wonderful

Вече си!

Околни много. Един човек може да бъде обичан(харесван) от някои и мразен(нехаресван) от други. И оценките им ще бъдат различни.

Детето се нуждае от нашите грижи, внимание, възпитание и след раждането. Много са важни личният пример и отношението на родителите във всеки един момент. Детето, което расте в любов е жизнерадостно, контактно и усмихнато. Родителите са тези, които трябва да въведат детето в света, да му обяснят взаимоотношенията между хората, да му покажат живота, такъв, какъвто е извън семейното гнездо. Колкото и да е важно пренаталното възпитание, възпитанието за бъдещата любов и възпитанието въобще, не се изчерпва с периода преди раждането. Според мен, по подходящ начин, в подходящата възраст, детето трябва да научи цялата истина за живота(постепенно) от родителите си, не е добре да му се спестяват тези разговори, поради неудобство, традиции в семейството и др. Да се общува, да се разговаря с малкият човек, да сме наблюдателни за неговите нужди, терзания и проблеми. Да се отнасяме с детето като с равен и да го оставяме само да взема решения за себе си и да прави своите избори. Любов, радост, усмивка, внимание, общуване, заинтересованост, подкрепа.

Не ги разбирам нещата като теб, Орлин, в което няма нищо лошо. За мен усмивката няма нищо общо със сексуалността, поне моята усмивка. Сексуалност и любов при мен се пресичат само в отношенията ми към моя любим. То ти с тая сексуалност няма да остарееш скоро Да не би това да ти е целебното биле?

Според мен духовният човек никак не е незабележим. Той така стопля и осветява с добротата си, че ми е драго, драго да общувам с такъв човек. Да не забравяме, че идеални хора няма. И всички носим духовното в себе си.

Възможно е и естествено за някои хора. Включително и за мен. Със сигурност и за Максим. Какво означава да обичаш хората? Да ги обичаш с чисто сърце като себе си. Тази Любов идва от сърцето, нали. Не от друго място. Прекаленото заробване в секса освен да ни държи в робство...

Браво Цвета! Радвам се за решението ти. Много, много се радвам, че са ти помогнали мненията на всички, които дадоха своя отговор на твоите въпроси. Имаше единомислие тук. Ще се справите!

Духовният човек не би следвало(според мен) да бяга във възвишените си представи, а да живее в реалният свят. Нямам пред вид отшелниците(но те едва ли бягат някъде от нещо). И каква е тази духовност само в мислите. Нали доброто, Любовта имат своите проявления в живота, в отношенията между хората + още много други проявления.

Лично на мен не ми е хубаво(не ми е приятно) да се възприемат хората като сексуални обекти. Примерно мъж и жена, които изглеждат добре да не могат да разговарят спокойно, защото поне единият си представя сексуални "нещица" с другият(пожелава го) в момента. Уважението към човека, събеседника, според мен, би следвало да се прояви в "безполово отношение". Като разговор между равни/еднакви и непривличащи се по пол. Нямам пред вид тук хората, които си търсят половинката/гаджето. А тези, които са го намерили, които получават достатъчно любов и нежност от връзката си и твърдят, че ги обичат.

Sony, днес получих семенцата и утре ще ги засеем. Благодаря ти! Чудесно е, че го има този сайт и форум. Чудесна си Sony и всички добри хора, които пишат тук!

И ние днес ще сеем. Очаквам и аз семенца от Sony, но вчера съседката ми даде от нейните. Поглеждам темите тук и слизам на двора. Поздрави за вас!

Къде се изпокрихте? Тъй пусто ли е всеки път в среднощен час? Какви ли сънища ви се присънват? Какви ли мисли ви вълнуват? Утрото ще ми разкрие

Разказвайте още... Разкажете за сънищата на дърветата! Толкова е красиво! Разказвайки за дърветата, ние разказваме за себе си.

При едно съжителство усилията е добре да са от всички страни, най-малко, за да ти е спокойно у дома.

АIM, благодаря ти!

Станимир, имам въпрос към теб. И към всеки друг, който реши да сподели. Какво означава правилно хранене? Интересно ми е как всеки възприема правилното хранене като задължително условие по пътя. Особено ми е интересен и отговорът на Добромир. Надявам се да го сподели с нас.

Цвета, няма ли възможност да живеете с детето отделно? Предполагам таткото ще ви помага материално. За мен домът е уютно и спокойно място. Там, където човек си отдъхва и се приютява с обичните си хора. Не случайно са казали: моят дом, моята крепост. Агресията и пийването са ми толкова неприятни и знам, че е трудно да си смирен и спокоен в такава обстановка. Трябва да уважаваме и почитаме родителите си, но в един момент да напуснем семейното гнездо и да създадем свое. За мен това е най-хубавият вариант. Иначе може да им гостуваш по-често и да се учиш на смирение.

И аз ти благодаря Цвети! Мисля да споделя и с майка ми тази мъдрост. А иначе на въпроса как да обичаме истински детето си, аз отговарям-като се опитваме да го разбираме. От известно време дъщеря ми много обича да събира камъчета. Взима си поне едно в ръчичката и си го носи. Вчера майка ми й каза да ги хвърли, не трябвало да събира камъни. А аз я попитах, откъде знае какво трябва да прави детето. Защо трябва да и забраняваме всичко. Какво толкова лошо има в това, че събира камъни. Хареса ми учителката й от детската градина. Когато взимах дъщеря си, тя я повика и й даде камъчето, което Йоанна и дала да и пази. До този момент и аз се дразнех понякога, защото камъните са прашни като тръгнем на разходка се цапа, а те са съвсем обикновени, но нейната учителка ме накара да се замисля, че за детето те имат значение и смисъл, който аз не разбирам.

Цвета, голяма сладурана е малката Йоана! Максим, ти също си посочил датата си на раждане, сложил си своя снимка, посочил си родният си град. И името си. Аз досега си мислех, че така се казваш, това истинското ти име ли е? Само дето няма месторабота, презиме и фамилия.

С голямо уважение към теб и професията ти Кристиян. Защо ми се струва, че си противоречиш в мненията си относно храненето. В темата за храненето и кръвните групи казваш: "повечето писани неща за кръвните групи и храненето са пълни с неверни неща, за да може да се пробута определена диета, или да се обвърже човек с някой, който да му съставя дневното меню...а това е толкова болестотворно, колкото храненето без никакво знание знание за храненето... " А тук, в тази тема обясняваш как трябва да се доверим на предписанията, дадени за кръвната ни група и да ядем (специално за нулева) месо и да не консумираме жито. На кого тогава да се доверя аз{писах вече, че съм О(-)}, посягайки към покълналото жито, за което всички знаят, колко ценна храна е и да мисля, че по този начин ще си навредя. Или пък като ям овесени ядки, които толкова много обичам. А също фъстъци, портокали и маслини. Кой авторитет да послушам, на кого да повярвам. Или по-добре да постоя гладна, докато реша с какво да се нахраня.

Аз също мисля, че е възможно духовната настройка да промени биохимичните особености на организма. И също съм О кръвна група (-).

А ето и моят отговор(първото, което си представих): Пролетта! Спят чудно обсипани със сняг, мълчаливи, търпеливи, но очакващи. И сънуват палавите момченца, които ще се покатерят по тях, птичките, които ще ги огласят с песните си, катеричките. Сънуват нежното ухание от пролетни цветове и зелени листенца, с които ще вдишат с пълна сила от живота. Сънуват как сега палавниците са на топло при баба и тя им вари чай и им маже палачинка със сладко. А като се събудят чуват радостните викове и виждат летящите по склона пързалки и зачервени бузки. Разсънват се от дрямката си усмихнати...

цитирам Донка Много красив въпрос! А кой ли ще разтълкува отговорите ни? Може би братът на Донка?

И на мен ми излезе вярно. Забавно е наистина. И постинга на Криси също!