Донка

Бих продължила по-горната мисъл: "За да спечели щастието си, човек трябва да се откаже да го печели и да започне да го живее."

Не съм станала вегетарианка със съзнателни усилия. Просто организмът ми започна да отминава месото и да желае плодове, зеленчуци и ядки. Понякога ми се случва в независещи от мен ситуации да хапна малко месо - в устата ми остава нещо лепкаво и неприятно на вкус. После ми е тежко на стомаха известно време. Само веднъж посегнах - нямах възможност (или просто проявих небрежност сутринта) да взема със себе си подходяща храна и постоях известно време гладна. Усещах виене на свят дори с многото вода. Месото, което хапнах, не ми беше приятно на вкус, но бързо засити усещането за глад. Може би това е една от причините хората да консумират месо - по-лесно и по-бързо си осигуряват усещането за ситост и свикват на мързел, небрежност... Същото сигурно важи и за продуктите с много захар и мазнини...

Изворът на доброто - Здравето Напоследък забелязвам все повече хора в градовете, които се грижат за градинки на невероятни места.... Никой не ги извежда на мероприятие - вътрешният им глас може би го прави. Само да се наведе човек да почисти тревички около цветята на съвсем случайно място дори - не своя градинка - усеща особен полъх на събуждащата се за живот земя. В първия момент се усеща като леко опиянение, после по тялото се разлива от клетка в клетка някаква особена радост - като на дете, пуснато да тича на воля по полянка... Копаенето е още по-силно въздействие върху цялото тяло заради физическото усилие, което засилва кръвообръщението, дишането става по-дълбоко - в същото време при копаенето се разтваря повърхностния земен пласт и пролетната енергия обгръща човешкото тяло (всички тела) по най-естествения и добър възможен начин.

Човекът и сега може да е щастлив - и няма нужда да си умъртвява егото. Достатъчно е просто всеки да си е на мястото и възрастта. Егото да е детето, което расте, учи, опознава света, Душата да е мъдрата му майка...която се учи също, но в друг свят и на друго. Не обратното... Ако човек търси и намира щастието в напълването на някаква своя "чаша" - Учителя в беседите си доста сполучливо я нарича "щерна" - водата в тази чаша ще застои и завони рано или късно, колкото и да увеличаваме обема на чашата. Дори и ако се опитваме да сменяме водата от време на време.... Решението на проблема за човешкото щастие е в извора - много пъти ни е напомнено и обяснено как... И познавам доста щастливи хора - извори. Възможно е.

Ако скъп на вас човек се чувства слаб и несигурен, не смее да тръгне сам - кое е проява на милост: - да го носите на ръце докато можете, или - да му откажете да го носите, за да може нуждата да го застави да преодолее несигурността си, страха си от грешки и провали и... може би леността и гордостта.... ? Има ли значение как ще направите първото и второто: - да го носите с мрънкане и критика и да очаквате поне благодарност или - да откажете с обич и уважение и насърчение? Дали може човек да носи с любов и уважение на гърба си скъп човек и да знае, че той може да ходи сам? Ако, обаче с презрение и критика просто обърнем гръб с думите - от теб нищо няма да излезе - оправяй се сам - това милост ли ще бъде отново?

На мен това ми звучи като: "Ако се усещаш недоволен от нещо и ти се иска да се оплакваш, значи време е да съблечеш старата дреха на понятията и логиката към ден днешен и да облечеш нова" - да разшириш разбирането, за да включиш в него това, което не можеш да приемеш. Да промениш цвета и формата на чувствата и мислите си. Не че е лоша старата дреха, но тя вече е изпълнила предназначението си. Все едно упорито да си обличам любимото кожухче, когато навън настъпва с всички сили пролетното слънце, и да се чувствам недоволен от това, че ми е горещо.... Но откъде ще взема новата дреха? Тя готова ли е или аз трябва да си я изтъка и ушия? Белият цвят е светлината. Светлината е виделина. Може би белият цвят, светлината - те са около мен и в мен - материалът, от който мога винаги да си ушия новата дреха на Любовта - да осъзная и приложа в дребните неща около мен и в мен.

Здравейте приятели, В тази тема ще събираме линкове към сайтове и страници в Интернет - на всички възможни езици - посветени на Учителя и на Учението. Можете не само да предлагате линковете, но и да описвате с няколко думи съдържанието им. Особено ценни ще бъдат за всички останали потребители вашите лични впечатления. Като начало ще представя основните български сайтове, посветени на Учителя и Учението: Общество Бяло Братство - в старата и обновяващата се в момента версии на сайта можете да намерите много ценни материали за Учителя и неговото наследство, да се свържете с братските групи в различните градове. Сайтът предлага информация на различни езици. Издателство Бяло Братство - сайт на ИББ. Можете да намерите информация за издадена литература, текстове на беседи, статии, броеве на списанията "Житно зърно" и в-к "Братски живот", музика и албуми. Учителят Петър Дънов - или bratstvoto.net, както го наричаме обикновено. В сайта можете да намерите синтезирани основите на Учението под формата на материали за философията, музиката, паневритмията, здравето, храненето, медитацията, семейството и педагогиката и др. Библиотека Триъгълник - в електронната библиотека можете да намерите: * Книги с беседи * Пълен списък на описаните беседи в една страница * Каталози на беседите: хронологичен, по заглавие * Молитвеник *Речник на остарели думи Много полезна е търсачката на библиотеката, в която можете да търсите по зададени думи, изрази, имена на беседи. Паневритмия - Този сайт е изцяло посветен на системата от музикални физически упражнения, наречени Паневритмия. Оставям на вас да продължите списъка с адресите на страниците, където сте намерили интересна и полезна информация. Ще се радвам, ако споделите своите впечатления и от сайтовете, които изброих по-горе.

Звучи ми толкова познато.... Мисля, че се опитва да ви научи на своя език вместо да се научи на вашия - същото се опитваше да направи и моята дъщеря на същата възраст. Когато заподозрях това, направих няколко "клопки" и я улових, че много добре ни разбира не само когато се опитваме да разговаряме с нея, но и когато говорим помежду си. Последва труден период, в който се наложи да проявя упоритост граничеща с жестокост - Нина беше описала нещо подобно в едно свое мнение. Аз спрях да разбирам езика на мрънкането и пръстчето и изиграх цял театър на грешно разбиране на това, което се опитва да ми каже на нейния език. Например, когато тя красноречиво сочеше към водата на плота в кухнята, аз и подавах всичко друго, но не и водата, назовавайки имената на предметите. Тя губеше търпение и се тръшкаше, но не отстъпвах (дано няма защитници у дома). Накарах я да проговори с един от триковете ни в чуждоезиковото обучение - алтернативен въпрос от типа "вода или лъжица искаш?" Няма друг начин да каже какво иска освен да повтори едната от думите. Постепенно усложнявах това, което исках да каже сама "искаш да пиеш вода или искаш да хапнеш банан" - на "ъ - ъ" неизменно и спокойно отговарях "не те разбирам". Говорех и като на възрастен човек - без глезотене. Често прикляках така, че очите ни да са на едно ниво и я прегръщах с думите - голямото ми умно момиче, толкова искам вече да си говорим с теб! Накрая тя се убеди, че няма да отстъпя и че я обичам не като бебе, а като пораснало момиченце. След един месец всички я гледаха втрещени - говореше с прости изречения... Това за индиговите и кристалните деца - пропръчвам го с две ръце! В книгата на Хеенкамп има много добри попадения.

Когато за пръв път четях за огъването и пречупването, всички модели на мислене, внушени ми от периода на израстването и формирането на личността, бяха смутени - за мен огъването беше признак на слабост и безхарактерност - но сега осъзнавах все повече, че умението да се огъва човек беше признак точно на неговата хармония с околния свят и устойчивостта му, способността му да се учи и да се променя съзнателно... Когато виждам, че пътят, по който съм свикнала да минавам днес е покрит с локви след дъжда, би било глупост, а не сила да мина през тях само защото не искам да огъна волята си... Пречупването ми беше по-трудно, признавам. Да се пречупя означаваше да престана да бъда себе си.... но се замислих - ако правата не се пречупваше под различни ъгли в различни точки, никога нямаше да образува триъгълника, квадрата, пентаграма.... И още - наблюдавах как постъпваха дърветата, за да се освободят от ненужните клони - спираха им соковете, те изсъхваха и после всяко малко усилие ги пречупваше и даваше пространство и свобода на новите филизи... Сгъване и пречупване

Явно при всеки е различно - при мен точно осмислянето през конкретната ми житейска позиция в момента на постигане на някакво знание и последвалото прилагане са били винаги ключ към развитие... Всяко нещо, което съм опитвала да направя по някаква вътрешна необходимост, но без да събирам знания, е водело до точно този стремеж към налагане на его-идеи... И в крайна сметка пак съм стигала до събирането на знанията и усвояването и пртилагането, но след доста удари в стената и болка... Но сигурно е въпрос на опитности, нагласи, предпочитания - през болката или през радостта да мине човек, през мъчението или през учението...

Може би не е безцелно думата, а по-скоро безрезултатно - без прилагане, без осмисляне, без някакъв макар и малък ефект върху нашето развитие... В товар се превръщат най-вече знанията, натрупани само с цел да бъдат натрупани повече знания... Тогава наистина стават стени, прав си.

Любопитството и безцелното трупане на знания се превръщат в любознателност, когато новото знание се усвоява - т.е прилага се в промяната на мислене, отношение, поведение... Вчера покрай домакинската си работа се заслушах в един от филмите за ембрионалното развитие на различни животни. Би се получил доста дълъг пост, ако започна да споделям всичко, което ми направи впечатление... Кенгуруто, например, в тежък за ембриона момент го поставя на порверка - жестока, но важна и за самия него, и за поколението и оцеляването на вида в суровите условия, в които живее. Ако ембрионът няма качествата да се изкачи до торбата и оцелее след това, започва развитието на нова яйцеклетка... Тази резервна яйцеклетка се появява въпреки че ембрионът е жив и се развива, но стои в готовност - ако хормоните подадат сигнал, че първият ембрион е спрял развитието си, резервният го замества веднага... Помислих си за идеите, които носим и се опитваме да реализираме - може би ни е нужна гъвкавостта на кенгуруто - навреме да проверяваме жизнеспособността на идеите-ембриони в подходяща все пак за тях опитност, но винаги да сме готови на рестарт - да се огънем и/или пречупим ъгъла на реализация на идеята докато конкретните ни стъпки са в зародишен етап и винаги да имаме резервни "яйцеклетки", ако някоя от вече започналите развитие, се окаже нежизнеспособна...

Срещата беше невероятна! Благодаря на всички приятели - особено на Ина за организацията и за заведението... Имах усещането, че винаги сме се познавали... Нямам повече думи да си кажа колко ви се радвам и колко съм щастлива сега, а и май трябва да се ориентирам към леглото, за да не закъснея за паневритмията утре.... Поздравеи и прегръдки от всички на снимката за всички, които ще я видят...

Борислав! Всъщност аз ще имам свободно време и следобяд - смятам ако не вали, да поседя в градинката на Учителя между 3.30 и 4.00. Много ще се радвам, ако някой има време да се видим там - но пак зависи от времето... Много ми се иска да поиграя и Паневритмия в събота сутринта. Разбрах, че се играе в парка до телевизионната кула от 8 ч. Има ли някой от вас, който ще играе там тази събота сутрин?

Светла! Аметист! А може би любознателност означава и "любов заедно със знанието", или "любовта да проправя пътя към знанието"?

Супер! Мога ли да помогна с нещо за капарото?

Ами винаги, когато съм споделяла, не съм и си помисляла на кого го казвам, нито пък кой ще го прочете, още по-малко какво ще си помисли или дали и какво ще ми отговори. Просто преживяното и осмисленото от мен самата в моята ситуация - всеки друг си е в неговата и си е свободен да мисли съвсем различно от мен... Споделянето помага най-вече на мен самата - много често докато чета мненията и споделеното от другите започвам да виждам моите собствени опитности от други гледни точки и това ме учи и ми помага да се разширявам... Докато споделям моите лични опитности и смисъла им за мен започвам да ги виждам и разбирам по-ясно... Чужд опит не съм прилагала докато не го осмисля до степен да стане моя визия.... Прилагам съветите на Учителя - опитвам се да ги събирам - тези, които съм усетила като "за мен е точно сега!". Понякога прилагам някои съвети на други автори, които много ценя - Лазарев, Луиз Хей, Чопра... но отново само ако усетя, че се отнасят за мен в този момент и винаги преосмислени през личния ми живот... Съветите на други хора към мен винаги съм приемала с уважение, но и с малко изненада - как имат куража да съветват човек, когото не познават като личност и живот... Аз не смея да съветвам - освен понякога да дам професионално мнение и предложения за решение на някой педагогически или психологически казус... но съвсем не го броя за съвет. Ако някой се е чувствал някога в буквален смисъл съветван от мен, моля да ми прости - не съм си подбирала изразните средства добре....

Толкова се радвам, че ще ви прегърна всички... чак малко се изчервявам!

За мен щастието се състои в работата, служенето и ученето. Затова да бъда щастлива означава да работя, да служа, да се уча. Тогава се усещам " радостна, спокойна, свободна, доволна, за мен всичко е добро и осъзнавам защо..." Опираме до личното понятие за щастлив....

Добър въпрос! Пояснявам: Еталон "щастлив" за мен лично означава: - усещам се радостна, спокойна, свободна, доволна, за мен всичко е добро и осъзнавам защо... Сигурно има и още... Кое от тези състояния според вас не е признак на щастие? Еталон и етикет нямат нищо общо помежду си. Етикет си слагам тогава, когато искам другите да знаят, че съм щастлива. Еталонът си е за мен само - за да съм сигурна, че съм щастлива.

Когато предпочитам да бъда щастлива, си определям състояние - еталон, което постигам с ума и волята и сърцето си самостоятелно. Моето еталонно състояние "щастлива" не зависи от никого и от нищо вън от мен самата - то зависи само от мен. Ако аз се усещам не-щастлива, значи не съм хармонизирала добре ума, сърцето и волята си. Не се усещам нито мистик според дадените по-горе описания, нито окултист. По-скоро съм реалист - живея и работя в материалния свят, който е свързан с идеалния ми свят и лесно преминавам и балансирам двата ми свята... Как? Когато усетя дискомфорт в материалния свят, преминавам в идеалния, за да осъзная смисъла на дискомфорта и да поработя с идеите си за материалния свят. Когато усетя дискомфорт в света на идеите си, това ми е сигнал, че е време да ги хармонизирам с това, което се случва около мен, така че да видя в него само доброто. Нямам време да давам конкретни примери - много са... Надявам се ме разбирате... Може би не предпочитам да бъда добра, защото не мога да открия еталонно състояние "добър" към което да изравнявам конкретното си състояние в определен момент.

След изминалото време си мисля, че човекът може да осъзнава доброто, което му прави Вселената във всеки момент. Може да прави всичко и само което е щастлив да прави в определен момент и прави с Любов - това означава, че прави някакво добро - какво точно и на кого - няма значение и може би не е хубаво да знае... Доброто, което прави в случая е, че живее и работи с безусловна любов заради самия живот и работа. В момента, в който човек започне да мисли на кого и какво точно добро прави, той е спрял да прави добро...

Последните дни ме наведоха на мисълта, че "гласът" на интуицията често не е точно глас, а някакво особено подреждане на случайностите в ситуациите, в които попадаме - нещо като код. Ако не замълчим и не се вгледаме внимателно, няма да го "чуем". Гласът на егото идва отвътре - той е подчинен на някаква логическа схема, на принципи, които ако не спазим, "няма да бъдем себе си". На желания, които са толкова силни, че са като превръзка на сетивата ни за реалната ситуация - ние ослепяваме за много ясни и не съвсем ясни подробности, които биха ни мотивирали съвсем по друг начин... Интуицията много често изисква огъване, промяна в посоката.... Егото по принцип е праволинейно...

Неделните беседи за месец април: 05.04.2009 г. - 53. Събличане и обличане - Ани 12.04.2009 г. - 54. Доброто вино - xameleona 19.04.2009 г. - 55. Две жени - Моника13 26.04.2009 г. - 56. Погледна Петра - xameleona Беседите са от книгата Сила и живот - том 3 - Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2008 г. ISBN: 954-739-736-2(т.3) Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.