Станимир

Човек може да се освободи от последствията от предходни свои решения чрез промяна на отношението си към тези последствия... когато в резултат на духовното развитие е осъществена трансформация в човешкото съзнание, така че въпросните последствия да не намират нищо в човека, към което да бъдат привлечени. Тогава за човека е безразлично какво ще му се случи през живота, остават единствено неговите духовни стремежи, които следва, без значение на земните условия (които вече се осъзнават като илюзия). Човешката свобода е в духа, в духовните стремежи. По какъв начин ще бъдат реализирани, лесно или съпътствани от множество страдания, това за свободата е без значение. Тук може да се поразсъждава и за саможертвата, но това е друга тема.

Писал съм го и преди: именно това, че всеки избор има своите последствия и те не са случайни, а подвластни на космическите закони, които са абсолютни и неизменни, дава възможност на човека (ако разполага с необходимите качества) да предвижда последствията от своя избор. В колкото по-голяма степен човек е способен да предвиди последствията от решенията, които взема, в толкова по-голяма степен човек е свободен. Значи последствията, които привидно ограничават човешката свобода, в действителност я обуславят. Коренът на всяко действие е в бъдещето, защото всяко действие се извършва заради някаква цел, която не е в настоящето, нито в миналото, а именно в бъдещето.

Не бих казал, че това е валидно винаги. Дори не съм сигурен дали е валидно в преобладаващия брой случаи. Загрижеността им е само привидна. Те всъщност имат силна вътрешна нужда да проявяват тази загриженост, т.е. това за тях е зависимост. Те са „загрижени“, защото така удовлетворяват своето егоистично желание да бъдат „загрижени“, което ги изгаря отвътре. Те „помагат“ главно заради себе си, дори и привидно да изглеждат алтруисти. Щом имаме зависимост, значи все още сме в сферата на егоизма. Истинският алтруист също така, винаги ще остави другия свободен, защото той уважава и почита чуждата индивидуалност, а не се опитва да я промени по свой образ и подобие.

А аз май съм виждал фанатик с чувство за хумор. Чувството за хумор също може да бъде изопачено от егоизма. Например то може да бъде насочено към принизяване на другите религии, иронизирайки ги. Чувството за хумор може да бъде използвано и с обратна посока – за да изтъкнеш и възвеличиш своите собствени убеждения.

Да оставим настрана, че описания метод е неприложим. Как можем да събудим в един човек чувството му за хумор, ако в него липсва желание за това? Може би в останалата част от книгата авторът дава някакви пояснения, но не съм я чел.

А аз май съм виждал фанатик с чувство за хумор. Чувството за хумор също може да бъде изопачено от егоизма. Например то може да бъде насочено към принизяване на другите религии, иронизирайки ги. Чувството за хумор може да бъде използвано и с обратна посока – за да изтъкнеш и възвеличиш своите собствени убеждения.

Да оставим настрана, че описания метод е неприложим. Как можем да събудим в един човек чувството му за хумор, ако в него липсва желание за това? Може би в останалата част от книгата авторът дава някакви пояснения, но не съм я чел.

Не е разделяне, а различаване.


Бях писал повече, но изтрих написаното. Не ми се занимава с подобни изпълнени с фанатизъм мнения.

Чета ги, но ги разбирам по начин различен от твоя. Сигурна ли си, че твоят начин на разбиране е по-чист от моя? Ти искаш да приема начина по-който ти тълкуваш въпросните чисти източници, да ги разбера така, както ти ги разбираш. Е, няма да стане.

Интересно твърдение. Ще се радвам ако го обосновеш. Както вече споменах редът и хаосът са по-скоро в проявлението, т.е. във взаимодействието между духа и материята. Значи според твърдението ти, колкото по-голямо е влиянието от страна на духа върху материята, толкова по-хаотична би следвало да се проявява тя. Стремежът на хората в такъв случай би следвало да е към дисхармония, анархия и унищожение на сътвореното. Изкуството, науката и образованието биха се оказали несъвместими с духовното развитие. Тогава за висши добродетели трябва да смятаме недоволството, раздразнението, гнева, омразата и страха...

„Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана.“

„Материални работи ни трябват, но организирани, не неорганизирани. Всичкото зло в материята седи в неорганизирането. Организираната материя е едно благо. Всяка материя, която е добре организирана, е едно благо. Всяка материя, която не е добре организирана, е едно зло. Всяка неорганизирана материя е зло, всяка организирана материя е добро. Всяко неорганизирано желание е зло, всяко организирано желание е добро. Всяка неорганизирана мисъл е зло; всяка организирана мисъл е добро. Затуй човек трябва да работи да се организира или да си създаде работа. Каквато и да е работа, създайте си една приятна работа или на ума, или на сърцето – най-малката работа.“

„Всинца страдате все от такива неорганизирани работи. То е неорганизирано състояние. Човек не е господар на своята мисъл, не е господар на своите чувства, не е господар на своите постъпки. Все ще се случи нещо неприятно. Трябва да се организирате. И змията като върви, се увива. Защо се увива? Заставена, крака няма, ръце няма, заставена е да се увива. Ако имаше ръце и крака, съвсем другояче щеше да върви. Та най-първо учете се да благодарите. Турете вашите очи на работа. Турете вашите уши на работа. Турете вашия нос на работа. Турете вашата уста на работа. Турете ръцете, краката на работа. Да не остане някой без работа, всички на работа турете, за да не остане някоя работа неорганизирана. Ако едно чувство го лишите от една правилна форма, то става разлато, съдържанието не може да се изяви. Ако има красива форма, пък няма съдържание, ще бъде празна кратуна, която шум дига. Ако има съдържание и форма, благо ще бъде.“

„Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават.“

„Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи. В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение?“ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър?“ Ти, който не си добър, си неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона.“

„Казвам: Вярвайте в онова, което организира. Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни. В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.“
Организиран и неорганизиран живот

Също може да се прочете и беседата Организиране.

Чета ги, но ги разбирам по начин различен от твоя. Сигурна ли си, че твоят начин на разбиране е по-чист от моя? Ти искаш да приема начина по-който ти тълкуваш въпросните чисти източници, да ги разбера така, както ти ги разбираш. Е, няма да стане.

Да имаме доверие на самите себе си... т.е. самоувереност? Поне аз не виждам разликата. Но самоувереността също трябва да е разумна и с покритие. Самоувереността е свързана и с познаването на себе си, а доверието – с познаването на другия. Когато доверието е дълбоко и взаимно, може да се говори за приятелство.

Другите са „виновни“ (отговорни) за действията си, без значение на това, дали са оправдали нечие доверие или не. Споменавам последното само за пояснение.

Да, в същността си всичко е едно... В същността си... Всеки човек обаче се проявява по уникален индивидуален начин, т.е. има свободна воля, която затова е свободна, защото (общо казано) човекът може да я използва както пожелае.
Не мога да искам от никого да ми се доверява. Това би било насилие. Доверието смятам за нещо, което трябва да бъде заслужено. Как може да изисквам другите да заслужат доверието ми, а в същото време да изисквам от тях да ми се доверяват сляпо? Пак ще спомена, че тука имам в предвид дълбоко доверие, иначе за ежедневни несъществени неща съм склонен да се доверя на почти всеки.


Защо разглеждаш нещата „по принцип“, т.е. да приравняваш различните ситуации при които можем да се доверим на някого. Аз мога да се доверя на някого за хиляди неща, но не мога да се доверя за всичко. Има неща, които колкото и да обичам и уважавам въпросния човек, той просто не е в състояние да изпълни. Той, както и всеки друг човек е ограничен от моментните си качества, способности, а и от външните условия и обстоятелства (средата).

Като например следната „въображаема“ ситуация: генерал извършва предателство. Умират хиляди войници, но излиза, че това няма никакво значение, важно е единствено нашето лично отношение. И не носи ли този, който се е доверил на въпросния генерал отговорност за хилядите жертви? Въобще къде остана отговорността? Пак ли ще прехвърляме отговорността на Бог? Ако се доверя на някого, аз с това поемам отговорност. В повечето случаи може да не обръщаме внимание на това, но в някои случаи тази отговорност е колосална.

Като например следната „въображаема“ ситуация: генерал извършва предателство. Умират хиляди войници, но излиза, че това няма никакво значение, важно е единствено нашето лично отношение. И не носи ли този, който се е доверил на въпросния генерал отговорност за хилядите жертви? Въобще къде остана отговорността? Пак ли ще прехвърляме отговорността на Бог? Ако се доверя на някого, аз с това поемам отговорност. В повечето случаи може да не обръщаме внимание на това, но в някои случаи тази отговорност е колосална.

Ако човекът не оправдае очакванията ми, то проблемът си е в мене, защото не съм успял да преценя правилно различните възможности. Той не е длъжен да изпълнява очакванията ми. Дали неизпълнявайки очакванията ми другият е постъпил правилно или неправилно е друг въпрос, чийто отговор в повечето случаи само времето може да покаже.

Колкото до положителната посока, то разбира се предварителната преценката също е субективна. Аз имам право на мнение дали някой следва положителна или отрицателна посока в развитието си. Проблем би било ако се опитам да наложа това мнение срещу волята на съответния човек. Проблем би могъл да възникне и ако споделя мнението си с трети лица, като по този начин повлияя негативно на тяхното отношение към въпросния човек.

Да, приемам себе си, приемам и другите. Но в същото време аз не ги приемам като нещо окончателно и завършено. Човекът е процес. Ако нечие действие не ми хареса, аз знам, че това е само временно негово проявление. Това действие вече е факт, затова го приемам. Човекът има свободна воля да се проявява както иска – и това приемам. Тук обаче е необходимо да се направи разграничението между приемане и одобряване. Все пак трябва да сме в състояние да разграничаваме действията носещи полза от тези носещи вреда. Само така можем да се развиваме. Аз донякъде съм взискателен към себе си и към другите. Към другите обаче тази взискателност се изразява по-скоро като надежда и очакване, че те сами ще поискат и ще се развиват в положителна посока, а не по някакъв задължаващ начин. Въпреки взискателността която понякога проявявам, това не е съпроводено с отправяне на обвинения или самообвинения. Миналото не може да се измени, затова е по-добре усилията да се насочат към бъдещето. Нещата никога не свършват. Чувството за вина предполага, да приемеш едно нещо като завършено. Ако го възприемеш обаче просто като етап от един безкраен процес, какъвто в действителност е, то вината се обезсмисля. В проявения свят всичко се променя и това също е необходимо да се научим да приемаме. Този е такъв, онзи е такъв – това са илюзии, временни положения.

Да, това е подходящото решение според мен. Но за да бъде практически изпълнено, е необходимо да работим и върху качества като търпение, постоянство, целеустременост, упоритост, вяра, сила на волята, самонаблюдение, различаване, честност в преценката на мислите, желанията и мотивите си и др. Иначе, въпреки желанието ни, няма да успеем да реализираме намерението си да подхранваме само положителните форми. Т.е. реализирането е доста по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед.





Регресията не мисля, че е решение. Тя може да помогне, да открием причините за някои наши навици, страхове, предразположения и др. под., но не и да развием духовни качества (напр. състрадателност, смелост, загриженост за ближния, честност, добронамереност и др.). Т.е. регресията няма да ни помогне да преодолеем своя егоизъм и присъщите му качества. С регресия можем да преодолеем определен вид страх, но това няма да ни направи по-смели. Можем да преодолеем отрицателното си отношение примерно към кучетата, ако коренът за това е някакво събитие от нашето минало, но няма да ни научи на любов към животните.




Отговорът мисля, че е ясен и сигурно звучи клиширано: любовта... може би с уговорката, че става въпрос за надличностната любов. Душата е отвъд личността (не бъркайте с индивидуалността), затова че всичко надхвърлящо егоизма на нашата личност ни води към нея.

Не мисля, че трябва да поставяме любовта и доверието в толкова пряка зависимост едно от друго. Истинската любов е безусловна, докато истинското доверие е нещо, което трябва да е преминало множество изпитания. Можем да обичаме всекиго, но този на когото се доверяваме трябва да притежава определени качества.Тук не става въпрос за съмнение. Доверявайки се на някого трябва да внимаваме да не го натоварим с товар, който той няма да е в състояние да носи.

Аз пък съвсем не държа да ми се отмери с голяма мярка, т.е. да ми се доверят за нещо, което не съм в състояние да извърша. Ако пък не ми се доверят за нещо, което е според възможностите ми, просто ще уважа избора на недоверилия ми се.Възможности да се „докажа“ винаги ще има.


Ама защо въобще се намесват подозрителността и съмнението? Когато не се доверя на някого за нещо, това е просто моя преценка вследствие на обстоятелствата. Подозрителността и съмнението въобще нямат място. Това даже и не означава, че изпитвам недоверие, защото както казах между крайностите има множество междинни степени. Аз просто не се доверявам в конкретната ситуация. За какви потенциални врагове говориш и защо трябва да намесваме Господ в чисто човешките си взаимоотношения?




Не мисля, че е точно с учебна цел. Въобще имам усещането, че се опитваш да ми припишеш страх от неоправдано доверие, но може и да греша.


Въпросният усет едва ли се дава така отведнъж (да оставим настрана това, че абсолютно съм несъгласен с думата „дава“ отнесена до нещо, което постигаме с множество индивидуални опитности и усилия).


И след като знаеш кой стои пред тебе, знаеш и доколко трябва да му се довериш според конкретните обстоятелства. В крайна сметка пишеш същото, което се опитвам да обясня от няколко поста, но защо отнасяш това умение единствено към някакъв неопределен момент в бъдещето, когато ще ти се „даде“ въпросният усет към хората. Усетът се развива с прилагането му тук и сега. За да се научиш да плуваш, трябва да плуваш. Първо в плитки води, като в началото движенията ти няма да са съвсем правилни, но с течение на времето ще се усъвършенстват. Така и при преценката за хората.

Понякога именно споменатата добра воля може да липсва, т.е. вярвали сме, че човека ще я прояви, но той не го е направил. Разбира се не трябва да обвиняваме, но пък доверието няма как да се запази същото, особено ако с него се злоупотребява системно. В последния случай няма нищо по-разумно от свеждане на взаимоотношенията до възможния минимум.

Между крайностите има безброй много степени. Аз мога да се доверя на някой човек за едни неща и да не се доверя за други. На непознатия ще доверя малко, а с течение на времето може би повече, но това ще зависи от него самия, а не от отношението ми към него. Някой човек може да е много добър, искрен, честен и почтен, но ако примерно е със слаба воля, как можеш да му се довериш в ситуация за която знаеш, че силата на волята му ще е поставена на сериозно изпитание? Всяка преценка се извършва според конкретните обстоятелства.



Когато става въпрос за общуване с непознати, то и доверието се ограничава на едно по-повърхностно ниво. Например, ако аз съм в чужд град и питам за пътя до някой хотел, аз разбира се ще се доверя на този, когото питам. Но дори и да ме е излъгал, това е съвсем незначително нещо. Ще попитам друг, втори, трети докато намеря хотела. Тук доверието е съвсем повърхностно. Но има случаи когато от това на кого и колко се доверяваме могат да зависят животите на хиляди хора. Трябва ли в тези случаи да се доверяваме на всеки?

Не мисля, че трябва да поставяме любовта и доверието в толкова пряка зависимост едно от друго. Истинската любов е безусловна, докато истинското доверие е нещо, което трябва да е преминало множество изпитания. Можем да обичаме всекиго, но този на когото се доверяваме трябва да притежава определени качества.Тук не става въпрос за съмнение. Доверявайки се на някого трябва да внимаваме да не го натоварим с товар, който той няма да е в състояние да носи.

Ще си позволя няколко коментара по въпросните теории. С това, че вселената няма ясно дефинирано начало съм съгласен. Все пак не разбирам защо при положение, че няма ясно дефинирано начало се говори за възникване, пък било то и на неопределен брой едновременно (също несъвместима с безначалието дума) възникнали вселени. Всяко начало е относително. Според мен разделянето на времето на калпи и еони в древността е много по-вярно отколкото възгледите от по-горе. А колкото до съществуването на множество вселени, то и сега това е факт от гледна точка на факта, че всяка частица от вселената е нейно отражение и съдържа целия й потенциал. Т.е. всяка част от вселената е сама по себе си вселена. Интересно ми е дали С. Хокинг и Т. Хертог допускат някаква връзка между вселените или те са абсолютно независими. Във втория случай съществуването на други вселени е недоказуемо, докато в първия реално тези вселени ще представляват едно цяло и разделението им ще е само относително.


Реално учените на знаят нищо за черните дупки, а само въздействието, което последните оказват на околната среда. Видимото поведение на черните дупки е всичко друго, но не и хаотично. Може да се очаква същото и вътре в системата. Всъщност както намекнах по-рано в цялата тази тема за ентропията се разглежда единствено физическата материя, а тя поради отдалечеността си от духа е преобладаващо хаотична. Еволюцията може да се разглежда и като процес на организиране и изтънчване на въпросната материя. Общото движение винаги е в посока обратна на хаоса. Но разбира се ако една изключително материална система бъде оставена сама на себе си, без външно влияние (и все пак ми е чудно как ще избяга от влиянието на природните закони, на които материята така или иначе се подчинява сляпо и в тази връзка никога няма да бъде съвсем неорганизирана), то хаотичния характер на елементите в системата ще се прояви и външно във взаимодействието им. Същото може да се отнесе и до хората. Без водещото духовно начало, единственото което може да се очаква е хаос и анархия.

Интересно твърдение. Ще се радвам ако го обосновеш. Както вече споменах редът и хаосът са по-скоро в проявлението, т.е. във взаимодействието между духа и материята. Значи според твърдението ти, колкото по-голямо е влиянието от страна на духа върху материята, толкова по-хаотична би следвало да се проявява тя. Стремежът на хората в такъв случай би следвало да е към дисхармония, анархия и унищожение на сътвореното. Изкуството, науката и образованието биха се оказали несъвместими с духовното развитие. Тогава за висши добродетели трябва да смятаме недоволството, раздразнението, гнева, омразата и страха...

„Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана.“

„Материални работи ни трябват, но организирани, не неорганизирани. Всичкото зло в материята седи в неорганизирането. Организираната материя е едно благо. Всяка материя, която е добре организирана, е едно благо. Всяка материя, която не е добре организирана, е едно зло. Всяка неорганизирана материя е зло, всяка организирана материя е добро. Всяко неорганизирано желание е зло, всяко организирано желание е добро. Всяка неорганизирана мисъл е зло; всяка организирана мисъл е добро. Затуй човек трябва да работи да се организира или да си създаде работа. Каквато и да е работа, създайте си една приятна работа или на ума, или на сърцето – най-малката работа.“

„Всинца страдате все от такива неорганизирани работи. То е неорганизирано състояние. Човек не е господар на своята мисъл, не е господар на своите чувства, не е господар на своите постъпки. Все ще се случи нещо неприятно. Трябва да се организирате. И змията като върви, се увива. Защо се увива? Заставена, крака няма, ръце няма, заставена е да се увива. Ако имаше ръце и крака, съвсем другояче щеше да върви. Та най-първо учете се да благодарите. Турете вашите очи на работа. Турете вашите уши на работа. Турете вашия нос на работа. Турете вашата уста на работа. Турете ръцете, краката на работа. Да не остане някой без работа, всички на работа турете, за да не остане някоя работа неорганизирана. Ако едно чувство го лишите от една правилна форма, то става разлато, съдържанието не може да се изяви. Ако има красива форма, пък няма съдържание, ще бъде празна кратуна, която шум дига. Ако има съдържание и форма, благо ще бъде.“

„Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават.“

„Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи. В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение?“ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър?“ Ти, който не си добър, си неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона.“

„Казвам: Вярвайте в онова, което организира. Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни. В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.“
Организиран и неорганизиран живот

Също може да се прочете и беседата Организиране.

Интересно твърдение. Ще се радвам ако го обосновеш. Както вече споменах редът и хаосът са по-скоро в проявлението, т.е. във взаимодействието между духа и материята. Значи според твърдението ти, колкото по-голямо е влиянието от страна на духа върху материята, толкова по-хаотична би следвало да се проявява тя. Стремежът на хората в такъв случай би следвало да е към дисхармония, анархия и унищожение на сътвореното. Изкуството, науката и образованието биха се оказали несъвместими с духовното развитие. Тогава за висши добродетели трябва да смятаме недоволството, раздразнението, гнева, омразата и страха...

„Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана.“

„Материални работи ни трябват, но организирани, не неорганизирани. Всичкото зло в материята седи в неорганизирането. Организираната материя е едно благо. Всяка материя, която е добре организирана, е едно благо. Всяка материя, която не е добре организирана, е едно зло. Всяка неорганизирана материя е зло, всяка организирана материя е добро. Всяко неорганизирано желание е зло, всяко организирано желание е добро. Всяка неорганизирана мисъл е зло; всяка организирана мисъл е добро. Затуй човек трябва да работи да се организира или да си създаде работа. Каквато и да е работа, създайте си една приятна работа или на ума, или на сърцето – най-малката работа.“

„Всинца страдате все от такива неорганизирани работи. То е неорганизирано състояние. Човек не е господар на своята мисъл, не е господар на своите чувства, не е господар на своите постъпки. Все ще се случи нещо неприятно. Трябва да се организирате. И змията като върви, се увива. Защо се увива? Заставена, крака няма, ръце няма, заставена е да се увива. Ако имаше ръце и крака, съвсем другояче щеше да върви. Та най-първо учете се да благодарите. Турете вашите очи на работа. Турете вашите уши на работа. Турете вашия нос на работа. Турете вашата уста на работа. Турете ръцете, краката на работа. Да не остане някой без работа, всички на работа турете, за да не остане някоя работа неорганизирана. Ако едно чувство го лишите от една правилна форма, то става разлато, съдържанието не може да се изяви. Ако има красива форма, пък няма съдържание, ще бъде празна кратуна, която шум дига. Ако има съдържание и форма, благо ще бъде.“

„Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават.“

„Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи. В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение?“ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър?“ Ти, който не си добър, си неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона.“

„Казвам: Вярвайте в онова, което организира. Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни. В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.“
Организиран и неорганизиран живот

Също може да се прочете и беседата Организиране.

Има оправдани и неоправдани действия. Убийството също е действие, но не всяко действие е убийство. Ще го кажа по друг начин: Много е важно намерението ни. Предварителната нагласа „убивам за да се защитя“ е всичко друго, но не и правилна. Може да се случи така, че да убиеш някого при самозащита, но предварителната ти нагласа не бива да включва убийството, а самозащитата. Самата самозащита може да се осъществи по множество различни начини.

Мисъл за деня – 16 юли 2010 г.
Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете.
Младост и старост



Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за петък:

Фир-фюр-фен – песен
Молитва на триединния Бог
Псалом 44