Пролетният лагер в Шипково.
Според мен точно такива мероприятия трябва да се организират. Защото този лагер беше образователен, интересен и позволяващ на всеки да бъде себе си без да се притеснява. Винаги имаше с кого да споделиш - нашите възпитатели, които бяха перфектни във всяко отношение. Винаги готови да помогнат, да отговорят на въпрос, да дадат съвет или просто да те изслушат. В лагера нямаше състезания и съревнования, а интересни и приятни игри, образователни и развеселителни мероприятия.
Едно от преживяванията, което ще остане в съзнанието ми е посрещането на изгрева на Слънцето след нощния поход. Катерехме се в гората напълно слепи, без фенери, само с нашите инстинкти. Усещането е уникално. Неповторимо беше и около лагерния огън, край който лежахме, мълчахме. Гледахме танца на огъня, който правеше различни движения, сякаш пламъците танцуват. И в този момент всеки един от нас беше в хармония със себе си и Вселената. Когато Слънцето изгря ние започнахме деня с Паневритмия, на хълма огрявани от сутрешните лъчи, омагьосани от красотата на простите движения.
Друг незабравим момент беше изкачването на Васильов връх. Видях нашата истинска природа, усетих красотата на нашата Родина, чух песните на птиците, които ни приветстваха.
За мен това е най-добрият лагер на който съм ходил и съм много благодарен на хората, които се потрудиха и организираха всичко.
Дано да се видим пак скоро.