Донка

Последните седмици ми дадоха много материал за размисъл по тази тема. Много важно условие за увереността в поведението на човека е връзката му - физическа и/или духовна с други хора, които споделят подобни на неговите ценности, начин на мислене и отношение към света си. Усещането, че другите са на същата вълна на ума стапя съмненията дали ще намеря отговорите на въпросите, които предизвикват неувереността ми в определени моменти. Това не означава че съм зависим от отговорите на другите и съм готова да се подчиня, но че общуването между нашите умове дава тласък на моя собствен да види по-лесно отговорите, които са около мен. Емоционалният елемент на тази връзка също оказва много силно влияние - без значение колко далече един от друг са хората. Когато усещаме че и други хора се радват на същото, на каквото се радваме ние, когато усетим тяхното спокойствие в ситуация, която би ни разклатила, ако бяхме сами, като че ли емоционалното състояние на всеки отделен човек се "сплита" с това на другия/другите и в резултат общото е много по-силно от простата сума на събираемите си. Разбира се, както винаги е възможно изпадане в зависимост от референтната група, нейните позиции и емоционално състояние и поведение. Това се наблюдава много често при тийнейджърите, за които одобрението и връзката с групата на връстниците е най-силният фактор на увереността им. Но често това се среща и при възрастните, които се чувстват без почва под краката си, ако не се идентифицират с някаква избрана от тях група - семейство, компания, партия, религия.... Смятате ли,че увереност, която се поддържа само от принадлежност към определена група и изчезва когато се разклати идентификацията с нея, може да се смята за по-малкото зло от неувереността? Или обратното? Коя според вас е качествената разлика между двата типа увереност и как се диагностицират?

Роси! Много пъти съм се питала дали е реално това - да се очисти нашата ""бащиния" - света, който ни е подарен да живеем в него, от нечистотиите, с които сме го замърсили самите ние. Как да стане това? Може би като се стараем да запазим все повече места чисти...Няма как да спрем съвсем създаването на нечистотии, а и ще продължим да обичаме и да прощаваме на себе си и на други, които ги създават в периода на израстването си. Сигурно ще са ни нужни специални места и начин да ги събираме там и да ги преработваме - да се учим от грешките си и опита си, да ги трансформираме в добро - както природата рециклира естествените си отпадъци... И може би под "един народ" можем да разбираме не само една нация, но и една група хора, които се събират по някакъв признак?

Пробуждане - първото упражнение от Паневритмията. Пробуждане Спомням си първия път, когато сама, скрита на една малка пътечка в горичката поставих ръцете си на сгъвката на раменете и ги разтворих, правейки първата си крачка, докато в съзнанието ми звучеше "Първият ден на пролетта". Минавах през много тежък преход в личния си живот. Опитвах се да преосмисля ценностите си, да намеря своя Път, да променя себе си и живота си изцяло. Първите движения на отваряне направих с малко неувереност - все още носех спомените за болка, когато се бях отваряла за света и той ме беше наранявал. Обратното прибиране на ръцете беше съвсем неловко и разкоординирано - възприемането явно ми беше проблем. Помогна ми музиката, която звучеше в главата ми... С всяка крачка движенията ми ставаха все по-свободни и естествени. Усещах как по цялото ми тяло се разлива топлина и радост... Не съм броила тактовете, не сменях упражнението... Явно съм имала толкова силна нужда от това пробуждане, че първата сутрин останах в неговата "люлка"... По пътя към къщи мисълта ми течеше ясно и постепенно осъзнавах всичко, което се беше случило и се случваше с мен. Досега бях възприемала от света само това, което бях искала и очаквала от него, не което той ми даваше. От друга страна бях превърнала даването в разменна монета за любовта на другите - в угаждане, в лишение на себе си заради другите... Пробуждах се за истината.... В онзи ден разбрах защо Паневритмията не е просто танц, упражнения... Какви са вашите усещания по време на "Пробуждането"? Впечатленията и размислите ви за смисъла и влиянието му върху човека? Как разбирате пробуждането на Божественото начало у човека и какво сте срещали написано за това от Учителя и други светли умове на човечеството? Какво знаете и как усещате енергийното въздействие на упражнението и влиянието на основния му тон - ЛА и основния цвят - индигов?

Усещането за единство с друг човек наистина е велико. Не мислим еднакво съвсем, но се разбираме някак с малко думи или дори без, мислите ни не че са еднакви, по-скоро се допълват. Мислите на другия събуждат в мен нови мои мисли, а моите събуждат в него... За чувствата - получава се приблизително същото. Като че ли от разстояние се усеща какво му е на другия. Ако чувствата ни се допълват и сме на една честота на вибрации, чувствата ни като че ли се допълват и хармонизират... Случвало ли ви се е да сте заедно с някого в причинното поле - да мислите, чувствате и действате еднакво или заедно?

Много важна бе за мен днешната мисъл! И както обикновено дойде в точния момент... Може би понякога ние твърде много държим определени хора да бъдат с нас и до нас и ние да бъдем с тях. Готови сме да направим компромиси с усещането си за радост в общуването, готови сме да живеем в напрежение и да водим битки... А дойде ли до тях, няма ли хармония и разбиране без преструвка и насилване, няма ли свобода всеки да бъде и да живее какъвто е създаден да бъде и да живее - какъв е смисълът да стоим близо един до друг? В резултат от това съжителство единият ще започне да налага на другия своите правила и критерии за добро, другият ще се опитва да се защитава или със свито сърце и дълбоко скрита обида и чувство на жертва ще се примирява в името на това да сме заедно... Ако ще се налага да прекрояваме дома на другите, за да ни е на нас по-удобно, не е ли по-почтено да си намерим някъде другаде дом, който по-добре ни подхожда? Или да си направим свой дом и да поканим в него този, който е в хармония с нас? Ако гост дойде в дома ни и живота ни и започне да критикува и да казва как е правилно и добро да живеем, дали не е по-добре да послушаме Бог и навреме да му покажем вратата?

В началото Бог създаде небето и земята Често ми се случва пред мен да стои проблемът за Първия принцип. Кой се противи и влиза в стълкновение с Природата : - този, който решава, че Той е човекът, който да пренапише живота на другите - които на него му се виждат като несъществени комари? или -"комарът", който се опитва да запази живота си такъв, какъвто му го е дала Природата? Първият принцип действа може би за тези, които напират да изиграят някаква голяма роля (от тях самите определена и желана) в живота на другите и техния свят без да се интересуват дали изобщо съществуват в този свят и каква е истинската им роля и място?

Започнахме курса по паневритмия в Хасково. Тук отдавна не се е случвало такова нещо - никой вече не помни кога е било за последно - винаги е имало хора, които играят, но курс... Решихме се на тази стъпка, защото много от нас (и аз в това число) знаем много от материалите в нета и книгите, но не смеем да се включим в кръга, защото никога не сме го правили като обучение. Не бихме искали да нарушим хармонията му, защото вместо да играем ще гледаме другите, за да сме сигурни, че играем правилно. Със сигурност ще объркваме и стъпки, и движения... Сега е друго - всички сме се събрали да се учим и спираме, повтаряме, питаме, коментираме. Миналия ден една развълнувана възрастна жена ми се обади по телефона - видяла обявата (малка и небиеща на очи) и се разплакала на улицата. Чувах сълзите и и по телефона - "Цял живот съм живяла със словото на Учителя и толкова се молех да срещна някого като мен..." Паневритмията започна да ни събира - братя и сестри, които може би сме били един до друг в този малък град, но не сме знаели един за друг. Пролетта ще излезем на Кенана.... старите братя и сестри се радват много и мечтаят да станем достатъчно за пентаграм....

Мисъл на деня - 20 Февруари 2008 г. "На човека са дадени главно две области от мозъка да развие. Тези области са моралната и умствената. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на Природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се родят мъжките хормони. Като се съединят тия два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването." Из В начало бе Словото, 11а НБ, 14.II.1937 г.

Мисъл на деня - 19 Февруари 2008 г. "Сега учените говорят за някакви хормони, причина за подмладяването, които се отделят от щитовидната жлеза. Засега тази жлеза упражнява известно влияние върху малкия мозък. Тази е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие, от нея непременно трябва да се отделят два хормона – мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма. Тази нова форма ще даде повече подтик на организма да отпрати повече кръв към мозъка. Човек трябва да се научи да мисли." Из В начало бе Словото, 11а НБ, 14.II.1937 г.

Мисъл на деня - 18 Февруари 2008 г. "Думата "хормон" е гръцка и означава нещо, което има начало, един подтик в себе си, който може да произвежда... Ще знаете, че умът и сърцето произвеждат по един хормон. Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата, като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка. Ако знаете как и къде да поставите тази клетка, вие ще се подмладите." Из В начало бе Словото, 11а НБ, 14.II.1937 г.

Мисъл на деня - 17 Февруари 2008 г. "И доброто е полезно, и злото е полезно, но човек трябва да знае в каква доза да ги употреби. Той трябва да знае как да постъпва с тях. Ще постъпвате така, както Бог постъпва." Из Той ми е и брат, и сестра, и майка, 33та НБ,5.IX.1937 г.

Мисъл на деня - 16 Февруари 2008 г. "Не мислете, че не живеете добре. Понякога вие изисквате от живота повече, отколкото той може да ви даде. Това, което изисквате, този живот не може да ви го даде. И ако би ви го дал, то ще бъде за вас безполезно." Из Той ми е и брат, и сестра, и майка, 33та НБ,5.IX.1937 г.

Много сполучливо, според мен, сравнение между Стария и Новия човек. Новият човек Старият и новият човек

Кой определя предметите, които има да учи всеки ученик? - Цялото. Само то има представа за мястото, ролята, необходимостите, пътя на развитие на своя "уд". Само Цялото осъзнава своята хармония. Удът, който сега се е появил и расте и се развива няма как да осъзнае това - той може само да се стреми да влезе в хармония със своето Цяло. Удовете сме ученици на Цялото. До вчера се учех как да поемам отговорност като следвам Волята на цялото. Вчера разбрах защо трябва да замина точно, когато имам важен ангажимент-отговорност пред група хора. Трябваше да се науча как се оставя отговорността на друг човек... За да не концентрирам прекалено много отговорност върху себе си. Защото този човек има потенциала да се справи по-леко и по-добре от мен. Защото всеки уд има своята роля в Живота на един организъм, но не може да има точната представа за ролите на другите удове. Не знам кой ще е следващият урок, но какъвто и да бъде, ще е важен за мен... А от мен се очаква само Внимание и работа.

За мен мекотата винаги е била синоним на свободата в отношенията: -оставям другите свободни да бъдат, постъпват, мислят и да се променят според техния Път -запазвам своята свобода да бъда, постъпвам, мисля и да се променям според своя Път Мисля,че мекотата ни е в гените - както е в гените на всяко живо същество - само с нея то може да се адаптира и развива. Твърдостта в нас, според мен е нашата карма - дошли сме да изчистим природната си мекота от нейните налепи....

:thumbsup: Замисляла съм се много често над това - дали комуните, които искаме да създадем по своя замисъл и воля, вече не съществуват - само дето ние не го осъзнаваме. В едно малко или средно голямо селище и сега хората се чувстват свързани, познават се, помагат си, децата им растат заедно....Всеки си е намерил мястото и ролята или сега си я търси... Аз отдавна се чувствам частица от "комуната" на моя град. И никак не е задължително всеки да сади картофи и да реже дърва за себе си, нито да си учи децата сам - просто отиваме при хората, които се занимават с това, а те идват при нас, когато имат нужда от това, с което се занимаваме ние...

Мисъл на деня - 13 Февруари 2008 г. "Влезе ли в училището, ученикът трябва да учи всички предмети, които се преподават. Там няма избор. Ученикът не може да каже, че този предмет обича, а онзи не обича, и съобразно това единия да учи, а от другия да се отказва. Ученикът на новото учение трябва да има всестранен интерес, да изучава всички предмети. Само по този начин той може да хармонизира своя живот, да влезе в хармония с Цялото. " Из Две категории хора, Лекция, 3.IX.1930 г.

Боян Боев - Учителят за образованието А защо не - час за приказки, легенди, притчи от различните митологии и свещени книги - нека има драматизации, рисунки и всякакви дейности по тях.

Моето огледало са хората около мен. Ако в тях виждам и усещам спокойствие, мекота, вътрешна сила и вяра в себе си и в доброто - значи същото нося и аз в момента. Ако усетя напрежение, страх, обида, недоволство, несигурност и подобни негативни емоции - допуснала съм ги в себе си и е време за размисъл и почистване. Думите, които чувам - без значение дали са предназначени за мен или не точно - са думите на моето огледало. Идват винаги навреме, когато имам нужда от тях. Едно е малко трудно - да отделя думите, които искам или очаквам да чуя, от думите, които имам нужда да чуя. Уча се...

Боян Боев - Учителят за образованието А какво пречи новият предмет да дава възможност на учителите и децата именно за това? Ако предложим как точно тези три принципа да се реализират в програмата и как да се организира обучението - но не на големи приказки, а на дело.... Нека се опитаме тук да съберем точно такива конкретни предложения, които да направим достояние и на по-широка аудитория и - защо не - един ден да видим реализирани за благото на децата ни.

Физическото несъвършенство е дадено на душата, за да забележи и осъзнае истинските ценности на света и хората около себе си, както и да се почисти от гордост, ревност и тщеславие и да се научи на смирение и мъдрост. Може би точно непривлекателният външен вид ще и помогне да отвори резервите си от безусловна любов, доброта, истина.... Помните ли Квазимодо? Физическата красота е своеобразен изпит за душата? Дали ще успее да се опази от изкушенията на ласкателството, дали няма да загуби смирението и дали няма да превърне красотата си в разменна монета за любов, внимание, власт, слава... Дали ще устои на гордостта, презрението към по-непривлекателните, ревността... Помните ли "Огледалце, покажи ми, друга има ли в света....." Физическата красота, както и несъвършенството са урок и изпит за хората, които възприемат образа на човека като красив или грозен и поставят отношенията и поведението си в зависимост от тази преценка - без разлика дали преценят другите или самите себе си.

bee_bg! Особено за последното изречение! Благодаря на Еси за темата! Преди време и аз се опитах да отворя нещо подобно и да правя точно това, което сега предлага Еси, но това предложение беше прието като нарушаване на личната свобода на потребителите да покажат себе си в пълния си блясък. Тогава реших, че най-добрият начин да покажем на самите потребители кое точно пречи на разговора в темите и ги разводнява и спамира, е да ги оставим за известно време непочистени. Така вместо да предполагаме какво ще се случи, имахме свободата да го наблюдаваме. Мисля,че сега вече ще имаме чудесната възможност да прехвърляме тук заяжданията на личностна основа, а в разговорките - чешенето на езиците ей-така за разнообразие. Разбира се - всеки е свободен да го прави където поиска, както и всеки е свободен да намери след известно време в темите само онези постове, които отговарят на заглавията им. Е, вярно е че ще имаме работа, но почистването на дома е приятно занимание . Ако авторите на преместените мнения имат възражения, моля да се обърнат към модераторския екип през специалния бутон "докладвай".

:thumbsup: Да, аз дори стигнах до извода, че моят личен опит може да определя само моите грешки, не на другите - тях ги определя техният опит. Едното ми дете завърши висшето си образование, другото се отказа - и двамата постъпиха правилно, както показа животът им след това. От гл. т. на опита на сина ми, решението на дъщеря ми изглежда като грешка и обратно.... Добри уроци ми даде животът. Да, Истината е една, но според мен, тя не е достояние на никого от хората - тя е в ситуациите, в цялото. В този смисъл само конкретната ситуация може да каже кое е грешката и кое - пътят. Човекът може само да го осъзнае впоследствие, както съсвсем справедливо беше споменато по-горе. Последното - за мен не е точно черпене от нечий опит - по-скоро попълване на моя собствен посредством внимателно наблюдение на поведението на другите и последствията от него (не техните изводи за това, а моите собствени); както и смяна на моята лична гледна точка с тези на другите. Това е интересно обяснение... Имам и още едно предложение: Погрешката и грешката са понятия, описващи поведението на човека, съотнесено към ситуацията. Грехът е понятие, описващо мотивите, с които човек влиза в ситуацията и взема решенията си. Пример: Обиден от отношението на своя син баща, спира издръжката му и очаква синът да изпадне в нужда и да се извинява, моли, да осъзнае лощото си поведение. Синът, обаче, подтикнат от ситуацията си намира работа, която е точно за него - излиза от зависимостта на бащата, развива самостоятелността си, намира мястото си в живота и от прахосник, лентяй и бохем се превръща в прогресиращ ценен специалист. Благодари на баща си за шанса.... Бащата все още не знае дали да се радва или да се сърди... Постъпката на бащата е правилна, отнесена към ситуацията, но мотивът за нея е бил отмъщение или презрение, или гняв, обида и пр. негативности, това е грях, според мен....

Равни ли са по смисъл понятията грях и грешка?

Доста размишлявах над мисълта - особено над подчертаните от мен думи... "загубил и не е запазил" за мен означават "нарушил това, което е било заложено при създаването му". Това ме води към логиката,че всичко в нас е замислено и реализирано хармонично - по образ и подобие Божие. Вътре в себе си ние и сега сме образ и подобие Божие - нашето ДНК ги предава от поколение на поколение. Дори съм склонна да си мисля,че нашите тела са материализация точно на този "образ и подобие".... Защо не сме запазили този образ и как сме го загубили? Ако можем да си отговорим на този въпрос, бихме могли да проявим съзнателна и свободна човешка воля, за да възстановим загубеното. Струва ми се,че ние сем загубили или по-скоро нарушили (сами) хармонията между телата си. В процеса на еволюцията сме дали приоритет на властта, силата, подчинението, борбата, съперничеството... над мира, безусловната любов, хармоничното съжителство, за които са създадени да функционират телата ни. Приели сме конкуренцията в рамките на вида си и с останалите видове като Злото, вместо като Доброто, което движи развитието и усъвършенстването ни. Приели сме усъвършенстването на ума ни като сигнал, че сме Господари и Висши и вместо да го използваме като съхраним хармонията и Божествените закони, ние сме дръзнали да се борим с тях, та дори да си въобразим,че можем да ги "победим". Приели сме творческия си потенциал като оръжие за създаване и натрупване на богатство от всякакъв вид вместо като средство за създаване на красота, хармония, радост и за Ученичество. Приели сме езика като оръжие за манипулиране на волята и живота и свободата на другите, вместо като инструмент за хармонизиране на отношенията ни и за изграждане на единен над-организъм от човешки същества - обществото (с каквато Божествена цел се е развил). .... Мисля,че ако осъзнаем всичко това бихме могли да започнем от най-малките и най-обикновените неща в ежедневието си....