Станимир
-
Общо Съдържание
7082 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
92
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Станимир
-
-
Планината може да се изкачи и от север, и от юг,
но самото изкачване не може да се отмени.
Всеки знае за децата, които са напуснали дома си, за да търсят щастие.
И приказките от всички времена даряват тези деца с щастие.
Бъдещето се създава от мълниите на съзнанието,
а тяхната сила зависи от силата на противодействието.
Затова успехът не е плаване с домашно корито в застояло блато.
По врага ще познаем значението на една личност,
както сянката зависи от височината на предмета.
Знаците на Агни Йога
-
Молитвата е осъзнаване на вечността. В нея се заключават красота, любов, дръзновение, смелост, самоотверженост, устрем. Но ако в молитвата има суеверие, страх и съмнение, то подобно заклинание се отнася към времената на фетишизма.
Как трябва да се молим? Може да прекарате часове в устременост, но съществува и мълниеносна молитва. Тогава без думи човек мигновено става част от непрекъснатостта на цялата верига в Безпределността.
Решавайки да се съедини с Безпределността, човек сякаш вдишва еманациите на ефира и без механиката на повторенията получава най-доброто затваряне на токовата верига. Така в мълчание, без да се губи време, може да се получи освежителна струя.
Само развитата духовност може за миг да извиси човешкото съзнание. Но ние трябва постоянно да говорим за молитвата, защото ще питат за нея. Не трябват заклинания, не трябват молби, не е нужна пепелта на смирението, не трябват заплахи, защото се пренасяме в далечните светове, в хранилищата на възможностите и знанията. Чувствайки, че те са ни предопределени, ние ги докосваме с дръзновение.
Така разберете завета: "Не се молете всякак, а в Духа".
Агни Йога, кн.2 - Озарение
-
Според мен няма вина, няма виновни... Моля ви, майки и бащи, не "възпитавайте" децата си да си "признават вината", нека по-добре да разговаряте за причините и последствията на постъпката и да се учите взаимно как да се учите от грешките и болките си - своите и на другите. Вместо да се признае за виновно, нека детето се научи да се поставя на мястото на другия и
да не причинява на другия това, което не иска да причинят на него самия.
Това е точно така.
Изглежда не си ме разбрала правилно.
Чувството за вина не е необходимо, нещо повече - то е пречка. И да сме сгрешили, трябва да го приемем и да си направим необходимите изводи, не да се самосъжалаваме и отчайваме. А грешки ще правим.
Децата (а и ние възрастните) не винаги могат да осмислят следствията от постъпките си. Това е наша задача - не да ги накараме да се чувстват виновни, а да им помогнем да добият представа, какво означава да действат правилно. В началото критерий за правилност ще бъдат нашите лични разбирания за добро и зло, които в по-късен етап ще образуват основата за изграждането на собствен стветоглед от страна на децата.
-
Таня, благодаря ти за хубавите цитати !
Едва ли ще успея да добавя нещо ново към вече написаното по темата, но искам още веднъж да обърна внимание на търпението като Разбиране. Нужни са Мъдрост и опит. Вътрешното напрежение не е малко, в очакване на подходящия момент. Нужна е твърдост. Чувството, че нищо не можеш да направиш (или по-точно, че действията ти в момента няма да дадат необходимия резултат) е трудно за преодоляване. Нужна е мисъл за бъдещето и готовност. Подходящия момент не бива да бъде пропуснат или търпението се обезсмисля. Нужна е решителност.
-
Здравейте и благодаря за споделеното в тази тема!
Наскоро, в една книга попаднах на следната формула: "Аз съм с вас винаги"
(Ето, Аз съм с вас винаги, през всичките дни, до свършека на света).
Всъщност и преди това бях запознат с подобна техника, но без словесната формулировка (а тя помага, както за фокусиране на съзнанието, така и за канализиране на определени пространствени токове). Целта е да извикаме в съзнанието си лика на Христос, Буда, Кришна, Учител или друг образ, който ни служи за пример и с изричането на думите (може и мислено) да си представим, че Той е тук до нас и наблюдава мислите, желанията и действията ни. Това до голяма степен ще ни даде сили когато постъпваме според примера на този, който сме призовали и ще ни предпази от недостойно поведение. На по-напреднал етап стремежът е това да се превърне в непрекъснато състояние на съзнанието.
-
А какво значи да си невинен?
Винаги има вина. Без нея не може да се развиваш.
Ако действията ти предизвикват само положителни следствия, значи си постигнала предела. Но само в рамките на настоящият еволюционен цикъл. Винаги съществува гледна точка от която действията ти не са с(ъ)вършени. Има и космическа карма, която едва ли можем да си представим.
Божествения замисъл е безграничен. Еволюцията също.
-
Хората насищат със своите вибрации (чрез своята аура) всичко до което се докоснат (в пряк и преносен смисъл). Затова ако често си бил в контакт с даден предмет, той става носител на твоите вибрации. Амулетите и др. са предмети върху които е било оказано целенасочено психическо въздействие с желанието да се постигне определена цел. В този смисъл думите също могат да бъдат носители на енергията на изпращача. Нещо повече, носители могат да бъдат и създадените и изпратени в пространството мисъл-форми.
Но за да може целта на въздействието да бъде постигната, обекта на въздействие трябва да е със сходни на изпратените вибрации. Ето защо от изключителна важност е да не се допуска мислите и желанията ни да бъдат с ниско качество. Това заедно с образа на Учителя в сърцето или третото око е най-добрия щит.
Изпратените стрели ще се върнат, без значение дали са улучили целта или не.
ЧЕРНИТЕ СТРЕЛИ СА ЗА ГЛУПАЦИТЕ,
НИЕ ЩЕ ИЗПРАЩАМЕ ОГНЕНИ !
-
Майкъл, ако ти съдиш за хората според действията им, Бог съди според техните мотиви. Искрени и решителни дейци има навсякъде - в политиката, управлението, религиите, частния бизнес и сред обикновенните хора - всеки според възможностите си. Колкото до тези за които говориш - можеш ли да бъдеш сигурен в мотивите им? Това което са направили може и да е добро - то ще им се зачете, но ако мислите им не са били добри - ще трябва да ги поправят.
Сред тези които "само говорят" също има искрени и решителни (аз ги наричам Будители) - нима е лека задачата да осветяваш пътя пред затъналото в ежедневните си проблеми Човечество. Много го правят без да искат нищо в замяна.
Нека поне им благодарим!
-
възникна въпрос...казват че има на Земята " пратеници " на Йерархията на Светлината...абсолютни наши помагачи + те със сигурност са /би трябвало да са " просветлени"
но ако два пъти не ги разпознаем....ставало силно зле за нас....някой има ли инфо за това Любов + Светлина + Мир + Радост Ами те нещата са си зле. Те са тук за да ни помагат, без значение дали ще ги разпознаем или не. Затова по-зле само ние можем да си ги направим - Те няма да ни подведат.
Заедно ще успеем!
-
Просветлен е човек, който се е свързал с духовното си Аз. Разбира се съществуват различни степени - от единични кратковременни проблясъци, до непрекъснато поддържане на съзнанието във светлината на духа. При това бива осъществена връзка и с тези, които вече са преминали по този път и отдават всичко от себе си за да могат и хората да направят същото.
-
и от менеА колкото до безкрайната цел, аз по-скоро я възприемам като посока.
-
Да познаваш невежеството това е сила.
Да пренебрегваш знанието това е болест.
---
Справяй се с всичко, преди да се случи.
Нареждай нещата, преди да се объркат.
---
Мъдрецът няма собствен ум.
Той осъзнава нуждите на другите.
---
Истински добрият не осъзнава добротата си, и за това е добър.
Глупакът се опитва да бъде добър, и за това не е.
Истински доброят не прави нищо,
и все пак не оставя нища несвършено.
Глупакът все нещо прави,
и винаги оставя много за вършене.
---
Да познаваш другите е мъдрост.
Да познаваш себе си е просветление.
Да управляваш другите изисква сила.
Да управляваш себе си - нужна е мощ.
Онзи, който знае, че има достатъчно, е богат.
---
Големият шивач реже малко
---
Силните ветрове не духат цяла сутрин.
Проливният дъжд не вали цял ден.
---
По-добре спри, преди да напълниш, отколкото да препълниш.
Направиш ли острието твърде остро, то скоро ще стане тъпо.
Струпай куп злато и нефрит, и никой не ще го опази.
---
Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
---
Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин.
-
Онова, което сме, е резултатът на нашите мисли.
Буда
---
Победата над себе си е за предпочитане
пред победата над всички останали.
Дхамапада
---
Мисли за казаното, а не за това кой го е казал.
Арабска поговорка
---
Заради цветята поливаме и тръните.
Египетска поговорка
---
Ние не виждаме нещата такива, каквито са,
виждаме ги такива, каквито сме ние.
Талмуда
---
Открих парадокса, че ако обичам до болка,
вече няма болка, а само повече любов.
Майка Тереза
---
За да поддържаме пламъка на лампата,
трябва постоянно да наливаме масло в нея.
Майка Тереза
---
Ако залостите вратата си за всички грешки,
ще затворите вратата и за истината.
Рабиндранат Тагор
---
Ще успеете да извадите трънчето,
само ако знаете къде се намира.
Рабиндранат Тагор
---
Ще имаме всичко, което ни се полага,
стига да сме способни да го приемем.
Рабиндранат Тагор
---
Бъди благодарен и за най-дребното
и ще бъдеш достоен да палучиш нещо по-голямо.
Тома Кемпийски
---
Ароматът винаги остава в ръката, подарила роза.
Х. Биджър
---
Добрият ум е господар на царство.
Сенека
---
Благоразумието в думите ни е по-ценно от красноречието.
Фр. Бейкън
---
Бъди толкова правдив със себе си,
че да не бъдеш фалшив с другите.
Фр. Бейкън
---
Учението или е продължаващ процес, или е нищо.
Франк Тайгър
---
Говорете каквото трябва или мъдро мълчете.
Дж. Хърбърт
---
Най доброто, което мога да направя за приятеля си,
е просто да му бъда приятел.
Хенри Дейвид Торо
---
По-добре запали една свещ
вместо да проклинаш тъмнината.
---
-
Дечица сме на на Господ, а на страховете си. Господ е удобното прикритие и не само за нас. Бил е прикритите за всички, за които божествената светлина не е изгарящ огън, а е домашно огнище. На топло, при мама... Защитени сме - от самите себе си тогава.
Това за страховете според мен е точно обратното - ние ги създаваме, а не те нас.
Да се прикриваш зад Господ, мисля че е проява на слабост и невежество. Бог е висш идеал, който трябва да следваме и постигаме, а не преграда зад която да се крием.
-
Ами ако не сме постигнали, а напротив, сме провалили нещо? Тогава нещастни ли сме?
Ами ако нещо радостно за нас ни е подарено от съдбата - ей така, без да сме влагали, без да сме се старали за него - изведнъж сме осъзнали, че това е подарък? Това щастие ли ще е? Или ще живеем със съзнанието, че не сме го заслужили и няма да му се радваме като на постиженията си?
Важното е да се учим от грешките си, нещастието не е необходимо.
Не можем да знаем кога в миналото са посяти семената на настоящето ни. Човек сам гради съдбата си.
А за подаръците - какъв по-голям подарък от Живота.
-
Моята цел в живота е всеки ден да бъда поне с мъничко повече човек от предходния. Разбира се имам и други цели свързани със семейството и близките ми, моята работа и други аспекти на личностния ми живот, но се стремя да ги хармонизирам с целта която считам за водеща.
Колкото до крайната цел - тя е само за тези които виждат края.
-
Според мен да бъдем щастливи означава да сме постигнали. Може да е нещо малко, но то е извървяна крачка и колкото повече сме дали за тази крачка, колкото повече усилия ни е струвала, толкова по-истинско е щастието. Тук самодоволството е несъвместимо - успехът не е само наш, заслугата също, но щастието е справедливо и заслужено. Направили сме крачка, започваме нова - пътуваме. Накъде? - към Безпределността. И сме щастливи!
-
Ако мислите, че имате нужда от подобни практики - добре. Може би дават някакъв положителен резултат.
Аз лично съм против.
-
Едно възможно обяснение извън контекста 2012 е, че днес сме много повече натоварени с промени, събития, контакти, информация, картини, шум ... като пример, преди 20 години кой имаше телефон в къщи, кой нямаше, едно радио с 2-3 програми и още толкова по телевизията, работното място и местоживеенето бяха относително стабилни, нямаше интернети, форуми, блогове, мобилфони, по-малко се пътуваше - може би затова и сме имали повече време.
Наистина, може би е точно така.
В много езотерични учения се споменава, че времето е илюзия (относително и не такова каквото го възприемаме). В своята същност то представлява последователност от събития. Т.е. представата ни за време е свързана от една страна със активността на съзнанието ни и от друга с интензитета на нашия живот.
-
Ами още по-рано в тази тема отбелязах, че непрекъснато се явяват псевдопротивопоставяния на базата на това, че всеки влага различно съдържание в понятията... Грехът като обективно отклоняване от правилния път... но за него какви са критериите? Или грехът като престъпване на обществени норми... но могат ли едни и същи норми да важат еднакво за всички? Или грехът като греховно самосъзнание... доколко е полезен като остен и доколко пречи като самопроклятие?
Значи проблема е в критериите.
В действителност всеки човек сам си изгражда критерии за грешност. В повечето случаи това са общоприети критерии по въпроса, които биват пречупвани през призмата на съзнанието и адаптирани към мирогледа на личността.
В глобален мащаб критериите за грешност могат да бъдат религиозни, политически и социални. Това са три различни гледни точки от които може да се подходи към проблема. А колко подразделения (често противоречащи по между си) има във всяко от изброените направления?
Наистина има и Божествени критерии, но колко усилия ще са необходими религията да прерастне в Любов, социалните и икономически отношения да прерастнат в Мъдрост, а политиката - във Воля за Добро.
-
Много е писано, проповядано и говорено относно братството. Толкова много е казано и толкова малко е прилагано, че светът като че ли се е компрометирал. Все пак думата братство е израз на първоизточника и целта на човечеството; тя е ключовият тон на четвъртото царство в природата - човека.
Братството е велик естествен факт; всички хора са братя; под различните цветове на кожата, вероизповедания, култури и цивилизации съществува само едно човечество, без разлика в най-важната му същност, в произхода му, в неговите духовни и умствени дадености, възможности и качества, път на развитие и еволюционно разгръщане. В тези божествени качества (защото такива са те в същност) всички хора са равни; единствено във връзка с времето с степента на прогрес, до която са достигнали в разкриване на присъщата им божественост в цялата и пълнота, се проявяват временните разлики.
...
Осъзнатото братство неминуемо ще се изрази истински чрез установяване на правилни човешки взаимоотношения и възпитаване на добра воля.
Проблемите на човечеството (147-8) - Дж.К.
Дълбока съкровеност обгръща понятието Братство.
Огромна радост изпълва съзнанието при мисълта
за съществуването на Сътрудничество в името на Знанието.
Тази мисъл утвърждава: някъде в света живеят Верни Сътрудници.
Нека си припомним основите,
които ще ни отведат при БРАТСТВОТО.
-
Искам да обърна внимание, че хармонията не означава непременно добро. Например мислите на двама престъпници, планиращи банков обир също са в хармония. Те имат нещо общо по между си - нещо което ги свързва. В същото време двама политици може искрено да желаят да бъдат от полза за обществото, но подходите и политическите им принципи коренно да се различават. Те не биха могли да действат в сътрудничество (поне докато не направят сериозни компромиси).
Ние трябва да се стремим към по-възвишена хармония, основявяща се на любовта и истината. Първо трябва да я постигнем вътре в себе си. Нашето съзнание да е в синхрон с духовната ни същност. Разбира се пълния синхрон е все още далечна перспектива, но като за начало и стремежът е достатъчен.
-
Любовта е хармония, светлината е хармония и силата е хармония.
Ритъмът и постоянството водят до утвърждаване.
Нека утвърдим Хармонията в себе си!
-
Божествените закони съществуват и ние не сме в състояние по никакъв начин да ги променим (за щастие). Ако не можем да живеем в хармония с тях, значи хармония въобще не може да съществува. Колкото до човешките закони, наистина те са несъвършени и отразяват общото състояние на човешкото развитие към момента. Това обуславя вътрешното състояние на човечеството, разглеждано като цяло, като нехармонично. С духовния напредък на хората, законите ни все повече ще се доближават до Божествените, а човешките отношения ще стават все по-хармонични.
Колкото до хармонията като понятие, според мен тя представлява сходство във честотата на вибрационна активност на две системи. Като се замисля, хармонията би могла да се отъждестви и с пътя на най-слабо съпротивление.
Афоризмите
в Литература, поезия, лирика. Книги
Добавено
Дълбоко в морето лежат безценни съкровища,
но ако търсиш сигурност, остани на брега.
(Саади, Розова градина)
Дори и сто възела да завържеш,
въжето си остава едно.
(Руми)
В желанието си да разберат какво е водата,
рибите отишли при мъдрата риба.
Тя им казала, че всичко около тях е вода,
но те все си мислели, че са жадни.
(Насафи)