Донка

Молитвен наряд за начало: Песен: Бог е Любов Молитва: Пътят на Живота Формула: Ще ти служа през цялата вечност Беседа: Волята Божия 29 март 1917 г г. - четвъртък, София; цикъл "Беседи пред Сестрите" от книгата Великата Майка Молитвен наряд за край: Добрата молитва, Псалом 61, Господнята молитва В беседата Учителя коментира текст от Евангелието: Йоан 14: 15-17 • Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди. • И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. • Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

И също не можем да пренебрегнем факта, че ловно-рибарските дружества не са просто и само сдружения за убиване на животните. По-голямата част от програмите им са насочени към грижи за популациите и контрол над лова и риболова. Познавам ловци и риболовци, които обичат природата и животните много по-истински и на дело от градски чеда, които философстват за любовта към природата, но през живота си не са посадили нито едно цвете, не са се грижили за животни и нямат дори представа от живота и нуждите им.

Aко си помисля за ученика си "Не може да се справи." - затварям си сама видимостта към начините, по които той може да се справи и към начините, по които аз мога да му помогна да се справи. Ако си помисля за себе си "Загубих...." - затварям си видимостта към това, което съм спечелила благодарение на загубата и към новите благоприятни условия. Ако пожелая отмъщение за обида, която съм усетила - затварям си видимостта към болното място в мен, което е предизвикало усещането за обида. Затварям си сама пътя си към лекуване, промяна на своя начин на мислене и към добрите качества на другия човек....

Агрометеорологична прогноза - април Когато миналото лято стъпвах по огромните пукнатини в горичката ни, всяка сутрин се молех есента, зимата и пролетта да дадат на земята ни влагата, която ще и помогне да запази децата си живи през горещото лято. От няколко дни с радост слушам ромоленето на пролетния дъжд и гледам как земята и растенията жадно попиват влагата, която толкова им е необходима сега. Много ми се искаше да споделя радостта и благодарността си с вас.... Молитва - благодарност

Сънищата са съставени от символи - за всяко съзнание те носят свой собствен смисъл. Пиер Дако - "Тълкуване на сънищата" Какво в живота си би нарекла "вълк"? Какво наричаш "бяло"? Какво можеш да наречеш "красиво"? Какви са нещата, които могат да ти "служат" и как могат да го правят? Какво и защо имаш нужда да "връзваш", за да се чувстваш силна и да владееш живота си? Когато успееш да си отговориш на тези въпроси, се доверяваш на съвета, който ти дава позитивната емоция в съня - усещането за сила и спокойствие.

Моделите на поведение са по принцип неутрални - нито са добри, нито лоши, според мен. Те са естествен механизъм на работа на нашия ум. Едва когато ги абсолютизираме, дадем им приоритет над реалността и станем зависими от тези модели, когато ги сложим между себе си и света си, ние сме приспали нашето съзнание. Когато ни се иска да наложим някакъв модел на другите - без значение какъв точно - това вече е опит да приспим и манипулираме тяхното съзнание. Моделите могат да бъдат до противоположност различни - може да има модел с етикет "хармония" - точно толкова празен и изкуствен колкото е модел "анархия". Да, анархията и конфликтността също са вид модели на поведение. Общото между всички видове модели - те тръгват от човешкия ум и се опитват да вкарат в своята черупка действителността. Разликата между модел "хармония и свобода" и модел "конфликтност и анархия": Конфликтност и анархия в действителност не съществуват. Те са измислени от човешкия ум. Конфликтът е резултат от желанието на едната или на двете страни да наложи върху другата своята гледна точка и модел на мислене и поведение. Истинското разнообразие изключва критиката, неуважението и отричането на чуждата позиция. То изключва опита за налагане на своята позиция като правилната над тази на другия, която е окачествена като неправилна или като "грешка". Мътната вода покрива всичко с една само субстанция - кал. (Калта също си има своето добро място и роля - когато я оставим да се утаи и да се превърне в плодороден пласт. ) Хармонията е естественото състояние на света около нас и на нашето истинско Аз. Моделът "хармония" е представата на нашия личен или колективен ум за това. Дали нашата хармония е проекция на тази естествено съществуваща хармония или е изкуствен модел? Не е много лесно да се разбере и човек се учи на това цял живот, мисля си... Учителят ни съветва да проверяваме и прилагаме всяка своя мисъл, да внимаваме в това, което се случва в нас и около нас. Ако отношението ни към хората е станало зависимо от техните постъпки и мислене, значи сме се самоограничили. Ако усетим в себе си осъждане на позицията на другия и стремеж да я променим към "правилната" - т.е. нашата, значи сме в плен на някакъв модел. Мисля,че истинската свобода и разнообразие се проявяват тогава, когато можем да оставим свободен човека да мисли и прави каквото намери за хармонично , но само ако и себе си оставим свободни да реагираме на неговите постъпки по начина, който за нас е хармоничен. При това отношението ни към този човек си остава винаги едно - разбиране, уважение, обич.

Любов на ума според мен се проявява на физическото поле като способността и настройката му да вижда положителните страни на нещата, благоприятните перспективи и начините за постигането им. Любов на сърцето може би се изразява в спокойно приемане на всичко, което се случва без наш план и участие - когато постъпката на човека не може да влияе на отношението ни към него. Любов на волята ни помага да съхраним равновесието си в труден момент и да си дадем време за смирение и търпение; да ни помогне да вървим по Пътя си спокойно без да очакваме да ни възнаграждават с нещо за това. Тези три не могат една без друга.... Как се проявяват на физическото поле любовта на душата и любовта на духа? Как са свързани с останалите?

Мился,че някой предложи да дадем данни за експеримент. Не знам какви данни точно имате предвид. Ако това са рождени дати: 11.09.1959 - жена Интересно ще ми бъде кои периоди са имали забрана за брак.

Милица, Десислава, Даниел - 3 клас. Събраха се случайно (за мен) в една група и никога не се разделят. Отговарят напълно на описанието. Винаги е много тихо в техните часове, но винаги знаят къде сме и кой след кого ще чете или говори. Ако аз объркам реда, само ме поглеждат и ми сочат с очи правилния човек. Така ми задават и въпросите си - с 1-2 думи и поглед, но винаги се сещам какво искат да питат. Много се радват, че ги разбирам... Когато наближи часът, в който идват, ми се вдига настроението, макар и да се сещам за тях едва когато ги видя в чакалнята. След часа с тях до края на деня си пея нещо на ум и умората ми е минала.... Сега се сещам за още такива деца.... Те не изпъкват сред другите с поведението си, но винаги се усеща присъствието им. За родителите е вярно....

Честит рожден ден на Ася И Любов, Светлина, Мир и Радост Винаги ще бъдем заедно в сърцата си през времето и разстоянията, сестричке! Благодаря на Бог, че те изпрати до мен в този живот - да се уча от Силата и Любовта ти!

Не знам за кого говори господин Дамянов, но в моята група - над 20 човека всички играят така, както съм цитирала - и винаги са играли така.

Едва ли ще се намери родител или учител, които да оспорят това, но.... Дали винаги, когато учим децата на нещо, всъщност ги учим да говорят истината? Ако детето се страхува да сподели с нас нещо, което го тревожи или своя грешка, неприятност, пропуск или последствия от свои действия, които то не е очаквало и за които съжалява - научили сме го да лъже. Защо се страхува? Сигурно има останал горчив вкус от реакцията на възрастните, които вместо да разберат, обсъдят приятелски и подкрепят извличането на опита от последствията, са се нахвърлили с критика, наказания, укори, обида, вменяване на вина... Ако детето фантазира някакъв свой свят и го споделя с нас - това като лъжа ли да го приемаме? Не - като фантазия. В нея то ни разказва за своя личен свят и преживявания, за размислите си... Във всеки от нас живее Детето - това дете цял живот го учим да говори истината - на себе си най-вече. Един го учи с разбиране и с Любов, друг - с борба... Кога, обаче, не се усещаме как го учим да лъже?

В тази тема ще има списък на дежурните по отварянето на новите теми. Основните отговорности на дежурните са: 1. Да прочетат беседата предварително 2. Да подготвят молитвения наряд с линкове и кратко въведение - резюме със свои думи или няколко избрани мисли. 3. Да отворят темата в съответното време и да съдействат за нейното развитие Списък на дежурните по дати: 27.03.2008 г - 01. Хигиена на човешката душа - Ася И 03.04.2008 г - 02. Венецът на живота - Ваня Златева 17.04.2008 г - 03. Волята Божия - Донка 24.04.2008 г - 04. Оправдание и Спасение - Ася И 01.05.2008 г - 05. Което Бог е съчетал - Ваня Златева 15.05.2008 г - 06. Простотата - Ани 29.05.2008 г - 07. Пълнене и празнене - maggee 12.06.2008 г - 08. Съхранение на душевната енергия - Ина Трифонова ....... Ако за дадена дата няма желаещи, седмицата се изпуска. Ако няколко пъти това се случи, форумът се затваря. Препоръчително е един човек да отваря тема, не по-често от веднъж в месеца. Желаещите да се включат в отварянето на нови теми, моля пишете в тази тема. Модератор ще прехвърли името ви в първия пост на темата, за да е по-лесно видимо от всички. Можете да ми пишете и на ЛС.

Спомням си когато бях млад специалист.... на 21 години. Желанието ми беше да се занимавам с наука. Защитих дипломна работа с тема, подходяща за дисертация. Продължавах да работя над нея и няколко месеца по-късно ми предложиха място в съответния ни институт - обявиха го с темата ми (беше модерна тогава). Докато се случваше всичко това, работех в училище - с деца начален курс (точно възрастта от темата ми за научна работа). Броях дните до края на учебната година и мислено събирах багажа... Последния ден...едно детенце ме попита къде ще отида догодина (знаеха, че съм само за 1 година при тях). Обясних им - "А там пак ли ще им пеете песнички като на нас и ще играете ли театър с тях?". Смрънках "Ами май не - там няма да има деца..." И тогава в очите на децата около мен прочетох, че моето място е при тях. Не в стая зад бюро, заровена сред монографии... Много добре знаех какво искам аз! НО - научната работа я беше избрало моето его, моята амбиция, моите желания. Тогава осъзнах, че трябва да избера между работата, която искам аз и работата, която иска мен. Смирих егото и амбициите си и останах при децата. Всяка сутрин и вечер благодаря на сърцето си за решението, което ми подсказа преди много години. Работата, която иска мен е тази, за която съм родена... Как да разберем коя е? За каквото си роден

Това беше един от костеливите орехи за една практична Дева като мен Нямаше логика - не може да имаме свобода, когато сме длъжни да изпълняваме Волята Божия. Но всеки опит да изпълня свободно моята лична воля, пренебрегвайки или борейки се с Божията, ме вкарваше в много болезнени опитности. После се чувствах и виновна... Покрита цялата с рани, реших да опитам друго - да изпълня волята Божия все едно това е била моята лична воля. Какво имам предвид? В личния си живот се борих 20 години да запазя мъжа до себе си, семейството, което бях изградила по моята свободна воля (макар от самото начало ясно да осъзнавах, че противоречи на Божията). Плащах много висока цена, и хората до мен също. Накрая промених волята си - сега според моята свободна воля аз искам и мога да съм щастлива и спокойно радостна независимо с кого ще съм и къде. Не ги определям по мой вкус. Оставям на Бог да се оправи с тази подробност. Аз имам само вътрешната свобода да се водя от усещането си за хармония и щастие - своето! Вътрешна свобода Човешко нещо може да бъде моето чувство или мисъл, моята постъпка или отношение. Тях мога да коригирам. Мога да постъпвам както намеря за добре, но и си нося отговорността и последствията от постъпките, мислите, чувствата си. Божествените работи са последствията , мисля си. Посея негативна мисъл и отношение - после искам да ми се върне позитивна и се сърдя като ме ограничават - обвинявам Бог за последствията от моите човешки дела. Все едно да се сърдя на гравитацията, че ще полетя надолу и ще се ударя, ако скоча отвисоко (а искам да полетя). Вие как различавате човешките работи, които можете да коригирате и как Божествените, които не можете...?

Вътрешна свобода Утринно слово

Жените по традиция се грижим за храната, водата и въздуха на семейството си - и да научим децата си какво е най-важното за човека. Само че улисани в "духовното си израстване", дали не се изкушаваме понякога да презрем храната водата и въздуха и тялото си - дома на душата - като материалните си окови? А те са ни от Бог дарени да ни служат а ние да ги поддържаме чисти. И дали точно в това не се състои духовното ни израстване? Когато се усетим, ние-жените стопанки и отговорни за дома и не се усещаме как минаваме границата и започваме да приемаме другите като пионки на своята дъска - за тяхно и на дома ни "добро". Хигиена на човешката душа Това с добрите мисли го прилагам отдавна - има безспорен ефект. Какво означава да поискаме от Господа място на лошата си мисъл? Може би да се опитаме да разберем защо се е появила в нас и да я превърнем в добра? Примери? Казвам си - "това дете ме лъже" - става ми неприятно. После му поглеждам очичките и виждам в тях силното желание да бъде така, както то ми го представя и огорчението, че не е. Благодаря му,че ми е "разказало" за своите страхове и болки, друго пък за някаква своя фантазия, мечта. Вече не е "лъжец".....

На мен най-добре ми се отразяват формулата от Пентаграма: В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. Казвам си я, когато усетя някакво раздразнение, недоволство от себе си, друг човек или някаво обстоятелство. При всяко изречение поемам дълбоко въздух и докато издишам въздуха, си повтарям ключовта дума на всяко изречение... Когато приключа, раздразнението или колебанието са изчезнали - вече ми се е прояснил смисъла на това което се е случило и защо съм се раздразнила.

Жената е щастлива, когато се научи да бъде свободно-щастлива - т.е.без щастието и да зависи от нечие присъствие в живота, от неговото отношение, поведение.

Л.Н.Толстой

Има няколко мисли, които държа в специален файл на десктопа си и в ума си. Ще добавя тази при тях..... И всеки път, когато ми се стори, че някой има право, а друг не.... ще си го напомням. Всеки път, когато някой се опита да ме убеди, че той (неговият ум) има право, а моят или на някой друг не.... ще си го напомням. Когато ми се струва, че аз имам право за нещо, значи аз съм си отнела сама правото да се уча и да слугувам. Когато се опитам да убедя другите, че правото е на моя страна, а не на тяхна - тогава ограничавам и моето, и тяхното право да се учим и слугуваме един на друг. Какво означава да имаме право да слугуваме?

Кое прави музиката вълшебство за нас - хората? Може би това, че тя е като Бог - не можем да я определим с думи, но усещаме как сме едно с Нея. Не можем да я анализираме, но осъзнаваме, че тя ни разбира, познава и обича нашата истинска същност. Тя ни показва нашия личен Път, показва ни от какво имаме нужда в момента, лекува ни, събужда ни за Живот.... А дали може да ни разрушава? Може би ако това не е "нашата" музика в момента. Дали вълшебството и не се състои и в това? Бог говори на всеки на неговия личен език... музиката също. Защо музиката, която създава красиви хармонични кристали на водата (Емото), на някои хора действа точно толкова зле, колкото хард рокът действа на други?.... И обратно... Може би в определен момент от живота си определен човек има някаква нужда и от дисхармонията, както от страданието? И това също е вълшебство?

Да, каквото е възможно...

29.8.1986 - 12.00 (обяд) Хасково - пол женски Благодаря предварително

Абсолютната Истина