Донка

Искаше ми се да ти напиша по-дълъг отговор тогава, но нямах време. Сега май ми остана само да споделя на какво ме научи една моя приятелка на времето, когато и аз много "контролирах", маскирайки контрола с грижа и етика и още какво ли не... Та М. имаше много симпатичен съпруг, веселяк, който пътуваше и работата му го задържаше в чужбина понякога по месец и повече. Аз я попитах насаме не се ли тревожи, че той може би няма да се върне или ще залитне по друга жена.... Тя ми се усмихна спокойно и ми каза думи, които запомних за цял живот. "Ние и двамата сме свободни хора и се обичаме като такива. Аз също оставам сама тук за дълго, но той не ме подозира и никога не ме е проверявал. Ние сме се разбрали така: Ако другият е свесен, ще си опази семейството, дома и любовта, ако не ги опази, ако не се върне или иде при друг, такъв/такава не ми е нужен. Нека си върви по своя път, а аз по своя." Под опази семейството и дома и любовта те разбираха да имат добри отношения, да се подкрепят приятелски, да се грижат за дома и децата си и да си дават нужната им свобода и лично пространство. Никой не надничаше в живота на другия и не проверяваше какво прави той без него...

Темата никак не е глупава, напротив! Само в твоята формулировка, Ushna, има малко смущаващи неща. Като се вземе предвид твоята искреност и любов, обаче, те избледняват. Подозрението за участието на другата жена е плод на някаква ревност, която имаш да изчистваш. Рожбата, която Богородица е поверила на ТЕБ (не на другата жена) и "чудото", за което ти говориш, са ясни признаци, че това дете е дошло специално при теб. То не е нито твое, нито на твоя съпруг, но е избрало вас двамата. Възможно е всичко това, за което говориш да се е случило с вас именно за да осъзнаеш, че идващата тук душа не е ваша собственост, а може би и това, че вие самите не сте собственост на родителите си, нито един на друг.... Уроци - само Бог знае как да ни ги покаже с любов и грижа за всички нас.

Молитвена програма за начало: Добрата молитва Псалом 91 Молитва на Царството В начало бе Словото Данаил - 1 глава Духът Божи Размишление Зрелостният изпит - Утринно Неделно Слово, държано на 5 март, 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Отче наш Зрелостният изпит

Синове на светлината

Житното зърно Колко много смисъл и истина могат да се съберат в едно само изречение! Какви истини открихте за себе си в него? На вас помагали ли са ви да сте щастливи така, както самите те са щастливи?Обичал ли ви е някой по този начин? А обичали ли сте вие? Ами ако човекът не се чувства щастлив самият той? Може ли тогава да обича по този божествен начин?

А Любовта, която е потребна на света, е да обичаме другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи. И затуй Исус е казал: „Онзи, който вярва в Мене, ще прави това, което Аз правя, и който Мене люби, ще го възлюби и Отец Мой и ще дойде и направи жилище в него“. Житното зърно

Благо и блаженство

Мисъл за деня - 18 май Хората са нещастни, защото търсят любовта. А какво е любовта? То е да си готов за саможертвуване. ...Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се самопожертвувате - да любим, значи да се жертвуваме, т.е да сеем - трябва да посеем любов, за да пожънем любов. Животът ни има цена само дотолкова, доколкото е полезен за нашите ближни. Четирите основни елемента

Мисъл за деня - 17 май Но ще кажете: „Как можем да приложим това учение в света?“ – Не се изисква от нас ние да оправим света: светът е оправен, в света няма анормалности, всичко върви по определен ред; събитията, естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме туй течение. Но едно е необходимо – индивидуалното изправление на личността в света, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си. Житното зърно

За Размисъл Днес Когато вие искате едно удоволствие да се задоволи, удоволствието нарушава свободата на човека. Който и да е човек, който служи на удоволствието, той нарушава своята собствена свобода. Той нарушава не само собствената си свобода, но нарушава свободата и на другите. Всяко нещо, което е за удоволствие, турете го настрана. (Беинса Дуно) Не нарушавайте свободата

Благодаря. bliss! Много точно наблюдение! Докато човек минава през самите изпитания и страдания, по-скоро вярата го крепи - вярата, че Бог го обича и мисли най-доброто за него, помага го, а когато вече няма сили да върви, го носи на ръце.... Важното е в тези моменти човек да крепи вярата си, а това става само с безусловна любов. Да, и аз мисля, че основното, за което имаме да благодарим на Бог след изпитанията, е за научените уроци. Но съвсем не е по-маловажна и силата, която ни е дал да минем през тях и то с любов и вяра. Определено бих добавила и за това, че ни е пратил и хората, които да ни помогнат в точния момент и на точното място...

Мисъл за деня - 16 май Някои ме питат по политическия живот на България: „Какво ще стане с нея?“ – Чудна работа! Че какво е станало сега? На България ѝ правят малко разтривка – туй е всичкото. Снели са ѝ малко от товара; дали са ѝ нова опитност и задача за разрешение. Ние не седнем да мислим разумно върху законите, които регулират живота, а търсим виновните. Кой е виновен, кажете? Виновните сега няма да ги намерите. Виновен е индивидуалният живот на човека. Житното зърно

Благо и блаженство Трудно е да се благодари след минаването през най-големите страдания и изпитания. Дори се смята за ненормална реакция. За нормално и обяснимо се смята да бъде човек обиден на съдбата или на други хора (защо ми го причиниха), да се самосъжалява и да очаква съжаление от околните; и дори да се изживява като мъченик и жертва. Какво е логическото ви обяснение на благодарността след страдания и изпитания. За какво благодари човек на Господ?

Молитвена програма за начало: Добрата молитва Псалом 91 Молитва на Царството В начало бе Словото 12 глава от Евангелието на Лука Духът Божи Размишление Благо и блаженство - Утринно Неделно Слово, държано на 19 февруари 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Отче наш Господ казва: „Написах ви на дланта си!“ Трябва ли Господ, като ни е написал на дланта Си, ние постоянно да вдигаме шум на Неговата длан? Желая ви, които сте написани на дланта Му, да не вдигате шум върху Неговата длан. 6,35 ч. с. Небето – ясно, звезди. Времето – меко, малка омара. На поляната направихме упражненията. Благо и блаженство

Интересно встъпление към темата. Благодаря. Въпреки, че не съм Орлин, ще си позволя да разсъждавам по своя си начин. Не разполагам с толкова много време наведнъж и затова ще вземам отношение към всеки повдигнат казус поотделно. Прошката е обратното на това: "ти търсиш и молиш да бъдеш приет, а не отхвърлен". Когато човек търси приемане и избягва отхвърляне, той засилва зависимостта си от човека, от когото иска прошка, т.е. намалява свободата си. Прошката цели да постигне тъкмо обратното - освобождаване от зависимостите, в които човекът е изпаднал. Следователно прошката предполага запазване на любовта към себе си и съответния човек/хора независимо дали те ме приемат или отхвърлят такъв, какъвто съм, независимо от тяхното отношение, поведение, ценности в момента. Прощаването на себе си означава, че аз приемам без капка осъждане, но с безусловна любов, всичко, което съм направила, помислила, почувствала и впоследствие се е оказало погрешно. Как се прави това? С осъзнаване на ситуацията и хората в нея с всички възможни гледни точки, мотиви и т.н. и с влагане САМО на една емоция - безусловна любов. Ще обясня с примера: Родителите са имали гледна точка, различна от тази на засегнатото младо момиче. Те са се старали да го предпазят от фатални грешки, които да съсипят живота му за дълги години напред. Те са се опитвали по начина, по който те са го разбирали тогава (сега може би мислят по друг начин) да мотивират растящото и жадуващо свобода дете да следва някакъв общоприет път на успешно развитие, което да доведе до стабилна самостоятелност (добра професия и доходи) и успешен семеен живот. Средствата, с които родителите обикновено се опитват да постигнат това, обаче, са продиктувани от една обществена матрица на похвали за послушание и наказания за отклонение от нея. Моята майка (аз съм на 56, а тя на 76) все още се старае да ме мотивира да се усъвършенствам като личност, като непрекъснато ме критикува и ми посочва слабостите (в личния живот - в професията отдавна не се опитва, макар и двете да сме учителки). Много малко хора са приели не само като ценност, но и като начин на живот безусловно положителното отношение и стимулиране. Критикуването, осъждането са основа на "добромисленето" в нашия материален свят. И тук ще вметна - Точно на това иска да ни научи Христосс обръщането на другата буза. Когато нещо не ни харесва (т.е. засяга ни емоционално както ни удря шамара), да сменим гледната си точка към него и да се опитаме да видим доброто в него. Опитайте се да направите това движение и физически ще разберете как се променя света.... И да добавя, че ако ви ударят по "дясната" буза - т.е. по модела, който е утвърдил вашия ум, за да обърнете в тази посока "лявата буза". вие ще трябва да се обърнете първо с лице - 90гр от старата позиция и да разгледате удрящата ви ситуация внимателно и неутрално, без негативната емоция. После да се обърнете на още 90гр и да видите какво е имало зад гърба ви в момента на удара - т.е. да осъзнаете пълната - 360 гр картина на събитието. А лявата буза обръщаме, за да осмислим случилото се не само с ума си, но и с любовта си. И да приключа, че закъснявам - Прошката в описания по-горе случай означава: - разбирам вашите добри мотиви и приемам, че не сте намерили други начини да ги осъществите. - Разбирам защо сте ми причинили болка и защо и аз на вас съм я причинила и прощавам и на себе си и на вас незнанието. - Каквото и да мислите и вършите вие сега, аз ви приемам с любов такива, каквито сте, без значение дали вие ще ме приемете или осъдите и дали ще желаете да имате добри отношения с мен. Аз мога да ви обичам и разбирам и отдалеч. И на-важното - взела съм си поука от случилото се и аз самата ще се старая в подобни ситуации да постъпвам по начин различен от този, който ме е наранявал. To be continued....

За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие... Житното зърно

С благодат и истина

С благодат и истина Ако човекът не се радва на всичко живо, значи той не е дал възможност на Бог да живее в него. Ако човек се чувства нещастен, следователно няма достатъчно любов вътре в себе си. За да я увеличи, нужно е да даде възможност да Бог да живее в него.

Духовното развитие превръща желанията в благодарност за полученото. Вместо да присвоявам света, идентифицирайки го със себе си, започвам да идентифицирам себе си като частица от света и другите - такива частици от същото това цяло. То не е мое и те не са мои, аз и те принадлежим заедно на НЕГО.

Мисъл за деня-12.05.2016г Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света. А в Божествените закони това нещо е немислимо. Нашите мисли и желания претърпяват крах, защото ние ги градим на пясък. В света можем да бъдем щастливи тъкмо когато живеем за Господа. И трябва да живеем за Него. Житното зърно

Благодаря за задачата - иска ми се да имам повече време за нея. Ще се постарая. На първо четене - разликата в часа на раждане за тези специално карти дава драстична разлика във върховете на домовете и присъствието на светилата в тях. Дори само асцендентът ( везни/скорпион) е сериозна причина за големи различия.

Ами защото си вложил всичко от себе си, за да преобразяваш условията си за живот в благоприятни...След което изоставяш тези условия и се местиш в неблагоприятни, за да променяш тях. Някой би го определил като глупост. Всъщност този някой и саможертвата би определил като глупост. Като че ли разумното би било да се възползваш от резултата на своя труд. Това правят животните - строят гнездо/хралупа, за да живеят в тях и доброволно не ги оставят на никого. Човекът намира смисъла на своя живот не в ползването на резултата от своите съзнателни усилия, а в самите усилия, в пътя, не в стъпването на върха. Той сам принася в жертва облагите, които би получил след завършването на труда си и които заслужава. И не само - той жертва и опита, знанията, уменията, които е придобил в процеса на облагородяването, за да започне всичко отначало. Висша форма е защото той не жертва всичко това в името на някаква идея, общност, ценност, а в името на своето развитие, т.е. своя Път. Това са ми личните размишления - благодаря за въпроса.

Ще опитам Монахът работи нещо в момента, в който чува гонга за обяд. Възможни са 3 варианта: 1. Монахът е гладен и работата вече не му спори. Мислите му вече се въртят около нуждата му да се подкрепи и силите му са намалели. Той откликва на гонга като веднага спира работата - така или иначе тя не е ефективна - и се устремява към решението на своя проблем. Както разбрахме това е дзен. 2. Монахът е гладен и работата не му спори и т.н. НО той остава на мястото си, за да довърши по различни причини : защото такива са вътрешните му/или наложените/ правила; защото ще загуби одобрението на друг човек или хора;, защото някой друг или нещо друго зависят от неговото присъствие в момента и биха пострадали, ако зареже работата си.... Това НЕ Е дзен 3. Монахът с любов работи и е увлечен в това, което върши. Той е гладен, но не усеща глада, защото вниманието му е погълнато от процеса. Гонгът го предупреждава, че е време да отиде с другите в столовата. Той не тръгва веднага, но приключва започнатата част от работата, като постепенно измества вниманието си към предстоящата смяна на заниманията. Това според мен Е дзен.

Мисъл за деня-11.05.2016г Питате: „Какво да правим?“ Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. ...Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. Ето човека