Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    7082

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    92

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Станимир

  1. Станимир

    Звездното дете

    От Станимир,

    Звездното дете не познаваше нищо друго освен любовта. Накъдето и да погледнеше, тя беше там – красива, жива, незаменима. Дълбоко в него, изпълнено с обич, детското му сърчице биеше неудържимо, пламнало от желание да сподели това безценно богатство. Искаше му се да озари вселената с изпълващата го светлина. Искаше му се да разкрие и подари цялата безбрежност, която чувстваше в себе си. В своята мъдрост обаче, неговата майка грижливо криеше океана от светлина. Зорко бдеше тя над своето дете, пазейки го от света и за света. Знаеше, че неговата оживотворяваща любов ще възпламени всичко, до което се докосне. Знаеше, че щом съзрат неговата чистота, всички хора и звезди щяха да ослепеят. Единствено тя – майката – можеше да устои. Затова, внимателно събираше огнените лъчи. Тези, на които хората можеха да устоят, разпращаше по света; останалите търпеливо пазеше за бъдещето.
  2. Станимир
    Всички знаем, че светът около нас е изграден от противоположности. В настоящия труд ще се опитам накратко да изложа един, мисля, интересен факт и ще дам някои съвсем общи насоки за връзката му с действащите в природата принципи и закони. Целта ми е да представя на читателя поне частичка от красотата, мъдростта и хармонията, които ни заобикалят, като в случая насоча вниманието му в една малко по-нетрадиционна посока.

    Противоположностите са навсякъде. Тяхното разнообразие е безкрайно, но аз няма да се спирам на него, защото желанието ми е да насоча вниманието на читателя към нещо по-дълбоко, което е в основата на тяхното видимо проявление. Нека заедно да си представим една двойка противоположности като две квадратчета – по-светло и по-тъмно: . Няма никакво значение дали светлото квадратче ще е първо или второ. Би било погрешно ако свържем по-тъмното квадратче с нещо отрицателно, а по-светлото – с положително. Просто имаме две противоположности, без да ги конкретизираме. От закона за съответствията знаем, че малкото е отражение на голямото и съдържа като потенциал всичко, което и голямото съдържа. Освен това знаем, че този потенциал е безкраен. Нека да се опитаме да представим това нагледно. Ако разгледаме горната двойка противоположности като едно цяло, каквито те от определена гледна точка са, можем да изведем тяхната обща противоположност: . Тук виждаме две двойки „малки“ противоположности, които са отражение на една „голяма“ противоположност. Последната се получава ако разгледаме първите две квадратчета като едно цяло и последните две квадратчета, също като едно цяло. Можем да повторим това действие безброй много пъти и в резултат ще се получат следните последователни комбинации:




    ,


    ,


    ,…















    (фиг. 1.)






    Всяка следваща комбинация се получава от предходната, като към последната се добави нейната противоположност (такава комбинация, при която цветовете на квадратчетата са разменени). Представил съм последния вариант като квадрат, единствено за удобство. Последователността от светли и тъмни квадратчета би могла да се изрази и на един ред или по всякакъв друг начин. Вече споменах, че поредицата може да бъде продължена до безкрайност. Освен това всяко едно съставящо я квадратче може да се раздели според описания начин също безброй много пъти. Получава се една фрактална структура, т.е. структура при която всяка част е отражение на цялото – също като вселената в която живеем. С малко повече въображение, не е трудно да се забележат в поредицата от квадратчета, различните йерархически нива на вселената: атомът, човекът, планетата, звездите, галактиките – всяко ниво съдържащо се в друго, по-обширно ниво. Всичките тези нива обаче, в крайна сметка са съставени от едни и същи противоположности (базови елементи). И наистина, цялото творение е резултат от взаимодействието на духа и материята – единни в своята същност, но разделени в проявения живот. Нека не забравяме, че противоположностите са в основата дори и на основополагащия Закон за Равновесието – този, от който произтичат всички останали закони. Единството на противоположностите, също изисква противоположности. Дори самото Единство го изисква.

    Нека сега да оставим настрана философията и обърнем внимание на някои математически закономерности в описания модел:

    1) ако разгледаме една двойка противоположности: , то каквито и числа да поставим в полетата, числата от тъмното и светлото квадратче повдигнати на нулева степен ще бъдат равни. (Знаем от математиката, че всяко число повдигнато на нулева степен дава единица.)

    2) ако разгледаме една двойка противоположности и нейната противоположност: , и поставим в квадратчетата четири последователни цели числа, то сумите в тъмните и светлите полета ще бъдат равни. Например: . Лесно се вижда, че 8 + 11 = 9 + 10. Всъщност, споменатите числа не е задължително да са последователни. Равенството се получава и ако използваме последователните членове на всяка една аритметична прогресия (общата форма в случая е a*n + b, като a и b са произволно избрани числа, а n е поредния номер на съответния член на прогресията). Отново ще дам пример: , което e -3*n + 46. Сборът на числата в тъмните и светлите полета и този път, съвсем очевидно е равен.

    3) ако към модела от точка 2) добавим неговата противоположност, ще получим поредицата от осем квадратчета, която вече беше по-горе, но тук пак ще я повторя: . Ако в квадратчетата запишем вторите степени на които и да са осем последователни числа, то сумите в тъмните и светлите полета ще бъдат равни. Например: . В случая става въпрос за вторите степени на числата от 3 до 10, а сборовете в тъмните и в светлите полета са по 190. Равенство ще се получи и при всяка една прогресия от типа: a*n2 + b*n + c, където a, b и c са произволно избрани числа, а n е поредния номер на съответния член от прогресията. Ето и пример: , което е 17*n2 - 39*n + 4, а сумите в тъмните и светлите квадратчета са по 1048.

    4) ако към модела от точка 3) добавим неговата противоположност, ще получим поредицата от шестнадесет квадратчета, която вече беше показана по-горе, но тук пак ще я повторя: . Ако в квадратчетата запишем третите степени на които и да е шестнадесет последователни числа, то сумите в тъмните и в светлите полета ще бъдат равни. Например: . В случая става въпрос за третата степен на числата от -3 до 12, а сборовете на цифрите в тъмните и светлите полета са по 3024. И тук равенството ще се получи при всяка една прогресия, но този път от типа: a*n3 + b*n2 + c*n + d, където a, b, c и d са произволно избрани числа, а n е поредния номер на съответния член от прогресията.

    Вероятно е направило впечатление, че точка 4) до голяма степен повтаря точка 3). Същото би се получило и с всяка следваща точка – 5), 6), 7) ... Последно ще изложа точка 8).

    8) нека разгледаме тази част от матрицата съставена от 256 квадратчета, която вече беше показана по-горе (фиг. 1.). Ако в квадратчетата запишем седмите степени на които и да е 256 последователни числа, то сумите в тъмните и светлите полета ще бъдат равни. Вероятно разбирате, че даването на пример в случая чисто практически не е удобно, тъй като ще се получат прекалено големи числа. Равенството отново ще бъде вярно, не само за споменатия случай, но и за всяка прогресия от типа: a*n7 + b*n6 + c*n5 + d*n4 + e*n3 + f*n2 + g*n + h, където a, b, c, d, e, f, g и h са произволно избрани числа, а n е поредния номер на съответния член от прогресията.

    Понеже модела, който се опитвам да предложа на вниманието ви, всъщност представлява една безкрайна поредица, то можем да изведем следното общо правило, отнасящо се до неговата цялост: ако запълним полетата на матрицата последователно със стойностите на всяка една възможна прогресия от типа: a*n∞ + b*n∞-1 + c*n∞-2 + … + w*n3 + x*n2 + y*n + z, където a, b, c, ... , w, x, y и z са произволно избрани числа, а n е поредния номер на съответния член от прогресията, то сумата на числата в белите полета ще бъде равна на сумата на числата в черните полета.

    Иска ми се, читателят да съумее да види цялото великолепие, скрито зад последната формулировка, а именно, почти неограничената свобода и възможности, които вселената ни предоставя, като единственото нещо, с което трябва да се съобразяваме е n. Може би се изразих твърде абстрактно, но единствено това е по силите ми. Не виждам как мога да бъда по-конкретен. Това би означавало, да огранича до неузнаваемост идеята, която се опитвам да изложа.

    Може би отдавна съм отегчил читателя, но ако съм го направил, това е било продиктувано от желанието ми, той да се докосне до уникалната организираност в света около нас и до съвършенството на изграждащите вселената принципи. Надявам се, че с написаното съм успял бегло да демонстрирам перфектното равенството и баланса между противоположностите, независимо от цялата неповторимост на всяко едно конкретно тяхно проявление. Иска ми се да вярвам, че съм успял поне донякъде да покажа нагледно това, как един и същ закон (изразен чрез представената матрица) действа неизменно, независимо от различните конкретни ситуации в които се проявява (изразяващи се в различните комбинации от числа в матрицата). Опитах се, освен всичко друго, да представя и идеята, че малкото и голямото вътрешно не се различават и, че всяка част съдържа цялото в себе си (тъй както всяка квадратче от модела по-горе може да бъде разделено на двойка противоположности, а те от своя страна, на още по една двойка противоположности и така до безкрайност). Вярвам, че ако изложеното по-горе бъде старателно осмислено, то може в немалка степен да спомогне за едно по-задълбочено разбиране на организацията на проявения свят. Това е работа обаче, за която четящият тези редове, сам трябва да положи усилия, тъй като никакви обяснения на могат да заменят вътрешното усещане на истината, особено, когато става въпрос за толкова дълбока и всеобхватна материя, каквато са основополагащите принципи на битието. Всичко, което можах да направя, е да дам някои общи насоки, които да подпомогнат търсенията на стремящите се. Доколко съм успял, не мога да отсъдя, но искрено се надявам, че за някого, написаното от мен ще се окаже полезно.
  3. Станимир
    Свечеряваше се. Пътникът ускори крачка, въпреки притискащата го умора. Вече беше близо, но съчетанието между ставащата все по-оскъдна дневна светлина и обилно сипещия се сняг, можеха да затруднят ориентацията му. Това, че валеше още от сутринта, пораждаше видимо недоволство в крачещия забързано мъж – на места се бяха натрупали големи преспи, които му се налагаше да преодолява. През този ден лицето му неведнъж бе отправило злобни и осъдителни гримаси към природата, заради безсмислената й снежна прищявка. А и вятърът на моменти също беше доста силен и неприятен противник, изпращащ насреща му сняг и режещ студ. Това, че през дългите си пътувания бе попадал в далеч по-тежки условия, не представляваше особена утеха за напористия пътник. Не успяха да го успокоят и изкараните сякаш от чудна приказка кътчета, които днешният ден му беше представил. Единствено значение имаше, да пристигне възможно по-скоро. Всички негови мисли, желания и надежди бяха там. Там! Ах, колко много пъти вече, това „там“ бе променяло местоположението си...

    Понякога сред мислите на пътника случайно изплуваха спомени от неговото детство, когато той все още не пътешестваше. Тези фрагменти от миналото неизвестно защо бяха изпълнени с носталгия, за която той нямаше разумно обяснение. Дали дълбоко в себе си не тъгуваше по изгубената детска наивност или усещаше умора от дългите си пътувания? Дали тайно не изпитваше желание да изостави своите, крепящи целия му път стремежи, отегчен от нескончаемото им преследване? Не знаеше и не искаше да знае. Той имаше важна цел. Тя беше там, очакваше го и при първата мисъл за нея всички неканени посетители в съзнанието му бързо се изпаряваха.

    Пътникът крачеше нетърпеливо в преследване на своя триумф. Няколко последни, разкъсващи нервите стъпки и... триумфът дойде, а плячката бе повалена...

    Вечният Пътник наблюдаваше безмълвно пътуването си. Виждаше себе си безпомощен и отчаян, изгубен в безкрайните търсения. Виждаше своите страдания, без обаче, самият той да страда. Знаеше, че тези наивни и глупави странствания все пак ще дадат своя резултат. Той изпрати лъч надежда към заспалото в изтощение тяло.

    На сутринта споменът за отминалата вечер все още беше жив, но разочарованието до голяма степен бе отшумяло. Пътникът за пореден път не намери това, което търсеше. Странно беше обаче, че чувстваше в себе си необяснима сила и надежда. Първите мисли при пробуждането му отново бяха свързани с неговото детство и, за разлика от преди, този път сякаш не бе склонен, така бързо да ги отпрати. Нещо дълбоко в него го увещаваше, че „там“ все пак съществува. Дали детските спомени не искаха да му подскажат, как да го потърси? Той отново реши да тръгне на път. Сега обаче посоката щеше да е различна – завръщаше се там, където бе отраснал. Може би у дома щеше да намери правилния ключ. „Там“ отново изглеждаше толкова далече и все пак по-близо от всичките му търсения досега.

    А „там“ стоеше Вечният Пътник и търпеливо наблюдаваше. Да, не този дом трябваше да бъде намерен, но и това беше добро начало. Вечният Пътник, всъщност, никога не бе напускал дома си при своите пътувания, защото и той, и домът му бяха навсякъде. Винаги бдящ и неуморно изпращащ пътеводни лъчи, той спокойно и мълчаливо чакаше да бъде намерен – там където всички пътища свършваха и започваха.
×
×
  • Добави...