Донка

Неделните беседи за месец март: 01.03.2009 г. - 48. Доведете го - 30.06.1918 – Станимир 08.03.2009 г. - 49. Трите положения - 07.07.1918 - Моника13 15.03.2009 г. - 50. В истия час - 14.07.1918 - Донка 22.03.2009 г. - 51. Радостни и търпеливи - 21.07.1918 - Станимир 29.03.2009 г. - 52. Заведеевата майка - 23.07.1918 - Моника13 Беседите са от книгата Сила и живот - том 3 - Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2008 г. ISBN: 954-739-736-2(т.3) Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.

Един изпитан метод за възпитание: Разговаряйте с детето така, както вие бихте искали най-добрият ви приятел да разговаря с вас самите. Искреност, добронамереност, безусловна любов и подкрепа. Всъщност възпитаваме ги точно тогава, когато забравим за това, че трябва да ги възпитаваме.... Никога не забравяйте, че детето обича родителите си повече отколкото те него. Звучи странно и не си личи, но е така....

Излиза, че съдбата ни поставя до друг човек, за да можем да проектираме част от себе си у тях - Защо? Сигурно защото е по-лесно да изучим себе си, когато се виждаме отстрани... Е, ако ние си внушим, че това не са нашите, а неговите черти.... ами слепотата си е наш проблем, не на огледалото.... Много точно казано това за пастира - само че може ли човек да бъде пастир? Не че не се напъва да води стадо... Кой е пастирът, който лекува овцата?

Възпитание и канализиране на чувствата? Може ли да се сложи знак за равенство или поне подобие между тези две понятия?

Не е хумор - напомняне е. Че човек трябва да остави другия свободен, да го остави да си отиде - с Любов, а не с разстрел и с "не ми пука".

А на мен темата ми хареса точно с това, че всеки може да отговори по своя си начин - така се получава мозайка от привидно несвързани едно с друго мнения, хаотично изложени - по хронологията на написването им. Ако човек се вгледа в тях, обаче, ще забележи, че те носят реда на хаоса - същността на живота.... Вдъхването на свежест - когато връзката ми беше зависимост, това ставаше с някакъв скандал - винаги се намира за какво. След бурята беше естествено да дойде желание за възстановяване на близостта... Но с всеки следващ скандал това желание постепенно угасваше - поне за мен. Той веднъж си призна, че когато ме вижда със сълзи на очи, разбира, че ме обича и че аз не съм безразлична към него.... Сега връзката е свободна - минава не само през основата, но и през третия връх на някакъв особен триъгълник. Ние сме точките на основата - върхът е нещо, което наричаме Любов-Свобода. Ако понякога усетим, че се гледаме прекалено дълго по "основата", и двамата поглеждаме в една посока - към върха. В една от беседите намерих малко странно, но много точно обяснение за това: Свидетелството на Духа - от книгата Великата Майка на Издателство Бяло Братство В тази точно беседа има още доста неща по темата.... И в книгата...

За примера, който дадох - отнася се за доста разпространена грешка при приемането на вегетарианството като начин не просто на хранене, но и на мислене и живот. Този тип грешка не се отнася до избора на храните и тяхната пълноценност за организма. Не по-малко важни са мислите и чувствата - те са храната за ума и сърцето... Ако един вегетарианец чувства себе си по-духовен и по-съвършен от хората, които консумират месо и животински продукти, то това вече не е точно вегетарианец... Ако чистотата на храната се отравя от нечисти мисли, то дали можем да я смятаме за чиста само защото формално не съдържа животински продукти?

София, 14.І.1906 г. Люб. Г-н Иларионов, Писмото Ви получих. Засега съм занят. Към края на този месец, ако остана малко по-свободен, ще дойда да Ви посетя. Животът понякогаш се вижда да е пълен с много несгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията. Человек не само живее в този свят, но същевременно се учи. С други думи, приготовлява се за един по-висок и благороден живот. Турете тези мисли в ума си, бъдещето носи добри неща в себе си. Предай моя нарочен поздрав на Елена. Добрите приятели от невидимия свят са винаги на ваша помощ. Те се грижат повече за вашето добро, отколкото вие сами. Със сърдечен поздрав, ваш: П.К.Дънов • В края на 1905 г. Костадин се уволнява. (Бел. Състав.) София, 23. III. 1906 г. Люб. г-н Иларионов, Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, когато времето е no-весело. За осъществяването на вашето желание с Елена, види се, ще трябва още да чакате. Погледнах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години, без баща, без майка, домашните му чувства са добре развити, обаче умствено средно стои. Петко ми разправи, че тук, в София, имало няколко сиропиталища; ако в някое от тях намеря подходящо дете на възраст, разположение и характер, ще ви уведомя. Най-после, стига да имате доброто желание да вършите волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Елена? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи. Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане ― изобилно грозде, доброто чукание ― изобилно масло. Така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с небето, с Бога и с всички същества. Когато тя е запазена от греха, тя е тъй прекрасна, както лазурното небе, и тъй сияюща, както светлото слънце. Да ви не дотяга ― не сте сами. Имате много приятели добри от невидимия мир, които ви обичат и се грижат за вас. В тяхната любов вий и двама винаги ще намирате тази вътрешна радост, която ви е потребна. Нещата в този свят са изражение на тая постоянна любов, която всичко освежава. Любовта, това е, което е непостижимо, неуловимо, това е Божието дихание, това е вътрешното общение на безсмъртните духове. Ваш верен: П.К.Дънов София, 31.ІІІ.1906 г. Люб. Елено и Костадине, Получих и двете ви писма. В тукашното сиропиталище няма деца, по-малки от седем години. От тази страна въпросът остава висящ. Няма съмнение, вашето желание ще се изпълни, но искат отгоре да ви учат на Божествено търпение и непоколебима вяра. Вий, както и всички други, облечени в покривалото на плътта, временните неща ви смущават. Но има ли человек на земята, който да не се смущава! Ако детето, за което се грижи баща му, се безпокои, безпокойствието е напразно. Земята е и училище , и чистилище. Ако си научавате добре уроците, ако си добре употребявате даденото време и не се обленявате*, блажени сте. И ако вършите волята на Този, Който ви е изпратил на земята, знайте, ще имате и Неговото благословение накрая. За всяка добра работа добре се плаща. В нищо не бързайте. За хода на вашето прошение да се не терзаете. Трябва ли человек, като се наяде, да се мъчи, като как ще се смели храната му в стомаха? Това не е негова работа. Человек не трябва да притуря погрешка върху погрешка. Когато дойде определеното време, всичко става. Ползувайте се от благоприятното време. Размишлявайте за смисъла на живота. Щастие на земята няма засега. Щастието е в душата. Когато тя е сгрята от Божествената топлина, ней й е приятно тъй, както и на цветето е приятно, когато го огрее слънцето. Знайте, че все помежду хора ще живеете. Хората един от друг малко се различават. Бъдете благодарни на Бога за всичко, което ви праща. Неволята е у самия человек. Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит. Желая да прекарате светлите празници щастливо и весело. Кога има нужда, аз ще ви идвам на помощ. Засега всичко върви добре. Ваш: П.К.Дънов *Обленявам се /арх./ - ставам ленив /Бел.ред./

Как може да се разбере дали сме се доверили на слепец? Или може би наистина най-сигурно е да търсим сами Светлината? "Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква. " Според мен истинският водач се познава по това, че насърчава хората сами да мислят, опитват, търсят Светлината - не им слага превръзка на очите с думите - каквото аз проповядвам = Истината. Дали може

Утринните беседи за март-май: 22.03.2009 - извънредна - наряд за пролетното равноденствие - Идеалният човек 12. - 19.04.2009 - Обич и знание 13. - 17.05.2009 - Двете страни на света - Моника13 Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към един от модераторите на форума с лично съобщение.

Напълно подкрепям Затова се отнасям скептично към тези, които си определят цената. Според мен е достатъчно просто да оставят хората да им се отплатят както могат и желаят. Това ще е и възнаграждението "Отгоре" и ще е напълно достатъчно. Ако човекът е полезен на много хора, това "възнаграждение" ще му стига за да не е необходимо да се занимава с друго. Ако ли не е достатъчно, значи Отгоре смятат,че той има нужда и от други опитности и на друго място по друг начин също имат нужда от него. И двете неща са от първостепенна важност за един лечител. Има според мен и още един момент - понякога лечителят трябва да помага не като лекува директно, а като насочва пациента си как да лекува себе си сам.... Иначе изкушава хората да си плащат за "кошчето" и да продължават да съсипват здравето и съзнанието си и да утежняват кармата си.

Следя с интерес разговора и се сещам за жена - фанатична вегетарианка. Не може да се скрие (а и тя не смята че трябва да го крие - напротив) - осъждане на хората, които ядат месо, високомерно отношение към тези, които ядат млечни продукти и яйца (тя е веганка). Когато сестрите и братята от групата донесат нещо за общата трапеза, тя демонстративно задава въпроси какво се съдържа в продуктите на масата, после обявява кое е подходящо за храна, а кое не е. Понякога с махало тества всичко и съответно отхвърля по някакви свои критерии вредните храни. И това след наряд с песни, молитви, беседа от Учителя и в атмосфера, която аз си наричам "светлина и топлина". Съвсем не изпадам в критика - просто наблюдения. Аз я разбирам и уважавам такава каквато си е - тя си има своя свят, но ми се струва, че Мона има право за този тип грешка... Може би това е урок за мен самата - аз лично предпочитам да слушам внимателно собствения си организъм - той ми казва от какво имам нужда. Определено сред нещата, които си иска са кашкавала (но си го избира - чак ми е смешно как отминавам някои и посягам и аз не знам защо към точно определена опаковка ), рядко, но много настойчиво иска яйце. Иска понякога риба - но само пушена или печена без мазнина на тефлона. Забелязала съм, че това става след интензивни умствени занимания. Месо - не го привлича, но пък не се отвращава от вида на месно ястие и хората, които го консумират. Просто усещам, че не иска и не го насилвам.

Молитвен наряд за начало: Вехади (песен) Добрата молитва Псалом 61 Беседа: Мистично разбиране Мистично разбиране Утриннo Словo, 21.06.1931 Неделя, София Молитвен наряд за край: Господнята молитва

Свидетелството на Духа Да внесе в живота Светлина - значи да разбирам смисъла на всяко нещо, което става без моята воля... Да внесе Мир, значи след като разбера смисъла на видяното и изпитаното от мен, да видя връзката му с мен и с всичко друго от миналото и бъдещето и настоящето - с това, което познавам и с това, което никога няма да позная... Да видя мястото и ролята му в Цялото заедно с нещата, които по ограничени човешки мерки изглеждат антагонистични на него, но само го допълват... Да сади Знание - замислих се - защо да не ми носи, а да сади.... Защото истинското знание е като зърното, което отначало е на тъмно и влажно, после прораства с нежно стръкче и расте и дава плодове.... Ако почвата на ума и сърцето ни са дълбоки и плодородни... Здравето, щастието, блаженството - те са плодовете на Светлината, Мира, Любовта, Знанието....ако отворим дома на ума и сърцето и душата си за Духа...

Много интересна тема и точни въпроси Вени! Главният въпрос наистина е какво разбираме под "връзка". Ако това е просто излизаме заедно или живеем заедно (дори имаме деца) или нещо подобно - това е външна връзка. Може да я има и истинската връзка да отсъства напълно. Под връзка за мен се разбира само тази връзка, която е като мартеницата - вързана е в небето. Това означава, че двамата усещат близост на душите си дори и ако не са заедно и са много далече един от друг. Такава връзка могат да имат само свободни хора, които са свързали ума и сърцето си не с друг човек, а с божествената същност, обща за двамата и за всичко около нас. Спомням си как един ден се чух да изговарям на мъжа до себе си - "с теб ми е точно толкова хубаво и щастливо колкото с цветята, птичките, слънцето, дъжда, снега и.... тази тревичка - нито повече, нито по-малко." Какво значи "голям интерес"? Дали той не нарушава хармонията и свободата на двамата и не ги изолира от света в една измислена капсула на щастието? Ако такъв интерес се смята за връх на отношенията, то нормално е един ден капсулата да се разчупи, защото в нея ще свърши въздухът и водата - т.е. енергоинформационния обмен с вселената ще бъде възстановен за сметка на близостта. И "връзката" ще се разпадне с бързина и сила право пропорционална на дебелината на капсулата и на времето прекарано в нея. Тогава се усеща и охладняването и счупването... Компромиси, за да задържим щастието в капсулата? Те само още повече тровят и задълбочават пукнатините и вместо капсулата да се разпадне естествено и безболезнено, това става с взрив, който е в състояние да унищожи и двамата, че и свързаните с тях близки... Освежаването на връзката може да стане само по един начин - през свободата на небето.... Споделено от личен опит - и положителен и отрицателен...

От известно време правя хляба си у дома. Намерихме жито - не грухано, взехме си го малко след жътвата от село. Сега го смиламе възможно най-едро с машинка и печем от него хляб в машина за печене на хляб. Слагаме вътре разни ядки или кимион. Оттогава не ми е вкусен хляба от магазина - има вкус на набухватели.... Истинският хляб има цвета на житните зърна - леко по-кафяв, но в никакъв случай черен. Не е пухкав, но точно това му е хубавото - не става на тестена топка в устата, а принуждава да го дъвче човек достатъчно дълго докато се напои добре със слюнката. Вкусът му е почти същия като на житото за житния режим. Докато се пече ухае на "комбиниран фураж" както ми се смеят вкъщи. Постепенно намалих до минимум солта в него и свикнах да го ям така. Този хляб става много твърд след като престои едно денонощие и затова го режа на филии след като изстине окончателно и го запазвам в пакет. после го сгрявам леко в тостера.

На човек всичко му е разрешено, НО за всичко си поема последствията - затова Христос казва "Не съдете, ЗА ДА не бъдете съдени". Моята професия предполага доста често ситуации, в които да казвам на някого "истината", която да звучи като осъждане. И точно защото съм изложена на това изкушение всеки ден и всеки час, смея да бъда сигурна, в това което пиша. Желанието, импулсът да "казваме „истини”, които в голяма степен могат да накърнят нечие егото или самочувствие…" всъщност са плод на още по-силно развито и накърнимо его, което е иззело правото да определя кое е Истина и кое Грешка - не само за себе си, но и за другите. Когато хората казват - има кой да съди, имат предвид ситуациите, опитностите, които ще покажат дали нещо е било грешка или не. Един човек за себе си дори не може да предвиди точно дали ще бъде грешка една стъпка или не, какво остава за друг. И тук не говоря за някаква моя самозабрана да съдя или да казвам неудобни истини, защото трябва да се съобразявам с нещо... Съвсем не. Просто дългият опит в позиция на по-знаещ и водещ в ситуация на овладяване на конкретно знание и умение, ме е убедил да наблюдавам, да изчаквам, да давам свобода за опити и грешки и да помагам да се извлича поуката. При това тя да не звучи като осъждане на опита, а кото благодарност за шанса да се научи нещо, да се видят последствията.... А принципът наистина е само Свише - той се знае - безусловна Любов, но всеки път се проявява по различни начини. Ролята на ума и личността е да изучава тези прояви, не да формулира принципи, които да налага на себе си и най-вече на околните като Доброто и Истината. Дали може Да съдя някого би означавало да се опитвам да накарам другия да мисли с моя ум и да гледа с моите очи....

Докато четях написаното по-горе, в ума ми беше беседата, която четох по друг повод вчера - Дали може Много поводи за размисъл дават разсъжденията нататък..... За да разберем защо и как Левски е "изпратил душата си при Бога" - по-напред- ни е нужна чистота на очите и мъдрост на зрението. Имало една киномашина на времето - поглежда човек в нея, и вижда шарен свят.... но спира да вижда истинския.... На това ми приличат тълкуванията през призмата на някакви учения... Дали може Само с вътрешно и външно виждане може да бъде разбран Левски и животът му. А дали може разбраното да се изкаже с думи.... засега не намирам в себе си такива...

ПРОЛЕТЕН ДЕТСКИ ЛАГЕР „ШИПКОВО – 2009 ГОДИНА” Лагерът ще се проведе в периода 6-11 април 2009 г. Сборен пункт – Троян в 13 ч. на 6 април, а отпътуването – 11 април в 13 ч. от Троян. За южна България е осигурен транспорт от гр. Карлово. Цена: 135 лв. В цената е включено: вегетарианска храна и нощувка за 5 пълни дни; ползване на басейна; транспорт до Шипково и обратно; екскурзия до Троянски манастир и Плевенската панорама; посещение на музеи в Троян; За повече информация: e-mail: geotoni@abv.bg, телефони: 08888 65418; 056/50-94-81 Семеен Хотел „Илинден” - Шипково Хотелът се намира в Шипковски минерални бани на 18 километра западно от гр. Троян. Разположен е в полите на централна Стара планина по поречието на р. Ръждавец. Това е най-новият хотел в местността – на 1,5 г. Предлага на своите гости изчистена и съвременна визия за почивка в сграда с класическа архитектура – широки чардаци и веранди като възрожденски манастир. Хотел „Илинден” разполага с общо 60 места за спане – стаи и апартаменти оборудвани с минибар и цифрова телевизия; закрит ресторaнт – 70 места и лятна градина със 120 места; модерна конферентна зала за 50 човека; закрит басейн с минерална вода, джакузи и сауна, които са включени в цената на нощувката. Селището Шипково е със статут на курорт и предлага отлични възможности за отдих и туризъм. Климатът е умерен – с мека зима и прохладно лято. Минералният извор е с температура 32 градуса, което създава условия и за балнеолечение. Водата лекува бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания, хипертония, заболявания на нервната система, както и очни заболявания. В близост е местноста Беклемето и Васильов връх (1650 м). Предварителна програма за ПРОЛЕТЕН ЛАГЕР „ШИПКОВО – 2009 ГОДИНА” І ден – 06. 04. 2009 г. - понеделник Пътуване и пристигане в Троян. Обща среща в Троян – 13,00 ч. Разглеждане на града и забележителностите му – 13,00-15,00 ч. Посещение на Троянския манастир – 15,00-16,30 ч. Пътуване до Шипково – 16,30-17,30 ч. Настаняване в хотела – 17,30-18,30 ч. Вечеря – 18,30-19, 00 ч. Свободно време и занимателни игри – 19,00-20,00 ч. Обща среща за деня – запознанство и разясняване на програмата – 20,00-21,30 ч. Лягане – 22,00 ч. ІІ ден – 07. 04. 2009 г. - вторник Ставане – 07,00 ч. Гимнастически упражнения и Паневритмия – 07,30 ч. Закуска – 08,30 ч. Туристически поход до Васильов връх (1650 м) – 9,30 ч. Връщане –16,30 ч. Свободно време и басейн – 17,00-18,30 ч. Вечеря – 18,30 ч. Свободно време, басейн и занимателни игри – 19,00-20,30 ч. Обща среща за приключване на деня – 20,30 ч. Занимания по астрономия – 21,00ч. Лягане – 23,00 ч. ІІІ ден – 08. 04. 2009 г. - сряда Ставане – 07,00 ч. Гимнастически упражнения и Паневритмия – 07,30 ч. Закуска – 08,30 ч. Екскурзия до Плевенската панорама – 9,00 ч. Връщане – 17,00 ч. Свободно време, басейн и занимания по интереси – 17,00-18,30 ч. Вечеря – 18,30 ч. Свободно време, басейн и занимателни игри – 19,00 ч. Занимания по астрономия – 21,00 ч. Лягане – 23,00 ч. ІV ден – 09. 04. 2009 г. - четвъртък Ставане – 07,00 ч. Гимнастически упражнения и Паневритмия – 07,30 ч. Закуска – 08,30 ч. Програмата за деня – организация – 09,00-09,30 ч. Занимания сред Природата и подготовка за нощния поход – 10,00-12,30 ч. Обяд – 13,00-14,00 ч. Свободно време и басейн – 13,30-14,30 ч. Общи занимания – 14,30-17,30 ч. Свободно време и басейн – 17,00-18,30 ч. Вечеря – 18,30 ч. Свободно време и занимателни игри – 19,00-20,00 ч. Занимания по астрономия – 21,00ч. Лягане – 22,00 ч. V ден – 10. 04. 2009 г. - петък Ставане за нощния поход – 03,00 ч. Лагерен огън и посрещане на изгрева. Връщане от похода – 07,30 ч. Закуска – 08,30 ч. Програмата за деня – организация – 09,00-09,30 ч. Общи занимания – подготовка за вечер на талантите – 09,30-13,00 ч. Обяд – 13,00 ч. Свободно време и басейн – 13,30-14,30 ч. Занимания сред Природата – 14,30-17,30ч. Свободно време и басейн – 17,00-18,30 ч. Вечеря – 18,30 ч. Свободно време и занимателни игри – 19,00-20,00 ч. Вечер на талантите – 20,00 ч. Лягане – 23,00 ч. VІ ден – 11. 04. 2009 г. - събота Ставане – 07,00 ч. Гимнастически упражнения и Паневритмия – 07,30 ч. Закуска – 08,30 ч. Занимания сред Природата – 09,00-12,00 ч. Обяд – 12,00 ч. Отпътуване – 13,00 ч. източник: www.bialobratstvo.info

Молитвен наряд за начало: Бог е Любов(песен) Добрата молитва Псалом 23 Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете: Евангелие от Йоана - гл. 4 Беседа: Богъ е духъ Молитвен наряд за край: Господнята молитва Богъ е духъ

Пръбѫдване

Всеки ден по едно зрънце поне от човешкото ни аз умира като се разширява, израства и дава плод по съвсем естествен заложен в природата ни механизъм - ако осъзнаем това просто го оставяме да си върши работата за наше добро... Ако човек се усеща ограничен, обвързан, затворен - не-свободен - това означава, че или Любовта, или Мъдростта или Истината са нечисти, зависими от някакви правила и човешки ценности. Ако дори едната от трите е заввисима, то трите губят единството си и човекът загубва свободата си. Как я придобива отново? Като ги почисти от зависимостите и условностите и ги обедини хармонично във вътрешната си същина. Потвържадавам от личен опит - всеки път, когато съм си го помисляла или съм се стремила да съм добра или съм осъждала себе си, че не съм добра, само неприятности са се случвали. Откак оставих Бог да решава какво значи да съм добра, а аз само да правя каквото мога и ми е щастливо да направя и мисля във всеки момент - всичко си става добре и красиво някак само.

В една от темите в Психотерапия онлаин - Помощ от специалист - се обсъжда тема, много и болезнено актуална в различна степен и вид за много съвременни семейства. Повод за отделянето на тази тема стана мнението на Нина, публикувано в другия форум - тъй като там отговарят само специалисти, а то според мен е много ценно, си позволих да го преместя и започна с него нова тема. Любовта на родителите - как разглезва и как развива детето? Какво означава благоприятна среда за развитие, която родителите създават за детето си? Кое превръща задоволяването на потребностите от храна в отрова/ Кое превръща ограниченията в лекарство и стимул за развитие? Могат ли родителите да излезнат от омагьосания кръг, в който сами са вкарали своето дете и себе си? По-добре късно отколкото никога или вече е твърде късно за това? Има ли критичен момент или никога не е късно да се промени средата? Как е най-добре за детето да се направи това? Преживявали ли сте подобни разтърсващи моменти и как сте се справяли с тях?

А при мен е обратно - започнат ли негативни коментари, превключвам канала - нямам позитивна енергия за пропиляване - нужна ми е за близките, за учениците.... А и имам нужда да науча нещо добро, полезно, за да го споделя с тях.

А как ще се разбере кой е и кой не е духовно устроен? И ако ми лепнат например на мен етикета на "устроена не-духовно", това ще означава ли, че ми се отказва правото на духовно развитие, ако в един момент имам условия и подтик за такова? Или с презрение ще обявят моето духовно развитие за самозалъгване и самоизтъкване на неща, които не ми се полагат по произход, следователно не може да съществуват? Ами аз например, в средата на житейския си път осъзнах, че не мога и не искам вече да бъда това, което бях, защото старото ми аз ме водеше към пропастта - с мен заедно и най-близките ми хора и децата ми. Погледнах дълбоко навътре в себе си и осъзнах какво точно трябва да променя с любов - промених го и сега светът ми изглежда съвсем различен. Аз също - така се и усещам - от старите ми снимки ме гледа друг човек. И това го виждам не само аз..... Дали е погрешно? - Ами по плодовете ще го познаете - сега всички около мен и аз сме спокойни и щастливи. Всеки има право и свобода на промяна, когато душата му я поиска. А за смисъла на живота - той също може и е нормално да се променя за различните хора в различните периоди от живота и в различните обстоятелства на Пътя им.