непиша като специалист защото не съм, а като приятел:
''Толкова съм тъжна и отчаяна ,че не ми минава,че немога да ви опиша''
- ами то няма как да ти мине като мислиш всяка секунда за ,,проблемите си''
,,чувствам всякаш съм сама на този свят и всеки си е хванал живота а аз съм някаква блуждаеща скитница незнам кое е добре и кое не кое е правилно и кое не.''
- Ако го чустваш като вътрешна потребност обърни се към духовната същонст на живота - така няма да се чустваш никога ,,сама или изоставена'' и винаги ще знаеш кое е правилно и полезно конкретно за теб.
- по добре ги зарежи тия ,,лекарства'' с тях или без тях все си зле и с тях или без тях ако ще се справиш ще се справиш, с тяхна помощ само забавяш процеса на трайно стабилизране у себе си (и отделно че имат странични ефекти)
,,чувствам че всякаш имам дупка в гърдите от страх и немога да си поема въздух''
- има хиляди души които са (сега или периодично) в подобно положение, жалко че не ги познаваш за да се почусваш част от ,,твоята партия на НЕ НА СТРАХА''
- всичко което пише Орлин е вярно а това е на 101 процента вярно
,,Целта на терапията ти не би трябвало да няма страх, а да се научиш как да прихващаш страха си и го превръщаш в смелост! В добър и приятелски мотиватор, който винаги е добре дошъл! ''
- пробвай да се съсредоточиш върху него
,,В тоя живот за едно наистина съм адски благодарна и се чувствам щастлива ,защото погледна ли се в огледалото виждам един красив човек...външно мн се харесвам а и не само аз и хората.Това ме държи да живея и да не се предам изцяло....просто немога да погубя това което ми е дала природата и за което толкова мн жени мечтаят- за естествена красота .Интересното е ,че като малка си мислех ,че ако като порасна съм мн красива ще съм и щастлива но уви.Не е така радваме този факт но не съм щастлива.''
- По всяка вероятност фиксирането ти вурху външната ти красота е засилило страхът ти да не я загубиш, който в момент на по-силен житейски стрес е станал спусъкът за отключване на ПА при теб. Обиконвенно е така онова което най много ни радва - най-много ни коства, най солидно ,,плащаме'' за него. Радваш се че си красива но не си щастлива - логично в твоя случай.
,,Отстрани погледнато се чувствам ,като едно малко уплашено дете''
- тази твоя мисъл показва че притежаваш пълния потенциал да се научиш да овладяваш твоите ПА
,,Това ме държи да живея и да не се предам изцяло....просто немога да погубя това което ми е дала природата и за което толкова мн жени мечтаят - за естествена красота''
- бъди позитивна каквато си, без да вманиечаваш върху външната красота ще ти трябва много време да се научиш на това но живота е пред теб