Понякога сред мислите на пътника случайно изплуваха спомени от неговото детство, когато той все още не пътешестваше. Тези фрагменти от миналото неизвестно защо бяха изпълнени с носталгия, за която той нямаше разумно обяснение. Дали дълбоко в себе си не тъгуваше по изгубената детска наивност или усещаше умора от дългите си пътувания? Дали тайно не изпитваше желание да изостави своите, крепящи целия му път стремежи, отегчен от нескончаемото им преследване? Не знаеше и не искаше да знае. Той имаше важна цел. Тя беше там, очакваше го и при първата мисъл за нея всички неканени посетители в съзнанието му бързо се изпаряваха.
Пътникът крачеше нетърпеливо в преследване на своя триумф. Няколко последни, разкъсващи нервите стъпки и... триумфът дойде, а плячката бе повалена...
Вечният Пътник наблюдаваше безмълвно пътуването си. Виждаше себе си безпомощен и отчаян, изгубен в безкрайните търсения. Виждаше своите страдания, без обаче, самият той да страда. Знаеше, че тези наивни и глупави странствания все пак ще дадат своя резултат. Той изпрати лъч надежда към заспалото в изтощение тяло.
На сутринта споменът за отминалата вечер все още беше жив, но разочарованието до голяма степен бе отшумяло. Пътникът за пореден път не намери това, което търсеше. Странно беше обаче, че чувстваше в себе си необяснима сила и надежда. Първите мисли при пробуждането му отново бяха свързани с неговото детство и, за разлика от преди, този път сякаш не бе склонен, така бързо да ги отпрати. Нещо дълбоко в него го увещаваше, че „там“ все пак съществува. Дали детските спомени не искаха да му подскажат, как да го потърси? Той отново реши да тръгне на път. Сега обаче посоката щеше да е различна – завръщаше се там, където бе отраснал. Може би у дома щеше да намери правилния ключ. „Там“ отново изглеждаше толкова далече и все пак по-близо от всичките му търсения досега.
А „там“ стоеше Вечният Пътник и търпеливо наблюдаваше. Да, не този дом трябваше да бъде намерен, но и това беше добро начало. Вечният Пътник, всъщност, никога не бе напускал дома си при своите пътувания, защото и той, и домът му бяха навсякъде. Винаги бдящ и неуморно изпращащ пътеводни лъчи, той спокойно и мълчаливо чакаше да бъде намерен – там където всички пътища свършваха и започваха.
- Прочети още...
- 1 коментар
- 780 прегледа