лодку к цели. Для движения необходимо грести веслами, то есть совершать постоянные волевые усилия для преодоления препятствий на пути к цели. Чтобы воскреснуть необходимо выйти из глубин плотных слоев материи, изменить свое сознание. Небо символизирует Источник Добра – ведь из Вселенной струится на Землю поток жизненных сил и благ, данных Творцом. Научиться летать – сделать свою мысль освобожденной от груза прошлого, устремиться всем сердцем в Небо. Учась летать, взлетая все выше и выше – мы воскресаем. Благодаря ти Аля! Възкресението - не просто да гребем незавързани за колчето! Да осъзнаем за какво служи то и да завързваме за него лодката си, когато имаме нужда да слезем на брега (за да не я отнесат вълните). Но да знаем и кога е моментът да я отвъжем от колчето - когато имаме силите да гребем до мястото, за където сме се запътили, когато знаем добре къде се намира то и сме се уверили, че морето е благоприятно за пътуването ни.Особено ако в лодката не сме сами....

Воистина воскресе! Да възкреси Любовта в сърцата и умовете ни! Да възцари Мъдрост, Добродетел, Истина, Правда и Любов! Светли, мирни, радостни празници, приятели!

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески! Как разбирате за себе си разпъването, заковаването на Старата култура? Защо скърбим, ако разпъването е разпъване на старото, за да остане свободно и да се развие новата култура - културата на Любовта? Случавало ли ви се е да я усещате разпъната в себе си? Това е само едно от тълкуванията на Разпятието. Можете ли да дадете други? А ваше лично разбиране или усещане за него?

На 19 септември 1888г., Петър Дънов се записва в семинарията Дрю, Медисън, щата Ню Джърси. Тук са му преподаватели големите за това време духовници и учени наречени “Голямата Петорка”: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Крукс и д-р Бъц.(7, 217-218) Ето накратко каква е част от обстановката в семинарията: “В читалнята и библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите ... дискутират различни теми, свързани с изящна литература, философията и общата история.” (7, 224) Кратка историческа и фактологическа справка Drew University - Wikipedia Drew Theological School Историята на Училището

Молитвен наряд за начало: Кажи ми ти Истината - песен Добрата Молитва Дето е Бог, там съм и аз! (3 пъти) - формула 1 Коринтяни 3 Беседа: Истина и живот (Беседи пред Сестрите, 17.03.1932 Четвъртък, София) Молитвен наряд за край: Пътят на живота - молитва Псалом 91 Господнята молитва

Beinsa Douno's PAN-EU-RHYTHMY - http://www.geocities.com/paneuritmia/eindex.html - English/Español http://www.last.fm/music/Beinsa+Douno/+tracks http://beemp3.com/download.php?file=364012...ong=Svetal+lach - Ringtone to your Cell + Album: Sila Jiva CD3

Листът знае защо живее - за да приема и обработва слънчевите лъчи и кислорода за дървото,...и за още подобни неща... нужни за живота. Той знае и защо умира - за да освободи място и сили за листчето, което ще го смени следващия цикъл, а с това, което е останало в него, да внесе своята трошичка в храненето на дървото... и за още много неща, нужни за живота.

Много трудно ми беше да приема това отначало. Звучи абсурдно на пръв поглед - как ще се радвам докато скърбя??? Но нямах избор - беше ми много тежко тогава. Прочетох в книга на Лазарев, че може човек първо да си внуши усещането за радост при състояние на скръб и после постепенно да осъзнава защо всъщност се радва - не обратното. И се получи! После от гл.т. вече на науката психология си го обясних - съвсем просто и лесно! Негативната емоция, която е предизвикана от някакво конкретно събитие блокира много центрове в мозъка, които иначе отговарят за анализа на ситуациите, вероятните подходи към нея и поведенческите модели, както и за вземането на разумни решения и следването им. Позитивната емоция им действа деблокиращо и след известно време започваме да виждаме все повече допълнителни елементи на ситуацията и ни "светва" - става ни "видело".

И двете страни имат право, според мен. Първите се усещат задушени, макар и обгрижени - обикновено такива грижи се съпровождат с налагане на мнение, отношение, поведение като "добро". Съответно идва критиката или най-малко недоволството от различните решения на децата, които се класифицират като погрешни. Грижите и сигурността се включват като средство за манипулиране - "трябва да си ми благодарен", "ако не сме ние..." и т.п. Родителите забравяме често (аз вече почти не - но след доста сериозно разтърсване от живота...), че нашите деца са по-добре пригодени за новото от нас и по-добре и бързо схващат житейските зависимости, информацията, отношенията, тенденциите... Вторите са поне два вида - млади хора, които са били държани в парник до 20-тата си година и после изведнъж са изнесени на вятър и студ - нямали са време за плавна адаптация. Такива родители обикновено поддържат тезата : ние пожертвахме всичко от нашия живот за теб досега - осигурявахме ти всичко, време е да започнаш своя живот сам, а ние да си починем - нашият дълг беше дотук. Другият вид са родители, които са приели (макар и с вътрешно недоволство), че порасналото дете има нужда от свобода и личен избор, но се чувстват малко излишни и пренебрегнати. На всяко свободно действое се реагира с мрънкане, критика и очакване "ще се провали", съответно с "ето, виждаш ли колко можеш сам - така е като не чуваш" при грешка или някакъв провал.